Р Е Ш Е Н И
Е №
гр.Плевен,
21.12.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесетата
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при
секретаря ………… Петър Петров …....…… и в присъствието на прокурора ………………………...….. като разгледа
докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 766 по описа за
2020год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1063 от 05.08.2020г.,
постановено по гр.д. № 535/2020г. по описа на ПлРС, съдът е осъдил на основание
чл.178 ал.1 т.3 вр.с чл.179 ал.1 вр.чл.187 от ЗМВР, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“, с
адрес: гр.София, бул.“***“ №1, ДА ЗАПЛАТИ на И.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 2059,40лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.02.2017год. до 31.12.2019год., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
депозиране на исковата молба - 31.01.2020 год., до окончателното изплащане на
сумата.
Осъдил на основание чл.86 от ЗЗД вр.
чл.178 ал.1 т.3 вр.с чл.179 ал.1 вр.чл.187 от ЗМВР, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“, с
адрес: гр.София, бул.“***“ №1, ДА ЗАПЛАТИ на И.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 320лв., представляваща
лихва за забава върху главницата 2059,40лв. за периода от
01.04.2017г.-31.01.2020г., като ОТХВЪРЛИЛ предявения иск за периода от
01.02.2017год. до 01.04.2017год., като неоснователен.
Осъдил на основание чл.78 ал.1 от ГПК
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“, с адрес: гр.София, бул.“***“ №1, ДА ЗАПЛАТИ на И.К.П.,
ЕГН:**********, с адрес: *** направените разноски по делото за вещо лице в
размер на 150лв.
Осъдил на основание чл.38 от Закона за
адвокатурата, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“, с адрес: гр.София, бул.“***“, №1, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. П.Л.П.,***, като процесуален представител на И.К.П. сумата 674,16лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
Осъдил на основание чл.78 ал.6 от ГПК,
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“, с адрес: гр.София, бул.“***“, №1, ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 132,38лв.
Недоволна от
така постановените по делото решение е останала ГД „ ***“
- МВР гр.София, която
чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Г. Р.го обжалва в законния
срок. Твърдят, че решението е неправилно. Оплакват се, че ПлРС
в противоречие с нормативната уредба е възприел за приложима по отношение на
страните общата уредба на КТ, респ. НСОРЗ, като счита, че по отношение на
държавните служители в МВР с оглед спецификата на работата на полицейските органи през
процесния период приложение намират само ЗМВР, ЗДСл и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., издадена на основание чл. 187 ал. 9 вр. ал. 8, чл. 187а ал. 4 и чл. 188 ал. 1 от ЗМВР. Според
въззивника за процесния период не е налице празнота в закона, така както е
приел ПлРС, тъй като не е налице нормативен акт,
който е непълен и не се налага приложението на чл.46 ал.2 от ЗНА, като се
поддържа също, че за държавните служители в МВР разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ
е неприложима, тъй като не са налице две от нейните четири предпоставки, а
именно: продължителност на нощното работно време, по-малка от дневното и трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми. Навеждат доводи, че разпоредбата
на чл.67 ал.3 от ЗДСл също както и ЗМВР не предвиждат механизъм за превръщане
на часовете нощен труд в дневен. С нормата на чл.187 ал.3 от ЗМВР законодателят
изрично е определил 8 часова продължителност на нощния труд по ЗМВР, а не 7
часа както е за работещите по трудово правоотношение, а в Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. е предвидена изрична възможност за работно време от
22,00 ч. до 6,00 ч., поради което прилагайки механизма на чл. 9 от НСОРЗ следва
да се получи коефициент 1, а не друг. Твърдят, че не са налице законовите
предпоставки за уважаване на предявените искове и молят окръжния съд да
постанови решение, с което да отмени изцяло решението на ПлРС
и вместо него постанови друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени,
като в полза на въззивника се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Твърдят, че
решението е неправилно и за разноските, т.к. адвокатското възнаграждение следва
да се определи върху материалния интерес от сбора на двете суми – главница и
лихва и по реда на чл.7 а.2 от НМРАВ, а не за всеки от исковете, както и в
случай че не уважи въззивната жалба, съдът да намали същото до минимално такова
съобразно чл.36 ЗАдв и НМРАВ.
Въззиваемият
И.К.П. чрез пълномощника си адв.П. П. от ПлАК в отговор в срок оспорва основателноста
на въззивната жалби и твърди, че решението е правилно. Излагат доводи относно
приложението на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, като се позовава и на практиката на ВКС на РБ
в тази насока – решение № 311/08.01.2019г. по гр.д. № 1144/2018г., ІV г.о. на
ВКС, съгласно която лишаването на държавните служители в МВР от допълнителни възнаграждения за нощен труд и
за труд на официални празници в течение на продължителен период от време ги
поставя в неравностойно положение в сравнение с останалите държавни служители,
както и в сравнение с работещите по ТПО, като това тълкуване е в съответствие с
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в
чл. 6 от КРБ и чл. 14 от ЕКЗПЧОС. Счита, че правилно е определено заплащането
на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА, тъй като възнаграждението
следва да бъде определено съобразно вида и броя на предявените искове за всеки
един от тях поотделно, определено съобразно разпоредбата на Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действала към момента на
сключване на договора – определение № 253/07.05.2014г. по гр.д. № 30/2014г., І
г.о. на ВСК и определение № 264/03.08.2018г. по гр.д. № 1600/2017г., ІІІ г.о.
на ВСК.
Обжалваното решение да се потвърди, като претендира на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение в
размер, съобразен с отхвърлената част от въззивната жалба - определение № 95/19.02.
2015г. по ч.т.д. № 1451/2014г., второ т.о. на ВКС, определение №
235/07.05.2014г. по гр.д. № 30/2014г., първо т.о. на ВКС, определение №
264/03.08.2018г. по гр.д. № 1600/2017г., трето г.о. на ВКС, определение №
75/14.02.2019г. по ч.гр.д. № 4561/2018г., трето г.о. на ВКС.
С определение №
260 182 от 16.10.2020год. на основание чл.
38 т.3 от ЗМВР и §83 ал. 1 и ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР съдът конституира
като въззивник в производството и ГД "***"
към МВР, като в съдебно заседание пред въззивната инстанция заличи като страна по делото Главна дирекция
„***” гр.София, предвид настъпило правоприемство.
Като взе предвид данните по делото,
оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните, настоящият съдебен
състав намира жалбата за допустима, а по същество - за частично основателна,
предвид следните съображения:
Между страните няма спор, че ищецът И.К.П.
е в служебно правоотношение за процесния период от 01.02.2017г. до 31.12..2019г. с ответника и е
полагал труд на смени при 12-часов режим на работа съгласно графици при
сумирано отчитане на отработеното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че
съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд –
чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Намерил, че
в процесния период са действали последователно Наредба №
8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., издадени от Министъра на вътрешните работи, уреждащи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични и сочат, че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31 ал.2 от
Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
на министъра на вътрешните работи, която обаче впоследствие е отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №5450/2016г. На 02.08.2016г.
е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., но за периода от отмяната на
наредбата от 2015г. до последващото приемане на наредбата от 2016г., действаща
е била наредбата от 2014г. В наредбите от 2015г. и 2016г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 0.143. Липсата на такава норма обаче счел, че не да следва да се
възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), в която в чл.9 ал.2 е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за
заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се
получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
(установена в чл.136, ал.3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта - 7 часа (установена в чл. 140 КТ). В Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран
по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и
6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира
с общия брой отработени часове за отчетния период. Приел, че в посочената Наредба
законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на НСОРЗ са
приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР,
тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение
на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на
лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението,
в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат
поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд.
Поради това намерил, че включеният в рамките на
дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно
време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него
труд за исковия период, а определения максимален брой часове нощен труд - 8
часа, съгласно обсъдените наредби, не установява нормална продължителност на
нощния труд. Той само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за
полагане от служителите по ЗМВР. Приел, че изразът, употребен и в трите
подзаконови нормативни акта – „при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч…..“ не сочи задължителност на полагането
точно на 8 часови смени, изключвайки 7 часови такива, а правна възможност да се
определи такъв график, при който служителите на МВР да покриват цялото
денонощие, съобразно своята численост в съответното подразделение.
Ответникът оспорва, че извънреден труд подлежи на
обезщетяване.
Приел за основателна
исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода 01.02.2017г. –
31.12.2019г., получен при приложение на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, след преобразуване
на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден - искът
следва да се уважи в предявения след допуснатото изменение размер от 2059,40лв.
за посочения период от време.
По отношение на предявения иск с правно чл.86 ал.1 ЗЗД
намерил, че възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно или
тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В този смисъл ответникът е
изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати
дължимото се възнаграждение и на ищеца следва да се присъди сумата от 320лв., а
за периода от 01.02.2017год. до 01.04.2017год. искът да се отхвърли като
неоснователен /без да се посочва за каква сума, т.к. такава не е начислявана/.
За разноските на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът дължи на ищеца същите. Приел, че от приложените договор за правна
помощ и пълномощно, е видно, че на ищеца е оказана безплатна правна помощ на
основание чл.38 ал.1, т.2 от ЗА вр. с чл.36 от ЗА и Наредба №1/2004г. Съгласно
практиката, това възнаграждение не може да бъде по-малко от предвиденото в
Наредбата. В случая намерил, че са предявени два иска и при определяне на всеки
един поотделно, следва да се приложат т.1, ал.2 от чл.7 на Наредбата, действаща
към момента на сключване на договора за правна помощ, което счел че обосновава
присъждане на адвокатско възнаграждение от 674,16лв. на ищеца, както и да му се
присъдят направените разноски в размер на 150лв. за ВЛ.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
Част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор
подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника,
защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е
оплакването, че ПлРС в противоречие със Закона е
приел липса на нормативна уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е приложил чл.9
ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, правилно съдът е
приел, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9
ал.2 НСОРЗ. Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление
на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно
време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса
на труда и Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата.
Според чл.143 КТ
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл.142
ал.2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното
време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде
повече от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на
8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период предвид
чл.187
ал.3, изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността
на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществува
задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да осигурява
отработване на пълния размер на законоустановеното
работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл.187,
ал.1 ЗМВР.
На
01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл.9Г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно която отработените
часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете,
определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се
отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред Инспекцията по труда без
превръщане на нощните часове в дневни.
По-късно
по силата на § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г.
за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските
(обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от
17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" се заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са
извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО, както ги
изчислява и вещото лице в заключението си. По-важното е, че същите са
определени от нормата на чл.9Г НРВПО за извънреден труд, защото са повече от
часовете, отработени по График за дежурствата при работодателя.
За
периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало
правилото на чл.9Г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от НРВПО,
съгласно което извънредният труд се отчита без превръщане на нощните часове в
дневни. При сумирано изчисляване на работното време обаче отработените часове
(фактически отработените часове, към които се прибавят часовете, получени след
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143) се определят в края
на отчетния период и се съпоставят с работните часове при нормална
продължителност на работното време за същия този период. Именно в края на
отчетния период се извършва преценката за наличието на положен извънреден труд
и съответно тогава става дължимо възнаграждението за положен извънреден труд.
Поради това правилото на чл. 9Г НРВПО намира приложение за два от
периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г. и
01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018
г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от
01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието на
извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа
новата редакция на чл.9Г от НРВПО (изм. ДВ, бр.58 от
13.07.2018г.).
Съобразно
неоспореното заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза пред настоящата инстанция за периода от 01.01.2018г.
до 30.06.2018г. на ищеца са се дължали общо 403,60лв., от които 344,08лв.
главница и 59,52лв. лихви, които следва да се извадят от общия размер на
възнаграждението за извънреден труд, изчислено от вещото лице за целия исков
период в размер на 2 059,40 лева главница и 320лв. лихви. Получената сума
възлиза на 1 975,80лева, от които
1 715,32лв. главница и 260,48лв. лихви, до които размери исковете се
явяват основателни, като за горницата над тази сума до присъдения размер от 2 379,40
лева, исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При
тези мотиви въззивната жалба се явява частично основателна. На основание чл. 271, ал. 1 ГПК първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в Частта, с която въззивникът е осъден да
заплати на въззиваемия сумата над 1 715,32лв.
до присъдения размер от 2 059,40лв., представляващи дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 240,24 часа, получени
след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от въззиваемия за периода
от 01.02.2017г. до 31.12.2019г. 2 017 часа нощен труд в дневен, при отчитане на
забраната на чл.9Г НРВПО, ведно със законната лихва от 31.01.2020г. до
окончателното плащане, като вместо него следва да се постанови, че искът се
отхвърля като неоснователен за горницата.
Решението
следва да се отмени и за лихвата, разноските и дължимата д.т. от ответната
Дирекция при МВР гр.София в Частите, с които ответникът е осъден да плаща на
ищеца сумата над 260,48лв. до пълния
предявен размер от 320лв., представляваща дължимата лихва за забава върху
неизплатената главница за периода от падежа на всяко месечно плащане до 31.01.2020г.,
а за горницата до 320лв. – искът за лихвата за забава следва да се отхвърли
като неоснователен – за сумата от 59,52лв.; сумата над 107,61лв., дължими разноски по компенсация съразмерно на уважената
и отхвърлена Част от исковете и при отчетено адвокатско възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт защита в размер на 100лв., като искът се отхвърли
като неоснователен до пълния размер от 150лв. присъдени разноски за вещо лице, а
за определеното на адвоката възнаграждение доводи ще се изтъкнат по въпроса за
разноските във въззивното производство и се отмени за разликата над сумата от 118,61лв. – дължима д.т. върху
предявените искове до присъдените 132,38лв., или за сумата от 13,77лв., като
незаконосъобразно.
Досежно разноските за въззивното производство такива се
дължат по компенсация съразмерно на уважената и отхвърлена Част от въззивната
жалба – фактическата и правна сложност на спора не налага определяне на
възнаграждение на всеки от процесуалните представители на страните в размер по
- висок от минимално предвидения в Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Въззивният съд не
споделя правните изводи на първоинстанционния съд относно начина на определяне
на адвокатското възнаграждение при наличие на два обективно съединени иска за
парично вземане, тъй като същите са в противоречие с разпоредбата на чл.7 ал.2 от цитираната
Наредба, съгласно която минималното възнаграждение при оценяеми
искове се определя на база на интереса, който представлява сбор от цената на
исковете, предмет на делото. ВКСна РБ е разяснил в Определение
№ 10/08.01.2020г. по ч.гр.д. № 4908/2019г., ІІІ г.о. на ВКС, определение №
29/20.01.2020г. по ч.т.д. № 2982/2019г., ІІ т.о. на ВКС, определение № 82/14.02.2020г. по ч.гр.д. №
1289/2019г., ІІ т.о. на ВКС и др., че възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес се изчислява
на база на интереса по конкретното дело. ВКС приема, че в хипотезата, в която с
една искова молба са предявени в субективно съединение искове от няколко ищци
срещу определен ответник, като всеки ищец претендира защита на свои права,
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие се определя на база интереса на всеки отделен ищец по делото, както
и когато видът на търсената защита по съединените искове е различен. Отделно от
това чл.2 ал.2 и ал.5 от НМРАВ са общи правила, а чл.7 ал.2, т.2 от същата е
специална норма – при обективно съединени искове за парично вземане
възнаграждението се определя върху материалния интерес.
С оглед изхода на
спора и частичното уважаване на въззивната жалба въззивният съд следва да
определи на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П. П. съобразно уважената част от
исковете, поради което при съобразяване на разпоредбата на чл.7 ал.2, т.2 от
цитираната Наредба № 1/2004 г. на ВАС в редакцията към момента на сключване на
договора за правна помощ, на същият следва да бъде определено възнаграждение в
размер на 368,31лв. Толкова се
дължат на адв.П. П. и за първата инстанция, които по правилата на ЗАдв се присъждат лично на адвоката. Поради това решението
следва да се отмени и за присъденото на адвоката възнаграждение за ПлРС над дължимата сума от 368,31лв. до присъдената от 674лв., или за разликата от 305,69лв.
Във въззивната
инстанция въззивникът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв. и разноски за
държавна такса в размер на 66,19лв.
С оглед изхода на делото въззивният съд приема, че в полза на въззивника следва
да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 16,96 лв., съразмерно на уважената Част
от жалбата, а въззиваемият не е направил такива.
Така мотивиран и на основание чл.271,
ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 1063 от 05.08.2020г. по гр.д. № 535/2020г. по описа на Районен съд – Плевен
В ЧАСТИТЕ, с които ГД "***"
към МВР гр.София е осъдена да заплати на И.К.П.
от гр.Плевен, ЕГН **********,
сумата над 1 715,32лв. до
пълния предявен размер от 2 059,40лв., представляващи дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 240,240
часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от
въззиваемия за периода от 01.02.2017г. до 31.12.2019г. 2 017 часа нощен труд в
дневен, ведно със законната лихва от 31.01.2020г. до окончателното й изплащане;
сумата над 260,48лв. до пълния
предявен размер от 320лв., представляваща дължимата лихва за забава върху
неизплатената главница за периода от падежа на всяко месечно плащане до 31.01.2020г.;
сумата над 107,61лв. - дължими
разноски по компенсация съразмерно на уважената и отхвърлена Част от исковете
до пълния размер от 150лв. за първата инстанция, както и за сумата над 118,61лв. дължима д.т. до присъдените
138,38лв., а на адв.П. П. от ПлАК – да заплати над дължимата сума от 368,31лв. до присъдената от 674лв., или за разликата от 305,69лв., като незаконосъобразно и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от И.К.П. от гр.Плевен, ЕГН ********** срещу ГД "***" към
МВР гр.София за
присъждане на сумата от 344,08 лева, представляваща разликата над сумата от
1 715,32 лева до пълния предявен размер от 2 059,40 лева, представляващи
дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо
240,240 часа, получени след преизчисляване с
коефициент 1,143 на положения от него за периода от 01.02.2017г. до
31.12.2019г. 2 017 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, считано
от 31.01.2020г. до окончателното й изплащане; на сумата от 59,52лв.,
представляваща разликата над 260,48лв. до пълния предявен размер от 320лв. -
дължима лихва за забава върху неизплатената главница за периода от падежа на
всяко месечно плащане до 31.01.2020г. и на сумата от 42,39лв., представляваща
разлика над сумата от 107,61лв. – дължими разноски по компенсация до 150лв. –
присъдени разноски на ищеца за първата инстанция, за сумата от 13,77лв., представляваща
разлика над дължимата д.т. от 118,61лв. до присъдените 138,38лв. д.т. за
първата инстанция, както и за сумата от 305,69лв., представляваща разлика над
дължимото адвокатско възнаграждение на адв.П. П. от ПлАК
в размер на 368,31лв. за първата инстанция до присъденото от 674лв.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана Част.
ОСЪЖДА И.К.П. от гр.Плевен,
ЕГН **********
да заплати на ГД "***"
към МВР гр.София сумата от 16,96лева, представляваща разноски за
въззивната инстанция съразмерно на уважената Част от ВЖ.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал. 2 от ЗА вр. чл.78
ал. 3 от ГПК ГД
„***“ към МВР, гр. София, ул. „***“ № ***, представлявяна
от директора главен комисар К.Д.да заплати на адвокат П.Л.П. ***,
с адрес: гр. Плевен, ул. „***“ № *** сумата от 368,31лв. адвокатско
възнаграждение за разноски пред въззивната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.