Решение по дело №770/2020 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 248
Дата: 20 октомври 2020 г. (в сила от 19 октомври 2020 г.)
Съдия: Милена Димитрова Дечева
Дело: 20205600500770
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
Номер 24819.10.2020 г.Град ХАСКОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ХасковоI-ВИ СЪСТАВ
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА К. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР И. ХАДЖИЕВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20205600500770 по описа за 2020 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №109/17.07.2020г., постановено по гр.д.№1066/2019г. Районен съд-
Харманли :ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария да заплати на П. Г. Ж. сумата от 500лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно
воденото срещу него наказателно производство по ДП №418/2019г. по описа на РУ-Елхово,
пр.пр. №1693/2018г. на РП-Елхово,приключило с Постановление за прекратяване на
досъдебно производство от 21.02.2019г. ,влязло в законна сила на 18.03.2019г.,ведно със
законната лихва,считано от датата на влизане на постановлението в сила до окончателното
изплащане на сумата,като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 500лв. до пълния предявен
размер от 1000лв.,като неоснователен и недоказан; ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария
да заплати на П. Г. Ж. сумата от 500лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на незаконно воденото срещу него наказателно производство
по ДП №418/2019г. по описа на РУ-Елхово, пр.пр. №1693/2018г. на РП-Елхово,приключило
с Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 21.02.2019г. влязло в
законна сила на 18.03.2019г.,ведно със законната лихва,считано от датата на влизане на
постановлението в сила до окончателното изплащане на сумата.
Недоволен от решението,в частта,в която са уважени исковете по чл.2 ал.1 т.3 от
ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди
е останал въззивникът Прокуратурата на РБългария, който чрез процесуалния си
представител-прокурор при РП-Харманли го обжалва в посочената част с оплаквания за
неправилност.Изложени са съображения за неоснователност на исковите претенции за
неимуществени и имуществени вреди.Прави се искане въззивната инстанция да отмени
решението на РС-Харманли в обжалваната част и вместо него да постанови ново по
съществото на спора,с което да отхвърли изцяло предявените искове за присъждане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ .В съдебно
заседание процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата и искането за
отмяна на решението на РС-Харманли в обжалваната му част.
1
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемия П. Г. Ж. ,който
чрез упълномощения си адвокат Г.Г.-АК-Хасково оспорва жалбата и излага доводи за
нейната неоснователност.В съдебно заседание процесуалният представител поддържа
отговора и прави искане въззивната инстанция да потвърди решението на РС-Харманли в
обжалваната му част.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема да
установено от фактическа и правна страна следното:
РС-Харманли е бил сезиран с два обективно съединени иска с правно основание
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ предявени от ищеца П. Г. Ж. ,чрез пълномощникът му срещу
ответника Прокуратурата на РБългария. Претендирани са присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди в размер на 1000лв. и за имуществени вреди в размер на 500лв.,ведно
със законната лихва върху главниците за водено срещу ищеца наказателно
производство,което в последствие е било прекратено.
По делото е безспорно установено,че на 05.11.2018г. ищецът П. Г. Ж. управлявал
лек автомобил Джип „Вранглер“ с рег.№ *** и бил спрян за полицейска проверка в
с.***,област Ямбол.След проверка на документите бил тестван за употреба на алкохол с
техническо средство „АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510“,като при тестването било установено,че
няма съдържание на алкохол,но било отчетено наличието на наркотичното вещество
тетрахидроканабинол. Резултатът от проверката бил отразен в Талон за изследване № ***г.,в
който ищецът собственоръчно посочил,че не приема показанията и желае извършването на
медицинско химико-токсилогично изследване.Полицейските органи отвели ищеца до
ФСМП-Елхово,където му били взети биологични проби от кръв и урина.В последствие му
бил съставен АУАН за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗдвП ,а със ЗППАМ му била наложена
принудителна административна мярка-временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС.Със Заповед за задържане ищецът бил задържан за срок от 24-часа в РУ-Елхово.
Не е спорно също,че на 05.11.2018г. е образувано ДП №418/2018г. по описа на РУ-
Елхово за престъпление по чл.343б ал.3 от НК.В хода на разследването по това
производство,с оглед приетото заключение на назначената химико-токсилогична
експертиза не било установено наличието на наркотични вещества по отношение на
ищеца.С постановление от 21.02.2019г. прокурор при РП-Елхово е прекратил досъдебното
производство на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК,като е приел,че ищецът
не е осъществил състава на престъплението по чл.343б ал.3 от НК.Постановлението за
прекратяване на ДП №418/2018г. е влязло в законна сила на 18.03.2019г. Описаното
досъдебно производство е продължило малко над три месеца от образуването на
05.11.2018г. до прекратяването му на 21.02.2019г.
По делото са представени писмени доказателства,от които се установява,че ищецът е
заплатил по сметка на ОД на МВР-Ямбол сумата от 150лв. за кръвно изследване,както и че
по воденото ДП №418/2018г. по описа на РУ- Елхово е сключил Договор за правна защита и
съдействие с адвокат,по който договор е заплатил в брой сумата от 350лв.
От гласните доказателства по делото –показанията на разпитаните свидетели се
установява,че ищецът бил притеснен от воденото срещу него наказателно производство и
последиците за него от това производство.От тези показание се установява също,че
повдигането на незаконно обвинение в извършване на престъпление винаги се съпровожда
от изпитването на страх и притеснение от несправедливо осъждане,а от друга страна се
изпитват неудобства,надделяват чувствата на унизеност и несигурност.Нормално е при
водено наказателно производство и да настъпи промяна в емоционалното и психическото
състояние на лицето,свързано със стрес,неспокойство,накърняване на доброто му име,чест
и достойнство.
2
Правната норма на чл.2 ал.1 от ЗОДОВ посочва фактическите състави,при които
отговорността на Държавата се ангажира за вреди,които са причинени на гражданите от
разследващите органи,Прокуратурата и Съда при обвинение в извършване на
престъпление,ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това,че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление,или поради това,че наказателното производство е образувано,след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано .За
възникването на отговорността по т.3 от посочената разпоредба е необходимо да е
повдигнато „обвинение в извършване на престъпление“ ,като посоченият израз следва да се
тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-
процесуален смисъл.Когато наказателното производство е образувано срещу определено
лице,а в последствие е прекратено поради това,че деянието не е престъпление се
осъществява съставът по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.Лицето срещу което е образувано
наказателно производство,търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване
и в случаите,когато наказателното производство е прекратено без да му е повдигнато
обвинение.Прекратяването на наказателното производство поради липса на доказателства за
извършено престъпление,както правилно е приел и първоинстанционният съд, осъществява
състава на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ спрямо ищеца,макар и по отношение на него да не е
повдигнато обвинение и като уличено лице,да не е привлечено в качеството на обвиняем .
В конкретния случай както правилно е приел и първоинстанционният съд са налице
всички предпоставки на разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ,за да се ангажира
отговорността на ответника-Прокуратурата на РБългария по предявените от ищеца искове
за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.
По отношение на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 500лв. настоящият съдебен състав счита,че първоинстанционният съд е
анализирал всички относими по делото доказателства и правилно е приложил разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД.При определянето на размера на обезщетението e взето предвид
престъплението ,за което е водено наказателно производство срещу ищеца ,а именно: по
чл.343б ал.3 от НК,което престъпление не е „ тежко“ по смисъла на чл.93 т.7 от
НК;продължителността на това производство-повече от три месеца от образуването на
05.11.2018г. до прекратяването на 21.02.2019г.;причинените психологическите травми ;
икономическата обстановка в страната и др. обстоятелства имащи значение за определяне на
размера на обезщетението от съда съгласно критерия справедливост.Не без значение при
определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди е и факта,че до
приключване на наказателното производство ищецът изпитвал страх и
несигурност,чувствал се е незащитен ,страдал и от състоянието на близките си и разрива в
отношенията с тях,които обвинението несъмнено е предизвикало.От значение в случая е и
обстоятелството,че самото осъждане на Прокуратурата на РБългария като процесуален
субституент на Държавата има репариращо действие и,че паричното обезщетение не следва
да бъде източник на неоснователно обогатяване за пострадалото лице;възрастта и съдебно
минало на ищеца;интензитетът и негативните последици,които не надхвърлят
обичайните;липсата на сериозно и трайно отражение върху личния живот на ищеца.
Тъй като в случая е налице основанието по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ на репариране
подлежат всички причинени на ищеца неимуществени вреди от воденото срещу него
наказателно производство и за установяването им,както и за причинната връзка с
обвинението,не е необходимо ищецът специално да ги доказва-изпитваните по време на
цялото наказателно производство неудобства ,за това,че се е чувствал унизен,притеснен и
несигурен;за накърнените морални и нравствени ценности,както и за ограниченията в
социалното му общуване,засягането на личния живот,авторитет и достойнството му на
гражданин.В случая обичайните неимуществени вреди на ищеца са доказани от
показанията на разпитаните свидетели,които съдът кредитира,поради което следва да се
приеме,че интензитетът на негативните последици за ищеца не са надхвърлили
3
обичайните,а след окончателното приключване на наказателното производство ищецът
сравнително бързо,макар и постепенно,е успял да възстанови обичайния си ритъм и стил на
живот и работа и в значителна степен физическото и психологическото си състояние.
Всички тези факти и обстоятелства налагат извода,че обезщетението за
неимуществени вреди е правилно определено от първоинстанционния съд.
По отношение на размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди в
размер на 500лв. настоящият съдебен състав счита,че изводите на първоинстанционният
съд също са правилни,тъй като в случая се касае за заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение на адвокат,който го е защитавал по досъдебното производство и заплатени
разноски за изготвена по това производство експертиза.Размерът на заплатеното адвокатско
възнаграждение -350лв. е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и
съответства на процесуалните действия,в които е участвал защитника по воденото срещу
ищеца наказателно производство.Това съдът счита,че е така тъй като в настоящия случай
ищецът при условията на пълно и главно доказване е установил,че при воденото срещу него
ДП №418/2018г. по описа на РУ-Елхово е бил представляван от адвокат,с когото е сключил
Договор за правна защита и съдействие и на когото съгласно този договор е заплатил
възнаграждение в размер на 350лв. в брой.Именно тази сума от 350лв. и сумата от
150лв.,платени от ищеца за изготвената по досъдебното производство експертиза
,представляват размера на преките и непосредствени имуществени вреди,които ищецът е
претърпял от действията на Прокуратурата .
Изложените по-горе съображения водят до извода на настоящата инстанция,че при
постановяване на обжалваното решение РС-Харманли е взел предвид всички факти и
обстоятелства,имащи значение за правилното решаване на спора,като е направил пълен и
задълбочен анализ на доказателствата по делото.Правните изводи на съда изцяло
кореспондират на установената по делото фактическа обстановка и напълно се споделят от
настоящата инстанция,поради което и на основание чл.272 от ГПК настоящият съдебен
състав препраща към мотивите на обжалваното решение.В този ред на мисли обжалваното
решение на РС-Харманли като валидно,допустимо и правилно ще следва да се потвърди .
По отношение на присъдените в полза на ищеца разноски за първоинстанционното
производство въззивната инстанция счита,че същите са правилно определени от
първоинстанционния съд предвид изхода на спора и обстоятелството,че същите са
определени съобразно уважения размер на исковата претенция.Тези
разноски,представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. не са
прекомерни,тъй като размера на адвокатското възнаграждение съответства на фактическата
и правна сложност на делото,както и на извършените по това дело процесуални действия от
упълномощения от ищеца адвокат ,с когото е сключен Договор за правна защита и
съдействие по делото и договореното възнаграждение е платено.
Предвид основателността на подадената въззивна жалба от П.Г.Ж. на същия ще
следва да се присъдят и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на
400лв.,платено адвокатско възнаграждение, които следва да му се заплатят от
Прокуратурата на РБългария.Тези разноски също не следва да бъдат редуцирани в
настоящето производство,тъй като от доказателствата по делото е видно,че по настоящето
производство упълномощения от ищеца/въззиваем в настоящето производство/ адвокат е
изготвил писмен отговор на подадената въззивна жалба и е осъществил е процесуално
представителство в проведеното открито съдебно заседание по делото.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение №109/17.07.2020г., постановено по гр.д.№1066/2019г. на
Районен съд-Харманли
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,с
адрес:гр.София,бул.“Витоша“ №2 да заплати на П. Г. Ж. , ЕГН ********** от гр.***
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 400лв.-платено адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5