№ 21378
гр. София, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. И.А
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. И.А Гражданско дело №
20241110144548 по описа за 2024 година
„........ ЕООД е предявило против Е. З. Ц. обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2
ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: 550 лв., представляваща главница по Договор
за потребителски кредит № ... ведно със законната лихва от 13.03.2024 г. до окончателното
изплащане, 83,36 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 16.11.2020 –
17.05.2021 г. и 101,40 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 17.05.2021 г. –
05.03.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 14928/2024 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че на 16.11.2020 г. между „..... и Е. З. Ц. е сключен Договор за
потребителски кредит № 468912, по силата на който кредиторът отпуснал на
кредитополучателя паричен кредит в размер на 550 лв., който следвало да бъде погасен на 6
вноски по 168 лв. в срок до 17.05.2021 г. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер
на 40,05% и ГПР по кредита в размер на 48,52%. Твърди, че ответницата не изпълнила в
срок задълженията си, произтичащи от договора за потребителски кредит. Посочва, че на
21.07.2022 г. между „..... в качеството на цедент и ищеца в качеството на цесионер бил
сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, съгласно който „.....
прехвърлило на ищеца своите вземания към ответницата по процесния договор за
потребителски кредит, индивидуализирани. Сочи, че с оглед задължението на цедента за
уведомяване съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД ответницата била уведомена за извършената цесия от
ищеца като пълномощник на цедента. В случай че съдът приеме, че уведомяването не е
извършено надлежно, ищецът моли същото да се приеме за връчено с връчването на
1
ответницата на исковата молба, ведно с приложенията. Излага, че до настоящия момент
ответницата продължава да е в неизпълнение на задълженията си по процесния договор.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата оспорва предявените искове
като счита Договор за потребителски кредит № ..... г. за недействителен поради
противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП И ЗЗД, като излага подробни съображения в тази
насока, като в условията на евентуалност релевира възражение за нищожност на отделни
клаузи на договора за заем. Прави и възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
На 16.11.2020 г. между "......." ООД и Е. З. Ц. е сключен Договор за паричен заем №
468912, по силата на който на кредитополучателя се предоставя заем в размер на 550 лева.
Съгласно договора заетата сума е следва да бъде върната на 2х18,36 лева и 4х149,16 лева
седмични погасителни вноски, като падежът на последната вноска е на 17.05.2021 г.
Фиксиран лихвен процент по кредита е 40,05 %, а ГПР – 48,52 %.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2021 г. „..... прехвърля на
„........ ЕООД процесното вземане срещу Е. З. Ц.. Ищецът релевира искане цесията да се
счита съобщена на длъжника с връчване на препис от исковата молба. Няма пречка
уведомяването да бъде заместено от връчване на исковата молба, въпреки че това е
документ, съставен от цесионера, тъй като се приема, че последният също има право да
уведоми длъжника за настъпилата цесия. Уведомлението, направено от страна на цесионера,
следва да има идентични правни последици като това от цедента. За уведомлението,
направено от цесионера, не е нужно последният да бъде изрично упълномощен от стария
кредитор на вземането. Поради това следва да се приеме, че получаването на препис от
исковата молба и приложенията към нея има характер на уведомление за цесията и от тогава
последната има действие спрямо длъжника. Приложеното към исковата молба уведомление
за извършената в полза на „........ ЕООД цесия на процесното вземане, е направено от
предишния кредитор – „.......” ООД, чрез надлежно упълномощения пълномощник –
цесионера „........ ЕООД. С решение № 137 от 2.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС е
прието, че по силата на принципа за свободата на договарянето няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД,
поради което е прието, че предишният кредитор може да упълномощи новия кредитор да
съобщи на длъжника за извършената цесия, като това съобщение поражда предвиденото в
чл. 99, ал. 4 ЗЗД действие спрямо длъжника. Следователно в конкретния случай
уведомлението изхожда от стария кредитор „.......” ООД, каквото е изискването на чл. 99, ал.
3 ЗЗД, съдържа всички данни необходими за индивидуализиране на прехвърленото вземане
и на личността на новия кредитор, достигнало е до знанието на ответника - длъжник с
получаване на приложенията към исковата молба и е приобщено като доказателство към
делото по предвидения за това процесуален ред. С връчване на уведомлението цесията е
породила действие в отношенията между ищеца - нов кредитор и ответника - длъжник,
2
съгласно изричната разпоредба на чл. 99, ал. 4 ЗЗД легитимиран кредитор за вземането
срещу Е. З. Ц., произтичащо от Договор за паричен заем № 468912, е ищецът „........ ЕООД.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9
ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между „..... и ответницата е възникнало
валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което кредиторът е
предоставил на кредитополучателя уговорената парична сума; настъпилата изискуемост на
задълженията на кредитополучателя; наличие на валидна уговорка за заплащане на
възнаградителна лихва и нейния размер; наличие на валидно сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ между „..... и ищеца; плащането по него; уведомяване на
ответницата за прехвърляне на вземанията. В тежест на ищеца е да установи и наличие на
обстоятелства, довели до прекъсване/спиране на погасителната давност предвид заявеното
от ответницата възражение.
Ответницата е релевирала възражение за недействителност на договора за заем поради
противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП И ЗЗД. По делото е представен препис от
решение по гр. д. № 32574/2024 г. на СРС, 28 състав, влязло в сила на 14.05.2025 г., с което е
признато за установено по предявения от Е. З. Ц. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1,
пр. 2 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК по отношение
на „....., че Е. З. Ц. не е обвързана от сключения между страните Договор за паричен заем
„.......“ № ..... г. поради неговата нищожност поради противоречие със закона – неправилно
посочване на ГПР.
Доколкото по арг чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, както
и според чл. 299, ал. 1 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде
пререшаван, съдът следва да зачете СПН на решението по гр. д. № 32574/2024 г. на СРС, 28
състав и да приеме, че Договор за паричен заем „.......“ № ..... г., предмет на настоящото
производство, е нищожен и като такъв не е произвел правно действие. Поради това
претендираните в настоящото производство вземания въз основа на нищожен договор съдът
намира за такива без правно основание, поради което и не е налице основаната
предпоставка, необходима за уважаване на предявените искове, а именно наличие на
валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, поради което и предявените
искове следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора право на разноски има ответницата. Претендират се
адвокатски възнаграждения от процесуалните представители на ответницата при условията
на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер на 480 лева за исковото производство и 400 лева за
заповедното производство, които следва да им бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „........ ЕООД, ЕИК ......,
против Е. З. Ц., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл.
3
9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи
на ищеца следните суми: 550 лв., представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № ... ведно със законната лихва от 13.03.2024 г. до окончателното изплащане, 83,36
лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 16.11.2020 – 17.05.2021 г. и 101,40
лв., представляваща законна лихва за забава за периода 17.05.2021 г. – 05.03.2024 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
14928/2024 г. на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА „........ ЕООД, ЕИК ......, да заплати на адв. Н. И. И., ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 480 лева - адвокатско възнаграждение за исковото
производство.
ОСЪЖДА „........ ЕООД, ЕИК ......, да заплати на адв. ......., ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение за
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4