Р Е Ш
Е Н И Е
София, 26.01.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на единадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 4076/2016 г., за да се произнесе взе
пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 200 от КТ и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът П.М.З. твърди,
че на основание безсрочен трудов договор № 004 от 20.10.2014 г. е работил при
ответното дружество „З.З.г.“ ООД на длъжност „Подготвител метални конструкции“.
На 15.12.2014 г., при изпълнение на трудовите си
задължения при демонтаж на покрив на „Валов цех“ в „Балканкар“, към 15:30 часа,
при работа с перфоратор за почистване на маджун и стъкла П.З. се е подхлъзнал,
залитнал и паднал от височина 6-7 метра върху кабелна скара на Металообработващ
център КБ 02 С, намиращ се във Валов цех, отсклчил е и е паднал от около 2
метра в метален контейнер за готова продукция.
Вследствие на падането е получил вътрешни и външни
травми, вътрешен кръвоизлив в коремната област, травма на тънките черва,
изкълчване на лявата ръка. Преживял е неописуем ужас, не можел да повярва, че е
жив. В УМБАЛСМ „Пирогов“ – София му са му отстранени 80 см от тънкото черво,
претърпял е операция на лявата лакътна става. До края на месец септември 2015 е
бил в отпуск по болест.
По повод инцидента е извършена проверка и с Разпореждане
№ 17536/06.02.2015 г. на основание чл.60, ал.1 от КСО се приема за трудова злополука
по чл.55, ал.1 от КСО.
Претърпените неимуществени вреди ищецът оценява на сумата
от 59 000 лв. Претърпял е и имуществени вреди в размер от 320, 49 лв. – разликата
между трудовото възнаграждение, което е получавал като работещ и обезщетението
докато е бил в отпуск по болест.
Работодателят е сключил застрахователен договор групова
застраховка „Злополука“ с „БУЛСТРАД живот В.И.Г.“ ЕАД. Ищецът е подал заявление
за заплащане на обезщетение по повод трудовата злополука, което му е отказано
без основание.
В тази връзка П. Захриев предявява настоящите искове
против „З.З.Г.“ ООД с правно основание чл.200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за претърпени немуществени и имуществени вреди от
трудова злополука от 15.12.2014 г. в размер от 59 320, 49 лв., ведно със
законна лихва от датата на трудовата злополука до окончателното изплащане на
сумите. Претендира разноски по делото.
Ответникът „З.З.Г.“ ООД оспорва предявените
искове изцяло по основание и по размер.
Не оспорва твърдението, че е бил в трудови
взаимоотношения с ищеца по делото на посочената длъжност. Трудовият договор е
вече прекратен.
Не оспорва и фактът, че е настъпила на 15.12.2014 г.
трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.
Твърди, че на ищеца П.З. е проведен подробен инструктаж,
запознат е в детайли с основните правила и изисквания по безопастност на
работата. Ответникът е изпълнил всички законови действия по обезпечаване
сигурността при работа на работника.
На 15.12.2014 г. непосредствено преди започване на работа
е проведен инструктаж на работното място, раздадени са лични предпазни средства
на работниците
Твърди, че в деня на злополуката П.З. не използвал
предпазните средства, предприел е работа, която не му е възлагана и за която
няма необходимата компетентност и квалификация, допуснал е груби нарушения на
трудовата дисциплина и на правилата за здравословни и безопасни условия на
труд, в резултат на което е пострадал. Счита, че трудовата злополука е
причинена умишлено от пострадалия.
Евентуално прави възражение за проявена груба небрежност
от страна на ищеца, захващайки се с работа, която не е включена в задълженията
му.
Оспорва размера на исковата претенция за неимуществени
вреди от 59 000 лв., считайки го за прекомерно завишен с оглед трайната съдебна
практика в сходни случаи.
Оспорва размера на претенцията за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди от 1 000 лв., като намира същата за
неоснователна.
Пред вид изложеното моли съдът да отхвърли предявените
искове като неоснователни. При условията на евентуалност моли размерът на
исковата претенция да бъде намален като прекомерно завишен. Претендира разноски
в производството.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.200, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени немуществени и имуществени вреди
от трудова злополука от 15.12.2014 г. в размер от 59 320, 49 лв., ведно
със законна лихва от датата на трудовата злополука до окончателното изплащане
на сумите.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин настъпването на процесната
трудова злополука на 15.12.2014 г., от която е пострадал ищецът П.З.. Не се спори, че по
времето на настъпване на инцидента пострадлото лице е било във валидно трудово
правоотношение с работодателя си „З.З.г.“ ООД съгласно Трудов договор № 004 от
20.10.2014 г. за неопределен срок, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „Подготвител, метални конструкции“.
По делото от страна на ищеца е приложено Експертно
решение № 0006 от 07.01.16 г., съгласно което П.З. е признат за работоспособен,
като до 11.08.2015 г. е бил временно неработоспособен.
Спорът се свежда до размера на исканото обезщетение,
който ответникът счита за прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика
и социално-икономическите условия на живот, и наличието на умишлено причиняване
на процесната трудова злополука.
В хода на производството е изслушана СМЕ, от заключението
на която е видно, че в резултат на трудова злополука от 15.12.2014 г. ищецът П.З.
е получил гръдно-коремна травма със счупване на 7-мо ребро в дясно, разкъсване
на опоръка на тъкното черво с наличието на 2 000 мл. кръв в корема,
изкълчване на лявата лакетна става, разкъсно-контузна рана в дясната слабинна
област и в областта на дясното стъпало. Вещото лице д-р Юл. Й. сочи, че за
период от шест месеца пострадалият е търпял болки и страдания, като за първите
два месеца те са били с интензивен характер. Твърди, че за вбъдеще ищецът може
да търпи болки при физическо натоварване, промяна на времето, а понякога и
спонтанно. Загубата на 80 см от тънкото черво няма да има отражение върху
организма на пострадалия, но в резултат на излята се кръв в корема могат да се
получат сраствания с инцидентно отражение върху червения пасаж. Вещото лице
сочи, че злополуката е станала при демонтаж на покривното осветеление, когато
ищецът се е подхлъзнал, залитнал е и е паднал в образувалия се отвор. При
падането тялото му отскочило и от височина два метра паднало в метален
контейнер за готова продукция. Д-р Й. сочи, че трваматичните увреждания на
ищеца не могат да се получат при преминаване през отвора на покрива.
В хода на производството е изслушаните ССчЕ и
допълнителна ССчЕ, от заключението на които е видно, че размерът на
имуществените вреди, като разлика между размера на полученото от П.З. трудово
възнаграждение като здрав и размера на обезщетението, получено за отпуска по
болест за времето от 15.12.2014 г. до 30.09.2015 г. е 2 043, 74 лв. Разликата
между полученото парично обезщетение за временна неработоспособност поради
трудово злополука и възнагражданието, което ищецът П.З. би получил, ако е
полгал труд и е ходел на работа на пълен работен ден е в размер на 320, 49 лв. .
В хода на делото е изслушано заключение по допусната СГЕ,
която съдът кредитира като съответстваща на останалия доказателствен материал,
от която е видно, че подписите, положени под Декларация за запознатост с
длъжностната характеристика, ПВТР, правилата за безопасност, Служебна бележка
за проведен инструктаж и Декларация за запознатост с правилата за безопасност
на труда са положени от П.З.. Подписите, поставени под Извлечение от
инструктажна книга за проведен начален инстуктаж по безопасност и здраве при
работа, Декларация за запознатост с „Оценка на риска“ и с „Плана на
предприятието за ликвидиране на последствията от аварии, пожари и природни
бедствия“, Извелечение от инструктажна книга за инструктаж на работното мясти,
периодичен инструктаж, извънреден иструктаж с дати: 01.11.2014 г. и 15.12.2014
г., Извелечение от инструктажна книга за инструктаж по БХТ и Списък за
предоставени лични предпазни средства не са положени от ищеца.
В хода на делото по искане на страните са разпитани трима
свидетели при режим на довеждане.
Свидетелят Б.Б. – съдружник в ответното дружество,
свидетел на инцидента, твърди, че ищецът иззел чужди функции, което не било
негова работа. Б. му направил забележка, но ищецът продължил. Работил без
поставени обезопасителни средства. Твърди, че пострадалият често бил
невнимателен в работата си.
Свидетелят Й. В. – живее на съпружески начала с ищеца,
сочи, че видяла П.З. на следващия ден след злополуката. Бил в реанимация, в
кошмарен вид. Лежал безпомощен, упоен след извършена оперативна намеса.
Изпитвал силни болки. След изписване от болница свидетелката В. се грижела за
пострадалия, който бил на легло около 2 месеца. Болките били със силен
интензитет през първите 2-3 месеца, като към настоящия момент при по-голямо
натоварване пострадалият отново изпитва болки. Не можел да си намери работа,
понастоящем също не работи. Свидетелката сочи, че П.З. е в трудно психическо
положение заради затрудненото финансово положение.
Свидетелят Г.И.– свидетел на инцидента, твърди, че
пострадалият започнал да изпълнява работа, която не е негова задължение, без да
е обезопасен. Въпреки забалежка от страна на Б.Б., П.З. продължил.
Настоящият съдебен състав
намира, че така предявените искове по чл.200,
ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД за
изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
трудова злополука, ведно със законна лихва от деня на увреждане, са неоснователни
и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ,
работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работник или
служител, независимо от това дали орган на работодателя или негов работник или
служител има вина за настъпването им.
За успешното провеждане на иск с правно основание чл. 200
от КТ в тежест на ищеца е да докаже, че с работодателя са се намирали към
момента на увреждането в трудови правоотношения, че самото увреждане
представлява трудова злополука, в резултат на което са настъпили вреди,
характера на вредите, както и причинната връзка между вредите и трудовата
злополука.
В конкретния случай предпоставките за уважаване на иска с
правно основание чл.200 от КТ не са установени по безспорен начин. Настъпилото
увреждане не е свързано с изпълняваната работа на пострадалия по трудовото
правоотношение с дружеството „З.З.г.“ ООД. Макар инцидентът да представлява
трудова злополука, извършените действия от страна на пострадалия към момента на
злополуката не попадат в предвидените задължения в длъжностната му
характеристика.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установи по безспорен начин, че пострадалият не е подписал Извлечение от инструктажна книга за проведен
начален инстуктаж по безопасност и здраве при работа, Декларация за запознатост
с „Оценка на риска“ и с „Плана на предприятието за ликвидиране на последствията
от аварии, пожари и природни бедствия“, Извелечение от инструктажна книга за
инструктаж на работното мясти, периодичен инструктаж, извънреден иструктаж с
дати: 01.11.2014 г. и 15.12.2014 г., Извелечение от инструктажна книга за
инструктаж по БХТ и Списък за предоставени лични предпазни средства.
Въпреки това, в хода на делото бе установено по безспорен
начин, че ищецът П.З. е предприел по своя инциатива работа, с която не е бил
натоварен и за която не е имал необходимата квалификация. Съгласно чл. 201, ал.
1 от КТ работодателят не отговаря за увреждания здравето на работника или
служителя, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането. В конкретния
случай ищецът е съзнавал опасния характер на работата, предвиждал е рисковете
за живота и здравето си и въпреки това е започнал да извършва дейността.
Предвид изложеното настоящият състав на съда намира
предявените искове неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърелни.
С оглед изхода на спора в тежест на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените от ответника разноски в размер от 2 675, 61 лв.,
от които адвокатско възнаграждение в размер на 2 309, 61 лв., 310 лв. –
разноски за депозити и 56 лв. – такса за протоколи и съдебни удостоврения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от П.М.З., ЕГН **********, с адрес *** против „З.З.Г.“
ООД, ЕИК********, с адрес ***, искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за претърпени имуществени и неимуществени вреди в размер от 59 320, 49
лв.,ведно със законна лихва от датата на увреждането – 15.12.2014 г. до
окончателното изплащане на сумите, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА П.М.З., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „З.З.Г.“ ООД, ЕИК********, сумата в размер на 2 675, 61 лв. –разноски за депозити, такси и адвокатско възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: