№ 12599
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110118417 по описа за 2022 година
Предмет на делото е предявеният от О. П. Т. срещу „(ФИРМА)“ ЕООД,
ЕИК ********* установителен иск с правно основания чл.422, ал.1 ГПК във
вр. с чл.92 ЗЗД, относно признаването за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 7306,40 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратен договор № 3Д5/23.11.2020 г., като вземането предмет
на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. №70069/2021 г. по описа на СРС. Ищцовото дружество основава
претенциите си с твърденията, че между него и ответника е бил сключен
договор № 3Д-5/23.11.2020 г., по силата на който ищецът е имал качеството
на възложител, а ответникът на изпълнител за доставка на нетна електрическа
енергия и избор на координатор на балансираща група за О. П. Т. за срок от
24 месеца. Поддържа, че един от начините на прекратяване на договора е
едностранно с 3-месечно предизвестие, като аргументира, че в този случай се
дължи неустойка в размер на 5% от общата прогнозна стойност на договора
по чл. 4, ал. 2 от същия. Обосновава, че на 17.05.2021 г. ответникът е
прекратил процесният договор с тримесечно предизвестие, поради което
счита, че същият дължи обезщетение в размер на 18266 лв. Посочва, че въз
основа на сключен застрахователен договор от ответника на ищеца е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 10959,60 лв. и е останала
1
неизплатена част от неустойката в размер на 7306,40 лв., която ищецът
претендира от ответника.
В законоустановения срок, от страна на ответника е постъпил писмен
отговор на исковата молба, с която предявения иск се оспорва по основание и
размер. Релевират се доводи за настъпили обективни пречки за изпълнение на
процесния договор от ответника. Обосновава се, че в договора не е
предвидена неустойка в случай на прекратяване с тримесечно предизвестие.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 92 ЗЗД.
За основателността на иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД за
заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договор втежест на
ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
договор с валидна уговорка за неустойка в случай на едностранно предсрочно
прекратяване на договора, както и размера на вземането за неустойка.
С оглед становището на страните съдът с доклада по чл. 140 ГПК е
отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че между ищеца и ответника е бил сключен договор
№ 3Д-5/23.11.2020 г., по силата на който ищецът е имал качеството на
възложител, а ответникът на изпълнител за доставка на нетна електрическа
енергия и избор на координатор на балансираща група за О. П. Т. за срок от
24 месеца, както и че с тримесечно предизвестие, получено от ищеца на
17.05.2021 г., ответникът е прекратил процесният договор, както и че на
ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 10959,60 лв. от
застрахователя, при когото ответникът е застраховал изпълнението на
договорните си задължения.
Спорно по делото е наличието на валидно сключена неустоечна клауза за
дължима неустойка при едностранно предсрочно прекратяване на договора.
Съгласно чл. 16, ал. 5 от договора при прекратяване на договора на основание
чл. 20, ал. 1, т. 5, иницииращата прекратяването страна дължи на другата
страна обезщетение в размер на 5% от общата прогнозна стойност на
договора по чл. 4, ал. 2. Видно от договора чл. 20, ал. 1 не съдържа т. 5.
2
Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 урежда хипотези при прекратяване на договора,
когато не се дължи неустойка. Поради изложеното съдът намира, че се касае
за техническа грешка препращането в чл. 16, ал. 5 към чл. 20, ал. 1, т. 5 от
договора. От тълкуването на волята на страните в целия договор съдът стига
до еднозначен правен извод, че иницииращата прекратяването страна дължи
на другата страна обезщетение в размер на 5% от общата прогнозна стойност
на договора по чл. 4, ал. 2 в случай на едностранно прекратяване на договора
с тримесечно предизвестие – основание за прекратяване на договора,
съдържащо се в чл. 21, ал. 1, т. 5 от същия. Софийски районен съд счита, че
клаузата за неустойка е ясна и непротиворечива и двете страни са били
наясно в кои случаи се дължи неустойка. Поради изложеното съдът намира,
че ответникът дължи на ищеца неустойка, поради предсрочно прекратяване
на договора с предизвестие.
Съдът намира за неотносими към правния спор възраженията на
ответника за наличието на обективни пречки за изпълнение на договора.
Видно от приетото като писмено доказателство по делото предизвестие
ответникът е прекратил процесния договор с тримесечно предизвестие без да
посочва обективни пречки за изпълнението му, което би представлявало
друго основание за прекратяване на договора. Нещо повече, страните не
спорят и съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че договорът е прекратен едностранно от ответника с
тримесечно предизвестие, а не поради наличие на обективни пречки за
изпълнение на същия.
Относно размерът на неустойката, същият е ясно и еднозначно определен
в размер на 5% от общата прогнозна стойност на договора по чл. 4, ал. 2 от
договора. В чл. 4, ал. 2 от същия страните са регламентирали, че общата
стойност на договора ориентировъчно е в размер на 365 320 лв. без ДДС.
Следователно дължимата от ответника неустойка за предсрочно прекратяване
на договора възлиза на 18 266 лв., като страните не спорят и съдът е отделил
като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е
получил като застрахователно обезщетение сумата в размер на 10959,60 лв.
Поради изложеното съдът намира, че ответникът дължи на ищеца разликата в
размер на 7306,40 лв. и искът следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
3
При този изход на спора на основание чл. чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът в размер на 146,13 лв. за заповедното производство за
платена държавна такса и 146,13 лв. за исковото производство за платена
държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от О. П. Т., ЕИК
********* срещу „(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК ********* установителен иск с
правно основания чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.92 ЗЗД, че ответникът
„(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК ********* дължи на ищеца О. П. Т., ЕИК *********
сумата в размер на 7306,40 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратен договор № 3Д5/23.11.2020 г., като вземането е предмет на Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№70069/2021 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на О. П. Т., ЕИК ********* сумата в размер на 146,13
лв., представляващи разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на О. П. Т., ЕИК ********* сумата в размер на 146,13
лв., представляващи разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4