№ 13438
гр. С., 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИ. ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110140531 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена от „Т. С.“ ЕАД
срещу В. А. Д. и Ц. Л. Д., с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъдят
ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите както следва: 1605,01
лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 04.07.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, 261,64 лв.
– мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 17.06.2024 г.; 29,37 лева,
стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2021 г.
– м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба 04.07.2024 г. до окончателно изплащане на сумата и 7,25 лв. –
мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. – 17.06.2024 г., в условията на
разделна отговорност при квоти както следва:
В. А. Д. – ½ или сумата от 802,50лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата, 130,82 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. –
17.06.2024 г.; 14,69 лева, стойността на извършена услуга дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г.,, ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата
и 3,63 лв. – мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. – 17.06.2024 г.,
Ц. Л. Д. – ½ или сумата от 802,50лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
1
изплащане на сумата, 130,82 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. –
17.06.2024 г.; 14,69 лева, стойността на извършена услуга дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата
и 3,63 лв. – мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. – 17.06.2024 г.
Ищецът твърди, че ответниците като собственици на апартамент,
находящ се в гр. С., ж.к. „Д." бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, имат качеството
потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1
ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че
съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда
етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от него съобразно сключен договор. Поддържа, че е доставил за
процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да се
постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца
претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
В. А. Д.. Ответницата релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Изрично посочва, че не оспорва размера на доставяната ТЕ, поради което
прави искане да не се допускат поисканите от ищеца експертизи. Оспорва да е
потребител на ТЕ и излага, че договорни отношения съществували между
ищеца и другия ответник. Оспорва изпадането в забава и развива подробни
съображения в тази насока. Счита, че дяловото разпределение е извършвано
от ФДР, поради което аргументира, че ищецът не е легитимиран да претендира
суми за услугата. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
Ц. Л. Д.. Ответникът релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Изрично посочва, че не оспорва размера на доставяната ТЕ, поради което
прави искане да не се допускат поисканите от ищеца експертизи. Оспорва
наличието на облигационни отношения. Оспорва изпадането в забава и
развива подробни съображения в тази насока. Счита, че дяловото
разпределение е извършвано от трето лице, поради което аргументира, че
ищецът не е легитимиран да претендира суми за услугата. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно и пасивно
2
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване
следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т. е. наличието
на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците като
потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период, в т. ч.,
че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот при
посочените квоти; използването от ответниците на претендираното
количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и
изискуемостта на вземането.
Съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че стойността на доставената топлинна енергия за
процесния период възлиза на претендираната от ищеца; че за процесния
период е извършена услуга дялово разпределение на стойност, която възлиза
на претендираната от ищеца, както и че мораторната лихва върху двете
главници е изчислена математически правилно.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното
право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният
имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се
намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на НДИ от 23.08.1995 г. се установява, че на посочената дата Ц.
Л. Д. и В. А. Д. са придобили собствеността върху апартамент № 93, находящ
се в гр. С., жк „Д." * част, бл. № **, вх. *, етаж *.
Това обстоятелство се потвърждава и от писмо от 29.03.2022 г.,
изпратено от СО – район „И.“ до „Т. С.“ ЕАД.
По делото не са налице доказателства за извършени разпоредителни
сделки с имота преди или по време на исковия период.
Ето защо следва да се приеме, че Ц. Л. Д. и В. А. Д. са собственици при
равни квоти на горепосочения недвижим имот, поради което отговарят за
потребената топлинна енергия за исковия период съобразно квотите им в
съсобствеността.
При това положение, въз основа на доказателствата по делото следва да
се приеме, че ответниците са били потребители на топлинна енергия по
договорно правоотношение с ищеца за исковия период (01.05.2021 г. –
30.04.2023 г.). В този смисъл доказано е основанието (източниците) на
вземанията, предмет на предявените искове.
3
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от
закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани
твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и
ответниците, в качеството им на съсобственици на процесния имот, са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения.
Между страните е безспорно, че стойността на доставената до имота
топлинна енергия съответства на претендирания от ищеца размер.
От ответниците своевременно е направено възражение за изтекла
погасителна давност, по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (така ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичане на
тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е
предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД предвижда, че давностният срок
се прекъсва с предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия
за продажба на топлинна енергия от "Т. С." ЕАД от 2016 г., купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск е предявен на 04.07.2024 г., то в случая от тази
дата давността е прекъсната.
Най-старото процесно вземане е за м. 05.2021 г. Това вземане е станало
изискуемо на 15.07.2021 г., като до датата на предявяване на иска не е изтекъл
тригодишния давностен срок, поради което възражението на отвениците се
явява неоснователно.
Услугата „Дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от
разпоредбата на чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на
чл. 139, ал. 2 ЗЕ от топлопреносното предприятие или по възлагане на лице,
включено в регистъра по чл. 139а ЗЕ, каквото е третото лице-помагач.
4
Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния счетоводител
се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като
етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата
дялово разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода
ОУ за продажба на топлинна енергия купувачите на топлинна енергия,
каквито са ответниците, заплащат на продавача стойността на услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2
ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред
за дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен
от продавача и обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото
разпределение е извършвано от ищеца. Стойността на услугата за исковия
период от м.05.2021 г. до м.04.2023г., срещу чийто размер ответниците не са
възразили, се равнява на сумата от 29,37 лв., а за припадащата се на всеки от
ответниците част – на сумата от 14,69 лв., за който този иск е основателен и
следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с
решение № 0У01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ
клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е.
ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените
клаузи, настоящият съдебен състав приема, че предвиденият 45-дневен срок за
изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
ищеца, т. е., преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от
изравняване на действително потребеното количество топлинна енергия с
начисленото за периода (отоплителния сезон) отлага изпълнението на
клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава
кредиторът не може да иска изпълнение. Следователно настоящият съдебен
състав приема, че задължението за заплащане на стойността на действително
потребената топлинна енергия е възникнало като срочно и по правилото на чл.
114, ал. 1 ЗЗД ответникът е в забава, считано от 15 септември на съответната
година. С оглед изложеното се налага извод, че поставянето на потребителя в
забава не е обусловено от публикуване на общата фактура на интернет-
страницата на дружеството или отправянето на покана от страна на кредитора
(в този смисъл са Решение № 5153 от 13.09.2024 г. на СГС по в. гр. д. №
11971/2023 г., Решение № 6291 от 15.11.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 9313/2021
г., Решение № 2107 от 10.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 6379/2023 г., и др.).
5
По отношение на В. А. Д. лихвата за забава върху главното вземане за
топлинна енергия в установения размер от 802,50 лв., определена от съда по
реда на чл. 162 ГПК, възлиза в размер на 130,82 лв. за периода 15.09.2022 г. –
17.06.2024 г., поради което предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
уважен до този размер.
По отношение на Ц. Л. Д. лихвата за забава върху главното вземане за
топлинна енергия в установения размер от 802,50 лв., определена от съда по
реда на чл. 162 ГПК, възлиза в размер на 130,82 лв. за периода 15.09.2022 г. –
17.06.2024 г., поради което предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
уважен до този размер.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжниците изпадат в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
ответниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази
част се явяват изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на
разноски възниква за всяка от страните по делото.
Ищецът е сторил разноски, както следва: 200 лв. – за държавна такса, и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв.
От така претендираните разноски всеки от двамата ответници следва да
плати по 124,98 лева.
Ответникът Ц. Л. Д. е представляван безплатно от адв. С. К. К..
Настоящият състав намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото и материалния му интерес адвокатското възнаграждение следва да се
определи в размер на 300 лева. Съответно на отхвърлената част от исковете на
адв. К. следва да се присъди възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в
размер на 1,20 лева.
Ответникът В. А. Д. е представляван безплатно от адв. И. А. Н..
Настоящият състав намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото и материалния му интерес адвокатското възнаграждение следва да се
определи в размер на 300 лева. Съответно на отхвърлената част от исковете на
адв. Н. следва да се присъди възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в
размер на 1,20 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. А. Д., ЕГН **********, да заплати на "Т. С." ЕАД, ЕИК
********, на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, следните суми: сумата от 802,50лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к.
6
„Д." бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, аб. № *****, за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 04.07.2024 г. до окончателно
изплащане на сумата, 130,82 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. –
17.06.2024 г.; 14,69 лева, стойността на извършена услуга дялово
разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва
от 04.07.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
за мораторна лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение изцяло за сумата от 3,63 лв. за периода 16.07.2021 г. –
17.06.2024 г.
ОСЪЖДА Ц. Л. Д., ЕГН **********, да заплати на "Т. С." ЕАД, ЕИК
********, на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, следните суми: сумата от 802,50лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к.
„Д." бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, аб. № *****, за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 04.07.2024 г. до окончателно
изплащане на сумата, 130,82 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. –
17.06.2024 г.; 14,69 лева, стойността на извършена услуга дялово
разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва
от 04.07.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
за мораторна лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение изцяло за сумата от 3,63 лв. за периода 16.07.2021 г. –
17.06.2024 г.
ОСЪЖДА В. А. Д., ЕГН **********, да заплати на "Т. С." ЕАД, ЕИК
********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 124,98 лв. – разноски за
производство пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ц. Л. Д., ЕГН **********, да заплати на "Т. С." ЕАД, ЕИК
********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 124,98 лв. – разноски за
производство пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА "Т. С." ЕАД, ЕИК ********, да заплати на адвокат И. А. Н.,
САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 1,20 лева – адвокатско
възнаграждение по гр.д. № 40531/2024 г. по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА "Т. С." ЕАД, ЕИК ********, да заплати на адвокат С. К. К.,
САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 1,20 лева – адвокатско
възнаграждение по гр.д. № 40531/2024 г. по описа на СРС, 178 състав.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7