Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 400/28.09.2021г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария
Ницова
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 315 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационното производство е образувано по
депозирана в законния срок жалба от ОД МВР – Монтана, сектор „Пътна полиция“ против
Решение №260159 от 03.06.2021 година на Районен съд - Монтана, постановено по
АНД № 244 по описа за 2021 година. С обжалваното съдебно решение въззивния съд
е отменил издаденото Наказателно постановление № 20-0996-004450 от 21.01.2021год. издадено от Началник сектор „ПП“ при
ОД МВР - Монтана, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018 на министъра на
вътрешните работи. С наказателното постановление на Й.С.С. ***, е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000.00лева /хиляда лева/ и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 12 месеца /дванадесет месеца/ на основание чл.174,
ал.1,т.2 от ЗДвП, за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. На основание Наредба №Iз-2539 на МВР
са отнети общо 10 контролни точки.
Касационният жалбоподател ОД МВР – Монтана се представлява от
главен юрисконсулт Катя Димитрова, която поддържа жалбата, навежда доводи за
незаконосъобразност и неправилност на постановеното въззивно решение. Твърди,
че при издаване на НП административно наказващия орган се е позовал на
предвидената в закона възможност по чл.53, ал.2 от ЗАНН като е изменил правната
квалификация на извършеното административно нарушение предвид ТР №3/2011 на ВАС
при което не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и
материалния закон. Твърди се, че по безспорен начин е установено извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Иска се отмяна на
въззивното решение и потвърждаване на издаденото НП. Алтернативно се иска
намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение от въззивния съд предвид
заявеното с административната преписка прекомерност на евентуално
претендираното адвокатско възнаграждение при отмяна на НП. Възражение за
прекомерност по отношение на претендипаното адвокатско възнаграждение се
депозира и в настоящето касационното производство.
Ответника по касационната жалба Й.С.С. *** чрез процесуалния си
представител адвокат Н.В. от МАК в отговор на касационната жалба и в съдебно
заседание оспорва жалбата. Навежда доводи за допуснати съществени и
неотстраними процесуални нарушения по чл.36 от ЗАНН, тъй като по вменената
правна квалификация на административното нарушение отразена в НП липсва
съставен АУАН. От друга страна сочи, че е нарушена императивната разпоредба на
чл.6, ал.6, т.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г., тъй като административно
наказаното лице се е явило след определение срок за извършване на медицинско
изследване. Излага доводи, че от събраните гласни и писмени доказателства С. не
е отказал проба с техническо средство, каквото административно нарушение му е
вменено с АУАН, тъй като е заявил, че ще даде кръв. Излага доводи за преминало
заболяване от Ковид 19, което е причината за невъзможност да се тества С. с
техническо средство. Оспорва се анализа на кръвната проба и установената
концентрация на алкохол в кръвта. Моли за потвърждаване на въззивното решение и
претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява
становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила
обжалваното решение, като навежда доводи, че установената фактическа обстановка
по делото неправилно е описана в диспозитива на издаденото НП, което води до
неговата незаконосъобразност и същото правилно е отменено от въззивния съд.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
В настоящото производство не са събрани
относими към предмета на делото доказателства по реда на чл. 219, ал.
1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН в
мнозинството си касационния състав е намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да отмени Наказателно постановление №
20-0996-004450 от 21.01.2021год. издадено от Началник сектор „ПП“ при ОД МВР –
Монтана, въззивния съд, приел от фактическа страна, че на 05.12.2020г. около
23:00ч. служителите в ОДМВР сектор ,,Пътна Полиция” автоконтрольор Николай
Кръстев и Витан Георгиев на пътната отсечка в гр.Монтана от бул.“Христо Ботев”
към комплекс ,,Аугуста” забелязали, че към тях се движи лек автомобил Опел
Астра с рег. № С1918ХХ, на когото подали сигнал да спре при което, водачът на
МПС – то отказал да спре. При което от полицейските служители тръгнали след
автомобила като последвало ПТП в мантинелата от дясно по посоката на движение.
На място свидетелите се опитали да изпробват водача за наличие на употребен
алкохол, но не успели да направят качествена проба. Това ги накарало да
транспортират водача на МПС – то в полицейския участък на град Монтана, където
също били направени няколко опита да бъде изпробван за алкохол с техническо
средство, като междувременно го тествали и за наркотици. Пробата за наличие на
наркотични вещества се оказала отрицателна. След като не успели да изпробват
лицето за наличие и на алкохол, по негово желание му издали талон за медицинско
изследване под № 090638, в който изрично било упоменато, че жалбоподателят ще
даде кръвна проба. Талонът му бил връчен в 01:40ч. на 05.12.2020г. без да му
бъде определено време, в което да посети медицинското заведение за даване на
проба. В 02:50ч. административно наказаното лице се явило в МБАЛ – Монтана и
дало кръвна проба за наличие на алкохол, която се оказала положителна, видно от
приложената експертна справка за определяне на концентрацията на алкохол или
друго упойващо вещество № 191/08.12.2020г. в кръвта на Й.С.С. *** било
установено наличието на етилов алкохол в количество 0,82 промила. На
05.12.2020г. му бил съставен АУАН № GA 320567/05.12.2020г., в който е отразено,
че жалбоподателят отказва проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол, връчен му срещу подпис и без възражения. На 21.01.2021г.
е издадено оспореното НП, в което за нарушена е посочена разпоредбата на чл.5,
ал.3,т.1 от ЗДвП а именно, че С. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,8 на хиляда установено с медицинско изследване на кръвта. При така
отразеното административно нарушение била приложена санкционната разпоредба на
чл.174, ал.1,т.2 от ЗДвП.
При тази фактическа обстановка, въззивния съд е приел,
че е налице разминаване в правните квалификации на отразената в АУАН и
издаденото НП, което наред с нарушението на разпоредбата на чл.6, ал.6 т.2 от
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, където изрично се предвижда задължение
на контролният орган при връчване на талона за изследване да определи срока за
неговото явяване е приел, че НП е издадено при съществено нарушение на
процесуалните правила. Отразено е, че „..е поставен под съмнение резултата от
кръвната проба относно нейното съдържание, тъй като независимо от положителния
й резултат, същата е била иззета извън указаните в наредбата срокове и може
само да се предполага какъв би бил нейния резултат, ако беше дадена в срок…“
Прието е и, че деянието е несъставомерно, тъй като лицето е подведено под
административна отговорност за отказ да бъде проверено с техническо средство за
употреба на алкохол. Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда няколко
алтернативни подхода за изследване на водач на МПС за наличие на алкохол и/или
наркотични вещества, единият от които е химико – токсикологично лабораторно
изследване. Обстоятелството, че лицето е отказало извършването на проверка на
техническо средство, а се е съгласило да даде кръвна проба, не може да бъде
тълкуван като извършено административно нарушение. При тези правни доводи обжалваното
наказателно постановление е отменено като незаконосъобразно.
Мнозинството от касационния състав приема, че решението
на Районния съд е валидно допустимо, правилно и законосъобразно, като изцяло се
споделят доводите на въззивния съд, които са му дали основание да
отмени наложеното административно наказание чрез препращане към мотивите на
районния съд съобразно правилото на чл. 221, ал. 2 предл. последно от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1 изр. второ от ЗАНН.
Обстоятелството, че лицето е отказало извършването на
проверка с техническо средство за употреба на алкохол, каквото е вмененото му
нарушение в АУАН не кореспондира с вмененото му нарушение по издаденото НП,
където е била реализирана административно наказателна отговорност за наличие на
алкохол в кръвта, което е довело както до материална незаконосъобразност на
вмененото му нарушение, така и до наличието на съществено нарушение на
процесуалните правила свързани с правото на наказания да разбере и да се защити
по повдигнатото му административно обвинение.
С оглед на така установеното, касационната
инстанция в мнозинството си намира, че решението на въззивния съд следва да
бъде оставено в сила в частта в която е отменено издаденото НП.
По отношение доводите изложени в касационната
жалба за заявена прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
ответника във въззивното производство при изпращане на административната
преписка и в касационната жалба за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, настоящия касационен състав намира, че според чл. 63, ал. 4 от ЗАНН към Дв. бр.94 от 2019г. действаща към настоящия момент, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата (ЗАдв). Според чл. 36, ал. 2 от
ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между
адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато се явява
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба № 1/09.07.2004 г.). Според чл. 18,
ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., ако административното наказание
е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1/09.07.2004 г., за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с материален интерес до 1000 лева минималното
адвокатско възнаграждение за една инстанция е 300 лева, поради което следва да
ИЗМЕНИ
Решение №260159 от 03.06.2021 година постановено по АНД № 244 по описа за 2021
година на Районен съд - Монтана, в частта за разноските като намали същите до сумата
от 300.00 лева /триста/, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение
за производството пред Районен съд-Монтана.
По отношение на искането направено от
процесуалния представител на ответника за присъждане на адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция и депозираното възражение за
прекомерност на претендираното от 600,00лева което се явявя основателно, то
предвид изхода на делото същите му се следват и се определят на основание чл. 18,
ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. на 300,00лева.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 и ал.5 от ЗАНН, настоящият касационен
състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ в
сила Решение
№260159 от 03.06.2021 година на Районен съд - Монтана, постановено по АНД № 244
по описа за 2021 година в частта с която е отменено Наказателно постановление № 20-0996-004450 от 21.01.2021год. издадено от
Началник сектор „ПП“ при ОД МВР - Монтана, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018
на министъра на вътрешните работи.
ИЗМЕНЯ Решение
№260159 от 03.06.2021 година на Районен съд - Монтана, постановено по АНД № 244
по описа за 2021 година, в частта за разноските в
което Областна Дирекция на МВР гр. Монтана е ОСЪДЕНА да заплати на Й.С.С. с ЕГН ********** *** сумата от 600.00лева /шестстотин/,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред
Районен съд-Монтана, като намалява размера
на присъденото адвокатско възнаграждение на 300,00лева /триста/.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР гр. Монтана да заплати на Й.С.С. с ЕГН ********** *** сумата от 300.00лева /триста/,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред Административен
съд – Монтана.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ СОНЯ
КАМАРАШКА по КАНД №315/2021г.
Не споделям фактическите и правните изводи на
болшинството от членовете на касационния състав. Считам, че релевантните факти,
установени от РС – Монтана, чрез писмените и гласни доказателствени
средства,неправилно са били оценени от съда и въз основа на тях е изведен
неправилен, необоснован и незаконосъобразен извод за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН № 320567/05.12.2020г.
и издаденото въз основа на него НП №20-0996-004450/21.01.2021г., както и по отношение на материалната
незаконосъобразност на издаденото НП досежно смесването на различни фактически
състава – отказ да бъде изпробван с техническо средство и управление на МПС
след концентрация на алкохол.
Според Конституционния съд разпоредбите във
връзка с административното наказване представляват именно "наказателно
обвинение" по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС. По общо правило разпоредбите
относно административните нарушения и наказания имат своя генезис в
наказателното законодателство. Административното наказване възприема различни
институти на наказателното и наказателнопроцесуалното право. Принципите на
административното наказване по общо правило следват принципите на наказателната
политика. Колкото до особеностите на правната уредба на административното
наказване, тя обикновено се извежда чрез съпоставка със съответните правила в
наказателното и наказателнопроцесуалното право. Административното наказване,
разбира се, има своята специфика, но тя не е от такъв характер, че да разкъса
органическата връзка с материалното и процесуалното наказателно право. Напротив,
тя обосновава в редица случаи субсидиарното прилагане на техните правила по
отношение на административното наказване (чл. 11, чл. 84, чл. 85 ЗАНН), като в
някои случаи то може да бъде дори директно, а в други съответно.
На първо място между страните липсва спор, че на
отразената в АУАН дата 05.12.2020г. в 23,03часа административно наказаното лице Й.С.С. *** е управлявал МПС, което
не е спряло за извършване на полицейска проверка от служители на сектор ПП при
ОД МВР – Монтана. Не се спори, че е възникнало ПТП с управлявания от С.
автомобил и е последвала проверка. Видно от показанията на полицейските
служители които правилно въззивния съд е кредитирал са направени няколко опита
от страна на Сименов да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, но
същите били неуспешни. Именно това е довело и до съставяне на АУАН в който
текстово и цифрово е описано „…отказа на С. да бъде изпробван за алкохол…“ АУАН
му е връчен при отказ удостоверен с подписа на свидетел. Така отразеното
административно нарушение на свой ред е съобразено с разпоредбата на чл.2, ал.1
и ал.2 от Наредба
№ 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, където в ал.1 е отразено, че „.. При извършване на
проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява
точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания
и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или
на други лица живот или здраве..“ и в ал.2 „.. Неизпълнението на задължението
по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за
отказ на лицето да му бъде извършена такава...„ От показанията на полицейските
служители се установява именно приложението на тази правна норма. Въпреки
съставения АУАН полицейските органи по искане на лицето са издали и талон за
медицинско изследване в 01,40часа на 05.12.2020г., в който собственоръчно С. е
написал отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и е положил
подпис в него, като собственоръчно е записал, че „ще даде кръвна проба“. След
като е освободен от полицейските органи очевидно е, че в МБАЛ Монтана С. е бил
в 02,часа и 50минути, където му е взета и кръвната проба.
Видно от протокола за медицинско изследване, изготвен
съобразно чл.14, ал.2 от Наредба №1, в него е отразено, че С. е заявил
употребата на алкохол на 04.12.2020г. в 20,00часа, като две чаши вино, посочил
е какви лекарства употребява по повод контакт с болен.
След установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта на С.
от
приложената експертна справка № 191/08.12.2020г. е било установено наличието на
етилов алкохол в кръвта в количество 0,82 промила.
При това установяване на съдържанието на алкохол в
кръвта на Сименов е довело и до издаване на НП, в което административно
наказващия орган съобразно разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН е
преквалифицирал извършеното административно нарушение. И както правилно се
споделя от касатора съгласно ТР №3/2011 на ВАС - принципът на
законоустановеността на административното наказание е несъвместим с неточности
и грешки в квалификацията на административното нарушение, доколкото има за
последица прилагането на незаконни административни санкции. Квалификацията на
административното нарушение е подвеждането на фактическия състав на нарушението
/деянието с неговите фактически белези/ под съответно нарушената
административнонаказателна норма. Неточната квалификация на нарушението в акта
за установяването му е без правно значение, ако нарушената правна норма е
правилно посочена в наказателното постановление. Това е видно от правомощието
на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 ЗАНН да издаде наказателно постановление и
при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случай,
че фактическите обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по преписката
доказателства, сочат на друг вид нарушение, наказващият орган би могъл да
преквалифицира деянието, ако правилната според него правна квалификация е
относима към установените обективни и субективни признаци на деянието, както е
в конкретния случай. Безспорно е установено управлението на МПС с установена
концентрацията на алкохол в кръвта съобразно медицинското изследване след получаване на
талона за медицинско изследване, като лично пред лекаря административно
наказаното лице е заявило употребата на алкохол. Т.е. безспорно е установена
обективната и субективната страна на вмененото му административно нарушение.
От друга страна съгласно Чл. 27, ал.2 от
Наредба №1 С. при несъгласие с отчетената конкцентрация на алкохол е могъл да
иска повторно извършване на изследването, от което процесуално право не се е
възползвал. В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. НП има изискуемото от закона необходимо
съдържание, съобразно чл. 57 от ЗАНН. Наложените с процесното НП в обжалваната
му част административни наказания са определени правилно по вид и са в
предвидените от санкционната разпоредба размери. Вмененото с издаване на НП административно
нарушение по чл.174, ал.1,т.2 от ЗДвП се явява по благоприятно в санкционната
си част от вмененото с АУАН по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, което на свой ред
води на извода, че не е нарушено и правото на защита на административно
наказаното лице още повече, че с приетото ТР №8/2021г. административно
наказателното обвинение може да се преквалифицира съобразно описаното в НП
изпълнително деяние, когато се налага закон за по –леко наказуемо нарушение.
При тези доводи, решението по АНД №
244/2021г. по описа на Районен съд – Монтана намирам за немотивирано,
необосновано и незаконосъобразно.
Административен
съдия :