Присъда по дело №5743/2016 на Софийски градски съд

П Р И С Ъ Д А

№ ………

гр.София  28.06.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - НК, 2 състав на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година, в открито съдебно заседание в следния състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: С.А.

                                                           А.С.

         

при секретаря Зоя Пандурска и в присъствието на *******и Н. и Паличева, разгледа докладваното от съдията наказателно дело ОХ №  5743 по описа за 2016 год. и въз основа на закона и доказателствата по делото

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Н.З. – роден на *** ***, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, работи като ****** в ******** – П., с ЕГН ********** ЗА НЕВИНОВЕН в това, че в периода от 16.40 ч. на 23.04.2015 г. до 13.40 ч. на 11.05.2015 г. в гр. П. и в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с шест отделни деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, направил опит да принуди другиго – Г. П. Ц., да извърши нещо, противно на волята му -  да лъжесвидетелства по наказателното производство, образувано по пр.пр. № 127/15 г. по описа на Специализираната прокуратура, досъдебно производство № 2/2010 г. на Национална Следствена служба (известно като делото „Октопод“, обозначавано така и по-надолу), като се отрече от предходните си показания по същото наказателно производство, както и пред надлежен орган на власт – Прокуратурата на Република България – да набеди другиго – С.К.К. – в престъпление, като знае, че е невинен, като употребил за това заплашване, подробно описано по-долу, като от деянието, макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца, общественоопасни последици, както следва:

1. На 23.04.2015 г., за времето от 16.40 ч. до 17.15 ч. в гр. П., на бензиностанция Шел-център, находяща се на входа на гр. П. откъм гр. София, направил опит да принуди другиго – Г. П. Ц., да извърши нещо, противно на волята му, а именно да лъжесвидетелства по делото „Октопод“, като се отрече от предходните си показания по същото наказателно производство, като употребил за това заплашване – накарал го да си остави телефоните в автомобила, с който е дошъл и го заплашил, че ако не депозира показания по делото „Октопод“, че ******* С.К. му е оказвал натиск какви като съдържание показания да дава, ще му бъдат повдигнати обвинения за икономически престъпления, за убийството на П.Д.от гр. Левски, ще бъде задържан в ареста и че ако не го направи, бизнесът и животът му ще бъдат разбити, като от деянието, макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца, общественоопасни последици.

2. На 28.04.2015 г., за времето от 18.30 ч до 19.05 ч в гр. П., на паркинга на хотел Балкан, в лек автомобил марка Мерцедес, модел Е350 ЦДИ 4 МАТИК, с рег. № *******, направил опит да принуди другиго – Г. П. Ц., да извърши нещо, противно на волята му, а именно пред надлежен орган на власт – Прокуратурата на Република България – да набеди другиго – С.К.К. – в престъпление, като знае, че е невинен, като напише сигнал до прокуратурата, че е давал показания по делото „Октопод“ под натиска на ******* С.К., както и да лъжесвидетелства по делото „Октопод“, като се отрече от предходните си показания по същото наказателно производство, като употребил за това заплашване – накарал го да си остави телефоните извън горепосочения автомобил, поставил заглушаващо устройство в автомобила, дал му предварително напечатани с текст листове хартия и го заплашил, че ако не се съгласи да извърши гореописаното, ще му бъдат образувани досъдебни производства, ще му бъдат повдигнати обвинения за убийството на П.Д.от гр. Левски, за икономически престъпления и ще бъде задържан в ареста, както и че А. П. ще го гони до гроб, като от деянието, макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца, общественоопасни последици.

3. На 29.04.2015 г., за времето от 19.07 ч до 19.39 ч, в гр. П., в лек автомобил марка Мерцедес, модел Е350 ЦДИ 4 МАТИК с рег. № *******, направил опит да принуди другиго – Г. П. Ц., да извърши нещо, противно на волята му, а именно пред надлежен орган на власт – Прокуратурата на Република България – да набеди другиго – С.К.К. – в престъпление, като знае, че е невинен, като му казал, че няма избор и трябва да напише сигнал срещу ******* С.К., както и да лъжесвидетелства пред съда по делото „Октопод“, като употребил за това заплашване – накарал го да си остави телефоните извън горепосочения автомобил, поставил заглушаващо устройство в автомобила и го заплашил, че ако не направи посоченото, щели да го унищожат, да му образуват досъдебни производства, да му повдигнат обвинения за убийството на П.Д.от гр. Левски, а А. П. да го гони цял живот, като от деянието, макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца, общественоопасни последици.

4. На 30.04.2015 г. за времето от 17.33 ч до 17.46 ч, в гр. П., в лек автомобил марка Мерцедес, модел Е350 ЦДИ 4 МАТИК, с рег. № *******, направил опит да принуди другиго – Г. П. Ц., да извърши нещо, противно на волята му, а именно пред надлежен орган на власт – Прокуратурата на Република България – да набеди другиго – С.К.К. – в престъпление, като знае, че е невинен, както и да лъжесвидетелства по делото „Октопод“, като му казал, че единственото условие си остава да депозира писмен сигнал до прокуратурата за това, че ******* С.К. го е накарал да лъжесвидетелства по делото „Октопод“ и да си смени показанията по делото „Октопод“ като каже, че първоначалните такива били дадени под натиска на ******* С.К., като употребил за това заплашване – накарал го да си остави телефоните извън горепосочения автомобил, поставил заглушаващо устройство в автомобила и го заплашил, че ако не направи посоченото, А. П. ще го гони, като от деянието, макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца, общественоопасни последици.

5. На 08.05.2015 г., за времето от 14.20 ч до 14.35 ч, в гр. София, в лек автомобил марка Мерцедес, модел Е350 ЦДИ 4 МАТИК, с рег. № *******, направил опит да принуди другиго – Г. П. Ц., да извърши нещо, противно на волята му, а именно пред надлежен орган на власт – Прокуратурата на Република България – да набеди другиго – С.К.К. – в престъпление, като знае, че е невинен, както и да лъжесвидетелства по делото „Октопод“, като подаде писмен сигнал до прокуратурата срещу ******* С.К. за това, че последния го е принуждавал да лъжесвидетелства по делото „Октопод“ и си смени показанията по делото „Октопод“, като употребил за това заплашване – накарал го да си остави телефоните извън горепосочения автомобил, поставил заглушаващо устройство в автомобила и го заплашил, че ако не направи посоченото, ще му бъдат образувани досъдебни производства за набеждаване, ще му бъдат образувани досъдебни производства за набеждаване, ще му бъдат повдигнати обвинения за убийство, за икономически престъпления и ще бъде задържан, като от деянието, макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца, общественоопасни последици.

6. На 11.05.2015 г., за времето от 13.33 ч до 13.40 ч, в гр. П., в лек автомобил марка Мерцедес, модел Е350 ЦДИ 4 МАТИК, с рег. № *******, направил опит да принуди другиго – Г. П. Ц., да извърши нещо, противно на волята му, а именно пред надлежен орган на власт – Прокуратурата на Република България – да набеди другиго – С.К.К. – в престъпление, като знае, че е невинен, като подаде писмен сигнал до прокуратурата срещу  ******* С.К. за това, че последния го е принуждавал да лъжесвидетелства по делото „Октопод“, като употребил за това заплашване – накарал го да си остави телефоните извън горепосочения автомобил, поставил заглушаващо устройство в автомобила и го заплашил че има срок до този ден да напише и подпише един неофициален сигнал срещу ******* С.К. за това, че го е принудил да лъжесвидетелства по делото „Октопод“, като от деянието, макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици, поради което и на основание чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл. 143, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Н.З. – роден на *** ***, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, работи като ******* в *******– П., с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 10.06.2015 г. в гр. П., в багажника на л.а. Мерцедес, модел Е 350 ЦДИ 4 МАТИК, с рег. № *******, паркиран на ул. „****Кънчев“ пред № 8, като държал огнестрелно оръжие и боеприпаси за огнестрелни оръжия, както следва:

-         пистолет „GLOCK“, модел „17“, кал. 9 мм, с № РСМ 573 и

-         пистолет „BERETTA“, модел „21А“, кал. 22LR, с № DАА233959, представляващи огнестрелно оръжие, съгласно чл. 4, ал. 2 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ);

46 броя патрони кал. 9х19 мм и

40 броя патрони кал. 5.6 мм (22LR), представляващи боеприпаси за огнестрелни оръжия, съгласно чл. 7, ал. 1 ЗОБВВПИ,

не взел необходимите мерки за сигурност, предвидени в чл. 98, ал. 1 ЗОБВВПИ: „Огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройство“ и чл. 59, ал. 1 ЗОБВВПИ: „Лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях …са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им“, поради което и на основание чл. 338, ал. 1 НК и чл. 54 НК ГО ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА  изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Н.З. – роден на *** ***, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, работи като ******* в *******– П., с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 10.06.2015 г. в гр. П., ул. „***********, ет. 3, ап. 3 държал радиосредство, което излъчва в етера – преносим заглушител, който блокира сигнала от 3G, GSM, DCS/PHS-мрежата и GPS, с обозначение върху корпуса DC 12 V и залепен върху него стикер с № WP 0802 1834 Р1, без да има писмено разрешение за това – съгласно чл. 267, т. 2 ЗЕС: „На територията на Република България не могат да се пускат в действие радиосъоръжения: т. 2. Използващи радиочестотни ленти, които съгласно Националния план за разпределение на радиочестотния спектър не са разпределени в Република България за съответния вид радиослужби“, поради което и на основание чл. 348, б. а, пр. 2 НК и чл. 54 НК ГО ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева.

НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА  изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

НА ОСНОВАНИЕ чл.23 НК определя общо най-тежко наказание лишаване от свобода на подсъдимия Д.Н.З. /с установена самоличност/ между наложените му наказания лишаване от свобода – наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА  изпълнението на така определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ

НА ОСНОВАНИЕ чл.23, ал.3 НК ПРИСЪЕДИНЯВА към определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева.

НА ОСНОВАНИЕ чл.348 НК предметът на престъплението –- преносим заглушител с обозначение върху корпуса DC 12 V и залепен върху него стикер с № WP *******следва да бъде отнет в полза на държавата.

НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Д.Н.З. (със снета самоличност) да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд направените по делото разноски в размер на 160.00 лв. и 302.11 лв. в полза на Държавата, както и държавна такса в размер на 10 лв. за служебно издаване на изпълнителни листи.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред САС.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                 2.

 

 

 

 

 

 

На основание чл. 309, ал. 4 НПК СЪДЪТ се занима служебно с мярката за неотклонение на подсъдимия Д.Н.З. и с оглед характера на постановената присъда

 

                        О П Р Е Д Е Л И

 

ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение, определена спрямо подсъдимия Д.Н.З. от „парична гаранция“ в размер на 3000.00 лева в „подписка”.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в 7-дневен срок от днес пред Софийски апелативен съд.

 

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                              2.

 

 

                                       СЕКРЕТАР:

       МОТИВИ по НОХД 5743/2016г. по описа на Софийски градски съд - Наказателна колегия, 2 състав

 

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Д.Н.З. за престъпления по чл.143, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, по чл. 338, ал.1 и по чл. 348, б.“а“, пр.2 НК.

Срещу подсъдимия Д.Н.З. е повдигнато обвинение за това, че в периода от 16.40 часа на 23.04.2015г. до 13.40 часа на 11.05.2015г. в гр. П. и гр. София при условията на продължавано престъпление с шест отделни деяния направил опит да принуди другиго – Г. П. Ц. да извърши нещо противно на волята му – да лъжесвидетелства по наказателното производство, образувано по пр.пр. 127/2015г. по описа на Специализирана прокуратура, досъдебно производство № 2/2010 г. на НСлС, известно като делото „Октопод“ като се отрече от предходните си показания по същото наказателно производство, както и пред надлежен орган на властта – Прокуратура на Република България – да набеди другиго – С.К.К. в престъпление като знае, че е невинен, като употребил за това заплашване и от деянието, макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици, както следва:

1.                      На 23.04.2015г. за времето от 16.40 часа до 17.15 часа в гр. П. на бензиностанция ШЕЛ-център, находяща се на входа на град П. от град София направил опит да принуди другиго - Г. П. Ц. да извърши нещо противно на волята му – да лъжесвидетелства по делото „Октопод“ като се отрече от предходните си показания по същото наказателно производство като употребил за това заплашване – накарал го да остави телефоните в автомобила, с който дошъл и го заплашил, че ако не депозира показания по делото „Октопод“, че ******* С.К. му е оказвал натиск какви като съдържание показания да дава, ще му бъдат повдигнати обвинения за икономически престъпления, за убийството на П.Д.от град Левски, ще бъде задържан в ареста и че ако не го направи, бизнесът и животът му ще бъдат разбити като от деянието, макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици.

2.                      На 28.04.2015г. за времето от 18.30 часа до 19.05 часа в гр. П. на паркинга на хотел „Балкан“ в лек автомобил марка „Мерцедес“ модел Е 350 ЦДИ 4 Матик с ДКН ********направил опит да принуди другиго - Г. П. Ц. да извърши нещо противно на волята му – пред надлежен орган на властта – Прокуратура на Република България да набеди другиго – С.К.К. в престъпление като знае, че е невинен, като напише сигнал до прокуратурата, че е давал показания по делото „Октопод“ под натиска на ******* С.К., както и да лъжествидетелства  по делото „Октопод“ като се отрече от предходните си показания по същото наказателно производство, като употребил за това заплашване – накарал го да остави телефоните извън горепосочения автомобил, поставил заглушаващо устройство в автомобила, дал му предварително напечатани с текст листове хартия и го заплашил, че ако не се съгласи да извърши гореописаното, ще му бъдат образувани досъдебни производства, ще му бъдат повдигнати обвинения за убийството на П.Д.от град Левски, за икономически престъпления и ще бъде задържан в ареста, както и че А. П. ще го гони до гроб, като от деянието, макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последиици.

3.                      На 29.04.2015г. за времето от 19.07 часа до 19.39 часа в гр. П. в лек автомобил марка „Мерцедес“ модел Е 350 ЦДИ 4 Матик с ДКН ********направил опит да принуди другиго - Г. П. Ц. да извърши нещо противно на волята му – пред надлежен орган на властта – Прокуратура на Република България да набеди другиго – С.К.К. в престъпление като знае, че е невинен, като му казал, че няма избор и трябва да напише сигнал срещу ******* С.К., както и да лъжествидетелства  пред съда по делото „Октопод“ като употребил за това заплашване – накарал го да си остави телефоните извън горепосочения автомобил, поставил заглушаващо устройство в автомобила и го заплашил, че ако не направи посоченото, щели да го унищожат, да му образуват досъдебни производства, да му повдигнат обвинения за убийството на П.Д.от град Левски, а А. П. ще го гони цял живот като от деянието, макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последиици.

4.                      На 30.04.2015г. за времето от 17.33 часа до 17.46 часа в гр. П. в лек автомобил марка „Мерцедес“ модел Е 350 ЦДИ 4 Матик с ДКН ********направил опит да принуди другиго - Г. П. Ц. да извърши нещо противно на волята му – пред надлежен орган на властта – Прокуратура на Република България да набеди другиго – С.К.К. в престъпление като знае, че е невинен, както и да лъжествидетелства  по делото „Октопод“ като му казал, че единственото условие си остава да депозира писмен сигнал до прокуратурата за това, че ******* С.К. го е карал да лъжесвидетелства по делото „Октопод“ и да си смени показанията по делото „Октопод“ като каже, че първоначалните такива са били дадени под натиска на ******* С.К., като употребил за това заплашване – накарал го да си остави телефоните извън горепосочения автомобил, поставил заглушаващо устройство в автомобила и го заплашил, че ако не направи посоченото А. П. ще го гони, като от деянието, макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последиици.

5.                      На 08.05.2015г. за времето от 14.20 часа до 14.35 часа в гр. София в лек автомобил марка „Мерцедес“ модел Е 350 ЦДИ 4 Матик с ДКН ********направил опит да принуди другиго - Г. П. Ц. да извърши нещо противно на волята му – пред надлежен орган на властта – Прокуратура на Република България да набеди другиго – С.К.К. в престъпление като знае, че е невинен, както и да лъжествидетелства  по делото „Октопод“ като подаде писмен сигнал до прокуратурата срещу ******* С.К. за това, че последният го принуждавал да лъжесвидетелства по делото „Октопод“ и да смени показанията по делото „Октопод“, като употребил за това заплашване – накарал го да си остави телефоните извън горепосочения автомобил, поставил заглушаващо устройство в автомобила и го заплашил, че ако не направи посоченото ще му бъдат образувани досъдебни производства за набеждаване, ще му бъдат повдигнати обвинения за убийство, за икономически престъпления и ще бъде задържан, като от деянието, макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона  и искани от дееца общественоопасни последиици.

6.                      На 11.05.2015г. за времето от 13.33 часа до 14.35 часа в гр. П. в лек автомобил марка „Мерцедес“ модел Е 350 ЦДИ 4 Матик с ДКН ********направил опит да принуди другиго - Г. П. Ц. да извърши нещо противно на волята му – пред надлежен орган на власт – Прокуратура на Република България да набеди другиго – С.К.К. в престъпление като знае, че е невинен, като подаде писмен сигнал до прокуратурата срещу ******* С.К. за това, че последният го е принуждавал да лъжесвидетелства по делото „Октопод“, като употребил за това заплашване – накарал го да си остави телефоните извън горепосочения автомобил, поставил заглушаващо устройство в автомобила и го заплашил, че има срок до този ден да напише и подпише един неофициален сигнал срещу ******* С.К. за това, че го е принудил да лъжесвидетелства по делото „Октопод“, като от деянието, макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона  и искани от дееца общественоопасни последиици – престъпление по чл. 143, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК.

Със същия обвинителен акт на З. е повдигнато обвинение и за това, че на 10.06.2015г. в град П. в багажника на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел Е 350 ЦДИ 4 Матик с ДКН *******, паркиран на ул. „*********“ пред № 8 като държал огнестрелно оръжие и боеприпаси за огнестрелни оръжия – пистолет „GLOCK“ модел 17, кал.9 мм с № РСМ 573 и пистолет „BERETTA“ модел 21А, кал. 22 LR с № DАА233959, представляващи огнестрелно оръжие съграсно чл.4, ал.2 ЗОБВВПИ, 46 броя патрони кал. 9х19 мм и 40 броя патрони кал. 5.6 мм  /22 LR/, представляващи боеприпаси за огнестрелни оръжия съгласно чл.7, ал.1 ЗОБВВПИ, не взел необходимите мерки за сигурност, предвидени в чл. 98, ал.1 ЗОБВВПИ – престъпление по чл. 338, ал.1 НК.

Д.З. е обвинен и за това, че на 10.06.2015г. в гр. П., ул. „***********държал радиосредство, което излъчва в етера – преносим заглушител, който блокира сигнала от 3G, GSM, DCS/PHS –мрежата и GPS, с обозначение върху корпуса DC 12 V и залепен върху него стикер с № WP 0802 1834 PI, без да има писмено разрешение за това съгласно чл. 267, т.2 ЗЕС – престъпление по чл. 348,б.“а“, пр.2 НК.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата в лицето на ******* Н. се спира на първото от предявените спрямо З. обвинения- това по чл. 143, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК. Според *******а фактическата обстановка, установена в хода на съдебното следствие, не е претърпяла съществени изменения от тази, описана в обвинителния акт. В пледоарията си разказва своите възпирятия за хронологически стеклите се събития, касаещи срещи на Г.Ц. и  подсъдимия, включително и цитирайки изрази, употребени от двамата и обективирани в изследвани звукозаписи и ВДС. При тяхното лексикално семантично тълкуване *******ът аргументира позицията си за категорична доказаност на осъществени заплахи от страна на подсъдимия спрямо Г.Ц. да осъществи две престъпления против правосъдието – набедяване и лъжесвидетелстване – заплахи, представляващи форма на принуда, която е останала на фазата на опита поради отказ на Ц. да стори дейсвията, за които З. го е принуждавал. В обобщение *******ът посочва, че инкриминираното поведение на подсъдимия по този пункт от обвинението се доказва от разговорите, записани със специални разузнавателни средства, видеозаписа от бензиностанция ШЕЛ, разпечатка от мобилен оператор, експертиза на мобилните телефонни апарати и приложени разпечатки от списък с контакти на подсъдимия, листове с напечатан текст, предадени от подсъдимия на Ц., а от него – на св. Д.Д., установен файл в служебния компютър на подсъдимия, съдържащ идентична информация с тази, обективирана на предадените листове хартия, както и свидетелските показания на С.К., Д.Д., Л.М. и частично на В.Ц.. След разказа за извършеното от подсъдимия *******ът счита, че той е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 143, ал.1 НК, останало на фазата на довършен опит, за което деяние следва да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години.

******* Паличева се спира върху доказателствената маса, касаеща обвиненията спрямо Д.З. за посегателства, квалифицирани като престъпления по чл. 338, ал.1 НК и по чл. 348, б.“а“, пр.2 НК. В своята пледоария тя анализира обстойно доказателствата по делото, за да защити позицията си, че и двете престъпления са доказани от обективна и субективна страна. Мотивира причините, поради които не следва да се кредитират показанията на свидетелите Б. и А. – взаимна и вътрешна противоречивост, както и несъответствие с писмени доказателствени източници. По отношение на показанията на св. Р.Г. излага какви са несъответствията между тях и обясненията на подсъдимия. В заключение моли по отношение обвинението по чл.338, ал.1 НК на подс. З. да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, а за това по чл. 348, б.“а“, пр.2 НК – наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и глоба в размер на 300 лева, като на основание чл. 23, ал.1 НК Д.З. бъде осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години и глоба в размер на 300 лева.

Адв. К. - упълномощен защитник на подсъдимия З., моли съда да се произнесе с присъда, с която да признае подзащитния й за невиновен и по трите обвинения, за които е предаден на съд като бъде прието, че не е налице осъществено престъпно деяния по нито една от правните квалификации.

Защитата счита, че не е налице годно образувано наказателно производство съгласно разпоредбите на НПК поради липса на законен повод за образуване на производството съгласно изискванията на чл.208 НПК, тъй като в кориците на делото не се съдържа жалба, сигнал или съобщение, а единствено е налице сведение, за което липсва яснота в рамките на какво производство е депозирано. На следващо място защитата се спира върху постановлението за привличане на обвиняем за престъпление по чл. 143 НК и за престъплението по чл. 338 НК с дата 20.07.2015 г., което не било връчено на Д.З. към онзи момент – 21 юли 2015 г., когато същият е направил своето възражение, че обвинението не му е предявено и му е било нарушено правото на защита и възможността да организира такава, включително и спазването на 3-дневния срок. Според защитника този процес е траел година и четири месеца до 06.10.2016 г., когато е било последващото привличане по чл. 219, ал. 4 НПК. Адвокат К. твърди, че липсата на постановление, което макар и съставено, но невръчено, не придава процесуалното качество на обвиняем на Д.З.. Като процесуално нарушение се посочва и извършвани действия от следователя след депозиране искане за отвод от страна на обвиняемия тогава, З., при липса на извършване само на онези действия, които са от неотложен характер, които също са разписани в закона, поради което и извършеното от следователя не пораждало правни последици. Акцентира на тези три твърдени процесуални нарушения, за да обоснове тезата, че осъществяваните процесуално-следствени действия в този период не могат да породят правни последици, а това са назначени експертизи, изисквани и впоследствие снемани пръстови отпечатъци за изготвяне на дактилоскопни експертизи. В тази връзка били и действията, които касаели назначаването на експертизите - по отношение на дактилоскопната експертиза към момента, когато е изисквано предоставянето на пръстови отпечатъци, респ. са изисквани и запис от глас било на Д.З., било за сравнителен образец, също била нарушена процедурата и действията са негодни, тъй като реално той не е имал валидно качество на обвиняем и не му е било връчено постановлението за привличане на обвиняем при спазване на изискванията на НПК. Адвокат К. преценява като негодни и протоколите въз основа на експлоатирани специални разузнавателни средства. Според нея основният проблем е, че оперативният способ „подслушване“ на основание чл. 11 от ЗСРС е поискан, но липсва разрешение от компетентния съобразно правилата за териториална и материална подсъдност съд относно способа „документиране". В искането за прилагане на СРС било посочено оперативно дело 1319/14 от 25 юни 2014 г., което било открито почти една година преди пострадалият Г.Ц. да е потърсил контакт с Л.М.. Според защитника този срок от време е изключително важен и от гледна точка на преценката на сроковете и мотивите, заложени в специалните разузнавателни средства, респ. прилагането на двумесечните срокове, протоколите, които са съставени, които имат пряко отношение към чл. 27, ал. 1 и чл. 29 от ЗСРС, с което бил нарушен редът, разписан в чл. 132, ал. 2 и 3 от НПК и чл. 176, ал. 1 и ал. 2 от НПК. В заключение посочва, че обвинението не може да почива на негодни доказателствени средства, както и само на СРС-та /които в случая са негодни/ и поради това то се явява неподкрепено от доказателствените способи, предвидени в НПК. Впоследствие защитата акцентира на обстоятелството, че не са налице гласни доказателствени източници, носещи информация за употребена от страна на З. спрямо Ц. принуда. Посочва се, че не са налице и данни за промяна в психическото състояние на Ц., а напротив - налице са такива, че той е поддържал контакт с множество хора, водил е един адаптивен социален живот, което отново сочи за липса на обективен признак, защото субективното усещане се изразява в обективни действия и в конкретния случай при липсата на такова застрашаване било за живота, било за здравето, било за имуществото, е налице и липса на осъществено изпълнително деяние. В този смисъл, според защитника, липсва съставомерен признак, който да касае осъществяването на действия, които да повлияят психологически върху волята на лицето, за да извърши определени, противни на неговите виждания, разбирания и намерения, действия, които да бъдат обективизирани чрез лъжесвидетелстване по конкретното дело.

Адвокат К. игнорира като годен носител на доказателствена информация приемо-предавателен протокол от 28 април 2015г. Според нея от този протокол е видно, че в 22.04 часа св. Д.Д., без изрично упоменаване на неговата месторабота и длъжност, е получил от друго лице - Г.Ц., без да се съдържат каквито и да било индивидуализиращи данни като ЕГН, адрес, данни по лична карта  „напечатани на компютър листи формат А4, поставени в полиетиленова папка джоб“. Нейните аргументи са, че датата, която носи този приемо-предавателен протокол е два месеца преди датата на образуване на наказателното производство и липсва посочено производство, във връзка с което се извършва предаването на тези неидентифицирани листове с неидентифицирано съдържание от неидентифицирани лица. Сочи, че този протокол не съдържа и номер на проверка или на досъдебно производство, липсва му и място на съставяне, а в тази връзка било изрично разписано в НПК какви са реквизитите на съответните протоколи, за да могат те да бъдат годни такива.  Подобна е позицията на защитника и по отношение на  протокол, който носи дата 23.06.2015г. – протокол, съставен между следовател Д. С. и св. Д.Д.. Според нея този протокол също не би могъл да служи като източник, притежаващ съответна доказателствена тежест, тъй като не е съставен по реда на чл. 110, ал. 1 НПК, а и бил нарушен и чл. 125, ал. 1 и ал. 3, както и чл. 128, чл. 129, ал. 1 от НПК. При него също липсвало място, време на съставяне, липсвало качество на лицето и най-вече негодно доказателствено средство чрез друго такова, не може да придобие законова сила, тъй като изначално е опорочена процедурата по приобщаване на доказателства в тази посока. Налице било и противоречие между двата протокола - че са 2 листа, в два джоба формат А4. Защитата коментира и дактилоскопните отпечатъци и изготвената дактилоскопна експертиза – отново заявява позицията си, че това действие е осъществено в период, когато не е било налице надлежно привличане в качеството на обвиняем на Д.З. и е липсвало произнасяне от ******* по искане на З. за отвод на следователя по делото. Акцентира се и на процедурата по снемането на пръстовите отпечатъци от подсъдимия З., извършено без присъствието на поемни лица - видно от справка - протокол от 09.09.2016г. Своята теза основава на разсъжденията, че снемането на сравнителни образци имат характер и на следи от престъпление или на други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото, поради това от процесуална гледна точка процесуалното действие, регламентирано в чл. 155, ал. 1 от НПК, е квалифицирано и приравнено и в съдебната практика на правилата, важими вкл. и за оглед. По отношение на дактилоскопната експертиза, според адвокат К., основен проблем е, че изрично е посочено в постановлението за назначаване на експертизата от 09.09.2015г., че се прилага картон с фотокопие на годна дактилоскопна следа, обозначена с номер *******ВД № *******, а обективно такова в кориците на делото не се намира, доколкото това е и изрично отразено и в самия протокол. По отношение на извършената дактилоскопна експертиза от 8 юли 2015г. - липсва място на извършване на действието, както и време на започване и на извършване. Съотносимо обстоятелство за всички тези експертизи защитата сочи и такова към експертиза от 23 юли 2015 г., към протокол номер 15/ДОК № 131 от 06.07.2015 г. - липса на посочване персонално на вещите лица, които да изготвят съответното експертно заключение и респ. връчването и предоставянето им на материалите за изготвена такава.

Адвокат К. моли съда да обърне внимание на начина на извършване на претърсването и изземването в работния кабинет на нейния подзащитен в сградата на Съдебната палата в град П., тъй като искането за разрешение се основавало на една законова разпоредба във връзка с чл. 161 НПК, а в определението на съда е била засегната друга законова разпоредба – тази на чл. 164 от НПК, което определя за защитата извода, че действието е било извършено без съответното разрешение, тъй като и в рамките дори на последващите 24 часа на предвиденото относимо правно основание в закона не е внесено за саниране от компетентния първоинстанционен съд. Моли съда да отчете и обстоятелството, че този работен кабинет е ползван не само от подс. З., а от още един ******* в *******– П., което определя неяснота кои намерени в помещението вещи и предмети са ползвани от подсъдимия и кои - от другия, работещ в кабинета, *******. В заключение отново посочва, че не е налице осъществено деяние по чл. 143 НК -  липсвало каквото и да било изпълнително деяние, осъществено от Д.З., което да е мотивирало Г.Ц. да извърши нещо противно на действителната си воля, която не е и установена – доказателства в тази насока не били налице, още повече и след заличаване на показанията, депозирани от свидетеля Ц. от доказателствената съвкупност.  

Другият упълномощен защитник на подсъдимия – адв. П. също моли съда да признае подс. Д.З. за невинен и го оправдае и по трите повдигнати обвинения като дава заявка за фокусиране на пледоарията си върху второто и третото обвинение.

По отношение на обвинението по чл. 338, ал. 1 от НК адв. П. съзира нарушение при извършеното действие по отношение на лекия автомобил, от който е иззета раница с намиращи се съответно в нея оръжия и боеприпаси. Според него това действие по своята същност е оглед, съпътстван с изземване, а не действие по претърсване и изземване, обективирано в протокол по чл. 161, ал. 1 НПК, тъй като чл. 161 НПК изрично говорил за претърсване и изземване, дадено с разрешение във връзка с претърсване и изземване по чл. 159, чл. 159а и чл. 160 НПК за помещения и лица, а автомобилът не е нито помещение, нито лице - той е предмет, а по отношение на предметите НПК изрично е предвидил в чл. 155 НПК, че се извършва оглед и непосредствено свързани с него претърсване и изземване, т.е. протоколът, представен на досъдебното производство и който е част от доказателствените материали по настоящото съдебно производство от 10 юни 2015г. е извършен в нарушение на процедурата по чл. 155 от НПК, поради което този протокол е негодно доказателствено средство. На следващо място посочва, че участващите при това действие поемни лица не са определени, съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 2 НПК, от органа, който извършва съответното действие, а от техен началник – щаб, който не притежава разследващи функции. Въз основа на това защитникът прави извода, че след като поемните лица не са определени по реда, предвиден в чл. 137, ал. 2 НПК, те участват незаконосъобразно при извършването на това следствено действие и когато участват такива лица самото действие и изготвения протокол също е незаконосъобразен. По – нататък защитата коментира обясненията на своя подзащитен, които преценява като логични, последователни и съответстващи и на останалите доказателствени източници.

По отношение обективната страна на деянието, квалифицирано като престъпление по чл. 338, ал. 1 от НК адв. П. коментира, че в закона – чл.98, ал.1 - се говори за съхраняване, а не за държане на оръжие, поради което и не може да се поставя знак за равенство между двата термина - при държане не може да се говори за нарушаване на правилата за съхранение, тъй като са две отделни действия и те не са свързани едно с друго. Аргументите на защитата са следните: „Старият закон за оръжието и взривните вещества предвиждаше правилник към него и в този правилник имаше норми за държане, за носене, за съхранение. Този правилник беше отменен на 12.12.2012г. Новият Закон за оръжието, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия не предвижда издаването на такъв правилник, съответно няма детайлизирани правила. Те се съдържат единствено в чл. 98, той обаче има няколко алинеи и в ал. 4 на същия текст пише кога физическото лице, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на оръжие трябва да го съхранява на създаденото място за съхранение по постоянен адрес - това е, когато отсъства от страната за период по-дълъг от 3 месеца, тогава задължително се съхранява в металната каса. Ал. 1 е обща - къде в какви места трябва да се съхранява оръжието, ал. 4 определя кога е задължително да бъде в тази метална каса и когато сме изправени пред обстоятелството, че г-н З. е държал оръжието в себе си, носил го е със себе си, било е под негово наблюдение през целия ден, включително и по пътя от кабинета му до адреса, на който се е намирал автомобила, поставил го е сам в багажника и не е отсъствал от страната повече от три месеца, което е очевадно, какво нарушение е извършил? Второто нарушение е, че е нарушил чл. 59, ал. 1 от цитирания вече закон, че е длъжен да го опазва от кражби, изгубване, достъп от други лица… Той го е направил, съхранявал е, държал е, носил е оръжието със себе си – не го е оставил на улицата, както и не го е оставил без надзор, както твърди държавното обвинение. В тази насока е налице и решение на ВКС № 23 от 22.01.2013 г. по наказателно дело 2254/12 г. на ІІ НО, с докладчик Теодора Стамболова, в което като фактическа обстановка е прието, че подсъдимият е поставил оръжието и боеприпасите в кожена чанта, сама по себе си несочеща на наличие на такива предмети в нея, в купе на заключен автомобил, паркиран за кратко време и то на паркинга на голям софийски мол, той не може да има разумно очакване, което да обосновава прекия му умисъл, че при предприетите мерки колата му ще бъде разбита и от нея ще бъде отнета чантата. В този случай дори е налице кражба на чантата с оръжието, а не просто поставяне в багажника. На база на този извод ВКС е приел, че не е нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 на ЗОБВВПИ, което да води до отговорност по чл. 338, така че, не само не е налице деяние, но е дадена неправилна правна квалификация от държавното обвинение.“

По отношение на второто обвинение по чл. 348 НК адв. П. коментира, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че жилището се обитава от сина на подсъдимия, а не от него и то се ползва под наем, който договор, поради малолетната възраст на сина на Д.З., е подписан от подсъдимия. По отношение на поемните лица при извършване на действието – свидетелите В.Ц.И. и И.Д.И., защитникът коментира наличие на нарушение по чл. 137, ал. 2 НПК, тъй като те не били определени от органа, който има право да ги определя, а са били определени от началник щаба на поделението, в което са служили. Посочва и че на инкриминираното устройство не били открити дактилоскопни следи от подсъдимия, още повече, че на процесната дата неговият подзащитен не се е намирал на мястото, където прокуратурата твърди, че е държана вещта, а е нощувал в кв. „Строгозия“, след което е отишъл на работа и не е притежавал физическа възможност да упражнява фактическа власт върху устройството. Акцентира се, че постоянният адрес на неговия подзащитен е в гр. П., кв. „Сторгозия“, а не на ул. „***********, където живеело неговото семейство и е открито процесното устройство.

Защитата в лицето на адв. П. прави анализ на приложимите правни норми и на отразеното от експерта в техническата експертиза, който заявявал, че е забранено държането на такъв тип устройство по Закона за далекосъобщението, но този закон бил отменен 2007 г., а в обвинението се цитира чл. 217 от Закон за електронните съобщения. Това устройство попадало в списък, който е приет с решение № 217 на Министерски съвет от 29.03.2005г. по действащия Закон за далекосъобщенията, който закон бил отменен. Цитира се и ЗНА, според чийто чл. 13 отмяната на един нормативен акт води до отпадане на актовете по неговото прилагане и се прави извода, че актът по прилагане на закона губи изцяло или отчасти силата си едновременно с цялостното или частично отменяне на нормативния акт, какъвто е Закона за далекосъобщенията, освен ако, съгласно ал. 2, новият закон разпореди да останат временно в сила някои разпоредби, но в Закона за електронните съобщения такава разпоредба - че остава в сила решение на Министерски съвет № 217 от 2005г. - няма, следователно, според адв. П., такова решение на Министерски съвет не съществува в правния мир, няма го и списъка, на който се позовава вещото лице, поради което защитникът твърди, че няма предмет на това престъпление. Защитата посочва, че обвинението спрямо Д.З. касае държане на радиосредство, което излъчва в ефир, докато цитираната разпоредба от ЗЕС не съдържа такъв термин, а борави с термини като радиослужба, радиосъоръжение, радиочестоти. При анализ на текстовете от приложимия закон адвокат П. коментира, че е забранителен режимът по отношение пускане в действие на радиосъоръжение, но не и държането на такова. Наред с това се посочва, че вещото лице коментира в експертното си заключение, че устройството „заглушава“, а не „излъчва в ефир“. В подкрепа на своите твърдения цитира и решение на ВКС, относимо и към настоящото дело – „с оглед на техническите параметри на тези устройства и характеристики на джиесем заглушител, за каквото се твърди, че е това устройство, нито Закона за радио и телевизията, нито Закона за електронните съобщения уреждат надлежен ред за придобиване и държане – няма такъв забранителен или разрешителен режим, за който се твърди, че бил разрешителен и липсва друга нормативна база, относима към бланкетната норма на чл. 348, буква „а“ НК, уреждаща статута на това устройство“, което определя и несъставомерност на деянието.

В правото си на лична защита подсъдимият излага пространни съображения, свързани с наличие на множество процесуални нарушения при привличането му в качеството на обвиняем и извършване на действия от органите на разследването при депозирани от негова страна искания за отвод. Подсъдимият категорично заявява, че до 06.10.2016 г. той не е притежавал качеството на обвиняемо лице, излагайки подробни съображения за своята теза. Посочва, че в постановлението за назначаване на всички експертизи по досъдебното производство липсват съществени реквизити – основания за назначаване, имена, образование, специалност, научна степен и длъжност на вещите лица, неупоменаване какви материали и технически средства са използвани, неспазване на разпоредбата на чл. 151, ал. 1 и 2 от НПК относно проверка на условията, на които следва да отговорят вещите лица, неизследване наличие на основания за отвод, отношението с обвиняемия и пострадалия, като например йерархичната и служебната зависимост на всички вещи лица от МВР, който е орган на изпълнителната власт, невръчване на актовете за назначаване на експертизите на вещите лица съгласно чл. 151, ал. 2 от НПК, неразясняване на правата и задълженията им и отговорността за невярно заключение. Посочва се и осъществено процесуално нарушение, свързано с вземане на сравнителните материали от негов глас не по реда, предвиден в чл. 146, ал. 1 от НПК, тъй като към датата на вземане на тези образци той не е притежавал валидно качество на обвиняем с предявено обвинение, като снемането на сравнителен материал от разпита му като свидетел по НЧД 2698/2015 г. по описа на СГС е станало в нарушение на правото му на защита - чл. 237, чл.238 и чл. 239 НПК.

Подобни процесуални нарушения подсъдимият съзира и по отношение на протокола за снемане на сравнителен материал от Г.Ц. от 06.10.2015 г., който бил съставен в нарушение на чл. 128 и чл. 129 НПК, изразяващо се в липса на място на изготвяне, на текстово изписване на нормата на чл. 146, ал. 2 НПК, както и обозначаване на цифровия носител с идентификационни данни, върху които е снет сравнителният материал, незапечатване на диска с бележка с подпис на лицата, участващи в действието по реда на чл. 237, чл.239, ал. 3, ал.4 и ал.5  НПК, липса на имена и длъжност на лицата, провели и записали разговора, липса на печат и изходящ номер на протокола. Подсъдимият оспорва и годността на диска като веществено доказателство, предаден от Г.Ц., тъй като не бил извършен оглед на същия, не бил описан, фотографиран, не бил иззет с протокол за изземване, не са присъствали поемни лица и технически помощник съгласно разпоредбите на чл. 155, ал. 1 НПК и чл. 156, ал. 2 и ал. 3 НПК и липсвал протокол, удостоверяващ извършване на действие, както и дискът са го изследвали „самоназначили“ се вещи лица - служители от НИКК, които не фигурирали в списъка на утвърдени вещи лица за 2015 г. на СГС, съгласно чл. 398 и чл. 396, ал. 1 ЗСВ.

По отношение на извършеното претърсване и изземване на 10.06.2015г. в кабинет 502 в Съдебната палата П. – подсъдимият посочва, че това помещение е негово работно място и на негов колега, разрешението е дадено за обиск на лице, а не на помещение и действието е било извършено без съобразяване кой е притежателят на съответните иззети вещи. Във всички искания за претърсване и изземване липсват изходящи номера, дати, печати, няма данни за вписване в регистрите съгласно чл. 28, т. 6 и 7 и чл. 39, ал. 2 от Инструкцията за деловодната дейност и документооборота в Прокуратурата на Република България, утвърдена от Главния ******* през 2010 г. и в сила от 01.05.2016 г. Развива тезата, че исканията за претърсване и изземване не притежават характера на официален документ съгласно чл. 93, т 5 от НК, както и че изготвените формуляри не съответстват на БДС от 6 април 1985 г. на Българския институт за стандартизация, а и че понятието „искане“ в НПК не съществува - *******ът се произнася с постановление по реда на чл. 199, ал. 2 от НПК, което поставя изисквания към искането – да съдържа данни за  време и място, мотиви и диспозитив, които реквизити тези по делото не притежават и поради това следвало да се изключат от доказателствената съвкупност.  

Подс. З. оспорва и компетентността на Софийски градски съд да се произнесе по коментираните искания, считайки, че „с оглед правилата на териториалната и предметна подсъдност и поднадзорност, регламентирани в чл. 35, ал. 1 и 36 от НПК“ е компетентен Районен съд – П. – касаело се за образуване на досъдебно производство за осъществено деяние, квалифицирано като престъпление по чл.143, ал.1 НК не при осъществяване от негова страна на функциите на съдебната власт, при и по повод изпълнение на службата съгласно чл. 32 от Конституцията на Република България, а делото е образувано в личното му качество като физическо лице.

В оспорване на извършените в кабинета си действия по претърсване  и изземване подсъдимият сочи и други възприети от него нарушения -  произволно изземване на листове от кабинета му, непосочване от кое бюро са намерени и иззети листовете формат А 4 и липсата на  подробно оглеждане и фотографиране, съгласно чл. 110, ал. 1 НПК и 156, ал. 2 НПК, въпреки присъствието на специалист - технически помощник. Коментира се неизследване на въпроса кои лица са имали достъп и ключове за кабинета – „евентуално помощник-*******и, деловодители, машинописки, хигиенистки“. Подсъдимият твърди, че не му е било предложено да предостави търсените предмети и книжа, които са от значение за воденото досъдебно производство, поради което и разследващите органи не могли да намерят и раницата с двата пистолета, която бил оставил зад касата, тъй като не притежавал ключ за същата.

Излагат се и доводи, че иззетите от кабинета вещи, описани в протокол за оглед на веществено доказателство от 15.06.2015г., са разпечатани в отсъствие на подсъдимия без да му бъдат предявени и повторният оглед на тези вещи бил извършен в нарушение на чл. 155, ал. 2, чл. 156, ал. 1, ал.2 и ал.3 НПК, без присъствието на технически помощник, като след огледа вещите не са били запечатани и подписани от лицата, участващи в процесуалното действие.

Последните възражения, касаещи осъщественото претърсване и изземване в работното помещение, ползвано от подсъдимия са следните:  „На основание чл. 163, ал. 7 от НПК изземването на компютърни информационни данни от компютъра в кабинета, ползван и от ******* А. е следвало да се извърши чрез разпечатването им на хартиен носител, който да бъде подписан от присъстващите лица съгласно чл. 132, ал. 1 от НПК. Нещо повече, тези данни е следвало да се качат и на диск носител, да бъдат запечатани с бележка с подписи на присъстващите лица съгласно чл. 132, ал. 1 от НПК. При изготвяната впоследствие техническа експертиза на снетия диск същият е следвало да бъде разпечатан след разрешение на *******а в присъствието на поемни лица и специалист- технически помощник, което не е сторено в нарушение на чл. 163, ал. 8  НПК. Изготвеният протокол за претърсване и изземване на вещи от служебния кабинет не отговаря на изискванията на НПК. В заглавната част на същия като процесуално основание се сочи нормата на чл. 161, ал. 1  НПК, която регламентира органа, вземащ решение за това действие, а не е посочено въз основа на кои конкретни членове и алинеи от НПК е извършено фактически претърсването. Протоколът е с нечетлив шрифт, без надлежно заверен машинописен препис. При извършеното претърсване в кабинета ми са иззети компютър и принтер, които са запечатани без съответна бележка, съдържаща мое име и подпис. Всички описани по-горе нарушения при претърсване на кабинета ми обосновават извода, че същите не са събрани по реда на НПК и на основание чл. 131 и чл. 105, ал. 1 следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност“.

 По отношение извършеното на 10.06.2015г. претърсване и изземване от лек автомобил, ползван от него, Д.З. коментира, че в искането, касаещо действието спрямо лекия автомобил, са смесени основни понятия – вместо оглед на вещ е поискано претърсване и изземване, а е дадено разрешение за извършване на обиск по чл. 164, ал. 1 от НПК и са били иззети вещи, което не попадат в предмета на образуваното досъдебно производство. Тъй като тези вещи са били иззети в условията на отложност, протоколите е следвало да се представят на съответния компетентен съд за последващо одобряване в 24-часов срок от намирането и изземването. Наред с това оръжието като общоопасно средство и боеприпасите е следвало да бъдат иззети само и единствено от служител на служба КОС - МВР, а не от технически помощник – фотограф. Изготвеният протокол за претърсване и изземване на вещи от лекия автомобил не отговарял на изискванията на чл. 110, ал. 1 НПК и чл.155, ал.1 и чл.156 НПК, протоколът бил с нечетлив шрифт и без надлежно заверен машинописен препис, а иззетите патрони били описани само като бройки, без да се посочи калибъра на същите и за какво оръжие се отнасят.

По отношение извършеното на 10.06.2015 г. претърсване и изземване на вещи от апартамент, находящ се в гр. П., на ул. „***********, ет. 4, ап. 3 подсъдимият излага доводи, касаещи неправилно посочване на текста от процесуалния закон, приложим към действието – чл.164, ал.1 НПК вместо чл.161 НПК и липса впоследствие на одобрение от съдия от съответен компетентен съд, който е следвало да бъде Районен съд – П.. Като порок в извършване на действието подсъдимият посочва осъществяването му в тъмната част на денонощието без наличие на негова неотложност и липса на предоставянето му за последващо одобрение. Отново се излагат аргументи за неотносимост на подсъдимия с жилището, в което е пребивавал сина му, което, от своя страна, предпоставяло присъствие на домоуправител или на лице, което е ползвало помещението. Оборва се и легитимността на дадено от съда разрешение, което е касаело трети жилищен етаж, а претърсваният апартамент се намирал фактически на четвърти етаж.

Подсъдимият твърди в изложението си, че в материалите по досъдебното производство по неустановен начин е приложен приемо-предавателен протокол от 28.04.2015г. - преди образуване на съдебното производство, удостоверяващ получаване от св. Д. на напечатани на компютър листи формат А 4, поставени в полиетиленов папка - джоб, съдържаща извадки от нормативни актове и съдебна практика, от Г.Ц.. Твърди, че върху този протокол „липсва номер на досъдебното производство, както и какъвто и да е номер на преписка на български държавен орган, липсва място на съставяне на протокола, липсват каквито и да е установъчни данни за лицата, участващи при съставянето“. Не бил извършен оглед на листовете, те не били подробно описани и фотографирани съгласно изискванията на чл. 110, ал. 1 НПК и чл. 125, ал. 1 от НПК. Самият протокол не съдържал реквизити като преписка, печат, месторабота и длъжност на приемащия служител от ДАНС Д.Д., липсвали доказателства дали предаденият джоб с листове е бил запечатан по надлежния ред по чл. 163, ал. 6 НПК. Предаването на въпросните листове не било извършено в присъствието на поемни лица, съгласно чл. 137, ал. 1 и сл. НПК, не е присъствал експерт - технически помощник съгласно чл. 126, ал. 2 НПК. Тези нарушения създали предпоставки, според Д.З., за недобросъвестно поведение на длъжностни лица и неправилно съхранение, за заличаване на следи или неправомерно наслагване на други пръстови отпечатъци. Впоследствие протоколът от 23.06.2015 г. между следовател Д. С. и св.Д.Д. отново бил съставен без поемни лица, без извършване на оглед и без изискуемите реквизити на чл. 110, чл. 125, чл. 128 и чл. 129 НПК и в този протокол вече било посочено, че се предават два листа в два джоба формат А 4, като отново не са били внимателно огледани, подробно описани и фотографирани съгласно изискванията на чл. 110, ал. 1 НПК и чл. 125, ал. 1 НПК. Отново не бил присъствал експерт, не бил съставен протокол за оглед на предмети по реда на чл. 155, ал. 1 и ал. 2 НПК и чл. 156, ал. 1 НПК като в този протокол за доброволно предаване липсвали данни за времето, когато са започнали и завършили действията, за направените искания, бележки и възражения, т.е. протоколът не бил съставен по реда на НПК.

Излагат се възражения и срещу взетите от подсъдимия пръстови отпечатъци - картончетата не били приложени в оригинал към делото, а били представени във вид на незаверено фотокопие. Вземането на пръстовите му отпечатъци е станало принудително, без наличие на валидно съставено и връчено постановление за привличане на З. в качеството му на обвиняем съгласно чл. 219, ал. 8 НПК. Действията по снемане на пръстови отпечатъци било станало в присъствието на органи на МВР, но без присъствието на поемни лица - нарушение на нормата на чл. 137, ал. 1 НПК, не бил извършен оглед на въпросният отпечатък, а и този оглед е следвало да се извърши в присъствието на поемни лица. Експертът по изготвената дактилоскопната експертиза и техническият помощник били тъждествени – Л.Ш., с което била нарушена нормата на чл. 126, ал. 3 НПК. Протоколът от дактилоскопна експертиза № 16 ДТК 259/14.09.2016г., според подс. З., следвало да бъде изключен от доказателствата, тъй като не отговарял на изискванията по чл. 129, ал. 1 НПК - липсвало посочване на място на извършване на действията, време на започване и време на завършване. Оспорва се и процедурата по назначаване на вещи лица Ш. и Н.А. - в постановлението от 09.09.2015г. на следователя не било персонализирано конкретно лице, което да извърши експертизата, липсвали задължителните реквизити на чл. 145 - 151 НПК относно условията, на които трябвало да отговаря едно вещо лице. Според подсъдимия тези вещи лица са се самоназначили, тъй като не фигурират и в списъка на вещите лица, одобрени към СГС. Не е била извършена проверка за наличието на забраните по чл. 148, ал. 1 НПК, основания за отвод, както и не била разяснена отговорността на чл.284, ал. 3 и чл.291 НК за даване на невярно заключение. В постановлението за назначаване на експертиза от 09.09.2015г. се сочело, че бил приложен картон с фотокопие на годна дактилоскопна следа с № ВД 2015-02 71241, какъвто картон липсвал както в оригинал, така и във вид на фотокопие. Протоколът за извършената дактилоскопна експертиза № 15 ДТК 159/ 08.07.2015г. не отговарял на изискванията на чл. 129, ал. 1 НПК - липсвало посочване на място на извършване на действието, времето на започване и времето на завършване, поради което и същият не можел да бъде годно доказателствено средство по аргумент на чл. 131 НПК. Вещото лице Б.Д. не било назначавано за такова - видно от постановление от 23.06.2015г. на следовател С. не е назначавано конкретно лице, липсвали задължителните реквизити на НПК, вещото лице не попадало в списъка на вещите лица по ЗСВ, не му била разяснявана наказателната отговорност, както и отношенията с обвиняемия и пострадалия. Протокол 15 ДОК 131/06.07.2015г. за изготвяне на въпросната експертиза не отговарял на изискванията на чл. 129, ал. 1 НПК - не се сочело място на извършване, време на започване и време на завършване на действията и поради това и той също следва да бъде изключен на основание чл. 105, ал. 2 от НПК, тъй като не отговарял на изискванията на чл. 131 НПК. Вещите лица Т.К. и В.Б. също не били назначени като такива от следовател С., липсвали задължителните реквизити на чл. 146 – 151 НПК, не им били разяснени правата, не им била разяснявана наказателната отговорност, не им били връчвани постановления срещу подпис, те не попадали в списъка на вещите лица към СГС в нарушение на чл. 396 от ЗСВ. По същество коментира, че от заключението на тази експертиза не се установява по категоричен начин дали листовете - обект на изследване, са отпечатани с един и същи принтер, нито дали това е същият, иззет по досъдебното производство, принтер с тонер касета, а и хартията, послужила за изследване, се различава по структурни белези и оптични свойства от хартията на изследваните обекти. Подсъдимият декларира позицията си, че е процесуално недопустимо вещи лица - служители на орган на изпълнителната власт – МВР, да изготвят експертизи по дела за престъпления срещу магистрати, които са орган на съдебната власт, тъй като вещите лица от МВР не могат да бъдат обективни и безпристрастни, защото са в служебна и йерархична зависимост от ръководството на МВР, а МВР е един от участниците в междуведомственото звено, създадено въз основа на ЗСВ по заповед на Главния ******* на Република България, в която участват МВР, ДАНС, СГП и Специализираното звено „Антикорупция“. 

Идентични възражения подсъдимият излага и по повод изследването чрез комплексна дактилоскопна и техническа експертиза на един брой устройство, иззето от жилище в гр. П., ул. „***********, ет.****, както и към самото изземване на устройството. Според него  техническото средство е следвало да бъде внимателно огледано и подробно описано в съответен протокол, съдържащ реквизитите на чл. 128 - 129 НПК, да бъде фотографирано, за да се приложи като доказателство по делото като същото първоначално било запечатано в кафяв хартиен плик, а в постановлението за назначаване на експертизата е описано, че устройството било запечатано в жълт хартиен плик, а не в кафяв - това несъответствие в цвета на плика създавало съмнение дали пликът не е бил разпечатан, а устройството - манипулирано. Впоследствие подобно нарушение подсъдимият твърди и по отношение на предаване на плика на вещото лице Г., изследвал технически устройството и получил същото в жълт плик. Протоколът за изготвяне не тази експертиза - № 2015 ИКУ 147/15.07.2015г. не отговарял на изискванията на чл. 129, ал. 1 НПК - липсва основание за назначаване, време, място на извършване, започване на действието, вещото лице не било назначавано като такова, не му били разяснявани правата, постановлението не му било връчено срещу подпис, не му била разяснявана наказателната отговорност, сменяни са пликовете -цветовете на пликовете на това устройство. Приложеният към експертизата фотоалбум не съдържал необходимите реквизити като подписи на експерта и по кое досъдебно производство е изготвен. По същество на заключението излага тъждествени доводи с тези на адв. П. относно несъставомерността на деянието, квалифицирано като престъпление по чл. 348, б.“а“ НК, от обективна страна.

Подсъдимият оспорва и постановлението от 24.06.2015 г. на следовател С., с което е била назначена техническа експертиза на доброволно предаден и приобщен по досъдебното производство диск - CDR 80-*********, тъй като в основанията за назначаване на експертизата на диска липсвали имена на конкретно вещо лице, а само подпис на неустановено такова, липсвали данни кога е връчено постановлението и на кое вещо лице, заключението било изготвено извън срока, дискът е бил предоставен на вещото лице, незапечатан със стикер, без подписи и дата на запечатване съгласно изискванията за звукозаписи, регламентирани в чл. 239, ал. 2, ал. 3, ал.4 и ал.5 НПК, на вещото лице не му били разяснявани права и задължения, то не било включено в списъка на вещите лица към СГС.

Подсъдимият коментира, че звукозаписът от диска не му е бил предоставен предварително за прослушване и не е участвал в запечатването и разпечатването на опаковката му. На следващо място сочи, че от съдържанието на разговора не се установяват от обективна страна данни за заплашване по смисъла на чл. 198, ал. 2 НК, осъществяващи състава на престъпление по чл. 143 НК, поради което и  въпросният диск не представлява веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 109 НПК, тъй като не съдържал фактически данни, имащи значение за делото. Сочените файлове били от 27.05.2015г. и не попадат в периода на обвинението по пункт първи на обвинителния акт, който е от 23 април 2015 до 11 май 2015 г. Дискът не бил описан и огледан в присъствието на поемни лица, не съдържал изискуемите реквизити на чл. 110, ал. 1, чл.125, ал. 1 и ал.3, чл.128 и чл.129 НПК. Нямало съставен протокол за оглед на диска по реда на чл. 155, ал. 1, чл.156, ал. 1 и сл.  НПК.

По – нататък в изложението си подсъдимият определя като изключително фрапиращ процесуален порок, свързан със събиране и проверка на доказателства и доказателствени средства, изготвянето на *******ско постановление от 02.11.2016 г., с което се отделя том 20, както и листове от 53 до 62 вкл. от т. 19 от материалите по досъдебното производство.

Подс. З. фокусира вниманието си и върху протоколите за ВДС и съответстващите им магнитни носители за ВДС, които не били изготвени по реда на ЗСРС и НПК, тъй като освен, че са преди датата на образуване на производството и са от оперативно естество, са прилагани и от некомпетентен орган – ДАНС, който не разполагал с необходимите правомощия по ЗДАНС да извършва проверовъчна дейност при данни за престъпления против личността по глава ІІ, раздел V НК. Аргументи за тази позиция основава на твърдяна като отменена, но действаща редакция на чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗДАНС, регламентираща правомощията на Службата да работи по отношение на корупционни прояви на лица, заемащи висши държавни длъжности, а разследваното престъпление по чл. 143, ал. 1 НК не попадало в глава VІІІ, раздел ІV НК, както и подсъдимият в качеството си на ******* в *******– П., не попадал в категорията по чл. 2 от Закона за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности, като лице, заемащо висша държавна длъжност. Тези действия на служителите на ДАНС подсъдимият определя като проява на заинтересованост, тенденциозност, преднамереност и предубеденост, имаща за цел неговото злепоставяне и дискредитиране като *******, изготвил най-много обвинителни актове в П.ската прокуратура.

Подсъдимият афишира идентични възражения относно трите тома ВДС, изготвени въз основа на експлоатирани специални разузнавателни средства и те звучат по следния начин: по делото …„съществува искане от 27.04.2015 г., което няма конкретен автор и длъжностно лице, попадащо в категорията на чл. 13, ал. 2 ЗСРС, липсва посочване въз основа на кой член и на кой закон е съставено искането за СРС. Съществува само предложение от директор Специализирана дирекция „Корупция“ на ДАНС, който не притежава съответната компетентност съобразно правилата за териториалната и местната подсъдност по чл. 35, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 НПК. В искането е цитирано оперативно дело от 2014 г. - близо една година преди т.нар пострадал Ц. да потърси по Вайбъра служителя на ДАНС Л.М.. Искането за СРС не съдържа реквизитите по чл. 14, ал. 1 от ЗСРС, а именно - пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя извършване на престъпление, което налага използването на СРС; пълно описание на извършените до момента действия и резултатите от извършената проверка, която практически не е била извършвана. Липсват мотиви за невъзможност необходимите данни да бъдат събрани по друг начин -  примерно чрез снемане на обяснения от мен или други запознати със случая лица. Разпорежданията на председателите на ДАНС и ДАТО е следвало да бъдат в отделни документи и съответно мотивирани. Приложен е само един брой /респ.три – б.м./ ВДС и един /респ. три – б.м./ протокол за ВДС към досъдебното производство, въпросният протокол е съставен на основание чл. 27, ал. 1 и чл. 29 от ЗСРС, а не по реда на чл. 132, ал 2 и 3 от НПК и чл. 176, ал. 2 от НПК. Протоколът за изготвяне на ВДС е съставен без отправено искане от органа по чл. 13 ЗСРС на основание чл. 27, ал. 2 ЗСРС. Нарушен е и чл. 29 ЗСРС, а именно – протоколите за изготвянето на ВДС се съставят в 2 екземпляра и не са изпращани в 24-часов срок на органа, поискал СРС и на органа – съда, разрешил СРС по чл. 15. Друго нарушение на чл. 29, ал. 4 ЗСРС е, че в протокола за ВДС не се съдържат изискуемите от закона данни, а именно - време и място за прилагане, видове технически средства, данни за лицата и обектите, както и за условията, при които са възприети резултатите от ползването. Нарушен е и чл. 29, ал. 7 ЗСРС, като приложен и изготвен доклад до съдията, разрешил използването на СРС в едномесечен срок. Няма място и време за прилагане на СРС, протоколът не е изготвен по реда на чл. 132 НПК, не е изготвен в 2 екземпляра - нито ВДС-а, нито протокола, което е в нарушение на разпоредбите на чл. 25, ал. 1, ал.3, ал.4, ал.5, на чл. 27, ал. 1 и ал. 2, чл. 29, ал. 1, ал. 4, т. 1-5 и ал. 7 ЗСРС – при изготвянето и съхранението на ВДС е допуснато нарушение на чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Устройствения правилник на ДАТО. По недопустим начин материалите, звукозаписа, съдържащ се във ВДС, са съхранявани от органите по чл. 13 ЗСРС, а именно ДАНС и след образуване на досъдебното производство. Поискан е оперативен способ подслушване и документиране, но липсва разрешение за документиране. На практика с чл. 6 от ЗСРС е разрешено усвояване на реч, а не документиране, на практика извършеното документиране посредством запис е извършено в нарушение на Конституцията на Република България. Подслушването като самостоятелен способ по ЗСРС е било фиксирано с общо пет броя устройства без да се сочи вид и модел на същите, а същевременно разговорите са фиксирани в общо седем файла, като не става ясно с кои от общо 5-те технически средства са записани седемте файла - с тези действия е допуснато нарушение на  чл. 132, ал. 2, т. 3, пр. 2 НПК и на чл. 29, ал. 4, т. 2, пр. 2 ЗСРС. Записът е само на един носител - еднократен запис - в нарушение на чл. 29, ал. 1 ЗСРС и чл. 176, ал. 1 НПК. В изготвения само един протокол за ВДС липсват реквизитите на чл. 29, ал 4 от ЗСРС, а именно време и място за прилагане на СРС, получените данни за контролираните лица и условията, при които са възприети резултатите от ползването, което е в нарушение на чл. 132, ал. 2, т. 2, 3, пр. 2 НПК“.

По същество на обвиненията Д.З. коментира, че липсва яснота в обвинителния акт от кои конкретно показания е принуждавал Ц. да се отрече, както и не се доказва осъществено заплашване в ситуация, в която Ц. шест пъти доброволно е посещавал автомобила на подсъдимия и го е поканил на своя имен ден. По делото липсвали доказателства за непосредствено застрашаване от страна на З. с тежка опасност за живота, здравето, имота или честта на Ц.. Заявява, че престъплението по чл. 143 НК е резултатно и за него „не е възможен довършен опит“ и с довършване на изпълнителното деяние настъпвали общественоопасни последици, „т.е. не е възможно да е налице недовършен опит, а практически ако това е така, трябва да е налице довършено престъпление“. Относно субективната страна на деянието по този пункт от обвинението подсъдимият коментира, че за да е налице пряк умисъл при осъществяването му, то е следвало той предварително да знае каква е действителната воля на Г.Ц. и умишлено да го е мотивирал да извърши действия, несъответстващи на неговата воля. А Ц. бил с висше образование и не е имала никаква пречка да подаде жалба или сигнал до съответните органи – МВР или прокуратура.

Касателно втория пункт от обвинението подс. З. заявява,  че предметът на посегателството той го е държал и непрекъснато е бил в негово владение, а не го е съхранявал, тъй като е осъществявал пряка и непосредствена фактическа власт върху него.

По отношение на обвинението по чл. 348, б. „а“, пр. 2 НК позицията му е, че не притежава знание за съществуването на процесното техническо устройство, а по отношение на него не съществува нито забранителен, нито разрешителен режим и липсва законова дефиниция за това средство в действащата нормативна уредба на Република България. Времето, посочено като време на държане на устройството, е това, когато е било извършено претърсването и изземването в жилището, а в този темпорален отрязък той се е намирал в своя кабинет, където е бил задържан, поради което и е невъзможно да осъществи изпълнителното деяние. В заключение счита, че повдигнатите му обвинения и по трите пункта на обвинителния акт не осъществяват признаците на престъпление по смисъла на НК както от обективна, така и от субективна страна, поради което моли да бъде постановена изцяло оправдателна спрямо него присъда.

В дадената му възможност за последна дума заявява, че не е извършил престъпленията, в които е обвинен нито по настоящото наказателно производство, нито по което и да било друго наказателно производство. Декларира, че е ******* с двадесетгодишен стаж и като такъв е запознат с нормативната уредба на страната ни и е лице, спазващо законите й. Моли да бъде оправдан, тъй като не е извършил престъпленията.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, установи следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д.Н.З. е роден на ***г***, с постоянен адрес ***, български гражданин, неосъждан, семеен, с висше образование, ЕГН: **********.

Г.Ц. бил бивш управител на клон на „И.“ в град П., която финансова институция обслужвала много държавни и общински учреждения, а Ц. притежавал и множество контакти с представители на местната политическа и съдебна власт. Той бил и свидетел по наказателно производство, водено срещу А. П. – досъдебно производство № 2/2010г. по описа на Национална следствена служба, пр.пр. № 127/2015г. на Специализирана прокуратура, добило медийна известност под наименованието „Октопод“. Наблюдаващ ******* по това досъдебно производство бил св. С.К., който  бил и административен ръководител на Специализирана прокуратура. Това дело било внесено за разглеждане в Софийски градски съд, където след провеждано съдебно следствие, съдебното производство било прекратено и при променената междувременно от законодателя подсъдност, съгласно разпоредбата на чл.411а НПК, на 01.06.2015г. с обвинителен акт, изготвен от св. К., бил сезиран Специализиран наказателен съд като по описаното наказателно производство било образувано НОХД № 633/2015г. по описа на СпНС.

Търговско дружество, представлявано от Г.Ц., имало сключен договор за наем на машина – асфалтосмесител с общинско дружество. Вещта - предмет на този договор - била отдадена под наем от дружеството, представлявано от Ц. на общинско дружество „И.“, но от началото на 2015г. заплащането на наемната цена от общинското дружество било забавяно и впоследствие преустановено. Тази ситуация създала финансови неудобства на Ц.. Той предполагал, че в основата на тези финансови неуредици били действия на бивш директор на Инспекция по труда в град П. и настоящ депутат В. Н.. Той имал обвързаност с бивш заместник кмет на град П. – А. З., срещу когото Ц. в миналото свидетелствал. Именно по повод разследвани действия на А. З. от ДАНС, Г.Ц. познавал служител на ТД на ДАНС в П. – св. Л.М.. С него Г.Ц. се свързал на 24.04.2015г. вечерта, заявявайки му, че спрямо него се осъществява икономически натиск чрез извършвани перманентни проверки спрямо него и дружеството му от приходната администрация, незаплащане на дължимия наем за асфалтосмесителя от „И.“, с което се целяло дискредитирането на Ц. и „докарването му до фалит“. Пред св. М.Ц. споделил, че бил обект на натиск по две линии – от една страна от В. Н. /заради А. З./, а от друга – от подс. Д.З. по отношение на свидетелските му показания по делото, известно в медийното пространство като делото „Октопод“. Поводът, за да се свърже със служителя на ТД на ДАНС – П. – св. Л.М., били притеснения на Г.Ц., че спрямо него се осъществява т.нар. „външно наблюдение“ вероятно от държавни служители, а от свой предходен опит с правоприлагащите органи, финализирани и със задържане под стража спрямо него, Ц. бил убеден, че следващата стъпка след подобно физическо проследяване било отново задържането му под стража. Убедеността му била мотивирана и след провеждане от негова страна на неколкократни разговори с подс. З. – по телефона и чрез лични срещи. При един от последните, след изявено желание от страна на подсъдимия Ц. да осъществи среща със св. Д.Б., за да получи от него листове с текст, и отказ на Г.Ц. да се срещне с Б. под предлог, че не се намира в град П., З. *** си“. Тази реплика затвърдила убедеността на Ц., че е следен, още повече, че по характер той бил и доста мнителен. При разговора си с М.Ц. споделил, че от около две – три седмици се среща с подсъдимия З.. Повод за тези срещи били водени преписки, за които Ц. се притеснявал и които били свързани с жалба за неполагане на подпис от кредитополучател при отпускан от Ц. заем в битието му като управител на И. – клон П., както и с негова търговска и икономическа дейност на територията на община Родопи. Г.Ц. желаел подсъдимият да разбере каква е ситуацията по повод на описаните негови проблеми. Разговорите си с подсъдимия Ц. записвал на мобилния си телефонен апарат, каквато практика имал и при свои контакти с други лица. Не бил записан единствено последен техен разговор, състоял се на 23.04.2015г. на бензиностанция „Шел“ в град П., на която подсъдимият дал срок от два-три дни на Ц. да даде отговор дали Г.Ц. ще промени показанията си по делото „Октопод“. При една от срещите между двамата в предходните седмици подсъдимият се ангажирал да провери случилото се, изразявайки предположение, че има натиск по отношение на Ц. поради негативна нагласа на Главния ******* и заместник главния ******* Б.С.спрямо него. На следваща тяхна среща Г.Ц. изказал предположения, че А. П., който е подсъдим по делото „Октопод“ „разбира, че К. /б.м. С.К./ има проблем с Главния ******* и казва „Чакай да се подмажа на главния ******* като накарам Г.Ц. да свидетелства срещуС.К. и по този начин да реша проблема на главния ******* да го вкара в затвора като го осъди за престъпление за…“…. “И той отива А. /б.м. А. П./ и явно на някой подсказва, че аз съм човека “ама трябва да го притиснете сега тоя“. Той дълбоката му идея е не да…на главния, а да ме елиминира мен като свидетел по делото и затова отива и казва на ония „Цапнете го тоз, за да го накарам много лесно да свидетелства срещу К.“. Тези разсъждения Г.Ц. изложил пред подсъдимия Д.З., с когото обсъждали негативите в ситуация, ако Ц. промени показанията си по делото като З. се интересувал дали на Ц. няма да му бъде образувано дело за набедяване. Този въпрос бил отхвърлен от Ц., който коментирал, че излага факти, а не твърди, че определено лице е извършило конкретно престъпление. В хода на този разговор Г.Ц. молил подсъдимия, който преди това афиширал познанство с член на Висшия съдебен съвет, да организира среща между тях, на която Ц. да обясни ситуацията и желанието на А. П. да го елиминира като свидетел по делото „Октопод“, тъй като Г.Ц. „..въобще никакви нямам притеснения да кажа каквото и да е, защото знам как стоят нещата. Аз никога не бих отишъл да работя със ******* катоС.К.…той е много опасен човек. И плюс туй аз не мога да разчитам на такъв, който...където бяхме заедно, той се доказа като негоден“. В хода на разговора подсъдимият З. поел ангажимент да изясни „доколко го вземат насериозно тоя П.“ в прокуратурата. Самият Д.З. по това време заемал длъжността ******* в *******– град П.. Той последователно заемал длъжностите младши ******* в Районна прокуратура - гр. Левски, районен ******* на Районна прокуратура - гр. Левски, ******* в Районна прокуратура - гр. П., от 19.11.2003г. - ******* в *******– гр. П., от 25.03.2005г. - заместник на административния ръководител на *******- гр. П. и впоследствие - отново ******* в *******– гр. П..

При срещата си със св. Л.М.Г.Ц. заявил, че подс. З. му дал срок, който касаел промяна на показанията му по делото „Октопод“. На срещата на Ц. със св. М., Г.Ц. най-общо твърдял, че подсъдимият искал да промени показанията си по делото „Октопод“ като заяви, че предходните му такива по това наказателно производство са били предварително формулирани от св. С.К. и че за това е уведомен и Главният *******. В същото време Ц. изразил опасенията си, че ако не промени показанията си, ще бъде привлечен към наказателна отговорност във връзка с убийство на П.Д., с извършване на свои незаконни действия, разследвани от икономическа полиция и ще бъде задържан под стража. След тази среща, на следващия ден – 25.04.2015г. – Г.Ц. *** в Специализирана дирекция “К“ /“Противодействие на корупцията“/ с други служители на Агенцията, между които бил и св. Д.Д.. На тази среща Г.Ц. отново споделил възприемания като икономически натиск спрямо него по повод на асфалтосмесителя и своите притеснения за неблагополучия с него – повдигане на обвинения и задържане под стража, ако не промени показанията си и не дискредитира по този начин св. С.К. като тази промяна в показанията му била желана от подс. З., който се представил като изразител на желанията на Главния *******. На следващия ден Г.Ц. подал сигнал до Председателя на ДАНС, в който описал изложеното от него предходния ден на срещата в Агенцията. Било взето решение спрямо подсъдимия да бъдат прилагани специални разузнавателни средства, чрез които да се обективират провежданите разговори между Ц. и подсъдимия. Между двамата са се осъществили срещи в периода от 28.04.2015г. до 11.05.2015г., след всяка от които Ц. се срещал със св. Д., разказвайки му случилото се и заявявайки, че при провеждането им в автомобила на З., подсъдимият използвал заглушаващо устройство тип „тапа“, описвайки го с продълговата форма с три антени. При проведената на 28.04.2015г. среща между Ц. и З., подсъдимият му предал напечатани на компютър и принтирани два броя листове формат А 4, първият от които започвал с: „І.Даването на лъжливи показания от свидетел представлява лъжесвидетелство…“ и завършвал с „..правната възможност винаги да се отрече от лъжливите си показания.“, а вторият представлявал извадка от Наказателен кодекс на Република България в сила от 01.05.1968г. и касаел разпоредбите на чл. 286 НК, чл.290 НК и чл. 292 НК. Първият от листовете съдържал теоретични разсъждения относно правната характеристика на нормите на чл. 286 НК, чл. 290 НК и чл. 292 НК. Тези листове впоследствие Ц. предал на св. Д.Д., което било обективирано в протокол, а свидетелят от своя страна ги предал на водещия разследването. На тези срещи между Ц. и З. се обсъждала възможността на З. да организира среща между Ц. и заместник на Главния *******, пред които Ц. да заяви, че показанията му по делото „Октопод“ са неверни.

В резултат на събраната чрез специалните разузнавателни средства информация и заявеното от Ц. пред служители на ДАНС, на 10.06.2015г. били извършени претърсвания и изземвания в кабинет 502 в Съдебната палата на град П., ползван от подс. З., в жилище, ползвано от него и семейството му и намиращо се в гр. П. зад учебно заведение - на ул. „************, ет.**** и в лек автомобил, ползван от подсъдимия, паркиран пред дома му и преместен преди извършване на действието в общи части на подземен гараж поради влошени метереологични условия – дъжд, препятстващ извършване на действието.

При извършеното претърсване и изземване в жилището, обитавано от подсъдимия, в шкаф над мивката в кухнята било установено сиво на цвят устройство с три антени с различна дължина, със залепен стикер с № WP 0802 1834 Р1, с обозначение върху корпуса DC 12 V, както и захранващ адаптер PAH018F и cep № D068. Върху адаптера имало означение за 12 волта. Това устройство било работещо и било държано от подсъдимия. То било изследвано впоследствие, като било установено, че бил фабрично произведен преносим заглушител, блокиращ сигнала от 3G, GSM, DCS/PHS - мрежата и GPS. То се задействало чрез включване на бутон, след което светвал зелен индикатор и до 10 секунди се загубвал обхвата на всички видове мобилни телефони. Върху устройството имало три завиващи се антени за съответните честоти и вградена акумулаторна батерия, която издържала до 3 часа. Радиусът на действие бил до 4-8 метра в зависимост от отдалечеността на базовата GSM станция. С този портативен заглушител можело успешно да се заглушават честотите на GSM мрежата и едновременно с това да се препятства позиционирането на GPS устройствата, както и на други радиосредства, работещи в тези обхвати. В крайна сметка резултатът от използването на подобен тип устройство и конкретно на това било пълното прекъсване на нормалната работа на радиосредствата, работещи в тези обхвати. Неговото предназначение било да блокира стандартните мобилни връзки между мобилните оператори и техните абонати в честотния диапазон 900/1800 MHz, комуникациите в електронните устройства от трето поколение /3G/, а също и цифровото предаване на данни по Wi-Fi и Bluetooth. То представлявало радиосредство, което не се предлагало в специализираните магазини за електронни части и изделия.  

На същия ден – 10.06.2015г. в присъствието на подсъдимия З. било извършено претърсване и изземване от лек автомобил, ползван от него – марка „Мерцедес“, модел „Е 350 ЦДИ Матик“ с ДКН *******, в чийто багажник Д.З. държал раница марка „Puma“, която била намерена и иззета при това действие. В нея били установени спортни дрехи, а в задната й част били намерени и иззети като държани от подсъдимия - оръжия и боеприпаси за огнестрелни оръжия - пистолет „GLOCK“, модел „17“, кал. 9 мм с № РСМ 573, пистолет „BERETTA“, модел „21 А“, кал.22LR с №DAA233959, 46 броя патрони кал. 9x19 мм и 40 броя патрони кал. 5.6 мм /22LR/. Подсъдимият З. притежавал издадено от Второ РУ – МВР - П. разрешително № 20140070023, валидно до 16.07.2017г., за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях и то касаело пистолет BERETTA, кал. 22LR, с № DAA233959 и пистолет GLOCK, кал.9 мм, с № РСМ 573. От последващо експертно изследване на пистолетите „GLOCK“, модел „17“, кал.9 мм с № РСМ 573 и „BERETTA“, модел „21 А“, кал. 22LR с № DAA233959 било установено, че те представляват огнестрелни оръжия, а 46 броя патрони кал. 9х19 мм и 40 броя патрони кал. 5.6 мм /22LR/ представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия. Пистолетът GLOCK бил предназначен за стрелба с патрони калибър 9x19мм, а пистолетът BERETTA - за стрелба с патрони калибър 5.6 мм, като и двата пистолета били годни да произведат изстрели, а 46-те броя патрони кал.9х19 мм са могли да бъдат използвани с пистолет GLOCK, докато 40-те броя патрони кал. 5.6 мм /22LR/ - с пистолета BERETTA и тези патрони били годни за употреба по предназначение.

Било образувано досъдебно производство срещу Д.З. за извършено престъпление по чл.143, ал.1 вр. чл.18, ал.1 НК, в хода на което – на 12.11.2015г. - Г.Ц. починал при пътно-транспортно произшествие.

Така описаната фактология съдът възприе въз основа на следните, събрани в хода на наказателното производство доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите С.К., Л.М., Д.Д., К.Ц., В.Ц., Т.Б., К.К., И.И. и В.И., частично от показанията на Д.Б. и обясненията на подсъдимия, включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал.4 вр. ал.1 НПК показания на свидетелите С.К., Л.М., Д.Д., Т.Б., К.К., И.И. и В.И., депозирани в хода на досъдебното производство; способите за доказване – заключения на технически експертизи /т.6, л.8-19 и т. 14, л. 17-20 от материалите по досъдебното производство/, дактилоскопни експертизи /т.6, л.21-23, т.14, л.14 -16, т.18, л.70 - 72 от материалите по досъдебното производство/, фоноскопска експертиза /т.8, л.42-75 от материалите по досъдебното производство/, балистични експертизи /т.7, л.26-30 и т.15, л.10-12 от материалите по досъдебното производство/, графическа експертиза /т.3, л.91 – 109 от материалите по делото/, компютърни експертизи /т.4, л.7 – 23, т.5, л.7 – 15 и л. 191-195, т.8, л. 5 -31, т. 12, л. 13 – 17 и л. 21-90, т. 13, л. 49-53, л. 64 – 68, л. 74 -83 и л. 89 – 100 и т.14, л. 26 – 32 от материалите по делото/, от писмените доказателства и доказателствени средства – справка за собственост на моторни превозни средства, справка за собственост върху недвижими имоти на подсъдимия, протокол за личен обиск на подсъдимия /т.3, л.6/, протоколи за претърсване и изземване /т.3, л.21, т.7, л.5, т.13, л.4 и т.13, л.23/, протокол за оглед на веществени доказателства /т.3, л.61/, протокол за доброволно предаване /т.6, л.34/, приемо-предавателен протокол – т.6, л.35, справки от мобилни оператори, актове, касаещи трудовата дейност на подсъдимия /т.10/, писмо от ОДМВР - П. /т.10, л.45/, договор за наем от 24.09.2013г. /т.10, л. 135/, справка от Специализирана прокуратура /т.11, л.2 и сл./, протокол за доброволно предаване от „Шел П. – Център/ на записи от видеокамери /т.12, л.6 и сл./, препис – извлечение от акт за смърт на Г.Ц. /т.23, л.19/, удостоверение за наследници на Г.Ц. /т.23, л.25/, справка за съдимост на подсъдимия З., приобщените по делото веществени доказателства, както и веществените доказателствени средства, изготвени въз основа на прилагани специални разузнавателни средства.  

Тъй като според обвинителния акт пет от деянията, включени в обхвата на продължаваната престъпна дейност, за която З. е обвинен, касаят твърдяна принуда от негова страна спрямо Г.Ц. да набеди пред надлежен орган на властта – Прокуратура на Република България, С.К. в престъпление като знае, че е невинен – че е депозирал показания по делото „Октопод“ под натиск от ******* К., съдебният състав проведе разпит на С.К., чийто показания изясниха качеството, което е притежавал самият свидетел по време на инкриминираните събития като наблюдаващ делото *******, както и качеството на Ц. в наказателното производство - досъдебно производство № 2/2010г. по описа на Национална следствена служба, пр.пр. № 127/2015г. на Специализирана прокуратура и наличието единствено на служебни отношения между двамата. От заявеното от свидетеля К. бе установено, че той не е оказвал натиск върху Ц. относно информацията, която е афиширал в своите разпити като свидетел по делото. Изнесеното от св. К. съдът възприема като достоверно и съответно и на други доказателствени източници, въпреки че не хвърля значителна светлина върху предмета на доказване по делото. Всъщност показанията на св. К. относно налични притеснения у Ц. от А. П. /подсъдим по цитираното наказателно производство/ както в миналото му, свързани с предходно задържане и увреди на негово имущество /за които Ц. имал съмнения, че са в резултат на действия на А. П./, така и в по-близкото настояще  - свързани с натиск да промени депозирани показания по делото отново под влияние на А. П. и/или на негови близки, съответстват и на обективираното във веществените доказателствени средства по делото, в резултат на прилагани специални разузнавателни средства, в които Ц. нееднократно заявява пред З., че има притеснения от А. П., от негови бъдещи неблагоприятни действия спрямо него и от поведение, което би го дискредитирало като свидетел по делото. В своите показания свидетелят К. депозира информация, че не е придобивал знание от самия Г.Ц., че подсъдимият Д.З. го е заплашвал като опитите за промяна в показанията на Ц. винаги са били твърдяни от него като правени от лица - „пратеници“ на подсъдимия по наблюдаваното от К. дело – А. П., а не от подс. З..

Поради своето качество – служители на ДАНС – свидетелите Л.М. и Д.Д. би следвало да депозират информация, която да е относима към конкретиката на обвинението по пункт първи от обвинителния акт, свързан с твърдяна от държавното обвинение принуда от страна на подсъдимия към Г.Ц. да лъжесвидетелства по делото „Октопод“ и да набеди св.С.К. в извършване на престъпление. Показанията на тези лица, които пряко са контактували с Г.Ц. като един от тях – св. Д., се е срещал с Ц. след всяка една от срещите му със З. на инкриминираните от прокуратурата дати, не индивидуализираха сочените от *******а изрази, употребявани от подсъдимия спрямо З., нито съответните дати, на които те са отправени, а представляваха твърде общи и декларативни изложения, ползващи типична за оперативно-издирвателния апарат стилистика. От показанията на тези свидетели, които иначе са последователни и непротиворечащи си взаимно относно изнасяните от тях факти, се изяснява причината за започване на тяхната работа по случая, впоследствие и предмет на разследване по досъдебното производство по това дело, инициирането именно от страна на Г.Ц. на среща със служител на ДАНС в лицето на св. М., поводът за исканата среща и обстоятелствата, които са станали известни на свидетелите от изложеното пред тях от Г.Ц.. Свидетелите са еднопосочни и за възприети от тях изявления на Ц., че спрямо него се осъществява натиск, касаещ договорните му отношения с „И.“ и качеството му на свидетел по делото „Октопод“. Изяснява се и обстоятелството, че преди първата среща между Ц. и М. на 24.04.2015г. Ц. е провеждал няколко телефонни и лични разговори с подсъдимия З., всеки от които, без последния, е записван с мобилния телефонен апарат на Ц.. Изнесеното от свидетелите М. и Д. всъщност представляват предаване от тяхна страна на възприети от Ц. твърдения и негови съждения като те от своя страна, са предадени в хода на съдебното следствие по твърде неконкретизиран начин, за което и самият св. Д. дава обяснение, свързано с това, че не си е налагал да си създаде конкретни спомени за събитията поради използвани за това специални разузнавателни средства. Не без значение за възприетата от съда фактология е и обстоятелството, че свидетелите коментират възприятия за използвано от подсъдимия З. устройство, което и описват като заглушаващо устройство, поставяно в запалката на автомобила, тип „тапа“ с продълговата форма с три антени – устройство, съответстващо по описание на намереното и иззето впоследствие в дома, обитаван от подс. З. и предмет на обвинението по чл. 348,б.“а“ НК. Всъщност от изявленията на свидетелите М. и З. за съда се установява, че Г.Ц. е потърсил среща със служители на ДАНС поради налични притеснения за осъществявано спрямо него „външно наблюдение“, което той е възприел като последна стъпка преди предполаганото свое фактическо задържане, за извършван икономически натиск от страна на депутата В. Н. по повод предоставения под наем асфалтосмесител и от А. П. по повод бъдещо депозиране на показания на Ц. като свидетел по делото, по което П. е подсъдим. Възприятията на свидетелите М. и Д. по отношение действия спрямо Ц. преди депозиране на неговия сигнал на 26.04.2015г. са единствено чрез самия Ц. и за тези вербални действия последният твърди, че е изготвял записи с мобилния си телефон. Този телефон впоследствие е предаден на водещия разследването за нуждите на досъдебното производство и при изследването му чрез специалните умения и знания на специалисти в тази област се установява, че върху тези записи не са извършвани манипулации като при последващо изследване са идентифицирани и гласовете на двете лица като произхождащи съответно от Ц. и З.. Тук е мястото да бъде отбелязано, че използването на записан глас от съдебно заседание по наказателно частно производство в СГС, по което З. е разпитван като свидетел като сравнителен материал за изследване с един от гласовете от записите, станали обект на фоноскопското изследване, не представлява процесуално нарушение, водещо до игнориране на установеното в заключението на фоноскопската експертиза. В процесуалния закон липсва изискване спрямо произхода на използвания сравнителен материал, още повече, че по делото е налице отказ от подсъдимия да даде глас за сравнително изследване. Поради спецификата на този вид материал, непредполагащ принудителното му изземване по реда на чл. 146, ал.3 НПК и при наличие на изготвяне на звукозаписи от съдебни заседания, органите на досъдебното производство са се възползвали от предоставения им процесуален инструментариум за набавяне на подобен материал за сравнително изследване. Всъщност относими доказателствени източници към деяния, твърдяни като осъществени преди 28.04.2015г., са показанията на свидетелите М. и Д., компютърна експертиза и фоноскопска експертиза – т.8, л.42-75. Въз основа на своите специални знания при изследване на три файла, съдържащи се в предадени от Ц. записи от мобилното му устройство – знания, в които съдебният състав няма основания да се съмнява, експертите достигат до заключението, че в изследваните гласове – тези от записите – има достатъчно характеристики, за да могат те да бъдат детайлизирани и да позволят техен лингвистичен и електроакустичен анализ. Именно тези знания позволяват на експертите да персонализират гласовете на разговарящите като произхождащи от Г.Ц. и от подсъдимия Д.З.. За склонността на Г.Ц. да извършва записи на свои срещи свидетелства и св. В.Ц., част от чиито показания са неотносими към предмета на разследване по делото, но друга са носители на информация за личността на Ц. и обективират факта на тази склонност у Г.Ц., известна не само на св. В.Ц.. Въпреки възприемани от съда като годен доказателствен източник и достоверен носител на информация,  изследваните звукозаписи не осветляват предмета на доказване по делото, тъй като касаят провеждани разговори между З. и Ц. на дати, предхождащи инкриминираните, а и от тяхното съдържание не се установяват отправяни заплахи от страна на подсъдимия спрямо Ц. да набеди св. К. в извършване на престъпление или за това, че ако не смени показанията си по делото „Октопод“ ще му бъдат повдигнати обвинения за убийство на П.Д.от град Левски, за икономически престъпления или ще бъде задържан. Всъщност на отразеното в записите не съответства препредаденото от св. М. депозирано пред него от Ц., че на предхождащи инкриминираните деяния срещи З. е казал на Ц., че проблемите му могат да бъдат решени, ако промени показанията си по делото „Октопод“ и ако заяви, че отговорите му като свидетел предварително са били формулирани от св. К.. Самият М. заявява, че няма ясен спомен какви са били конкретните искания на З. към Ц., за да бъде дискредитиран С.К., както и дали преди срещата им на 24.04.2015г. Ц. да е твърдял, че подсъдимият му е отправял заплахи. Подобно е изложеното и от св. Д., който се е запознал с Г.Ц. посредством св. Л.М., на 25.04.2015г. и на среща на тази дата Ц. подробно е разказал пред него и други служители на ДАНС и ******* за характера на предхождащите му срещи с подсъдимия. Предметът на тези разговори, макар и ирелевантен за делото, става достояние на съда единствено, както бе отбелязано, от показанията на тези двама свидетели и на обективираното във фоноскопската експертиза, но изявленията на подсъдимия З., твърдяни от прокуратурата, че при среща на 23.04.2015г. /четвъртък/ между Ц. и З., за която няма изготвен запис от Ц., който да бъде впоследствие изследван, че ако  Ц. не промени показанията, ще му бъдат образувани дела, ще му бъдат повдигнати обвинения, ще бъде задържан и ще му се припише убийството на П.Д./изнесени от св. Д. в твърде общ и условен план/, не намират друга доказателствена опора.        

В обобщение – от показанията на свидетелите Л.М. и Д.Д. съдът придоби информация, която е непротиворечива и взаимно допълваща се в показанията на тези свидетели, че Г.Ц. е изпитвал притеснения, че ще бъде задържан и ще му бъдат образувани дела, ако не промени показанията си по делото „Октопод“ в такива, които не уличават А. П. като този натиск е бил оказван от подс. З. без да бъде конкретизиран натиска. Този натиск бил упражняван съвместно с натиск от страна на В. Н. по повод търговски отношения между дружество на Ц. и общинско дружество „И.“. Не се съдържат противоречия в показанията на тези свидетели, а и в тази част те съответстват на обективираното във ВДС по прилагани специални разузнавателни средства, че подсъдимият определя 2-3 дни на Ц. да размисли, за да отрази писмено исканата промяна. Конкретика, обаче, по отношение на инкриминираните от прокуратурата изрази и времето на употребата им, в показанията на М. и Д. липсват. Важна доказателствена значимост притежава изнесеното от Д. относно предадени от страна на Ц. два листа формат А 4 с написан текст, който впоследствие Д. е предал на водещия разследването. Д. подробно изяснява от кого, кога и как е получил листовете и това съответства и на отразеното в приложените веществени доказателствени средства. В този смисъл посоченото от свидетеля се подкрепя и от други доказателствени източници, още повече, че листовете са подложени на експертно дактилоскопно изследване, при което по безсъмнен и категоричен начин се изяснява, че върху тях е налице отпечатък от палец от лява ръка на подсъдимия. Не могат да бъдат възприети като основателни възраженията на защитата, че има несъответствие между предадените от Ц. на Д. листове и тези от Д. на водещия разследването, които впоследствие са били и обект на изследване. В приемо-предавателния протокол /т.6, л.35/ е отразено, че на 28.04.2015г. в 22.04 часа св. Д.Д. получава от Г. П. Ц. напечатани на компютър листи, формат А4, поставени в полиетиленова папка/джоб/ и „върху видимия лист се виждат два абзаца, номерирани с римски цифри І и ІІ“. На 23.06.2015г. св. Д. предава на водещия разследването два листа формат А4, поставени в два полиетиленови джоба и детайлизирани със своето  текстово съдържание в описания протокол. И двата протокола представляват писмени доказателствени източници, съдържащи изискуемите реквизити, за да бъде направен безсъмнителен извод относно вида на предадените листове. Относно отразяването на предаване на листовете в един джоб на Д., а в два полиетиленови джоба от него на водещия разследването, самият свидетел депозира твърдения, че в минимална степен е докосвал листовете, тъй като Ц. при предаването им му е казал какъв е техният произход – предоставени от подс. З., което обяснява и семплостта на отразеното в протокола от 28.04.2015г. – описание само на видимостта на лицевата страна на първия от двата листа. Самият Д. заявява, че при предаването им за нуждите на воденото досъдебно производство, на следовател С., той ги е поставил във втори полиетиленов джоб и именно по този начин е отразено и в протокола от 23.06.2015г. Не е налице и съмнение относно идентичността на предадените за изследване листове на експертите и изследваните от тях – в постановлението за назначаване на дактилоскопна експертиза обектите за изследване са описани детайлно, определено е съответното вещо лице, което в това си качество притежава знание за своите права и задължения  и за отговорността си за даване на невярно заключение. Тези разсъждения на настоящия състав са относими и към останалите назначени от следователя експертизи и към вещите лица, в чиито специални знания съдът не намира основания да се съмнява. Не са опровергани, а напротив – подкрепени са от други носители на доказателствена информация /веществени доказателствени средства и обективирано в протокол за претърсване  и изземване от жилище, обитавано от подсъдимия/ твърденията на М. и Д., че при контролираните чрез специални разузнавателни средства в инкриминирания период срещи между Ц. и подсъдимия, последният му е казвал да остави мобилните си телефони извън лекия автомобил, ползван от З., в който са провеждани срещите и те са осъществявани без Ц. да бъде с мобилно устройство и при включено устройство, заглушаващо сигнала на мобилни такива. Тази относимост с други доказателствени източници определя като достоверни показанията на свидетелите Л.М. и Д.Д. с изключение на тази част, коментирана по-горе в изложението, но и с уговорката, че те представляват по отношение важните за доказване по обвинението факти, касаещи уличаването на З. за осъществено престъпление по чл. 143, ал.1 вр. чл. 18, ал.1 НК, производен източник на доказателствена информация. Първоизточникът й не може да бъде ползван и коментиран от съда поради смъртта на Ц. в хода на досъдебното производство и процесуалната невъзможност за приобщаване показанията му по реда на чл. 281, ал.4 НПК, което създава немалък доказателствен дефицит.

Вдовицата на Г.Ц. – св. К.Ц. – не депозира твърдения, които биха могли да бъдат преценени като съществени за нуждите на това производство. Тя самата заявява, че не притежава конкретни знания за делата на съпруга си, а за това свидетелства и С.К.. Нейните показания са важни за установяване на познанството му с подс. З. и приобщаването по делото на мобилни телефонни апарати и лаптоп на Ц., изследвани впоследствие.

Първоинстанционният съд се доверява и на показанията на свидетелите Т.Б., К.К., И.И. и В.И. – поемни лица при извършени претърсвания и изземвания в работно помещение, жилищно помещение и автомобил, ползвани от подсъдимия, както и на личен обиск на З.. Свидетелите са напълно единни относно факта на разясняване на правата им като лица, притежаващи това качество, на техните задължения, които те стриктно са изпълнили и са възприели всички действия на лицата, извършили тези действия. Показанията на тези свидетели освен, че са еднопосочни, са и взаимно допълващи се и изясняват времето и мястото на извършване на действията, обективирани в съответните протоколи, установеното при тези действия, персонализация на лица, които са присъствали при тях, намирането и изземване на съответните вещи, изследвани впоследствие. Тези свидетели, които са и военнослужещи, във възможната пълнота разкриват протичането на съответните процесуално-следствени действия, а липсата на спомен за част от обстоятелствата, за които са депозирали показания в досъдебната фаза на процеса, е напълно обяснима поради изтеклия немалък темпорален период между възприемане от тяхна страна на събитията и възпроизвеждането им пред съда. В този смисъл липсата на спомен, която предпостави приложимостта на разпоредбата на чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК не дискредитира техните показания, още повече, че след прочитането им всеки един от тях потвърди изложеното пред органите на досъдебното производство. Изявленията на свидетелите напълно съответстват на обективираното в описаните протоколи и отразеното в приложените към тях фотоалбуми като се изяснява, че подсъдимият е ползвал помещението в Съдебната палата в град П., че то е било щателно претърсено, че подсъдимият е обитавал и жилището, в което е установено и изследваното впоследствие устройство, позиционирането на устройството и заявено от съпругата на подсъдимия незнание както за наличието му, така и за предназначението му. Поемните лица са последователни в показанията си за причината автомобилът, ползван от З., да бъде претърсен в подземния гараж на кооперацията, в която живее, а не на улицата, където преди това е бил позициониран, както и за намерената в багажника раница, съдържаща спортни дрехи и два броя огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Поради взаимната съпричастност в показанията на свидетелите и такава между тях и останалите доказателствени източници, която вече бе коментирана, настоящият съдебен състав напълно възприема изнесеното от тях с доверие. По отношение възражението на защитата и подсъдимия за тяхното дискредитиране поради неясноти относно определянето им като поемни лица, водещи и до нарушения при тяхното определяне, този съдебен състав не съзира такива, тъй като свидетелите Б., К., И. и И. не притежават качество на лица, които поради близост или служебна зависимост от подсъдимия, събуждат съмнения за непредубедеността си, а и от техните показания очевидно се възприема стриктно спазване на задълженията им по наблюдаване неотклонно и в пълнота на извършваното при тези действия. Единствено свидетелят В.И. заявява, че е посетил тоалетна преди да приключи действието, но вещите, описани в протокола, вече са били намерени и възприети от него. Не са основателни възраженията на адв. П., че поемните лица били определени за такива от техния началник, а не от разследващия, тъй като информация за необходимостта от поемни лица очевидно началник – щаба е получил от органите на досъдебното производство, а не самоволно същият е решил да изпраща свои подчинени за извършване на претърсвания и изземвания и личен обиск по несъпричастно към неговата дейност лице. Тук е мястото да бъдат коментирани и тези процесуално-следствени действия, тъй като и защитата, и подсъдимият излагат пространни възражения в тази насока. Исканията за разрешения за извършване на обиск на подсъдимия и на претърсвания и изземвания са изготвени от компетентно/и за това лице/а – *******/*******и и са отправени до компетентен орган с посочване на правилната процесуална норма. Нормата на чл. 161, ал.1 НПК категорично определя претенцията на *******а за тези действия като „искане“ и именно поради това тази претенция е представена под формата на искане, а не на „постановление“, в какъвто смисъл са възраженията на подсъдимия З., въпреки че в принципен план хипотетично неправилно озаглавяване на *******ски акт, съдържащ иначе всички изискуеми реквизити и яснота на волята му, не го прави процесуално негоден да породи търсените последици. От дадени въз основа на исканията разрешения категорично се установява и волята на съда относно санкционирането на предстоящото/предстоящите следствени действия, независимо, че в определенията са посочени цифрово едновременно чл.161 НПК и чл. 164 НПК. Извършените действия са осъществени след дадено съдебно разрешение, което е принципът при тези действия, а не изключението, свързано с неотложност на действията, като процесуално абсурдно е при твърдяна от подсъдимия „отложност“ на тези действия и дадено от съд разрешение за тях, необвързано с времеви период на извършване на обиска или претърсването и изземването, тези протоколи отново да бъдат предоставени на вниманието на съда за одобрение. Софийски градски съд е и компетентният съд да се произнесе по искане за разрешение за извършване на съответни действия, а не Районен съд – град П. /както твърди подсъдимият/, тъй като чл. 35, ал.3 НПК и визираната в него специалната функционална компетентност императивно определя, че делата за престъпления от общ характер, извършени от съдии, *******и и следователи, са подсъдни на Софийски градски съд, като не определя изключение /освен при приложение на особените правила по глава 31 и 31а НПК/ за разследвани деяния, осъществени в качеството на съответния магистрат на физическо лице, а не по повод на упражняваните от него функции. Не е процесуално защитима и тезата на адв. П., че по своята същност претърсването и изземване на лек автомобил представлява негов оглед, а не действие по претърсване и изземване – огледът по чл.155 НПК се извършва на местности, помещения, предмети и лица с цел разкриване, непосредствено изследване и запазване на следи от престъплението и други данни за изясняване на обстоятелствата по делото. За извършване на огледа не се изисква санкция от съда – предварителна или последваща и спрямо това действие процесуалните изисквания са по-занижени в сравнение с тези, касаещи претърсването и изземването, чието провеждане е обвързано с предположение за позициониране в помещение или лице на предмети или книжа, имащи значение за делото. Твърде формално ограничена би била тезата, че лекият автомобил не е помещение, а предмет, тъй като извършване на негово претърсване /а не само оглеждане и запазване на следи в него/ би довело до ограничаване на упражняване правата на собственика или ползвателя му. Поради това и са създадени законовите гаранции, свързани със съдебен контрол на действията по претърсване и изземване /а не по оглед – обратното е единствено в конкретни хипотези/, която в много по – висока степен обезпечава правата на ползвателя на съответния автомобил и в конкретния случай – на подс. Д.З.. Така обективираното в протоколи за претърсване и изземване от жилище, обитавано от подсъдимия и в ползван от него лек автомобил напълно съответства на изявленията на поемните лица и поради тази взаимна единност съдът кредитира тези гласни доказателствени източници, а поради издържаността на писмените доказателствени средства – протоколи за претърсвания и изземвания и обиск на подсъдимия и неустановяване на нарушения при тяхното осъществяване, съдът ги възприема с доверие. От тези взаимно допълващи се източници се установява, че подсъдимият е пребивавал в жилището, където е установено сиво на цвят устройство с три антени с различна дължина, със залепен стикер с № WP 0802 1834 Р1, с обозначение върху корпуса DC 12 V, както и захранващ адаптер PAH018F и cep № D068 в шкаф над мивка в кухненско помещение. Както от показанията на присъствалите поемни лица, така и от описаното в протокола за претърсване и изземване и приложените фотоалбуми, безпротиворечиво се изяснява, че семейството на подсъдимия е ползвало помещения в два апартамента, които са обединени и са с една обща външна входна врата. Свидетелят И.И. в показанията си пред съда коментира, че подсъдимият е живял в жилището, св. В.И. изнася твърдения за налични мъжки дрехи в помещенията. На самото действие е присъствала съпругата на Д.З., която се е запознала със съдебните разрешения за претърсване и изземване, от които е видно, че разследването касае действия на ******* /какъвто е Д.З./ като е съдействала на органите на досъдебното производство по отключване на жилището без да направи възражения за нейна несъпричастност с битието на З. или негова – с въпросното жилище. Нейното извънсъдебно отразяване в протокола за претърсване и изземване на апартамента е в насока на липса на знание и възприятие на описаното устройство. Пребиваването на З. в жилището се потвърждава и от информацията, носена от свидетелските показания на М. и Д., възприета чрез Г.Ц., че при техните разговори в автомобила на З., последният е използвал „заглушаващо устройство тип „тапа“, чието описание дава и което съответства на установеното в апартамента. В този смисъл доказателствено незащитена е тезата на подсъдимия, че той не е притежавал териториална обвързаност с апартамента, в който е намерено устройството, въпреки  показанията на св. К.С.и посочения в НБД „Население“ като постоянен адрес ***, а не ул. „************, ет.3 /жилището – предмет на претърсването и изземването/. В своите показания Сарачилов твърди, че преимуществено подсъдимият пребивава на адреса, където е адресно регистриран и където живеят неговите родители, но възприятията на този свидетел не могат да обхванат перманентно целия период от битуването на З. и посещаваните от него адреси, още повече, че напълно житейски възприемливо е този свидетел да е виждал подсъдимия на адреса, съседен на неговия, при посещения на своите родители или дори при пребиваване от няколко дни. Това обстоятелство, обаче, не игнорира факта, че подсъдимият е живеел и на ул. „***********, където живее със семейството си и пред който адрес е бил паркиран и лекият му автомобил.

Показанията на свидетелите Д.Б. и А.А. са насочени също към правата, които упражнява подсъдимия спрямо жилище, част от общото такова, което подс. З. е наел на 30.09.2013г. от св. Б.. В своите показания Б. твърди, че преди да отдаде апартамента под наем на подсъдимия, го е отдал под наем на лице със собствено име А., впоследствие посочено от защитата като А.А., който бе и разпитан от съда, а преди отдаването под наем на А. – на агенция, също отдаваща го под наем. Всъщност единственият безспорен факт е отдаването под наем на част от помещенията на общия апартамент от св. Б. на подс. З., тъй като това обстоятелство се потвърждава и от справката от Агенция по вписванията относно упражнявано от подсъдимия право на собственост върху недвижими имоти и движими вещи и договор за наем от 27.09.2013г. /т.10, л.135/. Противно на показанията на Б., А.А., чийто показания съдебният състав не кредитира поради дисхармоничност с останалите доказателствени източници и вътрешна противоречивост, заявява, че не е обитавал апартамент на св. Д.Б. като е осигурил този апартамент, без посочване на време и на самоличност, на две лица от сръбски произход чрез агенция за отдаване на недвижими имоти под наем. В хода на своя разказ св. А. заявява, че Д.З. го е насочил към агенцията /от показанията на св. Б. се установява, че едва впоследствие З. е станал наемател на жилището/ и че след напускане на апартамента с него се свързали тези две неустановени лица, заявявайки, че са забравили рутер в кухнята в шкаф над мивката. От приложения към протокола за претърсване и изземване фотоалбум се установява, че устройството е на предна позиция в шкаф заедно с лекарства, ползвани ежедневно от пребиваващи в апартамента лица, което не предполага изоставянето му от почти двегодишен период от неустановени лица, за които твърди св. А., още повече, че намереното и иззето устройство е било годно за незабавна употреба. Не съответстват на обективните доказателствени източници и твърденията на св. Д.Б., касаещи описание на устройството, което описание съществено се различава от това, установено и намерено по делото. В този смисъл съдът не възприема с доверие нито показанията на Б., нито тези на А. относно собствеността и ползването на инкриминираното устройство от лица, различни от подсъдимия, още повече, че такова устройство е ползвано от З. в дни, предшестващи изземването му при осъществяване на срещите му с Г.Ц. за заглушаване сигнала на други устройства.

Изложеното дотук игнорира като достоверни обясненията на подс. З., че не е виждал инкриминираното по чл.348, б.“а“ НК устройство преди да го възприеме на снимките от фотоалбума към протокола за претърсване и изземване, както съдебният състав и не възприема с доверие обясненията му и в останалите части, касаещи местонахождението на оръжията и боеприпасите – предмет на обвинение по чл. 338, ал.1 НК. В своите обяснения подсъдимият твърди, че за датата на извършване на претърсване и изземване в неговия кабинет, жилище и автомобил, той е имал уговорка със св. Р.Г. /разпитан впоследствие в хода на съдебното следствие/ да бъде извършена профилактика на оръжията му, но тези процесуално-следствени действия са осуетили изпълнение на предварителната им уговорка. Подсъдимият твърди, че оръжията са били в „раничка“, с която е отишъл в кабинета си, когато са го извикали, за да провежда разговор със заместник-главен ******* и когато са извършени действията на 10.06.2015г. и тази раничка е сложил зад касата в кабинета си, която раница е стояла там през цялото време докато е траело претърсването и изземването и тя не била видяна, претърсена и иззета от органите на досъдебното производство, като след приключване на действието, подсъдимият е останал сам в кабинета си, заключил същият и вземайки раницата, е отишъл към автомобила си, паркиран пред кооперацията на ул. „***********. Изнесеното от свидетелите – поемни лица за начина на провеждане на претърсването и изземването в кабинета, ползван от подсъдимия – за претърсване навсякъде, за отправена покана към подсъдимия да предаде намиращи се в него вещи, в резултат на което той е предал друго оръжие, намиращо се в негова мъжка чантичка и други свои вещи, намирали се в джобове на дрехите, от приложения към протокола за претърсване и изземване фотоалбум, на който се възприема такова местоположение на касата, което създава обективна невъзможност за поставяне на раница „Puma“ зад нея /поради липса на разстояние, предполагащо оставянето й без да бъде забелязана от лицата, извършващи претърсване/, за съда не съществува съмнение, че подсъдимият не е бил с тази раница с наличните в нея оръжия и боеприпаси при отиването си в местоработата си и при извършване на претърсването тя не е била в кабинета му. Наред с това св. Р.Г. коментира, че заедно със сина на подсъдимия са го изчаквали пред Съдебната палата в град П., откъдето е излязъл, придружен от няколко души, след което З. заедно с придружаващите го се качили всички заедно в син микробус. Не съответства на утвърдения начин на извършване на процесуално-следствени действия, още повече, при направен преди това личен обиск на подсъдимия, на З. да бъде дадена възможност да се качи с разследващите в микробус, държащ „раничка“, която впоследствие, преди да бъде започнато претърсване и изземване на лекия автомобил, да я постави в неговия багажник. В показанията си Р.Г. твърди, че не е разменял реплики с подсъдимия на 10.06.2015г., а разбирайки около 15.30 – 16.00 часа, че З. имал проблеми, отишъл до Съдебната палата, където го чакал до вечерта. Тези изявления противоречат на изнесеното от подсъдимия за проведен кратък разговор с Г. и то при лекия автомобил, паркиран пред дома. Тази несъответност, както и изложените по-горе аргументи, не позволяват на съда да възприеме като достоверни обясненията на подсъдимия и в тази им част. Както в своите  обяснения, така и в пледоарията си З. неколкократно набляга на неприсъствие на служители на КОС при извършеното претърсване и изземване на оръжията и боеприпасите  - в протокола за претърсване и изземване ясно е отразено, че като технически помощник е участвал младши експерт при БНТЛ – ОДМВР П., което е абревиатура на „Базова-научна техническа лаборатория“, чиито служители участват при огледи на местопроизшествия, изследване на следи и веществени доказателства и чийто служител – П.Л.Й.поради специфичната си подготовка е обезопасявал оръжията /отразяване в т.7, л.7 от материалите по досъдебното производство/, а не е бил само фотограф, както твърди подсъдимия. Наред с това нормата на чл. 162 НПК детайлно визира различните ситуации при извършване на претърсване и изземване и изискуемите присъстващи лица, непоставяйки изискване при намиране и изземване на огнестрелно оръжие или боеприпаси да присъства служител на КОС. На такъв служител по-късно са предадени за съхранение /и до момента/ вещите – обект на разследване, касаещо обвинението по чл.338, ал.1 НК.

При формиране на своите фактически изводи по делото, съдебният състав се съобрази и с установеното посредством извършените в хода на производството експертизи.

Никоя от страните по делото не спори относно специалните знания и умения на експерта, изготвил компютърно-техническите експертизи по делото, чиито заключения като обективно и компетентно изготвени съдебният състав възприема изцяло.

Заключенията на техническата експертиза /т.6, л.18-19/, дактилоскопни експертизи /т.14, л.14-16 и т.18, л.70-72/ и графическа експертиза /т.3, л.91-109/ касаят обвинението спрямо Д.З. за осъществени деяния, квалифицирани като престъпление по чл.143, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК. Основните възражения, най-вече на подсъдимия, спрямо експертите по делото са, че те не са били персонално определени от следователя, че на тях не са им били разяснени лично правата и задълженията им като експерти и че поради тяхната месторабота в структури на МВР, заключенията им са необективни и пристрастни. Преценката на съда за обосноваността на едно експертно заключение и безпристрастността на експерта не може да се създаде априори от длъжността, която заема вещото лице и съответната структура, в която работи, а тази преценка се изгражда въз основа на съдържимото в експертизата и защитеното от експерта при изслушването му в хода на съдебното следствие. Именно от съдържанието на експертните заключения и уточненията на вещите лица, направени пред съда, не се създават каквито и да било съмнения нито в тяхната безпристрастност, нито в тяхната компетентност. Вписването или не на едно лице в списъка на вещи лица към съответния съд не създава у него експертни познания и не легитимира такива при тяхна липса, както и невписването не лишава едно лице от наличието у него на специални знания и умения в определена област. Именно поради това и процесуалният закон не поставя изискване към експерта да бъде вписан в съответния списък на вещи лица, за да получи това качество /в отговор на многократните идентични възражения на З. в тази насока спрямо всички експерти по делото/. От постановленията за назначаване на експертизи се установява, че те са възложени на съответната структура, специализирана в областта, в която нито органите на досъдебното производство, нито съдът  притежават специални знания и ръководителят на съответната структура е определил експерта/експертите, чиито умения в най - пълна степен биха могли да отговорят на поставените задачи. В своето битие тези лица са запознати със задълженията си и за тяхното изпълнение не е било необходимо вербалното им персонално запознаване от възлагащия съответната експертиза, още повече, че начинът на изготвяне на експертизите и съдържимото в тях, недвусмислено говорят за стриктно спазване на задълженията, изхождащи от качеството на експерт. След тези уточнения, в отговор на възраженията на подсъдимия и на защитата, съдът, както вече отбеляза, приема като относими, обективни и пълни експертните заключения по посочените експертизи. От заключението на графическата експертиза се установява, че част от ръкописните текстове върху документи, работен календар или листи са положени от подс. З. като индиректно отношение към коментираното обвинение по чл.143 НК има заключението на вещото лице, че текстът „Б.С.“ и телефонен номер „*******“ е написан от подсъдимия. Това е свързано с твърдения на Ц.        пред Д. и обективирано във веществени доказателствени средства, че между него и Д.З. е коментирано посредничество на подсъдимия за уговаряне на среща на Ц. с Главния ******* или заместник – главен ******* /какъвто към момента на провежданите разговори е бил и Б.С./. Изписването от З. на стационарен служебен телефонен номер на Б.С. потвърждава, от своя страна, тезата на подсъдимия, че не е познавал в служебно или лично качество нито главния *******, нито неговия заместник С., тъй като иначе би имал знание за координати за връзка с един от заместниците на Главния *******.

Предмет на изследване на назначената и изготвена по делото техническа експертиза са принтер и листове за принтер, иззети от кабинета на подсъдимия. Както в заключението си, така и при изслушването им в съдебна зала, експертите не могат да се ангажират категорично дали предадените от Ц. листове, дадени му от З., са идентични по структура и дали върху тях е принтирано с мастило от същия, иззет от кабинет на подсъдимия, принтер, тъй като смяната на тонер на принтера с ново мастило на практика определя нова отчетливост, плътност и структура на мастилото дори върху идентична по строеж копирна хартия. Убедеността на съдебния състав, че подс. З. е предоставил на Г.Ц. два листа с напечатан компютърен текст, съдържащ теоретични разработки за престъплението по чл. 290 НК и др. и извадка от приложимия материално-правен закон, се основава и на заключенията на двете дактилоскопни експертизи, които са категорични, че установената върху единия лист следа дава възможност за нейна идентификация, тъй като за подобен извод е необходимо наличие на поне осем частни признака, а при изследваната следа те са около десетина и че тази следа е оставена /след сравняване/ с отпечатък от палец на лява ръка на подсъдимия. При снемане на сравнителни образци от подсъдимия, въпреки несъдействието от негова страна, са спазени всички процедурни изисквания  като дори органите на досъдебното производство са изготвили и видеозапис, предявен впоследствие на З. и неговия защитник. След изследването на установената следа и отпечатъци на З. вещите лица онагледяват и в приложение към експертизата, че са налице десет признака, които са тъждествени между следата и отпечатък от палец на лява ръка на З., която идентичност формира у тях абсолютната категоричност, формирана и у съдебния състав, че установената на първия от листовете следа е оставена от подс. З..

Заключението на балистична експертиза /т.7, л.26-30/ изяснява вида на установените в раница в багажника на ползван от подсъдимия лек автомобил оръжия и боеприпаси, относимостта на боеприпасите към двата броя огнестрелни оръжия, както и годността им да произвеждат изстрели. Така експертът установява, че предоставените за изследване обекти представляват пистолет „GLOCK“ модел“17“, калибър 9 мм с № РСМ 573, предназначен за стрелба с патрони кал.9х19 мм и е годен да произведе изстрели, като цялостното му изследване го определя като огнестрелно оръжие, а изследваните 46 броя патрони кал.9х19мм /намерени също в раницата на подсъдимия/ са предназначени за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал.9 мм включително и за коментирания преди малко пистолет и те представляват боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ. Подобна е позицията на експерта и касателно другите обекти, определени като пистолет „BERETTA“ модел „21А“ кал. 22 LR с № DAA233959, предназначен за стрелба с патрони кал.5.6 мм /22 LR/, годен да произведе изстрели и представляващ огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4,ал.2 ЗОБВВПИ, а 40-те броя патрони кал.5.6 мм, които са предназначени за стрелба с пушки, пистолети и револвери кал.5.6 мм, включително и с изследвания пистолет „BERETTA“ модел „21А“. Тези патрони също представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия съгласно чл.7, ал.1 ЗОБВВПИ.

Важно място в доказателствения анализ на съда заеха и заключенията по дактилоскопна експертиза/т.14, л.14-16 от досъдебното производство/ и техническа експертиза /т.14, л.17-20 от материалите по досъдебното производство/. Обект на изследване на тези експертизи е намереното и иззето при претърсване  и изземване в жилище на подсъдимия устройство в шкаф над мивката в кухнята. Дактилоскопната експертиза дава негативен отговор на поставения въпрос за установяване на годни за изследване дактилоскопни следи с обосновани обяснения на експерта за причината за това – наличие на отделни фрагменти от папиларни следи, които не могат да послужат за последващо изследване и дори за определяне дали представляват части от длан или пръсти. Подобен е отговорът на експерта  и по отношение времето на оставяне на евентуалните следи – период, с който той не може да се ангажира.

Въз основа на специалните си знания експертът, изготвил техническата експертиза, определя вида на изследваното устройство - преносим заглушител, който блокира сигнала от 3G, GSM, DCS/PHS –мрежата и GPS, с обозначение върху корпуса DC 12 V и залепен върху него стикер с № WP 0802 1834 PI. От изследването се установява, че е налице разлика между рутер и това устройство по немалко характеристики, което е допълнителен аргумент за позицията на съда за дискредитиране показанията на А.А.. Установява се, че устройството е работещо и то е изследвано с адаптер за включване към електрозахранването като този тип устройства могат да работят включени и към запалка на лек автомобил. Експертът разяснява и обхвата на действие на това устройство и самото му предназначение, свързано с блокиране сигнала от 3G, GSM, DCS/PHS - мрежата и GPS и задействането му чрез включване на бутон като до 10 секунди се загубвал обхвата на всички видове мобилни телефони. Подсъдимият възразява, че липсва яснота относно идентичността между иззетия и изследвания обект, тъй като при изземването му той е запечатан в жълт плик, а експертът е отразил в експертиза /протокол № 15/ДКТ – 145/, че обектите са опаковани в кафяв хартиен плик. Липсва каквото и да било съмнение за несъответствие между иззетите и изследвани обекти, тъй като в протокола за претърсване и изземване /т.13, л.24/ е отразено, че „описаните устройство и адаптер се запечатаха в жълт хартиен плик, който беше залепен със стикер на Софийска градска прокуратура, като стикерът се подписа от поемните лица, следователя, присъстващото лице и специалист- техническия помощник и пликът се обозначи като обект №2 към настоящия протокол“. По подобен начин обектите са предадени за изследване на вещото лице по дактилоскопната експертиза /т.14, л.12/, а експертът е означил, че са опаковани обектите в кафяв хартиен плик с лепенка с подписи на поемните лица и лицата, присъствали на огледа и печати на Софийска градска прокуратура. Изследването от експерта е осъществено на 25.06.2015г., а впоследствие на 15.07.2015г. го е изследвал експертът по техническа експертиза /протокол за извършена експертиза № 2015/ИКУ-147/ и в описателната част на експертизата е отразил, че обектите са поставени в жълт хартиен плик с детайлизиране на отразяванията върху него. При тази ретроспекция очевидно се касае за технически пропуск при описание от страна на експерта по дактилоскопната експертиза на цвета на плика, още повече, че от неколкократното описание на изследвания обект – и в протокола за претърсване и изземване, и при дактилоскопната експертиза, и при техническата експертиза, обектът/обектите са напълно идентични.   

При извършване на доказателствената преценка по делото съдът прие за обективни, пълни и компетентни заключенията на изготвените и приети в хода на съдебното следствие експертизи, подробно изброени по-горе, които бяха обсъдени и съпоставени с останалите материали по делото. Съставът на съда кредитира заключенията на експертизите като обосновани, изготвени от лица с нужните специални знания и отговарящи с необходимата прецизност на поставените въпроси. 

Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото са и приобщените писмени доказателства и доказателствени средства. При служебната проверка на изброените по-горе такива, съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на същите, които да обосновават изключването им от доказателствения материал по делото. Тук е мястото да се коментира възражението на адв. К. относно приложения по делото приемо-предавателен протокол с посочена дата 28.04.2015г., в който е отразено предаване от страна на Г.Ц. на св. Д.Д. на два броя листове формат А4. Нейните аргументи са, че датата, която носи този приемо-предавателен протокол, предхожда с два месеца датата на образуване на наказателното производство и липсва посочено производство, във връзка с което се извършва предаването на тези „неидентифицирани листове с неидентифицирано съдържание от неидентифицирани лица“. Сочи, че този протокол не съдържа и номер на проверка или на досъдебно производство, липсва и място на съставяне, а в тази връзка било изрично разписано в НПК какви са реквизитите на съответните протоколи, за да могат те да бъдат годни такива. Съдебният състав третира този протокол, както и протоколът от 23.06.2015г., като писмени доказателства, а не писмени доказателствени средства, поради което и спрямо тях не следва да бъдат поставени изисквания в обема, приложим към писмените доказателствени средства. Тези протоколи като писмени доказателства обективират информация за извършване на определен акт – предаване от едно лице на друго на съответни документи или вещи и при наличие на отразяване на времето, вида на предаваното и на лицата, между които то се предава, те следва да се третират като част от доказателствената съвкупност, на която не само не противоречат, а и се подкрепят.  В хода на преценката на доказателствените източници те бяха съпоставени както помежду си, така и със свидетелските показания и заключенията на експертизите като в резултат на описаната доказателствена проверка се затвърдиха изводите относно стеклите се събития.

Констатация за съдебното минало на подсъдимия съдът направи въз основа на наличната по делото, като писмено доказателство, справка за съдимост, а характеристични данни за личността на Д.З. бяха установени чрез приобщени и по искане на самия подсъдим справка за изготвени от него обвинителни актове и извлечение от негова атестационна оценка. Изводът си, че на подсъдимия З. е било издавано разрешително за носене и съхранение на оръжие по ЗОБВВПИ съдът основа на приобщената в тази връзка справка от ОДМВР-П. /т. 10, л.45 от материалите по досъдебното производство/.

Несъгласието на защитата - в лицето на адв. К., и на подсъдимия относно използваните спрямо последния специални разузнавателни средства основно касаят обстоятелството, че те са от оперативно естество, че са „прилагани от некомпетентен орган – ДАНС“, който няма право по ЗДАНС да извършва „проверовъчна дейност при данни за престъпления против личността“, че са експлоатирани по образувано оперативно дело от 2014г. и че съдът не е дал разрешение за прилагане на способа „документиране“ по чл. 11 ЗСРС. Този съдебен състав преценява, че са спазени приложимите законови изисквания към специалните разузнавателни средства и изготвените въз основа на тях веществени доказателствени средства и тези ВДС са процесуално издържан източник на доказателствена информация, разгледан, разбира се,  в контекста на цялостната доказателствена маса по делото. Престъплението по чл.143, ал.1 НК, по повод на което е дадено разрешение от съда за прилагане на СРС, е позиционирано в раздел V, глава ІІ НК и в неговата санкционна част е визирано наказание „лишаване от свобода“ до шест години, което го определя като тежко умишлено престъпление. Поради тези свои характеристики то попада в кръга престъпления, посочени в разпоредбата на чл. 3, ал.1 ЗСРС, допускащи използване на специални разузнавателни средства. Претендиращият до съда разрешение за използване на СРС също е от кръга лица, посочени в нормата на чл. 13, ал.1, т.1 ЗСРС – директор на СД “К“ в ДАНС като без значение за съда е вътрешната специализация по престъпни посегателства или субекти, които се проверяват, в рамките на ДАНС. Именно служители на ДАНС са едни от лицата, съобразно чл. 13, ал.1 ЗСРС, които могат да сезират съда с подобни искания преди образуване на досъдебно производство, а *******ът има това правомощие в рамките на образувано/започнало досъдебно производство. В нормите на чл. 5 - чл. 10а ЗСРС се визират специалните способите и начинът на прилагане на всеки един от тези способи при използване на СРС. Именно тяхното прилагане касае претенцията до съда, като разпоредбата на чл.11 ЗСРС не определя отделен способ, посочен от защитата като “документиране“, а посочва императивно, че при прилагане на всеки от отделните способи по чл. 5-чл.10б ЗСРС се извършва документиране чрез фотографиране, видеозаписване, звукозаписване и филмиране върху материални носители. Поради това и съдът се е произнесъл със съответния акт по приложимостта на искането за използване на конкретно посочени способи, преценявайки като безпредметно даване или не на разрешение за документиране, което априори се извършва при използване на всеки един от способите.

Адвокат К. излага доводи и за налични процесуални нарушения, свързани с образуването на досъдебното производство, с момента на придобиване на качеството на обвиняем на нейния подзащитен и с извършвани действия от следователя при невъзможност за такива. За разлика от защитата съдът не съзира подобни нарушения. Досъдебното производство е образувано на 09.06.2015г. от *******и при СГП, които  посочват, че законен повод за образуване на делото е съобщение за извършено престъпление. Защитата оспорва, че подобно съобщение по делото не е налице. Процесуалният закон не поставя изисквания към формата на съобщението като в нормата на чл. 208, ал.1 НПК се визира, че съобщението трябва да съдържа данни за лицето, от което изхожда и че в своя писмен вид то може да послужи като законен повод за започване на разследване само, ако е подписано. В конкретния случай това съобщение е във вид на „сведение“ от Г.Ц., в което е категорично посочен неговият автор, то носи съответната информация, от която безспорно може да се направи извод, че представлява уведомяване за възприети като противоправни от негова страна действия спрямо личността му и носи подписа на автора на сведението. При тези характеристики съдът не може да приеме, че не са касае за налично съобщение за извършено престъпление, което да стартира едно наказателно производство. По отношение на втория довод – чл.219, ал.1 НПК е категоричен, че едно лице придобива качеството на обвиняем със съставяне на съответното постановление и ирелевантно е обстоятелството кога то му е било връчено, кога лицето се е запознало с него или го е подписало. Напълно несъответни на наличните в делото материали са изявленията на защитата и на подсъдимия, че разследващите органи са извършвали процесуално-следствени действия след претендиран техен отвод и преди произнасяне на ******* по искането, вместо да извършват само тези действия, които не търпят отлагане. В хода на досъдебното производство обвиняемият тогава З. и неговата защита в немалка степен са злоупотребявали с правото си на отвод, претендирайки такъв спрямо различните следователи и наблюдаващите *******и в рамките на изключително кратки времеви периоди, но въпреки необходимостта от технологично време за произнасяне, наблюдаващите *******и от Софийска градска прокуратура, съотв. ******* от Софийска апелативна прокуратура незабавно са се произнасяли по тези искания, давайки възможност на разследващите ритмично и в рамките на разумните срокове да извършват необходимите процесуално-следствени действия.

Преценявайки така събрания и коментиран доказателствен материал, съдебният състав достигна до извода, че не са събрани категорични доказателства подсъдимият да е осъществил състава на престъпление по чл.143, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК. Той е обвинен за извършвана продължавана престъпна дейност чрез шест отделни деяния, осъществени на 23.04.2015г., 28.04.2015г., 29.04.2015г., 30.04.2015г., 08.05.2015г. и 11.05.2015г., при които чрез заплахи е принуждавал Г.Ц. да извърши нещо, противно на волята си -  да набеди св. С.К. в извършване на престъпление като знае, че е невинен и да лъжесвидетелства по делото „Октопод“. При този вид престъпни посегателства значима доказателствена стойност имат показанията на самото лице, спрямо което е упражнявана принудата – в случая – Г. П. Ц.. Именно лицето, сочено като принуждавано към извършване на определени действия или пропускане на такива, би могло да заяви най-детайлно и принципно обективно в какво се изразява самата принуда, по какъв начин е осъществявана и какво поведение от пострадалото лице е целяно с нея. В настоящата ситуация, въпреки дадени в хода на досъдебното производство свидетелства от Ц., те не могат да залегнат в основата на фактическите и правните изводи на съда, поради негова кончина на 12.11.2015г. /в хода на воденото досъдебно производство/ и поради процесуалната забрана за приобщаване показанията на починал свидетел при липса на съгласие между всички страни в процеса за приобщаването им към доказателствения материал. При тази ситуация относима доказателствена информация носят показанията на свидетелите М. и Д. и обективираното във веществените доказателствени средства по повод използваните специални разузнавателни средства. Всъщност СРС по отношение първото от деянията – това на 23.04.2015г., не са използвани, а и воденият на тази дата разговор не е предмет на изследване от фоноскопската експертиза, коментирана по-горе, тъй като на тази дата Г.Ц. не е извършвал запис със своя мобилен телефонен апарат. По отношение инкриминираното на тази дата съдът разполага единствено с показанията на свидетелите Л.М. и Д.Д., въпреки чието кредитиране, те не могат да послужат на съда да възприеме, че тогава подс. З. е принудил Г.Ц. да лъжесвидетелства по делото „Октопод“ като го заплашил, казвайки му да остави телефоните извън автомобила, в който се провежда срещата, казвайки му, че ще му бъдат повдигнати обвинения за икономически престъпления и за убийството на П.Д., че ще бъде задържан под стража и че бизнесът и животът му ще бъдат съсипани. В изявленията на свидетелите Д. и М., дори и пресъздавайки заявеното пред тях от страна на Ц., не се съдържа информация, че на 23.04.2015г. подс. З. е употребил спрямо Ц. тези изрази, за да го мотивира да лъжесвидетелства по делото „Октопод“, отричайки се от дотогава даваните от него показания по делото. Както бе посочено при коментар на показанията на тези двама свидетели, информацията, изнасяна от тях, е твърде обща, недетайлна, а конкретно по обвинението за деянието на тази дата дори те и не твърдят, че са възприели такива изрази, споделени им от Ц.. С подобна семплост на доказателствената обезпеченост се отличават и останалите деяния, разследвани в рамките на продължаваната престъпна дейност. По отношение на останалите пет деяния /които ще бъдат разгледани съвместно/ относимите доказателствени източници са посочените вече показания на служителите на ДАНС – свидетелите Д. и М. и обективираното във веществените доказателствени средства. Както вече неколкократно бе отразено, показанията на тези двама свидетели не се отличават с детайлност и конкретика както за времеизвършването на отделните вменени на З. деяния, така и за механизма на тяхното извършване и наличието или не на конкретно упражнявана принуда и респективно сочените като употребени за това изрази. В обвинението на Д.З. за всяка една дата прокуратурата детайлно посочва по какъв начин подсъдимият е заплашвал Ц. и какво е целял с отправените заплахи. В хода на съдебното следствие тази теза на прокуратурата не бе защитена. Факт е, че за да аргументира позицията си, прокуратурата е ползвала доказателствена опора в показанията на Г.Ц., депозирани в хода на досъдебното производство, но също факт е, че съдът бе лишен от тази възможност и то вероятно очаквано от страна на държавното обвинение - след смъртта на Г.Ц. няколко месеца след депозиране на показанията му и много преди да бъде внесен обвинителен акт в съда. Поради това и единственият гласен източник на доказателствена информация, формиращ убеждението на съда дали е налице или не осъществено престъпление по чл.143, ал.1 вр. чл.18, ал.1 НК са показанията на служителите на ДАНС, които са производни източници на такава информация, но дори и като такива не носят детайлност и категоричност за наличието на конкретните заплашителни изрази и желанието на З. чрез тях Ц. да осъществи исканото от подсъдимия, но нежелано от самия него. Твърде общи са изявленията на Д. и М. за фактите, единствено относими към предмета на доказване, а и те коментират възприети от тях притеснения на Г.Ц. за оказван му натиск от подсъдимия – притеснения, които не са подплатени с обстоятелства от обективната действителност. Дори в част от приложените по делото веществени доказателствени средства не може да се възприеме, че З. е употребявал заплашване спрямо Ц. по начина и в обема, описан в обвинителния акт. Изрази като: „Нали? И с П.. И ко та бърка да кажеш: „Абе така ма накараха“. „Кой та накара?“ „Ми,ми не помна, нали. Не помна, нали, обаче ма накара тоя, май че, *******а дет беше по делото“. Кво толко та бърка да кажеш? И да си решиш проблемите ти,ти“ и др. подобни, преценени в контекста на провежданите разговори биха могли да се възприемат като склоняване към процесуално укоримо поведение на Ц., но не и като заплаха, че ако не се съгласи да извърши желаното от З., ще му бъдат образувани досъдебни производства, ще му бъдат повдигнати обвинения за убийството на П.Д.от град Левски, за икономически престъпления и ще бъде задържан в ареста, както и че А. П. ще го гони до гроб, ще го гони цял живот, ще го унищожат и че Ц. има срок до 11.05.2015г. да напише и подпише един неофициален сигнал срещу ******* С.К. за това, че го е принудил да лъжесвидетелства по делото „Октопод“. Утвърдителните отговори на подсъдимия при представена от самия Ц. неблагоприятна картина за собственото си бъдеще, свързана с образуване на досъдебни производства, предявяване на обвинения за икономически престъпления и убийство и задържане под стража, разгледани и в контекста на целия разговор и в ситуация, при която Ц. и дал съгласие по чл.12 ЗСРС за прилагане на СРС спрямо него и е притежавал знание, че по време на провеждане на разговорите, тези специални разузнавателни средства се използват, не могат да бъдат възприети като употребени заплахи от З. спрямо Ц. конкретно за изразите и за връзката им с посоченото в обвинителния акт целяно от З. поведение на Г.Ц.. Основният аргумент за мнението на този съдебен състав за недоказаност по изискуемия безсъмнителен начин, че осъщественото от З. поведение покрива състава на престъпление по чл.143, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК е единственото наличие на данни /и то отчасти/ в приложените по делото ВДС в резултат на прилагани специални разузнавателни средства, а разпоредбата на чл.177, ал.1 НПК е категорична, че присъдата не може да се основава само на данните от специалните разузнавателни средства. Тези данни не са подкрепени от други доказателствени източници – показанията на Д. и М., въпреки положените усилия от съда в провеждания им разпит, не носят конкретика, а коментират общи техни въприятия на споделено им от Ц. или /както те заявиха/ представляват смесване във възприятията им между изнесеното от Г.Ц. и изслушаното при експлоатирането на СРС. Установеният дактилоскопен отпечатък на подсъдимия върху двата листа, съдържащи извадки от НК и теоретични разсъждения за престъпленията по чл. 290-292 НК доказва, че З. е предал тези листове на Ц., но не и че е отправял описаните в обвинителния акт конкретни заплахи, целейки последния да промени давани до момента показания по делото „Октопод“. Именно недостатъчността на доказателствената съвкупност по отношение на това обвинение мотивира съда да постанови в тази част оправдателна присъда спрямо Д.З.. Отделен е въпросът, че поставяне на заглушаващо устройство и реплики към Ц. от страна на З. да остави телефоните си извън автомобила на подсъдимия, в който се провеждат разговорите им /описани като част от изпълнителното деяние/, не биха могли обективно да осъществяват състава на престъпление по чл. 143, ал.1 НК, тъй като по съществото си такова поведение не представлява заплаха, мотивираща противоправно действие или бездействие от лицето, спрямо което е отправена.

Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, съдът преценява, обаче, че подсъдимият Д.З. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 338, ал.1 НК - за това, че на 10.06.2015г. в град П. в багажника на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел Е 350 ЦДИ 4 Матик с ДКН *******, паркиран на ул. „*********“ пред № 8 като държал огнестрелно оръжие и боеприпаси за огнестрелни оръжия – пистолет „GLOCK“ модел 17, кал.9 мм с № РСМ 573 и пистолет „BERETTA“ модел 21А, кал. 22 LR с № DАА233959, представляващи огнестрелно оръжие съгласно чл.4, ал.2 ЗОБВВПИ, 46 броя патрони кал. 9х19 мм и 40 броя патрони кал. 5.6 мм /22 LR/, представляващи боеприпаси за огнестрелни оръжия съгласно чл.7, ал.1 ЗОБВВПИ, не взел необходимите мерки за сигурност, предвидени в чл. 98, ал.1 и чл.59, ал.1 ЗОБВВПИ. 

За да бъде доказано по несъмнен начин повдигнатото на З. обвинение по чл.338, ал.1 НК следва да бъде установено наличието на три предпоставки: първо - подсъдимият да е държал огнестрелно оръжие и боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ, второ - да е имал надлежно разрешение за това и трето - да не е взел необходимите мерки за сигурност, предвидени в чл. 98, ал.1 и чл.59, ал.1 ЗОБВВПИ.

Съгласно нормата на чл.4, ал.2 ЗОБВВПИ огнестрелното оръжие е преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество. Безспорно установено по делото е, включително посредством специални познания на вещите лица и обективираното в писмо от ОДМВР - П., че държаните от подсъдимия оръжия - пистолет „GLOCK“ модел 17, кал.9 мм с № РСМ 573 и пистолет „BERETTA“ модел 21А, кал. 22 LR с № DАА233959, са огнестрелни такива, а  46 броя патрони кал. 9х19 мм и 40 броя патрони кал. 5.6 мм /22 LR/ представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия съгласно чл.7, ал.1 ЗОБВВПИ. Също така, категорично бе установено, че подсъдимият Д.З. е притежавал изискуемото по закон разрешение за оръжие. Основният въпрос е дали З. е взел необходимите мерки за сигурност по отношение на описаните оръжия и боеприпаси. На подсъдимият са му вменени нарушения на чл. 59. ал.1 от ЗОБВВПИ:  „Лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им“ и на чл. 98, ал.1 ЗОБВВПИ: „Огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства“.  Дължимите необходими мерки за сигурност, които трябва да предприеме едно лице се извеждат както от закона, така и от опита на съответното лице. В този смисъл адв. П. навежда доводи, че поради отмяна на Правилника за приложение на ЗОБВВПИ /отм. 18.12.2012г./, вероятно имайки предвид нормата на чл.48, ал.1 от цитирания Правилник, то за неговия подзащитен не  е налице спазване на съответно изискуеми поведение по съхраняване на огнестрелно оръжие или боеприпаси. Отмяната на цитирания от адв. П. правилник, обаче, не води до липса на принципна несъставомерност на деянието на подсъдимия, тъй като в нормата на чл. 59, ал.1 ЗОБВВПИ буквално се преповтаря съдържанието на чл.48, ал.1 от отменения правилник. Неотносими са и доводите на защитника по отношение съдържанието на ал.4 на чл. 98  ЗОБВВПИ:  “Когато физическо лице, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба, отсъства от страната за период, по-дълъг от три месеца, и не носи със себе си притежаваното от него огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, го съхранява на създаденото място за съхранение по постоянен адрес или го предава за съхранение на органите на МВР или на лице, получило разрешение за съхранение по чл. 80, ал. 1, за което се съставя двустранен приемно-предавателен протокол“. Тази норма не определя задължение за лицето, на което е издадено разрешение за съхранение и/или носене на огнестрелно оръжие да оставя същото в метална каса само при отсъствие от страната за повече от три месеца, а в останалите случаи – не, а регламентира условията при създадена ситуация, различна от обичайната на пътуващо лице извън пределите на страната, в която е издадено разрешението му. Както бе отбелязано, на З. е издадено от 2 РУ на МВР – П. разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях под № 20140070023, валидно до 16.07.2017г. Това разрешение определя за подсъдимия и необходимостта от съобразяване на поведението си с мерките за сигурност при съхраняване на оръжието/оръжията и боеприпасите за него/тях. В ЗОБВВПИ не са визирани конкретни, лимитативно определени правила, които трябва да съблюдава лицето, притежаващо разрешение за носене и съхранение на оръжие, а тези правила следва да изхождат от собствения опит на лицето и житейската логика за вида на тези мерки за сигурност. Подсъдимият Д.З. /видно от приложената справка от ОДМВР – П. – т.10, л.45/ освен инкриминираните оръжия и боеприпаси е притежавал още няколко вида оръжия, включително и ловни карабини и ловен полуавтомат, който факт определя и опит у подсъдимия при носене и съхранение на оръжие и боеприпаси. В конкретния случай е установено, че оръжията и боеприпасите са били оставени в раница от плат от подс. З. в багажника на лек автомобил, паркиран на улица на оживено място в центъра на град П., до което обичаен достъп имат неограничен кръг лица, включително и ученици от намиращо се в близост учебно заведение, което предвид немалкия опит на подсъдимия с носене и съхранение на оръжие и мястото, на което са оставени за неопределен период оръжията и боеприпасите, установени на 10.06.2015г., определя от една страна неспазване на разпоредбата на чл. 98, ал.1 ЗОБВВПИ /очевидно багажникът на лек автомобил не представлява метална каса, неподвижно закрепена, снабдена със секретно заключващо устройство/ и на чл. 59, ал.1 от същия закон, тъй като не е взел необходимите мерки за сигурност с цел опазване на оръжието и боеприпасите от кражби, изгубване или достъп на други лица.

От субективна страна престъплението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият З. е съзнавал обективните условия на деянието, а именно общественоопасния му характер - знаел е, че бездейства, невземайки необходимите мерки за сигурност по повод държане на оръжието си и отражението му върху действителността /общественоопасните последици/, с което е изпълнен интелектуалния момент от умисъла. Касае се за вменяем пълнолетен субект, който е имал съответните възможности да изведе в съзнанието си коректни представи за последиците от противоправното си поведение. Съдът намира, че във волеви аспект деецът е целял настъпването на вредоносния резултат.

Д.З. е обвинен и за това, че на 10.06.2015г. в гр. П., ул. „***********държал радиосредство, което излъчва в етера – преносим заглушител, който блокира сигнала от 3G, GSM, DCS/PHS –мрежата и GPS, с обозначение върху корпуса DC 12 V и залепен върху него стикер с № WP 0802 1834 PI, без да има писмено разрешение за това съгласно чл. 267, т.2 ЗЕС: „На територията на Република България не могат да се пускат в действие радиосъоръжения: т.2 използващи радиочестотни ленти, които съгласно Националния план за разпределение на радиочестотния спектър не са разпределени в Република България за съответния вид радиослужби“ – престъпление по чл. 348,б.“а“, пр.2 НК. От наличната по делото доказателствена съвкупност, представляваща заключение на техническа експертиза/т.14, л.17-20 от материалите по досъдебното производство/ и уточненията, направени от експерта в съдебно заседание, обективираното в протокол за претърсване и изземване се установява, че намереното в дома, обитаван от подсъдимия, устройство представлява фабрично произведен заглушител на сигналите на GSM и GPS и е работоспособно. То представлява радиосредство и работи в честотните ленти, които са определени за мобилните телефонни оператори, поради което и пречи на нормалната работа на останалите устройства. Подобно устройство влияе и на радиочестотния спектър като вредно въздействие. Липсва легална дефиниция за радиосредство в приложимия наказателен закон и поради това определението за него следва да се изведе от определението за радиосъоражение, в чийто обхват попада и в частност радиосредството, а съгласно т.56 от ДР на ЗЕС радиосъоражение е „електрически или електронен продукт, който  е проектиран да излъчва или да приема радиовълни с цел радиокомуникация и/или радиоопределяне, или електрически или електронен продукт, който трябва да е докомплектуван с принадлежност, като например антена, така че да излъчва и/или да приема радиовълни за целите на радиокомуникация и/или радиоопределяне“. По отношение на държаното от подсъдимия радиосредство е въведено ограничение в Списък на радиосъораженията, за които са въведени ограничения за пускането им в действие по чл.209, ал.2 Закон за далекосъобщенията /отм./, приет с решение № 217 на Министерски съвет от 29.03.2005г. Не са основателни доводите на защитата, че поради отмяна на Закон за далекосъобщенията, губи своето действие и решението на МС, тъй като това решение не е отменено и към момента, а по своята същност не представлява и правилник за прилагане на закон /за да бъде приложима нормата на чл. 13 ЗНА, цитиран от защитата/. Списъкът е приет по силата на чл. 209 ЗД и въпреки отмяната на закона, това решение има самостоятелно битуване в правния мир и както бе отбелязано продължава да действа и към момента. Именно съобразно този списък, държаното от З. устройство не може да бъде пускано в действие, тъй като представлява радиосъоражение, работещо в честотна лента, което съгласно Националния план за разпределяне на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти  за граждански нужди, за нуждите на националната сигурност и отбраната, както и за съвместно ползване между тях, не са разпределени в Република България за съответния вид радиослужби. В този смисъл са налице всички елементи от състав на престъплението от обективна страна – З. е държал радиосредство, излъчващо в етера без да има разрешение за това. Достатъчно за осъществяване състав на престъплението е радиосредството да е било работещо, в какъвто смисъл е и заключението на експерта.

От субективна страна деянията е осъществено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на извършеното и е предвиждал настъпването на неговите общественоопасни последици – упражнявал е фактическа власт върху устройство, което представлява радиосредство, то излъчва в етера, а З. не притежава разрешение за него.

За престъпление по чл.338, ал.1 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години или глоба от петстотин до три хиляди лева.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия З., съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни за него. В същото време прецени и държането на повече от едно огнестрелни оръжия и немалък брой боеприпаси за тях като отегчаващи неговата отговорност обстоятелства, поради което и му определи наказание около минимума, визиран в санкционната част на приложимата правна норма – лишаване от свобода за срок от две години. Съдът прецени, че от една страна са налице формалните предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал.1 Нк, а от друга целите на наказанието могат да бъдат постигнати и чрез отлагане на изпълнението на така наложеното наказание, поради което отложи изтърпяването му за изпитателен срок от четири години.

Санкцията в нормата на чл. 348, б.“а“ НК е лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до триста лева. По отношение на рамкиране на наказанието съдът възприе изложените по-горе смекчаващи отговорността на З. обстоятелства, както и данните, че той е използвал /макар и неинкриминирано по делото/ това радиосредство за заглушаване на сигналите на мобилни устройства, в какъвто смисъл свидетелстват М. и Д.. Поради това и поради факта, че подсъдимият към момента на осъществяване на деянията, в чието извършване е признат за виновен, е изпълнявал длъжността *******, която длъжност предпоставя не извършване на престъпни посегателства, а тяхно препятстване, определи на Д.З. наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в минимален размер – 100 лева, като прецени, че целите на репресията могат да бъдат постигнати с отлагане на изпълнение на наказанието за изпитателен срок от три години.

Съдът счете още, че са налице предпоставките на чл.23, ал.1 НК за групиране на наложените на З. наказания по двете престъпления, доколкото същите са извършени в условията на съвкупност помежду си. С оглед на това на подсъдимия Д.З. бе наложено едно общо най-тежко наказание – „лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изпълнение бе отложено за изпитателен срок от четири години. На основание чл. 23, ал.3 НК бе присъединено и наложеното наказание глоба в размер на 100 лева.

Съобразно визираното в чл.348 НК предметът на престъплението –- преносим заглушител с обозначение върху корпуса DC 12 V и залепен върху него стикер с № WP *******бе отнет в полза на държавата.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият Д.Н.З. беше осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд направените по делото разноски в размер на 160.00 лв. и 302.11 лв. в полза на Държавата, както и държавна такса в размер на 10 лв. за служебно издаване на изпълнителни листи.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

 

                СЪДИЯ: