Р
Е Ш Е Н И Е
№ 362
гр.Горна Оряховица, 13.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен
съд, втори състав, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на
секретаря М.Къцаркова и на прокурора ……….., разгледа докладваното от съдията
Вардаров гр.дело№311/2020г. по описа на Горнооряховския районен съд и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане
по: чл.430 от ТЗ ввр. чл.286 от ТЗ ввр. чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92
от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.
В условията на евентуалност -
обективно предявени искове по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92
от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК
Неприсъствено решение по реда на чл.239 от ГПК.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК:****(чрез юрисконсулт И.
Ст.С.), твърди в молбата си, че между
между „Банка ДСК“ЕАД/кредитодател/
и В.И.Г./кредитополучател/ бил сключен
Договор за стоков кредит№239771/06.07.2017г. Съгласно т.1 от договора,
кредиторът се е задължил да отпусне на кредитополучателя стоков кредит в размер
на 917.42лв. за закупуването от „Технополис България”ЕАД на: -телефон мобилен HONOK 5Х- 1бр. с цена
439.00лв.; -телефон мобилен НТС 630 - 1
бр, с цена 369.00лв.; -сключване на застраховка „Стандарт +“ за лица от 18 до
64 с еднократна застрахователна премия в размер на 109.42лв. В т.3 от договора,
кредитополучателят се е съгласил предоставената му от страна на кредитора сума
за закупуване на стоките да бъде усвоена еднократно, безкасово чрез превод на
сумата по банковата сметка на търговеца, а сумата на кредита, предоставена за
финансирането на застраховката - да бъде усвоена едноократно, безкасово по
сметка на застрахователя. За сключения договор за кредит „Банка ДСК”ЕАД е
издала уведомително писмо до търговеца, в което е посочено, че е сключен
договор за кредит за закупуването на стоките, предмет на договора за кредит,
чиято стойност е финансирана с процесния договор за кредит. В същото
Уведомително писмо, ответникът е декларирал, че е получил стоката от търговеца.
За потвърждаването на покупката търговецът „Технополис България”ЕАД е издал на
името на ответника фактура№**********/06.01.2017г., в която е посочен начин на
плащане с „Банка ДСК”ЕАД кредит. За сключването на застраховката
застрахователят е издал сертификат№239771/06.01.2017г. в съответствие с
разпоредбите на КЗ. Твърди се, че въз основа на сключения договор за кредит е
разкрита кредитна сметка на ответника, от която са преведени на търговеца и
застрахователя дължимите суми, с което кредиторът е изпълнил задължението си да
предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора. От своя страна,
кредитополучателят се задължава да изплаща на кредитодателя погасителните
вноски, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с годишен процент
на разходите, който изразява общите разходи като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Годишният процент на разходите бил посочен в
погасителния план, неразделна част от договора за кредит и включва лихви и
такси, които кредитополучателят дължи на кредитора. Страните постигнали
съгласие в т.6 от договора, кредитът да се олихвява за срока на Договора с
годишен фиксиран лихвен процент в размер на 34.33%, като лихвата се начислява
върху усвоената и непогасеиа част от кредита и се заплаща месечно. Така, общият
размер на договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на
336.92лв., или общата стойност на плащанията по кредита била договорена в
размер на 1254.34лв. Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита
в срок от 24 месеца или до 06.01.2019г. на 24бр. месечни погасителни
вноски(всяка в размер на 53.36лв., като последната месечна погасителна вноска е
изравнителна и е в размер на 34.33лв.), съгласно погасителния план, неразделна
част от договора. Съгласно Раздел 6 т.12 от ОУ към договора, при забава в
плащането на месечна погасителна вноска от деня следващ падежната и дата,
частта от вноската представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, като
на кредитополучателя е начислена лихва
за забава в размер на 77.77лв., дължима за периода от 20.01.2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита е 06.01.2019г.
Предвид обстоятелството, че кредитополучателят и е е изпълнявал
задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът е станал^
предсрочно изискуем, на основание т.12.1 от ОУ към договора, съгласно която при
допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с
договорения лихвен процент увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта. „Агенция за събиране на вземания“ЕАД в Уведомлението за цесия
по реда на чл.99 от ЗЗД, изпратено до ответника е и съобщил на същия, че поради
допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора го кани да
изплати или разсрочи задължението си, като ако не изплати или разсрочи
задължението си, срещу него ще бъдат предприети съдебни действия за събиране на
дължимите суми, както и на гърба на уведомлението изрично е посочено, че
вземанията по процесния договор са изцяло изискуеми. Уведомлението за цесията
за предсрочната изискуемост било връчено със залепване на 20.08.2018 п, чрез
ЧСИ С.В.Б., с per. № 753 в КЧСИ. Твърди се, че длъжникът не е заплатил
дължимите суми. На 08.08.2017 г. е подписано Допълнително споразумение за
цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 20.04.2017г., сключен между „Банка ДСК“ЕAД и „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, по
силата на които вземането на „Банка ДСК“ЕАД от В.И.Г., произтичащо от Договор
за стоков кредит№239771/06.07.2017г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски
на дружеството - кредитор, което вземане е индивидуализирано в
Приемо-предавателен протокол от 08.08.2017г., към Допълнително споразумение от
08.08.2017 г. за цедиране на вземания към рамковия договора за цесия. Съгласно
чл.6.5. от рамковия договора за цесия, „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД(цесионер) се е задължило от името на цедента и за своя сметка да
изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на
вземания има изрично пълномощно от „Банка ДСК“ЕАД. В изпълнение на поетите
договорни задължения било изпратено по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД уведомление с
изх.№УПЦ-П-ДСК/239771/16.08.2017г. за извършената цесия от името на „Банка
ДСК“ЕАД посредством „Български пощи“ЕАД с известие за доставяне, което писмо се
е върнало в цялост с отбелязване „Непотърсено” Било изпратено и второ
уведомление с изх.№УПЦ/УПИ-С-ДСК/239771/26.04.2018г. за извършената цесия от
името на „Банка ДСК“ЕАД посредством ЧСИ С.В.Б. с per.№753 в КЧСИ, което е
връчено със залепване на 20.08.2018г. Представя препис от уведомленията за извършената цесия от
страна на „Банка ДСК“ЕАД, като моли съда да ги връчи на ответника ведно с
исковата молба(съгласно съдебната практика, ако към исковата молба по иск на
цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право). Предявени са искове по реда на чл.415 от ГПК
относно установяване на вземане по: чл.430 от ТЗ ввр. чл.286 от ТЗ ввр. чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК, по
издадената Заповед№631/01.03.2019г. за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч.гр.дело№689/2019г. на РС-Перник за: сумата 917.42лв.,
представляваща неизплатено задължение по
Договор№239771/06.01.2017г. за стоков кредит, сключен между „Банка ДСК”ЕАД и В.И.Г., като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Банка ДСК”ЕАД в
полза на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, по силата на Приемо-предавателен
протокол от 08.08.2017г. към Доп.споразумение за цедиране на вземания от
08.08.2017г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 20.04.2017г.(неизплатени месечни погасителни
вноски с падежни дати от 20.01.2017г. до 06.01.2019г., по отношение на които на
основание т.12.1 от OУ към договора е обявена предсрочна изискуемост),
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 31.01.2019г. до окончателното и изплащане; сумата 185.47лв., представляваща
договорна(възнаградителна) лихва, дължима за периода:
20.01.2017г.-08.08.2017г.(датата на прехвърляне на задължението); сумата
77.77лв., представляаща лихва(обезщетение) за забава, дължима за периода:
20.01.2017г.-31.01.2019(датата на подаване на заявлението в съда), а също в условията на евентуалност - обективно
предявени осъдителни искове по: чл.79
ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86
от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК за същите суми.
Счита, че същия осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на
кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
Претендират се и направените по делото разноски, както и разноските в
заповедното производство.
Ответникът
В.И.Г. с редовно връчено съобщение по реда на чл.44 ал.1 от ГПК, не депозиран
отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание и не взема становище
по предявените искове.
Между
„Банка ДСК“ЕАД/кредитодател/ и В.И.Г./кредитополучател/ бил сключен Договор за стоков кредит№239771/06.07.2017г.
Съгласно т.1 от договора, кредиторът се е задължил да отпусне на
кредитополучателя стоков кредит в размер на 917.42лв. за закупуването от
„Технополис България”ЕАД на: -телефон
мобилен HONOK 5Х- 1бр.с цена 439.00 лв.; -телефон мобилен НТС 630 - 1бр. с цена
369.00лв.; -сключване на застраховка „Стандарт +“ за лица от 18 до 64 с еднократна
застрахователна премия в размер на 109.42лв. В т.3 от договора,
кредитополучателят се е съгласил предоставената му от страна на кредитора сума
за закупуване на стоките да бъде усвоена еднократно, безкасово чрез превод на
сумата по банковата сметка на търговеца, а сумата на кредита, предоставена за
финансирането на застраховката - да бъде усвоена едноократно, безкасово по
сметка на застрахователя. За сключения договор за кредит „Банка ДСК”ЕАД е
издала уведомително писмо до търговеца, в което е посочено, че е сключен
договор за кредит за закупуването на стоките, предмет на договора за кредит,
чиято стойност е финансирана с процесния договор за кредит(в същото писмо,
ответникът е декларирал, че е получил стоката от търговеца). За потвърждаването
на покупката търговецът „Технополис България”ЕАД е издал на името на ответника
фактура№**********/06.01.2017г., в която е посочен начин на плащане с „Банка
ДСК”ЕАД кредит. За сключването на застраховката застрахователят е издал
сертификат№239771/06.01.2017г. в съответствие с разпоредбите на КЗ. Въз основа
на сключения договор за кредит е разкрита кредитна сметка на ответника, от
която са преведени на търговеца и застрахователя дължимите суми, с което
кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя
кредита, предмет на договора. От своя страна, кредитополучателят се задължил да
изплаща на кредитодателя погасителните вноски, съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с годишен процент на разходите/ГПР/, който
изразява общите разходи като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. ГПР бил посочен в погасителния план, неразделна част от договора за
кредит и включва лихви и такси, които кредитополучателят дължи на кредитора.
Страните постигнали съгласие в т.6 от договора, кредитът да се олихвява за
срока на договора с годишен лихвен/ГЛП/ процент в размер на 34.33%, като
лихвата се начислява върху усвоената и непогасеиа част от кредита и се заплаща
месечно. Така, общият размер на договорната лихва по кредита е уговорена от страните
в размер на 336.92лв., или общата стойност на плащанията по кредита била
договорена в размер на 1254.34лв. Кредитополучателят се задължил да върне
сумата по кредита в срок от 24 месеца или до 06.01.2019г. на 24бр. месечни
погасителни вноски(всяка в размер на 53.36лв., като последната месечна
погасителна вноска е изравнителна и е в размер на 34.33лв.), съгласно
погасителния план, неразделна част от договора. Съгласно Раздел 6 т.12 от ОУ
към договора, при забава в плащането на месечна погасителна вноска от деня
следващ падежната и дата, частта от вноската представляваща главница, се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта, като на
кредитополучателя е начислена лихва за забава в размер на 77.77лв.,
дължима за периода от 20.01.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е
06.01.2019г. Предвид обстоятелството, че
кредитополучателят не бил изпълнявал задължението си за заплащане в срок на
погасителните вноски, кредитът е станал
предсрочно изискуем, на основание т.12.1 от ОУ към договора, съгласно
която при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни,
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с
договорения лихвен процент увеличен с надбавка за забава в размер на 10%
пункта.
На
08.08.2017г. било подписано Допълнително споразумение за цедиране на вземания
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от
20.04.2017г., сключен между „Банка ДСК“ЕAД
и „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, по силата на които вземането на
„Банка ДСК“ ЕАД от В.И.Г., произтичащо от Договор за стоков
кредит№239771/06.07.2017г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране
на вземания”ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството -
кредитор, което вземане е индивидуализирано в Приемо-предавателен протокол от 08.08.2017г.,
към Допълнително споразумение от 08.08.2017г. за цедиране на вземания към
рамковия договора за цесия. Съгласно чл.6.5. от рамковия договора за цесия,
„Агенция за събиране на вземания”ЕАД(цесионер) се е задължило от името на
цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което
„Агенция за събиране на вземания”ЕАД има изрично пълномощно от „Банка ДСК“ЕАД.
В изпълнение на поетите договорни задължения било изпратено по реда на чл. 99
ал.3 от ЗЗД уведомление с изх.№УПЦ-П-ДСК/239771/16.08.2017г. за извършената
цесия от името на „Банка ДСК“ЕАД посредством „Български пощи“ЕАД с известие за
доставяне, което писмо се е върнало в цялост с отбелязване „Непотърсено”. Било
изпратено и второ уведомление с изх.№УПЦ/УПИ-С-ДСК/239771/26.04.2018г. за
извършената цесия от името на „Банка ДСК“ЕАД посредством ЧСИ С.В.Б. с per.№753
в КЧСИ, което е връчено със залепване на 20.08.2018г. „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД в Уведомлението за цесия по реда на чл.99 от ЗЗД, изпратено до
ответника е съобщил на същия, че поради допуснато просрочие и неплащане на
погасителни вноски по договора го кани да изплати или разсрочи задължението си,
като ако не изплати или разсрочи задължението си, срещу него ще бъдат
предприети съдебни действия за събиране на дължимите суми, както и на гърба на
уведомлението изрично е посочено, че вземанията по процесния договор са изцяло
изискуеми. Уведомлението за цесията за
предсрочната изискуемост било връчено със залепване на 20.08.2018г., чрез ЧСИ С.В.Б.
с per.№753 в КЧСИ. Твърди се, че длъжникът не е заплатил дължимите суми.
С
Разпореждане по подадено заявление от
„Агенция за събиране на вземания”ЕАД срещу В.И.Г. е било образувано
ч.гр.дело№689/2019г. на РС-Перник, като е била издадена
Заповед№631/01.03.2019г. за изпълнение на парично задължение, за: сумата
917.42лв., представляваща неизплатено задължение по
Договор№239771/06.01.2017г. за стоков кредит, сключен между „Банка ДСК”ЕАД и В.И.Г., като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Банка ДСК”ЕАД в
полза на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, по силата на Приемо-предавателен
протокол от 08.08.2017г. към Доп.споразумение за цедиране на вземания от
08.08.2017г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 20.04.2017г.(неизплатени месечни погасителни
вноски с падежни дати от 20.01.2017г. до 06.01.2019г., по отношение на които на
основание т.12.1 от OУ към договора е обявена предсрочна изискуемост),
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 31.01.2019г. до окончателното и изплащане; сумата 185.47лв., представляваща
договорна(възнаградителна) лихва, дължима за периода:
20.01.2017г.-08.08.2017г.(датата на прехвърляне на задължението); сумата
77.77лв., представляваща лихва(обезщетение) за забава, дължима за периода:
20.01.2017г.-31.01.2019(датата на подаване на заявлението в съда); сумата
75.00лв., представляваща разноски в заповедното производство. Издадената
заповед за изпълнение била връчена на
длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. С Разпореждане РС-Перник е указал на
заявителя, че в едномесечен срок от връчване на препис от настоящото
разпореждане може да предяви против длъжника иск за установяване на вземането
си по заповедта за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса.
При така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните правни
изводи:
Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на
белезите, които индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащия
факт, съдържанието на субективното материално право и носителите на
правоотношението.
По
делото са ангажирани доказателства, че „Банка ДСК”ЕАД и В.И.Г. са били
обвързани от облигационни правоотношения във връзка със сключени между тях Договор№239771/06.01.2017г.
за стоков кредит със
срок на действие до 06.01.2019г., при условия и за суми, така, както е заявено
по исковата молба.
Според
характера това е договор за заем -
чл.286 ал.3 от ТЗ, тъй като
едната от страните по сделката е търговец и договорът е сключен с оглед
упражняването на търговската му дейност. Изхождайки от предмета на
сделката-предоставяне на кредит под формата на заем, както и от страните по нея
- юридическо лице, което е небанкова финансова институция, даваща заем н
рамките на своята търговска дейност, и ответникът, който е физическо лице,
което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална
компететност, то същата има белезите на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9 ал.1 от ЗПК. Относно характера на сключения договор, съдът
намира за необходимо да изложи, че
договорът е неформален и реален. Заемът за потребление е реален договор,
който се счита сключен не в момента,
когато между страните е постигнато споразумение: едната да заеме, а другата да
получи в заем пари или заместими вещи, а когато въз основа на това споразумение
заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемателя. Установяването на
този факт е в тежест на ищеца съгласно чл.154 ал.1 от ГПК, който
следва да установи възникването на облигационната връзка между страните,
въз основа на която претендира изпълнение, като установи вземането си по
основание и размер, както и че ответникът-длъжник е уведомен за извършената
цесия съгласно разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД. В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове
на месечните вноски, дължими по договора за кредит.
Процесният
договор за паричен заем не е оспорен като неавтентичен/в частта относно подписа
на ответника/, поради което макар и частен диспозитивен документ, има
материална доказателствена сила спрямо ответника Г. - отразените в него
неизгодни за страната факти са верни. Така безспорно се установява наличието на
валидно възникнало договорно правоотношение между ответника и кредитора, както
и неговото съдържание. От съдържанието на настоящия договор може да се изведе
изводът, че сумата, уговорена в заем, е реално предадена на заемателя В.И.Г.,
което било удостоверено с подписа и в
самия договор, като заемателят се е задължил да върне на заемодателя заетата сума, като към 31.01.2019г.(датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в РС-Перник) същият не е погасявал задължението си, съобразно месечните
погасителни вноски. Заемателят се е задължил да ползва отпуснатата в заем сума
и да я върне ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани в договора,
посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на
определен от кредитодателя кредитен консултант по местоживеенето на
кредитополучателя с краен срок за издължаване на всички задължения 06.01.2019г.(дата на последна погасителна вноска).
Ищецът се
позовава на настъпила предсрочна изискуемост на всички вноски по кредита съобразно
предпоставките на чл.11.1 от ОУ към
договора за кредит, които са приети от ответника и с това станали неразделна
част от самия договор, е предвидена хипотеза на предсрочна изискуемост при
просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита,
в който случай целият остатък от кредита става предсрочно изискуем,
следователно налице са предпоставките за предсрочната изискуемост на кредита. В
процесния случай се твърди настъпила на 06.01.2019г. предсрочна изискуемост на
кредита, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
31.01.2019г. Предсрочна изискуемост, обаче не настъпва автоматично с факта на
изпадане в забава на длъжника да погаси която и да е било месечна вноска, а
може да бъде обявена по преценка на кредитодателя по аргумент от чл.60 ал.2 от
ЗКрИ. Според установената съдебна практика, както и разясненията по т.18 от
Тълкувателно решение№4/18.06.2014г. – ОСГТК ВКС, предсрочната изискуемост
настъпва чрез едностранно изявление на кредитодателя до длъжника, включително в
случаите, когато в договора е предвидено, че кредиторът може да събере
вземането си, без да уведоми длъжника, т.е. дори в случаите, когато в договор е
предвидена т.нар."автоматична" предсрочна изискуемост, вземането
става изискуемо, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем, чрез едностранно изявление до длъжника. В посоченото
тълкувателно решение е постановено още, че правото на кредитора да обяви
предсрочната изискуемост следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. В случая, от представените от ищеца писмени
доказателства не се установява предсрочната изискуемост да е обявена на
длъжника, както се твърди в исковата молба, тъй като не се представи доказателство относно връчване на уведомително
писмо относно настъпилата предсрочна изисикуемст чрез ЧСИ С.В.Б.. С оглед
изложеното по-горе относно актуалната съдебна практика, следва да се приеме, че
предсрочната изискуемост в случая е обявена на ответника с връчването на препис
от исковата молба и приложенията към нея, получан на 29.07.2020г., по реда на
чл.44 ал.1 от ГПК(лист 73 от делото). Няма пречка предсрочната изискуемост да
бъде обявена на длъжника от цесионер, а не от първоначалния кредитор, тъй като
съгласно чл.99 ал.2 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор
с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности. Правото на кредитора
да обяви вземането за предсрочно изискуемо е принадлежност към вземането, която
преминава върху новия кредитор, ведно със самото вземане. Поради това и следва
да се приеме, че получаването на писмото за настъпването на предсрочната изискуемост
на вземанията е станало чрез връчване на исковата молба и приложенията към нея,
поради което и съдът намира, че е настъпила предсрочната изискуемост по
процесния договор, считано от 06.01.2019г. Исковата молба се счита за изявление
за разваляне, прекратяване или изменение на договор между страните, както в
конкретния случай за покана за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем(Решение№178/12.11.2010г. по т.дело№60/2010г. – IIт.о. ВКС, Решение№156/30.10.2012г. по
т.дело№ 772/11г. – IIт.о. ВКС). По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил
основното си задължение по договора. Ответникът, от една страна не твърди, от
друга - не сочи доказателства във връзка с изпълнението на своите задължения по
договора, като доказателства относно
факта на плащане на претендираните суми(главница и лихви) не бяха ангажирани и
до датата на приключване на съдебното дирене. Ето защо, съдът приема, че
ответникът е неизправна страна по договора, тъй като не е предложил на
кредитора изпълнение в уговорените срокове.
Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът
или естеството на вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което
цедираният длъжник не участва, тъй като при този договор промяната в
облигационното правоотношение се отнася само до кредитора по вземането.
Безспорно процесното вземане е прехвърлимо - няма изрична забрана в закона или
договора за това и естеството на вземането го позволява. Както се посочи по-горе, 08.08.2017г. било
подписано Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 20.04.2017г., сключен между
„Банка ДСК“ЕAД и „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД, по силата на които вземането на „Банка ДСК“ЕАД от В.И.Г.,
произтичащо от Договор за стоков кредит№239771/06.07.2017г. е прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски на дружеството - кредитор, което вземане е индивидуализирано в
Приемо-предавателен протокол от 08.08.2017г., към Допълнително споразумение от
08.08.2017г. за цедиране на вземания към рамковия договора за цесия. Следва
да се има предвид, че в представения договор е посочено, че се касае за
потребителски заем, както и че се прехвърлят вземания, произтичащи от договори
за потребителски кредит по смисъла на ЗПК. Изрично чл.26 ал.4 от ЗПК предвижда,
че кредиторът информира потребителя за прехвърляне на вземането по чл.26 ал.1
от ЗПК. Специалният закон съдържа императивно правило в чл.26 ал.4 от ЗПК, че
се изисква нарочно уведомяване на длъжника от кредитора по договора. Вярно е, че съгласно чл.99 ал.3,
ал.4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето,
което има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор, но неуведомяването на длъжника не
води до недействителност на прехвърлянето. Това уведомяване би създало
достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с
нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо
лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1 от ЗЗД. В случая, налице е изрично
упълномощаване. Съгласно
чл.6.5. от рамковия договора за цесия, „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД(цесионер) се е задължило от името на цедента и за своя сметка да
изпраща уведомления за извършената цесия, за което „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД има изрично пълномощно от „Банка ДСК“ЕАД. В изпълнение на поетите
договорни задължения било изпратено по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД уведомление с
изх.№УПЦ-П-ДСК/239771/16.08.2017г. за извършената цесия от името на „Банка
ДСК“ЕАД посредством „Български пощи“ЕАД с известие за доставяне, което писмо се
е върнало в цялост с отбелязване „Непотърсено”. Било изпратено и второ
уведомление с изх.№УПЦ/УПИ-С-ДСК/239771/26.04.2018г. за извършената цесия от
името на „Банка ДСК“ЕАД посредством ЧСИ С.В.Б. с per.№753 в КЧСИ, което е
връчено със залепване на 20.08.2018г. „Агенция за събиране на вземания“ЕАД в
Уведомлението за цесия по реда на чл.99 от ЗЗД, изпратено до ответника е
съобщил на същия, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски
по договора го кани да изплати или разсрочи задължението си, като ако не
изплати или разсрочи задължението си, срещу него ще бъдат предприети съдебни
действия за събиране на дължимите суми, както и на гърба на уведомлението
изрично е посочено, че вземанията по процесния договор са изцяло
изискуеми. Уведомлението за цесията за
предсрочната изискуемост било връчено със залепване на 20.08.2018г., чрез ЧСИ С.В.Б.
с per.№753 в КЧСИ. Отделно от това, връчването на уведомлението, заедно с пълномощните
от стария кредитор, ведно с преписа от исковата молба по настоящото дело,
следва да се възприеме като надлежно уведомяване, извършено в хода на
производството, което съдът следва да вземе предвид на основание чл.235 ал.3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане(в случая препис от
уведомителното писмо, договора за цесия, пълномощно и потвърждение за цесия би
могло да са връчени на ответника с преписа от исковата молба) „не може да бъде
игнорирано”(цитираното от ищцовата страна Решение№123/24.06.2009г. по
т.дело№12/2009г. - IIт.о. ВКС; Решение№3/16.04.2014г. по т.дело№1711/2013г. - Iт.о. ВКС; Решение№78/09.07.2014г. по т.дело№2352/2013г.
– IIт.о. ВКС; Решение№46/25.05.2017г. по
т.дело№572/2016г. - Iт.о. ВКС). Така,
предвид изрично сключения договор за цесия и уведомяването на ответника,
в качеството му на цедиран длъжник, съдът приема, че по отношение на последния
е настъпил прехвърлителния ефект на цесията, като в този смисъл носител на
вземанията по процесния договор за кредит е ищецът. Ето защо, съдът приема за
доказани обстоятелствата във връзка с надлежното съобщаване на цесията на
ответника и предявяването на настоящия иск/искове от надлежна страна.
Съдът,
след като взе предвид направеното от ищцовата страна искане по реда на чл.238
ал.1 от ГПК и като прецени изискванията на закона за постановяване на
неприсъствено решение, счита, че са налице предпоставките да бъде постановено
такова решение. Видно от материалите по делото, на ответника по надлежен ред е
извършено връчване препис от исковата молба(на 29.07.2020г.), но писмен отговор
в срока по чл.131 от ГПК не е депозиран. Впоследствие е приложена фикцията за призоваване според
разпоредбите на чл.40 ал.1 и чл.41 ал.1 от ГПК(страната, която живее или замине
за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Р.България, както и
ако отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Ако не се изпълнят тези
задължения всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени).
Ответникът В.И.Г. е призован за съдебнo заседание на според изискванията на
ГПК, но не се явява, не е направил искане делото да бъде разглеждано в негово отсъствие
и с оглед на тези обстоятелства, съдът намира, че следва да пристъпи към
постановяване на неприсъствено решение. Съдът намира също така, че са налице и
предпоставките на чл.239 ал.1 от ГПК, а именно: на ответника с разпореждането
от 13.03.2020г. са указани какви са последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжата и неявяването и в съдебно заседание, както и възможността
при тези условия ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение. От
друга страна, налице е и визираната в чл.239 ал.1 т.2 от ГПК предпоставка, а
именно, от представените по делото писмени доказателства може да се направи
извод за вероятната основателност на предявения от ищеца иск. По делото са
представени и приети достатъчно писмени доказателства, установяващи основанието
и размера на претенцията на ищеца. Не се съдържат изрични доказателства, които
да опровергават соченото от ищеца неизпълнение на задължението. Твърдението за
неизпълнение на парично задължение по договора за целево финансиране, е за
отрицателен факт, който обръща тежестта на доказване и в тежест на ответника е
да докаже, че е изпълнил, каквито доказателства по делото не са събрани. Ето
защо, съдът следва да пристъпи към постановяване на неприсъствено решение при
условията на чл.238 и чл.239 от ГПК.
Предвид
изложеното, искът от страна на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД против В.И.Г., по реда на чл.415 от ГПК
относно установяване на вземане по Заповед№631/01.03.2019г. за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч.гр.дело№689/2019г. на РС-Перник, се явява
основателен за: сумата 917.42лв., представляваща неизплатено
задължение по Договор№239771/06.01.2017г. за стоков кредит, сключен между „Банка ДСК”ЕАД и В.И.Г., като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Банка ДСК”ЕАД в
полза на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, по силата на Приемо-предавателен
протокол от 08.08.2017г. към Доп.споразумение за цедиране на вземания от
08.08.2017г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 20.04.2017г.(неизплатени месечни погасителни
вноски с падежни дати от 20.01.2017г. до 06.01.2019г., по отношение на които на
основание т.12.1 от OУ към договора е обявена предсрочна изискуемост),
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 31.01.2019г. до окончателното и изплащане; сумата 185.47лв., представляваща
договорна(възнаградителна) лихва, дължима за периода:
20.01.2017г.-08.08.2017г.(датата на прехвърляне на задължението); сумата
77.77лв., представляваща лихва(обезщетение) за забава, дължима за периода:
20.01.2017г.-31.01.2019(датата на подаване на заявлението в съда).
Ищецът
сезира съда с претенция за разноските, направени от него в рамките на
заповедното производство по
ч.гр.дело№689/2019г. на РС-Перник при заявени разноски – 75.00лв.(ДТ по чл.1
от Тарифа към ДТССГПК – 25.00лв. и
юрисконсултско възнаграждение – 50.00лв.). Разноските са законова последица от
уважаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
и с оглед на това отговорността за заплащането им е обусловена от изхода
на заповедното производство, а в случаите на предявен от заявителя-кредитор иск
по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало, произнасянето предполага изрично заявено
в исковата молба искане за разпределяне на отговорността за разноски в
заповедното производство. Съгласно т.12 от
Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство и се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство.
При този изход в производството в полза на ищеца-заявител следва да бъдат
присъдени разноските в заповедното производство в размер на 75.00лв.
При този
изход на делото, на основание чл.78 ал.1
от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищцовата страна и сумата 375.00лв., представляваща направени в
производството по гр.дело№311/2020г. на ГОРС разноски(ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК – 25.00лв. и
юрисконсултско възнаграждение – 350.00лв.).
Водим от
горното и на основание чл.239 ал.4 от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявен иск от страна
на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД
с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.София-1335 бул.„Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда
„Лабиринт” ет.II офис№4, представлявано от Изп.директор Д.Б.Б., против В.И.Г. с
ЕГН**********,***, с настоящ адрес:***, че
В.И.Г. с ЕГН**********,***, с настоящ адрес:***, ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление:
гр.София-1335 бул.„Д-р Петър
Дертлиев”№25, офис-сграда „Лабиринт” ет.II офис№4, представлявано от
Изп.директор Д.Б.Б., по Заповед№631/01.03.2019г. за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч.гр.дело№689/2019г. на РС-Перник: сумата 917.42лв.,
представляваща неизплатено задължение по
Договор№239771/06.01.2017г. за стоков кредит, сключен между „Банка ДСК”ЕАД и В.И.Г., като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Банка ДСК”ЕАД в
полза на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, по силата на Приемо-предавателен
протокол от 08.08.2017г. към Доп.споразумение за цедиране на вземания от
08.08.2017г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 20.04.2017г.(неизплатени месечни погасителни
вноски с падежни дати от 20.01.2017г. до 06.01.2019г., по отношение на които на
основание т.12.1 от OУ към договора е обявена предсрочна изискуемост),
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 31.01.2019г. до окончателното и изплащане; сумата 185.47лв., представляваща
договорна(възнаградителна) лихва, дължима за периода:
20.01.2017г.-08.08.2017г.(датата на прехвърляне на задължението); сумата
77.77лв., представляваща лихва(обезщетение) за забава, дължима за периода:
20.01.2017г.-31.01.2019(датата на подаване на заявлението в съда).
ОСЪЖДА В.И.Г.
с ЕГН**********,***, с настоящ адрес:***, ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление:
гр.София-1335 бул.„Д-р Петър
Дертлиев”№25, офис-сграда „Лабиринт” ет.II офис№4, представлявано от
Изп.директор Д.Б.Б.: сумата 375.00лв./триста седемдесет и пет лева/, представляваща
направените разноски в производството по гр.дело№311/2020г. на ГОРС; сумата
75.00лв./седемдесет и пет лева/, представляваща направените разноски по
ч.гр.дело№689/2019г. на РС-Перник.
Решението
не подлежи на обжалване.
Препис от
решението да се изпрати на страните.
Районен съдия: