Решение по дело №142/2022 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 203
Дата: 6 юни 2022 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия: Галина Васкова Герасимова
Дело: 20227080700142
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 203

 

гр. Враца,  06.06.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА  четвърти състав, в публично заседание на 04.05.2022 г. /четвърти май две хиляди двадесет и втора година/ в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

 

при секретаря Даниела Монова и с участието на прокурора Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдия Герасимова адм. дело № 142 по описа на АдмС – Враца за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс  /АПК/, вр. чл. 215, ал. 1 от  Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на К.М.Д. ***, против Заповед № 214/10.02.2022 г. на Кмета на Община Враца, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен  строеж “ГАРАЖ“, находящ се в *** , поземлен имот с идентификационен №12259.1026.241 по кадастралната карта на гр. *** .

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради постановяването ѝ в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи се, че ответникът неправилно е възприел  процесния гараж като строеж, по смисъла на § 5, т 38 от ДР на ЗУТ, тъй като не е изследвал характеристиките на обекта, не е описал начина на свързване с терена, възможността да бъде преместван в пространството и използван на друго място, със същото или подобно предназначение. Твърди се, че гаражът носи всички белези на преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ и допълнително се посочва двустранен документ подписан от Директора на ОП „П. и г.“ и жалбоподателя, съгласно който последният заплащал обезщетение на общината в размер на месечна наемна цена за ползваната площ за преместваемия обект – гаражна клетка. Иска отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна, с присъждане на направените по делото разноски.

            В с.з. жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – Кмета на Община Враца, в с.з. не се явява представител.

Прокурорът от ОП – Враца дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата, а оспорения с нея административен акт, намира за законосъобразен. Установено е незаконно строителство на гараж, без строителни книжа, представляващ допълващо застрояване, в имот общинска собственост, поради което не са налице условията за търпимост и узаконяване. Отправя искане жалбата да бъде оставена без уважение. 

Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Във връзка с възложена от Окръжна прокуратура – Враца проверка за установяване на незаконни строежи на територията на ж.к. *** , гр. ***, на 16.09.2021 г. е извършена проверка на място, от служители от контрол по контрол по строителството в Община Враца, като с Констативен акт №35 от 16.09.2021 г. е установен незаконен строеж „гараж“, находящ се в поземлен имот с идентификационен номер 12259.1026.241 по Кадастралната карта на  гр. ***, извършен без да е разрешен съгласно  ЗУТ, в нарушение на чл.148, ал.1 от  ЗУТ.

В хода на проверката е установено, че имотът е собственост на Община Враца. Строежът е изпълнен от неизвестен строител, с неизвестен възложител, но по служебна информация от О.п. „П.и г.“ ползвател на обекта е жалбоподателят К.М.Д., който не е представил строителни книжа и документи. Строежът е V категория и представлява гараж, изграден от дървена носеща и покривна конструкция с горно покритие от LТ ламарина, ограждащи стени дървени и метални гаражни врати, разположен върху имот частна общинска собственост, разположен  зад бл.* в ж.к. *** гр. ***., с площ от 18 кв.м,  с приблизителни размери 5,25 м. – дължина, 2,04 м. – ширина и 2,15 м. – средна височина, изграден в условията на свободно застрояване.

При проверката не са представени одобрен проект, в това число съгласувани и одобрени части на проекта, съгласуване с контролните органи, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и заповедна книга.

Установено е, че строежът е извършен в чужд УПИ, без правно основание и без да е разрешен по реда на ЗУТ, с което е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. За резултатите от проверката е съставен Констативен акт № 35/16.09.2021 г., съобщен по реда на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ, със съобщение от 13.10.2021 г., залепено на строежа и поставено на таблото за обявления в сградата на Община Враца.

В административната преписка е представен и Констативен протокол от 21.10.2021 г. /л. 21 от делото/, от който е видно, че след извършена справка в деловодството на регистъра на входяща поща в Община Враца и документите по административната преписка по съставения Констативен акт няма  постъпили възражения в законоустановения срок.

            Приемайки констатациите в представения по делото констативен акт, ответникът е издал  оспорената заповед, с която е разпоредил премахването на  строежа  като незаконен.  В заповедта е посочено, че подлежащият на премахване строеж  попада  под правната квалификация на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – изграден без одобрени инвестиционни проекти и/или без  разрешение за строеж.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акт, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК, с оглед на което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

            Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

            Заповедта  е  издадена  от  Кмета на Община Враца в съответствие с предоставените му с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ правомощия и произнасянето с акта е по въпрос от неговата материална и териториална компетентност. Спазена е изискуемата се писмена форма, като преди издаването ѝ са извършени действията, предвидени в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, поради което не е допуснато и нарушение  на процедурата за установяване на незаконно строителство, каквито доводи са изложени в жалбата.

При издаване на заповедта правилно е приложен и материалният закон. На премахване по реда на чл. 225а,  ал. 1 от ЗУТ подлежат незаконни строежи или части от тях, като в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ се съдържа легална дефиниция на понятието „строеж“. Независимо, че в констативния акт не се установени възложител, строител или строителен надзор, по делото няма спор относно собствеността и ползването на гаража, поради което съдът приема тези обстоятелства така, както са установени от ответника в оспорения акт. Допълнителен аргумент за собствеността и ползването на гаража е представеното от  жалбоподателя писмо от О. п. „П. и г.“, с което е уведомен, че е поставил преместваем обект – гаражна клетка в междублоковото пространство, за което на основание чл. 59 от ЗЗД дължи на ОП „П. и г.“ обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на общинската земя за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г., в размер на месечна наемна цена от 16,20 лева, изчислени съгласно утвърдена от ОбС – Враца тарифа.

Спорен е въпросът дали това е строеж  по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ или преместваем обект по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, каквито твърдения са изложени в жалбата. Цитираната разпоредба действително регламентира преместваемите обекти, които според предназначението си са разделени на четири основни групи с изчерпателно изброяване на вида им: преместваеми увеселителни обекти; преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия и преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на  страната -  ДВ, бр. 16 от 2021 г. в сила от 23.02.2021 г., т.е. действаща към момента на издаване на оспорения акт. Анализът на цитираната разпоредба показва, че начинът на свързване на обекта с терена е без значение, но за да отговаря на законодателната идея за преместваем, следва в условията на кумулативност да носи характеристиките по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, т.е. след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и предназначение и едновременно с това да обслужва обществени потребности. Процесната гаражна клетка не е предназначена за увеселителни, търговски, административни и други обслужващи дейности, свързани с потребностите на обществото, липсват и доказателства, както и твърдения в тази насока.

Гаражите, както правилно е посочил ответникът в оспорения акт, са обекти на допълващо застрояване съгласно чл. 42, ал. 2 и чл. 43, ал. 3 от ЗУТ, като независимо от вида и материалът, от който са изработени, в това число и гаражните клетки, служат за паркиране под покрив на моторни превозни средства и задоволяват личните нужди на собствениците на тези превозни средства.  Поради това без значение дали съществува възможност да бъдат премествани в пространството, гаражните клетки не са обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, защото с тях трайно се  променя  начина на ползване на земята, което ги определя като „строежи“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Видно от представения с административната преписка Констативен акт, който не е оспорен, по време на проверката, нито след това от оспорващия не са представени никакви строителни книжа - разрешение за строеж и съпътстващите го документи, което определя строежът като незаконен по смисъла на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. С оглед периода на изграждането му – 2012 г. – 2021 г. не са налице и условията за търпимост по §16, нито на §127 от ПЗР на ЗУТ, а обстоятелството, че е разположен в общински имот го прави и неузаконяем.

По изтъкнатите съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, макар и своевременно заявена се явява неоснователна. От страна на ответника такива не са поискани, поради което съдът се освобождава от произнасяне по този въпрос.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2  от АПК съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.М.Д. ***, против Заповед № 214/10.02.2022 г. на Кмета на Община Враца, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен  строеж “ГАРАЖ“, в *** , разположен зад бл.*, представляващ поземлен имот с идентификационен №12259.1026.241 по кадастралната карта на гр. ***.

 

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд, чрез Врачански административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

АДМ.СЪДИЯ: