№ 14
гр. С. , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на дванадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк. ГЕНКО ДР. ДРАГИЕВ
Членове:полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
при участието на секретаря ТАНЯ ИЛ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от полк. ГЕНКО ДР. ДРАГИЕВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20216000600004 по описа за 2021
година
и с участието на прокурора полк. Момчил Бенчев
образувано по протест на прокурор от ВОП – гр. С. и
по жалба на подсъдимия старшина А.. А. И.. от ... чрез защитника му – адв. Д.
от К. АК
срещу присъда № 1/12.01.2021 година по НОХД № 156/2020 година на
Софийски военен съд.
С обжалваната присъда състав на Софийски военен съд е признал
подсъдимия старшина А.. А. И.. от ......, роден на .....г. в гр. С., ЕГН
**********, жив. в гр. С., ж.к. „.....“, бл. ...., вх. А, ет. ..., ап. ..., българин, с
българско гражданство, със средно образование, женен, неосъждан
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ
На 17.11.2019 г., около 01.00 ч. във вила, находяща се в с. О., общ. С.,
С. област, махала „Лак“, поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност,
1
свързана с носене на огнестрелно оръжие, не предприел мерки за недопускане
на злополука и нараняване, носел личното си оръжие пистолет Г. 17, 9х19 мм,
№ ..... след употреба на алкохол и го насочил към В.В.П. от гр. Н.И., произвел
по непредпазливост изстрел и му причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затруднение движенията на десен горен крайник, като
деецът е бил в пияно състояние и след деянието направил всичко зависещо от
него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 134,
ал. 3, вр. ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“, го осъдил на „Пробация“ с
пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от
6 /шест/ месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от 6 /шест/ месеца.
Веществените доказателства по делото 1 /един/ брой кутия, съдържаща
проби за наличие на следи от изстрела от ръцете на А.И.; хартиен плик серия
А № ....., съдържащ обтривка с червеникаво-кафяв цвят; 1 /един/ брой
проектил, запечатан в плик № .....; 1 /един/ брой гилза, запечатана в плик № А
..... и 7 /седем/ броя гилзи и 3 /три/ проектила от експериментални образци,
след влизане на присъдата в сила да бъдели унищожени.
Веществените доказателства 1 /един/ брой суитшърт; 1 /един/ брой
елек; 1 /един/ брой пистолет Г. 17, 9х19 мм, № ....., без пълнител и 11
/единадесет/ броя патрони, калибър 9 х 19 мм, запечатани в хартиен плик №
..... да се върнели на собственика им - А.. АС. И...
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъдил подсъдимия А.. АС.
И.. да заплати на държавата в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на СВС, съдебно деловодните разноски по делото в размер на 1686, 35
/хиляда шестстотин осемдесет и шест лева и тридесет и пет стотинки/ лева и 5
/пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Отделно съставът на Софийски военен съд признал подсъдимия А.. АС.
И..
ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, ЧЕ
На 17.11.2019 г., за времето от около 01.00 ч. до 02.00 ч. от с. О., област
С., до гр. С. управлявал личния си лек автомобил „....“ с рег. № ....., с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,24 на
2
хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 304 от
НПК, го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 343б, ал.
1 от НК.
В протеста си военният прокурор атакува съдебния акт, като
неправилен и несправедлив само в осъдителната част, като не атакува
оправдателния диспозитив. Военният прокурор не е съгласен с размера на
наложеното наказание, „като били налице конкретни основания за изменение
на присъдата и постановяване на осъдителна присъда и наказание „лишаване
от свобода“ от 4 години – „около средния размер предвиден в НК“ - с която
ще бъде защитен държавния интерес. Военният прокурор атакува присъдата и
по отношение разпореждането на първоинстанционния съд с веществените
доказателства.
В съдебно заседание представителят на Военно апелативна п. не
поддържа протеста, но не го и оттегля като сочи, че осъдителната присъда е
правилна, основателна и законосъобразна във всичките й части, и пледира за
потвърждаването й, като не дискутира в детайли.
Подсъдимият и защитника му в жалбата и допълнението към нея
атакуват само осъдителната част на присъдата като неправилна и
незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на
процесуалните правила довели до ограничаване правото на защита, и е довела
до необоснованост на съдебния акт и до нарушение на материалния закон.
Искат изменение на осъдителната част от присъдата, като подсъдимият да
бъдел признат за виновен по чл. 134, ал. 1 от НК и съответно да се приложени
чл. 78а от НК, като се оспорва пияното състояние на подсъдимия. В тази
връзка защитата иска назначаването на допълнителна съдебно-медицинска
експертиза, която да отговори на следните въпроси:
Каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към
01.00 часа на 17.11.2019 г., ако се приеме, че е изпил 150 гр. домашна ракия за
времето от 19.00 до 22.00 часа на 16.11.2019 г.; каква е била концентрацията
на алкохол в кръвта на подсъдимия към 05.20 ч. на 17.11.2019 г., ако се
приеме, че е изпил 100-150 гр. алкохол водка към 04.30 часа на 17.11.2019 г. и
кореспондира ли това с установените 0.61 промила алкохол в кръвта му
установена с техническо средство към 05.20 ч. на 17.11.2019 г.; каква е била
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към 20.00 часа на
16.11.2019 г., ако се приложи методът, по който е дадено заключението на
3
съдебно-медицинската експертиза на досъдебното производство и в съдебно
заседание на първата инстанция и в този случай каква би била степента на
алкохолно опиване на подсъдимия. Отделно се атакува осъдителната част на
присъдата и по отношение на това, че основният съд не бил обсъдил
обясненията на подсъдимия за поетото количество алкохол, както към
момента преди деянието, така и след него - към 04.30 часа на 17.11.2019 г.
когато бил изпил около 100 гр. водка.
Защитата атакува първоинстанционния съдебен акт, като твърди, че
неправилно основният съд се е основал на докладна записка на старши
полицай от ... РУ на МВР – л. 62 от д.п., като се посочва решение №
113/12.07.2011 г. по КНД № 584/2010 г. на ВКС, в което се посочвало, че
принципно докладната записка не представлява писмено доказателство –
„Макар и имащ характера на писмен документ, който полицейските
служители са задължени да изготвят по повод службата си, поначало
докладната не е допустимо писмено доказателствено средство по НПК, ако
в нея се съдържат възприятия и констатации за факти, за които е
предвиден друг надлежен ред за установяването им“. Като обобщение
защитата на подсъдимия навежда тезата, че „наличните доказателства не
давали възможност обосновано и извън всяко съмнение да се отхвърлят
твърденията на подсъдимия, които били подкрепени от показанията на св. Е.
П., че подсъдимият бил употребил около 150 гр. ракия вечерта на 16.11.2019
г. до 22.30 часа и оттам да се направи извод, че не е бил пиян по време на
прострелването на пострадалия“.
Защитата на подсъдимия взема отношение и по направения
прокурорски протест, относно увеличаване на наказанието на подсъдимия,
както и разпореждането по отношение на личното оръжие на подсъдимия,
което било иззето като веществено доказателство по делото.
В съдебно заседание подсъдимият и защитата му поддържат жалбата и
допълнението й с изложените в тях аргументи, посочени по горе. Иска се
изменение на присъдата в осъдителния диспозитив, като деянието да не било
извършено в пияно състояние с приложението на чл. 78а от НК, а по
отношение на оправдателния диспозитив се атакуват мотивите, а именно, че
не са били условията на крайна необходимост, а несъставомерност на
извършеното деяние.
Военно апелативният съд провери изцяло правилността на обжалваната
присъда.
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Старшина А.. АС. И.. е роден на ..... г. в гр. С.. Завършил средно
образование през 1992 г. в СПТУ „М.М.“ с. Г.Д.. До месец октомври 2014 г.
4
бил кадрови военнослужещ във в.ф. 24 220 – С.. През м. октомври 2014 г.
постъпил на служба в ..... на длъжност „главен технически сътрудник, шофьор
автомеханик“ със звание „старшина“. Изпълнявал задачи по транспортно
осигуряване на служители от администрацията на ..... и на чуждестранни
гости и делегации. Понасял високи натоварвания, като често се налагало да
работи в почивни и празнични дни. Уменията му като шофьор са на високо
ниво. В отношенията си с колегите бил вежлив и общителен. Работи добре в
екип. Справял се със задълженията си, но не проявявал инициативност и
самостоятелност. Не са му налагани дисциплинарни наказания. Награждаван
с грамота за активно участие в мероприятия, свързани с българското
председателство на съвета на Европейския съюз през 2018 г. Женен.
Неосъждан.
Старшина А.. АС. И.. притежавал лично оръжие – пистолет „Г.“ 17,
9X19mm, № ....., за което имал издадени съответните разрешителни за
притежание и носене. Притежавал и ловно оръжие. На 16.11.2019г. старшина
А.. АС. И.. бил на лов с група ловци от различни ловни дружинки в
землището на с. О. - местността „Б.“. Носил със себе си ловното и личното
оръжие. Участниците в лова били общо 12-13 човека, между които и
свидетелите Е. П., Д.В. и М.В. П.. След като направили план за лова, ловът
започнал. По време на лова с-на И. стрелял по едно диво прасе и го убил с три
изстрела. След лова - около 16.30 - 17.00 часа всички участници в лова се
събрали в бившата кръчма на село О., която ползвали за нуждите на
дружинката. Към 18,30 - 19 часа в кръчмата пристигнал пострадалият В.В.П.
от гр. Н.И. – братовчед на съпругата на подсъдимия И.. След лова в кръчмата
с-на И. пил „силна домашна ракия - 100-150 грама“/виж обясненията на подс.
И. пред съдебния състав – стр. 59 от делото/. С-на И. и свидетелят В.П. си
тръгнали към 23.00часа. Прибрали се в къщата на с-на И.. Съпругата на
подсъдимия - Ц. И.а, спяла на втория етаж на къщата, а старшина А.И. и
пострадалия В.П. били на първия етаж в стая, ползвана като трапезария.
Хранили се, пушили и си приказвали. Около 01.00 часа А.И. извадил
пистолета си да го прибере в кобура. При това боравене с оръжието
подсъдимият неволно произвел изстрел и прострелял В.П. в областта на
дясното рамо.
Непосредствено след прострелването, подсъдимият с-на И. и В.П. се
5
качили в лек автомобил марка „С. „модел“ ...“ с ДКН ...... Потеглили от с. О. в
посока гр. С.. Съпругата Ц. И.а първа се обадила на тел. 112. Автомобилът
бил управляван от подсъдимия. Движейки се, подсъдимият на два пъти се
обадил на тел. 112 и съобщил ,че е прострелял приятеля си. Искал да бъде
пресрещнат от линейка за оказване на спешна помощ на пострадалия. След
разговори по телефон 112 подсъдимият се разбрал и линейката го чакала на
площада на кв. И.. На уговореното място го чакали линейка с рег.№ ..... –
ЦСМП-С. и автопатрул ... на ... РУ-СДВР в състав ст. полицай И. А. и
полицай К.И.. / Докладна записка - л. 62, т. 1 от д.п./ Подсъдимият помогнал
на В. да се качи в линейката, която отпътувала в 01.55ч. Пострадалият –
контактен и без опасност за живота, бил откаран в болница „...“/ фиш СМП л.
130, т. 1 от д.п./ за оказване на медицинска помощ и след лечение бил изписан
на 20.11.2019г.
На полицаите А.И. се представил като служител на ..., предал им
доброволно пистолета си и обяснил какво се е случило. Казал на полицаите,
че е употребил алкохол. В тази връзка по разпореждане на оперативния
дежурен, пристигнал екип на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, който в
05.22 часа изпробвал И. за алкохол. Техническото средство – „Алкотест
Дрегер 7410+“ с № ...., отчело 0,64 промила алкохол в издишания въздух. В
07.30 ч. на 17.11.2019г. в УМБАЛ „....“ – С., подсъдимият дал и кръв за
изследване за наличие на алкохол. След проведено химическо изследване
било установено, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия в
посочения час, била 0,19 промила.
От прострелването на В.П. била причинена една средна телесна повреда
- счупване на големия туберкул - костен израстък в горната външно
странична част на раменната става, което е довело до затруднение на
движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни от датата на
инцидента. След проведените болнично и домашно лечение В.П. се
възстановил напълно.
От назначената в ДП съдебно-медицинска експертиза и защитена в
съдебно заседание от д-р Г. било установено, че към момента на
прострелването – около 01.00 часа подс. И. е бил в пияно състояние – 1,165
промила алкохол в кръвта му. /виж СМЕ – стр. 52-55 от т. 2, ДП и
6
показанията на експерта д-р Г. в с.з. – л. 58 от делото/.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният
съд е постановил присъдата си.
Военно-апелативният съд в настоящия състав намира жалбата на
подсъдимия и протеста на п.та за неоснователни.
По отношение на доказателствените материали събрани от първата
инстанция, въззивният съд приема, че те са допустими, относими, достоверни
и достатъчни, за да се установят правно релевантните факти от предмета на
делото. Изцяло възприема доказателствата събрани от Софийския военен съд.
Първоинстанционният съд е изяснил напълно обстоятелствата по чл.
102, т. т. 1-3 от НПК, като е посочил доказателствата, на които се позовава
при постановяването на присъдата. Изпълнил е задълженията си по чл. 305,
ал. 3 от НПК. Изложени са обосновани доводи при разбора на
доказателствената съвкупност.
При разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са довели до ограничаване правата на подсъдимия.
Първоинстанционният съд детайлно е изследвал всички доказателства
по делото и е посочил на кои се позовава при възприемане на фактическата
обстановка. За по-голяма прегледност дори е цитирал показанията на
свидетелите дословно с кавички. Наред с това съставът на съда е посочил и
правните изводи и съображения, на базата на които е постановил присъдата
си, както в осъдителната, така и в оправдателната й част. Тези изводи са ясни,
конкретни и заедно се допълват, като се очертава завършеността на съдебния
акт – диспозитив и мотиви.
І. Законосъобразно основният съд е определил квалификацията на
деянието по чл. 134, ал. 3, във вр. ал. 1, като при определяне на наказанието
мотивирано е приложил и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК. Тъй като чл. 134, ал.
1 от НК е препращаща/бланкетна/ норма, съдът точно е посочил кои
изисквания и в кой нормативен акт са нарушени правилата при немарливо
боравене с личното огнестрелно оръжие от страна на подсъдимия – чл. 59 и
чл. 60 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
7
пиротехническите изделия и най-вече т. 5 от Правила за безопасност при
боравене с огнестрелно оръжие от Наредба № 1з-575 от 02.03.2011г. –„ Никога
не се насочва огнестрелно оръжие към човек независимо от увереността, че то е
празно…“.
Правилно първоинстанционният съд е изяснил авторството на деянието,
което се доказва по несъмнен начин, както от обясненията/признанията/ на
подсъдимия, които макар и средство за защита, са и годно доказателствено
средство - /л. 58 гръб - л. 59 от н.д./, така и от показанията на пострадалия
дадени в с.з. - свидетелят В.П.. Техните гласни доказателства се
потвърждават, както от балистичната експертиза, така и от съдебно-видео-
техническа експертиза – протокол № 10/2020г. /л.5-16, т.2 д.п./, от която е
видно, че с-на И. на два пъти съобщил в разговора си по телефон на оператор
на телефон 112, че е прострелял без да иска приятеля си.
Налице са безспорни доказателства и за средството с което подс. И. е
осъществил непредпазливото деяние - прострелването на пострадалия П., а
именно лично притежавания от И. пистолет Г. 17, 9х19 м.м., № ......
Престъплението е непредпазливо, тъй като подсъдимият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди, но поради пияното състояние и следващите
от това забавени реакции и занижена критичност е настъпил вредоносния
резултат.
Обосновано е определен от съда и характера на телесната повреда на
пострадалия П., а именно средна телесна повреда, като е налице затруднение
движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни. Тези изводи съдът е
направил на базата на обилната медицинска документация и съдебно-
медицинската експертиза представена по делото и защитена от съдебния
лекар в съдебно заседание.
Правилно съдът е установил и признаците на ал. 4 на чл. 134 от НК, а
именно, подсъдимият след деянието е направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия, както и наличието на предпоставките за
приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК – налице са многобройни
смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона
8
наказание се оказва несъразмерно тежко. В тази насока основният съд
правилно е определил наказанието на подс. И., под най- ниския предел, когато
не е предвиден минимум, като го е осъдил на „пробация“. Липсват
отегчаващи обстоятелства. Некореспондиращ с обстоятелствата по делото е
протеста на военния прокурор по отношение на наложеното наказание, като
се иска неговото увеличение. Настоящият състав счита, че наложеното
наказание от основния съд е справедливо и изпълнява целите предвидени в
чл. 36, ал. 1 от НК – както на генералната, така и на индивидуалната
превенции.
По отношение на веществените доказателства, основният съд се е
произнесъл законосъобразно, съблюдавайки чл. 53 от НК, като е направил
разграничение между умишлено престъпление и непредпазливо такова. В тази
насока несъстоятелни са исканията на представителя на държавното
обвинение в протеста му, да не бъдели връщани личното оръжие и
боеприпасите на подс. И.. Известно е, че първоинстанционният съдебен акт се
изпълнява след влизането му в законна сила. В мотивите си основният съд
изрично се е разпоредил с веществените доказателства по делото, като е
заявил - след влизане в законна сила на осъдителната присъда. Правилно
също така първоинстанционният състав е направил разграничение на
веществените доказателства по вид, потребителска стойност и отношение към
страните по делото.
Обосновано първоинстанционния съд е осъдил подсъдимия да заплати
направените по делото разноски по обвинението по което е признат за
виновен в размер на 1686, 35 /хиляда шестстотин осемдесет и шест лева и
тридесет и пет стотинки/ лева на основание чл. 189, ал. 3 от НПК и 5 /пет/
лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Основният проблем, по който се спори от страна на подсъдимия и
защитата му е, дали към момента на прострелването, подсъдимият се е
намирал при условията на ал. 3, предложение първо на чл. 134 от НК, а
именно „в пияно състояние“. В тази връзка мотивирано
първоинстанционният състав е обсъдил всички доказателства по делото, като
е отхвърлил възраженията на защитата на подсъдимия. Самият ст-на И. при
разпита му като подсъдим в съдебно заседание пред първата инстанция е
9
заявил, че бил употребил алкохол преди прострелването на пострадалия. Тези
му обяснения се потвърждават и от показанията на свидетелите – Е. П. и В.,
като няма противоречие и относно количеството – „100-150 грама домашна
ракия“. Тези показания са в пълно съответствие с безспорните доказателства
– АУАН № ...../17.11.2019 г. констатиращ, че към момента на тестването
05.21 часа с техническо средство „Дрегер“ в кръвта на подсъдимия е имало
наличие на алкохол в кръвта 0.64 на хиляда; заповед № ..../17.11.2019 г. за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от
ЗДвП; талон за изследване № .....; протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, където на въпроса в графа „4. Количество,
подсъдимият е заявил пред снемащия анамнезата доктор - 100
милилитра“; протокол за химическо изследване; съдебно-медицинска
експертиза относно пияното състояние на подсъдимия към момента на
деянието. Позоваването на основния съд на докладна записка написана от ст.
полицай И. А. – на л. 62, том І – ви от ДП, на което възразява защитата на
подсъдимия, че не е писмено доказателствено средство е основателно, но не е
съществено процесуално нарушение. Действително съгласно чл. 105, ал. 2 от
НПК това доказателствено средство не е изготвено от разследващ полицай
или следовател и не е събрано по предвидения в НПК ред. Налице са обаче
достатъчно и други безспорни доказателства, както гласни, така и писмени,
посочени по-горе, които потвърждават квалифициращия признак – пияното
състояние на подсъдимия към момента на произвеждане на изстрела – 1.165
на хиляда алкохол в кръвта му. Действително в НК няма определение на
понятието „пияно състояние“, което важи най-вече за престъпленията по
транспорта. В чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП пияното състояние е определено,
когато в кръвта на водача на МПС има наличие на алкохол над 0.5 на хиляда.
В този смисъл е и Постановление № 1 от 17.01.1983 г. на Пленума на ВС,
където се приема, че понятието „пияно състояние“ предвиден в общата част
на НК – чл. 78а, ал. 7 /изм. предишна ал. 6/ от НК е обективен признак на
деянието и се отнася до всички деяния предвидени в специалната част на НК
/отнася се до неограничен брой престъпления предвидени в специалната част
– виж тълкувателно дело № 2 /решение № 2/2007 г./ на ВКС, когато това е
предвидено и изключва приложението на чл. 78а от НК.
10
Правилно основният съд не е дал вяра на обясненията на подсъдимия,
който заявява, че след като отпратили пострадалия бил притеснен:
„Единственото нещо, което имаше в джипа беше водка и аз отпих няколко
глътки, защото бях притеснен. … Докато чаках на И. да дойдат полицаите. Те
пратиха и патрулка за тестване за алкохол, след 02.30 часа“. Тези обяснения
на подсъдимия се опровергават от гореизложеното. Обясненията му са явно
защитна позиция. Ако беше употребил действително няколко глътки водка
„от жажда“ и „притеснение“ след 03.00 часа и е тестван с алкотест дрегер към
05.21 часа, то логично би следвало да отчете значително по-голямо
количество алкохол в кръвта, а не 0.64 на хиляда алкохол в кръвта, колкото е
отчел алкотест дрегера, което би се отразило в негативна стойност и на
количеството алкохол в кръвта към момента на деянието. Логично
първоинстанционният съд е приел, че и житейски са нелогични действията на
подсъдимия - в присъствието на полицейски служители, които са извикали
патрул на пътна полиция да го проверят за алкохол – а проверката се е
налагала, защото той им е заявил, че е пил и да употребява алкохол и то пред
полицаите с това само утежнява положението си.
ІІ. По отношение на оправдателния диспозитив.
Законосъобразно основният съд, на базата на съвкупния доказателствен
материал е признал подсъдимия И. за невинен и го е оправдал по обвинението
по чл. 343б, ал. 1 от НК и на основание чл. 304, предложение последно от
НПК – деянието не съставлява престъпление. Държавното обвинение не е
подало протест и не поддържа обвинението. От доказателствата по делото
безспорно основният съд е установил, че към момента на деянието 01.00 часа
на 17.11.2019 г. подсъдимият И. е бил в пияно състояние – 1.165 на хиляда
алкохол в кръвта, което е несъставомерно, тъй като правната норма изисква
подсъдимият да е с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда.
Защитата на подсъдимия атакува оправдателния диспозитив по
отношение на мотивите на първоинстанционния съд относно оправдаването
на подсъдимия, че не било крайна необходимост, а липса на състав – липса на
престъпление. Тук няма противоречие, тъй като именно съставът на СВС е
приел, че деянието е несъставомерно. Но съставът на съда е приел, че
действията на подсъдимия не съставляват и административно нарушение, тъй
11
като са извършени при условията на крайна необходимост, с което е
отговорил на претенциите на военния прокурор в пледоарията си, че подс. И.
следвало да бъде наказан и по ЗАНН.
Голословни и не отговарящи на фактите по делото са претенциите на
защитата за назначаване на допълнителна съдебно-медицинска експертиза
относно каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на подзащитния му
към различни часове от денонощието преди и след деянието. Настоящият
състав ги отхвърли с протоколно определение в съдебно заседание, но за
яснота допълва, че основният съд правилно е констатирал момента на
деянието – престъплението по чл. 134 от НК. Констатирано е, че подс. И. е
бил в пияно състояние както към момента на деянието – 01.00 часа на
17.11.2019 г. така и към 05.21 часа на същата дата, когато е бил тестван с
алкотест дрегер и той е отчел количество алкохол в кръвта му над 0.5 на
хиляда, тоест е бил и към този момент все още в пияно състояние, но с по-
ниска концентрация, тъй като е бил във фаза на елиминация на алкохола.
Твърдението на защитата, че от свидетелските показания, че на
подсъдимия не му личало, че бил употребил алкохол в заведението на с. О. не
е обективен критерий и стъпва на предположения, което правилно е било
прието от основния съд като несъстоятелно.
Военно-апелативният съд намира, че са налице основанията,
предвидени в закона, присъдата на първоинстанционния съд да бъде
потвърдена, а жалбата на подсъдимия и протестът на п.та да бъдат оставени
без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 334, ал. 1, т. 6, във вр. чл. 338 от
НПК Военно апелативният съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1 / 12 януари 2021 година по НОХД №
156/2020 г. на Военен съд – гр. С.
Решението може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховния
касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от
12
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13