Решение по дело №1886/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1546
Дата: 23 октомври 2020 г.
Съдия: Дарина Неделчева Рачева Генадиева
Дело: 20207050701886
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Гр. Варна,                              2020 година

 

В името на народа

 

Административен съд – Варна, ІІІ касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Янка Ганчева

ЧЛЕНОВЕ:    Дарина Рачева

Даниела Недева

при участието на прокурора Владислав Т и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Рачева касационно административнонаказателно дело № 1886 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Д.Д.Б. от гр. Варна, ЕГН **********, срещу Решение № 987/08.07.2020 г. на Варненски районен съд, ХІІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 237 по описа на съда за 2020 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0442-000834/15.08.2019 г. на Началник сектор към Областна дирекция на МВР, ІV РУ.

В жалбата се твърди, че решението е необосновано и незаконосъобразно. По-конкретно касаторът счита, че е налице несъответствие между събраните доказателства и извода на съда за извършено административно нарушение, като неправилно е дадена вяра на показанията на едни свидетелски показания, а не на други. Касаторът твърди още, че предвид противоречията в свидетелските показания, съдът е допуснал процесуално нарушение, като е отказал извършването на очна ставка. Моли за отмяна на решението на районния съд и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът в производството, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че решението е правилно и законосъобразно и пледира да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Предмет на обжалване във въззивното производство е било Наказателно постановление № 19-0442-000834/15.08.2019 г. на Началник сектор към Областна дирекция на МВР, ІV РУ, с което на Б. за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

От доказателствата, събрани в административнонаказателната преписка и в съдебното производство, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 23.06.2019 г. около 01,45 ч Б. управлявал лек автомобил рег. № В **** НС и се движел в гр. Варна, кв. А., навлязъл в кръговото движение до „Сити център“ с висока скорост и неколкократно извеждал преднамерено извън контрол управляваното от него МПС, като го довеждал до загуба на сцепление на задните гуми (дрифт). Преминал по този начин кръговото движение още два пъти, непрекъснато „дрифтел“ и дори направил обратен завой и навлязъл в насрещното в кръговото кръстовище. Действията му били възприети от полицейски служители в състава на автопатрул, които насочили служебния автомобил с отличителни знаци към кръстовището, след което спрели за проверка Б.. Пред полицейския служител Б. заявил, че „дрифти“, за да се научи как да го прави. В присъствието на нарушителя бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в който описаните обстоятелства били квалифицирани като нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен на Б. и подписан без възражения. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, с което били възприети фактическите констатации и правната квалификация от акта и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

При така установените факти, районният съд приема, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентен орган, при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел. Спазени са и изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно описанието на нарушението, датата и мястото и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът приема, че подробното описание в акта и постановлението на възприетото от свидетелите поведение, което е било квалифицирано като нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, е позволило на привлеченото към отговорност лице да разбере фактическите твърдения на контролните органи и да упражни правото си на защита. По приложението на материалния закон районният съд приема за безспорно, че с действията си Б. е нарушил забраната на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Счита, че от събраните преки и косвени доказателства се установява, че това е станало преднамерено и действията са извършени неколкократно. Предвид това, намира, че правилно отговорността на Б. е ангажирана по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, в който санкцията е определена в абсолютен размер. Излага и мотиви за липса на обстоятелства, характеризиращи нарушението като маловажен случай, като се обосновава със сериозния риск за останалите участници в движението и за собствения живот и здраве на нарушителя, като посочва, че налагането на санкция е адекватно на обществената опасност на деянието и на дееца и изпълнява целите на чл. 12 от ЗАНН.

 

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Не се установяват твърдяните в касационната жалба пороци при събирането и преценката на доказателствата във въззивната фаза. Събраните свидетелски показания са обсъдени от съда, като е мотивирано подробно защо и на кои от тях съдът дава вяра. Правилно са отбелязани вътрешните противоречия в обясненията на свид. Ненчев, който не оспорва, че е имало „поднасяне“, „подхлъзване“ на колата, „завъртане“, но не излага факти на какво е дължало това, а споделя мнението си за разликата между дрифт и поднасяне, което представлява неговата субективна оценка на фактите. Правилно съдът е отбелязал и липсата на заинтересованост у служителите на МВР, възприели непосредствено действията на Б.. Липсва и противоречие между отразените в докладната записка (съставена преди акта за установяване на административно нарушение) възприятия на свидетеля при съставяне на акта Цанков и свидетелските показания на Д., който също е бил очевидец на фактите. Предвид това, не може да се сподели твърдението на касатора, че очната ставка би изяснила факти, различни от вече установените по делото.

При извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход от производството следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски на ответника по касация на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в минималния размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, или 80 лева.

 

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, Трети касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 987/08.07.2020 г. на Варненски районен съд, ХІІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 237 по описа на съда за 2020 година.

 

ОСЪЖДА Д.Д.Б. от гр. Варна, ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна сумата 80 (Осемдесет) лева възнаграждение за юрисконсулт.

 

Решението не подлежи на обжалване или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

    

       ЧЛЕНОВЕ: 1.        

     

      2.