№ 137
гр. Пловдив, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330204251 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Ви Ви Ес Билдинг“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** В.В.С., чрез
адв. Ц.Т. против Наказателно постановление № 16-003100 от 03.06.2021 г.,
издадено от Н.Х. К. – ***, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414,
ал. 3 от Кодекса на труда на жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение по чл.
62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ).
С жалбата се навеждат доводи за необоснованост на атакуваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди вмененото му в
отговорност административно нарушение да не е доказано по категоричен
начин. Поддържа при издаването на НП да е приложен неправилно
материалният закон, без наказващият орган да е провел разграничение между
трудовия договор и договора за изработка. Взема становище, че
съдържанието на правоотношението с В.И.Е. е постигането на определен
трудов резултат, поради което отношенията между страните да са уредени
чрез граждански договор, който да е представен пред наказващата
администрация. Оспорва приетата за установена фактическа обстановка, като
твърди да не са обсъдени и направените възражения против съставения акт за
установяване на административно нарушение (АУАН). Моли наказателното
постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят се представлява от адв. Ц.Т., с пълномощно по делото, която
поддържа жалбата.
1
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в съдебното
заседание, в което е даден ход на пренията. В съпроводителното писмо, с
което се изпраща административнонаказателната преписка, не взема
становище по допустимостта и основателността на жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „Ви Ви Ес Билдинг“ ЕООД, спрямо което
юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект
с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 17.06.2021 г., установено от
приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 24.06.2021 г., поради което
приложимият към датата на подаване на жалбата седемдневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди изменението му с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020
г. е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Свидетелката Н. В. Ц. подала сигнал в Дирекция „Инспекция по труда“
гр. Пловдив, в който се твърдяло, че на строителен обект, находящ се в с.
Първенец, общ. Родопи, обл. Пловдив, ул. „Родопи“, се извършват строителни
дейности от лица, които нямат сключени трудови договори с изпълнителя на
обекта.
На 16.04.2021 г. между жалбоподателя „Ви Ви Ес Билдинг“ ЕООД, ЕИК:
********* и В.И.Е. бил сключен договор, по силата на който дружеството
жалбоподател възложило на Е. да извърши изкоп на канал в строителния
обект в с. Първенец на 17.04.2021 г. срещу възнаграждение от 23,69 лева.
Изкопът следвало да бъде изпълнен в срок до 17.04.2021 г. Задачата била
възложена на Е. със сключен писмен договор под № 2 от дата 16.04.2021 г.
На 17.04.2021 г. около 10:30 ч. - 11:00 ч. свид. Б. С. К. – ***, извършила
проверка на строителния обект – жилищна сграда в с. Първенец, общ. Родопи,
обл. Пловдив, ул. „Родопи“, на който строителните дейности били
извършвани от жалбоподателя „Ви Ви Ес Билдинг“ ЕООД. При пристигането
на обекта на свид. К. там работили 4 лица, сред които бил и В.И.Е..
Последният се намирал на първа плоча и с рулетка измервал ПВЦ тръби. Е.
извършвал това измерване, тъй като трябвало да бъде поставена ПВЦ тръба,
след което да съобщи на управителя на дружеството резултатите от
измерването.
Към момента на извършването на проверката В.И.Е. не изкопавал канал,
нито друго от работещите на обекта лица изпълнявало такава задача. Е. бил
на първа плоча, а тя била налята.
Свидетелката К. пристъпила към извършването на проверка, като
2
предоставила на установените на обекта работещи лица да попълнят
декларации по чл. 402 от КТ. Такава декларация попълнил и В.И.Е.. В нея той
посочил, че нямал сключен трудов договор, но имал граждански договор, че
получавал възнаграждение от по 20 лева на ден и работил от 08:30 ч. до 16:00
ч. на обекта. Пред свид. К. Е. обяснил, че задълженията му били на общ
работник и извършвал обща работа. Не споменал някога да е изкопавал канал
на този обект. Първоначално казал на свид. К., че това не му бил първият
работен ден на обекта, но след като провел телефонен разговор с
неустановено по делото лице, променил твърдението си и заявил, че този ден
за пръв път работил там.
На 26.04.2021 г. свид. К. съставила акт за установяване на
административно нарушение с № 16-003100 против жалбоподателя „Ви Ви Ес
Билдинг“ ЕООД, в присъствието на свидетел и на управителя на дружеството,
на когото бил връчен препис от акта срещу разписка.
Жалбоподателят подал писмено възражение против акта.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Б. С. К.. От тях се установяват
обстоятелствата, констатирани в хода на проверката, както и конкретната
дейност, която е извършвал В.И.Е.. Изяснява се, че по време на пристигането
на свид. К. на строителния обект Е. се е намирал на първа плоча и с рулетка е
измервал ПВЦ тръби. Установява се още, че свид. К. е разговаряла с
работника Е. за това каква работа изпълнява той по принцип на обекта, като в
отговор последният е обяснил, че извършва обща работа като общ работник, а
в конкретния случай задачата му е била да извърши измерване на ПВЦ тръби
и да съобщи размерите на управителя на дружеството. Установява се от
свидетелските показания, че по време на проверката Е. не се е занимавал с
изкопаването на канал, нито в разговора със свид. К. е съобщил, че е
извършвал такава работа. Свидетелката пояснява, че проверката е извършена
около 10:30 ч. – 11:00 ч. и през ден от седмицата събота, тъй като в сезиращия
Дирекция „Инспекция по труда“ сигнал се е твърдяло, че на обекта се работи
седем дни седмично. Установява се още, че строителният обект се намира в с.
Първенец. От показанията на свид. К. се изяснява и че В.И.Е. е попълнил
декларация по чл. 402 от КТ, в която е посочил, че получава възнаграждение
от по 20 лева на ден и работи от 08:30 ч. до 16:00 ч., но за този времеви
интервал не се установява по делото по категоричен начин дали е определен
от управителя на дружеството жалбоподател. Установява се още, че Е. е
съобщил, че работи на този обект само през събота и неделя и първоначално е
3
споделил, че това не е бил първият му работен ден, но след проведен
телефонен разговор с неустановено по делото лице е променил твърденията
си и е заявил, че на деня на проверката за пръв път е полагал труд на това
място. Съдът намира показанията на свид. К. за подробни, хронологически и
логически последователни, вътрешно непротиворечиви. В тях тя
възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприела като
очевидец и при изпълнение на служебните си задължения. Показанията й
намират подкрепа и в писменото доказателство – декларация по 402, ал. 1, т. 3
от КТ, попълнена от В.И.Е.. По тези съображения настоящият съдебен състав
изцяло ползва с доверие показанията на свид. К..
Досежно показанията на свид. Н. В. Ц. съдът намира, че по делото се
установява последната да има негативни нагласи към осъществяваната от
жалбоподателя дейност, предизвикани от настъпили щети, които
свидетелката твърди да са причинени на неин имот от страна на дружеството
жалбоподател. Това изисква повишено внимание при оценката на показанията
на свид. Ц.. Същевременно това обстоятелство не прави Ц. нито недопустим в
процеса свидетел, нито влече предположение a priori за неистинност на
нейните твърдения. Предубедеността се установява не въз основа на близки
или влошени отношения на свидетеля със страна по делото, а ако бъде
доказано, че този свидетел не възпроизвежда правдиво и достоверно
обективно случилото се, което спрямо свид. Ц. не се установява. От
показанията й се изясняват обстоятелства, предхождащи процесното деяние и
послужили като основание да подаде сигнала, въз основа на който е
извършена проверката. Относно конкретното деяние от 17.04.2021 г. свид. Ц.
няма формирани възприятия, които да обогатят делото от фактическа страна.
Въпреки това нейният разпит е бил наложителен, доколко от въззиваемата
страна е представен самият сигнал и в него се съдържат твърдения, че на
процесния обект са работили лица без сключени трудови договори. Това
обстоятелство е следвало да бъде проверено, тъй като сигналът следва да се
оцени като недопустими в процеса свидетелски показания в писмена форма.
Като писмено доказателство той се ползва единствено в частта относно
времето, мястото на подаването му и неговия автор, но не и досежно
твърденията за възприятията на подателя му.
От декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ се установява, че същата е
попълнена от В.И.Е. на 17.04.2021 г. в с. Първенец, като деклараторът Е. е
посочил, че работи като общ работник на строителен обект, представляващ
жилищна сграда, с работно време от 08:30 ч. до 16:00 ч., като получава
възнаграждение от 20 лева на ден. Декларирал е и че има сключен
граждански договор.
От Граждански договор № 002/16.04.2021 г., сключен между „Ви Ви Ес
Билдинг“ ООД в качеството на възложител и В.И.Е. в качеството на
изпълнител, се изяснява, че жалбоподателят е възложил на изпълнителя Е. да
извърши изкоп на канал за един ден на 17.04.2021 г. в обект, находящ се в с.
Първенец. Изяснява се още, че за възложената работа е определено
4
възнаграждение в размер на 23,69 лева, като и срок за изпълнение на работата
до 17.04.2021 г.
От Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, т. 4 се установява, че
наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице,
което е действало в рамките на своята материална компетентност.
Компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл. 21, ал.
4, т. 3 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ (приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г. Обн. ДВ, бр. 6 от
21.01.2014 г.).
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват
основание за отмяна на обжалваното постановление. При съставянето на
АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице,
предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Издадено е от материално и териториално компетентен
орган. Съдът намери и че е налице съответствие между установените факти и
правни изводи в АУАН и в НП.
От събраните и проверени по делото доказателства по категоричен начин
се установява, че от обективна страна на 17.04.2021 г. в с. Първенец, общ.
Родопи, на ул. „Родопи“ и на строителен обект, изпълняван от жалбоподателя
„Ви Ви Ес Билдинг“ ЕООД, се е намирал В.И.Е., който е извършвал
определена работа. От обективна страна датата на деянието се доказва от
декларацията по чл. 402 от КТ, за която се установи по делото да е попълнена
от работника Е. по време на проверката. Доказателствена информация за
времето на извършване на деянието се черпи и от показанията на свид. К.. От
тях се установява и мястото на извършване на деянието. На следващо място
доказан от обективна страна, а и безспорен между страните, е и фактът, че
към момента на проверката не е имало сключен трудов договор между
жалбоподателя и В.И.Е.. По делото е представен сключен граждански
договор с Е. от датата, предхождаща проверката.
Спорът по делото се концентрира около обстоятелството дали
извършваната от В.И.Е. дейност е представлявала предоставянето на работна
сила, при което отношенията между страните да е трябвало да бъдат уредени
като трудови, или той е извършвал дейност на изпълнител по сключен
договор за изработка. За разкриването на обективната истина, а оттам и за
правилното приложение на материалния закон е наложително да бъдат
установени на първо място уговорките между страните за това какво ще
5
извършва Е. на обекта и на следващо място – реално осъществяваната от него
дейност. В тази връзка доказано по делото е каква е конкретната извършвана
от Е. работа на обекта, като той се е намирал на първа плоча и с рулетка е
измервал ПВЦ тръби. Това обстоятелство съдът приема за установено от
показанията на свид. К.. Изяснява се още, че през останало време Е. е
изпълнявал работа като общ работник на обекта, а по време на проверката не
се е извършвал изкоп на някакъв канал, включително от самия Е., като
работниците са били на първа плоча, която е била налята.
Така установените по делото факти следва да бъдат подведени под
съответните приложими правни норми с оглед разрешаване на централния
спорен въпрос за характера на дейността, осъществявана от работника Е. –
дали е представлявала престиране на работна сила или е изпълнение по
договор за изработка. Тук следва да се очертаят някои общи постановки, на
основата на които се прави разграничението между двата вида сделки –
трудовият договор и изработката (или т.нар. граждански договор). Както в
доктрината, така и в съдебната практика този въпрос е бил обект на
множество изследвания, като в резултат индивидуализиращите белези на
всяка от двете сделки са несъмнено установени, а отграничаващите ги
разлики са ясно очертани. На първо място при трудовия договор работникът
или служителят дължи да предостави на работодателя своята работна сила,
докато при изработката изпълнителят дължи определен трудов резултат. Този
резултат изпълнителят може да изпълни при стопанска и оперативна
самостоятелност, на която се противопоставя трудовата дисциплина, която
трябва да спазва работникът или служителят. По правило изпълнителят
следва да извърши работата със собствени средства за разлика от работника
или служителя. Изработката се сключва за еднократно изпълнение, тъй като
целта е да се извърши конкретна работа, която трябва да е отнапред
определена по съдържание и обем, а в общия случай да е посочен и критерий
относно дължимото качество за изпълнението. Следователно задължителни
белези, които трябва да бъдат уговорени между страните по договора за
изработка, са видът, обемът, качеството на работата и срокът за нейното
изпълнение, както и редът за отчитане на изпълнението, докато при трудовия
договор страните следва да постигнат уговорки за мястото на работа,
работното време, почивки и отпуск, изплащането и размера на
възнаграждението и характера на задълженията. Водещо, а и решаващо
значение за разграничението между трудовия договор и изработката обаче
има обстоятелството дали се дължи краен резултат на възложената работа или
се ползва работна сила на трудещия се. Останалите обстоятелства следва да
бъдат определени като спомагателни критерии, които следва да се преценяват
в съвкупност с всички останали релевантни обстоятелства по делото.
Съобразявайки тези общи постановки като изходна позиция, настоящият
съдебен състав приема, че отношенията между жалбоподателя „Ви Ви Ес
Билдинг“ ЕООД и лицето В.И.Е. са били по предоставянето на работната сила
на последния, поради което е трябвало да бъдат уредени като трудови.
6
На първо място съдът намира, че възложената с Граждански договор № 2
от 16.04.2021 г. работа действително е насочена към постигането на
определен трудов резултат – изкоп на канал. В тази връзка за изпълнението на
такава задача според настоящия състав е допустимо сключването на договор
за изработка, чрез който на изпълнителя да бъде възложено постигането на
един отнапред определен трудов резултат, който изпълняващият да може да
постигне при оперативна самостоятелност и по правило, но не задължително
– със свои средства. В случая в Граждански договор № 002/16.04.2021 г.
работата не може да се приеме за ясно определена по съдържание и обем,
което е необходимо да бъде изяснено още при нейното възлагане, за да има
ясен критерий кога работата ще бъде изпълнена. В договора е записано, че
възложената задача е изкоп на канал в процесния обект. Липсват посочени
размери или други характеристики на този канал. Така възложеният в случая
трудов резултат може да се определи по-скоро само като родово определен,
тоест посочване на вида дейност, но не и на ясни уговорки какво конкретно е
трябвало да изпълни Е.. Този недостатък все пак следва да бъде оценен като
принципно отстраним и на място, чрез допълнително устно съглашение и по
волята на двете страни. По тези съображения съдът приема, че за
изпълнението на работата – изкоп на канал, която изисква еднократно
извършване на определена дейност, а не периодично престиране на работна
сила, е допустимо да бъде сключен договор за изработка.
Разбира се, изкопаването на канал е възможно да бъде дейност, част от
общия трудов процес. В тази връзка от решаващо значение за правилната
правна квалификация на отношенията между В.И.Е. и „Ви Ви Ес Билдинг“
ЕООД има реално извършваната дейност от първия към момента на
проверката. От показанията на свид. К., която е очевидец на тези
обстоятелства, се доказа по делото, че по време на проверката В.И.Е. не е
изкопавал канал, а е извършвал друга по вид работа – измервал е ПВЦ тръби.
От показанията на актосъставителя се установява и че Е. не е твърдял въобще
някога да е изкопавал канал на този обект, нито при проверката е имало
видими следи на този ден да е била изпълнявана такава задача. Дейността,
която се установява Е. реално да е извършвал на обекта, излиза извън рамките
на работата, за която се твърди да му е възложена по договора за изработка, а
той да е осъществявал при оперативна самостоятелност. Следователно
доказано е по делото, че от обективна страна по време на работата си на
обекта работникът Е. е осъществявал и други задачи, различни от
предварително уговорената конкретна работа за изкопаване на канал. От своя
страна това обстоятелство ясно сочи, че Е. не е действал при стопанска и
оперативна самостоятелност, а между страните е съществувала трудова
дисциплина, като работната сила на Е. е била на разположение на
дружеството жалбоподател, което е ръководило и определяло работния
процес, разпределението на труда и вида на извършваните дейности. Все в
тази връзка от показанията на свид. К. се изясни, че работникът се е
занимавал с измерването на тръби по поръчение от управителя и за да му
7
съобщи установените размер на тръбата и разстояние.
Съдът намира, че тази допълнителна дейност по измерване на ПВЦ
тръби, както и извършване на работа като общ работник, установено от
показанията на свид. К., на която това е съобщил самият Е., не може да се
оцени като форма на спомагателна работа, която пряко да обслужва основната
възложена задача по договора за изработка. По никакъв начин измерването
или поставянето на тръби не може да бъде необходима част от изкопаването
на един канал. По-скоро мислимо е обратното. Следователно касае се за
самостоятелна и съвсем друга по вид дейност, която е възложена на
работника Е. на строителния обект. Това обстоятелство доказва, че работната
сила на последния е била на разположение на жалбоподателя, който от своя
страна е организирал трудовия процес.
Макар първоначалните уговорки, обективирани в Граждански договор
№ 002/16.04.2021 г., да са позволявали отношенията по повод изкопаването
на един канал на процесния обект да бъдат регулирани от ЗЗД и договора за
изработка, то при изпълнението е допуснато отклонение от тези уговорки.
Дори и реално Е. да е направил този изкоп, то извършваната дейност е
прераснала в използване на работната му сила, без обаче отношенията да
бъдат уредени като трудови, което деяние е съставомерно административно
нарушение. Деянието е общественоопасно, а интензитетът на тази опасност
не е по-нисък от обикновените случаи на нарушения от този вид, тъй като
жалбоподателят реално е ползвал работната сила на В.И.Е., но без при
извършването на дейността последният да разполага със засилената закрила,
която нормативната уредба предоставя на работниците и служителите -
например в случай на евентуално настъпила трудова злополука при
изпълнение на трудовата дейност.
Трудовият договор съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ е формална сделка, която
се сключва в писмена форма – предвидена с оглед неговата действителност.
Тъй като по делото не се установи постигането на съглашение между
жалбоподателя и В.И.Е., което да е облечено в изискуемата от закона форма и
да е направено преди фактическото започване на полагането на труд, то съдът
приема за доказан факт липсата на сключен писмен трудов договор. Липсата
на сключен трудов договор към момента на проверката не е и спорно между
страните, като възраженията на жалбоподателя са, че извършваната дейност е
била в изпълнение на договор за изработка. По гореизложените съображения
настоящият съдебен състав приема, че в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ
правоотношението по предоставянето на работната сила на работника Е. не е
било уредено като трудово. За жалбоподателя е съществувало задължението
за сключване на трудов договор с работника преди да го допусне до работа.
Тъй като по делото се доказа, че това задължение не е изпълнено, то по този
начин „Ви Ви Ес Билдинг“ ЕООД е осъществило състава на
административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му с
обжалваното наказателно постановление. Правилна и съобразена с
установените по делото факти е правната квалификация на нарушението,
8
определена с наказателното постановление – по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от
КТ.
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административнонаказателната отговорност на търговско дружество, което е
юридическо лице. В тази връзка имуществената санкция е отделен правен
институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна,
безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност. Разликата между наказанието „глоба“ за
физическите лица и „имуществената санкция“ за юридическите лица и
едноличните търговци се свежда до субекта на отговорността и именно от
тази разлика в субекта отговорността по чл. 83 от ЗАНН се определя като
обективна, безвиновна отговорност (така Тълкувателно решение № 3 от
03.07.2014 г. по тълкувателно дело № 5/2013 г. на ОСК на ВАС).
Следователно въпросът за вината не подлежи на изследване в процеса.
По оплакването за необсъждане от административнонаказващия орган на
възражението против АУАН съдът намира, че това не опорочава съществено
процеса и не влече незаконосъобразност на наказателното постановление.
Действително против АУАН има подадено възражение от жалбоподателя,
което е заведено във входящата кореспонденция на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Пловдив. Следователно при произнасянето си по чл. 52, ал. 1 от
ЗАНН наказващият орган е уведомен за постъпилото възражение и е
съобразил същото, но въпреки това е взел решение, че за извършеното деяние
следва да бъде наложена санкция с издаване на обжалваното наказателно
постановление. В съдържанието на последното липсва изрично обсъждане на
доводите по възражението срещу АУАН, но за наказващия орган не
съществува и такова задължение съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, определящ
задължителните реквизити на постановлението. Изричното произнасяне по
възражението на нарушителя не е част от нормативно определеното
съдържание на НП. Съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства. Следователно задължението за АНО е именно за преценка и
съобразяване на възражението. Действително при липсата на мотиви този
процес не би могъл да бъде контролиран, но обект на проверка в настоящото
производство е законосъобразността и обосноваността на наказателното
постановление, а не на оценката, която наказващият орган е направил на
възражението против АУАН. Фактът, че при проверката по чл. 52, ал. 4 от
ЗАНН наказващият орган е приел, че следва да се издаде наказателно
постановление, недвусмислено сочи, че е оценил възражението за
неоснователно. Липсата обаче на изрично становище или на мотиви по този
въпрос в постановлението, както беше изяснено и по аргумент от чл. 57, ал. 1
от ЗАНН, не представлява съществено процесуално нарушение и не влече
незаконосъобразност на НП. По тези съображения съдът приема, че
9
разгледаното възражение не обосновава основание за отмяна на
наказателното постановление.
Възражението, че санкционирането на жалбоподателя с обжалваното
наказателно постановление е резултат от търсено лично отмъщение на свид.
Ц., породено от нейното неудовлетворение от извършена от „Ви Ви Ес
Билдинг“ ЕООД ремонта дейност в неин имот, както и неуредени
имуществени отношение между тези лица, е неотносмо към предмета на
делото. Действително установява се спор, стоящ извън настоящото дело,
между жалбоподателя и тази свидетелка. Наказателното постановление обаче
е издадено от наказващия орган след проведено обективно, пълно и
всестранно разследване, в което свид. Ц. не е участвала. С постановлението се
санкционира и деяние, от което Ц. нито е пострадала, нито дори се
установява да има възприятия относно този случай от 17.04.2021 г., т.е. това е
деяние, стоящо встрани от посочения спор. Ирелевантно по делото е какъв е
бил конкретният повод за извършената проверка. В случая се касае за
подаден сигнал, но същественото е, че по него е извършена обективна и
всестранна проверка. В тази връзка, независимо от подадения сигнал от свид.
Ц., ако нарушение не беше извършено, то компетентният държавен орган не
би санкционирал жалбоподателя. Причината за наложената санкция е не
подаването на сигнала от свид. Ц. или неуредените отношения между
последната и жалбоподателя, а нарушаването на трудовото законодателство
от „Ви Ви Ес Билдинг“ ЕООД, извършено на 17.04.2021 г. на процесния
обект. Поради това жалбоподателят следва да търси причината за
санкционирането си единствено в собственото си поведение и начина, по
който е организирал дейността си. Не се споделя и възражението за
необоснованост на наказателното постановление, като съдът приема, че
фактическата обстановка е правилно установена, в съответствие със
събраните и проверени по делото доказателства.
Съгласно изричния регламент на чл. 415в, ал. 2 от КТ не са маловажни
нарушенията на чл. 62, ал. 1 от КТ, каквото деяние е осъществил и
жалбоподателят „Ви Ви Ес Билдинг“ ЕООД. Конкретното деяние не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от този вид. От показанията на свид. К. се установи, че датата
на проверката не е била първия работен ден на работника Е., както той
първоначално сам е съобщил. Именно на тази информация съдът дава вяра,
тъй като приема, че тя е добросъвестно и непредубедено съобщена от Е..
Следователно деянието разкрива обществена опасност с типичния интензитет
за този вид административни нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ за извършеното нарушение
от жалбоподателя – юридическо лице, е предвидена имуществена санкция в
размер от 1 500 до 15 000 лева. Правилно е определена приложимата
санкционна норма, тъй като именно на това основание се санкционират
нарушенията на чл. 62, ал. 1 от КТ. Наложената с наказателното
постановление имуществена санкция е индивидуализирана в минималния
10
предвиден размер от 1 500 лева. Санкцията е съобразена със степента на
обществена опасност на деянието и на дееца и се явява справедлива.
Настоящото производство е образувано по жалба на санкционираното лице,
поради което съдът не може да отегчава положението му, същевременно не е
налице и хипотеза, която да допуска определяне на санкцията под
предвидения най-нисък размер. Следователно не е допуснато нарушение нито
при определянето, нито при индивидуализацията на имуществената санкция.
Регламентирането на отношенията между дружеството жалбоподател и
В.И.Е. на плоскостта на договора за изработката е изисквало стриктно
съблюдаване и изпълнение на съдържанието на тази сделка, докато в
процесната хипотеза е допуснато сериозно отклонение, което се е превърнало
в ползване на работната сила на Е. от страна на жалбоподателя, но без между
страните да е сключен необходимият за това трудов договор, чрез който в
съответствие с чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на
работната сила да се уредят като трудови правоотношения.
По гореизложените съображения съдът намери жалбата за
неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно и
обосновано, поради което то трябва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата право на
вземане за разноски възниква единствено за въззиваемата страна, която обаче
не е поискала овъзмездяване на сторени разноски. Присъждането на разноски
не е автоматична последица от постановяването на благоприятно за страната
решение и по дължимостта им съдът не се произнася служебно. За да се
произнесе, съдът трябва да бъде надлежно сезиран с искане за присъждане на
разноски. Сезирането е надлежно, когато до приключване на последното
съдебно заседание в съответната инстанция страната е направила искане за
присъждане на разноски (така Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к.а.н.д. №
1164/2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив). В случая
такова искане не е направено и по тези съображения разноски не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-003100 от
03.06.2021 г., издадено от Н.Х. К. – ***, с което на „ВИ ВИ ЕС БИЛДИНГ“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от *** В.В.С., на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал.
3 от Кодекса на труда е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500
(хиляда и петстотин) лева за нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2
от Кодекса на труда.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
11
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12