Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Станислав Стефански | |
за да се произнесе взе предвид следното: С Решение от 03.05.2012г., постановено по гр. д. № /2011год., Великотърновският районен съд по предявен от „Т.” , гр. В. Т., ул. „Н. Г.”, № 71А, ЕИК установителен иск с правно основание чл.124 и 415, ал.1 от ГПК против Р. Б. Г., ЕГН – *, от гр. В. Т., ул. „П.”, № 11, В.Е, А.1 е приел за установено по отношение на „Т.” , гр. В. Т., ул. „Н. Г.”, № 71А, ЕИК *********, че Р. Б. Г., ЕГН – *, от гр. В. Т., ул. „П.”, № 11, В.Е, А.1 дължи на „Т.” , гр. В. Т. сумата 278,05лв., представляваща разпределена и начислена стойност на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация като елемент от общите части на сградата, пропорционално на отопляемия обем на жилищния имот, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, на посочения адрес, помесечно за периода м. ноември 2008год. – м. март 2009год.; м. ноември 2009год. – м. март 2010год.; м. ноември 2010год. – м. март 2011год., също сумата 45,30лв., представляваща сбор от обезщетения за забава в размер на законната лихва върху всяко едно от главните задължения за съответния помесечен период, заедно със законната лихва, считано от 19.10.2011год. до окончателното й изплащане. Със същото съдебно решение ВТРС е отхвърлил предявения от „Т.” , гр. В. Т. иск в частта му за сумата 29,00лв.- представляваща сбор от цени за услугата дялово разпределение; за сумата 9,73лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху ±умата 29,00лв.; за сумата 153,83лв., представляваща разпределена и начислена стойност на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация като елемент от общите части на сградата, пропорционално на отопляемия обем на жилищния имот, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, на посочения адрес за период януари 2006г. – декември 2006год.; януари 2007г. – декември 2007г.; януари 2008г. – март 2008год.; за сумата 30,12лв. – сбор от цена за мощност за 2006год.; за сумата 10,55лв., представляваща цена на топлинна енергия за отопление на имот чрез щранг – лира в банята за м. март 2008г.; за сумата 0,21лв. – положителен остатък на корекции по изравнителни сметки за м. юни 2006г.; 0,06лв. за м. август 2007г.; 11.95лв. за м.септември 2008г.;10,23лв. за м. януари 2008г. и 1,57лв., ведно със законната лихва върху тези суми, в размер на 113,36лв., като недоказан. В съответствие с уважената претенция са и присъдените в полза на „Т.” , гр. В. Т. разноски. Съдебното решение е обжалвано в законоустановения срок от Р. Б. Г., ЕГН – *, от гр. В. Т. в частта, с която е уважен предявения установителен иск. В жалбата се изтъкват съображения за незаконосъобразност на решението в обжалваната част, като се посочва, че районният съд не е преценил правилно фактическата и правна обстановка по делото. Ответник жалба чрез процесуален представител с депозиран писмен отговор и в съдебно заседание оспорва изцяло жалбата. ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното: По гр. д. № /2011год. Великотърновският районен съд за да постанови обжалваното решение, с което по същество е уважил частично предявения положителен установителен иск с правно основание чл.124 и чл.415, ал.1 от ГПК, основно се е аргументирал с наличието на основание за начисляване и заплащане на част от посочената в исковата молба сума, която е въз основа на разпределена и начислена стойност на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация като елемент от общите части на сградата, пропорционално на отопляемия обем на жилищния имот, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, на посочения адрес, помесечно за изброените периоди. Аргументацията на районния съд е правилна. Безспорно са установени фактите: Р. Б. Г., ЕГН – *, от гр. В. Т. е собственик на посочения по – горе жилищен имот в гр. В. Т.; наличие на статут на етажна собственост във входа на жилищния блок; присъединена абонатна станция; осъществяван през процесния период трансфер на топлинна енергия; консумирано определено количество топлинна енергия по видове; отчитане на консумираната енергия, чрез остойностяване и разпределение по системата на дяловото разпределение от лица притежаващи лиценз. За да бъде уважен от първата съдебна инстанция предявеният положителен установителен иск, ищцовото дружество е следвало да докаже по пътя на главното, пряко и пълно доказване следните предпоставки: първо, че са налице договорни отношения между него и ответницата - това е по силата на самия Закон за енергетиката; второ, че процесните суми са правилно начислени за всеки от текущите месеци на процесния период; трето, че всяка от сумите е изискуема. За да претендира дължимост на вземанията за заплащане на стока или услуга за процесния период следва да докаже доставянето на стоката или услугата, в конкретния случай и начисляването на суми за текущите месеци, извършено в съответствие с нормативната уредба – Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове. При наличието на съответствие на начисленията с начините и методите, предвидени в Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове, ищцовото дружество може да претендира, че е изправна страна и се дължат конкретно посочените по извлечение от сметка суми. От назначената, изпълнена и приета по първоинстанционното дело съдебно - техническа експертиза се установява, че на адреса на ответника е начислявана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съответно на адреса на ответницата е ползвана услугата. Вещото лице е констатирало в заключението си, че за процесния период на процесния адрес е ползвана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Налице са договорни отношения между ответницата и ищцовото дружество. Съгласно чл.153,ал.6 от ЗЕ ответникът дори, без да е реален потребител на топлинна енергия, доколкото е собственик в сграда етажна собственост с работеща абонатна станция има задължения за заплащане на определени суми за отопление,отдадена от сградната инсталация. Въззивната инстанция счита, че така постановеното първоинстанционно решение в обжалваната част е правилно. С оглед на горното, ВТОС приема, че жалбата на Р. Б. Г., ЕГН – *, от гр. В. Т. е неоснователна и недоказана, и като такава следва да се остави без уважение, а атакуваното с нея решение, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. В съответствие с правилността на постановеното първоинстанционно съдебно решение и неговото потвърждаване, ВТОС на основание чл.272 от ГПК препраща и към мотивите на ВТРС. Водим от тези съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Великотърновският Окръжен Съд, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение от 03.05.2012г., постановено по гр. д. № /2011год., по описа на Великотърновския районен съд в обжалваната част, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |