№ 109 / 9.3.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 09.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав, в публичното заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
При секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. № 2331 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Л.Б.С. xxx срещу М.И.С. по предявен иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата твърди, че сключили граждански брак с ответника на 12.06.2019г. в гр.Монтана. От брака си нямат родени деца. Поддържа, че има четири малолетни деца от съвместното си съжителство с друго лице. За периода от 2012г. до 2016г. работила в А. където се запознала с ответника. Последният е роден в П. но живее в А. В.. През 2016г. заявява, че се прибрала в Б.. като с ответника продължила да поддържа връзка по телефона. В началото на 2019г. й се обадил и за пореден път й предложил да сключат граждански брак, като обещал, че ще прибере нея и децата при него във В. и ще й намери работа.
Съгласила се и ответникът дошъл в Б.. като сключили брак на 12.06.2019г. в гр.Монтана. Поддържа, че заминали заедно с децата в А. при него, като в началото не работела. Ответникът отказвал да й дава пари за нея и децата. Много рядко й давал по 20 евро, като й казвал, че с тях трябва да изкара 2-3 дни. Парите били крайно недостатъчни за издръжката им и за храна. Разбрала, че ответникът не се интересува нито от нея, нито от децата, а целта му е била да сключат брак, за да може свободно да пътува в Е..
Ищцата заявява, че на 25.07.2019г. се прибрала с децата в Б. и се установила да живее в с.. при баба си Т. В..
От този момент не са се събирали с ответника, не поддържат контакти, не се обажда и не я търси. Поддържа, че между тях няма никакви чувства, липсва взаимно уважение и доверие, не са правили опити да се съберат, а и не желаят това.
Ищцата заявява, че към момента е невъзможно заздравяването на брака, който според нея съществува само формално, изчерпан е от своето съдържание, съгласно изискванията на закона и морала, същият е дълбоко и непоправимо разстроен.
Моли съда да постанови решение, с което прекрати с развод брака им, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса относно вината за прекратяването му, семейното жилище в с. да бъде предоставено за ползване на нея, да бъде възстановено фамилното име преди сключването на брака, М.. не претендира издръжка от съпруга си.
Към ИМ са приложени писмени доказателства и са направени искания за събиране на допълнителни гласни доказателства.
По същество, чрез пълномощника си адв.К.. поддържа предявените искове и моли съдът да прекрати брака, като допусне развод без да се произнася по въпроса за вината, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът М.И.С.. редовно призован по реда на Регламент №1393/2007г. на Европейския парламент и на Съвета, относно връчване в държавите –членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела, не представя отговор на исковата молба и не взема становище по предявения иск за прекратяване на брака чрез развод.
В открито съдебно заседание, редовно призован по реда на Регламент ЕО 1393/2007г.. не се явява и не се представлява.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като ги прецени съгласно правилото на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Страните по делото са съпрузи, като бракът им е сключен на 12.06.2019г. в гр.Монтана, за което е съставен е акт за граждански брак № 0094/ 12.06.2019г. на Община Монтана. От брака си съпрузите нямат родени деца.
Ищцата Л.Б.С. има родени четири малолетни деца от съвместното съжителство с друг мъж.
От 2012г. до 2016г. ищцата работила в А. където още през 2012г. се запознала с ответника. Ответникът М.И.С. е роден в ПП. но живее и работи в А. В..
През 2016г. ищцата се прибрала в Б.. като с ответника продължила да поддържа връзка по телефона.
Назад в годините ответника многократно й предлагал да сключат граждански брак, но тя не се съгласявала.
В началото на 2019г. й се обадил и за пореден път й предложил да сключат граждански брак, като обещал, че ще прибере нея и децата при него във В. и ще й намери работа.
Съгласила се и ответникът дошъл в Б.. като сключили брак на 12.06.2019г. в гр.Монтана. След сключването на брака заминали заедно с децата в А. при него, като в началото ищцата не работела. Ответникът отказвал да й дава пари за нея и децата. Много рядко й давал по 20 евро, като й казвал, че с тях трябва да изкара 2-3 дни. Парите били крайно недостатъчни за издръжката им и за храна. Разбрала, че ответникът не се интересува нито от нея, нито от децата, а целта му е била да сключат брак, за да може свободно да пътува в Е..
Ищцата, под предлог, че има работа в Р. Б.. му заявила, че трябва да се прибере за малко. Ответникът й купил билети за автобуса и на 25.07.2019г. ищцата се прибрала с децата в Б. и се установила да живее в с.. при баба си Т. В..
От този момент не са се събирали с ответника, не поддържат контакти, не се обажда и не я търси. Между страните няма никакви чувства, липсва взаимно уважение и доверие, не са правили опити да се съберат, а и не желаят това. Ищцата разбрала, че ответникът няма никакви чувства към нея, а всичко е било заради българското гражданство.
Помежду им липсва всякаква възможност да настъпи промяна в отношенията и заздравяване на брака.
Бракът между съпрузите съществува само формално.
Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин както от писмените доказателства по делото, обясненията на ищеца, така и от показанията на разпитания свидетел Р. Д.. близка и съседка на ищцата в с.. чийто показания съдът кредитира. Свид. Д. има преки наблюдения от съвместния живот на страните, разпитана същата поддържа, че познава ищцата от десет години. Поддържа, че ищцата сключила брак с ответника месец юни 2019г. и заминала с него в А. В.. В чужбина ищцата била 1-2 месеца и след това се върнала, като заявила, че сключването на брака е било заради българското гражданство и да може ответника свободно да пътува в Е..
Откакто се е прибрала ищцата, повече не е ходила в чужбина, не поддържа връзка с ответника, последния не я е търсил и не се е обаждал.
Заявява, че не е възможно бракът между страните да продължи да съществува, както и да бъде заздравен.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Р. Д.. тъй като същата има преки впечатления от живота на страните и кореспондират с твърденията в исковата молба.
Предвид гореизложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което и предявения иск по чл.49, ал.1 СК се явява основателен.
Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, взаимно уважение и доверие, съобразно своите възможности, имущество и доходи, да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен, ако важни причини не налагат да живеят разделени. Видно от събраните по делото доказателства, и двамата съпрузи не са положили необходимите усилия за заздравяване на брака. Във взаимоотношенията между страните липсва разбирателство, доверие и взаимно уважение и в този й вид брачната връзка съществува само формално, лишена от съдържанието, предписвано и от закона и морала, тя не допринася за създаването на добра атмосфера в семейството. Фактическата раздяла допълнително е отчуждила съпрузите един от друг, всеки се е дезинтересирал от живота на другия и от грижите за благополучието на семейството.
Съдът не се произнася по въпроса за вината, тъй като никоя от страните не е поискала това.
Семейното жилище в с.. о. у. П. №., в което съпрузите са живяли за кратко след сключването на брака и което е собственост на бабата на ищцата, следва да бъде предоставено за ползване на ищцата.
След прекратяване на брака страните не си дължат издръжка един на друг.
Ищцата е поискала след прекратяването на брака да възстанови предбрачното си фамилно име М.. С прекратяването на брака отпада основанието, на което ищцата да носи фамилното име на своя съпруг и тъй като желае възстановяване на фамилното си име преди този брак на основание чл.53 от СК следва да бъде допусната тази промяна, като в бъдеще ищцата носи фамилно име М..
Съобразно този изход на делото и на основание чл.6, т.2 от Тарифата за ДТ, ищцата следва да внесе по сметка на Районен съд-Монтана допълнителна ДТ за допускане на развода в размер на 20 лв.. ДТ за промяната на фамилното име в размер на 15.00 лева, както и 5 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Ответникът следва да внесе ДТ в размер на 20 лв. за допускане на развода, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Разноските остават в тежест на страните, така както са направени от тях, съгл. чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА РАЗВОД между М.И.С.. роден на xxx година и Л.Б.С.. ЕГН xxxxxxxxxx и адрес xxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 12.06.2019г. в гр.Монтана, за което е съставен Акт за сключен граждански брак № 0094/12.06.2019г. на Община Монтана, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.
Относно ползването на семейното жилище:
След прекратяването на брака ползването на семейното жилище в с.. о. у. П. №., се предоставя на ищцата Л.Б.С..
След прекратяване на брака страните не си дължат издръжка един на друг.
ДОПУСКА промяна във фамилното име на ищцата Л.Б.С.. като след прекратяването на брака същата ще носи фамилно име М..
ОСЪЖДА М.И.С.. роден на xxx година да заплати по сметка на МРС допълнителна държавна такса в размер на 20 лв. за допускане на развода, както и 5.00 лв. ДТ при служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Л.Б.С.. ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на Районен съд Монтана ДТ в размер на 20 лв. за допускане на развода, ДТ в размер на 15.00 лева за промяната на фамилното име, както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Монтана, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: