№ 501
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110112406 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против Г. Й.
К. за сумата от 6395,40 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС с абонатен
№199134, сумата от 1015,53 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.08.2019 г. до 07.09.2021 г.,
сумата 50,90 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.
08.2018 г. - м. 04.2020 г. и сумата 10,05 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от
01.10.2018 г. до 07.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.09.2021 г. до окончателното плащане, за които
е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №54514/2021 г., по описа на СРС, 168 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването в
интернет страницата на продавача. Сочи, че ежемесечното публикуване в интернет
страницата на дружеството на данните за дължими суми за топлинна енергия се
удостоверява чрез констативни протоколи, съставени в присъствието на нотариус. Заявява,
че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово
разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба
№13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните.
Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с
лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение. Твърди, че
ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за
1
забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявените искове с
оплаквания за недопустимост на същите, за нищожност на заповедта за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 54514/2021 г. по описа на СРС, 168 състав, за
нищожност на клаузите от ОУ, поради противоречието им с разпоредби на нормативни
актове от различен ранг, както и с решения на СЕС. Поддържа, че претендираните от ищеца
суми били завишени и не отговаряли на реалното потребление, както и че в случай че е
начислена енергия за сградна инсталация същата е недължима. Твърди, че в
компетентността на общото събрание на етажната собственост не влиза да сключва сделки
от името на всички собственици/ ползватели. Оспорва начина на изчисляване на
задължението за топлинна енергия и битова гореща вода. Прави възражение за погасяване
по давност на претендираните вземания за главницата и лихвите. Претендира присъждането
на разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съдът приема, че процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск, предявен по реда на. чл. 415, ал. 1 ГПК са налице, тъй като
длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК съдържащо изявление, че не дължи
изпълнение по издадената заповед като оспорването на вземането в срока за това е довело
до дадените на заявителя указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си,
което последният е направил в законоустановения срок, довнасяйки дължимата за
производството държавна такса. Предвид това възраженията на ответника, че кредиторът
следва да обосновава интереса си от предявяване на иска са неоснователни. Като
неоснователни следва да се определят и ответните възражения за нищожност на издадената
по ч.гр.д. №54514/2021 г. по описа на СРС, 168 състав заповед за изпълнение, тъй като
същата е в писмена форма, подписана е, постановена от надлежен орган, функциониращ в
надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда като волята на съда е
напълно разбираема.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ за заплащане на топлинна енергия ищцовото дружество следва да установи
при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което в качеството му продавач
се е задължило да му достави топлинна енергия, а ответникът е поел задължение да я получи
и да заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в
исковата молба стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е
да докаже, че са погасили претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които по силата на закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на
енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето
ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.
В настоящия случай по делото е прието копие на нотариален акт за продажба на
недвижим имот №22, том I, н.д №20/2005 г. от 25.03.2005 г. на нотариус С.Д. с рег. №399 на
2
НК и район на действие СРС, от който се установява, че Г. Н. К. е придобил собствеността
върху недвижим имот, представляващ апартамент №39, находящ се в АДРЕС заедно с
избено помещение и 1.872% ид. части от сградата и правото на строеж върху мястото. Не са
представени доказателства за наличие на прехвърляне на собствеността преди предявяване
на исковата молба в съда, а напротив приобщени са две молби от съдебен изпълнител за
вписване на възбрана върху собствения на длъжника Г. Й. К. имот през 2013 г. за
обезпечаване на задълженията му по образувани срещу него изпълнителни дела, поради
което може да се направи извод, че ответникът в качеството си на собственик на имота, до
който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия е потребител на топлинна енергия,
респ. между него и ищцовото дружество е налице облигационно отношение с предмет
продажба на топлинна енергия възникнало по силата на закона.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия на
топлопреносното предприятие, одобрени с Решение от КЕВР и действащи през процесния
период. Същите са влезли в сила, за което не е необходимо писменото им приемане от
страна на потребителите. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ. За неоснователен съдът намира
довода на ответника за противоречие на разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ с общностното
право, доколкото в чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено за клиентите, които не са съгласни с
общите условия да предложат специални условия в посочената в разпоредбата срок от
влизане в сила на ОУ. Предложените от клиентите и приети от топлопреносното
предприятие специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По
делото нито се твърди, нито се установява ответникът да е подал заявление по чл. 150, ал. 3
ЗЕ, с което да е предложил специални условия, нито да е сключено допълнително писмено
споразумение. При служебно извършена проверка на приложимите за периода общи условия
на топлопреносното дружество съдът не намира, че същите съдържат неравноправни клаузи,
което обуславя неоснователност на наведените от ответната страна възражения.
Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Т.С.” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за
ответникът е налице задължение да заплати цената й, в качеството му на потребители на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за
енергетиката през процесния период.
Неоснователни са и възраженията на ответника за нарушение на европейското
законодателство - Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент, респ. за нарушение на
ЗЗП. Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ЗЗП, забраняваща доставката на централно отопление без
искане на потребителя, е приета с цел транспониране в националното законодателство на
разпоредбите на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО
на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на
Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета. В тази връзка вече е постановено ТР №2/25.05.2017г. по т.д. № 2/2016г. на ВКС,
ОСГТК, съгласно което разпоредбите на ЗЕ не противоречат на чл. 62 вр. § 1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно задължителните указания в цитираното ТР, съгласието за доставката и
нежеланието за преустановяването й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява "искане" на
услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува
противоречие. Следва да се има предвид и че по делото няма данни да е налице хипотезата
на чл.153, ал.2 от ЗЕ за отказ от ползване на топлинна енергия - прекратяване на
топлоснабдяването за отопление на цялата сграда от абонатната станция или от нейното
самостоятелно отклонение, когато две трети от собствениците и титулярите на вещно право
на ползване не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и декларират
писмено това пред топлопреносното предприятие, което е длъжно в срок до 15 дни след
постъпване на заявлението да извърши исканото прекратяване.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
3
претендираната цена е прието заключение на СТЕ, според което през периода в процесния
имот е потребявана топлинна енергия за отопление на имот и такава е била начислявана,
като е начислявана и ТЕ от сградната инсталация и ТЕ за доставка на БВГ. През периода
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ТЕ за отопление на имот е определяна по реален отчет на
показанията на 4 броя ИРРО, монтирани на 4 броя радиатори в имота. През исковия период
разходът за БВГ е определян на основата на реален отчет на показанията на 2 броя
технически изправни и сертифицирани водомери за топла вода. На ответника са начислени
суми за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, които са изчислени в
съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея на
база пълния отопляемия обем на жилището към пълния отопляем обем на сградата – етажна
собственост. От заключението на съдебно–техническата експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, се установява, че за периода 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. стойността на потребената топлинна енергия е в размер на 6299,86 лева, до
която сума исковата претенция се явява основателна, а за разликата до 6395,40 лева следва
да се отхвърли като недоказана и неоснователна.
Наведените от ответната страна доводи за неправилно отчитане на доставената в имота
топлинна енергия съдът намира за неоснователни. Съгласно ЗЕ в относимата му за спора
редакция, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се
извършва по система за дялово разпределение – чл. 139, ал. 1 ЗЕ. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - чл. 145 ЗЕ и в подзаконовите актове по
прилагането му. Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна
собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, се разпределя на ТЕ за горещо водоснабдяване и ТЕ за отопление, а ТЕ за
отопление от своя страна – на ТЕ за отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация
и ТЕ от отоплителните тела в общите части на сградата. Според чл. 143, ал. 3 ЗЕ, ТЕ,
отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 38
ЗЕ, „отопляем обем на имот” включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната
помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за
отопление по проект. Вещото лице е установило, че абонатната станция е индиректна,
автоматизирана, инсталирана през 2004 г. Общият топломер е преминал през изискваните от
ЗИ метрологични проверки със заключение „съответства“. Вещото лице е посочило
отчетените ежемесечно по електронен път данни в таблица 1 от заключението. От
отчетеното количество ищецът е приспадал технологичните разходи, последните правилно
изчислени по формулата в методиката към Наредба № 16-334 (отм.) и съобразно
техническите характеристики на абонатната станция. В процесния период в апартамента е
имало 4 бр. отоплителни тела с монтирани 4 бр. уреди за дялово разпределение и 2 броя
топломери като реално и редовно е отчитано количеството на доставената топлинна енергия.
Съгласно заключението, дяловото разпределение е извършвано в съответствие с действалата
в периода нормативна уредба. При изготвяне на заключението вещото лице е взело предвид
както предоставените му документи за извършените метрологични проверки на общия
топломер, така и справката за показанията на общия топломер, а също документа за отчет и
изготвените изравнителни сметки, последните приети по делото и неоспорени от ответната
страна. При установеното количество ТЕ, доставено в процесната сграда - етажна
собственост, измерена с годно СТИ, извършения реален отчет и заключението на експерта,
че дяловото разпределение е извършено в съответствие с нормативната уредба, ищецът е
доказал количеството на доставената в имота на ответниците ТЕ, стойността на която се
определя съобразно установените от КЕВР цени.
По наведените от ответника доводи за неприложимост на Наредба № 16-334 от 2007
г. за топлоснабдяването следва да се посочи, че гражданският съд при определяне на
приложимия закон е обвързан от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, съгласно която
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение за отмяната му. Предвид това за процесния период отмяната с решение №
4777/13.04.2018 г. по адм.д. № 1372/2016 г. на ВАС и с решение № 8294 от 26.06.2020 г. по
4
адм.д. № 14350/2019 г. на ВАС, 5-членен състав на разпоредби от Наредба № 16-334 от 2007
г. за топлоснабдяването и от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в
сгради – етажна собственост, представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването е неотносима.
Неоснователни са възраженията на ответника, че начислената енергия за сградна
инсталация е недължима. Следва да се посочи, че заплащането на ТЕ, отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата, е задължение на етажни
собственици в съответната сграда, тъй като ЕС не е взела решение за прекратяване на
топлоподаването към нея, съответно доколкото топлоснабдяването в нея не е прекратено.
Съобразно ЗЕ, ЗС и ЗУЕС всички собственици, респективно носители на вещни права
следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Това е така,
защото при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна
собственост, както е в настоящия случай, искането за услугата се прави не от всеки отделен
етажен собственик, а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да
вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е
цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може
да откаже (съгласно решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к.д. № 15/2009
г.,) заплащането на отдадената от сградната инсталация. Отделният етажен собственик може
да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ) по арг от ТР №2 от 25.05.2017 г. по т.д. №2/2016 г. на
ОСГК на ВКС. Това е така, тъй като съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сградата – етажна
собственост са потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, независимо дали граничат с общи части на
сградата, които да са отопляеми. Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си
в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за
възстановяването им и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на
общото събрание. Според чл. 140, ал. 3 ЗЕ сградната инсталация за отопление и горещо
водоснабдяване са обща част от етажната собственост. Предназначението на сградната
инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата – етажна собственост и чрез
топлопроводите топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на
потребителите. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците. То
следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не
може да се откаже и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект, в който смисъл е и заключението на
съдебно – техническата експертиза, според което делът на процесния имот в топлинната
енергия отдадена от сградната инсталация от общото количество топлинна енергия на СЕС е
определян според съотношението на пълния му отопляем размер. към пълния отопляем обем
на СЕС по проект.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване на вземането
по давност.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
5
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Съобразявайки изложеното изискуемостта на
вземането за месец май 2018 г., което е най- старото задължение, е настъпила на 16.07.2018
г. При съобразяване на законодателно постановеното спиране на сроковете за периода
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл. на основание чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците (обн. ДВ 28/24.03.2020 изм с ДВ 34/09.04.2020 г.)
вр. с §13 от ПЗР на Закона за здравето, според който сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в „Държавен вестник“ (изм. с ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г.), съдът
приема, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.09.2021 г. от която
дата се счита предявен искът по чл. 422 ГПК, вземането за м. май 2018 г. не е погасено по
давност. Не са погасени по давност и последващите задължения на абоната за процесния
период, поради което възражението на ответника в този смисъл се явява неоснователно.
Към дължимата сума за топлинна енергия следва да се добавят и дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода м.08.2018 г. - м.04.2020 г,
възлизащи на 50,90 лева. Няма спор между страните, а се установява и от представените
писмени доказателства, че процесния имот се намира в сграда - етажна собственост, а
съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. В
настоящия случай сградата – етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, не
е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
фирма за дялово разпределение през процесния период, поради което индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода се извършва възмездно от продавача съгласно чл. 22, ал. 1 ОУ,
поради това не е налице твърдяното упражняване на чужди права от ищеца. Меродавно е
единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това се установява от
приобщените писмени доказателства.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД, предвид това последният следва да
бъде осъден да заплати обезщетение за забава за периода 15.08.2019г. до 07.09.2021 г. в
размер на 1015,53 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за сумата от 10,05 лева се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
6
разноски в заповедното и исковото производство. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените и претендирани за двете производства разноски съобразно размера
на уважените претенции в размер на 541,67 лева - за платена държавна такса, депозит за
вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в настоящото производство и сумата 196,62 лева за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство.
Ответникът претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение само за
настоящото производство в размер на 700,00 лева, от които съразмерно на отхвърлената
част от исковите претенции следва да му се присъди сумата 9,89 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Й. К. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ сумата 6299,86 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в
имот, находящ се в АДРЕС с абонатен №199134, сумата от 1015,53 лв. - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за
периода от 15.08.2019 г. до 07.09.2021 г., сумата 50,90 лева - главница за извършена услуга
за дялово разпределение за периода от м. 08.2018 г. - м. 04.2020 г. ведно със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.09.2021 г. до
окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №54514/2021
г., по описа на СРС, 168 състав като ОТХВЪРЛЯ иска чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1
вр. с чл. 149 ЗЕ за топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 6395,40 лева
и иска по чл. 42 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 10,05 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.10.2018 г. до 07.09.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №54514/2021 г., по описа на СРС, 168 състав като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. Й. К. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
541,67 лева – разноски в настоящото производство и сумата 196,62 лева - разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на Г. Й. К. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
9,89 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7