РЕШЕНИЕ
№ 6653
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110123760 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищецът *** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответника И. Л. В., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ******,
като той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на
услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016
г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, което ответникът не е сторил,
поради което претендира от него сумите, както следва: 890,76 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г.; 128,50 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г.
до 03.01.2024 г.; 51,84 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2023 г., както и 6,70 лв., представляваща лихва за забава
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 18.03.2022 г. до
03.01.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 11.01.2024 г. до окончателното им заплащане, за които суми по
ч. гр. дело № 2233/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 19.01.2024 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. Л. В. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете при твърдението, че не е представен сключен договор с ищеца.
1
Позовава се на чл. 46, ал. 1, т. 1 от Общите условия, според който продавачът има право да
спре топлоснабдяването след предварително писмено предупреждение, когато клиентът не е
заплатил дължимите суми за топлинна енергия повече от два месеца след срока по чл. 33, ал.
2, което ищецът не е сторил, поради което сам се е поставил в неблагоприятно за него
положение. Оспорва посочения размер на задължението за цена на топлинна енергия, тъй
като сумата е начислена на база общо потребление, която счита за недължима. Оспорва да е
доказано извършването на услуга за дялово разпределение в сградата – етажна собственост
от лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ, още повече, че видно от
представения протокол от 12.09.2002 г. абонатът не е дал съгласие за избор на дружеството
за топлинно счетоводство. Счита, че при липсата на осигурен достъп до измервателните
уреди следва да се изпрати уведомление до собственика, за да бъде осъществена отчетната
дейност и едва след това ако абонатът отново не осъществи достъп, той сам следва да
организира посещение, в рамките на което да се осъществи отчетът. Оспорва да е получавал
съобщения от ищеца в изпълнение на посочената процедура. Обобщава, че е налице
бездействие от страна на *** и ***, които не са обезпечили осъществяването на съответната
отчетна дейност, вследствие на което му е начислена сума, която не съответства на
действителното потребление, поради което счита, че цената за услугата по извършване на
дялово разпределение е недължима. Прави възражение за изтекла погасителна давност на
процесните вземания предвид датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
11.01.2024 г. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – *** не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е
извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор,
при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената
услуга в претендирания размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
2
писмените доказателства по делото, съдът приема за установено, че в рамките на исковия
период именно ответникът В. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот,
респ. именно той следва да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на
услуга за дялово разпределение, касаещи същия. За да достигне до този извод съдът
съобрази най-напред данните, удостоверени в представения нотариален акт за собственост
върху недвижим имот № 54, том II, нот. дело № 254/12.09.2006 г. (л. 19 от делото), който
съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с обвързваща сила относно собствеността върху
посочения в него имот, по силата на който на основание покупко-продажба и влязло в сила
решение И. Л. В. е признат за собственик на апартамент № 57, находящ се в *****, заедно с
мазе № 6 и 1,608 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото. Действително, придобивната сделка от 2006 г. е изповядана значителен период от
време преди исковия период, но по делото не се твърди и не се доказва осъществяването
впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху имота,
предмет на същата, поради което съдът прави извод, че включително и в рамките на периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. като негов изключителен собственик се легитимира именно
ответникът В., още повече, че същият не е навел изрично възражение в тази насока,
оспорвайки единствено да е сключил изричен писмени договор с ищеца, което обаче не е
необходимо. Това е така, тъй като нормативната уредба в областта на енергетиката е ясна и
категорична и тя не свързва качеството потребител на топлинна енергия със сключването на
такъв, а с наличието на право на собственост или ограничено вещно право върху имота, като
в случая първото измежду двете е установено. В тази връзка следва да се отбележи, че в
случая не е налице изключение от общото правило на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, при което е възможно
постигане на съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в тази разпоредба, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично
известни общи условия, в който случай цената на доставената топлинна енергия ще се
дължи именно от него – арг. т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
В случая, настоящата хипотеза не е такава, поради което изследването на въпроса относно
сключването на изричен писмен договор между страните е ирелевантно за възникване на
качеството потребител на топлинна енергия. Съгласно горната нормативна уредба (чл. 153,
ал. 1 ЗЕ) достатъчно е да се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, в която
всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т. е. страни по договорно
правоотношение с доставчика, тъй като в този случай законът приравнява придобИ.ето на
право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със
сключването на договор с топлопреносното предприятие. По императивен ред се приема, че
договорът се смята за сключен със самия факт на придобИ.е на имота с новия собственик
(собственици) или вещен ползвател на същия. Ето защо, само въз основа на факта на
придобИ.е на собствеността върху процесния апартамент № 57 през 2006 г., ответникът В.
встъпва в облигационно правоотношение с ищеца с предмет доставка на топлинна енергия, а
това означава, че той се явява задължено лице за заплащане потребената в него такава в
рамките на исковия период. Нещо повече, от служебно извършената от съда справка в хода
на заповедното производство (л. 14 от делото) става ясно, че регистрираният настоящ адрес
на ответника съвпада с този на процесния имот, а освен това същият се е подписал и върху
представените справки за отчет (л. 97-99 от делото), без да е оспорил авторството на
подписа си, което е индиция, че именно той го ползва за задоволяване на жилищните си
нужди.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
3
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложил сключването на индивидуално споразумение с ищеца, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период той е бил титуляр на
правото на собственост върху процесния апартамент, съдът прави извод, че между него и
ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови
нужди, със съдържание по общите условия, като отношенията им се регулират от ЗЕ и
Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 12.09.2002 г., списък към него и
договор от 07.10.2002 г. (л. 20-23 от делото), изготвените индивидуални справки и протоколи
за отчет (л. 94-99 от делото), а и с оглед изложеното от вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: *****, са
възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице
– помагач - *** (с предишно наименование ***).
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по отношение на
действието на договора между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение,
тъй като не е подписал списъка от 12.09.2002 г., поради което не е дал съгласието си за
сключването му и същият не го обвързва. Представеният в заверен препис списък е
подписан от голяма част от етажните собственици вкл. и от бившата съпруга на ответника –
Евелина В.а, когато двамата все още са били в брак, като по делото нито се твърди, нито се
доказва решението на общото събрание да е било атакувано от някой от етажните
собственици по реда на ПУРНЕС (отм., но действащ към момента на вземане на решението).
Ето защо, съдът намира, че това решение обвързва всички тях, включително и ответника И.
В. предвид установения по делото факт, че той е бил собственик на самостоятелен обект в
сграда в режим на етажна собственост през исковия период. В случая, касае се за сделка –
решение на общност от субекти – етажни собственици, което е взето на проведено общо
събрание, осъществено по определен в закона ред и които решения имат действие по
отношение на всички субекти в общността, включително и ответника. Ето защо, съдът
приема, че договорът за топлинно счетоводство от 07.10.2002 г. е произвел своето действие.
Нещо повече, по делото се установява още, че за процесния период услугата дялово
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвала именно от третото
лице – помагач - ***, като видно от приетите документи за връчване на изравнителни сметки
страните са изпълнявали поетите по договора задължения, като потребителите включително
и ответникът И. В. са допускали представителите на топлинния счетоводител за отчитане до
адреса, с което фактически са потвърдили обвързаността си от договора за топлинно
счетоводство от 07.10.2002 г. За пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл. 139б ЗЕ,
потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни са изберат лице, регистрирано по
4
реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение, за резултатите, от
който избор да уведомят писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна
енергия. В случая, не се твърди общото събрание на етажната собственост да е избрало
друго, различно от посоченото в договора от 07.10.2002 г. лице, което да извършва дяловото
разпределение, нито ищецът да е уведомен писмено за новия избор. Ищецът е доставял
топлинна енергия на адреса, а потребителите не могат да черпят права от неизпълнението на
собственото си задължение.
Неоснователно е и позоваването от ответника на приложимост на клаузата на чл. 46,
ал. 1, т. 1 от ОУ на ищеца, даващо право на продавача на топлинна енергия да спре
топлоснабдяването след предварително писмено предупреждение, когато клиентът не е
заплатил дължимите суми за топлинна енергия повече от два месеца след срока по чл. 33, ал.
2,, тъй като тълкувайки съдържанието на същата, става ясно, че се касае възможност, а не за
задължение, поради което не може да се приеме, че претендирайки исковите суми от
ответника ищцовото дружество действа недобросъвестно.
На следващо място, за установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в
обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна
енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: *****, е измервана чрез
определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки
месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През
процесния период в имота на ответника са начислявани суми за сградна инсталация и
битово гореща вода, като детайлно е посочено как се формират те, и е възприет крайният
извод, че ищецът е начислявал същите съобразно изискванията на действащата нормативна
уредба. Така, сумите за битово гореща вода са начислявани по данни от редовен отчет на два
водомера съгласно т. 5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020
г. за топлоснабдяването, а сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са
изчислявани съгласно зависимост, описана в Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването – между
абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота - 192 куб. м. и този на сградната
инсталация – 4 014 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение
също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните
изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното
количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и
реално дължимата сума. При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична
проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общият топломер в
абонатната станция е преминал изискуемите метрологични проверки в съответствие с
изискванията на ДАМТН. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155,
ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни
вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни
– след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна
консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през
процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през
този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното
количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за
измерване. Експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответника количество
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. възлиза на 1 143,16 лв.,
представляваща разлика между прогнозно начислените суми по фактури (1 196,36 лв.) и
5
сумите за възстановяване на абоната по изравнителните сметки (53,20 лв.), като посочената
стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Ето защо, въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза по делото са
установени по категоричен начин доставената и потребена в имота топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период. В случая, не не става въпрос
за принудителна доставка, доколкото процесната сграда - етажна собственост е
присъединена към топлопреносната мрежа по искане на етажните собственици, като видно е
от приетия протокол от общо събрание на етажната собственост и списък към него (л. 20-23
от делото), че същите са поискали извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, поради което извод за принудителното доставяне на такава в сградата от
страна на ищцовото дружество не може да бъде направен. В тази връзка следва да се има
предвид и факта, че по делото няма данни да е налице хипотезата на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ за
отказ от ползване на топлинна енергия - прекратяване на топлоснабдяването за отопление на
цялата сграда от абонатната станция или от нейното самостоятелно отклонение, когато две
трети от собствениците и титулярите на вещно право на ползване не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие, което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на
заявлението да извърши исканото прекратяване – арг. ТР № 2/25.05.2017 г. по т. д. № 2/2016
г., ОСГК на ВКС.
По делото не се твърди, а и не се доказва плащане на процесната сума, поради което
главното задължение за цена на топлинна енергия възлиза на възлиза в горепосочения
размер от 1 143,16 лв., като при този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса
каква част от нея ответникът дължи да заплати, като бъде разгледано своевременно
релевираното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в
съда на 11.01.2024 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост настъпва след и на 11.01.2021 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се
претендират вземания за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.20223 г., като в този смисъл,
действително е изтекла погасителната давност за сумите, начислени за периода – от
01.05.2020 г. до 31.10.2020 г. Това е така, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към
релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г.
,,месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-
дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят“, а това означава, че най-късното
вземане - това за м.10.2020 г. е станало изискуемо на 15.12.2020 г., т. е. преди 11.01.2021 г.,
поради което то, както и предхождащите го месечни задължения за м.05.2020 г., м.06.2020 г.,
м.07.2020 г., м. 08.2020 г. и м.09.2020 г., включени в исковия период, са обхванати от изтекла
погасителна давност. Съгласно заключението по съдебно-техническата експертиза
стойността на задължението за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
31.10.2020 г., което съдът прие, че е обхванато от изтекла погасителна давност, възлиза на
81,33 лв., която следва да се приспадне от общо дължимата такава за целия исков период, а
именно: 1 143,16 лв. Следователно, стойността на задължението за цена на топлинна енергия
за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2023 г., което съдът прие, че не е обхванато от изтекла
погасителна давност, възлиза на 1 061,83 лв., т. е. повече от претендирания от ищеца размер
от 890,76 лв., поради което предявеният главен иск за цена на топлинна енергия е
основателен и следва да се уважи изцяло, като се отхвърли за периода от 01.05.2020 г. до
31.10.2020 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
6
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято обща
стойност не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 51,84 лв. Това е така,
тъй като съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите между
*** и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Във връзка с
възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че в общите условия на
ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което кредиторът
може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД. Следователно, погасителната
давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на задължението, при което
най-ранното месечно задължението, включено в исковия период – това за м.01.2022 г. се
счита за възникнало на 31.01.2022 г., или същото е станало изискуемо на 01.02.2022 г., т. е.
много след 11.01.2021 г., поради което нито то, нито последващите такива, включени в
рамките на исковия период, не са обхванати от изтекла погасителна давност. От страна на
ответника отново не се твърди и не се доказва плащане на процесната сума, поради което
предявеният главен иск за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 51,84 лв. за
периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2023 г. също е основателен и следва да се уважи изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми за главница следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 11.01.2024 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., изцяло приложими към
непогасените по давност вземания за цена на топлинна енергия, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен
срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо, за вземанията за топлинна енергия
за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2023 г., за които съдът прие, че не са погасени по
давност, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от
страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава. Изчислена с помощта на електронен
калкулатор на основание чл. 162 ГПК, съдът счита, че размерът на лихвата за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2023 г.,
изцяло попадащ в обхвата на общите условия от 2016 г., се равнява на сумата от 228,93 лв.,
начислена за претендирания период от 15.09.2021 г. до 03.01.2024 г., т. е. повече от
претендирания от ищеца размер от 128,50 лв., поради което предявеният акцесорен иск за
мораторна лихва също е основателен и следва да се уважи изцяло.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 11.01.2024 г. и
касаеща процесния период. Ето защо, предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
главното задължение за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 6,70 лв. за
периода от 18.03.2022 г. до 03.01.2024 г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
7
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
– частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от страните,
съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на заявителя - ищец се следват направените разноски в производството по ч. гр. дело №
2233/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, които съответно
възлизат на 74,53 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и
на 472,04 лв. – платена държавна такса, депозит за СТЕ, както и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя - ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото, характеризиращо се с обичайна
продължителност за дела от този тип. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят сторените разноски в исковото производство, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, които възлизат на 2,80 лв. – адвокатско възнаграждение,
чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представените договор за правна
защита и съдействие и разписка от 23.10.2024 г. (л. 58 от делото).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ***, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: ***** срещу И. Л. В., ЕГН ********** и адрес: *****, установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. Л. В. дължи на *** сумата от 890,76 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се
в */******, за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2023 г.; сумата от 51,84 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението –
11.01.2024 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 128,50 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за за периода от
15.09.2021 г. до 03.01.2024 г., за които суми по ч. гр. дело № 2233/2024 г. по описа на СРС, 79
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.01.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение в
размер на 6,70 лв. за периода от 18.03.2022 г. до 03.01.2024 г.
ОСЪЖДА И. Л. В., ЕГН ********** и адрес: ***** да заплати на ***, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 74,53 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 2233/2024 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 472,04 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***** да заплати на И.
Л. В., ЕГН ********** и адрес: *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2,80 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца **** – ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
8
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9