Определение по дело №1644/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1614
Дата: 26 май 2020 г. (в сила от 26 май 2020 г.)
Съдия: Павел Георгиев Панов
Дело: 20201100601644
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 май 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

София, 26.05.2019 г

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, VII ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ

       ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

       мл. с-я:  ПАВЕЛ ПАНОВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия  П. ПАНОВ внчд № 1644 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXII от НПК вр. чл.306, ал.1, т.4, предл.2 от НПК

Образувано е по повод частна жалба на адв. Т., служебен защитник на лишения от свобода С.В., срещу определение на СРС, 102 състав от 05.09.2017г. по НЧД №684/2013г.,, с което лишеният от свобода е осъден да заплати по сметка на националното бюро за правна помощ сумата от 100 лева, представляваща изплатеното възнаграждение на адв. Т. за осъщественото процесуално представителство пред СРС. В жалбата се твърди, че определението е неправилно. Сочи, че предвидената в ДОПК давност за изпълнение на публични вземания е изтекла. На второ място се излагат аргументи, че делото пред СРС е било образувано по жалба на лишения от свобода срещу заповед от 2012 година на началника на затвора в гр. София, с която на лицето е наложено дисциплинарно наказание, която е отменена от СРС. Поради това счита, че не е налице хипотезата на чл.189, ал.3 от НПК и не следва лишеният от свобода лице да плаща разноски. Моли съда да отмени определението.

След дадени от въззивния съд указания, СРС е изпратил жалбата за становище на НБПП, като е постъпил отговор, според който жалбата е неоснователна. Сочи се, че е определено и заплатено възнаграждение на адвоката, представляващ С.В. по нчд 684/2013г. по описа на СРС, като на основание чл.189, ал.3 от НПК и чл.27а. от ЗПП НБПП е изпратило до съда решението за определяне на исканото възнаграждение и искане за присъждането им. Моли съда да потвърди атакуваното определение.

 

Въззивният съд, като взе предвид доводите в частната жалба, както и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

 

На 18.12.2012г. в СРС е постъпила жалба от лишения от свобода С.В., с която обжалва налагането на дисциплинарно наказание – изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия. С разпореждане на СРС от 15.01.2013г. на жалбоподателя е предоставена правна помощ, като е определен адв. Т.. С протоколно определение от 16.01.2013г. е отменена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на лишения от свобода. С молба от председателя на НБПП е поискано изплатеното възнаграждение на адв. Т. да бъде възложено в тежест на лишения от свобода В.. С атакуваното определение от 05.09.2017г. СРС е уважил искано и е осъдил С.В. да заплати в полза на НБПП разноски в размер на 100 лева за адвокатско възнаграждение по осъществена правна помощ по нчд 684/2013г. СРС е приел, че определянето на възнаграждението за адвоката, както и плащането на сумата, е доказано. Прието е, че на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските следва да са в тежест на лишения от свобода В..

 

Подадената частна жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения седмодневен срок по чл. 342, ал.1 НПК, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на самостоятелно обжалване. Разгледана по същество, същата е основателна.

 

Присъждането на разноски в наказателното производство е допустимо само когато същите са действително направени. правилно е приел СРС, че разноските по делото са извършени, същите са надлежно определени от компетентен орган, като са представени и доказателства за плащането им. Вярно е, че съгласно чл.189, ал.3 от НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. В случая обаче съдът неправилно е счел, че приложение следва да намери именно цитираната разпоредба. Следва да се отчете обстоятелството, че именно СРС е приел жалбата на подсъдимия за основателна, съответно заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е била отменена, като са дадени и указания наложеното наказание да бъде заличено. В случая въззивният съд не може да приеме, че уважаване на жалбата на лишения от свобода е тъждествено на признаването му за виновен. Такъв би бил случаят ако жалбата се явяваше неоснователна и съответно е била оставена без уважение. По конкретното дело се установява, че оплакванията на лишения от свобода В. са основателни, съответно именно затворническата администрация е нарушила ЗИНЗС при налагането на дисциплинарно наказание. В този смисъл настоящият състав счита, че следва приложение да намери разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, според която, когато подсъдимият бъде признат за невиновен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата. В случая става въпрос за установена със съдебен акт незаконосъобразност на наложеното наказание, станало повод за подаване на жалба до СРС. Следвало е първоинстанционният съд при вземане на решение в чия тежест трябва да бъдат възложени разноските – дали на държавата или на жалбоподателя, да държи сметка за самия изход на производството и неговия краен резултат.

Поради това, доколкото жалбата на подсъдимия е уважена и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е била отменена, следва този резултат да се намери отражение в разпределението на тежестта за разноските, като същите трябва да останат за сметка на държавата.

Неоснователно е позоваването в отговора на НБПП на разпоредбата на чл. 27а. от ЗПП, според който в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. Самата разпоредба не предвижда възстановяване на направените разходи във връзка с процесуалното представителство на лицата във всички случаи, а само когато това се предвижда със закон. В случая това е НПК, който както беше посочено по-горе, предвижда разноските за адвокат да се възлагат в тежест на подсъдимия, съответно на лишения от свобода, само в случаите, в които същият е признат за виновен, респективно, с оглед спецификите на проведеното производство по нчд 684 от 2013г. по описа на СРС, когато лишеният от свобода е подал неоснователна жалба. В случая въззивният съд намира, че разноските следва да останат в тежест на държавата и съответно жалбоподателят В. не дължи тяхното възстановяване.

Поради тези съображения въззивният състав намира, че атакуваното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а искането оставено без уважение.

 

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение на СРС, 102 състав от 05.09.2017г. по НЧД №684/2013г

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на председателя на НБПП с изх. № СФ-581-11847/2013 от 21.04.2017г. за присъждане на разноски в полза на НБПП.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:   1.                                             2.