Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ….

 

гр. София, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА

при секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 1459 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищецът С.Б.П. е предявил срещу ответника „ЗАД Д.Б.Ж.И З.” АД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане от ответника на сумата от 80 000.00 лв. главница (съобразно допуснатото изменение на предявения иск), представляваща дължимото застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за причинени неимуществени вреди и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху претендираната сума за периода от 10.01.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.

Ищцата Е.В.Д. е предявила срещу ответника „ЗАД Д.Б.Ж.И З.” АД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане от ответника на сумата от 5 000.00 лв. главница, представляваща дължимото застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за причинени неимуществени вреди и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху претендираната сума за периода от 10.01.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.

Ищците твърдят, че във връзка с реализирано на 13.07.2019 г. пътно-транспортно произшествие (ПТП) в гр. София по вина на водача на лек автомобил „БМВ” с рег. № ******– Е.Р.Д., са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в причинени телесни повреди, стрес, болки, страдания и неудобства. Поддържат, че деликтната отговорност на Е.Р.Д. - водач на лек автомобил „БМВ” с рег. № ******е била обезпечена от „ЗАД Д.Б.Ж.И З.” АД чрез сключване на договор за застраховка “Гражданска отговорност”, валидна към момента на ПТП-то.

Ответникът „ЗАД Д.Б.Ж.И З.” АД, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния си представител с надлежно учредена представителна власт, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил. Навежда доводи за съпричиняване. Оспорва механизма на процесното ПТП и причинно-следствената връзка между процесното ПТП и настъпилите увреждания. Заявява, че претендираният размер на застрахователното обезщетение е прекомерен. Претендира разноски.

Предявява при условията на евентуалност обратен осъдителен иск срещу Е.Р.Д. с правно основание чл. 500, ал. 2 от КЗ за заплащане на сумата от 31 000.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, като поддържа, че е обезпечил гражданската отговорност на ответника Е.Р.Д. и с оглед задълженията му по ГО е възникнало правото му на регресен иск срещу него, тъй като Е.Р.Д. е управлявал горепосоченото МПС без да притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС.

Предявява при условията на евентуалност обратен осъдителен иск срещу Р.Б.Д. и Е.Г.Д. – солидарно отговорни длъжници с правно основание чл. 500, ал. 2 от КЗ, вр. чл. 48 ЗЗД, за заплащане на сумата от 31 000.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, като поддържа, че е обезпечил гражданската отговорност на ответника Е.Р.Д. и с оглед задълженията му по ГО е възникнало правото му на регресен иск срещу Р.Б.Д. и Е.Г.Д., тъй като Е.Р.Д. е управлявал горепосоченото МПС без да притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС, а ответниците, като негови родители следва да отговарят за причинените от него вреди съобразно разпоредбата на чл. 48 ЗЗД.

Е.Р.Д., Р.Б.Д. и Е.Г.Д., конституирани в производството като трето лице-помагач (ТЛП) на страната на ответника, оспорват предявените искове по основание и размер. Навеждат подробни възражения, че процесното ПТП не е причинено по вина на водача на лек автомобил „БМВ” с рег. № ******– Е.Р.Д., както и оспорвта механизма на реализиране на ПТП и настъпването на вредите, чието репариране се претендира, в причинно-следствена връзка с произшествието.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

          От представения по делото Протокол за ПТП №9512/13.07.2019 г., съставен от Б.К. – дежурен ПТП - О„ПП“ – СДВР, се установява, че на 13.07.2019 г., около 14.00 часа в гр. София при движение по ул. „Акад. Сандерс” с посока на движение от ул. „Григорий Мних” към ул. „Маестро Атанасов” срещу №4, поради движение с несъобразена скорост с релефа на пътя, водачът на лек автомобил „БМВ” с рег. № ******– Е.Р.Д. реализира ПТП в спрелия от дясно лек автомобил „Ауди А3” с рег. № ******, при което са причинени материални щети и на двете МПС.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила, относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото на увреждането, механизма, и причинените вреди. Тъй като материалната доказателствена сила на този официален свидетелстващ документ не бе оборена от ответника, съдът приема за доказани твърденията на ищцата за настъпило ПТП при посочените в исковата молба обстоятелства.

          С определение от 17.03.2022 г., в което е обективиран изготвения по делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че водачът, управлявал лек автомобил с марка „„БМВ” с рег. № ******, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на пътно – транспортното произшествие.

От представеното по делото копие от Наказателно постановление №19-4332-015957/22.08.2019 г. на началника на Отдел „Пътна полиция”, СДВР се установява, че на Е.Р.Д. са наложени административни наказания за това, че на 13.07.2019 г. около 14.00 часа в гр. София при движение от ресторант „Воденицата” към ул. „Ген. Ковачев” управлява лек автомобил „БМВ” с рег. № ******и поради движение с несъобразена скорост с релефа на местността, реализира ПТП в спрелия отдясно лек автомобил „Ауди А3” с рег. № ******, като напуска мястото на ПТП и е управлявал горепосоченото МПС без да притежава необходимата категория за управляваното от МПС, с което е осъществил виновно нарушения на чл.20, ал.2, чл. 123, ал.1, т. 3 и чл. 150А, ал.1 от Закона за движение по пътищата.

От представеното по делото удостоверение, издадено от началника на Отдел „Пътна полиция”, СДВР от 10.12.2020 г. се установява, че към момента на нарушението Е.Р.Д. има издържан изпит за придобиване на правоспособност за категория „А1” и издадено СУМПС на 24.07.2018 г., валидно до 24.07.2028 г.

    От заключението на приетата по делото Комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ) се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът С.Б.П. е получил следните травматични увреждания –травма в окосмената част на главата, разкъсно-контузна рана на челото, охлузване на десен лакът, контузия на врата, травматична протрузия на шийните дискове на ниво С5-6-7, получена и протичаща на фона на умерено изразени спондило-дискогенни дегенеративни изменения в шийния отдел на гръбначния стълб. Механизмът на получаване на уврежданията е автомобилна травма и е възможно да бъдат получени при конкретния механизъм на процесното ПТП. Установява се също, че периодът на възстановяване е продължил два, три месеца, като е останала „стягаща” болка, отиваща към раменете, особено при продължително стоене в една поза, както и умерено ограничени движения във врата във всички посоки с усещане за „хрущене”. Сочи се, че към момента на изготвяне на заключението травматичните увреждания в шийния отдел на гръбначния стълб не са възстановени, като ищецът С.Б.П. продължава да търпи умерени болки и страдания, перспективата за пълно възстановяване е малко вероятна, доколкото дискогенната патология има травматично-дегенеративен характер и хронично-рецидивиращо протичане. При ищеца травматичната протрузия на шийните дискове на ниво С5-6-7 е получена и протичаща на фона на умерено изразени спондило-дискогенни дегенеративни изменения в шийния отдел на гръбначния стълб, което влияе неблагоприятно на оздравителния процес. Причинените травми за затруднявали изпълнението на задачи от нормалното битово ежедневие за период до два месеца. Шийната травма при ищеца С.Б.П. с характер на травматични дискови хернии има медико-биологичен характер – „трайно затруднение на движенията на врата за повече от 30 дни”, а останалите травматични увреждания имат характер на „временно разстройство на З.то, неопасно за живота”.

    Вследствие на процесното ПТП ищцата Е.В.Д. е получила следните травматични увреждания – контузия и оток в теменно-тилната област на главата, контузия и кръвонасядане на носа, изкривяване на носната преграда и кръвонасядания на долните клепачи на очите. Механизмът на получаване на уврежданията е автомобилна травма и е възможно да бъдат получени при конкретния механизъм на процесното ПТП. Установява се също, че периодът на възстановяване е продължил около месец, с остатъчно леко затруднено дишане през дясната ноздра. При ищцата Е.В.Д. липсват предхождащи процесното ПТП заболявания, които да са повлияли на оздравителния процес. Причинените травми за затруднявали изпълнението на задачи от нормалното битово ежедневие за период до две седмици. Травматичните увреждания, получени от ищцата Е.В.Д. имат характер на „временно разстройство на З.то, неопасно за живота”.

   От заключението на КСМАТЕ в автотехническата му част се установява, че няма данни са технически причини за настъпване на произшествието, като описаните увреждания са вследствие на настъпилия удар, а водачът на лек автомобил „БМВ” с рег. № ******е имал техническа възможност да управлява със скорост, при която да контролира движението на автомобила в района на пътното платно. Установява се и, че към момента на удара лек автомобил „Ауди А3” с рег. № ****** се е намирал в покой и нулева скорост, извън района на пътното платно. Ударът за лек автомобил „Ауди А3” с рег. № ****** е челен, кос, като от голямото ускорение вследствие на удара, телата са политнали напред и на дясно.

От показанията на свидетеля Б.В.К., които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, и прецени по реда на чл. 172 от ГПК кредитира с доверие, се установява, че свидетелят в качеството си на «младши автоконтрольор» към Отдел „Пътна полиция”, СДВР, е посетил процесното местопроизшествие. Свидетелства, че когато пристигнал на местопроизшествието заварил линейка, в която преглеждали мъж и жена, от паркиран автомобил, които били в добро видимо състояние, а мъжът имал кръв по лицето. Сочи, че в други автомобил имало младежи, но водачът на МПС то нямало. Свидетелства, че водачът на МПС с марка „БМВ” се появил по-късно, доведен от майка си, след като прегледите на пострадалите лица били вече приключили.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно иска по чл.432, ал.1 КЗ

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

          От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че на 13.07.2019 г., около 14.00 часа в гр. София при движение по ул. „Акад. Сандерс” с посока на движение от ул. „Григорий Мних” към ул. „Маестро Атанасов” срещу №4, поради движение с несъобразена скорост с релефа на пътя, водачът на лек автомобил „БМВ” с рег. № ******– Е.Р.Д. виновно реализира ПТП в спрелия от дясно лек автомобил „Ауди А3” с рег. № ******, в който са се намирали ищците С.Б.П. и Е.В.Д., следствие на което са пострадали и двамата ищци, както и че гражданската отговорност на водача на лек „БМВ” с рег. № ******е била обезпечена от ответното застрахователно дружество чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност” валидна към момента на настъпване на процесното ПТП на 13.07.2019 г. В причинна връзка с противоправно поведение на Е.Р.Д., ищците С.Б.П. и Е.В.Д. са претърпели неимуществени вреди.

          Тези данни са достатъчни за обосноваване на противоправния характер на поведението на водача на горепосоченото МПС, който се изразява в нарушаване на разпоредбите на чл.20, ал.2, чл. 123, ал.1, т. 3 и чл. 150А, ал.1 от ЗДвП. Именно нарушението на посочените правила за движение се явява непосредствената причина за настъпване на произшествието.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищците са претърпяли травматични увреждания. От приетата като компетентно изготвена СМЕ се изяснява правнорелевантният факт, че характерът на получените от пострадалите увреди е травматичен, които в съвкупност са им причинили болки и страдания, с възстановителен период в рамките на 2-3 месеца за ищеца С.Б.П. и около един месец за ищцата Е.В.Д..

 При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете и начинът на извършването на противоправното деяние (виновно осъщественото нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП), неудобствата в нормалната деятелност на ищците, двигателните затруднения и неудобства в рамките на острата фаза след травмата, претърпяните болки през възстановителния период, вероятността от наличието на последващи отзвуци върху емоционалното им състояние, в резултат на изпитания страх, както и нормативно определения лимит на обезщетението за неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност”.

Съдът приема, че заместващото обезщетение на ищеца С.Б.П. за причинените му от противоправното поведение на делинквента Е.Р.Д. неимуществени вреди е в размер на 5 000.00 лв.

Съдът приема, че заместващото обезщетение на ищцата Е.В.Д. за причинените й от противоправното поведение на делинквента Е.Р.Д. неимуществени вреди е в размер на 2 000.00 лв.

 

По изложените съображения предявеният иск от С.Б.П. е основателен и доказан до размера от 5 000.00 лв. Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба – 04.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

По изложените съображения предявеният иск от Е.В.Д. е основателен и доказан до размера от 2 000.00 лв. Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба – 04.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

    При така установените факти съдът приема за установени по делото предпоставките от фактическия състав, касаещи основанието на регресното вземане на „ЗАД Д.Б.Ж.И З.” АД по отношение на Е.Р.Д., като по делото се установява и размера на вредите. Съответно уважаването на обратния иск срещу Е.Р.Д. е обусловено от изпълнението на задължението на „ЗАД Д.Б.Ж.И З.” АД към С.Б.П. и Е.В.Д., поради което и обратният иск следва да бъде уважен в размера, в който е предявен, но под условието за изпълнение на решението по първоначалния иск.

Поради уважаване на главния иск срещу третото лице помагач Е.Р.Д., не следва да се разглеждат предявените евентуални искове срещу Р.Б.Д. и Е.Г.Д..

По иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД

След като главният иск за заплащане на заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищците от процесното застрахователно събитие са основателни, следва да бъде уважен и акцесорният иск за заплащане на законната лихва върху главницата. Лихвата е дължима с изтичане на 15-дневен срок от датата на сезиране на застрахователя с извънсъдебна претенция от страна на пострадалия - аргумент от чл. 497 от КЗ. Законът свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът за представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи по-рано). Същата съобразно правилото на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране на молбата пред застрахователя на 30.07.2019 г. (видно от представената по делото претенция от ищците за изплащане на застрахователно обезщетение – л. 19 от делото) е основателна за претендирания период от 10.01.2020 г. до изплащане на вземането.

Относно разноските по производството

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца С.Б.П. следва да бъдат присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото съразмерно с уважената част на предявените искове, в размер на 200.00 лв., представляващи заплатената от ищеца държавната такса по исковата молба.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата Е.В.Д. следва да бъдат присъдени и сторените от нея и своевременно поискани разноски по делото съразмерно с уважената част на предявените искове, в размер на 236.00 лв., представляващи сбора от заплатената от ищеца държавната такса по исковата молба, депозит за вещо лице и свидетел.

         С оглед искането на пълномощника на ищците – адв. В.О., осъществената защита и изхода на делото, съдът, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, във  вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определя възнаграждението на пълномощника в размер на 452.63 лв., което възлага в тежест на ответника.

При този изход на спора на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството съразмерно с отхвърлената част  – в размер на 3 482.81 лв. (юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице) – дължими от ищеца С.Б.П. и в размер на 459.00 лв. (юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице) – дължими от ищцата Е.В.Д..

На „ЗАД Д.Б.Ж.И З.” АД следва да се присъди сумата от 1 240.00 лв., представляваща държавна такса за предявяване на обратния иск.

         

            Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.И З.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Б.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. В.О., на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 5 000.00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, дължимо по силата на застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” № BG/30/119001243971, във връзка с реализирано на 13.07.2019 г. пътно-транспортно произшествие в гр. София по вина на Е.Р.Д., водач на лек автомобил „БМВ” с рег. № ******, ведно със законната лихва върху сумата от 10.01.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер.  

ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.И З.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.В.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. В.О., на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 2 000.00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, дължимо по силата на застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” № BG/30/119001243971, във връзка с реализирано на 13.07.2019 г. пътно-транспортно произшествие в гр. София по вина на Е.Р.Д., водач на лек автомобил „БМВ” с рег. № ******, ведно със законната лихва върху сумата от 10.01.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер.  

ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.И З.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Б.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. В.О., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 200.00 лв., представляваща разноски по делото пред СГС.

ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.И З.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.В.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. В.О., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 236.00 лв., представляваща разноски по делото пред СГС.

         ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.И З.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат В.В.О., сумата от 452.63 лв. – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

ОСЪЖДА С.Б.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. В.О., да заплати на „ЗАД Д.Б.Ж.И З.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 3 482.81 лв. – разноски за производството пред СГС.

ОСЪЖДА Е.В.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. В.О., да заплати на „ЗАД Д.Б.Ж.И З.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 459.00 лв. – разноски за производството пред СГС.

   ОСЪЖДА Е.Р.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ЗАД Д.Б.Ж.И З.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.500, ал.2, т.1 КЗ сумата от 7 000.00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от С.Б.П., ЕГН ********** и Е.В.Д., ЕГН **********, изразяващи се в претърпени болки и страдания, дължимо по силата на застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” № BG/30/119001243971, във връзка с реализирано на 13.07.2019 г. пътно-транспортно произшествие в гр. София по вина на Е.Р.Д., водач на лек автомобил „БМВ” с рег. № ******, ведно със законната лихва върху сумата от 10.01.2020 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2 128.63 лв., представляваща разноски по делото пред СГС, след като „ЗАД Д.Б.Ж.И З.” АД изпълни задължението си към С.Б.П., ЕГН ********** и Е.В.Д., ЕГН **********, за същата сума и законна лихва.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Е.Р.Д., ЕГН **********, с адрес ***, като трето лице-помагач на страната на ответника.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Р.Б.Д., ЕГН **********, с адрес ***, като трето лице-помагач на страната на ответника.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Е.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, като трето лице-помагач на страната на ответника.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

         

            СЪДИЯ: