Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 31.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно
заседание , проведено на двадесет и трети октомври , през две хиляди и деветнадесета година , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря Р. Димитрова…..………….…………………
и в присъствието на прокурора……………………………….…….. като разгледа докладваното от
районен съдия Н. Попова гражданско дело
№ 4707 по описа
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правна квалификация чл.422 от ГПК, във връзка с чл. 240 ал.1 и
ал.2, чл. 74 ЗЗД ,
връзка с чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В подадената искова молба от адвокат Т.Т.Д.,
ЕГН ********** ***, като процесуален представител на „Марж Трейд“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Порто Лагос“ №
47, ет.5, представлявано от управителя Жак Йосиф Бенароя срещу Г.С.Р., ЕГН **********,
с адрес: *** се излагат обстоятелства, че на 19.01.2016 г. е сключен Договор
за кредит № 488/19.01.2016г. между
кредитора „Рива Кредит"ООД, ЕИК *********, и кредитополучателя Г.С.Р., по
силата на който кредиторът е предоставил в заем сумата от 600,00 лв. на
кредитополучателя с краен срок за погасяване - 19.11.2016 г., при годишен лихвен
процент 41%. Обща стойност на задължението (главница и лихва) - 718,40 лв.
Кредитът е следвало да бъде върнат на 10 равни месечни вноски, всяка от които в
размер на 71,84 лв. Сумата по кредита
била предадена на кредитополучателя в брой срещу разписка в деня на
сключване на цитирания договор за кредит. Кредитополучателят е платил в срок
първата вноска, след
което изпаднал в забава на втора вноска, която е с
падеж 19.03.2016. Съгласно чл.16.2.от цитирания договор за кредит при забава в
плащането на една вноска по кредита, считано от падежната дата на непогасената
вноска, а именно - от 2-а вноска по погасителен план, кредитът става предсрочно
изискуем в пълния му размер или от 19.03.2016 г. се твърди, че кредитът е предсрочно
изискуем. Твърди
се , че след тази дата са постъпили 50,72 лв. на 31.05.2016 , които погасяват изцяло
договорната лихва по 2-а, 3-а и 4-а вноска. Твърди се , че към настоящия момент остават за плащане от
главницата: 2-а вноска- 53,09 лв., 3-а вноска-54,91 лв., 4-а вноска-56,79 лв.,
5-а вноска-58,73 лв., 6-а вноска-60,73 лв., 7-а вноска-62,81 лв., 8-а
вноска-64,95 лв., 9-а вноска-67,17 лв., 10-а вноска-69,47 лв.; от лихвата: 5-а
вноска-13,11 лв., 6-а вноска-11,11 лв., 7-а вноска-9,03 лв., 8-а вноска-6,89
лв., 9-а вноска-4,67 лв и 10-а вноска-2,37 лв.
Сочи се, че тъй като
кредитополучателят е допуснал неизпълнение, на основание чл.16.1. от цитирания
договор за кредит дължи законна лихва в размер на 106,44 лв. върху просрочената
главница за периода 19.03.2016 /датата на предсрочната изискуемост/ до 13.02.2018 (датата, на която кредитора „Рива
Кредит"ООД предприема действия по ангажиране отговорността на ищцовата дружество в
качеството му на гарант/.На 11.05.2017 кредиторът „Рива кредит"ООД изпратил на длъжника покана за плащане, но плащания не
са постъпили.
Сочи се още,че Договор № ДГ 428/19.01.2016 е
сключен на 19.01.2016 между „Рива Кредит"ООД в качеството си на кредитор, Г.С.Р.
в качеството си на кредитополучател и „Марж Трейд"ООД в качеството си на
дружество гарант, по силата на който договор дружеството -гарант се задължава да обезпечи пред кредитора
точното изпълнение на задълженията на кредитополучателя по договор за кредит №
488/19.01.2016, както и при неизпълнение от страна на кредитополучателя да
заплати на кредитора всички задължения на кредитополучателя. Срещу това си
задължение дружеството -гарант имало право да
получи от кредитополучателя пълния размер на договореното възнаграждение, а
именно 632,50 ле., от което кредитополучателят е изплатил сумата от 147,62 лв.,
остават за плащане 484,88 лв. Същото се дължи изцяло от страна на
кредитополучателя, независимо дали кредитополучателят е плащал редовно
задълженията си по договора за кредит, или е изпаднал в забава.
Възнаграждението се дължи с оглед поемане на риск от страна на дружеството -гарант относно ефективното събиране на
вземането, както и с оглед насрещно задължение на дружеството гарант да
разполага с достатъчно парични средства, така че да има възможност да заплати
във всеки един момент стойността на дълга на кредитополучателя към кредитора по
договора за кредит. Твърди
се , че след като дружеството гарант
изплати на кредитора всички задължения на кредитополучателя, на основание чл.8
същото встъпва в правата на кредитора по договора за кредит. На 13.02.2018
кредиторът „Рива кредит"ООД уведомява дружеството- гарант за неизпълнение по договор за кредит №
488/19.01.2016, на същата дата дружество- гарант изплаща изцяло задължението на кредитополучателя към
кредитора „Рива кредит"ООД и на основание чл.8 от същия договор встъпва в
правата на кредитора, което обуславя и правния му интерес от завеждане на
настоящото производство. Дружеството- гарант „Марж Трейд"ООД е уведомило кредитополучателя за
извършеното плащане и за встъпване в правата на кредитора, като е изпратило
уведомление на 14.02.2018. Възнаграждението на дружеството -гарант по договор № ДГ 428/19.01.2016 не било
изплатено изцяло към настоящия момент, поради което за дружеството- гарант се поражда правото на неустойка в размер
на 161,47 лв., изчислена на основание чл.12 от договор № ДГ 428/19.01.2016 -
0,05% за всеки ден забава върху дължимата сума 484,88 лв. за периода от
19.04.2016 (датата на последното извършено плащане) до 13.02.2018 (датата, на
която кредитора „Рива Кредит"ООД предприема действия по ангажиране отговорността
на дружеството гарант), общо 666 дни забава.
Въпреки уведомяването плащания в
патримониума на „Марж Трейд"ООД не били постъпили до настоящия момент. Във
връзка с изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Г.С.Р., ЕГН **********,***,
съществуването на вземането на "МАРЖ ТРЕЙД" ООД за: сумата
от 548.65 лв. -
дължима главница по договор за кредит № 488/19.01.2016, сумата
от 47.18 лв. -
дължима договорна лихва по договор за кредит № 488/19.01.2016 за периода
19.06.2016-19.11.2016, сумата от 106.44 лв. - дължима законна лихва по
договор за кредит № 488/19.01.2016 за периода 19.03.2016-13.02.2018, сумата
от 484.88 лв. -
дължимо възнаграждение по договор № ДГ 428/19.01.2016, сумата
от 161.47 лв., представляваща неустойка
по договор № ДГ 428/19.01.2016 за периода 19.04.2016-13.02.2018, общо 666 дни
забава, както и разноски по настоящото и по заповедното производство - адвокатско
възнаграждение, държавни такси и др. съгласно списък по чл. 80 ГПК .Представени са писмени
доказателства.Формулирани са доказателствени искания.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК
от ответника Г.С.Р. чрез адв. А.С.Г.,***, с адрес на кантората: ****, като особен представител е постъпил писмен отговор в който
се поддържа следното: Сочи се, че лицето Г.С.Р. не признавало дължимостта на сумите описани в исковата молба .
На първо място счита, че Договорът за потребителски кредит №488 от 19.01.2016г., сключен от Г.Р.
с „Рива Кредит” ООД бил нищожен, поради това, че противоречи на императивните разпоредби на
чл.10, ал.1 и чл.11, ал.2, във връзка с чл.22 от Закона за потребителския
кредит. Той бил нищожен и на основание
чл.26 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, понеже нарушава
принципите на справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения, заради несправедливо облагодетелстване на едната страна, за
сметка на другата. Налице била явна нееквивалентност между предоставената
услуга и уговорената за това цена- заплащането
на възнаградителна лихва която трябва да се съизмерва, както със
стойността на отпуснатия заем, така и със срока за който се уговаря връщането
на заетата сума и с обстоятелството дали заемът е обезпечен.
В конкретния
случай се твърди , че
ответникът Г.Р. е икономически по-слабият субект
на правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода да
договаря условията, при които е бил сключен договорът за гарант. В същия момент
гаранта по договора - „Марж трейд” ООД е икономически по-силният субект, който
се възползва от клаузите на договора, за да претендира главницата, лихвите и
разноските, които е платил. Т.е. поетия от гаранта риск е напълно покрит, а
размерът на уговореното възнаграждение за обезпечаване на задължението е
абсолютно необосновано и несъответстващо на
този риск.
Този договор съдържал и неравноправни клаузи по смисъла на
чл.143 от ЗЗП, тъй като ответникът Г.Р. е имал качеството на потребител,
съгласно параграф 13 от ЗЗП.
Счита, че в
Договора за потребителски кредит, съществуват
неравноправни клаузи на основание т.5, 9 и 18 на чл.143 от ЗЗП. Сочи се, че потребителят не е имал възможност
да се запознае с клаузите на договора преди неговото сключване, да влияе върху
тях, както и не е имал възможност да прецени неговите икономически
последици. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните
клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В конкретния случай не
може да се приеме, че са уговорени
индивидуално, тъй като Г.Р. не е имал възможност да влияе върху съдържанието им
и същите са сключени при наличието на общи условия. От друга страна, съгласно чл.147а от ЗЗП върху
ищецът лежала тежестта да докаже, че Г.Р. е приел общите
условия на договора, тъй като те биха обвързали същия само ако са му били
предоставени и той се е съгласил с тях. Позовава се на чл.147а, ал.5 от
ЗЗП „...деклариране
на получаването им от потребителя, включително в индивидуалните договори, не е
доказателство за действителното приемане на Общите условия и получаване на
екземпляр от тях. ” Тъй като такива
доказателства не са представени от ищеца в настоящото производство, то счита,
че направените от него твърдения и искания са необосновани, тъй като същите са
недоказани и съответно недължими.
От друга страна била последователна практиката на Съда на ЕС по
тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
година, относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която
съдът е длъжен да следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова
възражение да не е било направено от потребителя. По отношение на договорите за
кредит на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на
чл.143 - чл.148 от ЗЗП.
На следващо
място се поддържа , че е нарушена нормата на чл.19, ал.2 от ЗПК. Параграф 1, т.1 от ДР на ЗПК дава
легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя”. Това са
всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, вкл. разходите по допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит и по-специално застрахователни премии, в случаите, когато сключването
на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
В чл.19, ал.1
от ЗПК било предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Със сключване на Договора за
гарант, кредиторът е предвидил възнаграждение за гаранта, което по своята
същност представлява разход, пряко свързан с Договора за потребителски кредит и
това възнаграждение е обявено кредитополучателя.Невключването на това
възнаграждение за гарант в общите разходи по кредита от страна на „Рива Кредит”
ООД, представлява заобикаляне на забраната на чл.19, ал.2 от ЗПК.
При
включването на този допълнителен разход в общия размер на разходите, ГПР по
сключения договор за кредит, който е определен в договора за потребителски
кредит на 49.65%, значително ще надхвърли законово определения максимален
размер на ГПР, поради това Договорът за потребителски кредит №488/19.01.2019г„
следва да се счета за нищожен.
От друга
страна дружеството-гарант „Марж трейд” ООД, с исковата молба твърди, че
ответникът Г.Р. е бил надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на
задължението си с писмо изх.№300/11.05.2017г., като са приложени единствено две
известия за доставяне, неподписани от ответника- Г.Р.. В тази връзка се оспорва твърдението , че същият е бил надлежно уведомен за предсрочната
изискуемост на задължението си.
От дружеството-гарант
са представени Уведомления №64/14.02.2018г. и №65/14.02.2016г., с които „Марж
трейд" ООД уведомява Г.Р., че е заплатило дълга на същия по Договор за
потребителски кредит №488/19.01.2016г. с „Рива Кредит „ ООД, като се поддържа
, че приложените известия за доставяне, сочат , че въпросните
уведомления не са били връчени на адресата си, което е съществен процесуален
порок.
Оспорват се подписите на Г.С.Р., като положени от него в Договор за потребителски
кредит №488 от 19.01.2016г. подписите в Общите условия по договора
за потребителски кредит, сключен с ,,Рива Кредит" ООД, подписите положени
в Разписка за получена сума от 19.01.2016г., както и подписите положени в
Договор № ДГ 428/19.01.2016г.
Алтернативно
се оспорва
размера на претендираните суми, като се поддържа , че освен, че горецитираните суми са недължими, поради нищожност
на договора за потребителски кредит и на договора за гарант, то същите били в
необосновано висок размер.
Подържа се , че съгласно константната съдебната
практика, след момента на предсрочната изискуемост се погасява задължението на
потребителя по договора за потребителски кредит да заплаща уговорените
възнаградителна лихва и такси, а се поражда задължение да заплати законната
лихва за забава върху главното парично задължение. Този извод следва от
тълкуването на разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗПК, който е приложимия закон,
която разпоредба е аналогична на чл. 70, ал. 3 ЗЗД, според която ако дължимите
лихви са били включени в главницата, неизтеклите лихви се приспадат, както и на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която указва последиците при забава на
потребителя - в този случай кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, като размерът на обезщетението
за забава е лимитиран до законната лихва- чл.33,ал.2 ЗПК. В настоящия случай следвало да
отпадне и претендираната законна лихва за забава, тъй като лицето не е било уведомено за
предсрочната изискуемост на задължението си.Във връзка с изложеното, моли съда
да постанови решение, с което да
отхвърли, подадената от „Марж трейд” искова молба като необоснована и недоказана, както
по основание, така и по размер.Представени са писмени доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява
се от приетия по делото договор, че на 19.01.2016 г. между „РИВА КРЕДИТ“ООД, от една страна
като кредитор, и ответника Г.С.Р. , като кредитополучател, е сключен договор за потребителски
кредит. Уговорено е кредиторът да предостави на ответника кредит в общ размер 600, 00 лв., които да се
преведат по банкова сметка . ***сет месечни
погасителни вноски, всяка в размер 71,84 лв., *** това число главница и
възнаградителна лихва, определена при годишен лихвен процент 41 %. Уговорен е
годишен процент на разходите 49,65 %. Общата стойност на плащанията е 718,40 лв. Според приетия по делото погасителен план,
падежната дата на всяка погасителна вноска е 19-то число на текущия месец. Крайният срок за
връщане на кредита – 19.11.2016г. В т.6.1 е уговорено
плащане на погасителните вноски в брой в касата на кредитора или по конкретно
посочена банкова сметка в „БАНКА ДСК“ЕАД.
Уговорено е в раздел VІ от договора обезпечение, като кредитополучателят се
задължава да осигури двама поръчители или да представи сключен договор за
гарантиране на задължението с дружество-гарант. Уговорено е в чл.16.2 от
договора, че при забава в плащането на една вноска или на част от нея, кредитът
става автоматично предсрочно изискуем в пълния му размер, считано от падежната
дата на непогасената вноска, без да е необходимо допълнително уведомяване на
кредитополучателя. Уговорено е в чл.16.1, че при забава в плащането на която и
да е вноска по кредита или на част от нея кредитополучателят дължи, освен
просрочената главница и лихвата върху нея съгласно т.ІІ.10 от общите условия до
окончателното изплащане на задължението, така и неустойка върху просрочената
главница съгласно т.ІІ.13 от общите условия, считано от деня, следващ деня на
падежа по погасителен план, до окончателното плащане на задължението. Съответно
в т.ІІ.10 ОУ, приложени по делото, лихвата е определена като възнаграждение,
което кредитополучателят заплаща на кредитора за ползване на предоставената под
формата на кредит сума. В т.ІІ.13 ОУ е предвидено, че неустойката при просрочие
е равна на законната лихва за времето на забавата. Общите условия на кредитора
са връчени на кредитополучателя на 19.01.2016 г., което се установява от вписването в края
на договора за кредит.
Установява
се от приетота по делото разписка , че на 19.01.2016 г. ответникът е получил чрез
посредник сумата в размер на 600,00 лв.
Във
връзка с извършено оспорване , по делото е допусната съдебтно- графологична
експертиза , според заключението на която подписите полажени в договор за потребителски
кредти и в другите оспорени документи / Общи условия, разписка за получена сума
и договор за гарант / са положени от лицето Г.С.Р. .
Установява
се от приетия по делото договор, че на 19.01.2016 г. между „РИВА КРЕДИТ“ООД, като кредитор,
ответника , като кредитополучател, и ищцовото дружество „МАРЖ ТРЕЙД“ООД, като
гарант, е сключен договор, с който гарантът се задължава да обезпечи пред
кредитора точното изпълнение на задълженията на кредитополучателя по
горепосочения договор за кредит, срещу което кредитополучателят се задължава да
заплати на гаранта възнаграждение в размер 632,50 лв. Според чл.4 от този договор
възнаграждението на гаранта се заплаща от кредитополучателя на 10 равни месечни премии,
всяка в размер 63,25 лв., с падеж 19-то число на всеки месец. Предвиден е начин за
плащане на възнаграждението – по банкова сметка – ***. Уговорено е, че
възнаграждението се дължи, независимо дали кредитополучателят е плащал редовно
задълженията си по договора за кредит или е изпаднал в забава, а в случай, че
кредитът по договора за кредит стане предсрочно изискуем, възнаграждението се
счита автоматично за предсрочно изискуемо в пълен размер. В чл.7 и чл.8 е
уговорено задължение за гаранта в 7-дневен срок от получаване на уведомление от
кредитора за това, че е налице неизпълнение от страна на кредитополучателя, да
заплати на кредитора всички суми, дължими от последния по договора за кредит,
след което гарантът встъпва в правата на кредитора спрямо кредитополучателя. В
чл.12 от договора за гаранция е уговорена неустойка в размер 0,05% за всеки ден
забава, изчислена върху неплатената сума при забавено изпълнение на
задълженията по този договор.
Установява
се, че на 13.02.2018 г. ищецът е получил уведомление от „РИВА
КРЕДИТ“ООД, с което последното дружество го уведомява, че ответникът не
изпълнява задълженията си по договора за кредит, поради което са налице
основания за плащане на неплатените задължения в общ размер 702,27 лв., в т.ч. главница,
договорна лихва и законна лихва за забава, от страна на гаранта на основание
чл.7 от договора за гаранция. Установява се от приетото авизо за нареден
кредитен превод, че на 13.02.2018
г. ищецът е заплатил по сметка на „РИВА КРЕДИТ“ООД
сумата 702,27 лв.
По
делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се
установява, че ответникът е извършил плащания в брой по двата договора. Плащанията
не са достатъчни да погасят всички задължения, като неплатеният от
кредитополучателя остатък по договора за кредит е в размер 516,64 лв. главница Остатъкът от договорната лихва по договора за
кредит за периода 19.04.2016
г. до 19.11.2016 г. е в размер на 79,19
лв. Дължимата законна лихва, изчислена върху
главницата от 516,64 лв. за периода от 31.05.2016 г. до
13.02.2018 г. е в размер на 89,56 лв. Остатъкът от непогасеното
възнаграждение по договора за гаранция възлиза на 484,88 лв., а дължимата
неустойка за забава в плащането на това задължение за периода от 19.03.2016 г. до
13.02.2018 г. е в размер на 161,47 лв.
Видно
от приложеното ч.гр.д.№1091/2018
г. по описа на ПРС, на
ищеца е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за исковите суми. В
срока по чл.414 ГПК ответникът не е отркит на постоянния му адрес, поради което на
основание чл. 47 ал.5 ГПК , на заявителя е указано , че следва да предяви
установителен иск. В предоставения на ищеца от съда 1-месечен
срок за това е подадена настоящата искова молба.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са
предявени в срок в резултат от приложението на нормата на чл. 47 ал.5 ГПК.
Между ответника и трето за спора лице
„РИВА КРЕДИТ“ООД са възникнали правоотношения по договор за потребителски
кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и
всяка страница се подписва от страните по договора. В конкретния случай
посочените законови изисквания за форма и съдържание са спазени.
Установява се , че кредиторът по горния
договор за кредит е изпълнил задълженията си по договора, като е предоставил на
ответника уговорената заемна сума в размер 600,00 лв. От неоспореното заключение на вещото лице
по делото , безспорно се установява, че към датата на плащането от страна на
гаранта / 13.02.2018 г. , към датата на подаване на заявлението в съда /
20.03.2018 г. / и към датата на подаване на исковата молба в настоящото
производство / 20.11.2018 г. / ответникът има непогасени следните задължения по
договора за кредит : 516,64 лв. главница, 79,19 лв. договорна лихва за периода
19.04.2016 г. до 19.11.2016 г. и 89,56
лв. законна лихва за забава считано от 31.05.2016 г. до 13.02.2018 г.
Досежно възражението на ответника, че
договора за кредит е нищожен, поради накърняване на
добрите нрави съдът приема
следното : По смисъла на
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД „ накърняване на
добрите нрави „ е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване
на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на
справедаивостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на
някоя от страните, за сметка на другата.
В конкретния случай се установява липса па еквивалентност на насрещните
престации, или вземането на едната страна е в размер, който чувствително
надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не
само възмездяване.
Съдебната практика за нищожност на договор поради накърняване па добрите
нрави приема, че "добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. "1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ.
търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези
правоотношения, понятие, свързано с относително определени правми норми, при
приложението на конто съдът прави конкретна преценка па обстоятелствата. Във
вески отделен случай, въз основа на доводите па страните и събраните доказателства по конкретного
дело, съдът може да прецени дали
поведението на конкретния правен субект съетавлява действие, което накърнява
"добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане па
собствена изгода.
Видно от приетите по делото
доказателства се установява, че в процесния Договор за потребителски
кредит за сумата от 600,00 лева, със срок за издължаване десет месеца , е договорена възнаградителна
лихва в полза на кредитора в размер на от 41,00 % от стойността на заема.
Лихвата по договора е възнаградителна - за ползване на дадената парична
сума. Към датата на сключване на порцесния договор обективен критерий за
преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен принципът на
справедливост и са създаденн условия за неоснователно обогатяване на ответника,
следва да се съобрази размера на законната лихва към този момент, без обаче тя
да се приеме като максимален размер и за възнаградителната лихва, като съгласно
установената съдебна практика по сходни казуси за договори, се приема, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не
надвишава с повече от три пъти законната такава (в този смисъл решение № 378 от
18.05.2006 г на ВКС по гр. д. № 315/2005 г.. II г о, и др). В случая това
съотношение не е налице. Договорената между страните годншна лихва в размер 41,00 % надхвърля значително размера на
законната такава, при определения от БНБ основен лихвен процент за 2016 г. и 10 пункта надбавка , поради
което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна. Съотнесени тези критерии и към
клаузата с уговорения ГПР от 49,65%, също обосновават нейната иищожност. Още повече, че не става ясно дали в
този размер на ГПК са включени разходите за възнаграждение на гаранта и
неустойки , които биха завишили още ГПК и оскъпили дзопълнително кредита.Посочените
клаузи от процесния договор нарушават принципа на справедливост и създават
условия за неоснователно обогатяване на ответника.
Налице е явна нееквивалентност между двете престации, като данните по
делото не установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и
на ГПР по процесния договор в такъв висок размер, довел до нееквивалентност на
насрещните престацни при установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или
риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да оправдават
договорянето на такива високи проценти.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
иищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила
на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези
-нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента
възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на
закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не
са включени двете клаузи, като се изходи и от характера на този договор, който
е възмезден и включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита
и ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК.
Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и
нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя
недействителността на целия договор. Следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма
изрично посочва, че когато не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от
закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като
между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК -
за определяне на възнаградителна лихва и на ГПР. Предвид на това и след като калузите в
процесния договор, като нищожни не пораждат правно действие, то договора на
основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 във вр. с чл.26, ал.1,
пр.З ЗЗД следва да се прогласи за недействителен.
А
щом договорът е недействителен по силата на императива на чл. 23 ЗПК на връщане
подлежи само чистата стойност на кредита, без да се дължат лихви или други
разходи по него.
Затова в настоящия случай следва да се съобрази , заключението на вещото лице
според което неиздължената част от главницата по договора възлиза на 516,64
лв., като в тази част претенцията следва да бъде уважена. Над този размер,
както и за останалите акцесорни претенции съдът приема , че същите са
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
При този изход
на спора , ищцовото дружество ще следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на ВЛ при ПРС сторените по делото разноски за вещо лице- графолог в размер на 104,87 лв. Ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ВЛ при ПРС разноски за вещо лице в размер
на 65,13 лв., както и да заплати на
ищеца разноски в заповедното
производство в размер на 125,27 лв. и в настоящото производство разноски
в размер на 367,06 лв.
Водим от изложеното, Пазарджишкият
районен съд :
Р Е Ш И
:
По иска предявен от адвокат Т.Т.Д., ЕГН ********** ***, като процесуален представител на
„Марж Трейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул.“Порто Лагос“ № 47, ет.5, представлявано от управителя Жак Йосиф
Бенароя срещу Г.С.Р., ЕГН **********,
с адрес: *** -с правно основание чл. 422 ГПК
във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.С.Р., ЕГН **********,
с адрес: *** че съществува
паричното вземане на „Марж Трейд“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Порто
Лагос“ № 47, ет.5, представлявано от управителя Жак Йосиф Бенароя , удостоверено в издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 1091/2018 г. по описа на ПзРС , включващо следните суми : 516,64 лв. главница, ведно със законната лихва въргу главницата
считано от датата на подаване на заявлнието – 20.03.2018 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за
установяване съществуването на вземане за главница над 516,64 лв. до претендирания
размер от 548,65 лв. и за договорна лихва в размер на 47,18 лв.,
законна лихва забава от 106,44 лв. ,
възнаграждение по договор за гарант – 484,88 лв. и неустойка по този договор за
гарант от 161,47 лв. – като неоснователни.
ОСЪЖДА
Г.С.Р., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Марж
Трейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул.“Порто Лагос“ № 47, ет.5, представлявано от управителя Жак Йосиф Бенароя сторените съдебно- деловодни разноски в
заповедното производство в размер на
125,27 лв. , както и в настоящото производство разноски в размер на 367,06 лв.
ОСЪЖДА Г.С.Р., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати по сметката на ВЛ при ПРС сумата в размер на 65,13 лв. за
възнаграждение на вищото лице по допусната съдебно- графологична
експертиза.
ОСЪЖДА
„Марж Трейд“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Порто
Лагос“ № 47, ет.5, представлявано от управителя Жак Йосиф Бенароя да заплати по сметка на ВЛ при ПРС сторените по делото
разноски за вещо лице в размер на 104,87 лв.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
ПзОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: