Решение по дело №731/2019 на Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е № 60

 

гр. Варна, 25.02.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година в публичното заседание в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

     МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

секретар Десислава Чипева                          

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. № 731/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Черноморие-А. Д.“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. И.Н. срещу решение № 753 от 02.08.2019 г., постановено по т. д. № 1167/2018 г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, с което е развален договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот, сключен на 28.12.2017 г. между жалбоподателя и Й.В.Й. и Д.Б.Й., обективиран в нотариален акт № 104, том IV, peг. № 3901, дело № 486 от 2017 г. на нотариус Д. Б., peг. № 012 в НК, с който последните учредяват в полза на жалбоподателя право на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 10135.4508.208 по КК и КР на град Варна, за построяване на конкретно посочени обекти в предвиденото за застрояване тяло „А” от Сграда 1, състояща се от две девететажни сгради /тяло А и Б/ с мансарден и подпокривен етаж с обща РЗП на цялата сграда 8 589.40 кв. м., на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 262 от ЗЗД.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението. Излага подробно и хронологично фактическите обстоятелства по спора. За правилен намира извода на съда за откриване на строителната площадка и откриване на строителната линия и ниво на строежа на 02.03.2018 г. с издаването на протокол образец № 2, както спирането на строителството по взаимно съгласие на 27.03.2018 г.. За неправилен счита извода на съда за липсата на необходими финансови средства у ответника за започване и изпълнение на строителството. Намира неоснователни доводите за наличие на състояние на неплатежоспособност, доколкото липсва открито производство по несъстоятелност. В продължение на горното, посочва и издадената строителна документация, за която строителят е заплатил 280 000 лева. Твърди, че строителят не е осигурил допълнителни средства за цялостното извършване на строителството поради спирането на същото. Намира, че отказът за прехвърляне на уговорените 3 000 кв. м. ид. ч. е осуетил отпускането на банков превод за финансиране на строителството, както и изпълнението на поетите задължения. За неправилни счита констатациите на съда за липсата на интерес у строителя за изпълнение на договореното, както и за липсата на предприети действия от двете страни за своевременното изпълнение на възложените СМР. Излага, че ищците единствено като собственици на имота могат да съставят Акт Образец № 11 за продължаване на строителството. Намира последните за неизправна страна по договора доколкото с поведението си възпрепятстват извършването на действия от изпълнителя. В заключение посочва, че не са налице предпоставките за разваляне на договора. Моли за отмяна на решението. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.

Няма доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Й.В. Д. и Д.Б.Й., чрез адв. Б.Б., в който се излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба. За доказано намира неизпълнението на задълженията на строителя към останалите съконтрагентни. Индиция за наличие на наплатежоспособност счита представеното писмо с изх. № 180003-022-0035292 от 31.05.2018 г. на ТД на НАП, с което е наложена възбрана върху правото на строеж върху подробно описани обекти, находящи се в поземлен имот с идентификатор № 10135.4508.208. Предвид невъзможността на насрещното дружество да изпълни свои изискуеми парични задължения, както и да започне изпълнението на поетите задължения, счита за доказана неплатежоспособността, която е основание за разваляне на договора по чл. 6. 1., б. „г“. Излага доводи за изправността на прехвърлителите. За ирелевантни намира доводите за спиране на строителството, доколкото счита, че такова изобщо не е започвало. Позовавайки се на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза счита, за установено, че сградата не би могло да бъде завършена до етап груб строеж до м. ноември 2018 г.. За неправилни намира доводите на въззивника за отнемане на 25.06.2018 г. на правомощията за извършване на възложеното. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран и отговор лично от Й.В.Й., в който излагат доводи за отсъствието на спиране на строителството, както и за липсата на средства за построяването на сградата. Посочва, че причината за отказ за отпускане на банков кредит е свързана с невъзможността за връщането му. Релевира аргументи за осъществяване на необходимото съдействие. Липсата на прехвърляне на 3 000 кв. м. ид. ч. намира за свързано с постановения отказ на АГКК. Навежда аргументи, че строителят не е могъл да извършва действия в обекта, поради прекратяването на договора за строителен надзор през м. март 2018 г..

Във връзка с доказателственото искане на въззиваемия е постановено определение № 846 от 10.12.2019 г.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В о. с. з. от 22.01.2020 г. и в депозираните писмени защити, въззивникът излага доводи за основателността на въззивната жалба. Моли за уважаването й. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

В същото въззиваемите, чрез процесуален представител навеждат аргументи за неоснователността на жалба. Претендират разноски. Възразяват за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Съдът е сезиран посредством предявен иск от Й.В.Й. и Д.Б.Й. срещу „Черноморие-А. Д.“ ЕООД за разваляне на сключения между страните договор за учредяване право на строеж от 28.12.2017 г., обективиран в нотариален акт № 104, том IV, peг. № 3901, дело № 486 от 2017 г. на нотариус Д. Б., peг. № 012 в НК, върху поземлен имот с идентификатор № 10135.4508.208 по КК и КР на град Варна, за построяване на конкретно посочени обекти в предвиденото за застрояване тяло „А” от Сграда 1, състояща се от две девететажни сгради /тяло А и Б/ с мансарден и подпокривен етаж с обща РЗП на цялата сграда 8 589.40 кв. м., на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 262 от ЗЗД.

Поради депозирането на писмения отговор извън законоустановения срок по чл. 367 от ТЗ не е е осъществявана двустранна размяна на книжа. Ответникът в първото съдебно заседание, чрез адв. И.Н. излага доводи за неоснователността на иска. Сочи, че не е осъществено строителството поради неоказване на необходимото съдействие от страна на ищците. Твърди, че дружеството не е в състояние на неплатежоспособност.

Настоящата съдебна инстанция съобразява следната фактическа установеност:

Страните не спорят помежду си и съдът, с оглед на събраните и приобщени към доказателствения материал по делото доказателства, приема за безспорно установено, че между страните е сключен предварителен договор за проектиране на жилищна сграда, прехвърляне на идеални части от дворно място, учредяване на право на строеж, строителство и въвеждане в експлоатация на три сгради с жилища, офиси, ателиета, търговски обекти и паркоместа от м. юни 2017 г.. В чл. 3. 1. и чл. 3. 2. от договора е предвидено, че след одобряване на работен проект за всяка една от сградите собствениците ще учредяват в полза на строителя право на строеж върху конкретни обекти, равняващи се на 78 % от РЗП на сградата и 78 % от общата част на подземната част от сградата, като останалите 22 % от горепосочените общи площи се запазват от собствениците, които си учредяват взаимно право на строеж. В чл. 5. 2. от същия е посочено, че е отстъпено право на строеж в полза на трето лице за построяване на метално хале-магазин със склад в имота, като са постигнали и съгласие за прехвърляне на 3 000 кв. м. ид. ч. от дворното място в 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта за разделяне на парцела или от изменение на кадастралната карта. Страните са предвидили също възможност за разваляне на договора при изрично посочени в чл. 6.1 от договора хипотези.

В производството е представено разрешение за строеж № 181 от 28.11.2017 г., издадено в полза на ищците за поетапно построяване на сгради със смесено предназначение и обществено обслужване в ПИ с идентификатор № 10135.4508.208.

С анекс към същия договор от м. декември 2017 г. страните са определили срок за цялостно строителство по договора, включително и инфраструктура до 36 месеца, изграждане на първата сграда в груб строеж и достигане на кота било до 8 месеца след получаване на строителната линия и начало на строителството.

С нотариален акт № 104 от 28.12.2017 г., том IV, peг. № 3901, дело № 486 от 2017 г. на нотариус Д. Б., peг. № 012 в НК е учредено право на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 10135.4508.208 по КК и КР на град Варна, за построяване на конкретно посочени обекти в предвиденото за застрояване тяло „А” от Сграда 1, състояща се от две девететажни сгради /тяло А и Б/ с мансарден и подпокривен етаж с обща РЗП на цялата сграда 8 589.40 кв. м..

Съставен е Акт образец № 2 от 02.03.2018 г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа.

Не се оспорва от страните, че на 27.03.2018 г. е съставен Акт образец № 10 за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството поради прекратяване на договора за строителен надзор по взаимно съгласие.

От представеното становище от главния архитект на р-н „Владислав Варненчик“ /л. 32/ е видно, че в имота е построена и въведена в експлоатация сграда – магазин със склад, като останалите две проектирани сгради не са построени.

С изявление от 25.06.2018 г. е оттеглено упълномощаването на С. Т. от Й.Й., обективирано в пълномощно с нотариална заверка на подписите и съдържанието с № 1727 от 23.07.2017 г. на нотариус Д. Б., рег. № 12, с район на действие Районен съд – гр. Варна.

В производството е представено постановление за налагане на обезпечителна мярка възбрана, както и справка от Служба по вписванията - гр. Варна, от която се установява, че на 06.06.2018 г. е наложена възбрана в полза на НАП върху учреденото право на строеж в полза на ответника върху обекти, находящи се в поземлен имот с идентификатор № 10135.4508.208, на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 205, вр. с чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК.

В назначената от страна на първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, кредитирана от съда като компетентна, обективно дадена и неоспорена от страните се установява, че: 1/. времетраенето на СМР за първата сграда при използването на 30 работници на ден е до второто десетдневие на м. януари 2019 г. и 2/. в това време не са включени евентуалните лоши метереологични условия, прекъсвания и времетраенето за добиване на якост на бетона.

От събраните гласни доказателствени средства в първоинстанционното производство посредством разпит на свидетеля Атанас Атанасов, управител на „Булвар Билдинг“ ООД, се установява, че ответното дружество не му е заплатило възнаграждение за извършените СМР в процесния обект, изразяващи се в заравняване на терена и изкоп. Същият посочва, че не са извършвани последващи СМР по сградата поради липсата на финансиране от възложителя. В изявления, дадени по реда на чл. 176 от ГПК управителят на „Черноморие-А. Д.“ ЕООД – С. Т., посочва, че е разчитал на финансиране от допълнителен съдружник, участие на трети лица или посредством отпускането на банков кредит.

Гореизложената фактическа обстановка дава основание на въззивната съдебна инстанция да направи следните правни изводи:

По същество:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 262 от ЗЗД за разваляне на сключения между страните договор от 28.12.2017 г. за учредяване право на строеж върху недвижим имот с идентификатор № 10135.4508.208 по КК и КР на град Варна, обективиран в нотариален акт № 104, том IV, peг. № 3901, дело № 486 от 2017 г. на нотариус Д. Б., peг. № 012 в НК, за построяване на конкретно посочени обекти в предвиденото за застрояване тяло „А” от Сграда 1, състояща се от две девететажни сгради /тяло А и Б/ с мансарден и подпокривен етаж с обща РЗП на цялата сграда 8 589.40 кв. м..

С процесния договор за прехвърляне право на строеж срещу задължение за строителство и предаване на готов строителен продукт между страните по делото е възникнало валидно вещно-правно правоотношение, с което се е прехвърлило вещното право на строеж и валидно облигационно отношение по сключен договор за строителство.

Настоящият съдебен състав, съобрази, че по повод облигационното правоотношение, като част от договора за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на определени обекти в сградата, които да останат собственост на Й.В.Й. и Д.Б.Й., приложение намират разпоредбите на чл. 258 и следващи от ЗЗД, уреждащи договора за изработка.

В съответствие с принципа на облигационното право за свободата на договаряне, страните могат да регламентират правоотношенията, в които встъпват по своя воля, като уговорят конкретно условията за тяхното възникване, развитие и прекратяване. В чл. 6. 1. от процесния договор страните са уговорили възможност за разваляне на договора в случаите когато строителят не започне изграждането на строежа в четиримесечен срок от издаването на разрешение за строеж, преустанови или го просрочи с повече от четири месеца след изтичане на някой от сроковете по договора, както и когато строителят изпадне в неплатежоспособност или за него бъде открито производство по ликвидация или несъстоятелност. Същите хипотези са доразвити и в двустранно подписания анекс между страните, в който са постигнали съгласие първата сграда да бъде изградена до етап груб строеж в 8 месечен срок от откриване на строителната площадка и започване на строителството.

В доктрината се приема безспорно, че уредбата на предпоставките и последиците на развалянето на договорите е диспозитивна, доколкото същите са създадени в интерес на страните по договора и затова последните могат да се отклоняват от тях, ако изрично уговорят друго, какъвто е процесният случай /така Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част, С.: 2010, с. 371 и Марков, М. Облигационно право. С.: 2013, с. 154/.

На следващо място, за да отпадне облигационната връзка по реда на чл. 87 от ЗЗД не винаги е необходимо предоставянето на срок. В разпоредбата на чл. 262, ал. 2 от ЗЗД, са регламентирани хипотези на разваляне на договора за изработка без предоставяне на допълнителен срок за изпълнение, а именно в случаите когато е явно, че строителството няма да бъде изпълнено в срок или по уговорения начин. В съдебната практика на касационната инстанция се приема, че разпоредбата на чл. 262, ал. 1 от ЗЗД препраща към тази на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, а не се намира в съотношение на обща към специална. В тази хипотеза на изпълнителя е безпредметно да се предоставя нов допълнителен срок за изпълнение, тъй като това би противоречало на целта на нормата чл. 262, ал. 2 от ЗЗД, а именно - да се даде възможност на възложителя по договора за изработка да се освободи от задълженията си по договора и то още преди изтичането на срока за изпълнение, когато фактическото положение е такова, че при никаква промяна в организацията на работата изпълнителят няма да може да изпълни точно своето задължение.

От съвкупната преценка на предствените доказателства се установява, че след спиране на строежа по взаимно съгласие не са извършвани каквито и да действия във връзка с построяването на първата сграда, за която е учредено правото на строеж в полза на суперфициара. Този извод не се оспорва в производството и се подкрепя и свидетелските показания на свидетеля Атанас Атанасов, както и от липсата на последващо сключен договор за строителен надзор за обекта.

На следващо място, от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че сградата не би могла да бъде изградена до етап груб строеж за периода от м. август до м. ноември 2018 г..

Съобразно съвкупната преценка на доказателствата по делото, следва да се приеме, че и двете страни не са положили дължимата грижа за изпълнение на поетите задължения по повод реализиране на строителството. След спиране на строежа по взаимно съгласие на 26.03.2018 г. липсват предприети действия за извършване на строителните работи по първата сграда, както и липсват доказателства за отправено искане от строителя или от възложителя за подписване на акт образец № 11 за установяване на строителството при продължаване на строителството, поради което следва да се приеме, че страните са дезинтересирани от действието на правоотношението. Този извод се подкрепя и от данните за липсата на извършвани действия от суперфициара след издаване на разрешението за строеж, липсата на нов сключен договор за строителен надзор, както и изявленията на управителя на „Черноморие-А. Д.“ ЕООД за липсата на възможност за финансиране на такъв мащабен проект поради неуспешните опити за допълнително финансиране на строителството.

Настоящият съдебен състав констатира, че са налице предпоставките за разваляне на правоотношението, въззиваемите са установили, че са изправна страна по договора, предвид обстоятелството, че са изпълнили задължението си да учредят в полза на въззивното дружество право на строеж, а последното не е установило изпълнението на своите задължения по договора за строителство. С оглед на горното, не следва да се запазва действието на договора за учредяване на право на строеж и предявеният конститутивен иск следва да бъде уважен.

Вън от горното и само за пълнота на изложението следва да се посочи, че доводите за неоказване на необходимото съдействие от страна на въззиваемите, изразяващо се в липсата на изпълнение на задължението им по чл. 5. 1. от договора за прехвърляне на 3 000 кв. м. ид. ч. от имота, оттегляне на пълномощното на С. Т., както и липсата на състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 от ТЗ, не могат да доведат до различен извод по същество на спора. Това е така, защото от една страна изпълнението на задължението им е под отлагателно условие, а именно – влизане в сила на заповедта за разделяне на имота на два самостоятелни обекта или изменение на кадастралната карта, като по депозирането от същите искане в постановен отказ по съображения, че в имота е изградена само една сграда и са възможни промени в хода на строителството на проектираните две сгради. От друга страна, дори да се приеме, че въззиваемите са неизправна страна, следва да бъде съобразена и практиката на касационната инстанция, в която се приема, че е допустимо разваляне на договора в случаите на неизправност и на двете страни по договора.

Предвид горното, първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Съобразно изхода от спора разноски се дължат в полза на въззиваемите Й.В.Й. и Д.Б.Й.. Последната не претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски, поради което ако такива са сторени остават в тежест на страната. Наведеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатски възнаграждение за процесуално представителство на Й.Й. в размер на 3 000 лв., е неоснователно, доколкото същото е под това, посочено в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид горното, в полза на Й.В.Й. следва да се заплати сумата от 3 000 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им,

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 753 от 02.08.2019 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 1167/2018 г..

ОСЪЖДА „Черноморие А. Д.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Цар Самуил“ № 24, да заплати на Й.В.Й., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 3 000 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ по реда на чл. 280, ал. 1 от ГПК, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

 

      2.