О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 621
Година 2020, 26.06 Град
Бургас
Бургаски окръжен съд ………………………… граждански състав ……………..……
На двадесет и шести юни ..............................….
Година две хиляди и двадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ………………………………………
Съдебни заседатели: ……………………………………...
Секретар ……………….……………………………....………………………………………
Прокурор ……………….………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от ……………… Радостина Калиманова …..…………
търговско дело номер ………… 575 ……… по описа за …… 2019 ….. година.
Производството по настоящото дело е образувано по повод
исковата молба на „Еп комерс“ ООД с ЕИК *********, със
седалище град Стара Загора и адрес на управление ул. „Цар Шишман“ №1,
представлявано от Евгения Т. Попеску, чрез процесуалните му пълномощници, със
съдебен адрес град София, район „Възраждане“, ул. „Марко Балабанов“ №4а, ет.3-5
против ЧСИ Трифон Димитров с рег.№ 801 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд
- Бургас, с адрес на кантората град Бургас, ул. „Александровска“ №82, вх. В,
ет. 2 и „Трансвагон“ АД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на
управление „Северна промишлена зона“, Разтоварна гара „Владимир Павлов“,
представлявано от Васил Данев Василев за приемане за установено по отношение на ответниците, че
по образуваното изпълнително производство по изпълнително дело №191/2014 година
по описа на ЧСИ Трифон Димитров дружеството-длъжник, а именно ищецът не дължи
към датата на постановяване на решението /няма парично задължение/ по предмета
на спора по търговско дело № 154/2014 година по описа на Апелативен съд -
Бургас /търговско дело №322/2013 година по описа на Окръжен съд - Бургас/ парична
сума в размер на 100000 лева. Претендират се от ищцовата страна и сторените от
нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и
ангажира доказателства.
Бургаският окръжен съд като взе предвид изложеното в
исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство и като
съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Предявените искови претенции са за установяване по
отношение на двамата ответници - частен съдебен изпълнител, осъществяващ
принудително изпълнение по посоченото изпълнително дело и взискател по същото
дело, че длъжникът по изпълнението не дължи сума в размер на 100000 лева.
Исковете са недопустими и производството следва да се прекрати на основание чл.
130 от ГПК.
С нарочна молба по изрични указания на съда по чл. 129,
ал. 2 от ГПК да изложи конкретни фактически
обстоятелства досежно предявения и поддържан от ищеца отрицателен установителен
иск против ЧСИ Трифон Димитров, рег. №801 на КЧСИ, с район на действие Окръжен
съд-Бургас и обоснове правен интерес от него; обоснове и посочи откъде
произтича правния му интерес за отрицателния установителен иск против търговското
дружество-ответник; посочи ясно и точно цената на предявените от него искове,
като внесе върху конкретно определената сума държавна такса в размер на 4% по
сметка на Бургаския окръжен съд и представи документа за това по делото; заяви
дали поддържа твърдения за това, че в хода на течащото изпълнително
производство от него са били събрани по-големи от дължимите суми; прецизира и
съответно заяви ясно и конкретно искане към съда, съобразено с по-горе дадените
му указания, ищецът изрично е заявял, че искът е насочен срещу ЧСИ Трифон
Димитров и „Трансвагон“ АД, защото са субекти на изпълнително дело № 191/2014 година,
а предмет на настоящия отрицателен установителен иск е именно размерът на
непогасената част от материалното право, което се изпълнява по описаното
производство. Съдебният изпълнител е изпълнителен орган по това дело, а
„Трансвагон“ АД е страна по него - взискател. Налице е спор относно извършените
погашения по описаното задължение, техният размер, моментът, в който следва да
се зачетат изпълнителните действия, както и валидността на актовете на съдебния
изпълнител и тъй като липсва друго правно средство за защита на правата на
ищеца, е заведен настоящият отрицателен установителен иск. Същевременно е заявил,
че правото да се поиска съдебно установяване на актуалното състояние на
съдържанието на правоотношението /процесуално и материалноправно/ представлява
субективно право на длъжника за разрешаване на възникнал между него, взискателя
и съдебния изпълнител граждански
спор, който не може да бъде разрешен със средствата на ГПК в
рамките и в хода на изпълнителното производство.
По отношение на иска, насочен срещу частния съдебен
изпълнител следва да се посочи, че същият не е страна по
материалното правоотношение, предмет на принудително изпълнение и като такъв не
може да бъде страна в процес по установяване несъществуването на вземането на
взискателя, респективно на правото на принудително изпълнение /иск по чл. 439
от ГПК/. Относно наведените от ищеца твърдения за множество процесуални
нарушения от страна на съдебния изпълнител, следва да се посочи, че
законодателят е предвидил изричен ред за защита срещу процесуалната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение за изрично посочените в закона
случаи и преклузивни срокове чрез обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК,
каквато жалба в случая не е налице. Вън от изброените случаи, контрол върху
актовете на ЧСИ не може да бъде осъществяван в производство по иск за
несъществуване на вземането, още по-малко ЧСИ е надлежен ответник по такъв иск.
За обезщетяване
на вредите, причинени от ЧСИ от незаконосъобразно принудително изпълнение,
законодателят е предвидил иск за реализиране на имуществената отговорност по
реда на чл. 441 от ГПК, в който единствено случай ЧСИ би бил надлежен ответник,
но какъвто петитум липсва заявен в първоначалната искова молба и уточняващите
молби.
Ищецът поддържа,
че цели установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ЧСИ на
актуалния размер на дълга предвид извършените от последния множество
процесуални нарушения. Тук следва да се отбележи, че влязлото в сила решение
между взискателя и длъжника относно съществуването на изпълняемото право
обвързва съдебния изпълнител по силата на закона и същият е длъжен да го
зачете. В противен случай актовете му подлежат на съдебен контрол по реда на
чл. 435 от ГПК, респективно носи отговорност за причинените вреди по чл. 441 от ГПК, какъвто е предвиденият от закона ред за защита.
По горните
съображения съдът намира предявения иск против ЧСИ Трифон Димитров с рег.№ 801 на
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Бургас за недопустим.
Предявеният срещу „Трансвагон“ АД иск също е
недопустим. Тук на първо място трябва да се посочи, че с оглед посоченото в
молбата на ищеца от 28.11.2020 година /лист №289 от кориците на делото/ относно
цената на иска и в този смисъл и неговия предмет, съпоставено с размера на
внесената държавна такса е мотивирало съда да приеме, че е сезиран с иска така,
както го е докладвал по-горе, а не с първоначално заявеното искане, формулирано
като недължимост на сума в размер по-висок от 100000 лева. Защитата на длъжника при наличието на висящ
изпълнителен процес, когато се оспорват материалните предпоставки на
принудителното изпълнение, т. е. наличието на вземане, може да се основава само
на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. В конкретния казус изпълнителното
основание е издадено въз основа на решение на въззивен съд, като съдебното
дирене при новото разглеждане на делото е приключило през март 2018 година. Законът
е предвидил защитата на длъжника да става изрично чрез отрицателния установителен
иск по чл. 439 от ГПК, с който се цели да се установи недължимостта на сумите
по изпълнителното основание.
В настоящия случай обаче, от една страна ищецът изрично
заявява, че не предявява нито иск по чл. 439 от ГПК, нито иск по чл. 441 от ГПК,
а от друга - твърди, че предмет на иска е „непогасената част от материалното
право“, при липса на конкретизация на тази част стойностно /претенцията първоначално
е заявена като сума не по-голяма от
100000 лева/ и структура на дълга по изпълнителния лист /главница, законна
лихва, мораторна лихва, разноски/.
Предвиденият от законодателя път на защита при висящ
изпълнителен процес е искът по чл. 439 от ГПК за установяване недължимост
/изцяло или частично/ на присъдените с изпълнителния титул суми, като предмет
на иска е погасената част от вземането. Такъв иск, обаче не е предявен, нито е
внесена държавна такса върху претендираната за погасена част от дълга. От
цялостния анализ на изложените в
исковата молба, уточненията към нея и допълнителната искова молба факти и
предвид отправения до съда петитум, се налага изводът, че ищецът не твърди да е
погасил целия дълг, нито да е налице принудително изпълнение свръх
изпълнителния титул, напротив с така предявените искове ищецът цели недопустимо
ревизиране в цялост на действията на ЧСИ по посоченото изпълнително дело, като
същевременно претендира установяване на непогасения остатък в размер, който не
съставлява неконкретна величина, което е недопустимо.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че с така заявеният
иск ищецът не би постигнал целената с него защита. Само за пълнота тук е
необходимо да се посочи, че при въведените твърдения от страна на ищеца и заявеното
от него в първоначалната искова молба, че не дължи сума по-голяма от 100000
лева, а и съобразно последващото уточнение за конкретната недължима сума, искът
му е недопустим и поради това, че на практика между страните, т. е. двете
търговски дружества спор в тази насока няма. Това е така, тъй като ответното
дружество, при съобразяване на поддържаното от него, твърди дълг на ищеца в
рамките на изпълнителния процес в много по-голям размер или иначе казано спор
за дължимостта на 100000 лева няма. От така казаното се налага извода, че
поради това именно с така предявения иск не ще се сложи яснота и безспорност в
отношенията между страните по делото, а ищецът не би получил по какъвто и начин
ефективна защита на правата си, тъй като няма да може да бъде сложен край на
правния спор, който правен спор, както бе посочено по-горе очевидно е за
размера на дълга на ищеца към ответника след извършените до настоящия момент погашения
от негова страна в рамките на образувания и висящ изпълнителен процес. Така
казаното следва да се разглежда в контекста на конкретния заявен иск, а именно
отрицателен установителен. Изискването за интерес от търсената с иска защита е
процесуална предпоставка за всички видове искове и в най-голяма степен е
предпоставка за допустимостта на установителните искове. Правен интерес при
исковия съдебен процес е налице при наличие на правен спор: неоснователно
отричане на право, което съществува и/или неоснователно претендиране на право,
което не съществува. При горните твърдения и позиции такъв правен интерес
очевидно липсва, което прави искът недопустим.
При това положение съдът намира, че исковата молба на ищеца
„Еп комерс“ ООД следва да му бъде върната на основание чл. 130 от ГПК
обратно, тъй като с нея са предявени недопустими искове, а образуваното въз основа
на нея производство по настоящото търговско дело № 575/2019 година по описа на Окръжен
съд - Бургас, следва да бъде прекратено.
Независимо от оглед изхода на правния спор и предоставената
от закона възможност в тази насока, предвид липсата на доказателства за
сторените от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение такива не следва
да им бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 130 от ГПК,
Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 575/2019
година по описа на Бургаския окръжен съд.
ВРЪЩА депозираната от „Еп комерс“ ООД с
ЕИК *********, със седалище град Стара Загора и адрес на управление ул. „Цар
Шишман“ №1, представлявано от управителя Евгения Т. Попеску, чрез процесуалните
му пълномощници, със съдебен адрес *** искова молба с вх. № 17306/04.11.2019 година обратно.
Настоящото определение подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването на преписи на страните пред Бургаския
апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: