Р Е Ш
Е Н И Е
№ 213 / 09.03.2020 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На десети февруари през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1677 по описа за 2019 година; взе предвид следното:
Производството е във
фазата по допускане на делбата–по реда на чл.341 и сл. от ГПК.
Искът е за съдебна делба на съсобствен недвижим имот, с правно основание
чл.34 от Закона за собствеността, предявен от Б.С.С. с ЕГН ********** ***; Х. Х.М.
с ЕГН ********** и Е.С.М. с ЕГН **********,***; против „Пластек” ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Св. Св. Кирил
и Методий” № 48, представлявано от Е.Й.П. с ЕГН **********.
Ищците твърдят, че заедно с ответника, по силата на
договор за покупко-продажба на недвижим имот – държавна земя – частна
собственост по чл.27 ал.6 от ЗСПЗЗ от 09.12.2010 г., били съсобственици на
следния недвижим имот: земя – частна държавна собственост УПИ ІІІ в кв.47 с
площ от 3,060 дка, представляващ по парцеларния план на стопански двор на бивше
ТКЗС в регулация на с. Войводово, общ. Хасково, прилежаща площ към обект
„Масивна двуетажна административна сграда”, при граници: север - УПИ І, юг -
улица и запад – улица. При тази покупка, първият от ищците не бил в граждански
брак, а вторите двама били съпрузи и придобили своите части от имота в режим на
СИО. Съсобствениците не постигнали съгласие за доброволна делба на имота си,
предвид на което за ищците налице бил правен интерес от предявяване на
настоящия иск за съдебната му делба. Ето защо те искат, съдът да постанови
решение, с което да допусне делба помежду им на описания недвижим имот при
равни квоти от по 1/3 ид.ч. за първия ищец, общо за вторите двама ищци -
съпрузи и за ответника. Това си искане ищците поддържат в открито съдебно
заседание, чрез свой пълномощник – адвокат, както и първият от ищците – и
лично.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по
чл.131 ал.1 от ГПК, като счита предявения иск за допустим и основателен, но не
и при претендираните от ищците квоти. Признава наличието на сочения от ищците
договор за покупко – продажба на имота, но цялата цена и разноски по него
първоначално платил единствено ответникът. В договора не се сочели квотите на
съсобственост, но водеща била собствеността на построената в имота сграда. На
21.10.2003 г. ответникът закупил част от тази сграда със застроена площ от
410,52 кв.м. и с разгърната площ от 483,27 кв.м. На 23.11.2006 г. първият
ответник закупил от същата сграда част от 180 кв.м., а на 27.11.2006 г. продал
на ищцата и на съпруга й ½ ид.ч. от своята част. В процедурата по
закупуване на процесния терен към сградата по реда на чл.27 ал.6 от ЗСПЗЗ,
страните в настоящото производство входирали при МЗХ свое уточнение с вх. №
1564/20.10.2009 г., като посочили, че ответникът притежава 72,86% от сградата,
а останалите съсобственици – 27,14%, искайки теренът да им бъде продаден в това
съотношение. Земята следвала съотношението на собствеността върху сградите,
построени в нея. След покупката на терена, единствено ответникът стопанисвал
неговата част от сградата и целия терен и извършвал подобрения, а ищците въобще
не се били появявали на место. Последните единствено зазидали един коридор на
втория етаж от сградата, като така лишили ответника от възможността, да ползва
4 стаи в неговата част от втория етаж. Ищците изплатили на ответника тяхната
част от цената, след като той им изпратил покани за това през март 2015 г. и
след като се договорили за притежаваните от всеки части от делбения имот.
Ищците заплатили сумата от 5 037,14 лв. за тяхната част от имота,
изчислена на чиста площ от 735 кв.м. /без застроената сграда на 180 кв.м./, а
за ответника останала площ от 1 675 кв.м. /без застроената сграда на 410
кв.м./. Това било и разбирането на всички тях за разделянето на
съсобствеността, за което имали съгласието си още от момента на кандидатстване
за закупуването на УПИ и за което те нямали спорове до момента на предявяване
на настоящия иск. От 10 години било ясно и ответникът ползвал необезпокоявано
от никого целия терен и по силата на ЗСПЗЗ и разбирателство с ищците притежавал
2 085 кв.м., а ищците – общо 915 кв.м. Така квотите им в делбения УПИ
били, както следва: за ответника – 2 128/3 060 ид.ч., на първия ищец –
466/3 060 ид.ч. и общо за останалите двама ищци – общо 466/3 060 ид.ч. За ответника
като добросъвестен собственик била изтекла придобивна давност – редовно плащал
данъците за своя дял от съсобствеността, заявен и записан в Данъчна служба на
Община Хасково като 7/10 ид.ч., както се водел и по баланса на дружеството от
датата на придобиването му. При посочените квоти следвала да се допусне делбата
на УПИ, като ответникът изрично сочи, че не желае делба на процесната сграда. Това
си искане ответникът поддържа в открито съдебно заседание, чрез свой
пълномощник – адвокат.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема
за установено следното:
По
силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот – държавна земя – частна
собственост по чл.27 ал.6 от ЗСПЗЗ от 09.12.2010 г., страните в настоящото
производство са закупили следния недвижим имот: земя – частна държавна
собственост УПИ ІІІ в кв.47 с площ от 3,060 дка, представляващ по парцеларния
план на стопански двор на бивше ТКЗС в регулация на с. Войводово, общ. Хасково,
прилежаща площ към обект „Масивна двуетажна административна сграда”, при
граници: север - УПИ І, юг - улица и запад – улица. Към посочената дата, първият
от ищците не е бил в граждански брак, а вторите двама ищци вече са били съпрузи,
видно от представените по делото удостоверения за сключен граждански брак,
съответно - № **********/***** г., издадено от Община Хасково, въз основа на
акт № 0007/***** г., и издадено на 09.01.2004 г. от Кметство с. Стремци, общ.
Кърджали, въз основа на акт № 1 от същата дата. По силата на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 103 том II
рег.№ 2048 дело № 221/2003 г. от 21.10.2003 г. на нотариус с рег. № 078,
ответникът е закупил следния недвижим имот: масивна двуетажна пристройка,
пристроена към двуетажната административна сграда, построена с отстъпено право
на строеж върху горецитирания УПИ ІІІ в кв.47 по плана на с. Войводово, общ.
Хасково, утвърден със заповед № 1238/19.10.1993 г., при граници на имота: изток
- УПИ ІІ, запад – улица, север - УПИ І и юг – улица; която пристройка е обособена
като отделен самостоятелен обект, състояща се от заседателна зала и санитарни
възли на първия етаж и четири стаи с коридор на втория етаж; със застроена площ
от 410,52 кв.м. и с разгъната площ от 483,27 кв.м.; при граници на пристройката:
изток – двор, запад – административна сграда, север и юг – двор; ведно с
припадащите се ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж върху терена. По силата на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 199 том 4 рег.№ 8641 дело № 727/2006 г. от 23.11.2006 г. на
нотариус с рег. № 079, ищецът С. е закупил следния недвижим имот: масивна двуетажна административна
сграда, застроена на площ от 180 кв.м. върху същия УПИ. Той е продал ½
ид.ч. от тази сграда на ищцата, през време на брака й с третия ищец, по силата
на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 26 том 5 рег.№ 8728
дело № 753/ 2006 г. от 27.11.2006 г. на нотариус с рег. № 079. Съделителите са
вписани като съсобственици на УПИ и на построените в него сгради в
представената по делото скица на имота с № 308/25.03.2019 г., издадена от
Община Хасково, Д„АГСИ“. За закупената от ответника сграда е направена
забележка в друга скица за имота с № 2651/16.11.2010 г., издадена от Община Хасково,
Д „УТ“; а именно, че имотът по нотариален акт № 103/2003 г. представлява
едноетажна сграда в източната част на УПИ и източната част от двуетажната
сграда.
Съдът
намира, че не следва да коментира останалите писмени доказателства по делото,
както и заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза,
доколкото това не е необходимо за разрешаването на настоящия правен спор.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявения иск:
Искът за съдебна
делба на съсобствения на страните по делото УПИ е недопустим и като такъв
следва да се отхвърли изцяло. По категоричен начин по делото се установи и не
се спори, че страните в настоящото производство са съсобствениците на закупения
от тях през 2010 г. - УПИ
ІІІ в кв.47 с площ от 3,060 дка, представляващ по парцеларния план на стопански
двор на бивше ТКЗС в регулация на с. Войводово, общ. Хасково, прилежаща площ
към обект „Масивна двуетажна административна сграда”, при граници: север - УПИ
І, юг - улица и запад – улица, а по плана на селото, утвърден със заповед №
1238/19.10.1993 г., при граници на имота: изток - УПИ ІІ, запад – улица, север
- УПИ І и юг – улица. Отпреди това те са собствениците и на построените в имота
постройки, което всъщност е дало повод и за закупуването от тяхна страна на
терена към тях. Ответникът притежава построената в този УПИ - масивна двуетажна
пристройка към двуетажната административна сграда, която пристройка е обособена
като отделен самостоятелен обект, състояща се от заседателна зала и санитарни
възли на първия етаж и четири стаи с коридор на втория етаж; със застроена площ
от 410,52 кв.м. и с разгъната площ от 483,27 кв.м. Ищецът С. притежава ½
ид.ч. от масивната двуетажна административна сграда, застроена на площ от 180
кв.м. върху същия УПИ; а останалите двама ищци, в режим на СИО – другата ½
ид.ч. от същата сграда. Притежаваната от ответника сграда представлява
едноетажна сграда в източната част на УПИ и източната част от двуетажната
сграда на ищците. Съществуването на други постройки със собственици, различни
от съделителите, нито се твърди, нито се установява. В случаите на пълна
идентичност между етажните собственици и собствениците на земята, както е в
случая, сградата „присвоява“ земята, превръщайки се от „приращение“ /по смисъла
на чл.92 от ЗС/ в „главна вещ“ /по смисъла на чл.98 от ЗС/. Така построеното не
е част от земята /не е собственост на собственика на земята/, а земята е
неделима /обща/ част от сградата /и собственост на собственика/собствениците на
сградата/. В такива случаи дворното място е обща част по естеството си, по
смисъла на чл.38 ал.1 от ЗС /решение № 124 от 20.10.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2054/2014 г., II г. о./. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
17.05.1995 г. по гр. д. № 3/1994 г. на ВС, ОСГК, в застроения имот постройката
има главно значение, а теренът - несамостоятелно, обслужващо. Той не може да се
отдели от сградата като обособен, самостоятелен имот, независим от сградата
върху него. При хоризонталната етажна собственост, както е в случая, е налице
неделимост на земята като принадлежност към сградата. Тази земя е неделима /обща/
част или принадлежност, която е неразделно свързана с отделните сгради и поради
това по отношение на нея е недопустимо извършването на делба. Съгласно т. 1, б.
„д“ на ППВС № 2/1982 г., е недопустима делба на съсобствен парцел, когато
съсобствеността не е възникнала по регулация, ако в него има две или повече
самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на
отделни съсобственици. В същия смисъл е и решение № 145 от 11.07.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 1986/2013г., II г.о.,ГК, което посочва, че при хоризонталната
етажна собственост дворното място обслужва и двете сгради като неделима според
предназначението си обща част и поради това следва да остане обща част като
принадлежност на всеки един от обектите, за да може последните да отговарят на
критерия за обект на основно застрояване със съответните принадлежности -
прилежащ терен. Делбата на съсобствен недвижим имот е недопустима с оглед
разпоредбата на чл. 38 ал. 3 от ЗС, когато дворното място представлява обща
част, тъй като в него съществуват сгради, принадлежащи на различни собственици,
притежаващи идеална част от терена /решение № 27 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 140/ 2008 г., IV г. о., ГК; т.1, б.“е“ от ППВС № 2 от 04.05.1982 г. по
гр.дело № 9/1981 г.; решение № 476/07.03.2013 г. на ВКС по гр.дело № 56/2012
г., I г.о., ГК/.
Предвид изложените
съображения, искът следва да се отхвърли изцяло. Съдът взе предвид още, че недопустимостта
на делбата по смисъла на т.1 б."д" и „е“ от цитираното Постановление
е материалноправна пречка за уважаване на предявения иск за делба, но не
съставлява отрицателна процесуална предпоставка, от която зависи съществуването
на правото на иск /определение № 487 от 21.10.2011 г. по ч. гр. д. № 352/2011
г., II г.о., ВКС/. Ето защо и решаването на въпроса за приложимостта на чл. 38
ал. 3 ЗС е част от съществото на производството по допускането на съдебната
делба, а не е предпоставка за неговата допустимост. По този въпрос сезираният
съд следва да се произнесе с решение и така да разреши материалноправния спор,
подлежи ли на делба процесният имот или не /решение № 87 от 07.07.2011 г. по
гр.д. № 825/2010 г., II г.о., на ВКС; решение № 242 от 20.12.2011 г. по гр.д. №
1459/2010 г., II г.о., на ВКС; решение № 293 от 12.12.2011 г. по гр.д. № 265/ 2011
г., II г.о., на ВКС/.
Предвид отхвърлянето
на иска и на основание чл.9 пр.I от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят по сметка на Районен съд – Хасково държавна такса от общо 50 лв., от
която 25 лв. платими от ищеца С. и общо 25 лв. платими от ищците – съпрузи М..
Мотивиран така и на
основание чл.344 ал.1 изр.І от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска за съдебна делба, предявен от Б.С.С. с ЕГН ********** ***; Х. Х.М. с ЕГН **********
и Е.С.М. с ЕГН **********,***; против „Пластек” ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Св. Св. Кирил и Методий” №
48, представлявано от Е.Й.П. с ЕГН **********; на следния техен съсобствен недвижим
имот: УПИ ІІІ в кв.47 с площ от 3,060 дка, представляващ по парцеларния план на
стопански двор на бивше ТКЗС в регулация на с. Войводово, общ. Хасково,
прилежаща площ към обект „Масивна двуетажна административна сграда”, при
граници: север - УПИ І, юг - улица и запад – улица; а по плана
на селото, утвърден със заповед № 1238/19.10.1993 г., при граници на имота:
изток - УПИ ІІ, запад – улица, север - УПИ І и юг – улица.
ОСЪЖДА Б.С.С. с ЕГН **********, Х. Х.М. с
ЕГН ********** и Е.С.М. с ЕГН **********; ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на Районен съд
– Хасково държавна такса от общо 50 лв.,
от която 25 лв. платими от ищеца С. и общо 25 лв. платими от
ищците – съпрузи М.; както и в случай на служебно издаване на изпълнителни
листове за събирането на таксите и държавни такси от по още 5 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:
М.Б.