О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………/ 2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, ХХXІV състав в закрито заседание на двадесет и
четвърти юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията ч.адм.дело № 902 по описа на
Административен съд – Варна за 2022год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПКвр.чл.144 АПК.
Образувано е по молба вх.№ 6315/19.04.2022г. на Р.С.Р. ЕГН********** и М.Р.С. ***,
представлявана от майка си и законен представител Р.С.Р. , чрез адв.А.Г. за допълване на Определение № 1254/18.04.2022г. в частта за разноските по съображения, че въпреки отправеното в срок искане, съдът не
се е произнесъл.
С оглед предоставената на ответника
възможност, чрез представител по пълномощие е подадено становище, в което са
изложени твърдения за неоснователност на молбата.
Съдът, като съобрази искането в
контекста на изложените доводи, приема следното:
Съобразно чл.248 ГПК, в срока
за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. Разпоредбата по аналогия се прилага и досежно
определенията.
С Определение № 1254/18.04.2022г. е спряно допуснатото по закон
предварително изпълнение на Заповед
№ 062/23.03.2022г. на кмета на район „Младост“ при община Варна, с която е
наредено изземването на общинско жилище по АОС № 551/30.03.2000г., намиращ се в
******* Със същото определение, съдът не се е произнесъл по искането на
жалбоподателките за присъждане на разноски.
В срока по чл.248 ал.1 от ГПК,
процесуалният представител на жалбоподателите е отправил молба за допълване на
определението, като видно от същото се
търси репарация на сторените от жалбоподателите в настоящото производство
разноски по реда на чл.38 ал.2 вр.ал.1 т.2 от ЗАдв вр.чл.8 ал.3 от Наредба №1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер
520лв., от които 500лв. за адв.защита и по 10 лв. държавна такса за двете
жалбоподателки.
В
аспекта на отправеното искане и приложимите в случая разпоредби, съдът приема
молбата за допълване на определение № 1254/18.04.2022г. за частично
основателна, на следните доводи:
Съгласно
чл. 38, ал. 2 от
ЗА
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение за оказваната от него
безплатна правна помощ и съдействие в случаите по чл. 38, ал. 1,
т. 1
- т. 3 от ЗА, когато
насрещната страна е осъдена за разноски, като съдът е този, който в този случай
определя възнаграждението в размер не по - нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от
ЗА
и осъжда другата страна да го заплати. Следователно, за да възникне правото на
адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатна правна помощ и съдействие,
предпоставките са две: 1) да е оказана безплатна адвокатска помощ на лица,
посочени в т. 1 до т. 3 на ал. 1 и 2) в съответното производство насрещната
страна да е била осъдена за разноски.
Посочването
на конкретна хипотеза на чл. 38, ал. 1,
т. 1
- т. 3 от ЗА в договора за
правна помощ и съдействие не е предпоставка за уважаване на искането за
присъждане в полза на адвоката на възнаграждение, осъществявано при условията
на безплатно за страната процесуално представителство. Адвокатското
възнаграждение, щом е поискано присъждането му, винаги се дължи от страната,
изгубила спора пред съответната инстанция, стига да е доказано заплащането му,
като разход в случаите на възмездна правна помощ или да е заявено, че
процесуалното представителство се осъществява като безплатно за страната. Достатъчно
е да се представи договорът за правна помощ, защото писмената форма е един от
способите за доказването му и в него да е отбелязано, че помощта се оказва
безплатно при условията на чл. 38 от ЗА, какъвто е и
настоящият случай, за да може съдът да присъди на адвоката на страната
възнаграждение, когато изгубилата спора пред него насрещна страна е осъдена за
разноски.
В чл. 38, ал. 1 от
ЗА
са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие: 1. лица, които имат право на издръжка; 2.
материално затруднени лица и 3. роднини, близки или на друг юрист. Доколкото в
посочената разпоредба липсва изискване клиентът да доказва наличието на някое
от посочените основания, решението дали да окаже безплатна помощ, е въпрос
единствено на преценката на самия адвокат. Аргумент в тази насока е и
разпоредбата на ал. 2 на същия член, според която адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички
случаи на приключване на делото, а само в благоприятен за неговия клиент изход
на спора. Затова и преценката, дали да окаже безплатната правна помощ, при
съществуващ риск да не получи възнаграждение, следва да е само негова.
Същевременно
разпоредбата на ал.2 ясно насочва към лицето, което има право да претендира
присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в конкретния случай и това е съответният процесуален
представител-адвокат. Заплащане на адвокатското възнаграждение в случаите,
когато е осъществено процесуално представителство в хипотезата на чл.38 ал.1 не се
дължи на страната, в чиято полза е осъществено това представителство,
тъй като тя не е сторила разноски по изплащането му. Последното се дължи
единствено на осъществилият защитата пред съда, адвокат. Нормата на чл. 36, ал. 1 от
ЗА
не е императивна, доколкото предвижда възможност, уредена в интерес на
адвоката, да поиска предварителното заплащане за осъществяваното процесуално
представителство, а не в края на производството, както би било при останалите
видове договори за услуга, изработка, поръчка, и това е с цел да бъде
гарантиран срещу недобросъвестни клиенти или да не бъде затруднен при
събирането на вземането си в случай, че изходът на спора не е бил благоприятен
за довереника му. Право на адвоката е да прецени дали да се възползва от тази
възможност или първо да изпълни задължението си по процесуалното
представителство и впоследствие да получи възнаграждение според резултата от
спора, каквато именно е хипотезата на чл. 38 от ЗА.
С оглед
изложеното, съдът приема, че така отправено, искането за присъждане на разноски
на жалбоподателките, е неоснователно в частта досежно
адвокатското възнаграждение. Искането е следвало да бъде отправено от
осъществилия защитата адвокат, но в лично качество и за себе си, а не в полза
на жалбоподателките, както е сторено в
конкретния случай. По отправяне на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение
в условията на чл.38 ЗА, надлежна страна е тази, която е притежател на
материалното право. Само тя може да осъществи и правото на искане в тази
хипотеза. В разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗА,
законодателят ясно е разписал кой е носител на материалното право на
искане, като е посочил, че адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, но
не и страната-негов доверител.
На гореизложените доводи, съдът приема, че са налице предпоставки за отхвърляне на искането за
присъждане на разноски, сторени от жалбоподателките, представляващи адвокатско
възнаграждение. В останалата част искането е основателно, представени са
доказателства за заплатена държавна такса в размер от общо 20.00лв.
По изложените съображения искането за допълване на Определение № 1254/18.04.2022г. в частта за разноските е частично основателно.
Мотивиран от гореизложените доводи, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ДОПЪЛВА Определение № 1254/18.04.2022г. в частта на диспозитива, като:
„ ОСЪЖДА Кмета на район „Младост“ при община Варна да заплати на Р.С.Р. ЕГН********** и М.Р.С. ***, представлявана от майка си и
законен представител Р.С.Р., сторените в производството разноски в размер от 20.00 / двадесет/ лева.“
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р.С.Р. ЕГН********** и М.Р.С. ***, представлявана от майка си и
законен представител Р.С.Р. , подадена чрез адв.А.Г. за допълване
на Определение № 1254/18.04.2022г., в останалата част.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от съобщението на
страните.
Административен
съдия: