Р Е Ш Е Н И Е
№186
Гр. Перник, 02.06.2020 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева
Силвия Димитрова
при
съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Росица Ранкова от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 152
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във връзка с чл. 348, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).
Образувано е по
касационна жалба на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) Перник, чрез
юрисконсулт Л. Л. – пълномощник на директора на ОДЗ Перник, против съдебно
решение № 958 от 23.12.2019 година, постановено по АНД № 01939 по описа за 2019
година на Районен съд Перник. С обжалваното решение е отменено наказателно
постановление (НП) № 40 от 11.11.2019 година на директора на ОДЗ Перник, с
което на „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Радомир, ул. „***“ № 6, представлявано от управителя Й. Г. Х. на основание чл.
83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 19, ал. 2 от Закона за регистрация и
контрол на земеделската и горска техника (ЗРКЗГТ), за неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1 от ЗРКЗГТ е наложена имуществена санкция в размер
на 150 (сто и петдесет) лева.
Касаторът изразява
несъгласие с изводите на първоинстанционния съд и твърди, че решението е
постановено в нарушение на процесуалния и материален закон и е необосновано. Излага
доводи за установеност на нарушението и неговото авторство, правилно приложен в
производството по издаване на НП материален закон, формална и процесуална
законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да потвърди издаденото наказателно постановление.
Ответникът, „***“
ЕООД, гр. Радомир, редовно уведомен за касационната жалба, в срока по чл. 213а,
ал. 1 от АПК депозира отговор по същата чрез адвокат П.Д. ***, пълномощник на
управителя на дружеството. Възразява срещу жалбата и моли съда да остави в сила
решението на районния съд.
В проведеното съдебно заседание на 27.05.2020 година
касаторът, ОДЗ Перник, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
В проведеното съдебно
заседание на 27.05.2020 година, ответникът редовно призован, се представлява от
адвокат П.Д. ***, който възразява срещу касационната жалба и излага доводи по
същество. Претендира присъждане на съдебни разноски.
В проведеното съдебно
заседание на 27.05.2020 година представителят на Окръжна прокуратура Перник, застъпва
становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на
районния съд да се остави в сила.
Административен
съд – Перник, като прецени събраните наведените касационни основания и доводите
на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира
следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в
производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Разгледана
по същество касационната жалба е неоснователна.
С НП № 40 от
11.11.2019 година директорът на ОДЗ Перник, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН,
във връзка с чл. 19, ал. 2 ЗРКЗГТ е наложил на „***“ ЕООД, гр. Радомир,
имуществена санкция в размер на 150 (сто и петдесет) лева, за това, че в 30-дневен срок от придобиването на 21.03.2016 година на
основание договор за покупко – продажба, сключен на 21.03.2016 година, на
собствеността върху горска техника – комбиниран багер, марка и модел: JCB 3CX, с номер на рама: *****************, година на производство: 1997, не регистрирал техниката
в ОДЗ по адреса на регистрация на ЮЛ, в случая ОДЗ Перник, с което не е
изпълнено задължението по чл. 11, ал. 1
от ЗРКЗГТ. Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 00089/08.11.2019 година.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд Перник, който с решението по АНД № 01939/2019
година, предмет на настоящия съдебен контрол го е отменил като незаконосъобразно.
За да постанови
обжалваното решение районният съд, след извършената цялостна проверка за
законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, е
приел същото за образувано в разрез с разпоредбата чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй
като към датата на образуване на същото със съставяне на АУАН № 00089 на 08.11.2019
година, едногодишният срок от извършване на нарушението по чл. 34, ал. 1, изр.
2, предл. второ от ЗАНН е изтекъл, което прави производството недопустимо. Районният
съд е установил и следващ порок на проведеното производство – процесуален,
касателно императива на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, поради издаване на НП преди
изтичане на тридневния срок за писмени възражения срещи АУАН, считано от датата
на подписване на акта.
Решението е правилно.
Съобразно
чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените
в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, тъй като същото е постановено по отношение на акт,
който подлежи на съдебен контрол, а произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
Касационният съд обаче
дължи извършване на служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2, предл. последно
от АПК, като в тази връзка счита решението за съответно на приложимия
материален закон.
Съгласно чл. 36, ал. 1
от ЗАНН административнонаказателното производство се образува със съставяне на
акт за установяване на административно нарушение.
Съгласно чл. 34, ал.
1, изр. второ, предл. второ от ЗАНН не се образува административнонаказателно
производство, ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Съгласно разпоредбата
на чл. 11, ал. 1 от ЗРКЗГТ собствениците регистрират самоходната техника с
мощност на двигателя над 10 kW, несамоходните и стационарните машини,
съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието и горите и
машините за земни работи, в 30-дневен срок от придобиване на собствеността в
съответната ОДЗ по адреса на търговската регистрация – за ЮЛ и ЕТ.
По делото, основано в
приобщените доказателства, е установено безспорно, че в процесния случай
собствеността върху описаната по – горе техника, предмет на регулация на
ЗРКЗГТ, е придобита от ответника като страна – купувач, по силата на договор за
покупко – продажба, сключен на 21.03.2016 година. Безспорно е също, че заявление
за регистрация на придобитата на 21.03.2016 година техника е подадено от ответника
на 08.11.2019 година, на която дата този факт е станал известен и на
компетентните контролни органи, респективно – актосъставителя.
При това
положение правилни и основани в приложимия закон са изводите на първата съдебна
инстанция за недопустимост на образуваното административнонаказателно
производство. В решението на районния съд подробно, обективно и задълбочено е
обсъдено защо подобен порок съставлява абсолютно и самостоятелно основание за
отмяна на процесното наказателно постановление, като завършващ едно недопустимо
образувано производство акт. Мотивите на решаващия първоинстанционен състав се
възприемат изцяло от касационния съд, конкретни доводи в жалбата, които да
подлежат на обсъждане, не са изложени, поради което и на основание чл. 221, ал.
2, изр. 2 от АПК настоящият състав препраща към мотивите на първата съдебна
инстанция.
По
доводите в жалбата срещу изводите в решението за допълнителен порок на
производството, съставляващ несъобразяване на разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗААН,
рефлектирал и върху правото на защита на наказаното лице: Съгласно чл. 44, ал.
1 от ЗАНН, освен възраженията
при съставяне на акта, в тридневен срок от подписването му, нарушителят може да
направи и писмени възражения по него. По делото е безспорно установено,
основано в доказателствата, че процесното НП е издадено на 11.11.2019 година,
въз основа на АУАН, съставен на 08.11.2019 година. В съставения АУАН възражение
е вписано, но НП е издадено преди изтичането на тридневния срок по чл. 44, ал.
1 от ЗАНН за допълнително писмено възражение срещу акта.
Без основание
е възражението в жалбата срещу изводите на районния съд по отношение на това
следващо допуснато в процесното административнонаказателно производство нарушение,
тук на процесуална норма. Това без съмнение е процесуален порок на
производството, с
характер, в състояние да рефлектира съществено върху правото на защита на
наказаното лице, въпреки че подлежи на преценка във всеки отделен, с оглед
спецификата му, случай, доколко ограничено посредством препятстването на тази
възможност е било гарантираното от закона право на нарушителя да се защити. В
тази връзка не без значение в процесния случай е фактът, че в процесното административнонаказателно
производство липсва каквато и да било индикация за извършване от наказващия
орган на проверката по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, за законосъобразност на
съставения АУАН, включително и обсъждане на възраженията (в случая такова е направено
при съставяне на АУАН). Не следва да се пренебрегва и фактът, че вписаното в
процесния АУАН възражение се състои именно в позоваване изтекъл срок по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН. При възражение с такова съдържание за административнонаказващия орган
не съществува нито процесуално, нито материално законово основание за пропуск
да извърши проверка за допустимост на образуваното производство.
Предвид горното касационната жалба е напълно
неоснователна. Като е достигнал до правни изводи за недопустимост и
допълнително – за процесуална незаконосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство, първоинстанционния съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Относно
разноските:
С оглед изхода на
делото искането на ответника за присъждане на направените съдебни разноски е частично
основателно, като на основание чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в сила от 15.05.2020 година) ОДЗ – Перник, следва да заплати на
„***“ ЕООД, гр. Радомир, съдебни разноски в размер на 100 (сто) лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63,
ал.1, изр. второ от ЗАНН настоящият касационен състав на Административен съд –
Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 958 от 23.12.2019 година, постановено
по АНД № 01939 по описа за 2019 година на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА Областна
дирекция „Земеделие“ Перник, с административен адрес гр. Перник, пл. „***“ № 1,
Синдикален дом, ет. 8, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. Радомир, ул. „***“ № ***, представлявано от Й. Г. Х. – управител,
съдебни разноски в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/