Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/03.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав,
в публично съдебно заседание проведено на двадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 12852 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от
„БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А, клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***срещу Й.Д.Д.,
ЕГН **********, адрес: *** положителни установителни искове
с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува вземане против ответника, произтичащо от Договор за потребителски заем № ***
сключен
между Й.Д.Д. и „БНП
П.П.Ф.“ ЕАД
на 19.04.2016 г., по силата на който
първият, в качеството му на кредитодател е
предоставил на ответника, в качеството му на кредитополучател парична сума,
срещу поето от последния задължение за връщане на крайната дължима сума по
кредита, в следните размери: сумата от 964.48 лева /деветстотин шестдесет и четири
лева и 0.48 ст./, представляваща главница,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 31.05.2018г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 72.14лв., /седемдесет и два лева и 0.14 ст./, представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода от 05.04.2017г. до
05.09.2017 г.; сумата от 99.79 лв./деветдесет и девет лева и 0.79/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 05.05.2017г. до 11.05.2018г..
Ищецът обосновава съществуващия за него
правен интерес от провеждане на установителните
искове, навеждайки следните фактически твърдения: по силата на сключен между
страните на 19.04.2016г. договор за потребителски кредит № ***,
ищецът, в качеството му на кредитодател е
предоставил, а ответникът, като кредитополучател е получил парична сума в
размер от 2301.60, срещу поето от последният задължение да върне същата,
съгласно уговорен погасителен план. Кредитодателят
финансирал и застраховка Защита на плащанията, като вноските по нея са част от
погасителната. Предоставил сумата 201.60 лева за закупуване на застраховка.
Съгласно чл.2 от договора, 371.37 лева са послужили за рефинансиране на старо
задължение на Й.Д. по договор за кредит № ***и
73.50 лева за такса ангажимент по кредита. Останалата сума в размер на 1655.13
лева е усвоена от кредитополучателя. В чл.3 от договора, страните са постигнали
съгласие задължението да бъде погасено на 16 месечни вноски, всяка в размер
172.77 лева, които съставляват изплащане на главницата, ведно с оскъпяването й
съгласно годишния процент на разходите 34.31% и годишния лихвен процент от
25.20 %., както и вноска по застрахователна премия. Въпреки изправността на
ищеца, ответникът е преустановил плащането на погасителните вноски по кредита
от 05.04.2017г., като съгласно уговореното в договора, при просрочие
на две или повече вноски, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо,
считано от падежа на втората непогасена вноска. Погасени са само 10 вноски. Към
05.05.2017г., когато кредитът е станал изискуем,
задължението на ответника възлизало на 1036.62 лв. и представлявало 6 вноски.
От този момент ответникът дължи и обезщетение за забава върху неизпълненото
главно задължение в размер на законната лихва. Понастоящем, непогасените вноски
по кредита са в исковия размер. Въпреки настъпилият краен падеж на паричното
задължение /05.09.2017г./, изпълнение от страна на ответника не е последвало.
Предвид неизпълнение на поетите от последния задължения, по негова инициатива е
учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 8517/2018г. по описа
на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК. Издадената в
негова полза заповед за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен
интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за
постановяване на положително решение по предявените искове.
В предоставения му срок по чл. 131 ГПК,
ответникът, чрез назначения му особен представител е депозирал отговор на
исковата молба, като изразява становище по допустимостта и съществото на
предявените искове. Оспорва наличието на предпоставките обосноваващи правото на
кредитора да обяви задълженията по договора за предсрочно изискуеми. Счита
исковете за неоснователни. Оспорва по размер заявените претенции. Навежда
доводи, че претендираната договорна лихва противоречи
на добрите нрави, тъй като определеният размер е завишен. Прекомерни са и ГПР и
ГЛП по договора. Моли за постановяване на решение, с което насочените срещу
него искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
От
приложеното ч.гр.д. № 8517/2018г. по описа на ВРС, 17-ти състав, се установява,
че по заявление от
31.05.2018г. в полза на „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж,
чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А, клон България, ЕИК *** против Й.Д.Д.
е издадена Заповед № 4141/01.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да
заплати на заявителя сумите, както следва: сумата от 964.48 лева, представляваща неиздължена главница по
Договор за потребителски заем с № ***, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 31.05.2018г. до
окончателното й изплащане, сумата в размер на 72.14лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.04.2017г. до
05.09.2017 г., сумата от 99.79 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 05.05.2017г. до 11.05.2018г.,
както и да заплати сумата от 25.00лв., на осн.чл.78
ал.1 от ГПК, представляваща разноски по производството за заплатена държавна
такса и сумата от 50.00лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78 ГПК.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Видно е от приложения на л. 14 от делото договор за потребителски кредит ***/19.04.2016г, че „БНП П.П.Ф.” ЕАД /правоприемник на което е ищецът
по делото/ е предоставило на ответника револвиращ
кредит чрез издаване и ползване на кредитна карта на стойност 2100 лева и кредит
за покупка на застраховка "Защита на плащанията" в размер на 201.60
лв., или общ размер на кредита от 2301.60 лв. Застрахователната премия е
разделена на равен брой вноски, съответстващ на срока на договора и е част от
всяка месечна погасителна вноска. Страните са уговорили дължимост
от кредитополучателя на такса ангажимент в размер на 73.50 лв., срещу което
кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, която се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа таксата
ангажимент от 73.50лв. от общия размер на кредита. Кредитът е предоставен на
кредитополучателя при лихвен процент от 25.20%, ГПР от 34.31%, подлежащ на
връщане от кредитополучателя на 16 броя погасителни вноски с размер на
месечната вноска от 172.77лв.. Общата стойност на плащанията е 2764.32 лв. В
договора е инкорпориран погасителен план, като крайният падеж на кредита е
05.09.2017г. В чл.5 е уговорена дължимост при забава
на една или повече месечни погасителни вноски от кредитополучателя на
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Съгласно чл.5 изр.2, при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, вкл. всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост
Съгласно Сертификат №***, ответникът е застраховано лице по
пакет "Защита на плащанията" и "Злополука" по пакет
"Комбинирана защита".
Крайният падеж на договора е
настъпил на 05.09.2017г., т.е. преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда.
Видно от ССчЕ, отпуснатият
кредит от 2100 лв. е усвоен от ответника - кредитополучател на 19.04.2016г. по
банкова сметка, ***. Ответникът не е
извършвал плащания по договора, считано от 05.03.2017, като е погасена сума в
общ размер 1727.70 лева - десет месечни вноски. Съобразно договора, главницата е в
размер на 2100 лева,
договорната лихва в размер на 462.72 лева и застрахователната премия в размер
на 201.60 лева. Погасени са 1211.12 лева главница; 390.58 лева договорна лихва
и 126 лева застрахователна премия. Непогасените от ответника задължения по
договора съвпадат с исковите размери на претендираните
вземания и са, както следва: главница – 964.48 лева /вкл. и застрахователната
премия/, договорна лихва в размер на 72.14 лв., за периода от 05.04.2017г. до 05.09.2017 г.. Мораторната лихва за забава върху главницата за периода от 05.05.2017г. до 11.05.2018г. възлиза на 99.79 лв., изчислена
служебно от съда с Апис финанси.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените по реда на чл.415, ал.4 вр. чл.422, ал.1 ГПК установителни
искове, предмет на делото, са процесуално допустими, доколкото е налице правен
интерес у ищеца от предявяването им.
Разгледани по същество предявените по реда на чл.415
ал.4 вр. чл.422 ал.1 ГПК искове, предмет на делото,
се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
Безспорно по делото се установи факта на възникнало
облигационно правоотношение между ищеца, като кредитор и ответника, в
качеството на кредитополучател, от сключен между тях на 19.04.2016г. Договор за
потребителски паричен кредит № ***, по силата на който на 19.04.2016г.
е отпуснат кредит за потребителски цели в размер на 2100 лв. и кредит за
покупка на застраховка "Защита на плащанията" в размер на 201.60 или
общ размер на кредита 2301.60 лева. Видно от ССчЕ, на
19.04.2016г. отпуснатия кредит е усвоен от кредитополучателя, чрез превод по
разплащателната му сметка, с което кредиторът е изпълнил задължението си да
предостави на кредитополучателя отпуснатия кредит за потребителски цели. Размерът
на отпуснатия кредит за покупка на застраховка "Защита на плащанията"
е платен директно от кредитора на застрахователния агент "Д.С." ЕАД,
предвид което за ответника - кредитополучател е възникнало насрещно задължение
за връщане на отпуснатия кредит в общ размер от 2301.60 лева и за заплащане на
договорната /възнаградителна/ лихва, съгласно
условията на договора и Погасителния план към него, чийто краен падеж е
настъпил на 05.09.2017г., т.е. преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда.
Вземането по договора за исковите суми за главница,
договорна и мораторна лихва, чийто носител е ищеца, е
ликвидно /определено по основание и по размер/, както и изискуемо, предвид
настъпилия краен падеж – 05.09.2017г.. Видно от ССчЕ,
ответникът е погасил 10 месечни вноски, като след плащане на вноската с падеж
05.03.2017г. е преустановил плащанията по договора. ССчЕ
безспорно установява дължимост на исковите суми за
главница и договорна лихва изцяло в претендираните
размери, които не са погасени от ответника. Основателна е и претенцията за мораторна лихва в заявения размер. Дължимостта
на мораторната лихва е съгласно чл.5 изр.1 от договора.
Неоснователно е възражението на ответника за нищожни,
като неравноправни, на клаузите за договорна /възнаградителна/
лихва от 25.20% и за ГПР от 34.31%. Договорът е сключен на 19.04.2016г., т.е.
при действието на чл.19, ал.4 ЗПК, в
сила от 23.07.2014г., съгласно който ГПР, изразяващ общите разходи по кредита
за потребителя /в т.ч. и лихви/, не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
ПМС на РБългария. Съгласно чл.19, ал.5 ЗПК клаузи,
надвишаващи определените по ал.4, се считат за нищожни. Към датата на сключване
на договора, размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове,
определена съгласно ПМС №426/18.12.2014г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения, е ОЛП от 0,01 плюс 10 процентни пункта
или 10,01 %, като уговореният фиксиран годишен лихвен процент по заема от 25.20%
не надхвърля петкратния размер на законната лихва от 50,05%, респ. ГПР от 34.31%
също не надхвърля петкратния размер на законната лихва от 50,05%, поради което
и клаузите за лихвен процент и ГПР не са нищожни, нито на основание чл.19, ал.5 ЗПК, нито като неравноправни, доколкото по изложените съображения относно
размера на договорната лихва и ГПР, който е под прага по чл.19, ал.4 ЗПК, не
съставляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП и съответно не са
нищожни по смисъла на чл.146, ал.1 ЗЗП. Доколкото уговорената договорна /възнаградителна/ лихва е под прага по чл.19, ал.4 ЗПК,
клаузата, с която е договорена, не е нищожна и поради накърняване на добрите
нрави по см. на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, тъй като не противоречи на принципа на
справедливост и равнопоставеност на страните в
облигационната връзка.
Относно разноските:
Имайки предвид установяване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното
производство, съгласно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12 и съобразно
уважената част от исковете /75 лева/.
Ищецът
претендира разноски и представя списък чл. 80 ГПК, а са налице доказателства за
действителното заплащане на следните разходи в процеса: държавна такса в размер
на 125 лева; депозит за особен представител – 309.55 лева; депозит за вещо лице
– 200 лева, като се претендира още и юрисконсултско
възнаграждение на пълномощника, който представлява страната в процеса от 100
лева. По отношение на юрисконсултското възнаграждение,
съдът намира, че същото следва да бъде определено в претендирания
минимален размер от 100 лева. Така разноските в полза на ищеца се определят на
сумата от 734.55 лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е ШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл.79, ал.1, вр.чл.240,
ал.1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД в
отношенията между страните, че Й.Д.Д., ЕГН **********, адрес: *** ДЪЛЖИ на „БНП П.П.Ф.“
С.А., Париж, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А, клон България,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***следните
суми, произтичащи от Договор за потребителски заем № ***/19.04.2016г.: сумата
от 964.48 лева /деветстотин шестдесет и четири
лева и 0.48 ст./, представляваща главница,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 31.05.2018г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 72.14лв., /седемдесет и два лева и 0.14 ст./, представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода от 05.04.2017г. до
05.09.2017 г.; сумата от 99.79 лв./деветдесет и девет лева и 0.79/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 05.05.2017г. до 11.05.2018г., за които суми е издадена заповед № 4141/01.06.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 8517/2018г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Й.Д.Д., ЕГН **********, адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, чрез „БНП П.П.Ф.“
С.А, клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***сумата от
734.55 лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и 75 лева
в производството по ч.гр.д. № 8517/2018г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му
страните.
Препис от настоящето решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: