О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
София,
26.05.2019
г
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, VII
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и
шести май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
мл. с-я:
ПАВЕЛ ПАНОВ
като разгледа
докладваното от мл. съдия П. ПАНОВ внчд
№ 1644 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII
от НПК вр. чл.306, ал.1, т.4, предл.2 от НПК
Образувано е по
повод частна жалба на адв. Т., служебен защитник на лишения от свобода С.В.,
срещу определение на СРС, 102 състав от 05.09.2017г. по НЧД №684/2013г.,, с
което лишеният от свобода е осъден да заплати по сметка на националното бюро за
правна помощ сумата от 100 лева, представляваща изплатеното възнаграждение на
адв. Т. за осъщественото процесуално представителство пред СРС. В жалбата се
твърди, че определението е неправилно. Сочи, че предвидената в ДОПК давност за
изпълнение на публични вземания е изтекла. На второ място се излагат аргументи,
че делото пред СРС е било образувано по жалба на лишения от свобода срещу
заповед от 2012 година на началника на затвора в гр. София, с която на лицето е
наложено дисциплинарно наказание, която е отменена от СРС. Поради това счита,
че не е налице хипотезата на чл.189, ал.3 от НПК и не следва лишеният от
свобода лице да плаща разноски. Моли съда да отмени определението.
След дадени от
въззивния съд указания, СРС е изпратил жалбата за становище на НБПП, като е постъпил
отговор, според който жалбата е неоснователна. Сочи се, че е определено и заплатено
възнаграждение на адвоката, представляващ С.В. по нчд 684/2013г. по описа на
СРС, като на основание чл.189, ал.3 от НПК и чл.27а. от ЗПП НБПП е изпратило до
съда решението за определяне на исканото възнаграждение и искане за
присъждането им. Моли съда да потвърди атакуваното определение.
Въззивният съд,
като взе предвид доводите в частната жалба, както и материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.12.2012г.
в СРС е постъпила жалба от лишения от свобода С.В., с която обжалва налагането
на дисциплинарно наказание – изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия.
С разпореждане на СРС от 15.01.2013г. на жалбоподателя е предоставена правна
помощ, като е определен адв. Т.. С протоколно определение от 16.01.2013г. е
отменена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на лишения от
свобода. С молба от председателя на НБПП е поискано изплатеното възнаграждение
на адв. Т. да бъде възложено в тежест на лишения от свобода В.. С атакуваното определение
от 05.09.2017г. СРС е уважил искано и е осъдил С.В. да заплати в полза на НБПП
разноски в размер на 100 лева за адвокатско възнаграждение по осъществена
правна помощ по нчд 684/2013г. СРС е приел, че определянето на възнаграждението
за адвоката, както и плащането на сумата, е доказано. Прието е, че на основание
чл.189, ал.3 от НПК разноските следва да са в тежест на лишения от свобода В..
Подадената
частна жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения
седмодневен срок по чл. 342, ал.1 НПК, от процесуално легитимирано лице и срещу
акт, който подлежи на самостоятелно обжалване. Разгледана по същество, същата е
основателна.
Присъждането на
разноски в наказателното производство е допустимо само когато същите са
действително направени. правилно е приел СРС, че разноските по делото са
извършени, същите са надлежно определени от компетентен орган, като са представени
и доказателства за плащането им. Вярно е, че съгласно чл.189, ал.3 от НПК
когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати
разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите
разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от
частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато
осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да
заплати. В случая обаче съдът неправилно е счел, че приложение следва да намери
именно цитираната разпоредба. Следва да се отчете обстоятелството, че именно
СРС е приел жалбата на подсъдимия за основателна, съответно заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е била отменена, като са дадени и указания наложеното
наказание да бъде заличено. В случая въззивният съд не може да приеме, че
уважаване на жалбата на лишения от свобода е тъждествено на признаването му за
виновен. Такъв би бил случаят ако жалбата се явяваше неоснователна и съответно
е била оставена без уважение. По конкретното дело се установява, че
оплакванията на лишения от свобода В. са основателни, съответно именно
затворническата администрация е нарушила ЗИНЗС при налагането на дисциплинарно
наказание. В този смисъл настоящият състав счита, че следва приложение да
намери разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, според която, когато подсъдимият
бъде признат за невиновен или наказателното производство бъде прекратено,
разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата. В случая
става въпрос за установена със съдебен акт незаконосъобразност на наложеното
наказание, станало повод за подаване на жалба до СРС. Следвало е първоинстанционният
съд при вземане на решение в чия тежест трябва да бъдат възложени разноските –
дали на държавата или на жалбоподателя, да държи сметка за самия изход на производството
и неговия краен резултат.
Поради това,
доколкото жалбата на подсъдимия е уважена и заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е била отменена, следва този резултат да се намери отражение в разпределението
на тежестта за разноските, като същите трябва да останат за сметка на
държавата.
Неоснователно е
позоваването в отговора на НБПП на разпоредбата на чл. 27а. от ЗПП, според
който в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна
помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. Самата разпоредба не
предвижда възстановяване на направените разходи във връзка с процесуалното представителство
на лицата във всички случаи, а само когато това се предвижда със закон. В
случая това е НПК, който както беше посочено по-горе, предвижда разноските за адвокат
да се възлагат в тежест на подсъдимия, съответно на лишения от свобода, само в
случаите, в които същият е признат за виновен, респективно, с оглед спецификите
на проведеното производство по нчд 684 от 2013г. по описа на СРС, когато
лишеният от свобода е подал неоснователна жалба. В случая въззивният съд
намира, че разноските следва да останат в тежест на държавата и съответно жалбоподателят
В. не дължи тяхното възстановяване.
Поради тези
съображения въззивният състав намира, че атакуваното определение е неправилно и
като такова следва да бъде отменено, а искането оставено без уважение.
Така мотивиран,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение на
СРС, 102 състав от 05.09.2017г. по НЧД №684/2013г
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на председателя на НБПП с изх. № СФ-581-11847/2013 от 21.04.2017г. за
присъждане на разноски в полза на НБПП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.