О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 08.03.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-д състав, в открито
заседание на осми март две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Гълъбова ч.гр.д.
№2452/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалби на Р.М.П. с вх.
№682/16.01.2019 г. и И.М.С. с вх. №681/16.01.2019 г. срещу действия на съдебен
изпълнител по изп.дело №20138400400374 по описа на ЧСИ М..Ц., рег.№840 при
КЧСИ, изразяващи се в насрочване и извършване на опис на собствени на
жалбоподателите недвижими имоти, както и отказ на ЧСИ да прекрати
изпълнителното дело. Жалбоподателите намират обжалваните действия за
незаконосъобразни. Твърдят, че връчените им призовки за принудително изпълнение
са антидатирани, тъй като действителната дата на изготвяне на документите е
различна от посочената на тях. Излагат се доводи за настъпила перемпция на
изпълнителното производство, поради липса на извършване на изпълнителни
действия в периода 09.12.2016 г. - 09.12.2018 г. Намират, че са придобили
процесните недвижими имоти чрез давностно владение в продължение на владението
на праводателя си за период повече от 5 г. Жалбоподателите молят обжалваните
изпълнителни действия да бъдат отменени.
Взискателят по
изпълнителното дело „О.“ АД твърди, че жалбата е неоснователна. Намира, че ЧСИ
е изпълнил задължението си да уведоми третите лица за предприетите спрямо
тяхното имущество действия, като без значение е кога е съставен документа за
това. Счита, че жалбите са недопустими по отношение на оплакванията на
жалбоподателите за настъпила перемпция на изпълнителното дело. Поддържа, че
вписаните възбрани пред прехвърляне на процесните имоти не дават основание
жалбоподателите да претендират, че са станали собственици въз основа на изтекъл
давностен срок.
ЧСИ М..Ц. е депозирала
мотиви във връзка с извършените изпълнителни действия, като счита, че жалбата е
недопустима, респ. неоснователна. Излага становище, че жалбоподателите са трети
лица, поради което не могат да обжалват отказа да се прекрати изпълнителното
производство. Твърди, че последните са придобили процесните недвижими имоти
през 2017 г., от което следва, че не са ги владели 5 г.
Съдът, след като
обсъди доводите, изложени в жалбата и нейните отговори, и се запозна с
доказателствата по делото, както и с обясненията на частния съдебен изпълнител,
прие следното:
Изпълнително
дело №20138400400374 е образувано по молба на взискателя „О.” АД, /предишно
наименование „С.” ЕАД/, въз основа на изпълнителен лист от 20.01.2013 г. по
гр.д. №1459/2013 г. на СPC, 35 състав, срещу солидарните длъжници „В.д.г.”
ЕООД, „Т.” ЕООД, и Н.С.Н. за събиране на парично задължение.
По искане на
взискателя с вх. №8200 от 24.04.2013 г. изпълнението е насочено върху недвижими
имоти, собственост на длъжника „В.д.г.“ ЕООД, а именно:
ГАРАЖ №8 (осем),
разположен на етаж: сутерен на жилищната сграда състоящ се от едно помещение,
със застроена площ от 22.97 кв.м.;
ГАРАЖ №9
(девет), разположен на етаж: сутерен на жилищна страда, състоящ се от едно
помещение, със застроена площ от 19,90 кв.м., разположен на етаж сутерен на
жилищна сграда, състоящ се от едно помещение, със застроена площ от 16,26 кв.
м.;
ГАРАЖ №7
(седем), разположен на етаж сутерен на жилищна сграда, състоящ се от едно
помещение, със застроена площ, от 18,57 кв.м., находящи се в гр. София, ул. ********.
Върху процесните недвижими имоти по изпълнителното дело е наложена
възбрана с постановление, вписано в Служба по вписванията – гр. София на 09.05.2013 г., вх.рег. №20612, т.IX, акт №292.
Видно от
приложената справка от Служба по
вписванията – гр. София, на 16.04.2014
г. горепосочените недвижими имоти са прехвърлени с договор за покупко-продажба
и вписан в Служба по вписванията – гр. София под
вх.рег. №17996/2014 г., акт №156, т.42, с тежест горепосочената по-горе
възбрана по изпълнителното дело, на „С енд Т Д.“ ЕООД.
Видно от
представената справка по партида от Служба по
вписванията – гр. София и нотариални
актове, с последващи продажби третото лице „С енд Т Д.“ ЕООД е прехвърлил на
28.03.2017 г. ГАРАЖ №6 с идентификатор 68134.306.399.1.38 по силата на договор
за покупко-продажба, вписан в Служба по
вписванията – гр. София, вх.рег. №16856/2017
г., акт №28, т.36, на жалбоподателя И.М.С., и на същата дата ГАРАЖ №7 с
идентификатор 68134.306.399.1.39 по силата на договор за покупко-продажба,
вписан в Служба по вписванията – гр. София,
вх.рег. №16857/2017 г., акт №32, т.36, на другия жалбоподател Р.М.П..
По
изпълнителното дело ЧСИ е връчил на 15.12.2018 г. на И.С. и на 20.12.2018 г. на
Р.П. призовки за принудително изпълнение с изх. №№22129 и 22128/12.02.2014 г. и
за насрочване на опис на процесните имоти на 18.01.2018 г. от 10 часа.
С възражения от
07.01.2019 г. жалбоподателите са изразили становище, че получените от тях
призовки са антидатирани.
На 14.01.2019 г.
ЧСИ е уведомил жалбоподателите, че е допусната техническа грешка при изписване
на изходящите номера на призовките за принудително изпълнение, като следва да
се счита, че същите са изготвени на 10.12.2018 г
От представените
по делото протоколи се установява, че съдебният изпълнител е извършил опис на
процесните недвижими имоти на 18.01.2019 г. в 10 ч.
С оглед на това,
настоящият съдебен състав приема, че подадените от третите лица жалби са в
срока по чл.436 ал.1 ГПК.
Предвид
обстоятелството, че жалбоподателите са приобретатели на недвижими имоти на
длъжника „В.д.г.” ЕООД, към които имоти е насочено принудително изпълнение, Р.М.П.
и И.М.С. имат качество на трети лица по смисъла на чл.435 ал.4 ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл.435 ал.4 ГПК, трето лице може да обжалва действията на
съдебния изпълнител, само когато изпълнението е насочено върху вещ, която в
дена на възбраната се е намирала в негово владение.
Както беше
посочено по–горе, възбраната върху процесните недвижими имоти, върху които е
насочено изпълнението, е вписана на 09.05.2013 г. Жалбоподателите са придобили
тези имоти на 28.03.2017 г. По изпълнителното дело, както и към жалбата не са
представени доказателства към момента на вписване на възбраната, както и
впоследствие, включително към момента на придобиване на имотите,
жалбоподателите да са осъществявали владение над тях, а са налице само твърдения
в тази насока в жалбите.
По отношение на
правната легитимация, която жалбоподателите извеждат от разпоредбата на чл.435
ал.4 ГПК, следва да се анализират твърденията им в жалбите, където излагат
становище, че ползват и владеят процесните имоти чрез своето и на праводателя
си „С енд Т Д.“ ЕООД необезпокоявано владение повече от 5 г. Позовавайки се на
владението на праводателя си, който също е трето лице в изпълнителното
производство, всъщност твърдят, че владеят от момента на прехвърляне на имотите
от длъжника „В.д.г.” ЕООД на 16.04.2014 г. Налагането на възбраната върху
процесните имоти (09.05.2013 г.) предхожда хронологически тази дата, поради
което следва да се приеме, че в жалбоподателите не твърдят да са били владелци
или държатели към деня на налагане на възбраната, а са станали такива в
по-късен момент. Разпоредбата на чл.435 ал.4 ГПК, която определя кръгът на
лица, легитимирани да обжалват действия на съдебния изпълнител, не поставя
изискването тези трети лица да са собственици на имота, а единствено да се
намират в негово владение.
Изложените съображения по отношение разпоредбата на чл.435
ал.4 ГПК водят до извода, че законът е въвел като абсолютна процесуална
предпоставка, обуславяща възникването и съществуването на правото на жалба по
чл.435 ал.4 ГПК, обстоятелството третото за изпълнението лице да упражнява
фактическа власт върху вещта към момента на налагане на възбраната.
Следователно активно процесуално легитимиран да обжалва насочването на
изпълнението е само третото за изпълнителното дело лице, което към момента на
възбраната се установи да твърди, че владението им на недвижимите имоти е
започнало след налагане на възбраната, като доказателства в рамките на
производството по настоящето дело за обратното не са представени. В настоящия
случай жалбоподателите нямат право на жалба срещу действията на съдебния
изпълнител.
Не съставляват действия, подлежащи на обжалване сред
предвидените в чл.435 ГПК и наведените оплаквания по отношение на посочените
изходящи номер и дата на призовките за принудително изпълнение, още повече, че
се установи от обясненията на ЧСИ, че става въпрос за допусната фактическа
грешка при изготвяне на книжата.
Третите лица не са и сред посочените категории лица в ал.1 и
ал.2 на чл.435 ГПК, които имат право да обжалват прекратяването и отказа за
прекратяване на изпълнителното производство.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че подадените по делото жалби са процесуално недопустими, и като такива следва да бъдат оставени
без разглеждане.
Воден от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на Р.М.П.,
ЕГН **********, с вх. №682/16.01.2019 г. и И.М.С., ЕГН **********, с вх. №681/16.01.2019 г. срещу действия на съдебен изпълнител
по изп.дело №20138400400374 по описа на ЧСИ М..Ц., рег. №840 при КЧСИ,
изразяващи се в насрочване и извършване на опис на собствени на жалбоподателите
недвижими имоти, както и отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.