Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1558 Година 2020,20.08. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,VІІ състав
на 27.05.2020 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
Секретар: С. С.
при присъствието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело
номер 2868 по описа за 2019 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Ищецът М.С.Б., с адрес Затвор – Пловдив
е предявил срещу ответника Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ -
София, ул.”Н. Столетов”№21 претенция за присъждане на сумата от общо 40
000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното и изплащане, както следва :
- 15 000 лева за периода от 30.03.2015г. до 01.10.2015г., в резултат
на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в Арест – Русе;
- 25 000 лева за периода от 02.10.2015г. до 16.09.2019г., в резултат
на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“ в Затвор – Пловдив.
Твърди се, че на лицето са му нарушени правата по чл.3 от Европейската
конвенция за защита на правата на човека/ЕКЗПЧ/ и чл.3 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/. Както в исковата молба/л.2-7/,
така и в направените уточнения с допълнителни молби/л.21 и л.285/ от страна на
ищеца, а и от неговия процесуален представител адв. М.,
се твърди, че причинените вреди се изразяват в неосигуряване на Б. на
елементарни битови и хигиенни условия.
Досежно престоя в Арест – Русе се сочи липса на достатъчно жилищна
площ/пренаселеност на килиите – „падат се под 4 кв.м. на човек“/; неосигуряване
престой на открито; лоши хигиенни условия в килиите/наличие на инсекти и гризачи, липса на легла, неосигуряване на спално
бельо/; липса на постоянен достъп до течаща топла и студена вода; тоалетната е
без преградни стени; мръсна обща баня, с неработещи душове и нехигиенизирана;
ограничаване на дневната светлина и свеж въздух, поради липса на прозорец и
вентилация; липса на условия за поддържане на нормална лична хигиена; лошо
качество на предоставяната храна; лишаване от осъществяване на свиждания с
близки и адвокат; лишаване от адекватно медицинско обслужване.
Досежно престоя на ищеца в Затвор – Пловдив се твърди липса на достатъчно жилищна
площ/пренаселеност на килиите – „падат се под 4 кв.м. нетна площ на човек“/;
лоши хигиенни условия в килиите/наличие на инсекти и
гризачи, спалното бельо се е сменяло много рядко, наличие на мухъл по стените/;
липса на постоянен достъп до течаща топла и студена вода; тоалетната не е шумоизолирана, липсват прегради; мръсна обща баня и
нехигиенизирана; ограничаване на дневната светлина и свеж въздух, поради
наличието само на един прозорец и липса на вентилация; липса на условия за
поддържане на нормална лична хигиена; неосигуряване на отопление през зимата;
лошо качество на предоставяната храна; лишаване от адекватно медицинско
обслужване; ограничаване на престоя на открито.
Претендира се присъждане на сторените разноски, както и адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. Допълнителни
съображения са развити в представени по делото писмени бележки.
Ответникът – Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, чрез
процесуалния си представител, счита така предявените претенции за неоснователни, поради което настоява за отхвърлянето
им. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за
неоснователност, алтернативно недоказаност на исковите претенции в така претендирания размер.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, седми състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
От постъпила Справка рег. №2751 от 30.10.2019г. от ГД“Изпълнение на наказанията“,
РС „Изпълнение на наказанията“ – Русе/л.54/, се установява, че М.Б. е задържан
на 31.03.2015г., съответно на 11.11.2015г. е преведен
в Затвор – Пловдив.
При задържането си е настанен в килия №9/ремонтирана през 2014г./, която е
с размери 3,50 м. на 2,20 м./или 7,7 кв.м./, в която
в периода до преместването му в килия №2 е пребивавал последователно със
следните лица: Т.Б.А./от 18.03.2015г. до 15.05.2015г./, Н.З.А./от 01.04.2015г.
до 03.04.2015г./, М.Д.М./от 06.04. 2015г. до 11.05.2015г./, М. Б.Й./от
14.05.2015г. до 14.07.2015г./, К.С.С./от 15.05.2015г.
до 22.05.2015г./, П.С.П. /от 29.05.2015г. до 03.06.2015г./, Н.З.А./от
05.06.2015г. до 09.06. 2015г./, С.А.М./от 12.06.2015г. до 02.07.2015г./ и К.И.В./от
06.07.2015г. до 07.07.2015г./.
Или, за този период/от общо 106 дни/ се
установява, че ищецът е разполагал с по-малко от 4 кв.м.
На 15.07.2015г. ищецът е преместен в килия №2/ремонтирана през 2014г./,
където е бил до заминаването си на 11.11.2015г.,
която килия е с размери 4,05 м. на 2,20 м./или 8,91 кв.м./, където е пребивавал
последователно със следните лица: И.Г.И./от 09.03.2015г. до 31.07.2015г./, Т.Ц.Т./от
28.06.2015г. до 07.08.2015г./, М.С.А./от 07.08.2015г. до 21.12.2015г./, А.А.В./от 04.09.2015г. до 14.09.2015г./, К.М.Ц./от
14.09.2015г. до 15.09.2015г./, И.С.П./от 18.09.2015г. до 16.12.2015г./.
Или, за този период се установява, че
ищецът от 15.07.2015г. до 31.07.2015г., от 04.09.2015г. до 15.09.2015г. и от
18.09.2015г. до 31.10. 2015г./общо 73 дни/ е разполагал с по-малко от 4 кв.м.
Посочено е в справката също така, че арестът разполага с 23 килии на втори
арестантски етаж, които през 2014г. и 2015г. са били ремонтирани/относимите в случая килии №2 и №9 са били ремонтирани през
2014г., т.е. преди ищецът да е пребивавал в тях/ и са били изградени санитарни
възли с тоалетна и мивка с течаща вода, на пода е бил положен теракот, стените са били измазани и боядисани. Всички
килии, с изключение на килия №8 и килия №9/в която е пребивавал ищецът/, имат
прозорец със светла отваряема площ 83/55 см. за
директно осветление и още един прозорец със същата площ към арестния
коридор, пред който са монтирани две ел. крушки, които светят денонощно, както
с оглед следене поведението на задържаните лица в килиите от постовите
надзиратели, така и с цел опазване живота и здравето им. В посочените килии №8
и №9 прозорец липсва, поради конструктивна особеност на сградата. Прозорците са
снабдени с решетки и се отварят и затварят с приспособление при пожелаване от
страна на задържаните лица. Вентилацията в килията се осъществява посредством аспирационна система, като на отвора на вентилационната
тръба е поставена защитна ламарина с отвори. В арестните
коридори има монтирани климатици, които се ползват
през летния сезон за охлаждане, а при необходимост и за отопление. През
студените месеци отоплението се осъществява чрез централно парно. Килиите са
оборудвани с легла и пластмасови столове и имат изграден самостоятелен
санитарен възел/обособен ъгъл с клекало и мивка,
оградено с отлети панели с размери: дължима 0,7 м., ширина 1 м. и височина 1,40
м. без поставена врата/. Хигиената в помещенията се поддържа от задържаните
лица, като за целта им се предоставят уреди и препарати за почистване.
Посочва се също така в справката, че Арест - Русе не разполага с помещение
за престой на открито, като за такова е обособено закрито помещение от 31,30
кв.м., намиращо се на III арестантски етаж и ползването му се осъществява след
заявено желание чрез вписване в „Дневник за извеждане и прибиране на
задържаните лица за престой на открито или определеното за целта място“ – лично
от задържаните лица. През периода на задържане лицето е ползвало правото за
престой на открито, осъществявано в обособеното за целта място, а на този етап
не може да бъде изпълнено осигуряването на престой на открито на задържаните лица,
тъй като това изисква преустройство на сградата.
Ползването на банята се сочи, че става по график и по килийно, като се
спазва правилото това да става най-малко два пъти в седмицата. Храната се
осигурява от външна фирма със сключен договор с ГД“ИН“ и същата отговаря на
количествен и калориен състав, съгласно нормативите. Посочва се на следващо
място, че твърденията, че в ареста, когато изгори крушка, не се сменя, не
отговарят на истината, тъй като смяната се извършва веднага, най-малко, защото
без осветление не може да се наблюдава поведението на задържаните лица в
килията. По идентичен начин стои въпросът и с твърденията, че в ареста имало
гризачи, тъй като в Арест – Русе се изпълняват мероприятия по дезинсекция и дератизация по графици от външна оторизирана фирма
/“Дезинфекционна станция – Русе“ЕООД/. И най-сетне, по отношение на
оплакванията за хигиената, се посочва, че в периода от 07.07.2015г.
до заминаването на ищеца в Затвор – гр.Пловдив по негова молба е бил назначен
за чистач на общите помещения в ареста, поради което и чистотата в общите
помещения, е зависела и от него.
В подкрепа на изложените твърдения, са приложени: копие на Заповед
№Л-197/17.08.2010г./актуална за исковия период/ за разпределение на времето
/л.58/; копия на Протоколи за извършвана ДДД обработка от 18.03.2015г., 26.06.
2015г., 27.08.2015г. и 28.10.2015г./л.57/, както и папка с копия на
експедиционни листи за периода от 01.04.2015г. до 11.11.2015г.,
удостоверяващи сервираната в Арест – Русе храна на задържаните лица/л.60-284/.
От допълнително постъпила справка от 03.02.2020г. от Арест – Русе /л.335/
се установява, че килии № 2 и № 9, в които е пребивавал ищецът имат изграден
самостоятелен санитарен възел – обособен ъгъл с клекало
и мивка, оградено с отлети панели с размери 1 м. х 1,40 м. По отношение на
предоставената психологическа или психиатрична помощ, се твърди, че на Б. му е
предоставена долекарска помощ от медицинския фелдшер
на ареста, поставена му е диагноза Neurosis и са предписани Зопиклон, Невробеск и Валидол. На следващо
място се твърди, че в задължителната документация, водена в ГД“ИН“ няма „Книга
за медицински оплаквания“. Приложено е заверено копие на бланка за вторични
медицински прегледи, от което се установява, че ищецът е бил консултиран от
лекар на 13.08.2015г., 09.09.2015г., 15.09. 2015г.,
18.09.2015г., 28.09.2015г., 30.09.2015г., 16.10.2015г. и 20.10.2015г. и му е
било назначено съответното лечение/л.336/.
От Становище рег. №6997 от 21.10.2019г. от ГД“Изпълнение на наказанията“,
Затвор Пловдив/л.24-25/ се установява, че в затвора, а и в системата на ГД“ИН“
няма официален документ, който да води отчетност за броя на л.св. по спални
помещения, няма и такава бланка в акцедентните
материали, които се зареждат от ГД“ИН“-София, като такъв документ представляват
списъците за вечерна проверка, които са месечни, но не се съхраняват.
Единственият документ, който се изготвя от ДГН и се води обобщена информация е
„Сведение за разпределение и движение на л.св.“, което се изпраща след
изготвянето му ежедневно в ГД“ИН“-София, като информацията е обобщена и е по
наличен брой в самите групи и в този вид е представена по делото. Установява се
единствено от така предоставената информация, че лишеният от свобода Б. е
постъпил в Затвор – Пловдив на 13.11.2015г. и е приведен в ПО, впоследствие със
Заповед № 1594/20.11.2015г. и Заповед №1607/20.11.2015г. е преместен във Втора
група, стая № 75, със санитарен възел и един отваряем
прозорец и със Заповед №187/07.02.2017г. е настанен в Трета група, стая №33,
разполагаща със санитарен възел и един отваряем
прозорец.
От така постъпилата справка обаче, за
съда е невъзможно да извърши преценка в този исков период с колко лишени от
свобода е пребивавал ищецът в една килия.
В становището се посочва също така, че със Заповед №263/15.02.2017г. ищецът
е назначен на работа в „Обособено производство“, на същият е осигурен достъп до
течаща топла вода, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от
свобода от съответната група, а като работещ в „Обособено производство“ има достъп
всеки работен ден. За всеки лишен от свобода се сочи, че е осигурено легло с
размери 90х180 см., шкафовете са с размери 45х50 см., отоплението се
осъществява чрез централно локално парно отопление през отоплителния сезон.
Представена и приета по делото е също така Докладна записка от 04.10.
2019г. от мл.експерт Танкинова в
Затвор-Пловдив/л.26-28/, в която се посочва, че във всяка стая в Затвор –
Пловдив има денонощен достъп до течаща студена вода, случаи, в които няма
такъв, е единствено при отстраняване на ВиК повреди,
съответно времето за достъп до топла вода, е посочено в утвърден от началника
на затвора график за разпределение на времето на лишените от свобода. На
следващо място, всеки лишен от свобода при постъпването си получава спално
бельо и постелен инвентар, за което се води
отчетност. Грижата за чистотата на спалното бельо се полага на лишените от
свобода, като в утвърден график от началника на затвора, два пъти седмично – в
понеделник и четвъртък, всеки лишен от свобода има право да занесе спалното си
бельо за изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на бельото, по
преценка на лишените от свобода, същите имат право бельото им да бъде заменено,
като за целта се напише молба, адресирана до началника на затвора. Посочва се,
че в зимния сезон на всеки лишен от свобода се полагат по 2 бр. одеяла, но в
склада на затвора има достатъчно наличност и при писмено желание на лишения от
свобода, получава това, което му е необходимо, като това се вписва допълнително
във Вещевото му досие и се твърди, че не е бил установен отказ по такива молби.
По отношение на дейностите по дезинсекция и дератизация,
в Затвор – Пловдив се твърди, че се извършват обработки, съгласно сключен
договор между ГД“ИН“ – София с „ДДД 1“ООД – София, които са шест пъти годишно.
Заразените с постелъчна дървеница дюшеци, постелъчно бельо и одеяла се бракуват, а до бракуването им
се съхраняват на различно място от незаразените.
За поддържането на хигиената в затворническата баня се твърди, че е разкрит
работен обект на основание чл.80 ал.1 ЗИНЗС, на който е назначен лишен от
свобода и при извършването на проверки от длъжностни лица е установено, че
хигиената в затворническата баня е задоволителна, имайки предвид спецификата на
обекта.
На следващо място се посочва, че в Затвор – Пловдив има организиран ред по
раздаването на перилни, миещи и хигиенни материали, всеки месец всичко полагащо
се за броя лишени от свобода на отделните постове се изписва и предава общо от
склада на чистача на поста/назначен със заповед към домакинския щат на Затвор –
Пловдив/. Всеки лишен от свобода получава лично полагащите му се безвъзмездно
перилни и миещи препарати по утвърдена таблица от чистача на поста. Освен тях
ежемесечно се дават и други препарати като концентриран почистващ препарат за
санитарен фаянс, дезинфектант на хлорна основа за дезинфекция на повърхности с
широк спектър на действие, препарат за дезинфекция на ръце и др. Препаратите за
почистване на всяка отделна стая се получават от отговорника на стаята. Всички
лишени от свобода, които имат нужда от допълнителни перилни, миещи и хигиенни
материали, по каквато и да било причина, биват обезпечавани извън утвърдените
таблици.
Представено е Становище от главен готвач затворническа кухня от 23.10.
2019г./л.33/, в което се сочи, че менютата за храна на лишените от свобода се
запазват за срок от един месец, поради което и са приложени копия на наличните
такива/л.34-40/.
В подкрепа на изложените в становищата и в докладната записка твърдения са
приложени извадка от Вещево досие на Б. от 13.11.2015г., видно от която на
същия са предоставени 1 бр. дюшек, 1 бр. възглавница, 2 бр. чаршафи, 2 бр.
одеяла и 1 бр. калъф/л.29/; 2 бр. графици за разпределение на времето на
лишените от свобода от Втори и Трети пост/л.30-31/; Работно време на „Магазин лишени
от свобода“ към ДП ФЗД – ТП Пловдив от 20.08.2018г. /л.32/; Протоколи за
извършени услуги по ДДТ в Затвор – Пловдив в исковия период/л.43-52/.
По искане на ищеца по делото са постъпили 2 бр. писма от Началника на
Затвор – Пловдив от 23.12.2019г./л.306/ и от 20.01.2020г./л.319-320/, в които
се сочи, че М.Б. не е търпял наказание „изолиране в наказателна килия“ през
2018г. Такова твърдение се съдържа и в писмо от 10.02.2020г. от Началника на
Затвор – Пловдив/л.338/, към което е приложена и извадка от Книга за изолиране
в наказателна килия/л.345-355/.
Във връзка с твърденията на липса на адекватна медицинска помощ е постъпило
писмо от 21.01.2020г./л.323/ от Затвор – Пловдив, с което се изпраща заверено
копие на извадка от книгата, в която се записват лишените от свобода за
медицински преглед от Трети пост, за датите, които се отнасят за лишения от
свобода Б., като се посочва, че записани не винаги означава на сто процента
прегледани на същата дата, тъй като явяването на медицински преглед е
доброволно, т.е. могат да не отидат или да са записани, но по някаква причина
да е нямало лекар и тогава се преглеждат на следващите дати, ако проблемът
търпи отлагане, а ако не търпи, се извиква Спешна/Бърза помощ по телефона от
дежурния главен надзирател. Твърди се, че реално извършените медицински
прегледи се записват в „Книга за медицинските прегледи на лишените от свобода“
и респ. в документацията на Спешна/Бърза помощ. Приложена е извадка от Книгата
на лишените от свобода, които се нуждаят от медицинска помощ за Трета група, от
която се установява, че ищецът е бил записан за лекар за 13.12.2017г., за
28.02.2018г., за 31.10.2018г., за 31.07. 2019г. и за 06.11.2019г. както и за
зъболекар за 27.02.2019г., за 13.03.2019г. и за 10.04.2019г./л.324-333/.
Допълнително е постъпило и Становище от 05.02.2020г. от инспектор-психолог
към Затвор – Пловдив/л.340/, от което се установява, че според Методически
указания от ГД“ИН“ има процедура за консултиране на лишени от свобода, което се
реализира по заявка, която трябва да отговаря на определени критерии. Конкретно
за ищеца не е постъпвала заявка за консултиране както от други служители, така
и самият лишен от свобода не е изявявал потребност от такова. Приложена е също
така и Докладна записка от 04.02.2020г. от д-р Р.Д.– лекар ординатор МЦ Затвор
– Пловдив, с която се представя медицинската документация за изминал период на
ищеца, а именно Медицинска справка от 14.12.2017г. от посещение при стоматолог
и извадка от Книга за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от
медицинска помощ от 01.12.2018г., от която се установява извършен преглед и
назначено лечение на лицето/л.342-344/.
С молба от 11.03.2020г. от ответника/л.368/ са представени и копие на
здравния картон на ищеца, докладна записка от д-р Д. и Психологическо
заключение/л.370-374/.
По делото са разпитани като свидетели И.В.В. и А.П.Ч..
Свидетелят В. заявява, че познава ищеца от м.февруари 2017г. и от тогава са
в една килия - № 33 на Трети пост, която е около 25-26 кв.м. и в която
пребивават около 10-12 човека, в килията има само тоалетна, която е много
малка, горе-долу 1,5 кв.м., в тоалетната има една чешма и едно кранче с един
маркуч и само студена вода, чешмата е с преграда и клекало.
Прозорецът в килията, според свидетеля, не дава достатъчно светлина, защото е
малък, нависоко е и не може хубаво да се чете и книга дори. Има насекоми и
гризачи в килиите – дървеници, хлебарки, паяци, мишки. Посочва, че се отопляват
с парно, което се включва сутрин и вечер в 18 часа и работи за около 40 минути
и се усеща много слабо, поради което в килиите стоят с якета, в т.ч. и така
спят. Спомня си, че през лятото на 2019г. е имало авария и за около месец и
половина не е имало вода, затова са ходили да си пълнят вода от столовата,
която се намира извън постройката, в която се намират. Заявява също така, че в
банята има около осем душа и от тях само три работят, като в банята влизат по
30-40 човека заедно. Според свидетеля е мръсно и сигурно е пълно с болести. Посочва,
че завивки се дават само при влизане в затвора, което представляват едно одеяло
и един чаршаф, а след това не дават нищо. В месеца, според него, дават по един
обикновен сапун.
Свидетелят Ч. заявява, че от 20.11.2015г. познава ищеца, с който са пребивавали
заедно в килия № 75, Втори пост, в която са осъдените за убийство или опит за
убийство. Ищецът е дошъл от Русе и е споделил, че се оплаква от храната и
мизерията, но в Затвор – Пловдив положението е било същото. Според свидетеля,
площта на стаята е около 18-20 кв.м. със санитарния възел, в която са били
около 12-13 човека. Санитарният възел се състои само от тоалетна, без прозорец
и вентилация. Много мръсно е било и в момента пак е така, имало е хлебарки,
дървеници, а от канализацията отвън са излизали мишки. Когато е дошъл ищецът се
е оплаквал на отрядния, но не са му обърнали внимание. Имал е проблеми със
стомаха от многото хлор, водили са го на лекар, но никой не му е обърнал
внимание. Имало е в килията един радиатор, с който са се отоплявали, тъй като
според свидетеля, Затвор – Пловдив няма собствено парно и отоплението идва от
едно училище, а и сутрин за около час и половина, на обяд също, вечер също за
толкова време са го пускали. Свидетелят и ищецът заедно са изкарали около
година, година и малко в това помещение, в което е
имало един прозорец, който не се затваря, но е бил малък и е било тъмно, нямало
е кислород. Санитарният възел – тоалетната е била малка, мазилка е падала върху
главите на лишените от свобода, било е мръсно, имало е хлебарки и дървеници,
които са лазели по земята.
Други доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от
страните.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното.
Както вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за понесени
неимуществени вреди в периода от 30.03.2015г. до 01.10.2015г. по време на
пребиваване от него в Арест – Русе и в периода от 02.10.2015г. до 16.09.2019г.,
когато е пребивавал в Затвор – Пловдив, пряка последица от допуснатото от
страна на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС
и чл.3 ЗИНЗС.
Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото доказателства се
установява, че през посочените в исковата молба периоди Б. е пребивавал в
посочените заведения – Арест – Русе и Затвор – Пловдив, както следва: от
31.03.2015г. до 11.11.2015г. в Арест – Русе и от
13.11.2015г. до 16.09.2019г. в Затвор – Пловдив.
При това положение, и с оглед липсата на допълнителни уточнения в тази
връзка от страна на ищеца, възведените в обстоятелствената част на исковата му
молба твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл.3 ЗИНЗС и чл.3 КЗПЧОЗ
при изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ от Б., респ. „Задържането
му под стража“, ще следва да бъдат разглеждани по така установените от
доказателствата периоди, а именно от 31.03. 2015г. до 01.10.2015г., когато е
пребивавал в Арест – Русе, съответно от 13.11. 2015г. до 16.09.2019г., когато е
пребивавал в Затвор – Пловдив.
На първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1
от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста/в
приложимата редакция/ сочи като ответници органите по
чл.284 ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Последните, според правилото на чл.205 АПК са юридическите лица,
представлявани от органа/в случая от специализираните органи по изпълнение на
наказанията/, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице
към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола
върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на
което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия
на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“
и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото
лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма
от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на
исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на
администрацията да бъдат отменени като противоправни
с административен или съдебен акт.
За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284
ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима
презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при
доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение/чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането
под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност/чл.3 ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата
администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди,
следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от
бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд
по правата на човека/решение от 10.02.2012г. по делото на Ш.срещу България/,
разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията
в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен
анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до
намаляване релевантността на всеки елемент при
разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане
на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията.
Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до
заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно
сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се
счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в
контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3
от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от
1.06.2009г., приложима относно исковия период в частта му от 31.03.2015г. до
06.02.2017г./ осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко
или нечовешко отношение. В ал.2 на същата разпоредба е указано, че за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат: 1./всяко умишлено
действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание,
освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни
средства или оръжие; 2./умишлено поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за
човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които
могат да причинят увреждане на здравето; 3./унизително отношение, което уронва
човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме
действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или
малоценност. Като съгласно ал.3, за изтезания, жестоко или нечовешко отношение
се смятат действията или бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице
или от всяко друго лице, подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез
явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от
7.02.2017г., приложима относно останалата част от исковия период/ осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е указано, че
за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност.
В най-общ план и двете редакции са еманация на установените в практиката на
ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по
смисъла на чл.3 ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и
ал.5/предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална
битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали
през процесния период, което е основание за преценка
във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание
доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на
конкретното място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“,
респ. мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Все в тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови
и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС/в сила от 7.02.2017г./ е установено изискването
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е
по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на
понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила,
а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни
елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва
да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно
движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в
затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС/предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от
7.02.2017г./, количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с
правилника за прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано,
че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването
на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Относима към спора е и материалноправната разпоредба на
чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи,
която е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и
има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които и
противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да
бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от
Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците,
проведена в Женева в 1955г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с
резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които
нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките
права и свободи и демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения,
от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те
спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се
обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на
тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и
проветряване. 11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени
от свобода: а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези
лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така
конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието
или липсата на вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е
достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без
опасност за тяхното зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за
да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени
потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и
пристойност. 13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са
достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да
се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и
толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат
сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в
районите с умерен климат.“.
По казуси като процесния е налице и съдебна
практика на българските съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение №6667 от 15.05.2013г. на ВАС
по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от 20.02.2009г.
на ВКС по гр.д. №5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС по гр.д. №
1648/2008г., решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д. №4427/2007г./, в която
се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен
възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в
местата за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за
осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите
от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от
свобода и други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за
лишаване от свобода.
При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и
съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела,
заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е
твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в
местата за лишаване от свобода/решение от 10.06.2006г. по делото Й.срещу
България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й.срещу
България, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н.срещу България, решение
от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото М.срещу България, решение от 27.11.2008г. на
ЕСПЧ по делото С.К.срещу България, решение от 27 януари 2015г. по шест
съединени дела Н. и други срещу България/. Последното е пилотно решение по своя
характер. Това е нов механизъм, уреден в глава V от правилата на съда, чл.61
Пилотно решение Pilot Judgment
приложим при наличие на структурни или системни проблеми в държава член на
Съвета на Европа.
Така например, в пилотното решение от 27 Януари 2015г. за условията в
българските затвори „Н. и други против България“, жалба №36925/10, Съдът прие,
че провеждането на исково производство по чл.1 ЗОДОВ от затворници за
обезщетяване за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите
условия в българските затвори, не е ефективно средство за защита, което би
поправило нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при
разглеждането на този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата
молба, указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете,
оценката на доказателствата, в частност – на свидетелски показания; възлагане
на доказателствената тежест върху ищците, в разрез с
изискванията на чл.3 от Конвенцията, относно установяване наличието и размера
на претърпените от тях неимуществени вреди във връзка с лошите условия в
затворите. Наред с това, в посочените съдебни решения се съдържат критерии от
значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен
режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл. 3 от Конвенцията.
Съотнасянето на описаните по-горе данни в решението, цитираните правни
норми и съдебна практика, в т.ч. и на ЕСПЧ, налага да се приеме, че
помещенията, които е обитавал Б. при изтърпяване на мярка за неотклонение
„задържане под стража“, както и наказание “лишаване от свобода“ в периодите от
31.03.2015г. до 01.10.2015г. в Арест – Русе и от 13.11.2015г. до 16.09.2019г. в
Затвор – Пловдив са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били
са обзаведени с отделни легла и шкафчета/в Арест – Русе с пластмасови столове/
за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за
проветряване/с изключение на периода от 31.03.2015г. до 14.07.2015г./, а
отоплението се е осъществявало посредством централно парно. Непротиворечиви в
тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени от
ищеца.
Не така стои въпросът с килия № 9, в която ищецът е пребивавал в Арест –
Русе в периода от постъпването му на 31.03.2015г. до преместването му в килия №
2 на 15.07.2015г./за период от 106 дни/. От събраните по делото
доказателства/така справка на л.54-56/ се установява, че поради конструктивна
особеност на сградата, килия № 9 не разполага с прозорец. Впрочем, спор по
отношение на този факт не се формира между страните.
По отношение наличието на топла течаща вода, в приложеното от ответника
становище, се сочи, че в Затвор - Пловдив на Б. е осигурен достъп до такава,
съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от
съответната група, както и че като работещ, същият е имал достъп до баня всеки
работен ден, като в подкрепа на тези твърдения е приложен и самият график,
видно от който лишените от свобода от Втори пост са разполагали с достъп до
баня всеки понеделник от 09,30 часа до 11,30 часа и всяка сряда от 13,30 часа
до 16,30 часа, съответно лишените от свобода от Трети пост са разполагали с
достъп до баня всеки вторник от 13,30 часа до 16,30 часа и всеки четвъртък от
13,30 часа до 16,30 часа. На лишените от свобода е бил осигурен и достъп до
служебната пералня, както и до служебния бръснар, т.е. и други дейности, освен
къпането, за които би бил необходим достъп до топла течаща вода, са били
подсигурени.
По идентичен начин стои въпросът и с престоя на ищеца в Арест – Русе –
килиите, в които е пребивавал, са били ремонтирани, всяка килия е снабдена със
собствен санитарен възел и мивка, постоянно течаща студена вода, а ползването
на топла е по график, като се спазват правилата това да става най-малко два
пъти в седмицата. Недоказани останаха твърденията за липса на преградни стени в
санитарното помещение, доколкото от представената по делото справка се
установява, че санитарният възел представлява обособен ъгъл с клекало и мивка, оградено с отлети панели с размери –1 м. х
1,40 м.
Действително, от твърденията на ищеца и показанията на разпитаните по
делото свидетели е възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал
в Затвор - Пловдив, са с лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че
хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло
зависи от лишените от свобода, които се грижат за почистването, освен това,
същите са имали свободен достъп през цялото денонощие до санитарен възел и
течаща вода, както и възможност през времето, през което не са били заключени,
да излязат в коридора, както и да ползват общия санитарен възел, където имало и
топла течаща вода.
По отношение на хигиената в Арест - Русе се установи, че същата се е
поддържала от задържаните лица, като за целта са им били предоставяни уреди и
препарати, в т.ч. ищецът, считано от 07.05.2015г. до преместването му в Затвор
– Пловдив е бил назначен по негова молба като чистач на общите помещения в
ареста, поради което и чистотата в общите помещения е зависела и от него.
Твърденията в исковата молба за липса на легла в ареста се установи, че дори и
да са верни, касаят помещения, в които ищецът не е бил настаняван, поради което
и съдът не дължи произнасяне в тази връзка.
По делото не се установиха и данни да има дървеници, хлебарки и гризачи, в
каквато насока са твърденията на ищеца и разпитаните по делото свидетели.
Обратно, от страна на администрацията са представени конкретни данни за
извършвани периодично дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията.
Така, в представената докладна записка от младши експерт в Затвор – Пловдив се сочи, че шест пъти
годишно се извършва ДДД обработка, представени са и 16 бр. протокола за
извършена ДДД обработка, две от които извънредни. Четири протокола за извършена
ДДД обработка в исковия период са представени и от страна на Арест – Русе.
Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани
доказателства да са били подадени оплаквания за хигиената в помещенията както в
Затвор – Пловдив, така и в Арест – Русе, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи. Такива липсват и досежно
липсата на предоставено и/или мръсно спално бельо, отделно от това, както
правилно се посочва от страна на ответника, грижата за чистотата на спалното
бельо се полага на лишените от свобода, като в утвърден график от Началника на
Затвора, два пъти седмично – в понеделник и четвъртък, всеки лишен от свобода
има право да занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора, а при
изхабяване на бельото, по преценка на лишените от свобода, същите имат право
бельото им да бъде заменено, като подадат молба, адресирана до Началника на
Затвора, такава няма данни да е била подадена от ищеца, респ. да е получил
отказ.
По отношение на наведените твърдения за лошо качество на предоставяната в
Арест – Русе и Затвор – Пловдив храна, следва да се посочи на първо място, че
правото на лишените от свобода да получават безплатна храна е уредено в чл.84
ал.2 т.1 ЗИНЗС. В посочената разпоредба ясно е разписано, че лишените от
свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен
състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с
министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Така цитираната
разпоредба налага да се приеме, че за да е налице незаконосъобразно действие
или бездействие, свързано с осигуряването на безплатна храна на лишените от
свобода, трябва да се докаже или отказът да бъде предоставена безплатна храна
или предоставената такава да не отговаря по химически и калориен състав на
утвърдените таблици. Съдът намира, че в настоящото производство не се доказаха
подобни хипотези. От приложените по делото писмени доказателства/Становище от Ю.А.–
главен готвач в Затвор – Пловдив и приложените към него копия на наличните
менюта и Справка от Арест – Русе, ведно с приложените към нея 225 бр.
експедиционни листа/ се установява, че предоставената храна в Арест – Русе и
Затвор – Пловдив през исковия период е пълноценна и разнообразна, т.е. не
установи на задържаните и лишени от свобода лица да са предоставяни „предимно
сухи и запържени неща, които се правят бързо“, както се твърди в исковата
молба.
По отношение твърденията за липсващо медицинско обслужване и влошеното
здравословно състояние на Б., съдът намира, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, не може да бъде направен извод ищецът да е имал конкретен
здравословен проблем през исковия период, за решението на който да му е било
отказано медицинско обслужване, достъп до специализирано медицинско заведение
или специализирано лечение. От представената Бланка за вторични медицински
прегледи от Арест – Русе се установява, че на лицето е била поставена диагноза Neurosis, предписано му е съответното лечение с медикаменти,
което не се твърди и няма данни да не е било осигурявано на лицето. От
представения по делото Здравен картон на Б. за първоначален медицински преглед
в Затвор – Пловдив се установява, че същият в момента на настаняването му е бил
без оплаквания, в добро общо състояние, адекватен, ориентиран за време, място и
час, но хероинозависим/което обстоятелство не може да
бъде вменено на ответника/, като не са вписани твърдените проблеми със сърцето.
Т.е. след престоя в Арест – Русе, Б. е бил в добро общо здравословно състояние.
Съответно, от медицинска справка от 14.12.2017г. се установява, че лицето е
посетило и стоматолог вече в Затвор - Пловдив, а от извадка от Книга за
лишените от свобода, които се нуждаят от медицинска помощ, както и от извадка
от Книга за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от медицинска
помощ от 01.12.2018г., не се установяват твърденията на Б., че не му е била
предоставяна лекарска помощ. Не се установява и да имал нужда от психиатър
и/или психолог, доколкото от приложеното по делото Психологическо заключение от
06.11.2017г. се установява, че при постъпването си в затвора лицето не е
съобщило за проблеми, които да налагат интензивна намеса.
Не може да бъде споделено и твърдението, че ищецът е бил ограничаван в
свижданията, доколкото по делото няма данни същият да е имал конкретен
посетител, в т.ч. и адвокат и/или да е изявявал желание за свиждания и да му е
било отказано.
Установява се обаче, че в периода от 31.03.2015г. до 31.07.2015г.,
включително, както и от 04.09.2015г. до 15.09.2015г. и от 18.09.2015г. до
01.10. 2015г., включително, когато ищецът е пребивавал в Арест – Русе/149 дни/
и от 13.11.2015г. до 16.09.2019г. включително, когато е пребивавал в Затвор –
Пловдив/1 404 дни/, Б. е обитавал помещения, в които за всеки от лишените от свобода,
не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м. Тук е мястото да се посочи, че по
отношение на престоя в Арест – Русе е налице справка, от която се установява
конкретният брой пребивавали лишени от свобода заедно с ищеца, не така стои
въпросът обаче с представената от Затвор – Пловдив справка – такава
конкретизация не е представена, поради което и съдът приема за доказани
твърденията на ищеца, че в килиите са пребивавали по 10 лишени от свобода, в
каквато насока са и твърденията на разпитаните по делото свидетели. Това е
така, защото от своя страна ответникът не опровергава тези твърдения,
независимо, че информацията за конкретните задържани лица, пребиваващи в дадена
килия на конкретна дата, следва да е налична при него. Поради това и в
съответствие с разпоредбата на чл.284 ал.3 ЗИНЗС, както и на общата такава на
чл.161 ГПК, следва да се приеме, че за времето на престоя в Затвор - Пловдив,
на Б. не е била осигурена минималната жилищна площ от 4 кв. м.
От гореизложеното е видно, че за конкретно посочените периоди ищецът е
пребивавал в килии, в които жизненото му пространство е било значително под
предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека, които са в размер на 4 кв. м. Тези обстоятелства, съгласно практиката
на Съда по правата на човека, включително в пилотното решение „Н. и други срещу
България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че
ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбите на чл.3 ал.2 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС.
Установява се също така, че в периода от 31.03.2015г. до 01.10.2015г. /185
дни/, включително, когато ищецът е пребивавал в Арест – Русе, не му е бил
осигуряван престой на открито в съответствие с разпоредбата на чл.86 ал.1, т.1 ЗИНЗС, уреждаща право на лишените от свобода на престой на открито не по-малко
от един час на ден. По аргумент от чл.240 ЗИНЗС, такова право имат и
задържаните лица при изпълнение на наложена мярка за неотклонение „задържане
под стража“. От доказателствата по делото се установява/а и не е спорно между
страните по делото/, че престоят на открито, провеждан спрямо задържаните в
Арест - Русе лица, се е осъществявал в закрито помещение от 31,30 кв.м.,
намиращо се на Трети арестантски етаж. Това помещение, обаче, не изпълнява
изискването за осигуряване на задържаните лица ежедневно на не по-малко от един
час престой на открито, поради което провежданият престой на задържаните лица в
такова помещение, не представлява престой на открито по смисъла на чл.86 ал.1
т.1 ЗИНЗС, с оглед на което, съдът приема, че на Б. не му е било осигурено
правото на престой на открито за сочения период.
Не така стои въпросът с престоя на открито в Затвор – Пловдив, където за
лишените от свобода от Втори пост е бил осигуряван от 10,00 часа до 11 часа за
Първа група, от 14,00 часа до 15,00 часа за Втора група и от 16,00 часа до
17,00 часа за Трета група, а за лишените от свобода от Трети пост такъв престой
е осигуряван от 9,00 часа до 10,00 часа.
Недоказани останаха и твърденията, свързани с пребиваването на ищеца в
наказателна килия, доколкото от представените по делото доказателства се
установи, че през посочения период, а именно 2018г. Б. не е бил наказван с
„изолиране в наказателна килия“, респ. няма данни да е пребивавал в такава
килия по каквато и да било друга причина.
Ето защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна
на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на
конкретно установените факти по делото относно липса на достатъчно жилищна площ
за периода от 31.03.2015г. до 31.07.2015г., от 04.09. 2015г. до 15.09.2015г. и
от 18.09.2015г. до 01.10.2015г./общо 149 дни/, липса на достатъчно осветление и
проветряване за периода от 31.03.2015г. до 14.07.2015г./106 дни/, както и
неосигуряване на ищеца на престой на открито за периода от 31.03.2015г. до
01.10.2015г./185 дни/, когато Б. е пребивал в Арест – Русе, както липса на
достатъчно жилищна площ за периода от 13.11.2015г. до 16.09.2019г.
включително/общо 1404 дни/, когато ищецът е пребивавал в Затвор – Пловдив,
които водят до извода, че битовите условия в Арест – Русе и Затвор – Пловдив
създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от
свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Тези
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение
към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради
липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти.
С оглед доказателствената тежест в процеса,
следва да се приеме, че ответникът не е представил доказателства за осигуряване
на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в Арест – Русе в периода от 31.03.2015г. до
01.10.2015г., съответно за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в
Затвор – Пловдив за периода от 13.11.2015г. до 16.09.2019г., в които периоди
ищецът е пребивавал в тези заведения. Отговорността на държавата за причинените
вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да
доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още,
че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни
лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях.
В случая безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо
бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено
да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на
наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на
ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към
човешкото му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в
спалните помещения, в които е бил настанен, необходима за спокойното му
биологично съществуване, достатъчно осветление и проветряване, както и престой
на открито поне един час дневно, които да не създават предпоставки за увреждане
на физическото и психическото му здраве и за нарушаване на забраната,
установена в чл.3 ЕКПЧ. Макар да е предвиден отлагателен срок за влизане в сила
на посочените разпоредби, налице е общото правило на чл.3 ЕКПЧ, забраняващо
нечовешко и унизително отношение, поради което администрацията на затвора,
респ. ареста е длъжна да осигури на задържаните и/или лишени от свобода лица
такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното
физическо и психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство.
Недостатъчното жизнено пространство поради пренаселеността в спалните
помещения, в което е бил настанен ищецът, липсата на достатъчно осветление и
проветряване, неосигуреният престой на открито, са предизвикали такова ниво на
страдание за Б., което надвишава това, присъщо на лишаването от свобода. Според
практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага
лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност
неизбежното ниво на страдание при престой в затвора.
В пилотното решение на ЕСПЧ по делото Н. и други срещу България се сочи, че
крайната липса на място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на
това дали условията на задържане са в нарушение на чл.3 ЕКПЧ. Неблагоприятните
ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и унизителни условия на задържане.
Ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна
площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по
себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията. В
този смисъл са решенията по делото Н. и др. срещу България, делото Т., делото Ч.
срещу България и други.
При това положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС
налага да се приеме, че Б. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Така, съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществените вреди се присъжда от
съда по справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера на
вредите и от продължителността на периода, през който са били претърпени.
С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест – Русе в
периода от 31.03.2015г. до 01.10.2015г. включително/общо 185 дни/, където не му
е бил осигуряван престой на открито, а за периода от 31.03.2015г. до
14.07.2015г. включително/106 дни/ ищецът е обитавал помещения при липса на
осигурени достатъчно осветление и проветряване, като в отделни периоди от общо
185 дни, същият е разполагал и с по-малко от 4 кв.м. жилищна площ, според
настоящия съдебен състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай
да се присъди, е в размер на 560 лева при съобразяване на съдебната практика по
идентични дела.
По отношение на установените неприемливи условия при изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвор – Пловдив за периода от 13.11.
2015г. до 16.09.2019г./общо 1404 дни/, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в
този случай да се присъди, е в размер на 3500 лева отново при съобразяване на
съдебната практика по идентични дела.
Според този съд именно посочените
размери най-точно и съответно ще овъзмездят
претърпените психически увреждания от ищеца и тези размери именно съответстват
на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото
факти и съобразно обществения критерий за справедливост.
В останалата част за разликата над 560 лева до пълния предявен размер от
15 000 лева, за периода от 31.03.2015г. до 01.10.2015г., в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в Арест – Русе, искът следва да бъде отхвърлен.
Следва да бъде отхвърлен и искът в частта за разликата над 3 500 лева до
пълния предявен размер от 25 000 лева, за периода от 13.11.2015г. до
16.09. 2019г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвор – Пловдив.
Съответно, спрямо този размер на главните искове/общо в размер на 4 060 лева/,
ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер
на законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2019г. – датата на
предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
По разноските.
С оглед изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в процеса разноски.
Те се констатираха от една страна да са в размер на 10 лева за заплатената
държавна такса.
От друга в представения договор за правна защита и съдействие/л.9/, сключен
с ищеца, е вписана уговорка за осъществяване на безплатно представителство за
него на конкретно основание – чл.38 ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, което
безспорно се установява, че е налице.
На основание чл.10 ал.3 изречение второ от ЗОДОВ, във връзка с чл.78 ал.1 ГПК и чл.8, във връзка с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/в приложимата редакция/,
възнаграждението за пълномощника на ищеца възлиза на 1 730 лева, а съразмерно
уважената част от иска има той има право на сумата от 175,60 лева. Или на адв.М. следва да се заплати от ответника сумата от 175,60
лева възнаграждение.
По отношение на претендираното
от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва
да се посочи, че такова не му се следва на основание чл.10 ал.2 ЗОДОВ, като тук
съдът съобразява действието на §6 ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, ДВ
бр.94/2019г.
Това е така, защото разпоредбите на
чл.10 ал.2 и ал.3 ЗОДОВ/в приложимата редакция/, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение общата разпоредба на чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.144 АПК. Съобразно новелата на ал.3
разноските по производството и държавната такса са разходи, различни от
възнаграждението на адвокат, съответно юрисконсулт, ползвани от страна на
ответника, поради което в производство по ЗОДОВ при отхвърляне изцяло на
исковата претенция, ищецът не дължи на ответника заплащането на юрисконсултско
възнаграждение. Изводът се формира от обстоятелството, че според чл.76 ГПК
разноските по производството са свързани само с процесуалните действия, които
страната иска да бъдат извършени, поради което и съгласно чл.75 ГПК за разноски
по производството следва да се приемат възнагражденията за вещи лица и тези за
призоваване на свидетели. Както ГПК/чл.71, чл.75 и чл.78/, така и ЗОДОВ ясно отграничават института на разноски по производството от
дължимата държавна такса и възнагражденията за адвокат. Отговорността на
загубилия делото ищец, съгласно чл.10 ал.2, предл.
първо ЗОДОВ, норма - която има специален характер спрямо чл.78 ГПК в делата по ЗОДОВ, се ограничава само до разноските по производството, същата не включва
заплащане на държавната такса и възнаграждение за адвокат. Различен е режимът
на отговорността на ответната страна, когато искът бъде признат за основателен
- било изцяло, било частично. В тази хипотеза отговорността на ответника е
пълна - както по исковата претенция, така и за заплащане на разноските за
производството, държавната такса и за възнаграждението за адвокат съразмерно с
уважената част от иска - ал.3 на чл.10 ЗОДОВ /така Решение №2611 от
28.02.2018г. по адм. д. № 592/2017г., Решение №1521
от 05.02.2018г. по адм. д. №9762/2016г. и Решение
№819 от 22.01.2018г. по адм. д. №10451/2016г. на ВАС
на РБ, а и много други/.
Или, искането на ответника за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VІІ състав:
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията“ - София, ул.”Н. Столетов”№21 да заплати на М.С.Б.,
понастоящем в Затвор – Пловдив, сумата от общо 4 060/четири хиляди и шестдесет/
лева, от които 560/петстотин и шестдесет/лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в периода от 31.03.2015г. до 01.10.2015г. вкл.,
когато е пребивавал в Арест – Русе и 3 500/три хиляди и петстотин/лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от
13.11.2015г. до 16.09.2019г. вкл., когато е пребивавал в Затвор – Пловдив,
както и законната лихва върху общата сума, считано от 16.09.2019г. – датата на
подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенциите до пълните им
размери от 15 000 лева, респ. 25 000 лева или общо от 40 000 лева,
както и за останалите периоди в обхвата на претендирания
– от 30.03.2015г. до 16.09.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, ул.”Н. Столетов”№21 да заплати на М.С.Б.,
понастоящем в Затвор - Пловдив, сумата от
10/десет/ лева, представляваща внесената държавна такса.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, ул.”Н. Столетов”№21 да заплати на адвокат Г.Г.М., с адрес ***, партер сумата от 175,60/сто седемдесет и
пет лева и шестдесет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство по делото на основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията” – София, ул.”Н. Столетов”№21 за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: