О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 09.02.2023 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети
януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 178
по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
На 14.10.2022 г. е обявен в търговския
регистър по партидата на „Р.М.“ ЕООД /в несъстоятелност/, изготвен списък на
приети вземания от синдика, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ.
По
реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ е постъпило в съда възражение с вх. № 307993/24.10.2022
г., подадено по пощата на 21.10.2022 г., от „Р.М.“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу
включване в списъка на приети вземания на вземането на ЗП Х.Ю.М. за сумите в
общ размер на 83 365,94 лева.
Със становище от 15.11.2022 г. синдикът адв. Р.И.Т. намира, че възражението на длъжника срещу
списъка на приети вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, за
погасяване на вземането по давност е основателно. С оглед изложеното счита, че
възражението на „Р.М.“ ЕООД следва да бъде уважено.
В проведеното редовно съдебно заседание страните не се
явяват.
Съдът, като
взе предвид изготвения от синдика списък, постъпилото възражение и представените
по делото писмени доказателства, намира за установено следното:
Подаденото възражение от длъжника „Р.М.“ ЕООД /в
несъстоятелност/ е допустимо, тъй като списъкът на приети вземания на кредиторите,
предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ е обявен в търговския регистър на 14.10.2022
г., а възражението е подадено по пощата на 21.10.2022 г., което е в законоустановения седмодневен срок.
Длъжникът възразява срещу включване в списъка на
приети вземания на вземането на кредитора ЗП Х.Ю.М. в общ размер на
83 365,94 лева под № 3. Счита, че вземането е погасена по давност, тъй
като произтича от договор за покупко-продажба на сурово мляко от 01.03.2018 г. и
издадените фактури от 2018 г. На основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД прави възражение
за изтекла погасителна давност, тъй като е изминал период по-дълъг от три
години от падежа на фактурите до предявяване на вземането от страна на
кредитора в производството по несъстоятелност. Фактурите са издадени през 2018
г., а предявяването на вземането от кредитора в производството по
несъстоятелност е осъществено през 2022 г.
Видно е, че с молба от 06.08.2021 г., подадена по пощата
на 05.08.2021 г., кредиторът ЗП Х.Ю.М. предявява в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ
вземане за главница в общ размер на 62 799,20 лева за доставка на сурово
краве мляко по следните фактури, както следва: фактура № **********/13.03.2018
г. за непогасен остатък от 11 574,99 лева; фактура № **********/22.03.2018
г. за непогасен остатък от 8 310,29 лева; фактура № **********/31.03.2018
г. на стойност 11 855,64 лева; по фактура № **********/16.04.2018 г. на
стойност 20 029,97 лева и фактура № **********/23.04.2018 г. на стойност
11 028,31 лева. Предявява също така вземане за лихва за забава върху
главницата в общ размер на 20 566,74 лева за периода от 16.05.2018 г. до
05.08.2021 г., както и за законна лихва за забава върху главницата.
Съдът намира за доказано по делото, че във връзка със
сключения между страните на 01.03.2018 г. договор за покупко-продажба на сурово
мляко страните са били обвързани от валиден договор, по който продавачът ЗП Х. Ю.М.
продава, а купувачът „Р.М.“ ЕООД купува ежедневно сурово краве мляко срещу
цена, която купувачът се задължава да му заплати в размер и при условията,
уговорени в договора. Видно е, че доставките са извършвани на определен период
по график, за което са издадени процесните фактури.
С подаденото възражение длъжникът не оспорва, че
вземанията са възникнали в негова тежест на основание договора от 01.03.2018
г., както и че техният размер възлиза на сумите, посочени в молбата за
предявяване на вземания, подадена от ЗП Х.Ю.М., а се позовава единствено на
изтекла погасителна давност.
Погасителната давност е институт на материалното
право, който се свързва с изтичане на определен, установен от закона период от
време – давностен срок, след който правото на
кредитора да иска принудително реализиране на своето право се погасява.
Разпоредбата на чл. 118 ЗЗД предвижда, че ако длъжникът изпълни задължението си
след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, дори и
и да е знаел за давността. Това е така, тъй като се погасява единствено правото
на кредитора да иска принудително реализиране на своето вземане, но не и
задължението, което продължава да съществува в същия вид, обем и модалитети, но без възможност за принудителното му
събиране. Ето защо задължението може да бъде изпълнено валидно от длъжника и
след изтичане на давностния срок, включително и
принудително, ако длъжникът не се позове в срок на давността.
В теорията и в съдебната практика погасителната
давност се определя като право на длъжника да осуети с волеизявление пред
компетентния съдебен орган правото на иска на кредитора или правото на
принудително изпълнение. Погасителната давност е установена в интерес на
длъжника, който позовавайки се на бездействието на своя кредитор в давностния период би могъл да осуети уважаването на
предявен срещу него осъдителен иск. В този смисъл погасителната давност ползва
пряко длъжника – така решение № 320 от 17.06.2010 г. по т.д. № 161/2009 г. на
ІІ Т.О. на ВКС, но не и третите, външни за конкретното облигационно правоотношение
лица. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 120 ЗЗД, съгласно която
давността не се прилага служебно. Ето защо правните последици на давността,
съобразно трайната и непротиворечива съдебна практика, могат да бъдат
постигнати единствено въз основа на наведено в срок и по установения ред
възражение от страна на длъжника, като страна по материалното правоотношение.
В случая възражението е направено от длъжника, който е
правнолегитимирано лице да го направи, поради което
следва да се разгледа по същество.
В Тълкувателно решение № 3/18.05.2013 г. по т.д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че понятието „периодични плащания“ по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съдът намира, че вземанията за цената на доставено
количество сурово мляко по процесния договор, сключен
между страните на 01.03.2018 г. е периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, тъй като отнапред е уговорено да се доставя ежедневно количество,
както и кога настъпва падежа на задължението – в срок до 15-то число на месеца,
следващ месеца, за който е доставката. Следователно за тези вземания се прилага
кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно чл. 114 ЗЗД при
вземания, които стават изискуеми с настъпването на уговорения между страните
срок за изпълнение, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
Кредиторът претендира вземания по издадени фактури в
периода от 13.03.2018 г. до 23.04.2018 г. Най-старото задължение е по
фактурата, издадена на 13.03.2018 г., което е с дата на доставка 13.03.2018 г.,
като плащането е дължимо до 15.04.2018 г. От 16.04.2018 г. вземането е станало
изискуемо. Тригодишният срок е изтекъл на 16.04.2021 г.
Съгласно чл. 628а, ал. 1 ТЗ подаването на молба за
откриване на производство по несъстоятелност от кредитор прекъсва давността
относно вземането, на което молителят основава молбата си по чл. 625 ТЗ, като
докато трае производството по несъстоятелност давност не тече.
В случая се установява, че производството по
несъстоятелност на длъжника „Р.М.“ ЕООД е открито въз основа на молба по чл.
625 ТЗ, подадена именно от ЗП Х.Ю.М., като в нея лицето заявява вземането си по
процесните фактури в общ размер на 62 799,20 лева.
Молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена на
27.01.2020 г. Следователно за предявеното вземане в размер на 62 799,20
лева давността е прекъсната и тригодишният срок дори и за най-старото вземане
не е изтекъл. Ето защо заявеното от длъжника възражение за погасяване по
давност на претендираното вземане за главница е
неоснователно.
Вземането за мораторна лихва
върху главницата е предявено с молбата от 06.08.2021 г., тъй като в молбата за
откриване производство по несъстоятелност не е заявено. Давностният
срок за погасяването му е тригодишен, предвиден в чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като е
видно, че вземанията по фактурите са изискуеми от по-ранна от претендираната като начална дата на периода. Доколкото се установи,
че главното вземане съществува и при съобразяване направеното възражение от
длъжника за изтекла погасителна давност, то акцесорното
вземане за лихва за забава върху дължимата главница е основателно за периода от
05.08.2018 г. до 05.05.2021 г. и за размера
17 531,45 лева, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, с помощта на електронен
калкулатор.
Предвид изложеното съставеният от синдика списък по
отношение вземанията на ЗП Х.Ю.М. следва да се измени в частта на вземането
18 944,43 лева за законна лихва за забава върху главницата за периода от
16.05.2018 г. до 05.05.2021 г., като се изключи от
списъка с приети вземания вземането за разликата над 18 944,43 лева до
17 531,45 лева и за периода от 16.05.2018 г. до 04.08.2018 г. В останалата
част възражението на длъжника „Р.М.“ ЕООД е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ИЗМЕНЯ по възражение с вх. № 307993/24.10.2022
г., подадено от длъжника „Р.М.“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу списъка на
приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, обявен в
търговския регистър на 14.10.2022 г. като ИЗКЛЮЧВА
вземането на ЗП Х.Ю.М. за законна лихва за забава върху главницата за сумата
1 412,98 лева, представляваща разлика между 18 944,43 лева и
17 531,45 лева, и за периода от 16.05.2018 г. до 04.08.2018 г. от списъка
с приети вземания и включва същото в списък с неприети вземания, предявени в
срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ.
ОДОБРЯВА, с отчитане на горната промяна,
списъка на приети от синдика вземания на кредиторите на „Р.М.“ ЕООД /в
несъстоятелност/, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, обявен в търговския
регистър на 14.10.2022 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.
Определението подлежи на обявяване в търговския
регистър, затова препис от определението да се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване, на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.
СЪДИЯ: