Определение по дело №281/2020 на Апелативен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 333

 

24.06.2020г., гр. Варна,

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на горепосочената дата, проведено в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                          НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 281

по описа на ВнАпС за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 7515/05.03.2020г. на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД – гр. София, ЕИК *********, подадена чрез адв. Т. С. от ВАК, и въззивна жалба вх. № 8243/11.03.2020г. на Г.Д.Д. от гр.Игнатиево, представлявана от адв. Б. Б. от ВАК, срещу решение № 164/20.02.2020г., постановено по т. д. № 780/2019г. по описа на Варненски окръжен съд.

Въззивна жалба № 7515/05.03.2020г., подадена от ответника в първоинстанционното производство, е насочена срещу решението в частта, с която е уважен предявеният от Г.Д.Д. осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477 КЗ, за присъждане на сумата 25 000 лв. представляваща обезщетение за обезвреда на претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 15.08.2018г. по пътя гр.Аксаково - гр. Игнатиево, обл.Варна, по вина на водача на л.а. „Мицубиши Ланцер“ с рег. № ТХ 8778 АК Васил Иванов Атанасов с ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG /23/118001261915, издадена от ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК *********, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от нанесените травматични увреждания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.11.2019г. до окончателното погасяване на главницата. Петитумът на жалбата е обезсилване на решението поради недоказаност на допълнителната, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач на МПС, с оглед разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ, а именно: изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение. Твърди се, че застрахователят не е сезиран от пострадалото лице по смисъла на чл. 487, ал. 1 КЗ с писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. В евентуалност се релевират оплаквания за неправилност на решението в осъдителната част поради нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, което според жалбоподателя е завишено, както и за необоснованост на правния извод за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице – чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Иска се отмяна на решението в обжалваната осъдителна част и отхвърляне на иска изцяло, ведно с акцесорната претенция за законна лихва.

С въззивна жалба вх. № 8243/11.03.2020г. се атакува решението на ВОС в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивницата – ищец иск за присъждане на разликата над сумата 25 000лв. до 60 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с посоченото по- горе застрахователно събитие. Основните оплаквания са отново за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който според жалбоподателката е силно занижен. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на иска за обезщетяване на неимуществени вреди изцяло в заявения размер, ведно с акцесорната претенция за мораторна лихва.

Процесуалните представители на страните са депозирали отговори по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалба на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са процесуално допустими. Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВнАпС по жалбата на застрахователното дружество, а въззивницата – ищца в първоинстанционното производство, е била освободена от внасянето на държавни такси и разноски, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, с определение № 266/19.07.2019г. Жалбите отговарят на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства.

Съставът на ВнАпС намира, че в настоящото подготвително съдебно заседание по чл. 267 ГПК се налага даването на указания почл. 130 във вр. чл. 129, ал. 2 ГПК, като съображенията за това са следните:

В чл. 498, ал. 3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ и чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач на МПС се предвижда изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение. Следователно, за да са допустими и да се приемат за разглеждане претенциите по чл. 432 КЗ, е необходимо ищецът да удостовери, че е сезирал застрахователя с искане за застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 КЗ и е изтекъл срока по чл. 498, ал. 3 вр. чл. 496, ал. 1 КЗ или че застрахователят е отказал да плати обезщетение или че е платил обезщетение в по-малък размер от поискания.

В случая, по първоинстанционното дело липсват доказателства, от които да се установява наличието на посочената специална предпоставка за допустимост на предявения пряк иск срещу застрахователя. Това обстоятелство се сочи и изрично от застрахователя като обосноваващо недопустимост на решението.

Воден от горното, съставът на ВнАпС, ТО, І – ви състав,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 7515/05.03.2020г. на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД – гр. София, ЕИК *********, подадена чрез адв. Т. С. от ВАК, и въззивна жалба вх. № 8243/11.03.2020г. на Г.Д.Д. от гр. Игнатиево, представлявана от адв. Б. Б. от ВАК, срещу решение № 164/20.02.2020г., постановено по т. д. № 780/2019г. по описа на Варненски окръжен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на Г.Д.Д. от гр. Игнатиево, по която е било образувано производството по т. д. № 780/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, на основание чл. 130 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 4 ГПК.

УКАЗВА на ищцата Г.Д.Д., че до приключване на насроченото открито съдебно от въззивния съд следва да представи доказателства за сезиране на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД – гр. София с писмено искане за заплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 ГПК, три месеца преди подаване на исковата молба.

При неизпълнение на тези указания до приключване на съдебно заседание решението на окръжния съд ще бъде обезсилено и производството по иска – прекратено.

 

Насрочва делото в открито съдебно заседание на 07.07.2020г. от 15.15 часа, за които дата и час да се призоват страните, като им се връчат и преписи от определението.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.