№ 8257
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110169876 по описа за 2022 година
Г. А. Д. е предявил срещу „С.К.“ООД обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
клаузата на чл.11, ал.1 от договор за потребителски кредит
№718809/08.08.2022 е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както
и за осъждане на ответника да заплати сумата от 145.41 лева, представляваща
недължимо платено въз основа на нищожната клауза, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба -22.12.2022 до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 08.08.2022 между страните е сключен договор за
потребителски кредит №718809, по силата на който на ищеца е отпуснат заем
в размер на 500 лева, платим на 11 седмични погасителни вноски. Счита, че
гореописаният договор е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.Сочи,
че в договора липсва методика за формиране на ГПР, тъй като същият е
посочен като процентна величина.Твърди, че размерът на ГПР е неправилно
изчислен, като действителният такъв не отговаря на изискването на нормата
на чл.19, ал.4 от ЗПК.Твърди, че не е посочен приложимият лихвен процент,
1
както и че е нарушено изискването за написването на договора по ясен и
разбираем за потребителя начин.Навежда твърдения за нищожност на
уговорената в чл.11, т.1 от процесния договор неустойка в размер на 145.41
лева за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, като
противоречаща на чл.33, ал.1 ЗПК.Излага твърдения за неравноправни
клаузи.Твърди, че с плащането на сумата в общ размер на 671 лева е погасил
изцяло задълженията си по договора на 27.10.2022.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който заявява , че не оспорва сключването на процесния договор,
както и че заемните средства са предоставени на ищеца. Оспорва твърденията
за нищожност на процесния договор, както и на неустоечната клауза.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит №5024849 от
08.08.2022, сключен между „С.К.“ООД и Г. А. Д..Към договора е представен
погасителен план-Приложение №1.
Съгласно заключението на ССЕ погасени от Г. А. Д. са задължения в
размер от 671 лева, с които са погасени суми в размер от 500 лева – главница,
25.59 лева – възнаградителна лихва и неустойка в размер на 145.41
лева.Съгласно заключението на ССЕ ГПР е в размер на 49.93
процента..Съгласно заключението на ССЕ ако неустойката бъде включена,
ГПР ще бъде в размер на 1344.04 процента.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за потребителски кредит №5024849 от 08.08.2022
„С.К.“ООД е предоставило на Г. А. Д. сумата от 500 лева –кредит, при ГПР
-49, 93% и лихвен процент в размер от 40.05%.
Съгласно чл.5, ал.1 от договора страните се споразумяват, че договорът
за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по долу обезпечения:
банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка или
поръчителство.
Съгласно чл.11, ал.1 от договора с подписването на договора
кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че
2
ако не представи договореното в чл.5 от договора обезпечение в тридневен
срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на
условията, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на
145.41 лева.
Договорената клауза за неустойка се счита за нищожна, като
нарушаваща принципа на справедливост и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора. От неизпълнението
на задължението за недаване на обезпечение по кредита не произтичат преки
вреди за кредитора, които да подлежат на обезщетяване и да обуславят
допълнителни задължения за длъжника.Уговорената неустойка за
осигуряване на обезпечение и изискванията, които са поставени за
обезпечението увеличават риска от неизпълнение на задължението от
длъжника и водят до увеличаване на задлъжнялостта на длъжника по
договора.
Съдът приема, че в случая уговорката за неустойка при неизпълнение
на задължението по договора за осигуряване на обезпечение води до
неравностойност на насрещните задължения и създава възможност за
неоснователно обогатяване на кредитора. Съдът намира, че неустойката за
неосигуряване на обезпечение излиза извън присъщата й обезпечителна и
обезщетителна функция, поради което се явява нищожна като противоречаща
на добрите нрави-чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
В допълнение клаузите в договора за кредит, с които е уговорено, че при
забава кредиторът ще има право да получи нещо различно от лихвата за
забава, противоречат на чл.33, ал.1 от ЗПК, която ограничава отговорността
на потребителя, поради което са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Съдът приема, че клаузата за неустойка е нищожна поради
противоречие с добрите нрави.С оглед на което предявеният иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД следва да бъде уважен.
По отношение на ГПР
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
3
лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е
сключен на 08.08.2022, с оглед на което спрямо него е приложима
горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент за
2022г. е 0.49%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10.49%.В случая по
договора ГПР е 49.93% и така както е посочен не надвишава петкратния
размер на законната лихва от 52.45%.
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена и неустойката за
неосигурено обезпечение.Съдът намира, че въведената неустойка за
неосигурено обезпечение представлява разход по кредита, който е следвало
да бъде включен в ГПР на договора за кредит. Установеният по договора за
кредит ГПР е 49.93%., но той не включва неустойката.Съгласно заключението
на ССЕ ако неустойката бъде включена, ГПР ще бъде в размер на 1344.04
процента.В този смисъл с включването на неустойката в ГПР се превишава
многократно максималния размер на ГПР по чл.19, ал.4 от ЗПК,, който е
ограничен до петкратния размер на законната лихва.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
В случая доколкото в ГПР не е включено като разход и неустойката за
неосигурено обезпечение, съдът намира, че не е посочен точния размер на
ГПР, което нарушава изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.Освен това ако
бъде включена неустойката за неосигурено обезпечение, ГПР би надвишил 5-
кратния размер, което също нарушава разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.11,
ал.1, т.7-т.12, договорът за потребителски кредит е недействителен.Съдът
намира, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което
договорът за кредит е недействителен.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По отношение на иска по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
4
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че платени от ищеца
Г. А. Д. са задължения в размер от 671 лева, с които са погасени суми в
размер от 500 лева – главница, 25.59 лева – възнаградителна лихва и
неустойка в размер на 145.41 лева.
Доколкото клаузата за неустойка е нищожна, съдът намира, че
платеното въз основа на нея е дадено без основание и подлежи на
възстановяване. С оглед на което съдът намира, че сумата от 145.41 лева,
платена въз основа на нищожна клауза е дадена без основание.
Отделно от това договорът е недействителен по смисъла на чл.23 от
ЗПК. Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.С оглед на което е
дължима само главницата в размер от 500 лева.Предвид изложеното
останалите суми за горницата над 500 лева до 671 лева са платени без
основание.
Ответникът не е доказал основание за получаването, съответно за
задържането им.
С оглед на което съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца.Ищецът е реализирал разноски в размер от 1350 лева, от които 100
лева – държавна такса, 250 лева – депозит за ССЕ и 1000 лева- адвокатско
възнаграждение.Минималният размер на адвокатското възнаграждение по
всеки от исковете, съобразно чл.7, ал.2 от Наредба №1 възлиза в размер от
400 лева.Делото не представлява фактическа и правна сложност и е решено в
рамките на 2 заседания. С оглед на което адвокатското възнаграждение следва
да бъде намалено до сумата от 800 лева.Предвид изложеното в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер от 1150 лева, от които
100 лева – държавна такса, 250 лева – депозит за ССЕ и 800 лева – адвокатско
възнаграждение.
5
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.11, ал.1 от договор за
потребителски кредит №718809/08.08.2022 поради противоречие с добрите
нрави, по предявения от Г. А. Д., ЕГН**********, със съдебен
адрес:гр.С..........., офис 5.3., чрез адв. М., срещу „С.К.“ООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:гр.С.........., иск с правно основание чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „С.К.“ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:гр.С.........., да заплати на Г. А. Д., ЕГН**********, със съдебен
адрес:гр.С..........., офис 5.3., чрез адв. М., на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
сумата от 145.41 лева, представляваща недължимо платено въз основа на
нищожна клауза, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба-22.12.2022 до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „С.К.“ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:гр.С.........., да заплати на Г. А. Д., ЕГН**********, със съдебен
адрес:гр.С..........., офис 5.3., на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1150
лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6