РЕШЕНИЕ

№ ………

гр. Варна, 29.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на пети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА

 

при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 18641 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от „К.А.П.“ * срещу „Д.К.“ * осъдителен иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. 318 ТЗ за заплащане на сумата от 1278 лв., представляваща продажна цена за доставени стоки – резервни части, по фактура № * г. на стойност 806,40 лв., фактура № * г. на стойност 152 лв., фактура № * г. на стойност 82,80 лв., фактура № * г. на стойност 214,40 лв. и фактура № * г. на стойност 22,40 лв., ведно със законната лихва върху задължението, считано от дата на подаване на исковата молба в съда – 11.12.2018 г. до окончателното му изплащане.

Твърди се в исковата молба, че в периода 12.07.2018 г. – 31.07.2018 г. ищецът доставил на ответника резервни части по фактура № */12.07.2018 г. - решетка декоративна, решетка по броня, панта капак, панта преден капак, фародържател десен, фародържател ляв, абсорбер, калник ляв, броня предна, основна предна броня, панел преден, капак преден, фар ляв, радиатор воден, на обща стойност от 806,40 лв. с вкл. ДДС, по фактура № */17.07.2018 г. - носачи на стойност 152 лв. с вкл. ДДС, по фактура № */24.07.2018 г. - халоген на стойност 82,80 лв. с вкл. ДДС, по фактура № */30.07.2018 г. - лайсна, халоген, кормилни щанги, оригинални KIA водач, на обща стойност от 214,40 лв. и по фактура № */31.07.2018 г. - кормилни щанги на стойност 22,40 лв. Излага, че са проведени многократни разговори с представителя на ответното дружество, включително била изпратена и нотариална покана, но до датата на предявяване на исковата молба продажната цена на стоките не била заплатена. Поддържа, че срокът за заплащане на задълженията по издадените фактури бил уговорен, съобразно разпоредбата на чл. 303а ТЗ. Претендира присъждане и на сторените по делото съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Д.К.“ ООД е депозирал писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че не е получавал описаните в исковата молба стоки и не дължи заплащане на тяхната стойност. Оспорва автентичността на представените приемо-предавателни протоколи и фактури, като твърди, че същите не са подписани от представляващия „Д.К.“ *. Счита, че приложените фактури не отразяват извършена доставка на описаните в тях стоки. В този смисъл моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства и заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Варна, 50 състав, е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. 318 ТЗ.

Изяснено е по делото, че ищцовото дружество е издало процесните фактура № */12.07.2018 г. за доставка на решетка декоративна, решетка по броня, панта капак, панта преден капак, фародържател десен, фародържател ляв, абсорбер, калник ляв, броня предна, основна предна броня, панел преден, капак преден, фар ляв, радиатор воден, на обща стойност от 806,40 лв. с вкл. ДДС, фактура № */17.07.2018 г. за доставка на носачи на стойност 152 лв. с вкл. ДДС, фактура № */24.07.2018 г. за доставка на халоген на стойност 82,80 лв. с вкл. ДДС, фактура № */30.07.2018 г. за доставка на лайсна, халоген, кормилни щанги, оригинални KIA водач, на обща стойност от 214,40 лв. и фактура № */31.07.2018 г. за доставка кормилни щанги на стойност 22,40 лв. Съставени са също така приемо-предавателни протоколи от 12.07.2018 г., 17.07.2018 г., 24.07.2018 г., 30.07.2018 г. и 31.07.2018 г. относно предаването от ищеца, респ. приемането от страна на ответника на доставените стоки, посочени в процесните фактури. Установява се, че посочените фактури и приемо-предавателни протоколи са подписани от лице, действащо от името на ответното дружество, като в приемо-предавателните протоколи същото е вписано с име „Л.”. 

В представените по делото 5 бр. фактури са обективирани всички съществени уговорки, пораждащи правоотношение по договор за търговска продажба – страни, предмет и цена за придобиване правото на собственост върху стоките, обект на продажбата. По тях ищецът се е задължил възмездно да прехвърли на ответника правото на собственост върху изброените подробно в тези фактури стоки по видове и брой, при уговорена цена с ДДС – общо за сумата от 1278 лв. Тези първични счетоводни документи са подписани от лице, което е удостоверило, че е представител на ответното дружество. От приетата като компетентно изготвена ССЕ, извършила проверка в счетоводството на ответното търговско дружество, се установява, че процесните фактури са били надлежно осчетоводени в счетоводството му, като всяка фактура е отразена както стойностно, така и по отделни артикули и количества, съответстващи на посочените в издадените от ищеца фактури. Вещото лице е установило, че ответникът е включил тези фактури в Дневниците си за покупки за м. юли 2018 г., като е ползван данъчен кредит в размер на 213 лв. Това обстоятелство се потвърждава и от представената от ТД на НАП – гр. * разпечатка от информационната система на НАП, актуална към 04.06.2019 г. на дневници за покупки на „Д.К.” ООД за периода м. юли 2018 г. – м. април 2019 г. в частта, в която са включени фактури с издател „К.А.П.” ЕООД.

Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено предоставените му документи и е отговорило на поставените задачи, предмет на допуснатата ССЕ.

Макар че по делото не са събрани доказателства дали подписалото се под процесните фактури и приемо-предавателни протоколи лице – от името на ответното дружество, е било упълномощено да получи от името на купувача процесните стоки, настоящата съдебна инстанция приема, че следва да се приложи необоримата презумпция, уредена в правната норма на чл. 301 ТЗ. Дори и това лице да е действало без надлежно учредена представителна власт, ответникът не се е противопоставил на извършените от него правни действия при узнаването на това обстоятелство – с осчетоводяването на процесните фактури. Следователно, дори и да се приеме, че петте двустранно подписани фактури са подписани от лице, действащо от името на „Д.К.” ООД без представителна власт, тези правни действия са били нотифицирани (потвърдени) от ответника. След като процесните фактури, независимо дали носят или не подпис на упълномощено за това лице, са постъпили при ответника, той не само не се е противопоставил на обективираните в тях облагаеми доставки (търговски продажби) веднага след тяхното узнаване, но и тези първични счетоводни документи са били надлежно осчетоводени и по отношение на тях ответникът е придобил право на данъчен кредит. В този смисъл, като е осчетоводил процесните фактури, в които са обективирани всички съществени елементи на търговската продажба – страни, обект и цена, ответникът е признал, че са сключени процесните договори за търговска продажба, по които в изпълнение на задължението на продавача е получил стоките, предмет на тези продажбени правоотношения – арг. чл. 182, изр. 2 ГПК и чл. 55, ал. 1 ТЗ, който предписва, че редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. В този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 121 от 21.07.2016 по гр.д. № 1622/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение № 51 от 10.12.2012 г. по гр.д. № 962/2011 г. на ВКС, Решение № 166 от 26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 г. на ВКС, І т.о., Решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 30 от 08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г. на ВКС, І т.о. и Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008г. на ВКС, ІІ т.о.

Правното действие на сключените договори попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учредените от тях договорни правоотношения са възникнали между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 318, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ. По тези търговски правоотношения за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената пазарна цена с ДДС и да получи вещите, предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен, комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

При предаването на процесните вещи (с осчетоводяването на процесните фактури с посочен момент на данъчното събитие ответникът е признал, че стоките, предмет на процесните договори за търговска продажба, са му предадени) продавачът е изпълнил своите основни правни задължения, породени от договорите за търговска продажба, а именно – предал е индивидуализираните във фактурите и приемо-предавателните протоколи стоки, като по този начин правото на собственост върху тях е било прехвърлено от продавача на купувача-ответник. При изпълнението на насрещната престация за предаване на стоките, предмет на договорите, правното задължение на купувача-ответник за заплащане на цената е станало изискуемо. От друга страна, ищецът се позовава на регламентирания в разпоредбата на чл. 303а ТЗ срок за изпълнение на породените от търговските сделки парични задължения. Цитираната разпоредба обаче в 4 алинеи въвежда различни правила в различни хипотези за срок за изпълнение на парично задължение въз основа на търговска сделка. Доколкото ищецът не е навел твърдения за конкретен уговорен срок между страните за заплащане на продажната цена на доствените стоки по процесните фактури, съдът приема, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, според която ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане, а когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. Видно от представената от ищеца нотариална покана с рег. № 5365/25.09.2018 г. на нотариус Борис Василев, с район на действие РС Варна, рег. № 124 на НК и разписка към нея от 12.10.2018 г., получена от ответното дружество на 12.10.2018 г. ищецът изрично е поканил ответника да заплати стойността на посочени в поканата фактури, включително и процесните такива за сумата от 1278 лв. В този смисъл най-късната дата, на която задължението на ответника да заплати продажната цена на доставените от ищеца резервни части е станало изискуемо, е 27.10.2018 г., която към датата на депозиране на исковата молба е настъпила.

Обстоятелството, че възникналите от процесните договори за търговска продажба парични задължения са изпълнени, подлежи на пълно и главно доказване от ответника по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Този правен извод се извежда от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно изпълнение на своето правно задължение. Ответникът не установи този правнорелевантен факт.

При изложените съображения и направените правни изводи, съдът намира, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. 318 ТЗ е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него деловодни разноски общо в размер на 574 лв., представляващи сборът от заплатената държавна такса, депозит за ССЕ и изплатено адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав преценява възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответното дружество за прекомерност на уговорения и заплатен адвокатски хонорар от ищеца за неоснователно, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и доколкото същото е към минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, Районен съд – Варна

 

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Д.К.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, р-н „*”, ул. „*, да заплати на „К.А.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, р-*, сумата от 1278 лв. (хиляда двеста седемдесет и осем лева), представляваща продажна цена за доставени стоки – резервни части, по фактура № */12.07.2018 г. на стойност 806,40 лв., фактура № */17.07.2018 г. на стойност 152 лв., фактура № */24.07.2018 г. на стойност 82,80 лв., фактура № */30.07.2018 г. на стойност 214,40 лв. и фактура № */31.07.2018 г. на стойност 22,40 лв., ведно със законната лихва върху задължението, считано от дата на подаване на исковата молба в съда – 11.12.2018 г. до окончателното му изплащане.

ОСЪЖДА „Д.К.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, р*, да заплати на „К.А.П.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, р-н „*, сумата от 574 лв. (петстотин седемдесет и четири лева), представляваща сторени съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: