Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 98 29.05.2015г. град Стара Загора
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и девети април две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар С.Х. и с участието
на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Р.
ТОДОРОВА административно дело № 34 по описа за 2015г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба на Г.В.В. ***, против Заповед № РД-28-1/
15.01.2015г., издадена от Директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ – Стара
Загора, с която заповед на Г.В. - държавен служител на длъжност Главен
експерт, отдел „АП” Дирекция „АПФСО” при РЗИ – Стара Загора, на основание чл.97,
ал.1 във вр. с чл.90, ал.1, т.2, чл.91, ал.1 и чл.89, ал.2, т.5 от Закона за
държавния служител, за допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 14, ал.1,
чл.17, ал.1, ал.2 и ал.3 от Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация, е наложено дисциплинарно наказание „порицание”. В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за постановяването
й при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила; при неспазване на императивните законови изисквания за съдържание на
акта и в противоречие на материално правните разпоредби на ЗДСл. Жалбоподателят
поддържа че в заповедта, в нарушение на чл. 97, ал.1, т.5 от ЗДСл, не се
съдържа посочване на служебните задължения, които са били виновно нарушени от
него. Сочи, че в хода на проведеното дисциплинарно производство са допуснати
съществени нарушения на регламентираните в ЗДСл процедурни правила и изисквания,
тъй като не е направена проверка, не са обсъдени и преценени направените от него
възражения в подаденото писмено обяснение и преди налагането на наказанието не
е бил изслушан от дисциплинарно наказващия орган. Твърди, че не е допуснал вменените
му нарушения на разпоредбите на Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация, с което обосновава липсата на материалноправно основание
и на регламентираните в закона предпоставки за подвеждането му под
дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарно наказание. С подробно
изложени в жалбата съображения е направено е искане за отмяна на оспорената
заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата - Директор на Регионална
здравна инспекция – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в
съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Твърди, че наличието на виновно
извършено от Г.В. нарушение на служебните задължения – неспазване на правилата
на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и
съставомерно от обективна и субективна страна поведение – дисциплинарно нарушение
по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл, като материалноправно основание за налагане на
дисциплинарно наказание „порицание”, е доказано по безспорен и несъмнен начин.
Поддържа, че дисциплинарното наказание е наложено след като са събрани и
присъединени към дисциплинарната преписка всички доказателства, имащи отношение
към пълното и всестранното изясняване на възникналия конфликт /инцидент/ между
двамата служители на РЗИ – Стара Загора, като дисциплинарно наказващият орган е
изпълнил задълженията си по чл.93, ал.1 от ЗДСл да изслуша държавния служител и
да приеме писмените му обяснения. Излага
подробни съображения че заповедта, като издадена в съответствие с материалния
закон, при спазване на регламентираните в ЗДСл административно-производствени
правила и при съблюдаване на императивните изисквания за форма и съдържание на
акта, е правилна и законосъобразна.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
На 18.11.2014г. е
проведена среща – изслушване в кабинета на Директора на РЗИ – Стара Загора, д-р
Елена Канева, за което е съставен Протокол „от проведена среща-изслушване на Г.В.,
главен експерт в отдел „АП”, Дирекция „АПФСО” по повод на инцидент, възникнал
на 18.11.2014г. в сървърното помещение на РЗИ – Стара Загора” /л.60-63/.
Съгласно посочения протокол срещата – изслушване е проведена по реда на чл.93,
ал.1 от ЗДСл, във връзка с нарушаване на чл.14, ал.1, чл.17, ал.1, ал.2 и ал.3
от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация по повод
инцидент, предизвикан от Г.В.. На изслушването са присъствали Директора на РЗИ
– Стара Загора – д-р Елена Канева; Главния секретар на РЗИ - Стара Загора – инж. С.К.; Директора на
Дирекция „АПФСО” – Йорданка Стоянова; Началник отдел „АП”, Дирекция „АПФСО” – А.В.;
Г.В. и Й.И. – Главен специалист, отдел „Стопански дейности”. В протокола е
посочено, че изслушването е проведено по инициатива на Директора на РЗИ – Стара
Загора – д-р Елена Канева, след като същата е информирана от Главния секретар
на РЗИ за възникналия инцидент, като е отразено, че Директорът на РЗИ - Стара
Загора е настоявал за изслушването на обясненията на Г.В. за поведението и било
заявено, че провеждането на изслушването в деня на инцидента се налагало по
причини да не бъдат забравени факти и детайли от инцидента; да се избегне
манипулацията и интерпретацията на обстоятелствата, при които се е случил
инцидента и загрижеността на Директора на РЗИ – Стара Загора как този инцидент
ще се отрази на имиджа на институцията поради факта, че се е състоял във
фоайето на инспекцията. Като цел на проведената среща е посочена изслушването
на обясненията на Г.В. във връзка с образувано дисциплинарно дело. Изготвеният
за проведената среща – изслушване протокол е подписан от Директора на РЗИ –
Стара Загора – д-р Елена Канева и от протоколиста А.В..
Във връзка с възникналата конфликтна ситуация, на
25.11.2014г. с вх. № ДСО-89/ 25.11.2014г. е представено писмено обяснение от И.С.И.
изпълнител – шофьор в РЗИ – Стара Загора, като на същата дата и със същия
входящ номер са депозирани и Доклад от Й. Илиев И. и Рапорт от д-р Таня Илиева
Перчемлиева – Джебран - Директор на Дирекция „НЗБ”.
С вх. № ДСО – 89/ 25.11.2014г. е представен Доклад
от Главния секретар на РЗИ – Стара Загора до Директора на РЗИ – Стара Загора. В
доклада подробно е изложена фактологията по възникналата конфликтна ситуация в
сървърното помещение на 18.11.2014г.;
направени са констатации въз основа на проведеното на 18.11.2014г.
изслушване и дадените обяснения както от жалбоподателя Г.В., така и от
останалите служители от РЗИ – Стара Загора, като е направен извод за проявено
незачитане и неуважение на йерархичната структура на РЗИ, непрофесионално
отношение и арогантно поведение от страна на Г. В. спрямо неговите колеги. Формирано
и формулирано е заключение, че цялостното поведение на държавния служител може
да се квалифицира като извършване на дисциплинарни нарушения съгласно чл.89,
ал.2, т.3 и т.5 от ЗДСл – неспазване кръга на служебните задължения и
неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация, регламентирани в чл.2, ал.5 и ал.6, чл.5, ал.2, чл.6, ал.1,
чл.14, ал.1 и ал.2, чл.17, ал.1, ал.2 и ал.3 и чл.18, като е направено
предложение да бъде наложено дисциплинарно наказание на Г.В., на основание
чл.90, ал.1 от ЗДСл, за извършване на дисциплинарни нарушения съгласно чл.89,
ал.2, т.3 и т.5 от ЗДСл.
С вх. № ДСО-94/ 03.12.2014г. е депозиран доклад и от П. Костов С.,***, с
копие до Главния секретар на РЗИ – Стара Загора, с искане за предприемане на
мерки срещу арогантното и агресивно поведение на Г. В., във връзка с
възникналата между него и жалбоподателя В. конфликтна ситуация на 18.11.2014г.
и цялостното поведение на В..
С писмо № ДСО – 4/
13.01.2015г. на Директора на РЗИ – Стара Загора, на основание чл.93, ал.1 от
ЗДСл, както и доклад вх. № ДСО – 89/ 25.11.2014г. от инж. С.К. – Главен
секретар на РЗИ – Стара Загора, за извършено нарушение, формулирано в три точки
– „1. На 18.11.2014г. сте създал конфликтна ситуация в сървърното помещение на
РЗИ – Стара Загора; 2. На 18.11.2014г. в сървърното помещение на РЗИ – Стара
Загора сте проявил физическа агресия спрямо колегата си П.С. и 3. В отношенията
си с колегата си П.С. допускате системно нарушаване на разпоредбите на Кодекса
за поведение на служителите в държавната администрация”, е изискано от Г.В. в
срок до 17.00ч. на 14.01.2015г. да представи „писмените си обяснения и мотиви
за горе цитираните нарушения, както и доказателства, които да ги подкрепят”. С
вх. № ДСО – 5/ 14.01.2015г. Г.В. е депозирал писмени обяснения по повдигнатото му
дисциплинарно обвинение за извършени нарушения на служебните задължения.
С оспорената в
настоящото производство Заповед № РД–28–1/ 15.01.2015г. на Директора на
Регионална здравна инспекция - Стара Загора, на основание чл.97, ал.1 във вр.
с чл.90, ал.1, т.2, чл.91, ал.1 и чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл, на Г.В.В. на
длъжност Главен експерт, отдел „АП”, Дирекция „АПФСО” при РЗИ – Стара Загора, е
наложено дисциплинарно наказание „порицание”. От фактическа страна заповедта се
основава на възникнала на 18.11.2014г. конфликтна ситуация между дисциплинарно
наказаното лице и друг служител на РЗИ – Стара Загора /П.С./, при която Г.В. е
нарушил правилата за поведение на служителите в държавната администрация,
регламентирани в разпоредбите на чл. 14, ал.1, чл.17, ал.1, ал.2 и ал.3 от
Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната
преписка по издаване на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание, както и седмични отчети за работа на служители от РЗИ – гр. Стара
Загора – на жалбоподателя Г.В. и на П.С.; подавани от Г. В. сигнали до
Директора на РЗИ – Стара Загора; длъжностна характеристика за заеманата от
жалбоподателя длъжност в РЗИ – Стара
Загора, формуляр за оценка за изпълнението на длъжността и др.
Допуснато
е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на
свидетели на служители на РЗИ – Стара Загора – П. Костов С., Й. Илиев И., И.С.И.,
инж. С.Н.К., С.Г.С. – Маринова, А.В.Т. и Н.Н.К..
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес, в законово установения преклузивен срок и
против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Заповед № РД–28–1/
15.01.2015г. е издадена в изискуемата писмена форма от материално компетентния по см. на чл.92,
ал.1 от ЗДСл орган – Директор на Регионална здравна инспекция – Стара Загора, при
упражняване на законово установени правомощия в качеството му на орган по
назначаването.
Съгласно разпоредбата на чл.97, ал.1
от ЗДСл, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на
дисциплинарно наказващия орган, като в т.1 – т.7 на посочената норма по
императивен начин са регламентирани реквизитите, които е необходимо да съдържа
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В чл.97, ал.1, т.4 и т.5 от
ЗДСл е предвидено, че в заповедта задължително следва да бъдат посочени
описание на извършеното от държавния служител нарушение, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават и служебните задължения, които са били
виновно нарушени. Смисълът на императивните изисквания на специалната норма на чл.
97, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДСл е да бъдат посочени всички съставомерни от
обективна и субективна страна елементи на деянието, по начин, даващ възможност
да се направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение т.е заповедта
следва да съдържа описание на всички обстоятелства, които имат значение на
релевантни юридически факти и обосновават наличието на виновно поведение,
квалифицирано като дисциплинарно нарушение по см. на някоя от хипотезите на чл.
89, ал.2 от ЗДСл.
В случая съдът приема, че оспорената заповед съдържа изискуемото
се от закона описание на дисциплинарното нарушение. Дисциплинарното обвинение е
за извършено от Г.В. дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл - неспазване на правилата на Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация. В съответствие с
изискванията на чл. 97, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДСл, в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание са описани времето, мястото и обстоятелствата, при
които са извършени действията, квалифицирани от дисциплинарно наказващия орган
като съставомерно от обективна и субективна поведение – дисциплинарно
правонарушение, при посочване на правилата и нормите за поведение от Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация с възпроизвеждане на
тяхното съдържание, за които е прието, че не са спазени от държавния служител.
Доколкото спазването на правилата на Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация е вменено като длъжностно задължение по длъжностна
характеристика на Г.В., с посочването на нарушените правила, регламентирани в
този кодекс, дисциплинарно наказващият орган е изпълнил изискването на чл.97,
ал.1, т.5 от ЗДСл за посочване в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание на служебните задължения, които са били виновно нарушени. С оглед на
което и приемайки за несъстоятелно възражението на жалбоподателя за допуснато
съществено нарушение на чл.97, ал.1, т.1 от ЗДСл поради посочването само на
двете имена на дисциплинарно наказващия
орган, съдът намира, че съдържанието на оспорената заповед съответства на
императивните законови изисквания по чл.97, ал.1 от ЗДСл.
Заповед
№ РД–28–1/ 15.01.2015г. на Директора на РЗИ – Стара Загора обаче е постановена при допуснато нарушение на
процесуалните правила при провеждането на дисциплинарното производство и издаването
на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, което нарушение е от
категорията на съществените такива и представлява абсолютно основание за отмяна
на обжалвания акт, като незаконосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл.93, ал.1
от ЗДСл, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за
писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Нормата
на чл.93, ал.1 от ЗДСл е императивна и неспазването на регламентираните в
условията на кумулативност процесуални изисквания и
неизпълнението на задълженията от страна на органа при провеждането на
дисциплинарното производство, винаги представлява съществено нарушение. Смисълът на разпоредба на чл.93,
ал.1 от ЗДСл е да се даде възможност на служителя да защити правата си пред дисциплинарно
наказващия орган във връзка с вменените
му нарушения, за които е образувано дисциплинарното производство, като бъде
гарантирано всестранно, пълно и обективно изясняване на всички факти и обстоятелствата,
свързани с реализирането на отговорността и налагането на дисциплинарното
наказание. В конкретния случай не се установява да е спазена императивната норма
на закона. От представените по делото писмени доказателства се установява, че на
основание чл.93, ал.1 от ЗДСл от служителя са изискани писмени обяснения по
повдигнатото дисциплинарно обвинение за допуснати нарушения на Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация и такива са депозирани от Г.В..
Но липсват надлежни доказателства, че преди налагането на дисциплинарното
наказание жалбоподателят е бил поканен да бъде изслушан на определена дата и
час и е бил изслушан от дисциплинарно наказващия орган.
Изпълнението на
изискването на чл.93, ал.1, предл. 1 от ЗДСл не се установява и доказва от
представения по делото Протокол от 18.11.2014г. „от проведена среща-изслушване
на Г.В., главен експерт в отдел „АП”, Дирекция „АПФСО” по повод на инцидент,
възникнал на 18.11.2014г. в сървърното помещение на РЗИ – Стара Загора”.
Съображенията за това са следните:
На първо място по делото няма данни на коя
дата е било образувано дисциплинарното производство, приключило с издаването на
обжалваната Заповед № РД-28-1/ 15.01.2015г. на Директора на РЗИ – Стара Загора за
налагане на дисциплинарно наказание на Г.В. на основание чл.97, ал.1 във вр. с
чл.90, ал.1, т.2, чл.91, ал.1 и чл.89, ал.2, т.5 от Закона за държавния
служител, за допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 14, ал.1, чл.17, ал.1,
ал.2 и ал.3 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.
Действително, с оглед вида на наложеното на Г. В. дисциплинарно наказание –
„порицание”, няма законово въведено изискване за образуване на дисциплинарно
дело с нарочна заповед на дисциплинарно наказващия орган. Но това не
освобождава дисциплинарно наказващия орган от задължението да обективира по
някакъв начин образуването на дисциплинарно производство срещу конкретен
държавен служител за конкретно извършено от него дисциплинарно нарушение по см.
на чл.89, ал.2 от ЗДСл. В случая при липса на доказателства за образувано към
датата на провеждане на „срещата – изслушване” дисциплинарно производство срещу
Г.В., при конкретно определени фактически и правни рамки на дисциплинарното
обвинение, не може да се приеме, че е налице изслушване на държавния служител
по смисъла и съгласно изискването по чл.93, ал.1, предл. първо от ЗДСл с
предоставена възможност на лицето да даде обяснения във връзка нарушението,
извършването на което му се вменява. Отделно от това, противно на твърденията
на ответника по жалбата, няма никакви доказателства че Г.В. е бил надлежно
уведомен, че срещата
– изслушване е проведена „по реда на чл.93, ал.1 от ЗДСл, във връзка с
нарушаване на чл.14, ал.1, чл.17, ал.1, ал.2 и ал.3 от Кодекса за поведение на
служителите в държавната администрация по повод инцидент, предизвикан от Г.В.,
във връзка с образувано дисциплинарно дело”, както е посочено в протокола.
Освен, че към този момент /а и впоследствие/ липсва издадена заповед на
дисциплинарно наказващия орган за образуване на дисциплинарно дело, събраните
по делото свидетелски показания са индиция че провеждането на срещата е било
насочено към изясняване на обстоятелствата във връзка с възникналата конфликтна
ситуация между служители на РЗИ – Стара Загора и „предстояща процедура за
налагане на дисциплинарно наказание”, за каквато среща самия Г.В. е настоявал. С
оглед на което съдът приема, че „изслушването” на Г. В. на проведената на
18.11.2014г. среща с негово участие, не представлява такова по вече образувано
дисциплинарно производство.
На следващо място проведената
„среща – изслушване” няма характер на изслушване по см. на чл.93, ал.1, предл.
първо от ЗДСл. Законът регламентира изслушването по чл.93, ал.1, предл. първо
от ЗДСл като изслушване на държавния служител от дисциплинарно
наказващия орган. В случая, от изготвения Протокол от проведената на 18.11.2014г. среща-изслушване
на Г.В., е видно, че на същата освен дисциплинарно наказващия орган /Директора
на РЗИ – Стара Загора/ и държавния служител Г.В., са присъствали и Главния
секретар на РЗИ - Стара Загора – инж. С.К.; Директора на Дирекция „АПФСО” –
Йорданка Стоянова; Началник отдел „АП”, Дирекция „АПФСО” – А.В. и Й.И. – Главен
специалист, отдел „Стопански дейности”. Съгласно отразеното в протокола посочените
лица не просто са присъствали на срещата, но
и са участвали с въпроси, обяснения, констатации. И ако самото присъствие
на изслушването на други лица освен дисциплинарно наказващия орган не би било
съществено нарушение на процедурата по реализиране на дисциплинарната
отговорност, то участието им /дори и някои от тях да са членове на
дисциплинарния съвет, както се твърди от ответника по жалбата/, изцяло променя
характера на проведената „среща – изслушване”. С оглед обективираното в
протокола проведената среща следва да се разглежда като процедурна форма за
изясняване на фактите и обстоятелствата свързани с възникналата конфликтна
ситуация чрез изслушване на участниците и свидетелите на конфликта, а не като
изслушване по см. на чл.93, ал.1, предл. първо от ЗДСл. Самият протокол е
изготвен именно като такъв „от проведена среща-изслушване на Г.В., главен
експерт в отдел „АП”, Дирекция „АПФСО” по повод на инцидент, възникнал на
18.11.2014г. в сървърното помещение на РЗИ – Стара Загора”. Съгласно изготвения
протокол от срещата, изрично като причини за провеждането на изслушването в
деня на инцидента Директорът на РЗИ – Стара Загора е заявил 1. Да не бъдат
забравени факти и детайли от инцидента; 2. Да се избегне манипулацията и
интерпретацията на обстоятелствата, при които се е случил инцидента и 3. Загрижеността
на Директора на РЗИ – Стара Загора как този инцидент ще се отрази на имиджа на
институцията поради факта, че се е състоял във фоайето на инспекцията. Всичко
това сочи, че проведената на 18.11.2014г. среща – изслушване е била такава за събиране
на гласни доказателства за изясняване на поведението на Г.В. при възникналия
конфликт с оглед образуването на
дисциплинарно производство, а не изслушване по чл.93, ал.1 предл. първо от ЗДСл
по вече образувано дисциплинарно производство. Аргумент за това е начина на
провеждане на срещата – под формата на въпроси от присъствалите на срещата
длъжностни лица от РЗИ – гр. Стара Загора и отговори на Г. В. и свидетеля Й.И.,
която среща е приключила „поради липса на нова информация, която да изясни
обстоятелствата за инцидента”.
Смисълът на законовото изискване
по чл.93, ал.1, предл. първо от ЗДСл е да се даде възможност за защита на държавния
служител непосредствено преди реализиране на дисциплинарната отговорност чрез
налагане на съответното дисциплинарно наказание. Това е
обусловило и законодателното решение процедурата по изслушване на държавния
служител да бъде регламентирана като заключителен етап от дисциплинарното
производство, непосредствено предхождаща издаването на заповед за налагане на
дисциплинарно наказание. И това е така, доколкото привлеченото към
дисциплинарна отговорност лице не би могло да реализира пълноценно правото си
на защита без да се запознае със събраните в хода на извършената дисциплинарна
проверка доказателства и направените констатации, на които от фактическа страна
се основава дисциплинарното обвинение. Дисциплинарното производство включва
съвкупност от нормативно регламентирани действия, развиващи с в определена
последователност – образуване на дисциплинарно производство за конкретно
дисциплинарно нарушение, събиране, проверка и оценка на доказателствата и
изслушване на държавния служител и приемането на писмените му обяснения
непосредствено преди издаването на заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание. В случая проведената на 18.11.2014г. „среща-изслушване” предхожда не
само образуването на дисциплинарното производство, но и всички останали
действия по извършване на проверка за изясняване на случая и събиране и
присъединяване на доказателствата към дисциплинарната преписка. Представените
доклади, обяснения, рапорти са от дата 25.11.2014г. От същата дата е и изготвения
Доклад от Главния секретар на РЗИ – Стара Загора до Директора на РЗИ –
Стара Загора, в който въз основа на събраните доказателства /вкл. и дадените от
Г. В. обяснения на проведената на 18.11.2014г. среща-изслушване/ и направените
констатации е формулирано дисциплинарно обвинение за извършени от Г. В.
дисциплинарни нарушения съгласно чл.89, ал.2, т.3 и т.5 от ЗДСл, с предложение
за налагане на дисциплинарно наказание. Да се приеме за вярна поддържаната от
ответника по жалбата теза, че дадените от Г. В. обяснения на срещата-изслушване
на 18.11.2015г. представляват изслушване по см. на чл.93, ал.1, предл. първо от
ЗДСл, би означавало да се приеме, че началото на дисциплинарното производство е
поставено с изслушването от дисциплинарно наказващия орган на държавния
служител, което е недопустимо. Константна е съдебната практика, че дадените в
хода на дисциплинарното производство устни и/ или писмени обяснения от
държавния служител, не освобождават дисциплинарно-наказващия орган от
задължението му по чл.93, ал.1 от ЗДСл – преди налагането на дисциплинарно
наказание да изслуша държавния служител и да приеме писмените му обяснения.
Отделно от това Протоколът „от
проведена среща-изслушване на Г.В., главен експерт в отдел „АП”, Дирекция
„АПФСО” по повод на инцидент, възникнал на 18.11.2014г. в сървърното помещение
на РЗИ – Стара Загора”, е подписан единствено от дисциплинарно-наказващия орган
/Директора на РЗИ – Стара Загора/ и от длъжностното лице, определено за
протоколист, но не и от Г.В.. Това както и обстоятелството, че протоколът не
само възпроизвежда изложеното от В. в дадените от него устни обяснения, но
съдържа и елемент на оценка и интерпретация на тези обяснения, също обуславя
извод, че съставеният протокол нито има характер, нито доказателствена стойност
на протокол от изслушване по чл.93, ал.1, предл. първо от ЗДСл.
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че дадените на 18.11.2014г. на проведената „среща – изслушване” устни
обяснения от Г.В., не представляват изслушване по см. на чл. 93, ал.1, предл.
първо от ЗДСл от дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното
наказание. За да се счита изпълнено задължението е следвало да бъде осигурена възможност
на държавния служител да изложи устно, в условията на непосредственост, своята
защитна теза по конкретно дисциплинарно обвинение, след приключване на дисциплинарната
проверка, така, както е била дадена възможност за представяне на писмени
обяснения - с посочване на конкретните дисциплинарни нарушения, за които е
образувано производството по реализиране на дисциплинарната отговорност.
Двете задължителни
изисквания – да бъде изслушан държавния служител и да му бъде дадена възможност
да представи писмени обяснения, са кумулативно предвидени и органът е длъжен да
ги изпълни преди налагане на дисциплинарното наказание. Аргумент за това е
разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗДСл, съгласно която неизпълнението на което и
да е било от предвидените самостоятелни действия на дисциплинарно наказващия
орган, е основание за отмяна на дисциплинарното наказание, без да се разглежда
спора по същество. В този смисъл представянето на писмени обяснения не
освобождава дисциплинарно наказващия орган от задължението да изслуша държавния
служител преди налагането на наказанието.
Неспазването на
императивно регламентираното изискване по чл.93, ал.1 от ЗДСл за изслушване на
държавния служител представлява съществено нарушение на административно - производствените
правила и основание за отмяна на издадената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание.
Допуснатото съществено нарушение на чл.93,
ал.1, предл. първо от ЗДСл, опорочава изцяло производството по реализиране на
дисциплинарната отговорност и обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„порицание” на държавния служител Г.В., следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
При наличието на абсолютно процесуално
основание за отмяна на Заповед № РД–28–1/ 15.01.2015г. на Директора на РЗИ –
Стара Загора, при което, съгласно разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗДСл, съдът не
разглежда спора по същество, не следва да бъдат обсъждани и преценявани
събраните по делото писмени и гласни доказателства досежно наличието на
допуснати от Г.В. нарушения на разпоредбите на Кодекса за поведение
на служителите в държавната администрация и съответно извършено от служителя дисциплинарно
нарушение по см. на чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл, неговата тежест и обосноваността
на наложеното дисциплинарно наказание „порицание”.
С оглед изхода на делото искането на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде
уважено, като на основание 143, ал.1 от АПК Регионална здравна инспекция –
Стара Загора бъде осъдена да заплати на Г.В. сумата от 500лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно
договор за правна защита и съдействие № 083166/ 26.01.2015г.
Водим от горните мотиви и
на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Г.В.В. ***, Заповед № РД-28-1/ 15.01.2015г., издадена от
Директора на Регионална здравна инспекция - Стара Загора, с
която на Г.В. - държавен служител на длъжност Главен експерт, отдел „АП”,
Дирекция „АПФСО” при РЗИ – Стара Загора, е наложено дисциплинарно наказание
„порицание”, на основание чл.97, ал.1 във вр. с чл.90, ал.1, т.2, чл.91, ал.1 и
чл.89, ал.2, т.5 от Закона за държавния служител, за допуснати нарушения на
разпоредбите на чл. 14, ал.1, чл.17, ал.1, ал.2 и ал.3 от Кодекса за поведение
на служителите в държавната администрация, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Регионална
здравна инспекция – Стара Загора да заплати на Г.В.В. ***, ЕГН ********** сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща
направените от жалбоподателя разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: