№ 4046
гр. С., 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110141883 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Топлофикация С.” ЕАД обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване против Лидия Георгиева
Иванчева.
Ищецът твърди, че между него и ответниците било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. С., ж.к. „В.-1“, ббл. вх. В, ет., ап., аб.№ ..., чиято цена не била заплатена в
предвидения в общите условия срок. Поради което предявява настоящите искове за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при условията на разделна отговорност
при квоти от по 1/2 следните суми: сумата от 535,74 лв. главница за топлинна енергия
за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 02.08.2022 г. до
изплащане на вземането, лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на
124,05 лв. за периода от 15.09.2019г. до 04.07.2022г., сумата от 12 лв. главница за
дялово разпределение за периода от 01.06.2019г. до 30.04.2020 г, ведно със законна
лихва от 02.08.2022 г. до изплащане на вземането, както и лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер на 3,09 лв. за периода от 31.07.2019г. до 04.07.2022 г.
Претендира и разноски по производството.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК оспорват предявените искове. Не се оспорва
обстоятелството, че същите са собственици на процесния имот, но твърдят, че не
ползват услугите на ищеца, доколкото са се отказали от същите, като тръбите и
радиаторите в имота били свалени. Ето защо молят за отхвърляне на предявените
искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „МХ ЕЛВЕКО” ООД заема
становище за основателност на подадените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
1
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Съгласно
разрешенията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС,
клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот.
С доклада по делото на осн. чл. 146, т. 3 от ГПК са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства включени в предмета на
спорното материално право: че ответниците са собственици на процесния имот.
С оглед на изложеното и въз основа на приетите по делото доказателства, съдът
приема, че ответниците Р. Л. Р. и С. Л. Г. са собственици при квоти (1/2 всеки от тях)
на процесния имот през исковия период (м.05.2018 г. –м.04.2020 г.) и следователно
има качеството потребител на топлинна енергия и между страните съществува
договорно правоотношение със съдържание задължение на „Топлофикация С.“ ЕАД да
доставя в топлоснабден имот топлинна енергия, срещу задължение на ответника да
заплаща нейната цена, в качеството на потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на пар.1, т.42ДР на ЗЕ. Съдържанието на това правоотношение е
уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На
съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са
публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в
тази насока. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично
2
съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил
правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация С.” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се
прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
защита на потребителите.
От приетите по дело Договор от 19.09.2002 г., така и от Протокола от проведено
ОС на ЕС от същата дата, се установява, че е проведено ОС на ЕС за имотите в
сградата на ЕС за извършване на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и
е сключен на договор за услугата „дялово разпределение“ с ТЛП. Не е спорно по
делото, че имотът ползван от ответника се намира в сграда етажна собственост, а
съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост,
се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.
Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с
„ МХ Елвеко” ООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.
Не се твърди и не се представят доказателства взетото от общото събрание решение да
е оспорено по надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Съгласно заключението на вещото лице инж. Б. С. В.по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, остойностяването на потребената топлинна енергия и
разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент
нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети
по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на
дружествата за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от трето за
правоотношението между страните лице и по възлагане от етажните собственици. През
процесния период в имота не е имало отоплителни тела. В имота има три щранг лири
за отопление, за които се изчислява служебна ТЕ отдадена от щранга съгласно НТ
Приложение към чл. 61, ал. 1, т.6.9. За процесния период ТЕ за отопление на имота от
радиатори не е начислявана. В имота не се ползва топла вода и няма водомер и ТЕ за
топла вода не е начислявано. По време на отчетите са попълнени документи за главен
отчет, които са подписани от потребител. Отчетите са коректно отразени в
изравнителните сметки. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. Заложената в подробните изравнителни сметки ТЕ за разпределение
3
напълно съответства на отчетената по общия топломер. От заключението на съдебно–
техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 535,75 лева. Вещото
лице е установило и че общият топломер в абонатната станция, който отчита
топлоенергията, е преминал метрологична проверка от лицензирана лаборатория.
Следва да се отбележи, че претендираните вземания от ищеца не се установяват
единствено на база воденото от ищеца счетоводство и представените от него частни
документи, а въз основа на изводите, направени в заключението по СТЕ, което е
обективно и компетентно изготвено, поради което възраженията на ответника в тази
посока се явяват неоснователни.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22,
ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от
своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Отделно от това, по делото не се доказа ответникът да е възразил срещу
извършеното дялово разпределение в установените срокове.
На основание чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителят дължи във всички случаи цена за
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Решение № 5 от 22.04.2010 г.
по конст.д. № 15/2009 г. на Конституционния съд определя сградната инсталация за
отопление и горещо водоснабдяване за обща етажна собственост (чл. 140, ал. 3 ЗЕ).
Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна
собственост и по смисъла на Закона за енергетиката, Закона за собствеността и Закона
за управление на етажната собственост. Съгласно тълкуването на Конституционния
съд при съсобствените вещи в сгради етажна собственост, след като всички обитатели
участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, те трябва да
участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото
количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация. Ето защо
всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да
поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ, включително и
сградната инсталация.
С оглед на изложеното, съдът приема за доказан изцяло искът за главница за
топлинна енергия в размер на 535,74 лева. Следва да бъде уважен и искът за главница
за дялово разпределение в размер на 12,00 лева.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на
общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на
таксата за дялово разпределение.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.
2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се
дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в
имота на ответника топлинна енергия през исковия период, както и забава в плащането
й предвид липсата на данни за извършени плащания. Ето защо искът за мораторна
лихва върху тази главница е доказан по основание. Началото на забавата е 15.09.2019
4
г. за изравнителната сметка за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г. и 15.09.2018 г. за
изравнителната сметка за периода от м. 07.2017 г. до м. 04.2018 г. и 15.09.2020 г. за
изравнителната сметка за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г. Дължимата
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 13.05.2021 г., изчислена по реда на чл.
162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва, възлиза на сумата от
152,39 лв., но в случая тя се претендира в по-малък размер. По изложените
съображения искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху
главницата за цената на доставената топлинна енергия е изцяло основателен.
Що се отнася до иска за мораторната лихва върху горепосочената главница,
следва да се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен
срок за заплащане на задължението за услугата дялово разпределение, нито за
изпратена до ответника покана за заплащането й. От това следва извод, че ответникът
не е изпаднал в забава по отношение на тази главница, респ. искът срещу него за
мораторна лихва върху стойността на услугата дялово разпределение е неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски.
В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в исковото производство
разноски за държавна такса в размер на 50 лева, 300 лева – депозит за СТЕ, 250 лева –
депозит за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на
100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и фактическата
и правна сложност на делото. Съобразно уважената част от исковете претенцията е
основателна до сумата от 696,79 лева. Разноските от ответниците се дължат разделно –
по 1/2.
Ответниците не са претендирали разноски и присъждане на такива не се следва.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Л. Р., ЕГН ********** и С. Л. Г., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. С., жк.“В.-1“, ббл. вх.В, ап. ДА ЗАПЛАТЯТ в условие на
разделност (по 1/2 всеки от тях) на„Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Ястребец” № 23Б на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от сумата от 535,74 лв. главница за
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „В.-1“, ббл. вх. В, ет.,
ап., аб.№ ...за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от
02.08.2022 г. до изплащане на вземането, лихва върху главницата за топлинна енергия
в размер на 124,05 лв. за периода от 15.09.2019г. до 04.07.2022г. и сумата от 12 лв.
главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2019г. до 30.04.2020 г, ведно със
законна лихва от 02.08.2022 г. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 3,09
лв. за периода от 31.07.2019г. до 04.07.2022 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. Л. Р., ЕГН ********** и С. Л. Г., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. С., жк.“В.-1“, ббл. вх.В, ап. ДА ЗАПЛАТЯТ в условие на
разделност (по 1/2 всеки от тях) на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Ястребец” № 23Б на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 696,79 лева- разноски за в настоящото производство
съобразно уважената част от претенциите.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Третото лице помагач на
страната на ищеца – „Топлофикация С.” ЕАД – „МХ ЕЛВЕКО” ООД.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6