Определение по дело №10830/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14980
Дата: 8 април 2024 г. (в сила от 8 април 2024 г.)
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20241110110830
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14980
гр. София, 08.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110110830 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от Н. Н. Н. с ЕГН: **********, с адрес: адрес съдебен
адрес: адрес чрез адв. Д. М. М. срещу „ФИРМА” ЕООД, с ЕИК: *************, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС представлявано от ЗСР, за която съдът констатира,
че е редовна, а предявения с нея иск – допустим
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.05.2024 г.
от 10.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на Н. Н. Н. с ЕГН: **********, с
адрес: адрес съдебен адрес: адрес чрез адв. Д. М. М. срещу „ФИРМА” ЕООД , с ЕИК:
*************, със седалище и адрес на управление: АДРЕС представлявано от ЗСР, с
която се иска:
-да бъде прогласена нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на
такса за експресно разглеждан предвидена в договор за паричен заем № ************
от 15.02.2023 г. и
-ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лева
/частична претенция от общо 123,15 лв./, представляваща недължимо платени суми по
договор за паричен заем № ************ от 15.02.2023 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба/27.02.2024 г./ до
окончателното й изплащане;
Ищецът твърди, че на 15.02.2023 г, Н. Н. е сключила договор за паричен заем №
************ с „ФИРМА" ЕООД /с предишна фирма 4финанс/. Страните са се договорили
1
за отпуснатия заем да бъде в размер на 500 лева, при погасяване в срок до 17.03.2023г. В
посочения договор кредиторът е уговорил, че ГПР е в размер на 49,7%, лихвен процент за
кредита в размер на 41%, сума на лихвата за срока на договора - 16,85 лв. В договора е
записано, че кредитополучателят дължи сума в размер на 123,15 лв. такса за бързо
разглеждане. Твърди се, че Н. Н. е погасила сумата по договора, като за срока на договора е
заплатила по сметка на дружеството изцяло сумата по договора, включително такса за
експресно разглеждане, а именно: 640,00 лв.
Поддържа се, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10
вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а
именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй като в договора за
потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в
пъти по-висок от посочения, което е пад максимално установения праг на ГПР. Сочи се, че в
ГПР следва да се включат възнагражденията за допълнителна услуга, които са
инкорпорирани в самия договор и всъщност представляват прикрити разходи по кредита, с
които се стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
Поддържа се, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на
хипотезата па непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Прави се позоваване на 10а от ЗПК - изрична забрана да се изискват такси и
комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Сочи се, че е
случая се касае до такса за отпускане на кредита. Същата представлява начин кредиторът да
си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен
принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/
печалба към договорената възнаградителна лихва.
Претендират се разноски.
Представени са писмени доказателства.
Иска се да бъде задължено ответното дружество да представи цялата преписка по
Договор за паричен заем № ************/15.02.2023 г., включително да предостави,
разписки от счетоводството за получени суми, стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредит, както и приложимите към Общи
условия.
Иска се да бъде допуснато изслушването па Съдебно - икономическа експертиза,
по която вещото лице — икономист, след като се запознае с материалните по делото, както
и допълнително събере необходимата информация, включително след посещение в
счетоводството на ответника, да отговори:а) Какъв е действителния размер на годишния
лихвен процент по Договор за паричен заем № ************/15.02.2023 г., като се включи в
него и предвидената такса за експресно разглеждане и b) Каква е цялостната сума, изплатена
от потребителя по процесния договор, както и как е осчетоводена сумата?
2
Иска се да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред БНБ с
адрес: гр. София, ул. „Славянска“ 6, на база на което да ни бъде предоставена информация
относно всички сключени договори за потребителски кредити между Н. Н. Н. с ЕГН
**********и „ФИРМА“ ЕООД с ЕИК: *************, както и движението по тях.


В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба,
с който искът се оспорва като неоснователен.
Сочи се, че на 15.02.2023 г. между „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК ************* като
Кредитодател и Н. Н. Н. (във вътрешната система на Дружеството ищцата е била
регистрирана с тези имена) като Кредитополучател, е сключен Договор за кредит №
************ (Договора) в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит
и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписването на процесния
Договор, Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя сума в размер на 500
(петстотин) лева, представляваща главница по кредита. Кредитът е бил за период от 30 дни
и падежна дата 17.03.2023 г. Начислените такси и лихви по кредита са: договорна лихва в
размер на 16.85 лева (шестнадесет лева и осемдесет и пет стотинки) и такса за допълнителна
незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 123.15 лева (сто двадесет и три
лева и петнадесет стотинки). Така общият размер на кредита, който Кредитополучателят е
трябвало да погаси на падежната дата, е бил на стойност 640 лева (шестстотин и
четиридесет лева).
Изложени са доводи, че таксата за бързо разглеждане се явява незадължителна
услуга, не е задължително условие за получаване на заявената сума и не повишава
шансовете на Кредитополучателя да получи Кредит. Същата е дължима във връзка с
краткият срок, в който е направена кредитна оценка на лицето и преценка за
кредитоспособността му посредством съответните справки, които стандартно отнемат 7 дни.
Твърди се, че задължението по Договор за кредит № ************ / 15.02.2023 г.
е погасено изцяло и окончателно предсрочно, на 17.02.2023 г. По сметки на Дружеството е
постъпила сума в размер на 624.27 лева, с която сума са били погасени, както следва:
главница – 500 лева, такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в
размер на 123.15 лева и договорна лихва в размер на 1.12 лева
Оспорва се твърдението на ищцата, че договорът противоречи на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК. Сочи се, че размерът на ГПР по Договора е изчислен изцяло в съответствие със
законовата формула, разписана в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Съгласно
Специалните условия по Договора, лихвеният процент за срока на договора е 40.97 %, а след
приравняване на годишна база ГПР възлиза на 49.6 %.
Излагат се доводи, че заявяването на отделни допълнителни и незадължителни
услуги не следва да се включва в ГПР. Твърди се, че процесният договор за потребителски
кредит е съобразен изцяло по форма и съдържание с императивните изисквания на Глава
трета от ЗПК.
Поддържа се, че такса Бързо разглеждане няма задължителен характер, за разлика
от общите разходи по кредита, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, както са
дефинирани и в § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Ползването на услугата, а от там и заплащането на
такса за нея, става само по изрично искане на потребителя и зависи изцяло от неговата
преценка – дали в конкретния случай същият желае да получи отговор по искането си за
кредит, в рамките на определения кратък срок, или не.
Взето е становище за липса от необходимост от доказателствените искания на
ищеца.
Претендират се разноски. Възразява се срещу претендираните разноски от ищеца.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. чл. 124., ал.1 от
3
ГПК и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
По делото няма ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства по смисъла
на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
обстоятелство, че между страните е сключен Договор за кредит № ************ от
15.02.2023 г., по който ищцата е усвоила сумата от 500 лева, като на 17.02.2023 г. ищцата е
погасила сума в размер на 624.27 лева, която ответното дружество е отнесло както следва:
главница – 500 лева, такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в
размер на 123.15 лева и договорна лихва в размер на 1.12 лева
Ответникът при условията на пълно и главно доказване следва да установи, че
имущественото разместване/сумата предмет на иска -123.15 лева/ е с валидно възникнало
правно основание.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като
допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора
факти.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания с оглед
обявените за безспорни факти и обстоятелства.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба
Определението не подлежи на обжалване.

4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5