Р Е Ш Е Н И Е
№4655/15.11.2017г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври, през две хиляди и седемнадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Гергана Дженкова, като
разгледа
докладваното от съдия Михайлов гр. дело №3335 по описа на Варненски районен съд за 2017г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Депозирана е искова молба, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно осн.
чл. 222, ал.1 КТ, чл.128, т.2 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД от Й.Н.П., ЕГН ********** ***
***съдебен адрес ***,адв. Панчева срещу „Е.В.” ООД,
ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** за осъждане на ответника да
заплати, съобразно допуснато изменение на предявените искове с протоколно
определение от о.с.з. проведено на 27.10.2017г., сумите както следва:
сумата от 2662,40 лева обезщетение за времето през което ищеца е останал без
работа вследствие на прекратяване на ТПО поради съкращаване в щата, както и сумата от 28,90 лева мораторна лихва,
за периода 02.02.2017г.-12.03.2017г.;
сумата от 2094,30 лева незаплатено трудово възнаграждение за месец октомври
2016г., сумата от 65,29 лева
мораторна лихва върху главницата, за
периода 21.11.2016г.-12.03.2017г.;
сумата от 1841,88 лева незаплатено трудово
възнаграждение за месец ноември 2016г., сумата от 42,02 лева мораторна лихва върху главницата, за периода
21.12.2016г.-12.03.2017г.;
сумата от 894,46 лева незаплатено трудово
възнаграждение за месец декември 2016г., сумата от 12,70 лева мораторна лихва върху главницата, за периода
21.01.2017г.-12.03.2017г.
Претендира присъждане на законна лихва върху
главниците считано от депозиране на исковата молба в съда -13.03.2017г. до
окончателно изплащане на задължението.
В ИМ се излагат твърдения, че ищеца е заемал при
ответника длъжността „организатор на полети”, при уговорено трудово
възнаграждение в размер на 2600 лева. Със заповед от 21.12.2016г. ТПО на ищеца
било прекратено на осн. чл. 328, ал.1, т.2 КТ,
считано от 29.12.2016г. Сочи, че от прекратяване на ТПО не е упражнява труд по
ТПО. С писмо от 01.02.2017г. е направил искане до ответника за изплащане на
обезщетение по чл. 221, ал.1 КТ в размер на 2600 лева, при твърдения, че за
периода 29.12.2016г. – 29.01.2017г. не е замел длъжност по ТПО. Твърди, че за
месеците октомври, ноември и декември на 2016г. не е получил дължимото му
трудово възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор
от ответника.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Представена е по делото заповед №970/21.12.2016г.,
с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от
29.12.2016г., поради съкращаване на щата, като е посочено, че на работникът се
следват обезщетения по чл. 221, ал.1 КТ.
Представено е заявление от
01.02.2017г. от ищеца до ответното дружество, с което е направено искане за
изплащане на обезщетение по чл. 222, ал.1 КТ.
От представения по делото препис
от трудова книжка на ищеца се установява, че същия е бил в ТПО с ответника
считано от 01.03.2012г. до 29.12.2016г. , или общ трудов стаж в продължение на
4 години, 9 месеца и 28 дни. Последното посочено в ТК трудово възнаграждение
възлиза на 2600 лева.
Представена е по делото
регистрационна карта от Бюро по труда гр. Варна, от която се установява, че
ищеца е регистриран като безработен.
Представена е служебна бележка от
17.02.2017г. от ответника, с която същия удостоверява, че ищеца има неизплатени
работни заплати в размер на 4826,12 лева
за месеците – октомври, ноември и декември на 2016г.
От заключението на съдебно –
счетоводната експертиза на в.л. Д. П. се установява, че размера на дължимото на
ищеца брутно трудово възнаграждение за месец 10.2016г. възлиза на 2662,40 лева,
за месец 11.2016г. – 2349,63 лева и за месец 12.2016г. в размер на 1141,03
лева. Законната лихва върху посочените главници за м. 10/2016г. експерта
изчислява в размер на 83 лева, съответно за месец 11.2016г. – 53,63 лева и за
м. 12/2016г. в размер на 12,70 лева. Дължимото обезщетение на ищеца при
съкращаване на щата възлиза на 2662,40 лева, като законната лихва възлиза на
28,90 лева.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прави следните
правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.
222, ал.1 КТ, при уволнение поради закриване на предприятието
или на част
от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране
на работата за повече от
15 работни дни, при отказ на
работника или служителя да последва
предприятието или неговото поделение, в което той работи,
когато то се премества в друго населено място или местност,
или когато заеманата от работника
или служителя длъжност трябва да бъде освободена
за възстановяване на незаконно уволнен
работник или служител, заемал преди това същата
длъжност, работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал
без работа, но за не
повече от 1 месец. С акт
на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да
се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът
или служителят е постъпил на работа
с по-ниско трудово
възнаграждение, той има право на разликата
за същия срок.
Съгласно цитираната правна норма, при
изчерпателно изброени от законодателя
основания за уволнение, за работникът
или служителят възниква право да претендира заплащане
на обезщетение при оставане без
работа в размер на получаваното от него
БТВ. Като предпоставка за изплащането му следва да се
установи, че трудовото правоотношение е прекратено правомерно. Вземането по чл. 222, ал.1 КТ става изискуемо след
изтичане на едномесечен срок, през който работникът
или служителят е останал без работа,
т.е. началото на изискуемостта е посочена в правната норма на закона. Следва да
бъде посочено, че независимо от указанията, които са дадени от МТСП с писмо №
26-00-78/08.03.1994г., съобразно които обезщетението по чл. 222, ал.1 КТ се
изплаща на работника, след представяне на доказателства, че след уволнение не е
постъпил на работа в процесния едномесечен срок, то това обстоятелство не може
да бъде разглеждано, като основание за изместване на определената от закона
начална изискуемост на вземането посоченото в хипотезата на чл. 222, ал.1 КТ.
Противното разбиране би могло до доведе до понасяне от страна на работодателя
на вреди, изразяващи се в натрупани лихви по вземането, които да се резултат от
недобросъвестно поведение на бивш работник или служител, който не е уведомил,
съответно ангажирал доказателства пред бившия си работодател, че в посочения от
закона срок след уволнението си е останал без работа.
В настоящия случай не е спорно,
че ТПО на ищеца с ответника е прекратено поради съкращаване на щата, както и че
след прекратяването му ищеца е останал без работа, за което обстоятелство
работодателя е уведомен. Последното обстоятелство се установява от
представеното по делото копие от регистрационна карта от Бюро по труда гр.
Варна, видно от която ищца е лице регистрирано като безработен. В трудовата
книжка също така липсва последващо отразяване на възникнало с друг работодател
ТПО за процесния период, а трудовата книжка в тази й част има официално
удостоверително значение.
При изложените съображения съдът
намира, че доколкото ищеца е останал без работа вследствие на уволнението си
поради съкращаване щата при работодателя, то на осн.
чл. 222, ал.1 КТ на последния се дължи обезщетение в размер на трудовото му
възнаграждение с един месец преди прекратяване на ТПО. Претенцията се явява
основателна, съответно доказана и по размер, който си извод съдът прави от
заключението на съдебно – счетоводната експертиза на в.л. Д. П., което се
кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, от което се установява,
че размера на обезщетението по чл. 222, ал. КТ възлиза на 2662,40 лева,
представляващо брутното трудово възнаграждение на ищеца за пълен работен месец
преди прекратяване на ТПО. Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за
присъждане на мораторна лихва за процесния период от 02.02.2017г. до
12.03.2017г. в размер на 28,90 лева. Върху главницата от дължимото обезщетение
се дължи и лихва за забава считано от депозиране на исковата молба в съда –
13.03.2017г.
В тежест на работодателя е да
докаже, че е заплатил дължимото трудово възнаграждение на ищеца. В настоящото
производство ответника не установи този положителен за него факт, като по
делото са налице доказателства за претендирания период м.10 – м.12/2016г.
трудовото възнаграждение на ищеца не е изплатено. Този отрицателен факт се
установява от издадения от работодателя честен свидетелстващ документ - служебна бележка от 17.02.2017г., като
размера на дължимото брутно трудово възнаграждение се установява от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза на в.л., което възлиза в размер за месец 10.2016г. на
2662,40 лева, за месец 11.2016г. – 2349,63 лева и за месец 12.2016г. в размер
на 1141,03 лева. Законната лихва върху посочените главници за м. 10/2016г.
експерта изчислява в размер на 83 лева, съответно за месец 11.2016г. – 53,63
лева и за м. 12/2016г. в размер на 12,70 лева. При тези съображения следва да
бъдат уважени и претенциите с правно осн. чл. 128,
т.2 КТ и акцесорната претенция с правно осн. чл. 86,
ал.1 ЗЗД, като върху главниците по дължимите трудови възнаграждения следва да
бъде присъдена и законна лихва считано от депозиране на исковата молба в съда –
13.03.2017г.
На осн.
чл. 242, ал.1 ГПК за сумите съставляващи обезщетение за работа по чл. 222, ал.1 КТ и присъденото трудово възнаграждение по чл. 128,т.2 КТ съдът следва да
допусне предварително изпълнение.
По отношение на разноските:
В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 720 лева, съставляващи заплатено възнаграждение
за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 549,72 лева, от които 150 лева
заплатени от бюджета на съда разходи по назначаване на съдебно – счетоводна
експертиза както и сумата от 399,72 лева дължими държавни такси по предявените
искове, както и сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда „Е.В.” ООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** да заплати на Й.Н.П.,
ЕГН ********** *** ***съдебен адрес *** сумата от 2662,40 (две хиляди шестстотин шейсет и два лева и 40 ст.) лева обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за времето през
което ищеца е останал без работа
вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата със заповед №970/21.12.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата
молба в съда – 13.03.2017г. до окончателно изплащане на задължението, като и сумата от
28,90 (двадесет и осем лева и 90 ст.) лева мораторна лихва върху уважената главница, за периода 02.02.2017г.-12.03.2017г., на осн.
чл. 222, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Осъжда „Е.В.” ООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** да заплати на Й.Н.П.,
ЕГН ********** *** ***съдебен адрес *** сумата от 2094,30 (две хиляди деветдесет и четири лева и 30 ст.) лева незаплатено брутно трудово възнаграждение за месец октомври 2016г. ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 13.03.2017г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата от 65,29 (шейсет и пет лева и 29 ст.) лева мораторна лихва върху главницата, за периода 21.11.2016г.-12.03.2017г.; сумата от 1841,88 (хиляда осемстотин четиридесет и
един лева и 88 ст.) лева незаплатено брутно трудово възнаграждение за месец ноември 2016г. ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 13.03.2017г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата от 42,02 (четиридесет и два лева и 2 ст.) лева мораторна лихва върху главницата, за периода 21.12.2016г.-12.03.2017г.; сумата от 894,46 (осемстотин деветдесет и четири
лева и 46 ст.) лева незаплатено брутно трудово възнаграждение за месец декември 2016г. ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 13.03.2017г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата от 12,70 (дванадесет лева и 70 ст.) лева мораторна лихва върху главницата, за периода
21.01.2017г.-12.03.2017г., на осн. чл. 128, т.2 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Осъжда „Е.В.” ООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** да заплати на Й.Н.П.,
ЕГН ********** *** ***съдебен адрес *** сумата от 720
(седемстотин и двадесет) лева, съставляващи заплатено възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Осъжда „Е.В.” ООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Варненски районен съд сумата
от 549,72 (петстотин четиридесет и девет
лева и 72 ст.) лева, от които 150 лева заплатени от бюджета на съда разходи
по назначаване на съдебно – счетоводна експертиза и сумата от 399,72 лева
дължими държавни такси по предявените искове, както и сумата от 5 (пет) лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
Допуска предварително изпълнение за сумите съставляващи
обезщетение за работа по чл. 222, ал.1 КТ и присъденото трудово възнаграждение
по чл. 128,т.2 КТ, на осн. чл. 242, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от деня от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: