Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.03.2020
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд гражданско отделение
На шести февруари две хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана Ангелова
Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело №
16595 по описа за 2019 год.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК
вр. чл.
357 и сл. КТ.
Образувано е въз основа на
искова молба подадена от П.М.П., с която се претендира ОД на *****, да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 1965,44
лева за положен и незаплатен извънреден труд в размер на 235,66 часа за периода от 01.10.2016
г. до 30.09.2019
г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1.143 ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба като обстоятелства, от които произтича
вземането е изложено следното: между
страните е съществувало служебно правоотношение, като за периода 01.10.2016
г. до 30.09.2019 г
ищецът е заемал длъжността мл. експерт в 02 РУ към ОДМВР Варна. В този период е работил нощни смени за времето от
22ч. до 06ч., при сумирано изчисляване на работното време. На основание чл.
178, ал.1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се заплащат и допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Нормалната продължителност на работното време е 8часа дневно и 40часа седмично
при 5-дневна работна седмица- чл. 187 ЗМВР. На основание чл. 187, ал. 3 ЗМВР
работното време на държавните служители в МВР работещи на смени се изчислява
сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70часа на
отчетен период. Твърди, че за процесния период е
положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за
което се дължи допълнително възнаграждение за така положения своеобразен
извънреден труд. Посочва, че за процесния период е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурството, времето за отдих и почивките на държавните служителите. В
наредбата се сочи да липса регламентиране преобразуването на часовете нощен
труд в дневни, за разлика от предходно действалата. Затова счита, че приложение
следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство. В тази
връзка излага следните правни доводи: В чл.9 от Наредбата за структурата и
организацията на РЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане на работното време, т.е 1.143. Твърди, че
реално полаганият труд през нощта е 8часа и разликата между номиналния брой
часове нощен труд за тримесечен период и умножаването му с коефициент 1.143
представлява своеобразен извънреден труд, за който следва да се приложи
съответната часова ставка. Твърди, че в периода 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., е положил общо 1648 часа нощен труд, който
преизчислен към дневен води до извънреден труд от 235,66 часа, което изчислено
на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50% съгласно чл. 187,
ал. 6 ЗМВР възлиза в размер на исковата сума. Молбата е за уважаване на
исковата претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и
присъждане на разноски. Претендират
се разноски.
От ответника, на когото бил редовно
връчен препис от исковата молба, е постъпил отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който се оспорва предявения иск. Не оспорва, че ищецът за
посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение заемайки
длъжност по щата на ОДМВР Варна. Потвърждава, че ищецът е работил на 12часови
смени, определени в заповед № 365з-3139/31.08.2016г. относно разпределение на
работното време на държавните служители в ОДМВР Варна. Счита, че в случая
приложение следва да намери единствено специалния закон- ЗМВР и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, предвид спецификата на полаганата
работа от полицейските служители в МВР. Сочи, че в чл. 179, ал. 4 ЗМВР изрично е
посочено, че извън допълнителните възнаграждения по ал.1 и по чл. 178, ал. 1 ЗМВР, на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи
определени със закон или акт на МС. Действаща за периода е Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., в която се сочи, че липсва разпоредба регламентираща
преизчисляване на нощния труд в дневен. В този смисъл оспорва приложимостта на
Наредбата за структурата и организацията на РЗ излагайки правни доводи за това.
Позовава се и на писмо от МТСП от 29.08.2011г., с което са дадени тълкувания
относно преизчисляването на дневния и нощен труд. Сочи да липсва основание за
трансформиране на нощния в дневен труд и определяне на извънреден такъв.
Твърди, че положеният от ищеца нощен и извънреден труд са били заплатени, като
вид допълнителни възнаграждения. Претендират се разноски.
В проведеното открито съдебно заседание е допуснато изменение на предявения иск
по размер от 1965,44 лв. на 1798,88 лв.,
по периоди както следва: Октомври-Декември 2016г. за положен 168 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 24 часа неизплатен
извънреден труд претенцията се намалява от
171,74 лв. на 152,14 лв.; За
периода Януари – Март 2017г. за положен
144 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 21 часа неизплатен
извънреден труд претенцията се намалява от 162,20 на
129,91 лв.; За
периода Април – Юни 2017г. за положен
128 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 18 часа незаплатен
извънреден труд, претенцията се намалява
от 200,36 лв. на 111,35 лв.; За периода Юли –
Септември 2017г. за положен 152 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1.143 възлиза на 21 часа
незаплатен извънреден труд, претенцията се намалява от
143,11 лв. на
129,91 лв.; За периода Октомври - Декември 2017г. за
положен 160 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 23 часа незаплатен
извънреден труд, претенцията се намалява
от 190,82 лв. на
142,28 лв.; За периода Януари - Март
2018г. за положен 152 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 21 часа незаплатен
извънреден труд, претенцията се намалява
от 171,74 лв. на
146,44 лв.; За периода Април - Юни
2018г. за положен 120 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 17 часа незаплатен
извънреден труд, претенцията се намалява
от 133,57 лв. на
125,66 лв.; За периода Юли -Септември
2018г. за положен 168 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143
възлиза на 24 часа незаплатен извънреден труд, претенцията се увеличава
от 104,95 лв. на 177,40 лв.; За
периода Октомври – Декември 2018г. за
положен 168 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 14 часа незаплатен извънреден труд, претенцията се увеличава от 114,49 лв. на 177,40 лв.; За периода Януари - Март 2019г. за
положен 144 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 20 часа незаплатен извънреден труд, претенцията се намалява 152,65 лв. на 162,66 лв.; За периода Април – Юни 2019г. за положен
136 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 19 часа незаплатен извънреден труд, за
претенцията се намалява от 200,36 лв. на 154,53
лв.; За периода Юли -Септември 2019г. за положен 168 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на
24 часа незаплатен извънреден
труд, претенцията се увеличава от 152,65
лв. на 195,19
лв.
Производството
на основание чл. 232 ГПК е прекратено в частта му за разликата над 1798,88 лв. до 1965,44 лв.
Съдът, след като прецени събраните в процеса
доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа
страна, следното:
Няма спор между
страните по фактите, а и от приетите доказателства – кадрова справка от началник сектор „Човешки ресурси“ при ОД МВР –Варна; 15 л заявления за ползване
на платен годишен отпуски; справки от АИС „ТРЗ“
– МВР за въведени болнични листи в периода 01.10.2016г.-30.09.2019г., за въведени заявления за ползване на
платен отпуск и
25 броя платежни
бележки за периода 01.10.2016г.-30.09.2019г.; протоколи
за отчитане на труда на
работещите на смени – извънреден труд и нощен
труд във Второ РУ, с приложени Месечни графици за работещите на
сменен режим във Второ РУ за периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г., се установява, че за периода 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ищецът е заемал
длъжността мл. експерт в 02 РУ към ОДМВР Варна. В този период е работил нощни смени за времето от 22ч. до
06ч., при сумирано изчисляване на работното време.
Въз основа на така
установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
При претенция за трудово възнаграждение, което работодателят дължи на
работника за положен от него извънреден труд, разпределението на доказателствената тежест изисква ищецът да докаже, че е бил
в служебно правоотношение с ответника и в претендирания
период е полагал труд на смени; основанието, от което произтича вземането му и
размер на дължимото възнаграждение за положения труд; падеж на задължението за
плащане на допълнителното възнаграждение за труда и размер на обезщетението за
забава. Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена
тежест по установяване изпълнение на задължението за заплащане на положения по
правоотношението труд.
Спорният въпрос е изцяло правен и
се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид
специфичния статут на държавните служители в МВР регламентиран от специалния
закон - ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са
приложими общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи
преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с
коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден
труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни- подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период.
Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за
служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени.
Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл.
187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за тримесечен период. За исковия период
17.10.2016г. до 30.09.2019г. отчитането се извършва на тримесечие /чл.187, ал.3
изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са
регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях
в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е
регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до
6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията
и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед
на министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179
е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 17.10.2016г. до
30.09.2019г. действаща е била Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр.
60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение №
16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС,
петчленен състав/
издадени от Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче
Наредбата, като подзаконов нормативен акт се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното
решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текста
на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г. няма изрично предвидено основание за
преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е
имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/
11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата
на изрична норма не може да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение
за така неуредения въпрос следва да намери общото трудово законодателство.
Приемането на обратното би означавало служителите на МВР да бъдат поставени в
това отношение в по- неравностойно положение спрямо останалите работниците
полагащи труд по трудови правоотношения по КТ. Не може да се приеме като
аргумент това да не е така и обстоятелството, че на служителите от МВР им се
следват пък допълнителни привилегии от специалния ЗМВР, доколкото те се следват
именно от специфичните условия на полагания от тях труд. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.
143. Не може да се приемат и доводите на
ответника в писмената защита, че в случая за периода 01.01.2018г.
до 13.07.2018г. следва да намери приложение чл. 9г от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските в редакцията й на ДВ бр. 41/2017г. в сила от 01.01.2018г. отм. с ДВ бр.58/13.07.2018г. предвиждаща,
че отработените
часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време,
са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред
инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. Тази Наредба
урежда въпросите относно организацията на работното време, почивките и
отпуските на работниците и служителите, и
има характер на общ подзаконов нормативен акт. Регламентацията, която дава по
тези въпроси не може да намери приложение по отношение на работещите в МВР,
доколкото за тях по законовата делегация на чл. 187 ЗМВР, е регламентирано да
се уреждат с акт на министъра на вътрешните работи и това е именно действала за
периода Наредба
№ 8121з- 776 от 29.07.2016г. В чл.1, от същата е регламентирано, че с нея се определят редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните служители по чл. 142, ал.1, т.1 ЗМВР и по пар. 86 от ПЗР на ЗМВР/ДВ, бр. 14 от 2015г./. Т.е Наредбата за работното
време, почивките и отпуските би имала приложение единствено по отношение на
въпроси, които не са регламентирани от специалния подзаконов ред и касаещи организацията и разпределянето на
работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за почивка на държавните служители. Още повече, че чл. 9г.
визира дейността по отчитането на положения извънреден, а не тази по неговото
заплащане на работниците и служителите. Последните въпроси се регламентират от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, единствено намираща
приложимост в настоящия казус. В заключение налага се извод, че исковата
претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът възприема неоспореното от страните заключение по приетата ССчЕ.
От него и съобразно поясненията и направените от в.л. допълнителни изчисления
при изслушването му, се установява, че след приравняване на нощните часове
отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск за временна
неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното
възнаграждение за положен извънреден труд, възлиза на сумата от 616,73
лв., което не е заплатено на ищеца. Размерът е определен при отчитане на ползвани отпуск за временна неработоспособност
и платен годишен отпуск от ищеца, съобразно разрешението дадено с ТР 8/2013г.
на ОСГК на ВКС. По отделните периоди същото е както следва – за Октомври-Декември 2016г. 152,14 лв.; За периода Януари – Март 2017г. - 129,91
лв.; За периода Април – Юни 2017г. - 111,35 лв.; За периода Юли – Септември
2017г. - 129,91
лв. ; За
периода Октомври - Декември 2017г. -
142,28 лв.; За периода Януари - Март 2018г. -
146,44 лв.; За периода Април - Юни 2018г. - 125,66 лв.; За периода Юли -Септември
2018г. - 177,40 лв.; За периода Октомври
– Декември 2018г. - 177,40 лв.; За периода Януари - Март 2019г. -
162,66 лв.; За периода Април – Юни 2019г. -
154,53 лв.; За периода Юли -Септември 2019г. -
195,19 лв.
Следователно исковата претенция е
доказана и по размер съобразно допуснатото изменение. Не се твърди приетия за
дължим извънреден
труд, получен след преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент 1.143,
да е начислен и изплатен на ищеца, поради което следва да се присъди, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
На
основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като
предвид основателността на исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на ВРС съразмерно на уважената искова претенция направените в
производството разноски за ДТ и депозит за вещо лице, общо в размер от 248,91 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 350 лева
платено адв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Възражението
на ответника по чл. 78 ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като размерът на уговореното
възнаграждение е в рамките на минималното по Наредба № 1/2004г. на ВАдвС. Съобразно уважената част от иска в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 320,34 лева.
На основание чл.78, ал.4 ГПК ответникът имат право на поискани и доказани
разноски. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 23, т.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк.
възнаграждение в полза на ответника в размер на 100лева, отчитайки факта, че
процесуалното представителство от юрисконсулт е осъществено в едно проведено
съдебно заседание и липсва фактическа и правна сложност на спора. Съобразно
отхвърлената част на исковата претенция в полза на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 8,47 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР ОД на ***** да
заплати на П.М.П.,
ЕГН ********** сумата от общо 1798,88 лева, за положен и незаплатен извънреден труд в размер
на 256
часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1.143, като по отделни тримесечия стойността
му е следната: Октомври-Декември 2016г. при
168 часа нощен труд - 24 часа неизплатен извънреден труд - 152,14 лв.; За периода Януари – Март 2017г. за положен 144 часа нощен труд,
- 21
часа неизплатен извънреден труд -
129,91 лв.; За периода Април – Юни 2017г. за положен 128 часа нощен труд-
18 часа незаплатен извънреден труд- 111,35 лв.;
За периода Юли – Септември 2017г. за положен
152 часа нощен труд - 21 часа незаплатен извънреден труд -129,91
лв.; За периода
Октомври - Декември 2017г. за положен
160 часа нощен труд - 23 часа незаплатен извънреден труд-
142,28 лв.; За периода Януари
- Март 2018г. за положен 152 часа нощен труд-
21 часа незаплатен извънреден труд- 146,44 лв.; За периода Април
- Юни 2018г. за положен 120 часа нощен труд-
17 часа незаплатен извънреден труд- 125,66
лв.; За периода Юли -Септември
2018г. за положен 168 часа нощен труд - 24 часа незаплатен извънреден труд-
177,40 лв.; За периода Октомври
– Декември
2018г. за положен
168 часа нощен труд- 14 часа незаплатен извънреден труд- 177,40 лв.; За периода Януари
- Март 2019г. за положен 144 часа нощен труд- 20 часа незаплатен извънреден труд-
162,66 лв.; За периода Април – Юни 2019г. за положен
136 часа нощен труд -19 часа незаплатен извънреден труд-
154,53 лв.; За периода Юли -Септември
2019г. за положен 168 часа нощен труд- 24 часа незаплатен извънреден труд -
195,19 лв., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК ОД на ***** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в
размер на 248,91 лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.1 ГПК ОД
на ***** ДА ЗАПЛАТИ на П.М.П., ЕГН ********** сумата от 320,34лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски направени в първоинстанционното производство
за платено адв. възнаграждение съобразно уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.4 и ал.8 ГПК П.М.П., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на ОД на ***** сумата от 8,47лева,
представляваща съдебно- деловодни разноски направени в първоинстанционното
производство съобразно прекратената част от делото.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: