Решение по дело №169/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 август 2020 г. (в сила от 17 февруари 2021 г.)
Съдия: Светлана Костадинова Драгоманска
Дело: 20207220700169
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 178

 

гр. Сливен, 26.08.2020 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на тридесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

             

                    АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:   СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

При участието на секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 169 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба от К.С.К., ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Р.К., със съдебен адрес *** срещу Заповед № ДК-11Сл-5/27.03.2020 г. на Началник РДНСК Сливен, с която е отменено Разрешение за строеж № 77/11.03.2020 г. на Главния архитект на Община Сливен за строеж: "Покрито паркомясто и склад за инвентар – пристройка към съществуваща нежилищна сграда" в УПИ I-365, кв. 76 по плана на кв. „Р.“, гр. Сливен, имот с идентификатор 67338.703.365 по кадастралната карта на гр. Сливен, ведно с одобрения инвестиционен проект, издадено на К.С.К..

В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона.  Жалбоподателят счита, че : административният орган не e приложил в пълнота разпоредбата на чл. 35 от АПК; не ставало ясно по кой от всички критерии, заложени в ЗУТ е квалифицирал изградената постройка като незаконна; възприел неправилно и неточно наличните по преписката документи; формирал неправилен извод. Моли съда да отмени заповедта като незаконосъобразна.

В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, се явява лично и с упълномощен адв. Р.К. ***, която поддържа жалбата.Ангажира доказателства. В писмени бележки излага подробни съображения за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски.

В с.з. административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от старши юрисконсулт М., която оспорва жалбата и в представено писмено становище моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. заинтересованото лице Главен архитект на Община Сливен, редовно и своевременно призован, се явява лично. Счита, че жалбата следва да бъде уважена.

Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Оспорващият К.С.К. е с. на недвижим имот представляващ - Празно дворно място, находящо се в гр. Сливен, кв. „Р.", състоящо се от 2 745 м2, за което е отреден парцел I -796 в кв. 12 по плана на гр. Сливен, кв. „Р.", при граници: от трите страни улици и парцел II-796, за което се легитимира с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 115, том IX, дело № 2656/1996 г. (лист № 5 от делото). Съгласно Скица № 15-978996/28.10.2019 г. (лист № 7 от делото) издадена от СГКК Сливен, представляваща извадка от кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД 18-31/19.04.2006 г. на ИД на Агенция по кадастъра; Последно изменение - със заповед № КД-14-20-403/14.06.2007 г. на Началника на СГКК Сливен, процесния недвижим имот се индивидуализира като: Поземлен имот с идентификатор № 67338.703.365, с площ 2741 м2, с административен адрес гр. Сливен кв. „Р."; трайно предназначение - урбанизирана територия; начин на трайно ползване - за друг вид застрояване; стар идентификатор - няма; номер по предходен план - няма; при съседи: № 67338.703.265, № 67338.703.398, № 67338.703.404, № 67338.703.521.

На 17.12.2019 г. от Главния архитект на Община Сливен е издадена Виза за проектиране (лист 26 от делото) на основание чл. 140, ал.3, във връзка чл. 41, ал.2 и 42, ал.1 и ал.2 от ЗУТ при условията на чл. 37, ал. 1 от ЗУТ, за пристройка към сграда от допълващото застрояване за покрито паркомясто и склад инвентар, при спазване на действащите норми и нормативи и съгласуване на скицата по реда на ЗУТ при необходимост. Указано е схематично петното на пристрояване.

Изготвен е инвестиционен проект възложен от с.а на имота. По делото са представени: Челен лист и Обяснителна записка за обект „Пристройка – покрито паркомясто и склад за инвентар към стопанска сграда в УПИ І-365, кв. 76, кв. „Р.“ гр. Сливен ПИ № 67338.703.365 по КК", (лист № 29 от делото) по част „Архитектурна“, в която е отразено, че обекта се проектира съгласно Виза за проектиране от 17.12.2019 г.; имотът е отреден съгласно влязъл в сила ПУП 3а магазини, кантори и изложбени площи и зониран като територия от разновидност „Предимно производствена" и се застроява съгласно устройствените показатели по чл. 25 от Наредба № 7; в имота съществува едноетажна сграда със селскостопанско предназначение, като елемент от допълващото застрояване със ЗП от 54 м2; проектното решение предвижда пристройка ситуирана от север и изток на съществуващата сграда състояща се от едноетажен корпус с обща застроена площ 66 м2 и нивелетно обвързана с даденото приземно нивосновната дейност на обекта е съхранение на земеделски инвентар, инструменти, мотокултиватор и лекотоварен автомобил; пристройката съдържа едно помещение - покрито паркомясто и едно помещение - открит навес; съгласно Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, постройката се определя от пета категория буква „В"; строително конструктивната система, по която ще се изгради сградата е монолитна с единични стоманобетонови основи, дървени иглолистни колони, покривна конструкция от дървени столици и ребра, едноскатно разположение; покривно покритие от плоскости кроношпан, монтирани със самонарезни винтове и обшити с плоскости ондолин; подовата настилка е бетонова с безфугови полета; ограждащите стени на пристройката са от „аквапанел" с пълнеж от минерална вата; в пристройката не се предвижда изграждане на водопроводна, канализационна, електрическа и отоплителна инсталации; с проекта са постигнати са следните устройствени показатели: Площ на имота-1971.50 м2; Застроена площ на нова пристройка    - 66.00 м2; Обща разгъната застроена площ- 120.00 м2; Плътност на застрояване - 6%; Кинт          - 0,06; Озеленяване  - 65%.

От инвестиционния проект са приложени и копия от графичната част на (лист № 30-32 от делото) ситуация, разпределение, вертикален разрез и фасади; план на покривната конструкция и конструктивно становище (лист № 34 от делото)  .

С Протокол - Решение № 7/28.02.2020 г. на О6ЕСУТ Сливен (лист № 27 от делото) е разгледана разработката „ Пристройка – покрито паркомясто и склад за инвентар към стопанска сграда в УПИ І-365, кв. 76, кв. „Р.“ гр. Сливен, ПИ № 67338.703.365 по КК“, Фаза „ТП", части „Архитектурна" и „СК" и след станалите разисквания с изразено мнение, че проекта изпълнява условията в издадената виза за проектиране, изготвен е в съответствие с изискванията на действащите правила, норми и нормативи по УТ, налице е взаимна съгласуваност на между частите на проекта и може да бъде приет на основание чл. 142, ал. 6, т.1 от ЗУТ.       С Решението се Приема техническия проект в представените части като проект за обект „Пристройка - покрито паркомясто и склад за инвентар към стопанска сграда в УПИ І-365, кв. 76, кв. „Р." гр. Сливен, ПИ № 67338.703.365 по КК".

 На 11.03.2020 г. (лист № 8 от делото) от Главния архитект на Община Сливен на основание чл. 148, ал.1, 2 и 4 и чл. 140, ал.3, във връзка чл. 41, ал.2 и чл. 42, ал.1 и ал.2, при условията на чл. 37, ал. 1 от ЗУТ е издадено Разрешение за строеж № 77, с което се разрешава на К.С.К. с. на ПИ с идентификатор № 67338.703.365 по КККР на гр. Сливен кв. „Р.", да извърши строителство на сграда от Допълващото застрояване за покрито паркомясто с размери 14.00/3.14 м, ситуирано на северната фасада и склад за инвентар - отворен навес с размери 7,00/3.10 м на източната фасада, изпълнени от лека дървена конструкция с едноскатен покрив и покритие с ондулин, без захранване с ел. енергия и вода, като пристройка към съществуваща едноетажна нежилищна сграда в северната част на УПИ I – „3а магазини, кантари и изложбени площи", стар ПИ № 1133 в кв. 76 по плана на кв. „Р." ул. „Изгрев" № 2, имот с идентификатор № 67338.703.365 по КК, съгласно одобрен на 10.03.2020 г. технически проект за обект пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1 от ЗУТ и Наредба № 1/2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, по части „Архитектурна" и „СК", съгласуван с Протокол № 7 от заседание на ОбЕСУТ при Община Сливен, проведено на 28.02.2020 г. Строежът е пета категория и не подлежи на приемане по реда на Наредба № 2 за държавно приемане и разрешаване ползването на строежите в Р България, а на въвеждане в експлоатация от органа издал разрешението за строеж.

С писмо от Гл. архитект на Община Сливен до РДНСК Сливен вх. № РС-СЛ-189-00- 316/13.03.2020 г. са изпратени копия от Разрешение за строеж № 77/11.03.2020 г. и Виза за проектиране от 17.12.2019 г.

В РДНСК Сливен е съставен Констативен протокол № РС-Сл-77/23.03.2020 г. за извършена служебна проверка на разрешение за строеж по чл. 156 от ЗУТ (лист № 22-25 от делото) - Разрешение за строеж № 77 от 11.03.2020 г. на Гл. архитект на Община Сливен, в който относно законосъобразността на съгласуване и одобряване на инвестиционния проект е записано: Одобрен на 10.03.2020 г. във Фаза „ТП" по части „Архитектурна" и „СК" именуван „Пристройка - покрито паркомясто и склад за инвентар към стопанска сграда" - стопанската постройка е по чл. 44(2) от ЗУТ и не отговаря на посочената в проекта офис сграда. В Заключение е записано : Съществуващата сграда е преустроена с промяна на предназначението от шеста категория (стопанска постройка за отглеждане на домашни животни) в пета (за офис сграда от основното застрояване), без да е спазен реда на ЗУТ, което е отразено в одобрения инвестиционен проект приет от ОбЕСУТ и съгласуван от Възложителя. Гаражът със склад разположен северно на офис сградата е разрешен след като вече е изпълнен в нарушение на чл. 137(1), вр. чл. 148(1) от ЗУТ.

 На 27.03.2020 г. от Началника на РДНСК Сливен е издадена процесната Заповед № ДК-11–Сл-5/27.03.2020 г. (лист 20-21 от делото), с която се отменя Разрешение за строеж № 77/11.03.2020 г. издадено от главния архитект на Община Сливен за строеж „Покрито паркомясто и склад за инвентар – пристройка към съществуваща нежилищна сграда“, находящ се в УПИ І-365, кв. 76 по плана на кв. „Р." гр. Сливен, ведно с одобрения инвестиционен проект. В заповедта се изложени следните съображения : Съгласно обяснителна записка към одобрения инвестиционен проект част „Архитектурна" към PC № 77/11.03.2020 г. е посочено, че в имота съществува сграда едноетажна сграда със селскостопанско предназначение като елемент на допълващото застрояване със ЗП от 54 м2. В същото време съществуващата стопанска сграда в чертеж „Разпределение приземно ниво и разрези" към част „Архитектурна" е посочена като офис с размери в план 10.90/7.00 м разположен на 7.18 м до 6.98 от западната граница и на 9.00 м от северната имотна граница, с трискатен покрив с височина от 2.55 до 4.65 м. Съществуващата сграда - офис е строеж от основното, а не от допълващото застрояване, предвид предназначението на УПИ I, кв. 76 по плана на кв. „Р." гр. Сливен и по отношение на посочените в инвестиционния проект размери и местоположение в имота съществено се различава от описаното в PC № 31/24.02.2009 г. за „Стопанска постройка". Видно е, че разрешението за строеж за стопанска постройка не касае „съществуващата едноетажна нежилищна сграда в северната част" на имота, за която към преписката няма представени строителни документи, доказващи нейната законност. В противен случай разрешение за строеж не следва да се издава, предвид императивната разпоредба въведена с разпоредбата на чл. 148, ал. 7 от ЗУТ, съгласно която PC за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето извършило незаконния строеж, докато същия не бъде премахнат или узаконен. В случая Гл. архитект не е установил надлежно фактите и обстоятелствата, които са от значение за издаване или не на строително разрешение. С оглед изложеното Началникът на РДНСК Сливен, приел, че РС № 77/11.03.2020 г. е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила визирани в разпоредбите на чл. 35 от АПК.

Административният акт е връчен на адресата К. на 13.04.2020 г.. Жалбата срещу същия е подадена до настоящия съд на 28.04.2020 г.

По делото са приложени: Виза за проектиране от 11.08.2008 г. (лист № 33 от делото), издадена на основание 41, ал.2 вр. с чл. 140, ал.3 и при условията на чл. 44, ал.2 или чл. 46, ал. 1 от 3УT от Главен архитект на Община Сливен за проектиране на елемент от допълващото застрояване на парцела - второстепенна постройка с допустимо съгласно статута на зоната предназначение при спазване на действащите норми и нормативи и съгласуване на скицата по реда на ЗУТ при необходимост, с указани разстояния от северна и западна улично регулационни линии 5.00 м.; Ситуация за разполагане на стопанска постройка в ПИ 1133, кв. 76 по плана на кв. „Р." гр. Сливен и Конструктивно становище с графична част - план на покривната конструкция и вертикален разрез (лист№ 33-34 от делото); Разрешение за строеж № 31 от 24.02.2009 г. (лист № 9 от делото), издадено от главен архитект на Община Сливен, влязло в сила на 11.03.2009 г., с което се разрешава на К.С.К. с. на ПИ с идентификатор № 67338.703.365 по КККР на гр. Сливен кв. „Р.", да изгради стопанска постройка с лека конструкция с размери 8.00/5.00 м, като елемент от допълващото застрояване на парцела в северозападната част на УПИ УПИ I - „За магазини, кантари и изложбени площи", ПИ № 1133 кв. 76 по плана на кв. „Р." ул. „Изгрев" № 2, съгласно одобрената документация по част „СК“ от специалистите при Община Сливен; Заповед № РД-15-162/15.03.2000 г. на Кмета на Обшина Сливен (лист № 36 от делото), с която е одобрен Кадастрално застроителен и регулационен план на кв. „Р." гр, Сливен кв. I-76, 79-97, 106-109, съгласно, синьо, червено и черно изчертаните линии, надписи и означения на кадастралния и регулационен план и предвидената застройка с приложени цветни копия от този действащ и към настоящия момент регулационен и застроителен план за УПИ І-365, кв. 76 (лист № 47-48 от делото).

По делото е извършена и приета единична съдебно - техническа експертиза, която не е оспорена от страните и съдът я кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена и подкрепена от събрания по делото доказателствен материал. Съгласно заключението на същата, в поземления имот - УПИ І -365, кв. 76 по ПУП съществуващото застрояване представлява сграда с идентификатор № 67338.703.365.1 със застроена площ 54 м2, брой надземни етажи 1, брой подземни етажи - няма, предназначение - селскостопанска сграда. Същата представлява едноетажна сграда с основи от бетон и дървена носеща конструкция, включително дървена скатна покривна конструкция с покривно покритие керемиди тип „марсилски". Оградните и преградните стени са дървен скелет с обшивка плоскости от ПДЧ отвън и гипсокартон от вътре с топлоизолация от минерална вата. Таванска конструкция също дървена с гипсокартон и топлоизолация от минерална вата. Дограма PVC профил, кафяв. Настилки - теракотни плочи и ламинат.Архитектурното разпределение се състои от коридор, две стаи, санитарен възел и тераса - покрита, остъклена с PVC дограма. Застроената площ на сградата по действителни мерки от място е 50 м2 и тераса 16 м2 или обща застроена площ 66 м2. Сградата се използва за нуждите на дейността на с.а ; жалбоподател „Земеделски производител на плодове и зеленчуци" и представлява стопанска сграда за организация на селскостопанската дейност, почивка на работещите и съхранение на селскостопанската продукция. Към северната фасада на сградата има пристройка от дървен скелет, плоскости от ПДЧ, едноскатен покрив с вълнообразни битумизирани плочи и врата от запад, използваща се за склад. Съществуващото застрояване е извършено на основание издадено Разрешение за строеж № 31 от 24.02.2009 г., влязло в сила на 11.03.2009 г., с което се разрешава на К.С.К. с. на ПИ с идентификатор № 67338.703.365 по КККР на гр. Сливен кв. „Р.", да изгради стопанска постройка с лека конструкция с размери 8.00/5.00 м, като елемент от допълващото застрояване на парцела в северозападната част на УПИ УПИ I - „За магазини, кантари и изложбени площи", ПИ № 1133 кв. 76 по плана на кв, „Р." ул. „Изгрев" № 2, съгласно одобрената документация по част „СК". Вещото лице посочва, че съществуващата сграда в УПИ І-365, кв. 76 по ПУП на кв. „Р." гр. Сливен е ситуирана в северозападната част на парцела на разстояние 7.30 м от западната имотна граница и 8.00 м от северната имотна граница, на един етаж със застроена, площ от 66 м2, строителна система - основи от бетон и дървена носеща конструкция, включително дървена скатна покривна конструкция с покривно покритие керемиди тип „марсилски". Оградните и преградните стени са дървен скелет с обшивка плоскости от ПДЧ отвън и гипсокартон от вътре с топлоизолация от минерална вата. Констатира, че е са налице отклонения от инвестиционния проект - „Конструктивно становище" изразяващи се в следното: Ситуиране - По „Виза за проектиране" разстояние 5.00 м от северна и западна улично регулационни линии, а изпълнената сграда е на разстояние 7.30 м от западната имотна граница и 8,00 м от северната имотна граница; Размери - По „Конструктивно становище" сградата е правилен четириъгълник с размери в план 5.00/8.00 м и застроена площ 40 м2, а изпълнената сграда е с „чупка" и размери 5.60 (6.85)/10.75 м и застроена площ 66 м2. Вещото лице заключава, че : установените отклонения са от проекта, а не от основанията за издаване на разрешението за строеж, с изключение на посочените размери на сградата като елемент от допълващото застрояване на парцела; констатираните отклонения от проекта не са в обхвата на чл. 154, ал.2 от ЗУТ и попадат в квалификацията на „несъществени отклонения" по смисъла на чл. 154, ал.3 от ЗУТ; към момента на издаването на Разрешение за строеж № 31/24.02.2009 г. и към момента на издаването на Разрешение за строеж № 77/11.03.2020 г., е в действие Закон за Устройство на Територията - Обн. - ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г.; в сила от 31.03.2001 г. и за процесния имот е в действие ПУП одобрен със Заповед № РД-15-162/15.03.2000 г. на Кмета на Община Сливен, т.е. условията не са променяни; съществуващата сграда в процесния имот съгласно Разрешение за строеж № 31/24.02.2009 г. е сграда от допълващото застрояване в УПИ І-365, кв. 76 по ПУП на кв. „Р." гр. Сливен и реализирането и с констатираните отклонения от проекта не е променило статута й на сграда от допълващото застрояване в имота; с предвиденото застрояване по отмененото разрешение за строеж № 77/11.03.2020 г., устройствените показатели на процесния имот по ПУП не са нарушени и при площ на имота от 1971 м2 и РЗП от 126 м2 не съществува никаква пречка да бъде реализирано основното застрояване в него.

По делото са разпитани като свидетели М. Д. А. и К. К. К.. От показанията им се установява, жалбоподателят е земеделски производител и съществуваща постройка в имота се ползва за съхранение на земеделския инвентар и земеделската продукция – праскови, картофи, краставици, домати.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна и на база всички приложени към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Жалбата е подадена от К.С.К. на основание чл. 215 и сл. от ЗУТ срещу Заповед на Началника на РДНСК Сливен, с която е отменено издадено в полза на жалбоподателя Разрешение за строеж. Същата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд. Жалбата е подадена и в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, тъй като съгласно параграф 13, ал. 1 от ЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно "други срокове" в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в "Държавен вестник". Този закон е в сила от 09.04.2020 г., поради което процесуалните срокове, които са спрени започват да текат от 16.04.2020 г.

Разгледано по същество, оспорването се явява ОСНОВАТЕЛНО и като такова следва да бъде УВАЖЕНО.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави процесуално законосъобразен. Обжалваната заповед е издадена от  Началника на РДНСК Сливен, изрично оправомощен със Заповед № РД - 13 - 171/13.06.2019 г. на Началника на ДНСК и действаща при спазване на делегираната му териториална и материална компетентност. Ето защо процесната заповед е един валиден акт. Освен валиден, оспореният административен акт е и процесуално законосъобразен, тъй като при издаването на същия не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обстоятелството, че заповедта е издадена без оглед на място не опорочава процедурата по нейното постановяване, тъй като липсва законово изискване за извършване на проверка на място при упражняване на нормативно установения контрол върху издадени разрешения за строеж. В случая проверката е извършена по документи и по реда на чл. 156, ал. 3 от ЗУТ. Така изложеното мотивира съда да приеме, че оспореният административен акт е валиден и процесуално законосъобразен. При цялостен анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че обжалваната заповед на Началника на РДНСК Сливен е постановена в противоречие с материалния закон, при следните съображения:

Предмет на преценка за законосъобразност по делото е заповед на Началника на РДНСК Сливен, с която е отменено разрешение за строеж, издадено от Главния архитект на Община Сливен. С последното е разрешено на оспорващия К.К. да изпълни строеж: "Покрито паркомясто и склад за инвентар – пристройка към съществуваща нежилищна сграда" в УПИ I-365, кв. 76 по плана на кв. „Р.“, гр. Сливен. За да постанови отменителен диспозитив в своя акт, съгласно мотивите в същия, административният орган е приел, че: съществуващата сграда – офис е строеж от основното, а не от допълващото застрояване, предвид предназначението на УПИ I, кв. 76 по плана на кв. „Р.“, гр. Сливен и по отношение на посочените в инвестиционния проект размери и местоположение в имота съществено се различава от описаното в РС № 31/24.02.2009 г. за „Стопанска постройка“; РС за стопанска постройка не касае „съществуващата едноетажна нежилищна сграда в северната част“ на имота, за която към преписката няма представени строителни документи, доказващи нейната законност. Въз основа на което е приел, че процесното разрешение за строеж не следва да се издава, предвид императивната забрана въведена с разпоредбата на чл. 148, ал. 7 от ЗУТ, съгласно която разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат.

 В процесния случай въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че съществуваща в УПИ I-365, кв. 76 по ПУП сграда е изградена въз основа на РС № 31/24.02.2009 г. влязло в сила на 11.03.2009 г., издадено от Главния архитект на Община Сливен, въз основа на виза за проектиране от 11.08.2008 г. Съгласно заключението на вещото лице, изготвено обективно и безпристрастно, съществуващата сграда в процесния имот съгласно Разрешение за строеж № 31/24.02.2009 г. е сграда от допълващото застрояване и реализирането й с констатираните отклонения от проекта не е променило статута й на сграда от допълващото застрояване в имота. Сградата се използва за нуждите на дейността на жалбоподателя „Земеделски производител на плодове и зеленчуци" и представлява стопанска сграда за организация на селскостопанската дейност, почивка на работещите и съхранение на селскостопанската продукция, което обстоятелство се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Действително установено и от заключението на вещото лице, че са налице отклонения от инвестиционния проект, изразяващи се в следното : по „Виза за проектиране" разстояние 5.00 м от северна и западна улично регулационни линии, а изпълнената сграда е на разстояние 7.30 м от западната имотна граница и 8,00 м от северната имотна граница; размери - по „Конструктивно становище" сградата е правилен четириъгълник с размери в план 5.00/8.00 м и застроена площ 40 м2, а изпълнената сграда е с „чупка" и размери 5.60 (6.85)/10.75 м и застроена площ 66 м2. Съгласно чл. 154, ал. 2 от ЗУТ Съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект са отклоненията, които:нарушават предвижданията на действащия подробен устройствен план; нарушават изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или в територии с режим на превантивна устройствена защита; са несъвместими с предназначението на територията; нарушават строителните правила и нормативи, техническите, технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните и противопожарните изисквания; променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натйварванията; нарушават предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обекти, отнемат се или се изменят съществено общи части на строежа или инвестиционното намерение се променя за етапно изграждане при условията на чл. 152, ал. 2; променят вида и местоположението на общи инсталации и уредби в сгради и съоръжения; променят вида, нивото, местоположението и трасето на преносни и довеждащи проводи и съоръжения до урбанизираните територии и на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура в урбанизираните територии, както и на комуникационно-транспортните мрежи и съоръжения и на съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци. Съгласно ал. 3 на цитираната разпоредба несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект са всички отклонения извън посочените в ал. 2. Следователно, установява се както от становището на експерта, така и от представената проектна документация, че констатираните отклонения от проекта са несъществени по смисъла на чл. 154, ал. 3 от ЗУТ. Това налага извода, че в УПИ I-365, кв. 76 по ПУП, за който е издадено РС № 77/11.03.2020 г. не съществува незаконен строеж. Не е налице констатираното с оспорената заповед нарушение на забраната въведена с разпоредбата на чл. 148, ал. 7 от ЗУТ, съгласно която разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат.

На следващо място легалната дефиниция за "незаконен строеж" е дадено в чл. 225, ал. 2 ЗУТ, съгласно която, такъв е строеж, който се извършва при условията, изброени в точки от 1 до 6. В настоящия казус е налице извършен законен строеж, с необходимите строителни книжа и по време на действието им. Липсва законово основание, което да приравнява извършен законов строеж, за който е изтекъл срокът на строителните книжа, към незаконен такъв. Следователно - неприложима е нормата на чл. 148, ал. 7 ЗУТ. Няма пречка в такива случаи и при спазване изискванията на нормативната база да бъде издавано последващо РС.

От приложените по делото строителни книжа към РС № 77/11.03.2020 г., Обяснителна записка (лист № 29 от делото), Конструктивно становище (лист №  34 от делото) е видно, че разрешението е издадено за строеж на "Покрито паркомясто и склад за инвентар – пристройка към съществуваща нежилищна сграда" в УПИ I-365, кв. 76 по плана на кв. „Р.“, гр. Сливен при спазване на законовите изисквания за това. С предвиденото застрояване устройствените показатели на процесния имот по ПУП не са нарушени и не са налице основания за неговата отмяна.

С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не е налице незаконосъобразно издадено строително разрешение, подлежащо на отменяне, не е налице нарушение на нормата на чл. 148, ал. 7 от ЗУТ. Преценката на административния орган за нарушение на цитираната норма не намира опора в доказателствата по делото и не съответства на действителното фактическо положение. В този смисъл - атакуваната Заповед № ДК-11-Сл-5/27.03.2020 г. на Началника на РДНСК Сливен се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което РДНСК Сливен следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия разноски по делото в размер на 903 лева, от които: 10 лева - платена държавна такса, 600 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение и 293 лева– разноски за вещо лице.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Сливен

 

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № ДК-11–Сл-5/27.03.2020 г. на Началник РДНСК Сливен, с която е отменено Разрешение за строеж № 77/11.03.2020 г. на Главния архитект на Община Сливен за строеж: "Покрито паркомясто и склад за инвентар – пристройка към съществуваща нежилищна сграда" в УПИ I-365, кв. 76 по плана на кв. „Р.“, гр. Сливен, имот с идентификатор 67338.703.365 по кадастралната карта на гр. Сливен, ведно с одобрения инвестиционен проек, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Регионална дирекция за национален строителен контрол Сливен да заплати на К.С.К., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 903 /деветстотин и три/ лева, представляваща разноски по делото

Решението е постановено при участието на заинтересованото лице Главен архитект на Община Сливен.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.

 

 

                                              

            АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: