№ 2891
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20231110204465 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-4332-002668 от
24.02.2023 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от
ЗДВП, на А. Д. П., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 лева.
Недоволен от НП е останал П., който го обжалва в срок. В жалбата
твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно. Иска НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.
Поддържа аргументите в жалбата си, като сочи, че на мястото нямало пътен
знак, който да забранява паркирането, а свидетелите не присъствали при
извършването и установяването на нарушението. Пледира за отмяна на
издаденото НП.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
1
На 23.12.2022 г., около 11:15 часа, свидетелят П. И. забелязал, че в гр.
София, на кръстовището на ул. „Иван Асен“ и ул. „Николай Ракитин“, е
паркиран лек автомобил марка „Дачия“, модел „Дъстър“, с рег. № СВ ****
КА, като автомобилът бил паркиран в Т-образното кръстовище, на самата
улица „Иван Асен“. Задната част на паркирания автомобил сочила към
посолството на Румъния, а предната му част сочела към „Орлов мост“. П. И.
направил снимки на въпросния автомобил, като автомобилът е сниман от
всички посоки, а от тях ясно се вижда, че в действителност автомобилът е бил
паркиран по описания по-горе начин.
И. подал сигнал до ОПП СДВР, като посочил какво е установил,
приложил снимковия материал, като след преглед на предоставената
информация и установяване собственика на паркираното превозно средство,
свидетелят П. С. – служител на ОПП СДВР, призовала собственика на
автомобила – жалбоподателя П., да се яви в ОПП СДВР, след което на същия
била дадена декларация, в която да попълни изявление за своята гледна точка
по случая.
Като съобразила събраната информация по случая, служителят С.
съставила АУАН на А. П. за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, затова,
че е паркирал автомобила си неправилно в зоната на посоченото по-горе
кръстовище. АУАН е подписан от жалбоподателя в деня на съставянето му –
на 03.02.2023 г., като под формата на възражение е написал, че актът бил
неправилен по редица причини.
Въз основа на издадения АУАН е издадено процесното НП № 23-4332-
002668 от 24.02.2023 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна
полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 98, ал. 1,
т. 6 от ЗДВП, на А. Д. П., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото гласни доказателствени средства, писмени доказателства и
веществени доказателства (въпросните снимки), приобщени по реда на чл.
283 НПК. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не
съдържат противоречия. Свидетелските показания и на двамата свидетели И.
2
и С., са логични и ясни, не съдържат противоречия, а същите кореспондират
напълно с приложения по делото снимков материал, който дори не е оспорен
от жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно
констатира, че АУАН е издаден изцяло в съответствие с изискванията на чл.
42 ЗАНН, както и НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1
ЗАНН, издадено е от компетентния за това административен орган, при
спазване на процесуалните правила за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП: „Престоят и
паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от
тях”. В процесния случай се доказа безспорно, че жалбоподателят е паркирал
в зоната на кръстовището на ул. „Иван Асен II“ и ул. „Николай Ракитин“.
Това обстоятелство се установява най-вече от въпросните снимки, на които се
вижда ясно, че въпросният автомобил е паркиран в зоната на кръстовището и
това се вижда с просто око.
В НП ясно е посочено, че жалбоподателят е наказан за „Паркиране“ в
зоната на кръстовището, като съдът намира, че независимо, че автомобилът е
бил с включени аварийни светлини, то при отсъствието на водача от него и
при изгасен двигател на същия, то несъмнено става въпрос именно за
паркиране.
Нарушаването на това императивно правило влече след себе си
определени санкционни последици за виновното физическо лице – закрепени
в чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП – „Наказва се с глоба 50 лв. водач, който
неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за
обществен превоз на пътници или кръстовище;”.
3
Съдът намира, че деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят е съзнавал, че не следва да паркира в зоната на
кръстовището, но въпреки това го е сторил.
Наложеното наказание „глоба” е в законоустановения размер, поради
което съдът не може да ревизира размера на същото.
Съдът намира, че в случая не може да се говори за наличие на маловажен
случай, защото съгласно нормата на чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по
ЗДвП не се прилага чл. 28 от ЗАНН.
Доколкото разноски не са претендирани, то съдът намира, че не следва да
се произнася по този въпрос.
При горните мотиви, съдът намира, че обжалваното постановление е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-002668
от 24.02.2023 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от
ЗДВП, на А. Д. П., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 лева, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4