№ 8444
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110122813 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от ............. срещу ........... осъдителен иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 192,32 лв.–
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско на МПС“ за настъпило на 19.12.2021 г. от виновно и противоправно поведение,
изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно на
длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва от предявяване
на иска – 28.04.2023 г., до окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 19.12.2021г. застрахования по застраховка „Каско“ л.а. „......“ с
ДК № .......... попаднал в несигнализирана и необезопасена неравност на пътя, като
инцидентът настъпил на територията на ..........., която отговаря за стопанисването на пътя. В
резултат на инцидента настъпили щети по процесния л.а., за който към момента на
процесното ПТП имало сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана
в полица № 5С107239393 с период на застрахователно покритие от 08.12.2020 г. до
07.12.2025 г. По заведената пред ищеца преписка по щета №470421212165174 и след
направен опис на повредите е определено обезщетение в размер на 192,32 лева, което
застрахователят е заплатил на 15.07.2022 г. на собственика на автомобила. Поддържа, че с
изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за
възстановяване на платеното обезщетение ведно с ликвидационните разходи за
определянето му срещу причинителя на вредите. Твърди, че ответникът носи гражданска
отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност
пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него. Моли
съда да уважи иска. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба. В срока за отговор
на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан, за
което излага подробни съображения. Счита за недоказано наличието на влязъл в сила
застрахователен договор между страните поради липсата на задължителен реквизит в
договора, а именно подписите на страните. Поддържа, че не са налице доказателства за
наличието на процесното препятствие. Оспорва механизма на настъпване на ПТП-то,
описан в исковата молба. Счита, че неправомерно е изплатено обезщетение, тъй като не е
1
представен протокол за ПТП при регистриране на застрахователното събитие. Счита, че
водачът на увреденото МПС не е управлявал същото при спазване правилата за движение по
пътищата и със съобразена за пътния участък скорост. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на превозното средство,Оспорва размера на
обезщетението. Навежда твърдения за наличието на сключен договор за поддържане и
текущ ремонт на уличната мрежа от 23.07.2019 г. с „...... „София Зона Три“. Както и че към
09.11.2022 г. процесният оътен участък е бил ремонтиран.Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски.
Третото лице помагач – „...........“ ЕООД и „........“ ЕООД – участници в ...... „..........“
поддържат, че действително има сключен договор №СОА19-ДГ55-517/23.07.2019 г. за
извършване на дейности по поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа и пътни
съоръжение на територията на ........... – III зона , включващи райони „......“, „.“, „........“ и
„........“ и въз основа на който и по възложение на ........... на конкретния участък е бил
извършен ремонт качествено и в срок преди инцидента.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване е
необходимо наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и
пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е
ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното
събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и
ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия,
респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на
съответния служител/и се презумира до доказване на противното, което е в тежест на
ответника. В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи
или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението
за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на водача на МПС, което е в
причинна връзка с резултата.
По делото е представена многогодишна застрахователна полица №5С107239393 от
25.11.2020 г. за автомобилна застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ с валидност от
08.12.2020 г. до 07.12.2025 г. сключена между ищцовото дружество в качеството му на
застраховател и собственика на обекта на застраховката лек автомобил „...... .......“ с рег.
№........... Не е спорно, че застрахователният договор е сключен при общи условия, с които
заставаният се е запознал и е приел, за което е вписана декларация в представената полица
преди положения подпис, поради което възражението на ответника, че самите общи условия
не са били подписани е ирелевантно. Договорено е застрахователното покритие да обхваща
и до 4 щети по декларация. Собствеността върху обекта на застрахователния договор не се
оспорва и се установява от представеното по делото свидетелство за регистрация - част II.
Предвид изложеното съдът прави извод, че е налице валидно застрахователно
правоотношение със срок на застрахователно покритив към датата на инцидента,
обективирано в застрахователна полица №5С107239393 от 25.11.2020 г., противно на
възраженията на ответника.
За установяване механизма на произшествието по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля А. П. В., според които при движение на 19.12.2021
г. в град София по „...........“ в посока от „.........т“ лек автомобил „...... .......“ с рег...........
попада последователно в две дупки на пътното платно за движение, в който смисъл е и
2
представеното пред застрахователя и по делото уведомление за щета от 20.12.2021 г.
Свидетелят посочва, че за да избегне дупката е било необходимо да навлезе в насрещната
лента за движение, но е имало автомобили. Посочва, че радиусът на дупката е около 30 см, а
дълбочината „поне педя“. Вещото лице посочва, че щетата по лек автомобил „...... .......“ с
рег........... - увреждане на предна лява гума се намира в пряка – причинно следствена връзка
с настъпилото на 19.12.2021 г. произшествие. В подкрепа на горния извод следва да се ценят
и събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. П. В. - водач на увредения
автомобил, която свидетелства, че при движението колелото е попаднало в дупката, при
което гумата се спукала. В същото време ответникът не установява различен механизъм на
произшествието, който да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да
е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той
трябва да установи при условията на пълно и главно доказване. При установена на пътното
платно необезопасена дупка съдът приема за доказана причинно–следствена връзка между
обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението на ответника на задължението му да
поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му експлоатация, включително и чрез
възлагането на тази дейност на друго лице.
Недоказани останаха твърденията на ответника, че към датата на произшествието
процесният пътен участък е бил ремонтиран. Видно от Протокол №878/14.12.2021 г. за
установяване завършването на строително – монтажни работи по договор №СОА19-ДГ55-
517/23.07.2019 г. от страна на ...... „..........“ е бил възложен и е извършен ремонт на бул.
„...........“ в участъка преди жп прелеза в посока СОП, както и срещи бензиностанция „Еко“, а
според събраните гласни доказателства процесната дупка се е намирала именно на участъка
на жп прелеза, който не е ремонтиран както преди, така и след това.
Установено е, че за нанесените увреждания по лек автомобил „...... .......“ с рег...........
при ищеца е била заведена щета с №470421212165174, по която след направена оценка на
уврежданията е определено застрахователното обезщетение в размер на 192,32 лева, което е
заплатено на правоимащото лице на 15.07.2022 г., видно от приобщеното платежно
нареждане. След плащането на застрахователно обезщетение правата на застрахования
срещу третото лице са преминали върху застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той
е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение. Следователно е налице основание за възникване на регресното
право. Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице –
пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС
№ 7/4.10.1978 г.
Според разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата за собственик на
общинските пътища е определена Общината. На основание чл. 31 и от Закона за пътищата
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от
общините. Следователно ........... като титуляр на правото на собственост на общински
пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по
искове за вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се
обосновава и от факта, че служители на ответника или лица на които е възложено от
ответника по договор, каквито твърдения са наведени по делото, не са положили дължимата
грижа да обезопасят дупката в пътното платно, като по този начин са предпоставили и
настъпването на вредоносни последици от нея, поради което възраженията на ответника, че
не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове са неоснователни.
Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на
параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава
опасност за движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че тази дупка е била
обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да
продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да е
друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.
31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответника или на други
3
изпълнители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване на
вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал застрахования
от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не е представил
никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС,
което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до попадането му
в процесната дупка. Водачът разказа, че се е движил в колона от автомобили със скорост
около 40 км/ч. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се
включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива.
Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така,
че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с
материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението на може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ и съответно лимитирано от застрахователната сума по
договора – чл. 389, ал. 1 КЗ. Съгласно неоспореното от страните и прието по делото
заключение на съдебната автотехническа експертиза стойността, необходима за
възстановяване на констатираните увреждания по „...... .......“ с рег........... изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 230,78 лева. Ищцовото дружество
претендира застрахователно обезщетение в размер на 192,32 лева, която сума е в по–малък
размер от установения дължим такъв за възстановяване на уврежданията, поради
направеното от ответника възражение за завишеност на заплатеното обезщетение е
неоснователно. Ето защо исковата претенция на застрахователя следва да бъде уважена в
цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 28.04.2023 г. до окончателното й изплащане.
По разноските
С оглед изхода на спора, разноски се дължат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.
1 ГПК като следва да му се присъдят направените и претендирани разноски в общ размер на
780.00 лева за платена държавна такса, депозити за вещо лице и свидетел и за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..........., ЕИК ......... с адрес гр. ............. да заплати „...........“, ЕИК .......... със
седалище и адрес на управление: гр. ........... на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 192,32 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за настъпило на 19.12.2021 г.
от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване
на дупка на пътното платно на длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 28.04.2023 г., до окончателното плащане на
сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 780.00 лева – разноски по делото.
4
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника -
„...........“ ЕООД ЕИК ......... и „........“ ЕООД ЕИК ........... – участници в ...... „..........“, Булстат
..........
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5