Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262215
13.08.2021 година, град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на
секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 3605 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове
по чл. 108 ЗС от М.Л. Ч., Л.Л.Г., А.Г.С., Г.Г.С. и С.Г.А. срещу Държавна опера
гр. Пловдив.
Ищците твърдят, че са наследници
на М.Г. Г., починала през ****., която била единствен наследник на К.Н.. С
решение на комиС.по чл. 11 ЗОЕГПНС от 1948г. бил отчужден в полза на държавата
първи етаж от сграда с адрес: ******, заедно с три избени помещения, 1/2 ид.ч.
от дворното място и от общите части на сградата. След това с договор от 1982г. М.
Г. продала на „Народна опера Пловдив“, (сега с наименование Държавна опера
Пловдив) втория етаж, заедно с три избени помещения, с тавана и 19/40 ид.ч от
общите части на сградата и дворното място. Със ЗВСОНИ е била възстановена
собствеността върху одържавения през 1948 г. имот. Ответникът отказвал да им
предаде владението върху тавата, защото в сделката от 1982г. като неин предмет
бил отразен и тавана, без банското помещение и стаята до него. Считат, че
таванът на сградата представлява обща част и като такава с него не можело да се
извършват разпореждания без обекта, към който принадлежи. Предвид горното като
част от наследниците на М. Г. считат, че се легитимират като собственици на 4/6
ид.ч. от 21/40 ид.ч. от тавана на сградата. Искат ответникът да бъде осъден да
им предаде владението на 21/40 ид.ч. от тавана на сградата, като обосновават
обема на претенцията си с това, че част от съсобствениците могат да искат
връщане на вещта за цялата неоснователно владяна част. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с които се оспорват
претенциите. Възразява, че правото на собственост върху тавана принадлежи
единствено на него съгласно договора от 1982г. Оспорва се възражението за
несамостоятелност на тавана. Сита, че таванът представлявал самостоятелен
обект, което било видно от Акта за завземане на недвижим имот като държавен. В
него не били описани части от тавата и собствеността останала за М. Г., която след
това я прехвърлила на ответника. Дори да се приеме, че таванът е бил обща част,
то тя е била такава по предназначението си, защото разполагала с достатъчно
височина и обем за обособяването на самостоятелни помещения. Прави възражение
за придобиването на имота по давностно владение. Иска се отхвърляне на исковете
и присъждането на разноски.
С молба представена в първото о.с.з. ищците конкретизират, че се иска предаване на владението на тавана
единствено по отношение на 4/6 ид.ч. от 21/40 ид.ч.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е
за собственост на реална част от недвижим имот, която се владее и ползва от
ответника, който се явява държавно учреждение, второстепенен разпоредител с
бюджет, към Министерство на културата, съгласно Постановление № 14 от
31.01.2011г. на МС и е процесуално правоспособен, съгласно чл. 27, ал. 2 ГПК.
От приложения към
делото крепостен акт от 1904г. се установява, че правото на собственост върху
сградата е било придобито от д-р К. И. Н. Сградата е била еднофамилна, като
между страните няма спор, че през годините след нейното изграждане не са били
извършвани промени в нейната конструкция, вкл. по отношение на обема на тавана.
Извършвани са единствено вътрешни преустройства.
Съгласно
представеното удостоверение за наследници, К.Н. е починал през ****г., като
вдовец и е оставил за свой наследник дъщеря си Е. К. Г.- дъщеря и сина си И. К.
Н. Предвид момента на смъртта, наследяването е станало по разпоредбите на
отменения Закон за наследството от 1889г. В чл. 21 от същия се предвижда, че
законните деца или техните низходящи, макар и да са родени от разни бракове,
наследват баща си, майка си и всичките други възходящи роднини. Те наследват покритите недвижими имоти и
движимите, които не се считат принадлежност на земледелческо стопанство, без
разлика на пол и по равни части на глава, когато всички са в първа степен
родство с наследодателя и са повикани да наследват самостоятелно, а по коляно,
когато всички или някои от тях наследват по право на представление. И. К. Н. е
починал през ****., неженен и без деца, поради което негов единствен наследник
се явява сестра му- Е. К. Г., съгласно чл. 26 от същия закон.
Е. Г. е починала
през **** г. и е оставила за свой наследници Г.И. Г.- съпруг и М.Г. Г.- дъщеря.
Г. Г. е починал през *** г. и е оставил за свой наследник- М.Г. Г.- дъщеря. Така
след 1969 г. пълните права са били притежавани единствено от М. Г., като едва
след нейната смърт през 2000г. наследството е преминало към ищците. Те се
явяват наследници от четвърта степен, защото починалата е била разведена, без
деца, братя и сестри, а всички възходящи са починали преди нея. Този ред на
наследяване се установява от представеното по делото удостоверение на
наследници, удостоверените в него родствени връзки между лицата и разпоредбите
на действащото към момента на смъртта на всеки законодателство.
В българското
наследствено право наследяването по закон се основава на родствена връзка между
лицата, която се обуславя от техния произход, като изключение прави само
съпругът, чието право на наследяване се основава на брачната връзка с
наследодателя. Поради това доказването на качеството на наследник на едно лице
по смисъла на чл. 5-10 ЗН е свързано с доказването на
родствената връзка на това лице с наследодателя и на факта на смъртта на
последния. Удостоверението за наследници, издадено въз основа на регистъра на
населението от длъжностно лице по реда на Закона
за гражданската регистрация, като официален свидетелстващ документ, доказва с обвързваща съда
доказателствена сила тези обстоятелства, но
не изключва възможността същите да бъдат доказани пряко чрез удостоверяване
на самите родствени връзки. В този смисъл Решение № 70 от 16.08.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 3991/2016 г., II г. о., ГК.
При така удостоверената
принадлежност на правото на собственост при наследяване по закон, се установява,
от представения акт за завземане на недвижим имот за държавен, че на
06.06.1991г. е бил отчужден първият етаж от процесната сграда. Отчуждаването на
други обекти или помещения не е записано в акта, но данни за това могат да
бъдат изведени от описаното в самия документ състояние на сградата. В него са
посочени сами двата етажа, всеки от тях състоящ се от 4 стаи, 2 кухни, 2 коридора,
килер, баня и мазе.
Констатира се, че в
акта за завземане на първия етаж е записано, че отчуждаването се извършва от Г.И.
Г., а от представените по делото документи се установява, че правата върху
цялата сграда към този момент (1951г.) са принадлежали на неговата съпруга- Е. Г.,
като единствен наследник на своя баща и на своя брат. Не са ангажирани
доказателства, който да обосновават отчуждаването да се извърши от съпруга, но
това обстоятелство не влияе на следващите изводи. Промяната в собствеността е настъпила, защото съгласно чл. 17 от
Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (отм.), отчуждените по този закон имоти се считат държавна
собственост от деня на отчуждаването. Следва да се посочи, че констатираното
несъответствие не се отразява и върху лицата, в чиято полза е настъпила
реституцията, защото единствен наследник, както на Г.И. Г., така и на Е. К. Г.,
след смъртта им е била тяхната дъщеря- М.Г. Г..
Предвид
горното, етажната собственост в сградата е възникнала най-късно на ****г. и към
този момент следва да се прецени дали таванът като обща част е станал
собственост на всеки от етажните собственици или е продължил да бъде собственост
на Е. Г.. Следва да се има предвид, че към този момент е действала
Наредба-закон за етажната собственост от 1935г., отменена на 16.11.1951г., със
сега действащия Закон за собствеността. Разпоредбите на действалия към 1951 г.
закон- чл. 2, предвиждат, че при здания, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни
собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построено
зданието, дворът, основите, дебелите стени, разделящите отделните части
вътрешни стени, стълбите, площадките, сводовете на магазините, покривът,
комините, пералните, кладенците, изкачвателите (асансьорите), приспособленията
за общо отопление, осветление, канализация и
всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване на всички отделно
притежавани етажи и
части от етажи или на
няколко от тях. В ал. 2 на същата норма изрично е предвидено, че за частите на зданието, които обслужват само
някои от отделно притежаваните етажи или
части от етажи, може да се
уговори да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват.
Поначало таванът (пространството
между покрива и плочата на последния етаж) е обща част. Когато е общ по
естеството си, е предназначен да обслужва всички самостоятелни обекти и
сградата, като цяло, няма самостоятелно правно значение и не може да променя
предназначението си. Поради това не може да бъде обект на самостоятелно
придобиване, включително като обслужващ някой от самостоятелните обекти в
етажната собственост.
Общи по
предназначението си са само онези общи части, без които сградата може да
съществува, но все пак те са създадени да обслужват всички собственици и
обитатели. Характерно за такива общи части е, че тяхното предназначение може да
се промени. При тавана, критерий за това дали е обща част по предназначение е възможността да се преустрои в
самостоятелни или обслужващи помещения. В този смисъл Решение № 173 от
21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2562/2008 г., ГК, IV о.
От приетите по
делото експертизи се установява, че таванът има необходимата височина, за да се
обособят отделни помещения в него, макар те да не могат да се обособят като
самостоятелни обекти. Такива са реализирани в момента от ответника, но между
страните няма спор, че за това преустройство е била използвана съществувалата
височина. По делото няма данни, а и не се твърди от страните, обемът на тавана
да е бил променян през годините, като следва да се има предвид, че сградата е
недвижимо културно наследство. Съгласно събраните гласни доказателствени
средства изграждането на помещенията е станало преди около 10 години, като
преди това таванът е представлявал едно общо помещения, което е ползвано за
архив на операта. Отново според заключението на основаната и допълнителната
експертиза достъп до тавана се осъществява по дървено стълбище от втория етаж
на сградата. Стълбището продължава и до първия етаж, но от него в момента не може да се осъществи достъп,
защото съществувалата врата е трайно затворена и помещението, до което е водела
е преустроено в стая за гости. Констатирано е и наличието на врата от
стълбището към двора, но и този изход е практически затворен след реализиране
на допълнително строителство.
От представения по
делото нотариален акт от 1982г. се установява, че М. Г. е продала на Народна
опера Пловдив, със съгласието на
Министерството на финансите, втория етаж от двуетажната жилищна сграда, с
избени помещения, без тези които са били отчуждени, с тавана, без банското помещение и стая до него.
Общите по
естеството си части /основите на сградата, външните и носещите стени, покривът
на сградата и др./ задължително се придобиват заедно с придобиването на
самостоятелен обект в сградата, в размер, определен по правилото на чл. 40 ЗС, а стойността им се включва в
цената на отделния обект /ТР № 34/1983 г. на ОСГК на ВС/.
За разлика от тях, общите по предназначение части е възможно да не бъдат общи
на всички етажни собственици, ако такова
предназначение не им е било дадено. Тъй като за учредяването на етажна
собственост не е необходим специален акт, от значение е моментът, в който
съответното предназначение е било придадено. Когато това е станало преди
отделните самостоятелни обекти да са разпределени в изключителна собственост
между различни собственици, т.е. преди възникването на етажната собственост,
меродавно за приобретателите на тези обекти е предназначението, което е било
придадено по волята на едноличния
собственик на сградата.
В настоящия случай,
етажната собственост е възникнала с властнически акт, чрез който е бил отчужден
един от етажите. В самия документ, в пълното описание на сградата са включени
само двата самостоятелни етажа- първи и втори, с килери и мазета. Таванският
етаж към онзи момент не е бил разделен на отделни помещения, извън два килера (каквито
са описани като принадлежност към всеки етаж) и баня, съгласно представена
скица- л. 130 по делото. Същевременно от построяването на сградата в северната
й част е съществувало дървено стълбище, запазено и към настоящия момент, което
е свързвало и двата етажа с тавана. По делото не се твърди от ответника и няма
доказателства затварянето на вратата към първия етаж да е извършено от
едноличния собственик преди отчуждаването през 1951г. Данни за такова вътрешно
преустройство има едва след възстановяването на собствеността 1991г. При
горната фактическа обстановка и доколкото цялата сграда първоначално е
принадлежала на едно лице, следва да се приеме, че едноличния собственик е придал на тавана предназначението да
обслужва и двата етажа. Поради това като обща част на сградата към 1951 г.
отчуждаването е породило действие по отношение на него.
Въпреки това, че частта
на Държавата е преминала след реституцията в собственост на М. Г., и всички
нейни наследници след смъртта й, следва да се уважи направеното от ответника
възражение за придобиване по давност на идеалните части на наследниците.
Когато
подпокривното пространство е обща част по предназначение, т.е. има нужната
височина, обем и в него могат да се
изградят спомагателни помещения на всеки един от собствениците на обекти в
етажната собственост, или има изградени такива, те могат да преминат в
самостоятелна собственост на някои от собствениците или да се придобият по давност. В този смисъл: Решение № 409 от
26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 224/2009 г., I г. о., ГК; Решение № 743 от
14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1720/2009 г., I г. о., ГК; Решение № 118 от
7.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3138/2014 г., II г. о.
С оглед данните по
делото, че само ответникът има достъп до тавана и го използва с категоричност поне от 2008-2009 година,
следва да се приеме, че притежаваните от ищците ид.ч. са придобити по давност,
защото до подаването на исковата молба на 02.03.2020г. е изтекъл предвидения в
чл. 79 ЗС 10-годишен срок. Така целият таван е станал принадлежност към втория етаж
от сградата. Преустройството му през 2010-2011 г. не влияе върху възникването
на право на собственост. Към настоящия момент таванският етаж не е собственост
на ищците, защото правата им са били погасени с придобиването им от другия
етажен собственик на основание давностно владение.
Представените
договори за наем за първия етаж и част от тавана не прекъсват владението,
защото не удостоверяват то реално да е било отнето за период от 6 месеца,
необходим за прекъсването на придобивната давност.
С оглед на всичко
изложено претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски в
размер 800 лева за адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от М.Л.Ч., ЕГН **********, Л.Л.Г.,
ЕГН **********, А.Г.С., ЕГН **********, Г.Г.С., ЕГН ********** и С.Г.А., ЕГН **********, срещу Държавна опера- Пловдив, Булстат
********* с адрес: гр. Пловдив, пл. Централен № 1, искове за ПРИЗНАВАНЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Държавна
опера- Пловдив, че М.Л.Ч., Л.Л.Г., А.Г.С.,
Г.Г.С. и С.Г.А., са собственици на общо 4/6 ид.ч. от 21/40
ид.ч. от ТАВАН на сградата с идентификатор **** по КК и КР на гр. П., с приблизителна площ от 204 кв.м.,
разположена в поземлен имот с идентификатор **** и ОСЪЖДАНЕТО на Държавна
опера- Пловдив да предаде на М.Л.Ч.,
Л.Л.Г., А.Г.С., Г.Г.С. и С.Г.А., владението
на посочените идеални части.
ОСЪЖДА
М.Л.Ч.,
ЕГН **********, Л.Л.Г., ЕГН **********, А.Г.С., ЕГН **********, Г.Г.С., ЕГН **********
и Сия Г.А., ЕГН **********, да заплатят
на Държавна опера- Пловдив, Булстат ********* с адрес: гр. Пловдив, пл. Централен
№ 1, сумата от 800.00 лева- разноски
в производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.