№ 412
гр. Бургас, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120200219 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Н. П. Р., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 21-0769-005437 от 21.12.2021 г., издадено от началник група към ОД на
МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2
ЗДвП за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в
размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Твърди се, че при извършване на проверката не е бил издаден талон за
медицинско изследване, което е нарушило правото на защита на жалбоподателя. С тези
доводи моли наказателното постановление да бъде отменено. Жалбоподателят, редовно
уведомен, не явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, представлява се от юк.
Желязкова. Оспорва жалбата като неоснователна. Намира нарушенеито за безспорно
доказано от събраните по делото доказателства. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 15.12.2021 г. около 17:35 часа жалбоподателят управялвал в гр. Бургас, по бул.
„Янко Комитов“ до магазин Кауфланд, с посока на движение към паркинга на магазина лек
автомобил „Ауди А6“ с рег. № А ****** собственост на М.А.Х.. Управляваният от
жалбоподателя автомобил бил спрян за извършване на проверка от полицейски служители
от Второ РУ към ОД на МВР – Бургас. За да бъде извършена проверка на жалбоподателя за
1
употреба на наркотични и други упойващи вещества, на място бил изпратен да окаже
съдействие свидетелят П.А, М. на длъжност мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на
МВР – Бургас. Свидетелят М. разяснил правата на жалбоподателя, при което
жалбоподателят отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техни
аналози. Свидетелят М. издал талон на жалбоподателя за медицинско изследване, но той
отказал да даде кръвна проба за анализ, като това било отразено в талона от жалбоподателя.
За установеното нарушение свидетелят М. съставил срещу жалбоподателя АУАН, а
впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на
актосъставителя М. изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателатва. По делото не
се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда
фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на
издаденото НП.
Обжалваното наказателно постановление и АУН са издадени от компетентни органи
(Заповед № 8121з -515/14.05.2018 г. на министъра на МВР), в сроковете по чл. 34, ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП достатъчно
ясно и пълно са описани фактите във връзка с вмененото на жалбоподателя нарушение.
В тази връзка настоящият състав не споделя изложеното в жалбата възражение за
допуснато процесуално нарушение при съставяне на АУАН и издаване на НП, което да е
нарушило правово на защита на жалбоподателя. Неправилно жалбоподателят твърди, че не
му е бил издаден талон за изследване. В преписката е приложен талон за изследване (л.8 от
делото), видно от който контролният орган изрично е отбелязъл къде и в какъв времеви
интервал, жалбоподателят трябва да се яви, за да даде кръв за медицинско изследване.
Талонът е бил връчен на жалбоподателя, който се е подписал за провереното лице и
собственоръчно е написал, че отказва да даде кръв. Следователно при съставяне на АУАН от
свидетеля М., е била стриктно спазена процедурата предвид установеното нарушение и не
са били нарушени правата на жалбоподателя. На същия е била предоставена възможност да
даде кръв за изследване за употреба на наркотични вещества, след като е отказал да бъде
2
тестван с техническото средство. Независимо от това жалбоподателят е отказал да даде
кръвна проба за изследване.
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда задължение за съответния
водач на моторно превозно средство да съдейства при извършване на проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или да изпълни
предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. На наказание по реда на чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи лице,
което откаже да даде необходимото съдействие за установяване употребата на наркотични
вещества. Такова съдействие може да бъде дадено по два начина – чрез съгласие на лицето
да бъде изпробвано с тест или чрез изпълнение на предписание за медицинско изследване и
даване на проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Това са и методите за
установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози от водачите на МПС,
предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози. Всеки от тези методи е годен да удостовери
дали съответният водач е употребил наркотични вещества. Следователно ако водачът окаже
съдействие за реализирането на който и да е от посочените в чл. 174, ал. 3 ЗДвП методи, той
на практика не е изпълнил задължението, вменено с чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушението на чл.
174, ал. 3 ЗДвП е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до
невъзможност да бъде установено дали е употребил наркотични вещества или техни
аналози. Независимо от методите, които водачът е отказал да бъдат приложени спрямо него,
нарушението е едно. В случая от доказателствата по делото се установява, че водачът е
отказал да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества, а впоследствие е
отказал да даде кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване. С това си
поведение той безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, поради което както
в АУАН, така и в НП нарушението е описано по ясен и пълен начин. На жалбоподателя е
бил издаден от свидетеля М. талон за медицинско изследване (л.8), в който е посочено, че
жалбоподателят отказва да бъде тестван. Видно от талона, същият е подписан от
жалбоподателя.
С оглед изложеното съдът прави извод за доказаност на извършеното от
жалбоподателя нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП.
При правилно определена правна квалификация на извършеното от Р.
административно нарушение, наказващият орган му е наложил и наказания в съответствие с
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
С оглед изложеното НП се явява законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата и с оглед изричното искане на
3
процесуалния представител на наказващия орган, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр.
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи
възнаграждение в размер на 120 лв. Посочената сума следва да бъде присъдена в полза на
ОД на МВР Бургас – арг. от чл. 42, ал. 1 вр. 43, ал. 3, т. 4 от ЗВМР.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0769-005437 от 21.12.2021 г.,
издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на Н. П. Р., ЕГН
**********, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 174, ал.
3 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА Н. П. Р., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР Бургас, на основание
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, сумата от 120 лв., представляваща направени по делото разноски –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4