МОТИВИ към НОХД №849/2010 г.:
Обвинението е
против подсъдимите Н.З.К.
***, Д. Н. М. ***, Я.Г.В. *** и К.В.Я. ***.
Подсъдимият Н.З.К. се обвинява за това, че в периода 15.01.2010 г. - 09.02.2010 г. в с.К. и с.З.,
при условията на повторност, в немаловажен случай и продължавано престъпление,
чрез използване на техническо средство, след предварителен сговор с Д. Н. М., Я.Г.В. и К.В.Я.
противозаконно е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 706,10 лв.от владението на Н.К.А. *** и Е.Г.Д. ***, без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и 7 във
връзка с чл.194, ал.1 от НК във връзка с чл.28, ал.1 във връзка чл.26, ал.1 от НК.
Против
подсъдимия Н.З.К. е повдигнато
обвинение и за това, че на 03.02.2010 г. в с.К., в съучастие
като извършител с Д. Н. М. противозаконно е повредил
чужди движими вещи на обща стойност 23 лв., собственост
на А.С.Г. – престъпление
по чл.216, ал.1 във вр с чл.20 ал.2 от НК.
Обвинението
против подсъдимата
Д. Н. М. е за това, че
в периода периода 15.01.2010 г. - 09.02.2010 г. в с.К. и с. З., след
предварителен сговор с Я.Г.В. и Н.З.К., при условията на опасен рецидив и
продължавано престъпление, противозаконно е отнела чужди движими вещи на обща
стойност 307,60 лв. от владението на Н.К.А. *** и Е.Г.Д. ***
без тяхно съгласие с намарание противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.5 във връзка с чл.194, ал.1 от НК във връзка
с чл.29, ал. 1, б.”а”
и “б”
от НК във връзка чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимата
Д. Н. М. се обвинява и за това, че на 03.02.2010 г. в с.К., в съучастие
като извършител с Н.З.К.
противозаконно е повредила чужди движими вещи на
обща стойност 23 лв., собственост
на А.С.Г. – престъпление
по чл.216, ал.1 във вр с чл.20 ал.2 от НК.
Против
подсъдимия Я.Г.В.
е
повдигнато обвинение за това, че в периода 19.01.2010 г. - 02.02.2010 г. в с. К.,
след предварителен сговор с Н.З.К., К.В.Я.
и Д. Н. М., при условията на продължавано престъпление и
повторност в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство,
противозаконно е отнел чужди движими вещи на обща стойност 315,60 лв. от владението на Н.К.А. ***, без нейно съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.
1, т. 4, т.5 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 от НК
във връзка с чл.28, ал.1 от НК във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
Против подсъдимия К.В.Я. е
повдигнато обвинение за това, че в периода 17.01.2010 г. - 21.01.2010 г. в с.К., след
предварителен сговор с Н.З.К. и Я.Г.В. при условията
на продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство,
противозаконно е отнел чужди движими вещи на обща стойност 700,00 лв. от владението на
Н.К.А. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои – престъпление
по чл.195, ал.1, т.4 и 5 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
При
проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от
НПК подсъдимите Н.К., Д.М., Я.В. и К.Я. правят самопризнания
съобразно чл.371, т.2 от НПК, признават изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, като се съгласяват да не
се събират доказателства за тези факти.
Районният
съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при
съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за
установено следното:
Подсъдимите
Н.К., Д.М., Я.В. и К.Я. са
безработни и не полагат обществено полезен труд. За набавяне
на парични средства, четиримата често
извършват кражби.
На 15.01.2010 г. вечерта, подсъдимите
К.
и М. ***, където К. живеел на съпружески начала с А. –дъщеря на подсъдимите
В.
и М..*** не живее постоянно човек и решили да извършат
кражба на покъщнина от там. Подсъдимите К. и М.
се уговорили да отидат в къщата на свидетелката Н.А. ***
. В изпълнение на намерението си пристигнали около 22.00 ч.
в селото и влезнали през незаключената врата в имота на свидетелката
А.. Оттам
взели кабел-рекордоман около 20 метра, две
алуминиеви тави и две бронзови тави. След това се
прибрали, а на другия ден ги предали в пункт за изкупуване
на вторични суровини в с.З. на свидетелката Нанка
Бойкова.
На 17.01.2010 г. вечерта,
подсъдимият К. се срещнал с подсъдимия
К.Я.. Двамата се
уговорили да отидат в същата къща и да извършат нова кражба, тъй като
нямали парични средства. В изпълнение на намерението си взели гаечен ключ и
около 22.00 ч. пристигнали в село К.. Влезли в имота на свидетелката А. и с
помощта на ключа отвили два ел.мотора и ги взели. На
другия ден ги счупили и ги предали в същия изкупвателен пункт.
Два дни
по-късно-на 19.01.2010 г. вечерта
подсъдият К. се срещнал
с подсъдимите Я. и В.. Тримата решили да
извършат нова кражба от дома на свидетелката А.. В изпълнение на намерението си заедно отишли
в къщата на А. и с гаечен ключ отвили и взели още един
ел.мотор, който на другия ден счупили и предали в същия
изкупвателен пункт.
На 21.01.2010 г. подсъдивмият К. се
срещнал с подсъдимия Я. и решили от същата къща да извършат кражба на
покъщнината. Около 22.00 ч.
отишли в с.К., влезли в дома на свидетелката А. *** бр. килима, 2бр. китеника и
2бр. черги. Я. занесъл
килимите в дома си и след като бил заловен от полицаите ги
предал доброволно. Другите вещи взел подсъдимият
К.
и ги продал на свидетелите В. В., А. Д. и С. К. от с.З.. В последствие купувачите предали доброволно вещите на разследващия
орган.
На 02.02.2010 г. вечерта, подсъдимите К., В.
и М. взели решение да отидат в същата
къща на свидетелката А.. В изпълнение на намерението си, около
22.00 ч. отишли в село К.. Влезли в набелязания
по-рано имот и взели 1бр. китеник, 4бр. черги, 2бр. покривки за
легло /ЛДК/ и 1бр. юрган. Занесли
ги в с.З. в дома на В.. След като били заловени
от полицията предали откраднатите вещи
доброволно.
След като взели
всичко, от къщата на свидетелката А., подсъдимите К. и М.
решили да извършат нова домова кражба. Двамата
знаели, че в с.К., на ул.”9” №6 в къща,
собственост на свидетеля А.Г. не живеел никой. На
03.02.2010 г. подсъдимите К. и М.
отишли вечерта в двора на кащата, на не намерили нищо за крадене. Затова
свалили от прозорец на къщата две стъкла и след като влезли вътре счупили 1бр.
дървена стандартна врата в областта на
бравата. Вътре също не открили нищо, което могат
да вземат и по обратния път напуснали имота на свидетеля
Г..
Няколко дни
по-късно подсъдимите М. и К. решили да извършат нова кражба,
но в с.З.. Двамата знаели, че къщата в с.З., ул.”1” №15, собственост
на свидетелката Е.Д. е необитаема. В изпълнение
на намерението си на 09.02.2010 г. вечерта, подсъдимите
К.
и М. отишли в къщата. Подсъдимият К. влязъл, а
М. останала отвън. Подсъдимият К. започнал да изнася 1бр. водна помпа
”кърцалка” и три строителни метални платна, като ги подавал на подсъдимата М..
Двамата занесли вещите в дома на М., а на другия ден ги предали в същият
изкупвателен пункт в с.З..
На 20.01.2010 г. около 22.00 ч. подсъдимият Я.В.
отишъл сам в къщата на свидетелката А. ***. Влязъл вътре и взел
20 метра кабел-рекордоман. На
другия ден го предал в същият пункт за
изкупуване в с.З..
Видно от
извършената оценъчна експертиза е, че общата стойност на движимите вещи, отнети
от дома на Е.Д. е 59 лв., общата
стойност на движимите вещи, отнети от дома на Н.К.А. ***0 лв. и общата
стойност на движимите вещи, повредени в дома на А.С.Г. е 23.00 лв.
по пазарни цени, като е приспаднато съответното овехтяване, където е
необходимо, към датата на извършване на престъплението.
Към
инкриминирания период подсъдимите Н.К., Д.М. и Я.В. са били с
обременено съдебно минало, което обосновава наличието на квалифициращи
обстоятелства: опасен рецидив за Д.М. /чл.29,
ал.1, букви „а” и „б” от НК/ и
повторност за Н.К. и Я.В.
/чл.28,
ал1 от НК/.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
самопризнанието на подсъдимите и доказателствата събрани на досъдебното
производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а
именно показанията на свидетелите В.В.,
А. Д., С. К., Н.А., А.Г., Е.Д., Н.Б., заключението на оценъчната експертиза, както и
писмените доказателства приложени по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият Н.З.К. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на
чл.195, ал.1, т.4, т.5 и 7 във връзка с
чл.194, ал.1 от НК във връзка с чл.28, ал.1 от
НК във връзка чл.26, ал.1 от НК, като в в периода
15.01.2010 г. - 09.02.2010 г. в с.К. и с.З.,
при условията на повторност, в немаловажен случай и продължавано престъпление,
чрез използване на техническо средство, след предварителен сговор с Д. Н. М., Я.Г.В. и К.В.Я.
противозаконно е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 706,10 лв.от владението на Н.К.А. *** и Е.Г.Д. ***, без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От събраните
по делото доказателства съдът счита, че подсъдимата Д. Н. М. е
осъществила от обективна и субективна страна признаците на
престъпния състав на чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195,
ал.1, т.5 във връзка с чл.194, ал.1 от НК във връзка с чл.29, ал. 1, б.”а”
и “б” от НК във
връзка чл.26, ал.1 от НК, като в периода периода 15.01.2010 г. - 09.02.2010 г. в с.К. и с. З., след
предварителен сговор с Я.Г.В. и Н.З.К., при условията на опасен рецидив и
продължавано престъпление, противозаконно е отнела чужди движими вещи на обща
стойност 307,60 лв. от владението на Н.К.А. *** и Е.Г.Д. ***
без тяхно съгласие с намарание противозаконно да ги присвои.
От своя
страна подсъдимият Я.Г.В.
е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, т.5 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 от НК във връзка с чл.28, ал.1
от НК във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като в периода 19.01.2010 г. - 02.02.2010 г. в с. К.,
след предварителен сговор с Н.З.К., К.В.Я.
и Д. Н. М., при условията на продължавано престъпление и
повторност в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство,
противозаконно е отнел чужди движими вещи на обща стойност 315,60 лв.
от владението на Н.К.А. ***, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият К.В.Я. е осъществил признаците на
престъпния състав на чл.195, ал.1, т.5 връзка
с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 НК, като в периода 17.01.2010 г. - 21.01.2010 г. в с.К., след
предварителен сговор с Н.З.К. и Я.Г.В. при условията на продължавано
престъпление, чрез използване на техническо средство, противозаконно е отнел
чужди движими вещи на обща стойност 700,00 лв. от владението на Н.К.А. ***, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
При
извършване на деянията всички подсъдими са действали при пряк умисъл, като е
налице предварително сговаряне за извършване на кражбата. Сговарянето е
предварително, защото съгласието е постигнато преди започване на престъпната
дейност, с предварително набелязване на обектите на
престъплението. Предварителното формиране на общия умисъл е обективирано
впоследствие в участие и на подсъдимите в извършване на деянията. Подсъдимите в
различни комбинации са имали представа за всички обективни и субективни признаци
на деянието, включително и квалифициращите и са искали настъпването на
общественоопсаните последици.
Деяния на подсъдимите осъществяват поотделно различни състави на едно и
също престъпление “кражба”, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. В
тази връзка подсъдимите Н.К., Д.М., Я.В. и К.Я. са извършили едно продължавано престъпление по смисъла на
чл.26 от НК, наказуемо съобразно включените в него деяния, взети в тяхната
съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.
Установи
се от събраните доказателства, че за да прекъснат владението на
собственика върху инкриминираните вещи подсъдимите са демонтирали ел.моторите с
помощта на гаечен ключ.
С оглед на
това съдът прие, че се касае за кражба по смисъла на чл.195, ал.1, т.4 от НК, като
за осъществяване на деянието подсъдимите са
използвали техническо средство.
От всички събрани доказателства и самопризнанието на подсъдимите К. и М. се
установи по безспорен начин, че подсъдимият Н.З.К. от обективна и субективна страна е осъществил признаците
на престъплени по чл.216, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, като на 03.02.2010 г. в с.К., в съучастие
като извършител с Д. Н. М. противозаконно е повредил
чужди движими вещи на обща стойност 23 лв., собственост
на А.С.Г..
Признаците
на престъплени по чл.216, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК са осъществени и
от подсъдимата Д. Н. М.,***, в съучастие
като извършител с Н.З.К.
противозаконно е повредила чужди движими вещи на
обща стойност 23 лв., собственост
на А.С.Г..
При
извършване на деянието подсъдимите са действали при пряк умисъл, като съизвършители. Подсъдимите са съзнавали
всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението, както и
това, че участват в изпълнението на престъплението заедно и са искали от така
съчетаната дейност да настъпят общественоопасните последици на деянието.
С
оглед ниската стойност на предмета на деянието следва да се прецени
квалификацията на деянието, като се има предвид определението за маловажен случай
посочено в чл.93, т.9 от НК.
Вярно
е, че стойността на предмета на престъплението е ниска, под минимума на три минимални работни
заплати, но за
да се определи дали унищожаването е маловажен случай, трябва да преценяват
не само стойността на причинените от деянието щети и липсата или незначителността
на вредните последици, но и всички обстоятелства, които характеризират
деянието и дейците. В тази връзка с оглед начина на извършване, чрез
демонстративно агресивно поведение на двамата подсъдими, мотивирано от невъзможността
да откраднат някакви вещи за набавяне на средства, както и груба незачитане на
обществения ред и личната собственост, съдът прие, че престъплението не е с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид и не може да се квалифицира, като маловажен
случай по смисъла на чл.216, ал.4 от НК. Освен това следва да се отчете и
високата обществената опасност на дейците, тъй като същите са извършили
деянието след като са осъждани за значителен брой престъпления.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимите Н.К.,
Д.М., Я.В. и К.Я. за извършените от тях деяния съдът се
ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54
от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на кражбата, която е висока. Това са
едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на
обществената престъпност в страната. Съдът прецени и обществената опасност на
конкретните деяния която е висока, като се има предвид предварителния сговор за
извършването, начина на извършване и високата стойност на предмета на деянието.
Съдът прецени и обществената опасност на деянието унищожаване извършено от
подсъдимите Н.К. и Д.М., която е висока, като се има предвид причините и начина
на извършването му.
При преценката на обществената опасност на подсъдимите, съдът взе предвид
характеристичните данни на същите, които са отрицателни.
Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства за всички подсъдими, съдействието
при установяване на фактическите обстоятелства с оглед направените
самопризнания, съжаление за извършеното, ниския социален статус и
възстановяването на част от вещите, както и честото съдебно минало на
подсъдимия К.Я., а като отегчаващи – многобройните предишни осъждания на останалите
подсъдими, лошите характеристични данни, както и високата стойност на предмета
на деянието кражба.
Съдът счете,
че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и
генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва
да се наложи наказание на подсъдимия Н.З.К. за
извършеното престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и
7
във връзка с чл.194, ал.1 от НК във връзка с чл.28, ал.1 от
НК във връзка чл.26, ал.1 от НК при
условията на чл.58а във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като прецени данните за личността на подсъдимия Н.К., съдът счете, че за неговото поправяне и превъзпитание е
необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС
съдът постанови наказанието да се търпи при първоначален СТРОГ режим в
затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът на основание чл.59, ал.1 от НК приспадна от наказанията времето през
което подсъдимият К. е бил задържани с мярка за неотклонение „Задържане под
стража”, считано от 16.02.2010 г. до влезане в сила на присъдата.
Съдът счете,
че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и
генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва
да се наложи наказание на подсъдимия Н.З.К. за извършеното
престъпление по чл.216, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК при условията на чл.58а във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, а
именно ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящия й
адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА и
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Тъй като двете деяния са извършени от подсъдимия Н. К. при условията на
реална съвкупност преди по което и да е от тях да е имало влязла в сила
присъда, съдът на основание чл.23, ал.1 от НК определи едно общо наказание
между тях в размера на най-тежкото, а именно ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС
съдът постанови общото наказание да се търпи при първоначален СТРОГ
режим в затворническо общежитие от закрит тип.
По отношение
на подсъдимата Д. Н. М., съдът прие, че за постигане целите на чл.36 от НК,
следва да се наложи наказание за престъплението по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.5 във връзка с чл.194,
ал.1 от НК във връзка с чл.29, ал. 1, б.”а” и “б” от НК във връзка чл.26, ал.1
от НК при спазване разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК. Същото следва да
се наложи при условията на чл.58а във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно
ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед обремененото съдебно минало и лечността на
подсъдимата М. съдът прие, че наказанието следва да се изтърпи ефективно.
Затова на
основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът постанови наказанието да се търпи при
първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от закрит тип.
За постигането
на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и
съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи наказание на
подсъдимата
Д. Н. М. за
извършеното престъпление по чл.216, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК при условията на чл.58а във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, а
именно ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящия й
адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА и Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Тъй като двете деяния са извършени от подсъдимата Д.М. при условията на
реална съвкупност, преди по което и да е от тях да е имало влязла в сила
присъда, съдът на основание чл.23, ал.1 от НК определи едно общо наказание
между тях в размера на най-тежкото, а именно ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС
съдът постанови общото наказание да се търпи при първоначален СТРОГ
режим в затворническо общежитие от закрит тип.
По отношение
на подсъдимия Я.Г.В., съдът прие,
че за постигане целите на чл.36 от НК, следва да се наложи наказание за
извършеното престълние при спазване разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК. Същото следва да се наложи при условията на чл.58а във връзка с чл.55,
ал.1, т.1 от НК, а именно ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът
постанови на
основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът
постанови наказанието да се търпи
при първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Видно от
свидетелството за съдимост подсъдимият Я.В. е осъден на ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, с присъда по НОХД №2732/2009 г. по описа
на Пазарджишкия районен съд, влязла в сила на 28.12.2009 г. Изтърпяването
на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.
Тъй като настоящото деяние е извършено от В. в изпитателния срок на
посочената присъда, на основание чл.68, ал.1 от НК съдът постанови Я.Г.В.
да изтърпи изцяло наказанието от ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено по НОХД №2732/2009 г. по описа на
Пазарджишкия районен съд.
На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС
съдът постанови наказанието да се търпи при
първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от закрит тип.
По отношение на подсъдимия К.В.Я., съдът прие, че за постигане целите на чл.36 от НК,
следва да се наложи наказание при спазване разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.
Същото следва да се наложи при условията на чл.58а във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно ДЕСЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като прецени данните за личността на подсъдимия К.Я.
и чистото му съдебно минало, съдът счете, че за
нуговото поправяне и превъзпитание не е необходимо наказанието лишаване от
свобода да се изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на наложеното
наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ за всеки един.
Съдът определи наказанията на подсъдимите при условията на чл.58а от НК, тъй като процесулно правната норма на чл.373, ал.2 препраща към нея. Но
разпоредбата на чл.58а от НК е материалноправна и касае начина на определяне на
вида на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите за
извършеното престъпление. В този смисъл, тъй като престъпленията са извършени
от Н.К., Д.М., Я.В. и К.Я. преди
действието на чл.58а от НК, в редакцията приета с ДВ бр.26/2010 г., съдът
счита, че наказанието на подсъдимия следва да се определи съобразно
изискванията на чл.2, ал.2 от НК, а именно при действието на чл.58а от НК в
редакцията към момента на извършване на деянията, която се явява
по-благоприятна за дейците.
С оглед
разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите Н.К., Д.М., Я.В.
и К.Я. бяха осъдени да заплатят в полза на Държавата
направените по делото разноски в размер на по 12,50 лева за всеки един от тях,
платими в полза на Държавата.
Причините за извършването на престъпленията е ниското обществено съзнание
на подсъдимите и стремежът им да се обогатят по неправомерен начин.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: