Решение по дело №1484/2024 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 171, т.2а, б. А от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

 

Образувано е по жалба на М. М. Д. от [населено място], подадена чрез пълномощник срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 24-0254-00358 от 10.12.2024г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ Димитровград при ОД на МВР Хасково.

С жалбата се претендира неправилност и незаконосъобразност на оспорената принудителна мярка. Жалбоподателят претендира, че по време на извършване на деянието, за което е съставен АУАН на баща му, е бил в състояние на обективна невъзможност да разбере, че автомобилът е управляван от последния, след употреба на алкохол и без същия да притежава СУМПС. Излага факти и обстоятелства довели до необходимостта да бъде откаран в Бърза помощ, като сочи че последните са мотивирали баща му да се качи на автомобила в такова състояние. Иска заповедта за налагане на ПАМ да бъде отменена, поради ежедневната необходимост от автомобил.

Жалбата се поддържа и в съдебно заседание от процесуален представител, като се иска отмяна на оспорения акт и присъждане на разноски.

Ответникът – мл. автоконтрольор в РУ Димитровград при ОДМВР – Хасково, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.12.2024г. мл. автоконтрольор в РУ - Димитровград при ОДМВР -Хасково е съставил против М. Д. М. Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3274710. В акта се сочи, че на 09.12.2024г. около 22:30ч. в [населено място], [община], М. управлява лек автомобил "Б." с рег. № *****, като при извършване на маневра ляв завой, поради движение с несъобразена скорост и след употреба на алкохол, губи контрол над управлението на автомобила, излиза в дясно по посока на движението си и се блъска в предпазна еластична ограда тип мантинела. При извършена проверка за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с номер ARPL – ***** скалата на уреда отчита 1, 85 промила в издишания от водача въздух. Отразено в акта е обстоятелството, че водачът управлявал МПС без да притежава СУМПС, като за последното обстоятелство с цитирания АУАН му е вменено извършване на нарушение по чл. 150 от ЗДвП - управление на МПС без да е правоспособен водач.

Именно установеното управление на МПС от лицето М. Д. М., без същият да притежава СУМПС, е мотивирало издаването на процесната ЗППАМ № 24-0254-00358 от 10.12.2024г. от мл. автоконтрольор към РУ Димитровград при ОДМВР Хасково, на собственика на процесното МПС – жалбоподателя М. М. Д., за срок от 8 месеца. Съгласно отразеното в ЗППАМ със същата са отнети СР (свидетелство за регистрация) на МПС и два броя регистрационни табели с рег. № [рег. номер]. В заповедта е посочено, че лицето М. Д. М. не притежава свидетелство за управление и че автомобилът е собственост на М. М. Д..

Екземпляр от оспорената заповед е връчен лично на жалбоподателя на 10.12.2024г., за което е положен подпис на получателя и е отбелязана датата на връчване. Жалбата срещу нея е подадена на 22.12.2024г. /видно от пощенско клеймо/, директно пред Административен съд – Хасково, по пощата.

Предвид горното, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на законоустановения срок за съдебно обжалване.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП. Видно от писмо с вх. № 4245/25.03.2025г. на Директор на ОД на МВР Хасково, към датата на издаване на процесния акт, неговият издател е заемал длъжността мл. автоконтрольор [Наименование]степен в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ –Димитровград при ОД на МВР Хасково, а с представената Заповед №272з-199/19.01.2023г. Директорът на ОДМВР - Хасково е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР – Хасково, сред които и служителите от звената „Пътен контрол“ в РУ при ОД на МВР Хасково, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“ и т.6 от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност.

Заповедта е обективирана в изискуемата писмена форма, при наличие на всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, при липса на процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Обжалваният акт е издаден на основание нормата на чл.171, т.2а , б. А от ЗДвП.

Съгласно чл. 171 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:

По т. 2а. (посл. изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:

а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.

Разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП повелява, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява наличието на фактическите елементи от състава на разпоредбата по чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП, послужила като правно основание за издаване на процесната заповед, а именно управление на МПС от неправоспособен водач.

Между страните липсва спор, че лицето, на което е наложена процесната мярката е собственик на описаното МПС, както и че на описаното място и време същото е управлявано от друго лице, което към момента на управлението не притежава валидно свидетелство за управление. В случая необходимо и достатъчно условие за налагане на мярката е обективно водачът на МПС – то да не притежава валидно свидетелство за управление, по което обстоятелство няма спор. Няма спор и по отношение собствеността на процесното МПС.

От събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно доказано, че към момента на издаване на процесната заповед спрямо жалбоподателя са били налице всички фактически обстоятелства относими към законосъобразното налагане на принудителна мярка от процесния вид. Управлението на водача М. Д. М., без същия да притежава СУМПС се установява с приложения Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3274710, който, като съставен редовно от компетентни длъжностни лица от службите за контрол, се ползва с доказателствена сила относно установените с него обстоятелства. Следва да се посочи, че АУАН е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и обвързва съда с материална доказателствена сила, по отношение на така констатираните факти. Предвид последното, при липса на надлежно инициирано оспорване от страна на жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК, на цитираният АУАН, същият обвързва съда да приеме за доказани фактите удостоверени в него.

Неотносими към материалната законосъобразност на акт от вида на процесния, са твърденията в жалбата за липса на умисъл от страна на собственика на процесното МПС за наличие на управление на лекия автомобил от установения на място водач. В тази връзка следва да се посочи, че принудителните административни мерки, не са наказание и тяхното налагане е обвързано единствено и само от наличието на обективните предпоставки за това, без да се изследва умисъл, какъвто следва да е налице при вменена административно наказателна отговорност. ПАМ не е санкция и не се налага за извършено нарушение от страна на жалбоподателя, предвид което субективното му отношение към извършеното от третото лице деяние е ирелевантно за налагане на ПАМ от съответния вид

По така изложените съображения, съдът намира, че административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б.А от ЗДвП и съставляващи фактически основания за налагане на процесната ПАМ и обуславящи прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство, в посочения в административния акт срок.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган, в предвидената от закона форма, постановена е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава, при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на М. М. Д. от [населено място] срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 24-0254-00358 от 10.12.2024г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ Димитровград при ОД на МВР Хасково.

Решението не подлежи на обжалване.