Решение по дело №122/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламент (ЕС) № 952/2013/ и чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ).

Образувано е по жалба на К. Л. Ш. против Решение № 32-732732/09.02.2024 г. издадено от Директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за стока № 1, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG001008035641R5/25.05.2021 г. е определена митническа стойност в размер на 8 470,33 лева. Определено е мито по тази МД в размер на 847,03 лева, данъчна основа в размер на 9 317,36 лева, ДДС в размер на 1 863,47 лева и е взето под отчет за досъбиране вносно мито в размер на 537,54 лева и ДДС в размер на 1 182,59 лева. Определен е К. Л. Ш. за длъжник за посочените задължения. Като дата на установяване на митническото задължение е посочена 25.05.2021 г.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно. Твърди, че са нарушени императивни материалноправни разпоредби. Заявява, че административният орган не се бил съобразил с чл. 9 от ЗЗД. Платената от оспорващия сума била по-малка от предвидената в закона за плащания в брой. От страна на административния орган не била зачетена представената фактура, като не било посочено защо са незачетени данните по същата. Заявява, че не са налице основателни съмнения във връзка с декларираната договорна стойност по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/2015 г. за автомобила, посочен в МД. Моли съда да постанови решение, с което отмени изцяло обжалваното решение.

В съдебно заседание оспорващия, чрез пълномощника си адв.К. в писменото становище представено по делото заявява, че поддържа изцяло депозираната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Административният орган, чрез пълномощниците си юриск. К. Т. и юриск. М. Т.-К. оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Счита решението на Директора на ТД Митница Бургас за правилно и законосъобразно. Същото било издадено след възникнали основателни съмнения, касаещи митническата стойност на декларираната за допускане за свободно обращение стока, а именно употребяван пътнически автомобил „Тойота“ първа регистрация 01.01.2010 г. При получена информация от американските власти било налице съответствие по отношение на декларираната стока, а именно: марка, модел и номер на шаси. Налице било несъответствие единствено и само по отношение на декларираната в митническата декларация стойност на стоката, а именно същата била декларирана в Р България на 1900 американски долара, а била изнесена от Америка на стойност 5200 американски долара. Предвид горното, административният орган на основание чл. 74, параграф 3 е определил нова митническа стойност на стоката и е определил нов размер на публично държавно вземане, а именно мито и ДДС. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 25.05.2021 г. в МБ Свободна зона Бургас е приета МД с МRN 21BG001008035641R5 с вносител в ел. д. 3/15 и декларатор в ел. д. 3/18 К. Ш., адрес: ***, пряк представител в ел. д. 3/19 „МИРАМАР“ ООД, ЕИК ********* за режим допускане за свободно обращение на стока с описание в ел.д. № 6/8: „Употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка: ТОYОТА модел: SEQUOIА тип: SEQUOIА, първа рег:01/01/2010 цвят:0, р.обем:5700, д-тел: няма данни, шаси: *****************“.

За стоката е посочено: В ел. д. № 5/14 на държавата на изпращане/износ“ — САЩ. В ел.д. № 4/1 „Условие на доставка 11 - „DАР - Доставено до място“; В ел.д. № 6/14 „Код на стоката — код по Комбинираната номенклатура" № 6/15 „Код на стоката — код по ТАРИК“ - 8703 24 90 00; В ел.д. № 4/16 „Метод за определяне на стойността“ - „1 - Договорна стойност на внасяните стоки (чл.70 от Кодекса)“ В ел.д. № 4/14 „Цена на стоката“ - 1900; В ел.д. № 4/10 „Валута“ -USD В ел.д. № 7/10 „Идентификационен номер на контейнера“ - НLВUЗ147303.

На база декларираните данни, към датата на приемане на МД размерът на митническата стойност е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а именно на база договорната стойност. Към митническата декларация са приложени: фактура № 3441/17.03.2021 г., издадена от GLOBAL АUTO ЕХСНАNGE LLC, 416 Соmmerce wау Longwood, FL 32750 UNITED STATES ОF АМЕRIСА; Морска товарителница № НLСUВSC2103ССYНЗ, В/L №:1МРL/0925/04/21 L1.

Митническата стойност за стоката, определена на база декларираните за нея елементи, е 3094,93 лева (1900 USD х валутен курс 1.62891 BGN/USD). Определените, взети под отчет и заплатени вземания са мито 309,49 лева и ДДС 680,88 лева, изчислени съобразно митническата стойност и съответната данъчна основа. (л.105-108)

С писмо с рег. № 32-392442/15.11.2022 г. на ЦМУ от Американската Служба „Митници и гранична охрана“ е предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в САЩ с местоназначение Република България. Посочената информация е препратена до всички териториални дирекции на Агенция „Митници“ по компетентност, съответно в ТД Митница Бургас е постъпила с писмо с рег. № 32- 411078/28.11.2022 г. на ТД Митница Бургас. (л.126-129)

Във връзка с постъпилата информация е осъществен последващ контрол по чл. 84, ал.1, т. 1 от ЗМ на стоката, декларирана с МД с МRN 21BG001008035641R5/ 25.05.2021 г., като са анализирани всички, приложени към МД документи и предоставените данни от американските митнически власти. (Рrilojenie_2_аdditional vehicles.xlsx към писмо с рег. № 411078/28.11.2022Г.- Еleсtronic Ехроrt Information). При осъществения контрол е установено, че е налице несъответствие по отношение на декларираната в МД цена в РБългария в размер на 1900 USD, спрямо предоставената от американските митнически власти цена в размер на 5200 USD, посочена в колона Value (U.S.Dollars, omit cents Selling price or cost if not sold от таблица Рrilojenie_2_additional vehicles.xlsx. Налице било съответствие по отношение на декларираната стока, а именно автомобил ТОYОТА, номер на шаси *****************, контейнер НLВUЗ147303, с който е превозван автомобила;

Във връзка с посочената информация били възникнали съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/2015 и чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, с писмо рег. № 32-187453/18.05.2023г, са изискани доказателства в потвърждение на декларираната цена от К. Ш. като техническо състояние на превозното средство към датата на митническото оформяне, снимки на автомобила, отразяващи състоянието му към датата на декларирането му пред митническите органи, както и фактури за ремонтни дейности и всякаква друга информация и документи, относими към горецитирания автомобил. Писмото е изпратено с „Български пощи“ ЕАД и е връчено на 01.06.2023 г. (л.101-104) В указания срок жалбоподателя е предоставил с писмено становище № 32-214222/08.06.2023 г. 11 броя снимки на процесния автомобил, митническа декларация с МRN 21BG001008035641R5/25.05.2021 г., фактура № 3441/17.03.2021 г., издадена от GLOBAL АUTO ЕХСНАNGE LLC, 416 Соmmerce wау Longwood, FL 32750, Certificate of title №35790131. (л.84-100)

Със Съобщение Peг. № 32-540227/31.08.2023 г. Директорът на ТД Митница Бургас уведомил К. Ш., че в изпълнение на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., предстои издаване на Решение на Директора на ТД Митница Бургас, с което ще бъде определен нов размер на митническата стойност за стоката по МД с МRN 21BG001008035641R5/ 25.05.2021 г. В съобщението са посочени мотивите, на които ще се основава решението, а именно, че са налице основателни съмнения относно митническата стойност на стоката, определена по реда на член 70 параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и за стоката по МД не са налице достатъчно доказателства относно действително платената или подлежаща на плащане цена при продажбата и за износ с местоназначение на митническата територия на Съюза, които да отхвърлят възникналите съмнения.

На основание чл. 140, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/2447 не се налагало митническите органи да определят митническата стойност на внесените стоки въз основа на метода на договорната стойност. Предвид основателните съмнения и липсата на доказателства относно декларираната цена, митническите органи приемали, че декларираната въз основа на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническа стойност, определена на база на фактура № 3441/17.03.2021 г., издадена от GLOBAL АUTO ЕХСНАNGE LLC, 416 Соmmerce wау Longwood, FL 32750 UNITED STATES ОF АМЕRIСА следва да бъде отхвърлена. От представената фактура не било видно наличие на волеизявление между двете страни (ЮЛ и ЮЛ), тъй като липсвали подписи върху нея. Липсвали доказателства къде е осъществена тази сделка и налице ли е плащане по нея и как е платено.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. митническата стойност на стоките представлявала договорната им стойност. Договорната стойност от своя страна била действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ, с цел местоназначение митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 70, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., действително платената или подлежащата на плащане цена била общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача и включвала всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени, като условие за продажбата на внасяните стоки.

Съгласно разпоредбата на член 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., когато митническата стойност на стоката не можела да се определи съгласно член 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., тя се определяла по реда на член 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., като се прилагали последователно букви от а) до г), до като се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Митническият орган приел, че не може да бъде приложен член 74, § 2, буква а) от МКС, тъй като при извършване на проверка в МИСЗА, митническите служители при прилагането на критерии за търсене на митнически декларации за допускане за свободно обращение: дата, код по КН, държава на изпращане, дата на първа регистрация, митническа стойност, за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне, не са установили митнически декларации, за които са приети договорни стойности и които са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение, включително: техническо състояние и характеристики, степен на установена щета, изминат пробег, допълнителни екстри, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки и допуснати за свободно обръщение в същия момент или по същото време, както и недостатъчното и непълно описание на стоката в МД, включително и документи за техническото състояние на декларирания автомобил. Това от своя страна не позволява прилагането на метода за идентичност на стоките по смисъла на определението, посочено в член 1, § 2, точка 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.

Митническата стойност не можело да бъде определена и по реда на член 74, § 2, буква б) от МКС въз основа на сходни стоки, тъй като след направена справка в митническата информационна система МИСЗА по критерии за търсене на митнически декларации за допускане за свободно обращение: дата, код по КН, държава на изпращане, дата на първа регистрация, митническа стойност, за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне, не са установени митнически декларации, за които са приети договорни стойности и които въпреки, че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни технически характеристики, степен на щета и съставни части с декларираната стока, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение, които са били допуснати в свободно обращение в приблизително същото време.

Следвало да се има предвид, че претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водели до такива характеристики на засегнатия автомобил, които го отличавали от всички останали автомобили от същата марка и модел, произведени или внесени в приблизително същото време. Разнородният характер на повредите не позволявал извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел. Стойността на автомобили претърпели ПТП или други повреди, била строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Това обяснявало невъзможността да се установят два автомобила с абсолютно едни и същи повреди като условие за определяне на митническата стойност по посочения по-горе ред.

Методът по член 74, § 2, буква в) от МКС също бил неприложим в конкретния случай, тъй като липсвала база данни за единичната цена, на която внесените стоки или внесените идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на Съюза в състоянието, в което са внесени, по време или почти по време на внасянето на стоките от проверяваното лице.

Не било възможно приложението на метода по член 74, § 2, буква г) от МКС, тъй като липсвала на информация за размер на обичайната печалба и размер на общи разходи за остойностяване на стоките.

Съгласно разпоредбата на член 74, § 3 от МКС, когато митническата стойност на стоката не можело да се определи по горепосочените вторични методи тя се определяла въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използвали разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; член VII от Общото споразумение за митата и търговията; и глава трета „Стойност на стоките за митнически цели" от МКС.

На основание чл.144, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2447/2015, при определяне на митническата стойност по чл.74, пар.3 от МКС, можело да се използва разумна гъвкавост при прилагане на методите, предвидени в чл.70 и чл.74, § 2 от МКС. След разглеждане по същество на предходните методи и в резултат на извършения от митническите органи анализ, не било възможно гъвкаво прилагане на предходните методи, респективно на чл.144, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2447/2015.

Полученият отговор от американските митнически власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма и ред. С оглед на това обстоятелство, той представлявал годно доказателство за извършена проверка по линия на международното сътрудничество.

В получените в рамките на административното сътрудничество електронни документи с данни от американските митнически власти, стоката била индивидуализирана с шаси № *****************, с описание и тегло на същата и данните съвпадали с тези по представените документи към митническата декларация за допускане за свободно обращение с МRN 21BG001008035641R5/25.05.2021 г.

По горепосочената митническа декларация била декларирана цена по фактура, посочена в ел. д. 4/14 „цена на стоката“ в размер на 1900 USD на идентифицираната по шаси стока (употребяван автомобил), а установената декларирана стойност при експорт от САЩ била в размер на 5200 американски долара.

Въз основа на прилагане на метода на последната възможност, митническата стойност щяла да бъде определена въз основа на наличните данни на територията на Съюза (представляващи електронна информация за износ от системата на американските власти за превозни средства, декларирани за износ в САЩ), обективиращи цената му до въвеждане на територията на ЕС на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. във връзка с чл. 144, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.

Предвид горното митническата стойност на стоката, допусната до свободно обращение с МRN 21BG001008035641R5/25.05.2021 г. се определяла в размер на 8 470,33 лева. (5200 USD х вал. курс 1,62891 BGN/USD) на основание чл.74, пар.З от Регламент (ЕС) № 952/2013г. във връзка с чл.144, пар.2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2447/2015. Към тази сума следвало да бъдат добавени транспортни разходи в размер на 1419,90 лв. или митническата стока на стоката следвало да бъде 9890,23 лв.

С оглед определения нов размер на митническата стойност за стоката, на основание чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., възниквало вносно митническо задължение. На основание чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническото задължение възниквало на датата на приемане на митническата декларация - 25.05.2021 г.; На основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код за стоката, щяло да бъде определен дължим размер, както следва: митническа стойност - 9890,23 лева, мито – 989,02 лева; На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл.77, § 2 от същия регламент, на датата на възникване на митническо задължение възниквало задължение и за ДДС; На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС, данъчната основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоката щяла да бъде определена в размер на 10879,25 лева; Предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон, задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоката щяло да бъде определено в размер на 2175,85 лева; След сравнителен анализ на размера на вземанията, изчислен и заплатен на база данните в МД, с гореустановения, било констатирана необходимост за доплащане вносно мито в размер на 679,53 лева и ДДС 1494,97 лева. При тези мотиви е установен за досъбиране размер на вносно мито и ДДС за вземане под отчет и заплащане – 2174,50 лева. В съобщението е посочено и че: на основание чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., върху размера на неизплатените вносни мита ще бъде начислена лихва за забава, върху и над размера на вносните мита, считано от датата на възникване на митническото задължение - 25.05.2021 г., до датата на уведомяването; на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., щяло да възникне задължение за заплащане на лихва върху ДДС. Оспорващият е уведомен, че в срок от 30 дни от получаване на писмото може да изрази становище, а в случай, че не желае да изрази становище, производството ще продължи с издаването на решение. (л.41-47) Съобщение Peг. № 32-540227/31.08.2023 г. е връчено на оспорващия на 04.09.2023 г. (л.48)

С Докладна записка Рег.№ 32-730704 от 08.02.2024 г., изготвена от главен инспектор МБ „Свободна зона Бургас“ при ТД Митница Бургас, при излагане на идентична фактическа обстановка като посочената в Съобщение Peг. № 32-540227/31.08.2023 г., с изключение на транспортни разходи в размер на 1419,90 лв., е предложено на Директора на ТД Митница Бургас да бъде издаден индивидуален административен акт за определяне на нова митническа стойност на стоката от МД с MRN 21BG001008035641R5/25.05.2021 г., но в размер на 8470,33 лв. и данъчна основа в размер на 9317,36 лв. (л.31-38)

При пълно възприемане и възпроизвеждане на фактическите обстоятелства, съдържащи се в Съобщение № 32-540227/31.08.2023 г., и правни констатации предложени в Докладна записка Рег.№ 32-730704 от 08.02.2024 г., от Директора на ТД Митница Бургас, при условията на заместване, е издадено процесното Решение № 32-732732/09.02.2024 г., с което: На основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG001008035641R5/25.05.2021 г„ е определена митническа стойност в размер на 8470,33 лева; На основание чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г„ за стоката от МД с MRN 21BG001008035641R5/25.05.2021 г., е определено възникване на вносно митническо задължение на датата на приемане на митническата декларация, а именно 25.05.2021 г.; На основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., за стоката от МД е определено вносно митническо задължение в размер на 847,03 лева; На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС, е определена данъчна основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоката от МД в размер на 9317,36 лева; На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент, е определено възникване на задължение и за ДДС на дата 25.05.2021 г. и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон, е определено задължение за ДДС за стоката в размер на 1863,47 лева; На основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (EC) № 952/2013 г. и на основание чл. 56 от ЗДДС, за стоката от МД с MRN 21BG001008035641R5/25.05.2021 г., са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 537,54 лева и ДДС в размер на 1182,59 лева; На основание чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 83, ал. 1 от ЗДДС, е определен К. Ш. като длъжник за доплащане на вносно мито в размер на 537,54 лева и на ДДС в размер на 1182,59 лева, ведно със задължение за лихви, считано от 25.05.2021 г. до датата на уведомяването на длъжника, както и лихва за забава за размера на дължимите вземания, които не са платени в 10-дневния срок от уведомяване на длъжника за решението.

В хода на съдебното производство от административния орган са представени в превод на български език приобщени по преписката документи, включително и извадка от електронен файл с име Рrilojenie_2_аdditional vehicles.xlsx към писмо с рег. № 411078/28.11.2022Г.- Еleсtronic Ехроrt Information, видно от която лек автомобил с VIN ***************** е с декларирана при износ с отразяване в графа: Стойност (в щатски долари, без центове) Продажна цена или себестойност, ако не е продадено - 5200 USD. (л.136-140)

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установява от събраните по делото писмени доказателства.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Оспореният административен акт е съобщен на жалбоподателя на 14.02.2024 г. (л.30), а жалбата е подадена 19.02.2024 г. В този смисъл, същата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспореното административно решение е постановено от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при наличието на персонална, материална и териториална компетентност. Съгласно чл. 101, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение съгласно член 87, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация, а по дефиницията, дадена в чл. 5, т. 39 от същия Регламент, "решение" означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, и който има правни последици за съответното лице. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. от своя страна указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22 § 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23 § 3 и чл. 26, чл. 27 и чл. 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление, какъвто е и настоящият случай. Съобразно разписаното в чл. 19, ал. 7 от ЗМ, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от Директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. С оглед цитираната нормативна уредба, следва да се приеме, че в случая издаденото от заместващия Директора на ТД Митница Бургас решение е произнесено от компетентен административен орган, в пределите на неговата териториална, материална и персонална компетентност, съобразно предоставените му правомощия, поради което актът е валиден. От представените по делото доказателства е видно, че със Заповед № 91 от 06.02.2024 г. на Директора на АМ е възложено на И. Д. да изпълнява функциите на Д. на ТД Митница Бургас за периода от 06.02.2024 г. до завръщане на директора на ТД, но не повече от 30 дни. (л.124)

Освен валидно, при издаване на оспореното решение не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, за целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършват последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и придружаващите документи, а според т. 2, обект на проверката може да бъде и счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки. Според разписаното в ал. 2 на чл. 84 от ЗМ, проверката по ал. 1, т. 2 се извършва по реда на чл. 84а и чл. 84м от ЗМ. В случая съдът счита, че е налице хипотезата на последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, за който не е предвидено нарочно производство и няма законово изискване за издаване на заповед по чл. 84в от същия закон, с която да бъде поставено неговото начало. В конкретния казус митническият орган е извършил последващ контрол на подадената митническа декларация по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, тъй като е взел предвид, както представените от получателя на стоката доказателства при подаването й, така и събраната допълнителна информация, с цел установяване истинността на данните от декларацията и законосъобразността на действията при поставяне на стоките под режим „допускане за свободно обращение". При така извършения последващ контрол на декларирането, съдът намира, че не е проверявана материалната отчетност на декларатора, свързана с операции с процесната стока, каквото е законовото изискване за извършване на контрол по реда на чл. 84а и на чл. 84м от ЗМ по аргумент от чл. 84 ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗМ. Видно от съдържанието на оспореното решение и приложените към административната преписка документи, от страна на Директора на ТД Митница Бургас за нуждите на проверката, на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, от оспорващия е изискано да представи доказателства, потвърждаващи декларираната цена. В отговор на изисканата информация оспорващият е представил допълнително счетоводни документи и снимки на автомобила. Следователно, в случая е извършен последващ контрол на декларирането, при което не е проверявана счетоводната отчетност на декларатора, свързана с операции с процесната стока и с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответната стока, а е извършена проверка по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ на точността и пълнотата на информацията в декларацията и придружаващите документи, поради което и по аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗМ, не може да се приеме, че проверката е следвало да бъде извършена по реда на чл. 84а и чл. 84м от ЗМ, за което да е било необходимо издаването на заповед по чл. 84в от ЗМ. Спазени са и разписаните в относимата нормативна уредба други специфични правила по издаване на административен акт от категорията на процесния. Оспореното решение е произнесено в писмена форма, като в него, в съответствие с чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, се съдържат мотиви, в които са посочени правните основания за издаването му с изложение на фактическите обстоятелства, които според административния орган обосновават разпоредения от него краен резултат.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган и в установената от закона писмена форма, но е незаконосъобразен като постановен в противоречие с материалния закон.

В разпоредбата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т. е. действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация и ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. При формиран извод, че стойността на внесената стока не може да се определи въз основа на общия принцип за определяне на митническа стойност по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., то тази стойност се определя въз основа на предвидените в чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вторични методи. В този случай се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2 на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., във вр. с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, е предвидено, в случай че не е възможно стойността да се определи по основния метод или по предвидените вторични методи в чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., същата да бъде определена като се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. По същество методът посочен в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се прилага след изчерпване на всички възможности, посочени в чл. 70 или чл. 74, § 2 от Регламента. Така предвидените вторични методи, в това число и резервния метод, се прилагат субсидиарно, както по отношение на общия принцип за определяне на митническа стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., така и помежду си, т. е. всеки един метод може да бъде приложен само след изчерпване на възможността да бъде приложен предходния. (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 45 и др.).

Цитираните разпоредби сочат, че за изменение на митническата стойност на внесена стока, митническите органи най-напред следва да обосноват и докажат наличието на основателни съмнения, че декларираната стойност не съответства на действително платената или подлежаща на плащане стойност за стоките. Тези основателни съмнения подлежат на установяване и преценка във всеки отделен случай, съобразно установените факти и обстоятелства, като митническите органи носят тежестта за доказване на тези съмнения. В тази връзка, съмненията в действителността на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и обосновани със съответните доказателства, а установената допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения.

В настоящия случай, мотивите на митническите органи за прилагане на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 по отношение на процесната декларация обосноват основателни съмнения. Съдът приема, че информацията съдържаща се в електронен файл с име Рrilojenie_2_аdditional vehicles.xlsx към писмо с рег. № 411078/28.11.2022Г.- Еleсtronic Ехроrt Information, е предоставена по официален ред, при осъществяване на международно сътрудничество и че същата е предоставена от официални митнически власти на територията на държавата на износа – САЩ. Съмненията в договорната стойност на стоката, са основани на доказателствата, събрани в административното производство по реда на Спогодбата между правителството на Република България и това на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС № 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г., според които за автомобила е подадена износна декларация с декларирана митническа стойност от 5200 USD, с износител GLOBAL АUTO ЕХСНАNGE LLC, САЩ, посочен като продавач в приложената от вносителя фактура. Съгласно чл. 5, § 1 от спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки. В чл. 9, § 2 от спогодбата е предвидено, че получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. Цената, декларирана в декларацията за внос се различава от стойността, посочена в експортната митническа декларация, поради което за органа са възникнали основателни съмнения по отношение на действителното й плащане. Допълнително от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена като договор и др. и не са представени платежни документи, което е в подкрепа на съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.

При тези данни обоснован е изводът на митническата администрация, че стойността на внесената стока не може да се определи въз основа на общия принцип за определяне на митническа стойност по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., поради което тази стойност следва да се определя въз основа на предвидените в чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вторични методи.

Съдът намира, че митническият орган не е изпълнил вмененото му задължение преди да прибегне към определяне на митническата стойност по разглежданата декларация по 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., да изчерпи визираните в чл. 74, § 2 вторични методи по букви от а) до г). В случая, в оспореното решение са посочени мотиви, с които тези методи са отхвърлени като неприложими, но така изложените мотиви са общи и съдържат само твърдения, които не са доказани. (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). Основните доводи за отхвърляне на всеки един от методите е липсата на информация относима към неговото приложение. Но по делото липсват данни да е била събирана такава информация и да са извършвани проверки, които да доведат до фактически установявания. Напротив, митническият орган не е изяснил щетите на внесения автомобил, въз основа на които да може да направи обосновани заключения за идентичност или сходство на внесени стоки. При вноса митническите органи са счели, че декларираните данни съответстват на фактическото положение и са разрешили вдигането на стоката. За същите е съществувала възможност да обезпечат събирането на доказателства към момента на вноса, като наличието на дигитален снимков материал или протокол за дефектите на автомобила, изготвен от компетентните митнически органи по установения в закона ред (чл. 84ж ЗМ препраща към ДОПК), който да доказва извършен оглед на стоката преди вдигането й, съответно да удостоверява липсата или наличието на повреди и вида им.

В случаи като процесния, в които с оглед специфични характеристики на декларираните стоки, логично е да се приеме за доказано, че е невъзможно да се открие в митническата система по вноса информация за внос на идентични и/или сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение, но не може да се приеме, че липсват каквито и да било данни за внос на стоки със сходни параметри (марка, модел, мощност, година на производство, страна на произход, страна на вноса и прочие, вкл. "употребяван", "катастрофирал", "с повреди"), които да бъдат използвани за нуждите на прилагане на метода по чл. 74, § 3 от МКС, при съблюдаване правилото за "разумна гъвкавост" (коригиране на стойността съобразно установените различия в състоянието и/или характеристиките на стоките). Няма пречка за тези нужди да бъдат използвани и експертни знания в съответната област, при съблюдаване и ограниченията в чл. 144, § 2, б. "а" до "ж" от Регламента за изпълнение. (Решение № 6602 от 30.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 958/2024 г., VIII о.)

От друга страна, проверката в системата МИСЗА не изчерпва задължението на органа да провери приложимостта на посочените методи. Такава справка обхваща единствено националната база данни, а за приложението на методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се изисква събраната информация да касае цялата митническа територия на Съюза, тогава може да се приеме, че митническият орган е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа с оглед цитираните решения на СЕС.

Въз основа на гореизложеното следва, че митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (в този смисъл вж. Решение от 09.11.2017 г. по дело C-46/16 г. - т. 56 и Решение на СЕС от 20.06.2019 г. по дело C-1/18 г. - т. 27). Евентуалното задължение на митнически орган на държавата - членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави - членки или от службите на Европейския съюз, зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага (виж т. 39 и т. 42 от Решение на СЕС по дело C-187/21 г. по прилагането на чл. 30, § 2 от отменения Регламент (ЕИО) № 2913/92, съответстващ на чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) № 450/2008). В оспорения акт не се съдържат каквито и да било "налични данни" за стоките, използвани като база за сравнение при преценката за приложимост на всеки от методите, включително и данни за стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, въз основа които е изключено прилагането на методите по чл. 74, § 2 и е приет за приложим субсидиарният метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

При тези съображения, съдът приема, че митническият орган необосновано и недоказано е приел, че вторичните методи се явява неприложими в настоящия случай, и съответно необосновано е преминал към определяне на митническата стойност на внесената стока на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г

Неправилно е приложен и резервният метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В случая, митническият орган е определил стойността на автомобила въз основа на информация за декларираната стойност при износа на същата стока. Подобен подход за определяне на митническата стойност се явява недопустим на основание чл. 144, § 2 Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, според който митническата стойност не може да се определя въз основа на цените за износ в трета държава или цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне и др. Незаконосъобразно митническият орган е приел, че данните в предоставената от американските митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила представляват "налични данни на митническата територия на Съюза" по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013), според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. (Решение № 1342 от 6.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6738/2023 г., I о.)

По изложените съображения, оспореното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което Агенция „Митници" следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 510 лева, от които: 10 лева- внесена държавна такса, 500 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на К. Л. Ш., Решение № 32-732732/09.02.2024 г. издадено от Директора на ТД Митница Бургас, с което по МД с MRN 21BG001008035641R5/25.05.2021 г. са определени и взети под отчет за досъбиране вносно мито в размер на 537,54 лева и ДДС в размер на 1 182,59 лева или общо 1720,13 лева.

ОСЪЖДА Агенция „Митници" да заплати на К. Л. Ш., от ***, сумата от 510 (петстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.