Р Е Ш Е Н И Е №
гр.София, 29.12.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14
състав, в о т к р и т о съдебно заседание на пети октомври през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Георгиева
гражд.дело №331 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
С
исковата си молба НАП предявява
против „Е.С.“ АД със синдик К.Г.Б. обективно
съединени искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ и чл. 124, ал. 1
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), за установяване съществуването и
дължимостта на неприети в производство по несъстоятелност на „Е.С.” АД по
т.дело № 4260 по описа за 2016 г. на СГС, ТО VI -2 състав, публични вземания в общ размер на 4 006,48
лв., от които главници - 3 825 лева и лихви - 181, 48 лева, включени в допълнителния списък обявен ТРРЮЛНЦ на 30.09.2020
г. и иск за установяване поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като обезпечени
със запор, наложен с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки № С160022-023-003191/05.10.2016 г., издадено от публичен изпълнител при
ТД на НАП - София, вписан в ЦРОЗ под № 2017031401648,
за публични вземания в размер на 6 071 768,06 лв., предявени от Национална
агенция за приходите с молба с изх. № 24-28-973/16#34/02.07.2019 г.,
включени в одобрения от съда по несъстоятелността списък на неприетите от синдика
вземания на кредитори на „Е.С.” АД, обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на
дружеството под № 20190809095356, който е изменен с Определение от 260704 от
04.02.2021 г., постановено по т. д. № 4260/2016 г. по описа на Софийски градски съд. Претендират
всички направени по делото разноски, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение.
В срок, ответникът редовно
призован на основание чл.50, ал.2 ГПК, не е подал отговор на исковата молба.
Синдикът изразява становище за
неоснователност на исковете.
Третото лице помагач, чрез процесуалния си представител адв.С.,
оспорва исковете като неоснователни.
СЪДЪТ, като прецени всички събрани по
делото доказателства и доводи на страните при спазване на разпоредбата на
чл.235, ал.1-3 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото писмени доказателства и справка по
партидата на търговското дружество – длъжник и деловодната програма на СГС се
установи, че спрямо ответното дружество с Решение № 389 от 23.02.2017 г. по т.
д. № 4260/2016 г. на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността на „Е.С.”
АД, с начална дата 31.03.2014 г. и е открито производството по несъстоятелност
срещу търговеца.
С молба изх. № 24-28-973/16#51/14.09.2020 г. Националната агенция
за приходите е предявила публични вземания към „Е.С.” АД в общ размер на 598
969, 37 лв., от които 512 153,78 лв. - главници и 86 815,59 лв. - лихви. На
30.09.2020 г. в ТРРЮЛНЦ по партидата на несъстоятелния търговец е обявен списък
на неприети вземания, в който са включени предявените публични вземания. В
срока по чл. 690 от ТЗ, Националната агенция за приходите е депозирала
възражение изх. № 24-28-973/16#52/06.10.2020 г. срещу списъка на неприетите
вземания.
С Определение от 260704 от 04.02.2021 г., постановено по т. д. №
4260/2016 г. по описа на Софийски градски съд, на основание чл. 692, ал. 2 от ТЗ, обявено в ТРРЮЛНЦ под № 20210205141843 съдът по несъстоятелността е изменил
списъка на неприети вземания, като е оставил без уважение възражението, в частта му срещу включването в списъка
на неприетите вземания относно публични вземания в размер на 4 006,48 лв., от
които главници - 3825 лева и лихви — 181, 48 лева. Неприетите вземания са за
публични вземания за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци,
декларирани с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, вх. № 266/10.06.2013 г. за имот с номер
на партида *********/001, дължими към Община Оряхово. Съдът е оставил без
уважение възражението на НАП с мотиви, че не са ангажирани доказателства за
установяване на вземането по реда предвиден в ДПОК – ревизионен акт, съответно акт
за установяване на задължения съставен по реда на чл.107, ал.3 ДОПК, или декларация
от собственика по реда на чл.14 ЗМДТ. Няма спор относно размера на неприети в
производството по несъстоятелност публични вземания на Община Оряхово - 4
006,48 лв„ от които главници - 3825 лева и лихви - 181, 48 лева, като ищецът
твърди, че е доказано и възникването им на посоченото основание.
В ТРРЮЛНЦ по партидата на „Е.С.” АД под № 20190809095356 е обявен
списък на неприети от синдика вземания на кредитори на дружеството в срока по
чл. 685, ал. 1 от ТЗ, в който са включени всички публични вземания, предявени
от Националната агенция за приходите с молба с изх. №
24-28-973/16#34/02.07.2019 г. с основание, че същите не са предявени в срока по
чл.685 и чл.688 ТЗ. В срока по чл. 690
от ТЗ, Националната агенция за приходите е депозирала възражение изх. №
24-28-973/16#37/15.08.2019 г. срещу списъка, като е направено искане на
основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ да бъде направена промяна в списъка на
неприетите предявени вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Е.С.” АД под №
20190809095356, като въпросните вземания бъдат включени в списък на приети
вземания, като обезпечени с Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки № С160022-023- 003191/05.10.2016 г., издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП - София, вписано в ЦРОЗ под № 2017031401648, даващо
право на привилегировано удовлетворяване на публичните вземания по реда на чл. 722,
ал. 1, т. 1 от ТЗ.
С Определение от 260704 от 04.02.2021 г., постановено по т. д. №
4260 по описа на Софийски градски съд за 2016 г., вписано с № 20210205141843 по
партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ, възражението на Национална агенция за
приходите е уважено частично, като неприетите вземания са включени в списък на
приети вземания, но съдът по несъстоятелността е отказал да им определи
поредност на удовлетворяване по т. 1 на чл. 722, ал. 1 от ТЗ. Съдът е счел, че след
изм. на чл.26, ал.3, т.11 от ЗОЗ, ДВ бр.105/2016 г., съгласно разпоредбата на
ПДР на ЗИЗОЗ е предвидено запазване действието само на вписани към този момент
особени залози, поради което вписания след откриване на производстото по
несъстоятелност запор наложен по реда на ДОПК, не поражда провото на
привилегирован кредитор за вземания, възникнали до датата на постановяване на решението
за откриване на производството по несъстоятелност.
От представените по делото доказателства е видно, че с молба на
Национална агенция за приходите са предявени публични вземания с основание за
възникването им Ревизионен акт № Р-22220216003956-091- 001/20.03.2019 г.,
издаден от ТД на НАП - София, за които са представени доказателства, че за
обезпечаването на вземанията е наложен запор по реда на ДОПК (постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки и определение от 14.02.2017 г. на
АССГ по адм.дело № 1251/2017 г., Първо отд., 14 с-в за продължаване на техния
срок). От удостоверение № 1076800 от 15.03.2017 г. изд. от ЦРОЗ се установява, че по името на длъжника
„Е.С.“ АД, възоснова на Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки № С160022-023-003191/05.10.2016 г., издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП - София, е извършено вписване № 2017031401648 на
разпореждане за служебно вписване на запор на имущество по чл.4 от ЗОЗ, с период
на действие на вписването до 14.03.2022 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прие от правна
страна следното: Предявени са установителни искове с правно основание чл. 694,
ал.2, т.1 от ТЗ. Същите са допустими,
тъй като са налице специалните процесуални предпоставки за това - спрямо
ответника е открито производство по несъстоятелност, вземанията на ищеца са
били включени в съставен от синдика списък на неприетите вземания, а подаденото
в срок възражението на кредитора е оставено без уважение с определението по чл.
692, ал. 4 ТЗ на съда по несъстоятелността. Исковете са предявени в
преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ.
Производството по чл. 692 ТЗ за разглеждане на възражения срещу
съставените от синдика списъци обхваща: /1/ предявяване на вземанията от кредиторите пред съда по несъстоятелността /с
изключение на подлежащите на служебно вписване вземания по чл. 687 ТЗ/; /2/ включването им в списъците, изготвени от синдика; /3/ възможност
за оспорване на списъците чрез възражение
от кредитор и/или длъжника в производството
по чл.
692, ал. 2 и, ал.
3 ТЗ пред съда по несъстоятелността и /4/ постановяване на определение по
чл.
692, ал. 1 и/или, ал.
4 ТЗ от съда по несъстоятелността за одобряване на списъците на
приетите и служебно вписаните вземания след
съответна промяна при уважаване на
възражение по чл.
690, ал. 1 ТЗ. В случай на развило се
и приключило производство по чл.
692, ал. 2 и, ал.
3 ТЗ по възражение по чл.
690, ал. 1 ТЗ, спорът относно вземането, съответно неговото
обезпечение/привилегия, предмет на
възражението, може да бъде продължен от участвалия в него кредитор, за който
резултатът от определението по чл.
692, ал. 4 ТЗ е негативен, чрез предявяване на
установителен иск по чл. 694 ТЗ в преклузивния срок от обявяване на
определението на съда по несъстоятелността
по чл.
692, ал. 4 ТЗ в търговския регистър. (Така и решение № 53 от 16.07.2015 г. по т. д. № 3170/2013 г., ТК, I т. о. на ВКС; решение № 185 от 10.12.2014 г. по т. д. № 3199/2013 г., ТК, I т. о. на ВКС). Специалният установителен иск по чл. 694 ТЗ е обусловен от развилия се спор относно вземане /основание, размер,
обезпечение, привилегия/ на кредитор в производството по
несъстоятелност по реда на чл.
692, ал. 2 и, ал.
3 ТЗ, като целта на исковото производство е окончателно разрешаване на спора по
отношение на всички участници в производството по
несъстоятелност с оглед нуждите на същото. Ето защо, на основание чл.
694, ал. 4 ТЗ, субективните предели на
силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение се разпростират
върху длъжника, синдика и всички кредитори в производството
по несъстоятелност.
От изложеното следва, че предметът на
исковото производство по чл. 694 ТЗ съвпада с този на производството по
възраженията по чл.
692, ал. 2 и, ал.
3 ТЗ по делото по несъстоятелност,
поради което, това което може да бъде предмет на
възражението по чл.
690, ал. 1 ТЗ, може да бъде и предмет на
установителния иск по чл. 694 ТЗ. При предявяване на вземането си
кредиторът следва да посочи и неговата привилегия / обезпечение /чл.
685, ал. 2 ТЗ/, съответно синдикът, съгласно чл.
686, ал. 1 ТЗ, отбелязва в списъка на
приетите вземания не само вземането на
кредитора по основание и размер, но и
привилегията/обезпечението му, чието установяване е релевантно за поредността на удовлетворяване на кредитора по чл.
722, ал. 1 ТЗ. Така обезпеченията и привилегиите могат да бъдат самостоятелен предмет на възражението по
чл.
690, ал. 1 ТЗ, което се подава именно срещу изготвените от синдика списъци
и по което съдът по несъстоятелността се
произнася с определение по чл.
692, ал. 4 ТЗ, а от там същите могат да бъдат и предмет на иска по
чл.
694 ТЗ включително в хипотеза, когато не се оспорва съществуването на вземането, а само неговото обезпечение/привилегия, каквато е и тук разглежданата.
В разпоредбата на чл. 722, ал. 1 ТЗ е предвиден редът за удовлетворяване на приетите вземания в производството по несъстоятелността. Съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, първи по ред на погасяване са тези, обезпечени със съответната обезпечителна мярка и подлежащи на удовлетворяване с получената сума при реализацията на обезпечението.
Спорен по делото е въпросът дали вземанията на кредитора Държавата чрез НАП, по отношение на
които е наложен обезпечителен запор, вписан в ЦРОЗ се ползват от привилегията по чл.
722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Ищецът Национална агенция за приходите излага
доводи, че съдът по несъстоятелността е следвало да предвиди поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за предявените вземания в общ
размер на 6 071 768,06 лв. Макар чл. 638, ал. 4, изр. 3-то от ТЗ да въвежда
забрана на налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК върху имуществото на
длъжника след откриване на производството по несъстоятелност, в конкретния
случай, обезпечителната мярка била наложена на 05.10.2016 г. - преди датата на
Решение № 389 от 23.02.2017 г. по т. д. № 4260/2016 г. на Софийски градски съд.
Както в разпоредбата на чл. 638, ал. 4, изр. 3-то от ТЗ, така и в останалите
разпоредби на ТЗ, не била регламентирана пречка за вписване в съответния
регистър на обезпечителна мярка, наложена преди откриването на производството
по несъстоятелност. Така, макар вписването на запора, наложен с Постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки №
С160022-023-003191/05.10.2016 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП
– София да е извършено от длъжностното лице в ЦРОЗ след датата на откриване на
производството по несъстоятелност срещу длъжника, доколкото същият е наложен
преди тази дата, съставлявал основание за посочените публични вземания да бъде
предвидена посочената поредност на удовлетворяване. Сочат, че разпоредбата на
чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ е императивна и не подлежи на стеснително тълкуване,
като същата регламентира привилегията на вземания при реализация на активи в
самото производство по несъстоятелност, независимо от реда по който е наложен
самия запор – по реда не ГПК или по ДОПК.
Съдът счита, че нормата предвижда редът на привилегията само по отношение на вземанията, вписани в ЦРОЗ и то преди датата на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, по следните съображения: В доктрината е възприето становище за необходимостта от корективно тълкуване според действащата разпоредба на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ. Приема се, че е недопустимо вписване на възбрани по реда на ЗОЗ, тъй като недвижимите имоти не са обект на обезпечения по ЗОЗ /чл. 4 ЗОЗ/, а вписването на запор има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество /чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ/, като при принудително изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не за обезпечен. В този смисъл вписването на запора не дава право на взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден залога, като такова право не може да има и кредиторът с прието вземане в производството по несъстоятелност. При това тълкуване се отчита, че целта на вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а предимство при конкуренция на различните способи на принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор /чл. 32а ЗОЗ/. В този смисъл е и Определение № 519 от 15.11.2019 г. по т. д. № 515/2019 г., ТК, I т. о. на ВКС.
С оглед изложеното, неоснователни се явяват доводите на ищеца, че именно вписването на наложен запор по реда на ДОПК осигурява привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Освен това вписването на процесните обезпечителни мерки, наложени по реда на ДОПК е и недопустимо, тъй като основание за вписването им е нормата на чл. 26, ал. 3, т. 11 от ДОПК (ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2008 г.), която предвижда, че в ЦРОЗ се вписва запорът, наложен по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. С новелата на цитираната норма от ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г., е отпаднала възможността за вписване на наложените по реда на ДОПК обезпечителни запори. В случая вписването на запора е извършено на 14.03.2017 г., към която дата ЗОЗ не предвижда такава възможност, което обуславя и недопустимост на извършеното вписване.
В случая запорът по ЗОЗ е вписан след
датата на откриване
на производството
по несъстоятелност. Съгласно чл.
638, ал. 4 от ТЗ, наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са
непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. В същата норма е
установена изрична забрана за налагане на обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален
кодекс или Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс върху имуществото на длъжника след откриване на
производство по несъстоятелност. Ето защо, от значение е дали датата на налагане на
обезпечителните мерки предхожда откриването на
производство по несъстоятелност по отношение на длъжника или фактическия състав
на налагането им е завършен след постановяването на решението по чл.
630, ал. 1 от ТЗ, в която хипотеза те попадат в предметния обхват на
забраната по чл.
638, ал. 4 от ТЗ. От разпоредбите
на чл. 200
от ДОПК и чл.202, ал.1 и ал.3 ДОПК следва, че в ДОПК еднозначно е определен
релевантният момент на налагането на запора, както на изпълнителния, така и на
обезпечителния запор, а това е денят на получаване
на запорното съобщение от банката или от третото задължено лице. От наложения
по реда на чл.
202 от ДОПК обезпечителен запор, обаче не произтича привилегия на кредитора
за предпочтително удовлетворяване на вземанията, за чието обезпечаване е
наложен запорът, от сумите по запорираните банкови сметки. По изричната
разпоредба на закона- чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, привилегията на
вземането възниква от вписването на обезпечителния запор по реда на ЗОЗ. Ето
защо релевантен за класа на вземането е не моментът на налагането на запора по
реда на ДОПК с издаването на постановление на публичния изпълнител по чл. 200
от ДОПК и връчването на запорните съобщения на банките, при които са
разкрити запорираните банкови сметки, а от датата на вписването му в Централния
регистър на особените залози по реда на ЗОЗ- съгласно чл.
12, ал. 2 от ЗОЗ, от този момент той става противопоставим както на третите
лица, от кръга на тези, посочени в цитираната норма- кредитори на същия длъжник
в полза на които при условията и по реда на този закон се
учредява залог върху вземане или върху продадено, отдадено на лизинг или
запорирано имущество. Вписването на запора в Централния регистър на особените залози
поражда действието си занапред - ex nunc, поради което от този момент възниква
и привилегията на обезпеченото с него вземане. В този смисъл вписването на
запора в Централния регистър на особените залози не е елемент от фактическия
състав на налагането му, а е от значение единствено за неговата
противопоставимост на трети лица при конкуренция с правата на други кредитори
от кръга на тези по чл.
12, ал. 2 от ЗОЗ. Привилегията на вземането следва да е налице към датата
на откриване на производството по несъстоятелност, тъй като е недопустимо след
тази дата чрез действия на кредитора или на длъжника да се променя редът за
удовлетворяване на вземанията в универсалното принудително изпълнение, каквото
представлява производството по несъстоятелност. Нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ свързва
привилегията на вземането не с налагането на запора, а с вписването му по реда
на ЗОЗ, което следва да е било извършено преди откриването на производството по
несъстоятелност, за да има действие по отношение на останалите кредитори на
несъстоятелността. В този смисъл съдът съобрази съдебната практика,
обективирана в Решение № 769 от 10.12.2021 г. на САС по
в. т. д. № 751/2021 г.
Вземанията с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ трябва да са не само възникнали, но и да са обезпечени задължително преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, което се отнася в пълна степен за вписания по реда на ЗОЗ запор, като вписването му трябва да предхожда датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. В този смисъл е и Определение № 60399 от 1.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2171/2020 г., II т. о., ТК и др.
Затова в случая, дори
да се приеме, че обезпечителният запор върху сумите по банковите сметки на
длъжника е наложен по реда на чл.
202, ал. 1 и 3 от ДОПК с връчване на запорното съобщение, преди откриване на
производството по несъстоятелност, привилегията на вземането по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ възниква едва
след неговото вписване в Централния регистър на особените залози, при това, ако
то е извършено преди постановяването на решението по чл. 630
от ТЗ, т. е. преди 23.02.2017 г. Запорът е вписан в Централния регистър на особените залози след
тази дата- на 14.03.2017 г., поради което от него в полза на кредитора- Национална агенция
за приходите не възниква привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за
предпочтително удовлетворяване в производството по несъстоятелност на
публичните вземания, за чието обезпечаване е наложен, от сумите по запорираните
банкови сметки на длъжника.
От изложеното следва, че предявените установителни искове по чл. 694 ТЗ относно установяване привилегия на публичните вземанията в размер на 6 071 768, 06 лв. се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат изцяло отхвърлени.
Относно взаменията за начислени ДНИ и ТБО по отношение на
имот на длъжника, който се намира в Община Оряхово, съдът взе предвид, че
установяването на този данък се извършва по реда на ДОПК - чл.
107, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл.
166, ал. 1 ДОПК и чл. 4,
ал. 1 ЗМДТ. Задълженията за данък недвижими имоти представляват публични
общински вземания, предвид чл.
162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166
от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от
органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за местни данъци,
редът за установяването им е предвиден в чл.
9б, ал. 2 от ЗМДТ, съгласно който установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци по този закон се извършват по реда на чл. 4,
ал. 1 - 5
от ЗМДТ от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а обжалването
на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
Предвид изложеното, като взе предвид, че по делото липсват доказателства за това, и вземанията
не са установени с акт за установяване на публични
общински задължения, издаден от
компетентния орган и по съответния ред, съдът счита, че същите не следва да се
приемат в производството по несъстоятелност и предявеният установителен иск
следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Национална агенция за приходите– гр. София, бул. ********против „Е.С.”
АД с ЕИК********искове с правно основание чл. 694,
ал.2, т.1 Търговския закон, за признаване за установено съществуването на
неприети в производство по несъстоятелност на „Е.С.” АД по т.дело № 4260 по
описа за 2016 г. на СГС, ТО VI -2 състав,
публични вземания в общ размер на 4 006,48 лв., от които главници - 3
825 лева и лихви - 181, 48 лева, включени в допълнителния списък обявен ТРРЮЛНЦ
на 30.09.2020 г. и иск за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722,
ал. 1, т. 1 от ТЗ по отношение на публични вземания в размер на за публични вземания в размер на 6 071
768,06 лв., предявени от Национална агенция за приходите с молба с изх. №
24-28-973/16#34/02.07.2019 г., като обезпечени със запор, наложен с
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки №
С160022-023-003191/05.10.2016 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП
- София, вписан в ЦРОЗ под № 2017031401648 включени в одобрения от съда по
несъстоятелността списък на неприетите от синдика вземания на кредитори на „Е.С.”
АД, обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството под № 20190809095356, в
последствие изменен с Определение от 260704 от 04.02.2021 г., постановено по т.
д. № 4260/2016 г. по описа на Софийски
градски съд, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението е постановено на
основание чл. 694, ал.4 от ТЗ при участието на синдика на „Е.С.” АД с ЕИК********- К.Г.Б..
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач „С.и.м.“ ООД с ЕИК ********.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се
връчи на страните.
СЪДИЯ: