ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 626
гр. Пловдив, 24.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело №
20215300900261 по описа за 2021 година
Производството е с предмет субективно съединени искове с правно
основание чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, след съединяването на исковете по т.д.№
261/2021 г. и т.д.№ 314/2021 г. и двете по описа на ПОС за общо разглеждане.
Първоначално с исковите молби ищците Х. Х. Х. и Е. Й. А. – Х., и
двамата от ****, са искали да бъдат отменени като незаконосъобразни:
Решенията от 29.01.2021 г. на Управителния съвет на сдружение
„МЕДИАЦИЯ БГ“ ЕИК *********, с които ищците са изключени като
членове на сдружението, както и
Решенията, взети на общо събрание на членовете на сдружение
„МЕДИАЦИЯ БГ“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, бул. „Марица“ № 69, ет.1, офис 7, проведено на 25.03.2021
г., като незаконосъобразни и противоречащи на устава , а именно:
По т.1 от дневния ред: потвърждава участието на сдружение
„МЕДИАЦИЯ БГ“ в конкурс за стратегически проекти на Фонд „Активни
граждани на България“, тематичен приоритет № 6: “Подобряване на
капацитета и устойчивостта на гражданския сектор, в т.ч. на гражданските
организации“;
По т.2 от дневния ред: Взема решение за подписване на договор за
изпълнение на проекта от страна на сдружение „МЕДИАЦИЯ БГ“ в случай,
че проектното предложение АCF/843 бъде одобрено за финансиране;
По т.3 от дневния ред: Освобождава Х. Х. Х. в качеството му на член на
Управителния съвет и председател на УС съгласно ч.15, т.2 от Устава, без да
го освобождава от отговорност към сдружението;
По т.4 от дневния ред: Освобождава Е. Й. А. -Х. в качеството му на
член на Управителния съвет, съгласно ч.15, т.2 от Устава, без да я
1
освобождава от отговорност към сдружението;
По т.5 от дневния ред: Намалява състава на управителния съвет от 5
/петима/ на 3 /трима/ членове, като членове на УС остават следните лица: П.
Т. А., Ю. И. Т. и Б. П. М.;
По т.6 от дневния ред: Променя адреса на управление на сдружението
от ул. „Карловска“ № 14 на бул. „Марица“ № 69, ет.1, офис 7;
По т. 7 от дневния ред: приема изменение и допълнение на устава на
сдружение „МЕДИАЦИЯ БГ“.
Ответното сдружение „МЕДИАЦИЯ БГ“ ЕИК ********* в подадените
отговори на исковите молби, е повдигнало възражение за недопустимост на
всички предявени искове. По отношение на иска за отмяна на решенията на
УС е изложило съображения, че съгласно чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ, същите
подлежат на оспорване пред Общото събрание на членовете на сдружението,
едва след което на обжалване по съдебен ред подлежи решението на ОС, с
което решението на УС е потвърдено.
По отношение на исковете с правна квалификация чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ
за отмяна на решенията на ОС, ответникът възразява, че ищците не са
процесуално легитимирани , тъй като с изключването им на 29.01.2021 г. с
решение на УС, което е влязло в сила, не притежават качеството членове на
Сдружението. Поддържат, че трети лица нямат право на иск по чл.25, ал.4 от
ЗЮЛНЦ.
С определения № 179 и 180, и двете от 25.06.2021 г., постановени
съответно по т.д. № 261/21 г. и т.д. № 314/21 г., постановени преди
съединяването на делата за общо разглеждане, производството е прекратено
по отношение на исковете за отмяна на решенията на УС от 29.01.2021 г., с
които ищците са изключени като членове на сдружението.
Така в производството са останали за разглеждане само исковете с
правна квалификация чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на последващите
решения на ОС, взети на 25.03.2021 г., в т.ч. за освобождаване на ищците от
УС на сдружението. Съдът намира, че и тези искове са недопустими както
поради липса на процесуална легитимация на ищците, така и поради липса на
правен интерес от исканата отмяна. Съображенията за това са следните:
Липсата на процесуална легитимация на ищците произтича от
прекратяване на членственото им правоотношение, настъпило
непосредствено като последица от решението на УС от 29.01.2021 г.
Загубването на качеството на членове на сдружението не е обусловено от
изтичане на срока по чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ за обжалването на решенията на УС
пред ОС, тъй като решението на УС има непосредствено действие във
вътрешните отношения на страните.
Правото на обжалване на решенията на общото събрание на
сдружението е предоставено на определен кръг лица, посочени в
разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ. Искът е конститутивен, като
2
преобразуващото право е предоставено на членовете на сдружението, на
негов орган- за защита на членствените права , и на прокурора- с оглед
защита на обществения интерес. В настоящия случай членственото
правоотношение на ищците със сдружението е прекратено на 29.01.2021 г.,
като не се твърди и не се установява то да е възстановено до приключване на
устните състезания, а евентуалната отмяна на решенията на ОС, с което са
освободени като членове и на Управителния съвет, няма да възстанови това
правоотношение. Не би могло да се приеме, че ищците, като членове на УС,
са легитимирани да искат отмяна на решенията на ОС, с които същите са
освободени като такива, тъй като правото на участие в управителен орган на
сдружението е част от съдържанието на членственото правоотношение и е
предпоставено от съществуването на такова, каквото в случая не е налице.
Т.е., самостоятелна защита на право на участие в органите на управление на
ЮЛНЦ , при липса на членствено правоотношение, е недопустима. Ищците
не са членове на ответното сдружение, с предявените искове по чл.25, ал.4
ЗЮЛНЦ те не защитават членствени права и за тях не е налице правно
защитим интерес.
В правната доктрина и съдебната практика се приема, че правният
интерес от търсената с иска защита е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за всички искове, независимо от общото процесуално правило,
че при конститутивния иск правният интерес се презумира от закона,
регламентиращ защитата на претендираното потестативно право, а при
осъдителния иск– с оглед твърдението на ищеца за наличие на вземане срещу
ответника. В различни свои решения, макар и по искове с правно основание
чл. 74 ТЗ, ВКС приема, че с оглед действието на съдебното решение по
конститутивния иск, какъвто е искът за отмяна на решения на ОС на
съдружниците, както и неговата специфика, следва да се приеме, че когато
целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да
настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за
съществуващо потестативно право, то интерес от търсената по този ред
правна защита за страната не съществува /решение № 150 от 30.06.2014 г., т.
д. № 286/2012 г., ІІ т. о., решение № 254 от 12.07.2018 г., т. д. № 1479/2017 г.,
ІІ т. о.; решение № 255 от 12.07.2018 г., т. д. № 1734/2017 г., ІІ т. о. /. Същото
разрешение е дадено и по отношение иска с правно основание чл. 25 ЗЮЛНЦ,
в което ВКС приема, че независимо от принципно присъщия на
конститутивните искове правен интерес, исковете за отмяна решения на ОС
предполагат конкретен правен интерес от оспорване на съответното решение
пред съда и от претендираната отмяна на същото /решение № 81 от
3
25.04.2017 г., т. д. № 563/2016 г., ІІ т. о. /.
В конкретната хипотеза ищците нямат правен интерес да оспорват
решенията на ОС от 25.03.2021 г., тъй като евентуалното положително
съдебно решение за тяхната отмяна не би имало присъщото за
конститутивните решения преобразуващо действие, т. е., не би довело до
целената правна промяна. В хипотезата на взето предходно решение на УС за
изключване на ищците от сдружението, дори да бъде отменено последващото
решение на ОС, с което са освободени и като членове на управителния му
орган, не биха настъпили целените последици в правната сфера на ищците.
В аспекта на изложените съображения, съдът намира, че
производството по делото следва да се прекрати като недопустимо, тъй като е
образувано по искове, предявени от нелегитимирани лица и при липса на
правен интерес.
При този изход на делото и на осн.чл.78, ал.4 ГПК, на ответника
следва да се присъдят направените деловодни разноски в общ размер от 1600
лв.- по 800 лв. платено адвокатско възнаграждение по всеки субективно
съединен иск въз основа на отделни договори за правна защита и съдействие,
сключени преди съединяването на делата за общо разглеждане.
Неоснователно е възражението на ищците за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар, който е в размер на минималния такъв по чл.7, ал.1, т.10
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
приложим по аналогия в настоящия случай.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд, ХVІІ
търговски състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 21.10.2021 г., с което е даден
ход на устните състезания.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото като недопустимо.
ОСЪЖДА Х. Х. Х. с ЕГН ********** и Е. Й. А. – Х. с ЕГН
**********, и двамата от **** да заплатят на сдружение „МЕДИАЦИЯ БГ“
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.
„Марица“ № 69, ет.1, офис 7 сумата от 1600 лв. деловодни разноски.
4
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5