№ 240
гр. Монтана, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20231630200823 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят Д. К. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Монтана, ул. „Х.Я.“ № 8, обжалва издаденото от Началника на РУ Монтана
при ОДМВР Монтана Наказателно постановление № 23-0996-001395 от
28.06.2023 година, с което на основание чл. 175,ал.3, пр. 2 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 200 лева /двеста лева/ и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл. 140,ал.1 от Закона за
движение по пътищата.
В съдебното заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.
Явява се адв. Е. Х. от АК Монтана – редовно упълномощен.
Административнонаказващият орган, редовно призован не се явява, не
се представлява.
В хода на административнонаказателното производство са разпитани
редовно призованите свидетели по случая.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Като прецени събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства, съдът намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения за това срок и от лице имащо
право да обжалва атакуваното наказателно постановление, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
При обжалването на НП пред РС Монтана са допуснати до разпит
свидетелите, посочени в АУАН.
1
По делото са приети и редица писмени доказателства, в. т. ч. справка за
нарушител водач, талон за регистрация на МПС. По делото е приложено
заверено копие от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на министъра на
вътрешните работи, оправомощаваща съответно актосъставителя за съставяне
на АУАН по ЗДвП и началника на РУ Монтана при ОДМВР Монтана за
издаване на наказателни постановления.
След като се запозна с материалите по настоящото производство съдът
приема за безспорно установена следната фактическа обстановка: На
09.06.23г. около 20,40 ч. свидетелят В. М. – служител в РУ Монтана, се
прибирал с личния си автомобил по бул. “Св. Кл. Охридски“ и пред входа на
фитнес център ,,Ъпгрейд“ - бл. “Плиска“ № 11 на тротоара забелязал спрял
оранжев мотоциклет тип ,,кросов“ марка „КТМ“ без рег. табели. Двигателят
на мотора работел, а на него седял Д. К. Д. с ЕГН ********** от гр. Монтана,
ул. “Х.Я.“ № 8. След като видял свидетеля М., Д. тръгнал с мотора към
околовръстното. М. се опитал да го спре да потегли като препречил пътя но
Д. се върнал назад и със рязко даване на газ потеглил към центъра на града. Д.
и В. се познавали отпреди случилото се тъй като тренирали в една фитнес
зала. След като жалбоподателят избягал с мотора, М. влязъл във фитнеса и
попитал за неговият мобилен номер и му се обадил. Д. вдигнал но като
разбрал, че му се обажда М., затворил. Малко след това Д. се обадил на М.,
последният му се представил като служител на МВР и му казал, че го
призовава да се яви на 12.06.2023 в 08,45ч в РУ-Монтана на ул. “Марин
Дринов“ № 2 при старши инспектор В. М. поради това, че е установил да
нарушава ЗДвП. Д. заявил че няма да се яви. На 13.06.2023 година на Д. е
връчена призовка за явяване в РУ Монтана. На 16.09.2023 година му бил
съставен АУАН № 278632 за това, че на 09.06.2023 г. около 20.40 часа в град
Монтана по ул. „Св. Климент Охридски“ управлявал мотоциклет КТМ-350
ЕХЦ без поставени рег. табели. Актът е съставен от свидетеля Н. К. – младши
полицейски инспектор при РУ Монтана, а старши инспектор В. М. е посочен
в него като очевидец, присъствал при установяване на нарушението. В акта Д.
направил възражение, че отразеното в него не отговаря на истината. В
законоустановения срок по чл. 44,ал. 1 от ЗАНН представил и писмени
възражения срещу акта, в които отразил, че актосъставителят не е присъствал
на случилото между него и старши инспектор В. М. и е съставил акт в
изпълнение на разпореждане от негова страна. По случая и във връзка с
подаденото възражение от Д. срещу съставения му акт в РУ Монтана била
оформена административнонаказателна преписка.
Въз основа на съставения акт и събраните материали по
административнонаказателната преписка на 28.06.2023 година Началникът на
РУ Монтана издава наказателно постановление № 23-0996-001395 на
жалбоподателя Д. ЕГН **********, за това, че на 16.06.2023 г. около 20.40
часа в град Монтана по ул. „Св. Климент Охридски“ управлявал мотоциклет
КТМ-350 ЕХЦ без поставени рег. табели. На основание член 175,ал.3,пр.2
ЗДвП, за нарушение на чл. 140,ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на
2
200 лв. /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
Срещу така издаденото наказателно постановление е постъпила жалба
от Д., в която се излагат доводи, че актосъставителят К. не е установил
изложеното в акта нарушение на ЗДвП, тъй като не е присъствал на място, а
го е съставил по нареждане на неговият пряк началник – старши инспектор В.
М. – свидетел по съставения акт.
При гореустановената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок и
същата е процесуално допустима.
Преди да направи служебна проверка на материалноправната
законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че
дължи първо проверка дали същото отговаря на изискванията на
процесуалния закон. В този смисъл от приложената по делото Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи се
установява, че актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове
за установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП също е
издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на
приложената по делото заповед.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от
административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания
при издаването на двата административни акта относно техните
задължителни реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и
чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Установи се непълно съвпадение между приетите за
установени от органите фактически обстоятелства в АУАН и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Видно от изложеното в
АУАН № 278632 описаното в него административно нарушение е извършено
на 09.06.2023 година около 20.40 часа. АУАН е съставен на 16.06.2023 година
и на тази дата копие от него е получил настоящият жалбоподател. Това
обстоятелство се потвърждава и от свидетелските показания на В. М..
Същевременно в атакуваното наказателно постановление е отразено, че на Д.
се налага наказание глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено на 16.06.2023
година около 20.40 часа нарушение на чл. 140,ал.1 от ЗДвП.
3
Несъответствието в акта за установяване на административно нарушение и
издададеното въз основа на него наказателно постановление на конкретната
дата, на която е извършено административното нарушение е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Разпоредбите на член 57 от ЗАНН са изцяло в тежест на
административнонаказващите органи и възлагат задължения относно
необходимото и задължително съдържание на издаваните от тях наказателни
постановления. Изискването на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, следва
да се преценява с оглед на това дали са изложени съществени елементи от
състава на извършеното нарушение, ангажиращо тяхната отговорност.
Точното време и място на осъществяване на нарушението при всички случаи
се явяват съществени елементи, без чието правилно посочване е невъзможно
законосъобразно да се реализира предвидената административнонаказателна
отговорност. Константна е съдебната практика относно обстоятелството, че
всяко несъответствие или пропуск свързан с наличието на тези задължителни
реквизити е съществено процесуално нарушение, опорочаващо цялото
административнонаказателно производство и водещо до отмяна на издадения
акт.
Допуснатото несъответствие при посочване на конкретната дата е
формално но същевременно с това самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, за което настоящият съд следва да
следи служебно. Във всички случаи този очевиден пропуск на
административно наказващия орган е съществено процесуално нарушение, в
резултат на което се опорочава цялото административнонаказателно
производство. Разпоредбата на член 57 от ЗАНН е императивна по своя
характер, касаеща всички лица оправомощени да издават наказателни
постановления. По своето естество посочените разпоредби са процесуални
гаранции за осигуряване правото на защита на лицето, на което се налага
административно наказание, което право на защита в случая е свързано с
правото на лицето да научи точно и изчерпателно за какво административно
нарушения се издава наказателното постановление. Пълното или неточно
изпълнение на разпоредбите съдържащи процесуални гаранции за правото на
защита на нарушителя, автоматично води до извода, че самото право на
защита не може да бъде упражнено, с което се опорочава цялото
административнонаказателно производство.
Поради изложеното по-горе настоящият състав намира, че не дължи
произнасяне по същество във връзка с изнесените в жалбата на Д. твърдения.
Атакуваното Наказателно постановление № 23-0996-001395 от 28.06.2023
година на Началник РУ Монтана при ОДМВР Монтана, с което на осн. чл.
175,ал.3, пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200
лева / двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за
нарушение на чл. 140,ал.1 от Закона за движение по пътищата, следва да бъде
отменено, като издадено при съществено нарушение на императивните
4
изисквания на член 57,ал.1,т.5 от ЗАНН свързани с задължителното му
съдържание.
В хода на производството разноски не са претендирани и от двете
страни, поради което настоящия съд не следва да се произнася по тях.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен
съд Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 23-0996-001395 от 28.06.2023
година на Началник РУ Монтана при ОДМВР Монтана, с което на осн. чл.
175,ал.3, пр. 2 от ЗДвП на Д. К. Д. ЕГН ********** е наложена глоба в
размер на 200 лева / двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца, за нарушение на чл. 140,ал.1 от Закона за движение по пътищата..
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5