Р
Е Ш Е Н И Е
№74 02.04.2018 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на първи
март две
хиляди и осемнадесета год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова и
в присъствието на прокурора Петя Драганова, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №38 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на А.М.В. ***, чрез пълномощника си по
делото адв. Л. против Решение №728 от 28.11.2017 год., постановено по АНД №2775/2017
год. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление №607 от 20.07.2017 год., издадено от Заместник Кмета на Община
Стара Загора, с наложена на касатора глоба в размер на 50.00 лв.
В жалбата се съдържат оплаквания, които по
същество водят до извода за постановяване на съдебното решение в нарушение на
материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Описаното в оспореното
наказателно постановление поведение не може да се квалифицира като
административно нарушение, тъй като за да е такова следва да бъде извършено
виновно и да бъде насочено срещу установеният обществен ред. В случая не е
налице вина у дееца за извършването на вмененото му административно нарушение.
В зелената площ е имало табела, от която е видно, че се разрешава преминаването
на кучета на повод до два метра. В развилото се административнонаказателно
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са нарушили
правото на защита на наказаното лице. Според касаторката, в наказателното
постановление са описани два състава на административни нарушения, съответно по
чл.32 и чл.30, т.10 от НРУОЖНСОСЗ /Наредба за реда и условията за отглеждане на
животни в населените места на Община Стара Загора/. При неясната фактическа
обстановка в АУАН и в наказателното постановление не може да се разбере какво
точно нарушение са констатирали контролните органи. Недопустимо е да се състави
един акт за две нарушения и впоследствие с наказателното постановление да се наложи
едно наказание за двете констатирани нарушения. Изложени са съображения, че
наказващият орган не е приложил правилно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Установеното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните
нарушения от този вид. Счита също така, че самата наредба противоречи на
закона, тъй като юридически не позволява на стопаните на животни да изпълняват
задълженията си към, произтичащи от закона. След като е допустима разходката на
кучето в парка, то до този парк няма как да се стигне без кучето да навлезе
инцидентно и в зелена площ. С изложени съображения по наведеното касационно
основание моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление №607/20.07.2017 год. на Заместник Кмета на Община Стара Загора.
Ответникът по касационната
жалба – Община Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не изразява становище по подадената касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че касационната
жалба е неоснователна и предлага съдебното решение да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Старозагорския
районен съд се е развило по жалба на А.М.В. *** против Наказателно
постановление №607/20.07.2017 год., издадено от Заместник Кмета на Община Стара
Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно
нарушение №21853/607 от 09.06.2017 год. на А.М.В. е наложено административно
наказание – глоба в размер на 50.00 лв., на основание чл.41, т.2.6 от Наредба
за реда и условията за отглеждане на животни в населените места на Община Стара
Загора, за нарушение на чл.30, т.10 от същата наредба. От фактическа страна,
съдът е приел, че на 09.06.2017 год. около 09:15 ч. в гр. Стара Загора, в
зелените площи източно от „Жабките“, в парк „Митрополит Методи Кусев“, лицето А.М.В.
е допуснала водените от нея на повод домашни любимци – кучета от порода „Хъски“
и „Нюфаундленд“, да преминат през зелените площи. С това си поведение е
нарушила разпоредбите на чл.30, т.10 от Наредбата за реда и условията за
отглеждане на животни в населените места на Община Стара Загора
Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното
наказателно постановление. Въззивният съд е приел, че нарушението е безспорно
установено, а при реализирането на административно наказателната отговорност не
са допуснати съществени процесуални нарушение на процесуалните правила. Констатираното
поведение по същество изпълва фактическия състав на административното нарушение
по чл.30, т.10 от Наредбата, представлява такова по смисъла на чл.6 от ЗАНН, а
приетата Наредба не противоречи на ЗВМД и въведените с него изисквания за
защита и хуманно отношение към животните.
При определянето на глобата, наказващият орган се е съобразил с всички
смегчаващи и оттегчаващи обстоятелства, както и с имотното състояние на
касаторката. Това го е мотивирало да постанови решение за потвърждаване на
наложената санкция.
Решението на
Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно.
В решението
на районният съд са изложени подробни съображения, които се споделят и от
настоящата инстанция. Част от касационната жалба преповтаря жалбата, с която е
сезиран районният съд, който подробно и мотивирано е отхвърлил направените
оплаквания. С оглед на гореизложеното и за процесуална икономия, съдът намира,
че не следва да преповтаря същите.
В
допълнение може да се допълни само следното:
Констатираното
поведение на А.В. изразяващо се в допускането на водените от нея кучета да
навлязат в зелените площи, отговаря на законовите изисквания за състав на
административно нарушение. Безспорно е, че същото представлява нарушение на
установеният обществен ред, а съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите
деяния не се наказват само в предвидените от закона случаи. Такова изключване
не е предвидено в приетата Наредба, поради което и правилно е били
санкционирана А.В.. Наличната табела указва възможността за преминаването на
кучета на територията на целия парк, но само ако са повод до два метра, но в
никакъв случай не може да се приеме, че с табелата се преодолява въведената с
Наредбата забрана.
Не
е налице неяснота на отправеното обвинение, респективно да е налице накърняване
правото на защита на наказаното лице. В нито един момент не е съществувало
спор, че разхожданите от жалбоподателката кучета са били на повод, а не са били
пуснати свободно. Именно това обстоятелство води до извода, за нарушение на чл.30,
т.10 от Наредбата, а не на чл.32 от същата. Всъщност в подадените в срока по
чл.44 от ЗАНН възражения, А.В. твърди че кучетата са били на повод, в каквото
насока са и показанията на свидетелите Танев /актосъставител/ и Дончев
/свидетел по установяването на нарушението/. Всъщност това обстоятелство не
било спорно между страните в нито един момент.
Деянието
не може да се квалифицира и като маловажно нарушение, като районният съд е
изложил мотиви за това, които се споделят и от настоящата инстанция. Безспорно
е, че нарушението е формално по своя характер, на просто извършване и правилно
е било санкционирано. Не са изложени никакви мотиви – нито в касационната
жалба, нито в жалбата, с която е сезиран районният съд, още по-малко такива са
установени в хода на съдебното производство, които да обосноват извод за
по-ниска степен на обществена опасност и да доведат до прилагането на чл.28 от ЗАНН.
В
заключение, съдът намира, че следва да отбележи, че в подадената касационна
жалба са изложени мотиви за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, но не и такива за незаконосъобразност на постановеното съдебно
решение. В касационното производство се проверява законосъобразността на
постановеното от районният съд съдебно решение – кои факти е приел за
установени и въз основа на кои доказателства, спазил ли е съдопроизводствените
правила и гарантирал ли е участието на страните, респективно да е гарантирано
правото на защита на наказаното лице в пълен обем и т.н.
Съдът
намира, че доколкото Наредбата по която е санкционирана жалбоподателката е
отменена, то следва да провери и наличието или не, на предпоставките за
приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Процесната наредба е отменена с Наредба за
реда и условията на отглеждане на животни компаньони на територията на Община
Стара Загора и за организацията на работата в общинския приют за
безстопанствени животни. В разпоредбата на чл.10, ал.1, т.8 от нея е предвидено
задължението на собственика или лицето, водещо животното да не допуска
навлизането на животното компаньон в зелени площи при преминаването по алеите.
За нарушението на тази разпоредба е предвидено административно наказание глоба
за виновните лица в размер от 50.00 до 500.00 лв. Имайки в предвид това, съдът
намира, че не са налице материалноправните предпоставки на чл.3, ал.2 от ЗАНН
за прилагането на по-благоприятния закон. Задължението продължава да
съществува, обявено е за наказуемо, а размера на санкцията е същият.
Предвид
изложените съображения съдът намира че не са налице твърдяните касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и
постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.
По делото е направено искане
на жалбоподателката за присъждането на направените разноски по делото в размер
на 600.00 лв., като същите бъдат присъден в полза на адв. Б.Л., осъществил
процесуалното й представителство и представляващо предвидения минимален размер
на адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно решение
№2/03.06.2009 год. постановено по тълкувателно дело №7/2008 год. по описа на
ВАС, административните съдилища не
присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на
районните съдилища по административнонаказателни дела. Същото съгласно чл.130,
ал.1 от ЗСВ има задължителен характер за органите на съдебната власт. Ето защо,
направеното искане следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №728 от 28.11.2017 год.,
постановено по АНД №2775/2017 год. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.М.В. за присъждане на направените
разноски по делото.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.