РЕШЕНИЕ
№ 372
гр. Кюстендил, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Боянка Д. Янкова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20201520101505 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, представляванo от А. А. – изпълнителен
директор, чрез процесуален представител юрк. М.Ш., против Д. Р. ТР., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., общ. С., ж.к. „****“, бл. **, вх. *“, ет.*, ап. **.
В исковата молба се сочи, че ищцовото дружество, в качеството си на заявител,
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 761/2020 г. по описа на КРС, като такава била издадена за сумата от 2569,09
лв., от която: 2192,53 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м. 05.2016г. до м. 04.2019г., ведно със законната лихва от
19.02.2020 г., както и сума за дялово разпределение за периода м.01.2017г. –
м.04.2019г. в размер на 79,97 лв. – главница, ведно със законната лихва от 19.02.2020г.
до изплащане на вземането и 14,87 лева – лихва от 03.03.2017г. до 07.02.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението,
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение не влязла в сила, поради което на осн. чл. 415 от ГПК и след
указанията на заповедния съд, ищецът предявил иск за установяване съществуването
на вземането си.
Твърди се, че ответницата, в качеството си на ползвател на топлоснабдения
имот, находящ се на адрес гр. С., общ. С., ж.к. „***“, бл. ***, вх.*Б, ет*, ап.**, била
1
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/
като съгласно действащото законодателство била длъжна да монтира средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за ТЕ при
условията и по реда определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Съгласно чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за
битови нужди в гр. София, изготвени от последното и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Общите условия влизали в сила след едномесечен срок
от публикуването им в един централен и един местен ежедневници и имали силата на
договор между предприятието и клиентите, без да е необходимо изричното им
приемане от последните. Действащите за процесния имот Общи условия, а именно: ОУ
за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, обвързвали
ответницата в настоящото производство. В съответстие с ОУ от 2016 г. ищцовото
дружество ежемесечно удостоверявало публикуването на интернет страницата на
данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се осигурявал и
интернет достъп на клиентите до индивидуалните им партиди чрез официалната уеб -
страница на дружеството.
Ответницата, видно от приложено към делото извлечение от сметки за аб. №
289329, използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период, като не е погасявала задълженията си.
Контрагент на ищцовото дружество по договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия по см. на чл. 112г, ал.1 от ЗЕЕ /чл. 139б от
ЗЕ/ бил фирма „Бруната“ ООД. След края на отоплителния период, последната
изготвила изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответстие с действащите подзаконови нормативни актове,
уреждащи материята.
Предвид изложеното се поддържа искане да бъде установено в отношенията
между страните, че Д. Р. ТР., с ЕГН: **********, дължи на „Топлофикация София“
ЕАД сума в общ размер на 2569,09 лв., от която: 2192,53 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2016г. до
м. 04.2019г., ведно със законната лихва от 19.02.2020 г. до изплащане на вземането,
281,72 лв. – законна лихва за забава от 15.09.2017г. до 07.02.2020 г., както и сума за
дялово разпределение за периода м.01.2017г. – м.04.2019г. в размер на 79,97 лв. –
главница, ведно със законната лихва от 19.02.2020г. до изплащане на вземането и 14,87
лева – лихва от 03.03.2017г. до 07.02.2020 г., ведно със законната лихва от 19.02.2020г.
(датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното изплащане на сумите.
Претендират се сторените в производството разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение на ответника.
При частично уважаване на исковата претенция се прави искане за
2
компенсиране на разноските до размера на по-малкото задължение.
В случай, че в първото по делото съдебно заседание не се яви представител на
дружеството, се иска делото да се гледа в негово отсъствие.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор.
Навежда доводи за допустимост, но неоснователност на исковата претенция.
Излага подробни съображения по посока на обстоятелството, че процесните
общи условия не са влезли в законна сила.
Отделно, прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията за
доставена топлинна енергия за периода м. май. 2016г. до 21.08.2017г.
Спори по наличието на облигационно отношение между страните по подробно
изложени в тази насока съображения.
Твърди, че не е обитавала топлоснабдения имот през процесния период, поради
което не би могла да бъде „потребител на топлинна енергия“. Оспорва молба-
декларация № ТО 9011/30.09.2002 г., а така също и адресна карта за настоящ адрес №
ОЛ-0828/28.05.2011 г. като ирелевантни за правния спор.
Не бил представен на следващо място протокол от решение на Общото събрание
на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната
мрежа, съответно искане за доставяне на такава енергия. Ответната страна сочи, че не е
доставяна топлоенергия до процесния имот, а дори и да била доставяна, то това е
станало против волята й. В този смисъл била и практиката на Съда на ЕС, а именно –
че се освобождава потребителят от задължението за насрещна престация в случай на
непоръчана доставка.
Оспорва Договор № 1950/19.09.2002г.
Твърди, че в края на 2009г. или началото на 2010г. е депозирала молба в
„Бруната“ ООД досежно обстоятелството, че процесното жилище е необитаемо.
Ответникът твърди още, че фактурите, с оглед правната си природа на частни
свидетелстващи документи, от които страната черпи права, не се ползват с материална
доказателствена сила, не отговаряли и на изискванията на ЗС, а представените
съобщения към фактурите – и на изискванията на ОУ от 2016г, утвърдени от КЕВР.
Оспорва истинността на посочените документи по см. на чл. 193 от ГПК, както и на
представените 5 броя фактури и сметки за неустойки.
На следващо място, не били представени годни доказателства за това, че
топлинната енергия и топлата вода са доставени реално на потребителя. Не били
доказани за процесния период показанията на общия водомер и общия топломер в
абонатната станция.
Навежда искане за обявяване на чл. 9, ал.1, чл. 9, ал.2, чл. 10, ал.1 и чл. 10, ал.2 от
Общите условия за нищожни като неравноправни и неуговорени индивидуално.
Процесните Общи условия не били представени по делото в нарушение на
правилото на чл. 410, ал.3 от ГПК.
3
Поради неоснователност на главните претенции, неоснователни се явявали и
акцесорните им такива за заплащане на лихви, още повече, че ответната страна не е
била изпаднала в забава ( твърди, че на интернет страницата на длъжника не са
публикувани изравнителни сметки за процесния период).
Предвид всичко изложено се иска отхвърляне на исковата претенция в нейната
цялост, в който случай не са дължими и разноски, които да бъдат възложени в тежест
на ответника.
В същия срок е постъпило становище от „Бруната“ ООД, ЕИК ********* като
трето лице – помагач на страната на ищцовото дружество, конституирано по делото с
Определение на съда № 33/26.03.2021 г. Същото сочи, че отчитането и разпределянето
на топлинната енергия в имота на ответната страна и сградата, от която е част, било
извършено при спазване на нормативната уредба в областта на енергетиката. Не е била
правена рекламация за извършеното дялово разпределение, вкл. в нормативно
определения преклузивен рекламационен срок. Сочи се, че заявленията, че даден имот
няма да се ползва се подават и касаят конкретен отоплителен сезон. Същите
дружеството съхранявало до изтичане на сезона, за който се отнасят. Поради това не
разполагали с молба на ответницата от края на 2009 или началото на 2010 г. като нямат
и информация въз основа на която да потвърдят или отрекат, че такава в
действителност е подавана.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при условията на чл. 12
и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че имот, находящ се на адрес: гр. С., общ. С., ж.к. „***“, бл.
**, вх. „*“, ет*, ап. **, е топлоснабден.
Не е спорно също, че ищцовото дружество е надлежен топлинен оператор за
този обект.
Не се спори и по това, а същото се установява и от представените по делото
писмени доказателства (Договор от 08.07.2011 г. на л. 38 и 39 от делото), че в
изпълнение на задълженията си по чл. 112г, ал.1 от ЗЕЕ /чл. 139б от ЗЕ/ ищцовото
дружество е влязло в договорна обвързаност с фирма „Бруната“ ООД за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
С Договор № 1950 от 19.09.2002 г., сключен с Етажната собственост на адрес гр.
С., ж.к. „*** бл. ***, вх. „*“, „*“ и „*“, „Бруната България“ ООД, приело да монтира
индивидуални разпределители тип RME 95 – 66 бр.; да монтира термостатни вентили
Brunata – 153 br., да извършва монтаж на уредите, проверка и контрол на количеството
доставена топлинна енергия в абонатната станция, демонтаж на всички радиатори без
монтирани разпределители, да извършва услугата „топлинно счетоводство“.
Решението за сключването на договора е обективирано в приложения на л. 24
Протокол от 15.09.2002 г. на собствениците на адрес гр. С. ж.к. „***“, бл. **, вх.*, като
към същия липсва приложен списък с писменото съгласие на собствениците,
представляващ неразделна част от протокола. Такива списъци са представени с
подписите на лицата, живущи на същия адрес, но от вх. „А“ и вх. „В“ – л. 26 и 28, при
4
това, протоколът, обективиращ вземането на решението от собствениците, живущи във
вх. „А“, е за влизане в договорна обвързановст с „Витерра Енерджи Сървисиз“ ЕООД –
л. 27 от делото.
Приобщени са копия от счетоводни документи: съобщения към фактура и
издадени кредитни известия за процесния период за прогнозно начислена топлинна
енергия, а и публикувани Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София – л. 42.
Видно от представеното заверено копие на Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка – л. 18 от делото, е че на
31.01.1991 г. ответницата в настоящото придобила в собственост от своите родители,
срещу задължението й да ги издържа и гледа, топлоснабдения недвижим имот.
Представено по делото е и заверено копие на молба-декларация от ответната
страна, от 30.09.2002г., за откриване на партида при ищцовото дружество за
топлоснабдения имот.
Представеното заверено копие на Удостоверение за промени на настоящ адрес
установява, че топлоснабденият имот е бил настоящ адрес на ответницата в периода
01.07.1995г. до 28.05.2011 г. (след този момент до 09.09.2016г. настоящият й адрес се е
нахождавал в гр. С., ж.к. „***“, бл. ***, вх. „*“, ет.*, ап. *, а от 09.09.2016г. и
понастоящем – в с. В., ул. „Л.“ № **, общ. Н., обл. К.).
Видно от заверено кппие на Удостоверение рег. № RяБ 3657, екз №
2/23.03.2021г. на МВР, Столична Дирекция на вътрешните работи, Отдел „Български
документи за самоличност“ е, че за периода 01.01.2015г. – 23.03.2021г. ответницата
има регистрирани данни за 19 бр. преминавания през ГКПП на Р. България.
За установяване изпълнението на задълженията на фирмата за дялово
разпределение, приобщени към доказателствения материал са още и представените на
л. 83 до 91 от делото 3 бр. индивидуални справки за използваната топлинна енергия за
процесния период за аб. № 334565; 3 бр. формуляри за отчет на уредите за ДР на ТЕ; 3
бр. документи за връчване на изравнителни сметки на представител на ЕС, както и
сертификат за типово одобрение на уредите за ДР на ТЕ за отопление.
Представено е и заверено копие на Жалба № 956/09.07.2021 г. на ответницата до
фирмата за дялово разпределение досежно начисляваните за процесния имот суми при
все, че същият дълги години стоял необитаем.
От приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещото лице инж. Б.Й., се установява, че „Топлофикация – София“ ЕАД е
подавала ежемесечно за разпределение на фирмата за дялово разпределение („Бруната
България“ ООД) нетната топлоенергия с приспаднати технологични разходи в
абонатната станция, която по отчетни периоди е идентична с тази, отразена в
индивидуалните изравнителни сметки. Фирмата за дялово разпределение е извършвала
отчетите си в съответствие с изискванията на Закона за енергетиката, като за
процесния период 01.05.2016г. – 30.04.2016г., същата е разпределяла на ответника
прогнозна топлоенергия за отопление, както и за БГВ, като начислените на тази база
суми в последствие са изравнявани по изчислителен път и по отчет за отопление и за
БГВ. Общият размер на задължението за главница (в т.ч. сума за отопление, суми за
5
БГВ, корекционни суми, както и вноски дялово разпределение) към 30.04.2019г. е
2272,50 лв. От заключението се установява също, че топломерът в сградата е преминал
задължителните метрологични проверки през 2014, 2016 и 2018г.
Прието е и заключение по допуснатата ССчЕ, изготвено от вещото лице М.В.,
според което в процесния период няма данни за заплатени суми по процесните
фактури. Данните от изравнителните сметки за всеки отчетен период са отразявани в
Индивидуална справка за използвана топлинна енергия – коригирана, като е посочено
потреблението, периода, цена – лв./МВтч и изравнителната сума. Общо отчетените
данни за абонатите са изпращани до оторизирано лице – Д. В., по куриер. Установено
е, че дължимата сума възлиза на 2192,53 лв., от която: 899,26 лв. без ДДС за
топлоенергия и крайна цена от 1079,12 лв; 924,86 лв. без ДДС за подгряване на вода, с
крайна цена 1109,83 лв. и 3,58 лв – за изравняване. Общият размер на дължимите
лихви по процесните фактури възлиза на 297,92 лв., а дължимите лихви по просрочени
плащания за дялово участие – 14,87 лв.
Приложено е ч.гр.д. № 761/2020 г. на КРС, образувано след изпращането му по
подсъдност от Районен съд – София, по искане на заявителя и настоящ ищец, по което
е била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 204/2020 г. против
длъжника и настоящ ответник, за сумите: 2193,53 лв. за доставена и незаплатена
топлинна енергия и дялово разпределение за топлосмабден имот, находящ се в гр. С.,
об;л. С*, общ. **а, ж.к. **, бл. ***, вх. *, ет*, ап. **, аб. 289329 за периода м. май
2016г. до м. 04.2019г.; лихва в размер на 281,72 лв. за периода 15.09.2017г. –
07.02.2020г.; главница за дялово разпределение в размер на 79,97 лв. за периода от м.
01.2017г. до м. 04.2019г., лихва в размер на 14,87 за периода 03.03.2017г. до
07.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
19.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски – 51,38 лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на ответника на 19.06.2020 г., като в законоустановения за
това срок, срещу нея е депозирано възражение по чл. 414 от ГПК. Заради това на
ищеца са изпратени указания по см. на чл. 415 от ГПК, получени на 23.07.2020 г.,
който в срока по закон е предявил иска си по реда на чл. 422 от ГПК.
Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда,
поради което не се обсъждат подробно.
При установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД - за установяване на вземането по издадената в предходно заповедно
производство заповед за изпълнение.
По допустимостта:
С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл. 422 ГПК,
съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 или чл.
417 ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл. 422
вр. с чл. 415 от ГПК се определя от идентичността между страните, предмета и
вземането, относно което вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от
6
ГПК.
В случая исковете са допустими, т.к. са заявени в срок от лице - заявител, имащо
правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването и
дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
срещу която в срок е депозирано възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Разпоредена е
процедура по чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, като именно в законоустановения срок
заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове. По изложените
съображения претенцията се явява допустима.
По основателността на претенцията:
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги
получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Страните тук не спорят, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на
територията на гр. София. Предявените от него претенции са за заплащане стойността
на ползвана, но незаплатена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. С., об;л. С.,
общ. С., ж.к. ***, бл. ***, вх. *, ет.*, ап. **. Същото основание за вземането е посочено
и в заявлението пред заповедния съд.
Досежно качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия, относно
ответника, съдът счита следното:
За да има едно лице качеството потребител на топлинна енергия е необходимо
наличието на две кумулативни предпоставки: 1) процесният имот да е топлоснабден,
следователно по силата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ да е налице валидно облигационно
правоотношение по продажба на енергия за имота; 2) лицето, от което се претендира
заплащане на стойността на доставената и ползвана топлинна енергия, да е собственик
или вещен ползвател на имота.
В изложения смисъл нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ сочи, че качеството
потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на
закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху
индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Поради това законово правило, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване на обособен обект в сграда под режим на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята клиент на топлинна енергия (в този смисъл е
последователната практика на ВКС – напр. Решение № 221/11.07.2011 г. по т. д. №
5/2010 г., ВКС, II т. о., Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г., ВКС, III г.
о., Определение № 659/15.05.2014 г. по гр. д. № 1327/2014 г., ВКС, IV г. о., Определение
№ 462/27.04.2015 г. по гр. д. № 635/2015 г., ВКС, III г. о., Решение № 457/01.11.2012 г.
по гр. д. № 1460/2011 г., ВКС, IV г. о., и много други), без да е необходимо сключването
на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на
вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
7
В случая качеството „потребител на топлинна енергия“ се доказва от една страна
от установеното по делото титулярство на ответника на правото на собственост
досежно процесния имот (спр. заверено копие на Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка – л. 18 от делото), считано от
1991 г., за който имот, от друга страна, както се установи и от приетите по делото
експертни мнения, ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия.
В подкрепа на горното нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ постановява, че продажбата
на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като топлопреносните
предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-
малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).
В този смисъл по делото са представени доказателства, че общите условия за
продажба на топлинна енергия са публикувани в един централен ежедневник. По
делото не се ангажираха доказателства за публикуване на Общите условия в един
местен такъв, но това не се отразява на договорните отношения между страните по
делото. Възникването на облигационните правоотношения във връзка с доставката на
топлина енергия, става по силата на закона - чл. 153, ал. 1 и чл. 150, ал. 2 от Закона за
енергетиката. Достатъчно е дадено лице да е собственик на топлофициран имот в
сграда етажна собственост (какъвто е и настоящият случай) или пък да е носител на
ограниченото вещно право на ползване по отношение на такъв топлофициран имот.
Следователно, публикацията на Общите условия не е предпоставка за възникване на
облигационното правоотношение за доставка на топлинна енергия, не е елемент от
правопораждащия същото фактически състав, а има само оповестителен характер.
Това, че по делото няма данни за публикация на Общите условия в един местен
ежедневник не влияе върху вече възникналото облигационно правоотношение за
доставка на топлинна енергия. Нещо повече, ангажираните доказателства за
публикацията им в централен ежедневник на още по-голямо основание изпълнява
оповестителната си роля, доколкото същият се разпространява на територията на
цялата страна, за разлика от местните такива, като отделно се установи, че за
процесния период ответницата е имала настоящ адрес в област различна от тази по
местонахождението на топлоснабдения имот. Поради това и възраженията на
ответната страна в тази насока се явяват неоснователни, в т.ч. и тези за непредставяне
по делото на процесните ОУ (установи, се че такива са представени както в
настоящото производство, така и в „проверовъчното“ заповедно такова, чието
продължение всъщност е настоящото, като обстоятелството, че същите са
обективирани в представеното копие от съдържанието на в. „Монитор“ не препятства
възможността да се извлече съдържанието им и по този начин да обосноват и
обвързването на страните в облигационно отношение).
В допълнение съдът ще посочи още, че твърденията на ответника, че не е
обитавал имота (обстоятелство, което освен това остана недоказано, доколкото
установяването на различен за периода настоящ адрес не е равнозначно на
необитаемост на имота от собственика, респ. ползвателя или пък трето лице), не са
основание за отхвърляне на иска тъй като, както вече се посочи, същият като
собственик на имота е страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
8
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди и дължи
заплащане на съответната част от стойността на доставената от ищеца топлинна
енергия. А че такава е доставяна и потребена приетата по делото съдебно-техническа
експертиза установи, сочейки, че нетната топлоенергия е с приспаднати технологични
разходи в абонатната станция и по отчетни периоди същята е идентична с тази,
отразена в индивидуалните изравнителни сметки. Фирмата за дялово разпределение е
извършвала отчетите си в съответствие с изискванията на Закона за енергетиката, като
за процесния период 01.05.2016г. – 30.04.2016г., същата е разпределяла на ответника
прогнозна топлоенергия за отопление, както и за БГВ, като начислените на тази база
суми впоследвтвие са изравнявани по изчислителен път и по отчет за отопление и за
БГВ. Че в процесния имот е доставяна и ползвана топлинна енергия е видно от
приложено към делото извлечение от сметки за аб. № 289329.
Досежно релевираните възражения за нередовност на проведеното ОС на ЕС,
съдът намира, че в действителност към протокола, обективиращ взетото от ОС на ЕС
решение за влизане в договорна обвързаност с фирмата за дялово разпределение,
липсва приложен списък, обективиращ съгласито на етажните собственици (такива
има единствено по отношение собствениците на апартаменти във входове „А“ и „В“).
В случая обаче за ответника е съществувал друг ред за защита, а именно чрез
атакуване на решението с конститутивен иск пред съответния съд по реда на ПУРНЕС.
Предвид липсата на изрична отмяна на решението на ОС, следва да се приеме, че
сключеният с фирмата за дялово разпределение договор обвързва и ответника,
доколкото се установи, че същият е потребител на топлинна енергия, както и че
притежава индивидуален обект в процесния блок. Изложените мотиви са относими и
към наведения от ответника довод за непоискана, съотв. непоръчана доставка в
светлината на цитираната от него практика на вторичното право на Европейския съюз,
което обстятелство също следваше да бъде надлежно установено посредством
приложимия за това процесуален ред. Отделно, че договор с фирмата за дялово
разпределение е налице свидетелства и фактът на извършен реален отчет на
показанията на индивидуалните разпределители, доколкото осигуряването на
възможността на служител на дружеството да отчете показанията от страна на
потребителя представлява изпълнение на договорно задължение.
На следващо място - неясен остава за съда мотивът на ответника да иска
прогласяването за нищожни на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от процесните ОУ,
доколкото същите установяват права за клиентите на топлинна енергия. Досежно
уговореното в чл. 10 от същите, съдът намира, че то не се субсумира под фактическата
обстановка на настоящия казус, доколкото липсва изобщо наведено твърдение от
ответника за отделяне на отоплителните тела от сградната инсталация. Поради
изложеното произнасяне на съда в релевирания с отговора смисъл не се следва.
Досежно наведените възражения относно редовността на приложените към
делото финансови документи, в т.ч. процесните фактури, съдът намира, че същите в
действителност представляват частни свидетелстващи документи и като такива не се
ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. Същите обаче възприема,
преценявайки ги както поотделно така и в съвкупност с останалия събран и проверен
по делото доказателствен материал, в т.ч. приетата съдебно-счетоводна експертиза на
база проверени за изготвянето й книжа и документация, която съдът приема за пълна и
обективна. Освен това при установения в чл. 38 ЗЕ принцип на контрол на
счетоводните баланси на ищеца като търговско дружество, не може да се приеме, че
9
воденото от него счетоводство не е редовно.
Изложените до тук мотиви обосновават основателснот на претенцията за
главница, включваща незаплатена топлинна енергия, както и вноски за дялово
разпределение.
В последния смисъл за прецизност съдът ще посочи още, че сумите за дялово
разпределение са начислени съгласно Закона за енергетиката и Наредба №16-
334/6.04.2007г. за топлоснабдяването (обн., ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.). В чл. 61, ал.1 от
нея е посочено, че дяловото разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от
топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия -
самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея. В случая разпределението и
начисляването на топлинна енергия са извършвани в съответствие с нормативните
изисквания, според вещото лице Й., като няма основание да не бъде кредитирано,
доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи.
По отношение на размера на задълженията за главница по двете пера – за
незаплатена топлинна енергия и вноски дялово разпределение за процесните периоди,
съдът отново взема предвид изложеното от експерта в областта, което е идентично и на
претендирания от ищеца размер за дължимост на сумите (по-конкретно 2192,53 лв. –
незаплатена топлинна енергия и 79,70 лв. – вноски дялово разпределение – при
претендирани такива от 79,93 лв.).
Като последица от горното върху сумите се дължи и законна лихва, считано от
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им
изплащане.„
Досежно претенцията за лихва за забава в размер на 281,72 лв. за периода
15.09.2017г. – 07.02.2020 г., както и лихва за забава в размер на 14,87 лв. за периода
03.03.2017г. – 07.02.2020 г.„
Ищецът, в исковата молба, цитирайки и приложимите ОУ, обуславя изпадането
на длъжника в забава, ако същият не заплати задължението по съответната фактура в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. В този смисъл ищецът
сочи още, че дружеството ежемесечно удостоверявало публикуването на интернет
страницата си на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус чрез
съставяне на съответни констативни протоколи. Такива обаче липсват приложени по
делото, които да удостоят направеното от ищцовото дружество твърдение. Отделно,
обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, с притежаването на
специално техническо средство от страна на потребителя (компютър или смартфон),
което да му дава възможност за достъп до интернет, както и задължаването на
потребителя да обезпечи допълнително и самата възможност за достъп до интернет, го
поставя в значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца.
Противно на общото разбиране за справедливост и равнопоставеност на субектите в
гражданското общество е потребителят да бъде задължаван да прави значителни по
размер икономически инвестиции за снабдяване с посочените технически средства и
отделно от тях – да направи и допълнителни парични вложения, които да му
гарантират достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по
10
евентуалния договор, чийто предмет няма връзка с тези вложения. Поради това
неоснователни се явяват претенциите на ищеца за заплащане на мораторни лихви за
този период, както върху сумите за топлинна енергия, така и за дялово разпределени
такива. В този смисъл Решение № 6346 от 12.09.2017 г. на СГС по в. гр. д. №
4680/2016 г., Решение № 6232 от 1.09.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 3029/2017 г.,
Решение № 6548 от 27.09.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 14452/2016 г. и др. Отделно,
както се посочи, по делото не са представени никакви доказателства за публикуването
на посочените месечни сметки в сайта на дружеството, за да се определи кога
длъжникът е изпаднал в забава, което също е основание за отхвърлянето на
претенцията за мораторни лихви, като неоснователна.
По правопогасяващото възражение по чл. 111,б.”в” от ЗЗД, надлежно
релевирано от ответника с отговора на исковата молба:
Предвид установената от съда основателнсот на претенцията за главница,
същият следва да се произнесе по наведеното с отговора на исковата молба
правопогасяващо възражения за изтекла погасителна давност.
Задължението за заплащане на консумираната топлоенергия e задължение за
периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения (спр. ТР №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС). Ето защо тези задължения се погасяват с тригодишна
давност. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главница), давността тече от деня на падежа. На основание чл.34,ал.1
от ОУ „Купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.“ Следователно
задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са
възникнали като срочни и посочената правна регламентация е относима към тях. Тъй
като не се спори, че искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК съобразно изричната
разпоредба на чл. 422, ал.1 от ГПК, се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - в случая от 19.02.2020 г. (а не както
ищецът сочи за релевантна датата на депозиране на иска по чл. 422 от ГПК –
21.08.2020г.). При това положение всички вземания, чиято изискуемост е настъпила
преди 19.02.2017 г. са погасени по давност, при което съдът приема възражението за
частично основателно, като изчислявайки по реда на чл. 162 от ГПК приема, че
исковете са неоснователни като погасени по давност за сума от 273,29 лв. незаплатена
топлинна енергия и 2,75 лв. – вноски дялово разпределение. Тоест, основателна е
претенцията за сума от 1919,24 лв. от общо претендираната такава от 2192,53 лв. за
топлинна енергия и за сума от 77,22 лв. – от общо претендираната от 79,97 лв. за
вноски дялово разпределение.
В частта, в която исковете са отхвърлени, издадената в произовдтвото по ч.гр.д.
№ 761/2020г. на КРС заповед за изпълнение на парично задължение, не подлежи на
обезсилване – арг. от т. 13 на ТР 4/2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
По отговорността за разноски: Предвид изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат и на двете страни на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 3 от ГПК.
Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на
основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско
11
възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото в случая, следва да се определи
възнаграждение в размер на 100 лв. Останалите направени разноски са както следва:
51,38 лв. държавна такса (л. 15), 186,32 лв. доплатена държавна такса (46), 200 лв.
депозит ССчЕ (л. 104), 200,00 лв. депозит СТЕ (л. 103), както и 100,00, лв. определено
от съда възнаграждение за юрисконсулт, от които съобразно уважената част от
претенцията следва да му се присъдят 566,58 лв.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство, вкл. и
разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на дружеството се следват разноски съобразно
уважената част от исковата претенция, а именно такива в размер на 78,78 лв. (общо за
заплатена държавна такса и юрисконсултвко възнаграждение.
При този изход на делото разноски се дължат и на ответната страна.
Доказателства за сторени такива в заповедното производство не са ангажирани
В исковото производство е представен договор за правна защита и съдействие с
уговорено и заплатено по банков път възнаграждение от 410,00 лв. В последния
смисъл, доколкото липсват представени доказателства за извършения превод
(единствено при заплащане в брой тълкувателната практика на върховната инстанция
приема, че представеният договор има характера на разписка), то остана недоказано
обстоятелството за извършен такъв, съотв. за направени по делото разноски, поради
което и такива не следва да се присъждат. Така, отпада и необходимостта съдът да се
произнесе по релевираното от ищцовото дружество възражение за прекомерност на
уговорения адвокатски хонорар, а и необходимостта да извърши компенсация на
претенцията за разноски до размера на по-малката, каквото изрично искане бе заявено
от дружеството.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Р. ТР., с
ЕГН: **********, с адрес с. В., обл. К., ул. „Л.“ № **, ДЪЛЖИ И СЛЕДВА ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на 1919,24 лв. (хиляда
деветстотин и деветнадесет лева и двадесет и четири стотинки) – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за имот находящ се в гр. С.,
общ. С., ж.к. „**“, бл. **, вх. „*“, ет.*, ап.** за периода м.02.2017г. до м. 04.2019г.,
ведно със законната лихва от 19.02.2020 г. до изплащане на вземането, както и 77,22
лв. – главница за дялово разпределение за периода м.02.2017г. – м.04.2019г., ведно със
законната лихва от 19.02.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед № 204/22.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
производството по ч.гр.д. № 761/2020г. от описа на КРС,
12
КАТО ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковете до пълните предявени размери за
главница за неплатена топлинна енергия за горницата до 2192,53 лв. и за главница за
вноски дялово разпределение за горницата до 79,97 лв. КАТО ПОГАСЕНИ ПО
ДАВНОСТ, както и за сумите 281,72 лв. – законна лихва за забава от 15.09.2017г. до
07.02.2020 г. и 14,87 лв. - лихва за периода 03.03.2017г. до 07.02.2020 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Д. Р. ТР., с ЕГН: **********, с адрес с. В., обл. К., ул. „Л.“ № 63, ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 566,58 лв. (петстотин
шестдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки), представляващи сторени разноски
в настоящото производство съобразно уважената част от претенцията, както и сумата
от 78,78 лв. (седемдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки), представляващи
сторени разноски в производството по ч.гр.д. № 761/2020г. от описа на КРС съобразно
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца – „Бруната“ ООД, писано в ТР при АВ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил, с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
13